ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ

Строители на капитализма: Валентин Златев - вторият №1 от Правец

24.02.2014

Валентин Златев е роден през 1965 г. , точно на студентския празник 8 декември в родния град на Тодор Живков - Правец. В далечната 1968 г., когато той е на три годинки, баща му Васил Златев става председател на Селския народен съвет, някогашен аналог на длъжността кмет. След обявяването на Правец за град той продължава да го ръководи, но вече като председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. До 1989 г. той е несменяем управник на родното място на Бай Тошо.

Да си начело на Правец в годините на соца означава, че се ползваш с доверието на първия човек в държавата. Да разполагаш с това доверие 22 години означава нещо повече от обикновена вярност – това е като да си част от семейството, макар и без родински връзки. Което може да е чудесен фундамент за доходоносен бизнес, както ще видим по- нататък.  

През бунтовната 1990 година

 

потисканите 22 години факти за управлението на Васил Златев и за кариерата на сина му Валентин  започват да излизат наяве. За да не бъдем упрекнати в пристрастрия или субективизъм, ще цитираме един документ, създаден от намиращата се на власт БКП в годините на развития социализъм, който се занимава с далаверите на доверения живковист и кмет на Правец.

 

Документът се казва „Доклад на работна група на Областния комитет на БКП – София” и е написан „по повод промените в ОбК на БКП и ОбНС – Правец и появилите се коментари сред населението”. Няма как да се съмняваме ,че другарите са спестили доста неща на видния кмет, но и това, което са се осмелили да напишат е достатъчно, за да се види откъде тръгва кариерата на Валентин Златев и кой стои зад неговите успехи в учението и труда.

 

Оказва се, че имотното състояние на семейство Златеви през 1989 година ,макар и доста над средните тогава стандарти, не е нищо особено. Васил Златев притежава апартамент в Ботевград, но го прехвърля съобразително на децата си през 1988 година, строи къща в Правец, като изпълнител е подчиненото му предприятие БКС –Правец на място, предоставено му от кооперацията в града или както тогава се нарича АПК. Разбира се, Златеви не са се охарчили  много, защото са платили по 50 стотинки на квадрат за земята или около 400 лева, а за къщата са дали 23 450 лева. Притежават и лека кола Лада 1500, но и апартамент в София, получен от Софийския общински съвет през 1980 година.

 

Другарите от партията са разгледали и въпроса за обяда по време на сватбата на дъщерята на Васил Златев, тъй като в Правец се говорело, че той е минал за сметка на общината. Кокошкарската история се изяснява, защото Златев показва фактура за платени 685 лева и твърди, че много от продуктите и питиетата сам е донесъл, за да му излезе по-евтино.

 

Синът на правешкия кмет Валентин Златев е

 

 израснал в условията на номенклатурните привилегии

 

и добре се е възползвал от предоставените му възможности. Ето и историята на неговото образование, така позната от биографиите и на други видни бизнесмени след 1990 година. Завършва елитната Първа английска гимназия в София, където по онова време преобладават децата на висшата номенклатура на БКП и по-известните и близки до нея общественици. По същата логика му е уредено и място в другата, запазена за номенклатурните чада военна част – Школата за запасни офицери в Плевен. Но казармения режим май не му допада, защото само след година е уволнен по „здравословни причини”. Заключението за това е на Военно-медицинския институт в София.

 

Валентин не губи време и въпреки здравословните си проблеми се впуска да прави кариера. За целта веднага му е осигурено щатно място в комсолоския комитет на Правец, където също много бързо е приет и за партиен член. Това става преди да навърши 19 години и е своеобразен паспорт за отварянето и на други, много тежки и обикновено заключени за средностатистическите българи по онова време врати.

 

Така през 1985 година, преди да навърши 20 години,

 

златното чедо на правешкия кмет

 

става студент в  икономическия институт в София, известен тогава като ВИИ „Карл Маркс”. Младият партиец е приет в специалност „Счетоводство и финанси” – най-масовата по онова време специалност. Но както и в армията, Валентин Златев няма намерение да стане обикновен счетоводител и да служи до пенсия в някакво соцпредприятие. Затова влиза в действие бащата – само два месеца след началото на неговата първа студентска година с положителна резолюция на тогавашния министър на просветата Александър Фол той е прехвърлен в далеч по-престижната специалност „Политическа икономия”.

 

Но и това не е достатъчно за амбициозния млад партиец и след няколко месеца идва нов негов скок - заместник-министър на просветата му разрешава да замине на обучение в Москва. Как за няколко месеца разбраха какъв талант се крие в душата и ума на Вальо Златев шефовете на родната просвета през 1986 година, остава загадка. За да му е по-лесно в столицата на СССР, на Златев му осигуряват пълна държавна издръжка и квартира в сградата на търговското представителство на България. Разбира се, в Москва той си избира елитния университет, подготвящ кадри за международни отношения – иначе казано, за дипломати и търговски представители в задграничните мисии.

 

Кариерата на Валентин Златев стъпва на здраво, тъй като в Московския държавен университет и то в тази специалност, са също такива като него деца на висши партийни кадри, общественици и приближени до властта. Както казва поетът – тук той попаднал на хора и станал човек. В случая със Златев тази роля изиграва

 

 Вадим Алекперов, негов състудент

 

и след 1990 година един от големите руски босове в енергетиката. Започва голямото трупане на капитали и превръщането на наследника на правешкия клан в един от най-богатите и могъщи хора в България.

 

Няма никакви данни защо младият български комунист, роден в родното място на Тодор Живков, е предпочетен и остава в разпадащия се СССР след като се дипломира. Очевидно е забелязан от хора с власт, предвидили, че ще бъде много полезен след няколко години. Така идва 1999 година, в периода на Иван Костовата експресна приватизация, проведена безцеремонно и с очевидни ползи за придобиващите държавна собственост.

 

“ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”,

 

купува 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор е 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално ще влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка. Тя ще се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура). Тези 20 милиона така и не стана ясно къде отиват в крайна сметка, а опитите на медии да стигнат до истината свършваха в Агенцията за следприватизационен контрол, където се позоваваха на „тайни клаузи, окито могат да бъдат огласени само с изричното съгласие на купувача”. Вероятно това е и началния капитал, с който Валентин Златев стъпва у нас и започва своята дейност като представител на „ЛУКойл”. Като щедър човек, Иван Костов се разпорежда и държавата отписва /тоест подарява/ 160 милиона долара стар дълг към НОИ, към митниците и към служителите на компанията. Така руснаците придобиват много изгодно единствената рафинерия тогава на Балканите.

 

От онова време са и съобщенията на американския посланик до Белия дом, в които се казва:  „Руската петролна компания се очаква да бъде най-големият

корпоративен данъкоплатец в България . Нейният шеф в страната Валентин Златев  контролира износът на руски петрол за България. Българските операции на Лукойл , чрез Златев , са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност.”

 

Доколко са прави американците, не е ясно. Но че Валентин Златев започва да трупа пари след тази сакрална за държавната собственост в България 1999 година, е повече от ясно.

 

Милиони се изливат в хотели, коли, яхти, под благия поглед на всички правителства

 

от началото на този век та досега. Най-скъпата сватба, най-влиятелна личност, мистър Икономика 2004, най-големият инвеститор във ВЕИ централи – това е само част от бизнес-отличията и признанията, получени от шефа на „ЛУКойл България”. Неговото име изплува в над 30 различни юридически лица, регистрирани у нас. Ако човек си направи труда и потърси с кого е свързан Златев в тях, ще излязат интересни факти.

 

Така например в пенсионно-осигурителното дружество „ЛУКойл Гарант” са освен близката му сътрудничка и дясна ръка Диана Дамянова, бивша профсъюзна шефка в КНСБ, още и бившата банкерка номер едно на вече позабравената банка „Биохим” Анна Събева, Елен Георгиев, също бивш висш служител на същата банка, както и изпълнителен директор ан „Интернешънъл Асет Банк” и бивш ръководител на Банковата консолидационна компания от периода на приватизация на банките. Присъства и Химимпорт, дружеството на варненската групировка ТИМ.

 

Пряка е и връзката на Златев с Румен Овчаров,

 

който преди няколко месеца бе назначен за представител на държавата в надзорния съвет на рафинерията в Бургас. Това назначение бе определено от управляващите сега като  „полезно и съгласувано” с премиера Орешарски.

 

Добрите връзки на Златев с управляващите в България обаче не са само с настоящото правителство. Той беше един от най-близките съветници на предишния премиер Бойко Борисов. За това свидетелства и част от грама на посолството на САЩ, изтекла по Уйкилийкс:

 

„Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов, който ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”

 

Още нещо, което добавя важен щрих към портрета на наследника на правешкия клан и което до някаква степен хвърля светлина и върху задкулисието в България. Валентин Златев е основател и

 

управител на едно сдружение с нестопанска цел – Инициатива „Глобална България”.

 

Тук заедно с него управители са хората, които дърпат конците на последните пет български правителства, макар формално учредяването да е през 2002 година. Вижте тази компания – Красимир Гергов, Цветелина Бориславова, Венелина Гочева, Красен Станчев, Иван Кръстев, Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Валентин Златев. Тесните връзки на този екип с Бойко Борисов не подлежат на съмнение, но тук ясно личи и връзката с Иван Костов, със Симеон Сакскобурготски и с част от формиращите обществено мнение експерти и медийни шефове, както и с фондацията на Сорос. Това е ясна схема за влияние в политиката и икономиката на страната, в която са оплетени пари, банки, медии и икономисти. Точно тези хора до голяма степен взимат решенията в страната ,независимо кой е на власт, коя партия има мнозинство в парламента и дали сме или не сме членове на ЕС. Тези хора или поне част от тях стоят и зад Типинг пойнт и „спонтанните” протести в последните три-четири месеца.

 

Накрая и нещо за богатството на семейство Златеви. Започнахме този материал с натрупаното от бащата, нека видим какво постигна синът.

 

За целта трябва да погледнем кипърската

 

офшорна фирма “Агриуей холдингс”.

 

Въпросната офшорка е юридическият собственик на целия бизнес на особено нашумялата от години у нас фамилия Златеви.

“Агриуей” притежава 99,98% от българската фирма “Агрохолд”, чийто шеф и собственик на останалите 0,02% е Васил Златев Петков – баща на шефа на “ЛУКойл” Валентин Златев. Фирмите на “Агрохолд" са "Тера тур сервиз” ЕООД, ОС “Агробилд” АД, “Агроинженеринг 90” ЕООД, “Университетски недвижими имоти Правец” АД (в управата е Румен Гунински, чийто син бе отвлечен), “СБР Св. Влас Слънчев бряг” АД, “Агрокар” ЕООД, “Хорнит” ООД, “Езтур” АД (и тук управител е бил Гунински) – все компании, за които се смята, че де факто принадлежат на Валентин Златев. Личният му бизнес се оценява на около 100 милиона лева , но някои източници твърдят, че достига половин милиард. Това са данни от няколко години, но по времето на правителството на ГЕРБ вероятно нещата са се развили още по-добре за Златев. Веригата му хотели „Хелиос” дори бе определена от някои медии като новия приятелски кръг, който дърпа конците при Борисов.

В последно време олигархът Златев се свързва и с проекта АБВ на Георги Първанов. Едва ли някой притежава истински доказателства за такава връзка, но ък България е известна с това, че в крайна смека повечето слухове се оказват верни.

 

http://frognews.bg/news_66059/Stroiteli-na-kapitalizma-Valentin-Zlatev---vtoriiat-1-ot-Pravets/

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарите Кирил и Георги Домусчиеви .

ПЛАМЕН ХРАНКОВ

Пламен Хранков - хотелиер

   Пламен Симеонов Хранков е български бизнесмен. Роден на 6 декември 1953 година. През 1980 г. завършва МЕИ, специалност Автоматизация на производството. Дълги години работи в текстилната промишленост, занимава се с производство на дрехи.

Собственик на "Хотелска верига Хранков" АД. Собственик на първия 5-звезден хотел в България - "Замъкът Хранков" в столичния квартал Драгалевци.

Негово дело е и първият частен хотел в България, построен в Суходол през 1992 година.

Бизнесменът строи двойник на замъка "Хранков", на брега на морето, край с. Топола. Той е петзвезден с над 300 легла и ще обслужва предимно западноевропейски туристи.

Пламен Хранков ще строи замъци по света

15.11.1999

Малцина знаят, че Пламен Хранков е инженер по образование. Вероятно заради това врелите и кипелите в туризма не го приемат съвсем. Нещо като бяла врана, човек от друго тесто. Доскоро го смятаха за вълк единак. Той не участваше в неформалния живот на браншовиците, предпочиташе да се показва по светски прояви и да поддържа мрачния ореол на тайнственост около своята особа. Приказките не му пречеха да следва амбициите си. Оказва се, че си е струвало. Признанието дойде. Снощи Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация му връчи наградата Хотелиер на 1999 г.

Хотелиерството не е първата любов на Пламен Хранков. Пеенето е първата му страст. И най-вече песните на Елвис Пресли. Като студент дори припечелвал от таланта си на интерпретатор, пеейки по столичните нощни барове. "Това обаче беше около година. След това ми омръзна да бодърствам всяка нощ и се отказах", признава той. Сега се отдава на хобито си само при сбирки с приятели и когато е в особено настроение. Музикалният му вкус е категоричен - не изменя на евъргрийните. "Това, което бе създадено в музиката по наше време - 60-70-те години, остана непреходно. Днес се правят кавърверсии просто защото не може да се измисли нищо ново и по-добро", категоричен е Хранков. Толерантен е към музикалния феномен на нашите дни - чалгата. "Не мога да кажа, че съм луд по тази музика, но и не изключвам радиото, когато пусне чалга. Има дори определени поп-фолк парчета, които ми харесват."

След ВМЕИ продължава да работи като инженер в научен институт. Майтапи се, че вероятно и тук попада в категорията "Най" - на инженера с най-кратък стаж по специалността - по-малко от 2 години.

През 1989 г. се захваща с частен бизнес, което си е истинско предизвикателство за времето. Заедно със свой познат регистрира фирма "Стил 21".

Производството на трикотажни спортни облекла се увенчава с неочакван успех.

Година по-късно дрехите с марка "Хранков" вече са познати и имат сериозно присъствие на българския пазар. Дори в един момент той се оказва тесен и започва износ. "Работата ни толкова се разрасна, че се наложи да откриваме офиси в Русия и в Лос Анжелис", припомня си Хранков. Започнал да печели толкова, че се замислил как да инвестира парите, за да си гарантира успех в по-дългосрочна перспектива. А и българският пазар започнал да се наводнява с евтини и некачествени трикотажни дрехи от Турция. Постепенно дъмпинговият внос започнал да удря сериозно производителя Хранков. Тогава се родила идеята за

верига от луксозни хотели

Първият хотел "Хранков" в Суходол отваря врати през 1992 г. "За времето си беше истинска атракция", гордее се собственикът. Твърди, че клиенти на "Шератон" идвали при него и били изненадани от обзавеждането, от обслужването и от качеството. "Викаха му малкия "Шератон". Впоследствие обаче първият хотел "Хранков" си извоюва твърде незавидна слава на място, където се събират елементи от подземния свят.

Вкусил от успеха, Хранков вдига летвата. Решава да построи истински замък в Драгалевци. На въпроса защо е предпочел този архитектурен стил отговаря, че много му допада. Строителството се оказва твърде голяма лъжица за устата на самотен предприемач. Но инженерното образование на Хранков му помага в трудностите. "Схемата, структурата на градежа ми беше ясна", спомня си той началото. Неясна е обаче общата икономическа ситуация в страната. Всякакви планове рухват заради нестабилния лев. В един момент става ясно, че парите не стигат за довършване на сградата. Тогава Хранков прави акционерно дружество и пуска 30% от акциите на фондовата борса. Изкупуват се бързо и това позволява пуска на хотела. Цялото строителство и обзавеждане глътва около $ 14-15 млн. "Замъкът Хранков" стана N1, твърди управителят Хранков. Той цитира отзиви на свои клиенти, свикнали на европейските и световните стандарти, че това е най-добрият български хотел. Свидетелство за популярността му е фактът, че тук отсядат по-екзотичните посетители на България - Освалдо Риос, цар Симеон, Хулио Иглесиас, Долф Лундгрен, Лепа Брена. Собственикът се затруднява да каже кой от VIP-гостите е бил най-капризен. "Капризите на гостите са част от нашето разбиране за обслужване. Ние предлагаме толкова високо качество, че не разбираме какви са капризите им. Всякакви прищевки се задоволяват светкавично. Няма нещо, което да ни е затруднило", обясни Хранков. Има идея, а вече и бизнеспартньори, за разширение на хотела в Драгалевци.

След "Замъкът" Хранков нарече с името си трети хотел. "Хармония" в Банкя обаче е други тип. Докато "Замъкът" е за забавления или за бизнесмени, то обектът в Банкя е типичен туристически хотел. Амбицията на хотелиера е да го разшири и направи център за балнеология." Климатът в Банкя благоприятства развитието на лечебния туризъм", обяснява. Той вече е открил израелски партньор, с чиито инвестиции четиризвездният хотел ще прибави още една звезда към категорията си.

Пламен Хранков работи в перспектива - решен е да направи още два петзвездни хотела в страната - един на морето и един планински. След това ще строи замъци по света.

Първо в САЩ, после и в други страни "Съвсем ясен е проектът за мултиплициране на Замъка в Америка. Имам предложение от банки и влиятелни инвеститори да направя подобен като архитектура, мениджмънт и качество на обслужването хотел там", обяснява Хранков. Следващото място, където след време може би ще има замък с марката "Хранков" ще е Испания. Но това са далечни планове.

Твърди, че липсата на специализирано образование в областта на туризма не му създава проблеми. "Уча се в крачка и вече имам сериозен опит на хотелиер, доказателство за което е сегашната награда", обяснява Хранков. Миналата година той е получил и испанска награда за високо качество на туристическите услуги.

Хранков заявява, че един от основните му принципи в бизнеса е да се стреми към печалба в дългосрочен план. "Не съм от хората, които се стремят към светкавична и лесна печалба на всяка цена", разсъждава бизнесменът. Твърде екзотично на фона на съвременната икономическа реалност звучи твърдението му, че досега не му се е налагало да подкупва чиновници.

Той обаче има собствено определение за корупцията, което доста улеснява живота му. Според него плащането на пари на определен чиновник, за да ти свърши работата по-бързо не е подкуп, ако не се нарушава законът. Корупция е само когато се плаща на чиновник да ти свърши услуга като престъпи закона. Иначе бизнесменът разчита на приятелства, познанства и ответни услуги, за да решава проблемите си.

Според него онова, което пречи на туризма да извади икономиката от перманентната криза, е стегната данъчна примка, задушаваща предприемчивите. "Инвестираш, а вложените пари не ти се признават за разход, банките не дават кредити, не се прави достатъчна реклама за изчистване на неблагоприятния имидж на държавата на Запад", обяснява неволите на отрасъла Хранков. Според него за първи път тази година държавата в лицето на Министерството на търговията и туризма е направила нещо за рекламата на страната зад граница. Но това съвсем не е достатъчно. Сред недомислиците в данъчната политика е огромният размер на данъка върху добавената стойност. "В Гърция, Испания и други туристически страни специално за нашия бранш ставките са по 5-6%", обяснява Хранков. Той дава за пример Гърция, Испания и Турция, в които държавата стимулира развитието на туризма и това довежда до общ икономически просперитет на тези страни.

В личен план Хранков едва-едва открехва завесата. Държи на квалитетната марка .Не само насочва усилия и средства за налагането на собственото си име като търговска марка, но се стреми целият му живот да е марков. Твърди, че не е голям пияч, затова предпочита първокласни питиета- ямболска ракия и бърбън "Джак Даниелс". Страстен пушач - цигарата "Давидоф" е неизменно в ръката му. На въпроса за жените в живота му отговаря със загадъчна усмивка. "Те са допълнителен стимул за работа. Мисля, че докато човек се интересува от жени, съществува." Той старателно пази интимните си тайни. Заявява, че личният му живот е табу за публиката, защото, ако се разголи съвсем, ще й стане безинтересен.

 

http://angelyordanov.blogspot.bg/2011/09/99.html

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Валентин Златев .

СЛАВИ БИНЕВ И ЧАВДАР ЧЕРНЕВ

Кои са Слави Бинев и кръгът "Банкя" - факти и легенди

 

04.02.2013

 

Актуалната визитка на Слави Бинев е "евродепутат, архонт, председател на гражданско сдружение ГОРД". Той беше избран през 2007г. за един от българските представители в Европарламента от "Атака" (впоследствие преизбран), a в началото на миналата година застана начело на "Гражданско обединение за реална демокрация" (ГОРД), чиято цел е да създаде "най-после парламентарна демокрация, а не щандове, на които се търгува с интереси и се продава влияние". Целта на партията е да вледе в политиката, защото Бинев също смята, че "без политическо крило нищо не може да се постигне".

Малко преди да влезе в Европарламента в началото на 2007г. БИнев бе обявен за архонт от старозагорския митрополит Галактион на церемония в Рим и това предизвика скандал в Българската православна църква, дори дипломатически реакции, а Светият синод отказа да признае титлата. Бинев обаче се представя с нея и твърди, че му е правилно присъдена. От както е евродепутат, той засипва медиите с информация и снимки за всичките се пътувания и срещи по света от премиера на Бангладеш до молитвени вечери и е активен с позиции по всякакви международни въпроси. Като лидер на ГОРД пък често атакува премиера Борисов, управлението, оплаква се, че медиите не го отразяват, а миналото лято в края на август заяви, че ще го убият и ако нещо се случи "държа да се имат предвид моите подозрения към премиера Бойко Борисов".

От гангстерската война до ГОРД

Миналото на 47-годишния Бинев обаче е по-различно, а името му най-често се споменава във връзка с погрома в спортен клуб "Дескрим" в началото на 90-те и като бивш собственик на първия и най-популярен преди години чалга-клуб БИАД в центъра на София. Той е бивш спортист, завършва НСА със специалност бокс и тенис. Бил е европейския шампион по таукон-до и треньор. От началото на 90-те години до 2006 г. Бинев е един от основните акционери в "R–System Holding" АД, в който влизат повече от 100 дружества,  които инвестират в развлекателния бизнес, охранителни компании, в строителство.

Създател е на Асоциация "Защита", която официално беше учредена със заявката да се противопостави на охранителните фирми на борците. През ноември 1993 г. група от няколко човека нахлуват в двора на спортния комплекс "Дескрим" в София, нает тогава от Бинев и след побой го отвличат, след което го изхвърлят на Околовръстното. Сред обвиняемите при образуваното по случая следствено дело тогава са Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин), Дмитрий Минев (Димата Руснака - убит през 2005г.) и Пело Стоев. Те са обявени за общодържавно издирване. Основният свидетел срещу тях е Румен Рачев - Пъпката (станал след години представител на ГЕРБ в Шумен и убит през 2009г. от групата на "Килърите"). По-късно той е арестуван, като обвинен за участие в  престрелката в столичния квартал "Дружба", при която загинаха двама охранители от пазарджишката фирма "Гардения". След престой в ареста Рачев променя показанията си срещу Дмитрий Минев и Красимир Маринов и когато те се връщат в края на декември в България - създават СИК. Рачев също е освободен от ареста. Междувременно през август 1994 г. е застрелян председателят на Асоциация "Защита" доцент Цветан Цветанов. Затова и инцидентът в "Дескрим" се смята за начало на т.нар. гангстерска борба по онова време.

Бинев е съдружник и в "М.И.Г. Групп" АД, която стопанисваше няколко заведения в София, сред които "Библиотеката", Дали" и най-популярно - чалготеката БИАД. Именно там през 2001 г. шефът на "ВАИ холдинг" (компанията наследник на ВИС) Георги Илиев (убит през 2005 г.) удря Бинев в главата, защото охраната на заведението не го пуска да влезе вътре. Илиев беше оправдан в заведеното след това дело, но Бинев поде мащабна ПР кампания срещу висаджията.

През февруари 2012г. Слави Бинев създаде движение ГОРД, в което влезнаха тамплиери (в УС е Румен Ралчев от Ордена на тамплиерите и собственик на "Балкан Секюрити Груп", работил в  УБО и НСО - бел.ред.), масони, ротарианци и архонти и други разнообразни представители на бизнеса, спорта, шоубизнеса. Сред първите ГОРД-и членове са о.р. ген.-лейт. Стоян Андреев, бивш съветник на президента Желю Желев, част от асоциация "Защита" и научен ръководител на Алексей Петров в УНСС. Там е и Михаил Михайлов, бивш шеф на пресцентъра на Иван Костов, който на последните избори помагаше за медийното отразяване на Трактора. От първите години на "Защита", но и от депутатските кадри на ДПС идва Иван Палчев. Политикът и писател Любен Дилов също се присъединява от началото в партията на Бинев, чието послание към всеки българин е " И нека гордостта бъде единственият ни грях".

Сред най-интересните хора, появили се на учредителното събране обаче е бившият директор на софийското градско управление на МВР

Чавдар Чернев - митична фигура

от т.нар. кръг "Монтерей" (около едноименния ресторант), на когото приписват влияние в политиката и бизнеса в последните двайсетина години, включително и роля в бързия успех на ГЕРБ. Чернев е шеф на софийската милиция за кратко през 1989-1990, когато зам.вътрешен министър е ексшефът на разузнаването в Държавна сигурност о.з. ген. Любен Гоцев (също от кръга "Монтерей").

Чавдар Чернев
Фотограф: БУЛФОТО

Именно Чернев се смята за лидер на друг неформален кръг "Банкя", който от години е сочен неофициално като влиятелна група с пряко отношение върху важни политически и икономически решения в държавата по силата на контактите, които членовете му имат на всички етажи на властта у нас и на връзки, останали от бившата Държавна сигурност (ДС). Официално потвърждение за съществуването на кръга и за участниците в него няма. Публикации, които го споменават, се появяват рядко и те са в таблоидни издания.

Името идва от столичния квартал (родно място на настоящия премиер). Там, твърди се, било първото заведение, в което членовете на кръга се събирали на регулярни сбирки, за да обсъждат важни за тях теми и да обменят информация. Сред членовете на кръга "Банкя" са споменавани множество неизвестни за широката публика лица, общото между които е близостта им до бившите служби и това, че понастоящем развиват частен бизнес. Сред по-популярните имена, свързани с кръга, се споменава и това на настоящия шеф на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

Смята се, че кръгът "Банкя" първоначално е лансирал Бойко Борисов за главен секретар на МВР през 2001 г., откъдето тръгна политическия възход на настоящия премиер. Два независими един от друг източника твърдят обаче, че заради голям проект в енергетиката е настъпил разрив между Чернев и премиера, след което те са станали врагове. За тази информация писа "Капитал", досега тя не е отричана. Пак седчимника отбелязва в материал за създаването на ГОРД, че Чернев е бил човекът открил потенциала на Цветан Цветанов още преди Борисов.

Може да се каже, че Чернев е ченге от кариерата, дълги години е бил служител по линия на ДС във Второ районно управление в София. Изключително близък приятел е с бившия вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Димитър Попов - Виктор Вълков (също емблема на "Монтерей"). След като е уволнен от министерството по времето на СДС, Чернев започва бизнес в търговията с оръжие и в енергетиката. През годините, пише "Капитал", създава общи фирми със собственика на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, а чрез други компании е бил свързан с Атанас Самсарев - оръжеен търговец, станал известен с търговията с петрол по сделката "Петрол срещу храни" със Саддам Хюсеин. Според Търговския регистър Чернев е едноличен собственик и на фирма "Рубин груп".

Бащата на Чернев - Антон, е дългогодишен шеф на отдел в Трето управление на ДС, брат му Тихомир беше главен секретар на Агенция "Митници" в правителството на НДСВ.

Случайно или не подписването на документа за създаване на ГОРД е станало на рождения ден на Чавдар Чернев - 8 февруари. "Чернев е уникален човек, фактор в живота на много хора. Няма умен човек в управлението, който да е пренебрегнал негова мисъл", коментира тогава за "Капитал" Слави Бинев.

Днес Чернев не е коментирал твърденията на Борисов и свързването му с кръга "Банкя", а Бинев за пореден път избухна с обиди към Борисов и се обяви като "единствената алтернатива на досегашната политическа система". (повече за коментара му тук).

Всички материали за опита за вербуването на Борисов, изтичането на документите и коментарите за това може да прочетете в темата "Скандалът "Буда".

 

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/02/04/1996816_koi_sa_slavi_binev_i_krugut_bankia_-_fakti_i_legendi/

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Пламен Хранков .

ДАНАИЛ СЛАВОВ - ДЪНКАТА

 

КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ДЪНКАТА?

 

 15.04.2010

 

Слуховете във Варна описват Дидо Дънката като най-влиятелния и богат човек в морската столица. Официално той не се появява на публични места, нито дава интервюта в медиите. Свързват го с ченгеджийското котило, което роди и Евелин Банев - Брендо. Над Дънката според Ревизоро бил «Отбора». Но според висшестоящи във властта над него е Стратега – не онзи от партийната школа. Бил от спецслужбите. Мнозина поназнайват, че Стратега е субект, който не може да си преброи парите от контрабанда, тъпкан е с гущери в швейцарски банки, ала живее в панелка в "Обеля", а в чужбина се шири в палат по течението на Лоара. Бил природно скромен. Ходи с вехт шлифер, кара евтини возила втора ръка. Началото на тайната му кариера е от времето на експремиера Луканов, който му завещал всички канали. Онзи бил близък негов приятел в сянка. Никога не е бил на официална висока длъжност. От спецслужбите подмятат, че инициалите му са И. И. Спецченгета смятат, че той е в основата и на яхтения скандал, след който беше гръмнат Доктора и контрабандните цигари отидоха в други ръце. Човекът на Стратега - Даниел Славов- Дънката, е като НЛО край морето - много хора говорят за него, но малцина са го виждали. Той никога не е влизал в полицейските сводки и името му не е замесвано официално от никоя институция в икономически или други конфликти и скандали. Името на Дънката изплува покрай трагедията с българския кораб "Елена" през декември 2003 г. Тогава полудял моряк уби с железен лост двама механици и рани тежко капитана на кораба, който пътуваше по документи за грузинското пристанище Поти. Натоварен с 10 430-футови контейнера със скъпи английски цигари и стомана за украинския порт Феодосия. Корабът аварира в морето, след което последва фаталният инцидент с моряците. Плавалото бе върнато, но в суматохата изчезнаха 2 контейнера цигари. По-късно източници от порт Варна съобщиха, че в мистерията около "Елена" става дума за класически контрабанден канал за цигари за Великобритания, организиран от Дидо Дънката. Схемата е отработена- цигарите от скъпите марки "Регал", "Суверен", "Бенсън енд Хеджес", "Питър Стивънсън" и "Дотчестър" се докарват на пристанище Варна с кораби. По документи те са транзитен внос и пътуват за Поти, Грузия. В открито море корабът, който ги кара, ги претоварва на друг, който или ги връща нелегално у нас или те заминават директно за Великобритания. Печалбите от контрабанда на цигари за Острова са за милиони долари, защото кутия скъпи папироси струва над 5 паунда. В пресата тогава името на Дънката бе обявено като: "крупен контрабандист от последните 7-8 години. Работил за босовете Константин Димитров-Самоковеца и Методи Методиев- Мето Илиянски. Дори бил равен с тях и продавал цигари на Иван Тодоров-Доктора".Именно от бизнеса с нелегални цигари тръгва кариерата на Даниел Славов, страшилището на Варна. Според спецполицаи кариерата на бившия моряк Дънката поема нагоре в края на 90-те години на миналия век. Преди това той е дребен контрабандист, който се прехранва с нелегален внос на цигари от Румъния през ГКПП-Дуранкулак. Стоката се превозвала в микробуси от куфарни търговци. Дънката "поема" нагоре в контрабандата, след като Самоковеца взема цялата власт "в бизнеса"и образува монопол по границите, сочат данните на нашите спецслужби. От бусовете с картони цигари Дънката преминава към схемата, описана с кораба "Елена". С тази разлика, че вместо в метали, контейнерите с цигари се крият в строителни материали. Славов дори имал официален лиценз за внос на цигари от една марка в България. Бил и в добри отношения с представителите на световноизвестен тютюнев концерн.От края на 90-те години на миналия век покрай контрабандните канали Дънката поддържа отлични отношения със спедитори и митнически началници, сред които е и тогавашният шеф на Варненската митница Румен Кирчев. Името на Кирчев бе забъркано в скандал покрай частните спедиторски фирми на съпругата му Цветанка Кирчева. Това са "Цветанка Кирчева Бел-ТТ" и "Интерпорт". През тези фирми минаваха крупните товари на пристанище "Варна". След скандала Кирчев бе назначен за....шеф на мобилните групи в Агенция "Митници". След разстрела на Константин Димитров-Самоковеца на 6 декември 2005 г в Амстердам монополът му по границите се разпада и отделни негови подчинени започват да разпределят останките от империята му. Част от бизнеса се поема от Цветан Василев-Хафти, друга от Николай Методиев- Пилето. Варна остава за Дидо Дънката. Той става един от основните "монополисти" в контрабандата на цигари през границата."Няма случай през последните 15 години, при който да са арестувани и осъдени организатори на контрабанда с тютюневи изделия. За да функционира нормално контрабандната дейност, с нейното прикриване се ангажират държавни контролни институции- митница, полиция, секретни служби.Поради изключително печелившия си характер не е проблем да се отделят значителни суми за извършените услуги. Например за пропускането на един 40-футов контейнер всеки от смяната митнически служители получава по 5000 евро.При експедирането на стоката по суша много чести са случаите с ангажиране на охрана от действащи полицаи. Това осигурява "чадър" и непрекъснат приток на изпреварваща информация за намеренията на правоохранителните институции. В резултат се арестуват само преки изпълнители, а заловената стока само се конфискува". Това се казва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Транспорт, контрабанда и организирана престъпност" от октомври 2004 г. Реално през хората на Дънката минават между 40 и 50 контейнера на ден. Според запознати печалбата му само от нелегалния и фиктивен внос е 100 хил. евро на седмица. И това всъщност е чистата печалба без рушвети за митници и полиция. Месечно печалбите му варират между 7 и 10 млн. лв. След приемането на България в ЕС контрабандните канали се преориентираха, като лъвският пай остана за митница Варна. Потокът от контейнери с дрехи, обувки и т.нар. стоки за един лев освен през Солун пристига с кораби и на пристанище Варна. От началото на 2007 г.обаче каналът е изместен на север и контейнерите с китайско карго се стоварват на пристанището в Констанца. Там монополисти на стоката са Ирина Дебелата и варненскит бос на контрабандата Дидо Дънката.Какви са цените в Констанца? Ако вкараш над 18 хил. чифта обувки, те се обмитяват по 1 долар. Детските още по-ниско, по 60 цента за чифт. Ако имаш регистрирана китайско - румънска фирма, цената на детските обувки пада на 50 цента за чифт, при положение че фирмата си поема разходите по транспорта. Стоката отново става европейска и пристига в Илиянци по същата схема като солунската. В Констанца се плаща мито, поема се от фирми на Ирина Дебелата или Дънката, регистрирани в Румъния и се праща за София към китайски получател. Така румънската фирма си прибира ДДС, а българската посредничка не плаща ДДС в България. От тази операция държавата е изгубила милиони левове от началото на годината, твърдят митничари. Същевременно печалбата на камион от китайската стока на контрабандистите се изчислява между 20 и 30 хил. лева. Дънката обаче не е забравил и старата си страст цигарите. Според спецполицаи той контролира вноса на украинско и молдовско "Марлборо" с кораби през Варна. Цигарите са от лицензирани фабрики в бившите съветски републики и влизат у нас или като чиста контрабанда с контейнери или като транзитен внос. Но всъщност се продават у нас. Цигарите от Украйна и Молдова са с високо качество, но ако ги купите "под масата" от някой магазин, ще видите, че имат техен бандерол. Същото важи и за румънските цигари на известен тютюнев концерн, произвеждани за Западна Европа от фабриките му в северната ни съседка. Тях Дънката ги прекарва през Дуранкулак. Всички китайски меса, които са забранени за внос в ЕС, също минават през него. Те или се препакетират в български опаковки и заминават за ЕС или чрез фиктивен износ отиват в нашите месопреработвателни предприятия.Соченият за новия Доктор варненски бос работи основно със спедиторската фирма "Коско",твърдят митничари. Ако си дребен вносител и искаш да закараш стока от Варна до Илиянци например ще трябва да платиш "твърда" тарифа на фирмата от 1000 евро. Иначе губиш. Даниел Славов-Дънката се ползва с покровителството на началник на висок пост в митниците с прозвището Цайса. Това твърдят в специална декларация от Българска легия "Антимафия" пусната до президента, премиера, главния прокурор и евроинституциите. Единственият публичен изблик срещу Славов регистрира областният лидер на ГЕРБ във Варна Павел Димитров, който обвини бизнесмена, че заради близките си отношения с шефа на градския парламент във Варна Гуцанов си позволява да строи без редовна документация. Повод за атаката бе срутен път между варненския кв. "Аспарухово", в близост до който строителната компания на Славов - "Борд" ООД, гради луксозен жилищен комплекс.Според ГЕРБ обектът никне на основание идеен проект, който е превишен в реалния мащаб на сградата и срутването е станало затова. Проверка от 11- члена общинска комисия и "Геозащита" обаче показа, че голямо количество дъжд и неукрепен скат са причината за поддаване на пътя. Междувременно, докато вървеше проверката, фирма "Борд" пое за своя сметка цялостното възстановяване на отсечката и осигури достъп на живеещите в района по прекия път от домовете им до центъра на Варна за по-малко от 40 дни.В разгара на скандалните обвинения шефът на ОбС Борислав Гуцанов обяви, че е съвипускник с Даниел Славов от Морско училище, но отрече да има общ бизнес с него. Градският лидер на червените във Варна и Славов са се засекли и в Математическата гимназия във Варна, където запознати твърдят, че Славов в някакъв период е бил капитан на отбора по математическо моделиране. Твърдението на Гуцанов за липса на общ бизнес с Дънката се потвърждава и от справка в информационната система "Дакси".Там името му излиза в 13 фирми. В строителната "Борд" ООД Славов дели собствеността 50 на 50% в съдружие с 41-годишния Емил Петров. Същото съдружие двамата имат и в "Капитол" - агентийска компания за превози и товари.Пак с Петров, но с още четирима партньори той притежава и управлява фирма "Дали", чийто предмет на дейност е търговия на едро. Строителната компания "Борд" държи и половината от "Пропъртис кепитал инвестмънтс", която се занимава с покупка и продажба на собствени недвижими имоти. Славов притежава еднолично и "Дорк" ЕООД, която е специализирана в търговско посредничество с разнообразни стоки. Пак 100-процентов контрол върху собствеността Славов има в "Дарк 2004" - фирма за строителство на сгради и строителни съоръжения, и в "Динесо" - за търговия на дребно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. В партньорство с Емил Петров строителни дейности той изпълнява и чрез фирма "Корд". "Дагомар" пък е компания за търговия на едро, в която по четвъртинка държат Даниел Славов, Вуковояч Горан, Дингиян Андрианус Елберт Жозеф и Майер Мартинус Маринус. Даниел Славов и Емил Петров партнират равноправно и в "Капитол рентакар". Само 10 на сто дял Славов има в "Робул делта сървисиз" - фирма за морски и крайбрежен транспорт. Блокираща квота от 34% собственост той има и в "Кабакум", компания регистрирана по ДЗЗД за строителство на хидротехнически съоръжения. В "Даго трейдинг" - компания за общо строителство на сгради и строителни съоръжения, Славов има 22% дял.По неофициални данни в последните 3-4 години "Борд" ООД е изградила няколко хиляди луксозни жилища, от типа "затворени комплекси" - в и край Варна. Пак в графата на градската клюка компании на Славов притежават собственост върху атрактивни терени в центъра на морската столица, върху един от които се готви план за изграждане на най-високата сграда в морската столица - около 25-етажна, срещу хотел Черно море. Пак на него мълвата отрежда правото да строи бъдещите големи подземни паркинги и автоподлези в центъра на Варна. За част от тях вече са готови подробните устройствени планове. Чака се само началото на строителните работи. Въпреки че двамата с Гуцанов нямат обща фирма все пак имат пряка връзка, сочат фирмените регистри. Тя се нарича Цветанка Кирчева. Гуцанов и Кирчева имат обща фирма "Силикамар терминал", която се занимава с морски и крайбрежен транспорт, твърдят запознати. Във Варна всички свързват Гуцанов и Дънката със суперлуксозния хотел "Капитол" в центъра на Варна. Комплексът предлага френска кухня. Според лъскавата страница на "Капитол" в интернет той се намира на ул. "Петко Каравелов" 40. Може би е съвпадение, но на същия адрес са регистрирани няколко от фирмите на Дънката.Това са "Дарк 2004", "Дорк" и "Динесо". Според сайта "Vlastta.com" в хотел "Капитол" при визити и международни конференции във Варна са отсядали високопостаени служители на Интерпол, Европол и ръководството на МВР по времето на Румен Петков.За Дънката може да се добави още, че според неофициалните твърдения е спонсор на почти всички партии във Варна. Името му бе забъркано от депутата Яне Янев, който обвини лидера на СДС Пламен Юруков, че е имал общ бизнес с него.

 

http://mishenabg.blogspot.bg/2010/04/blog-post_8315.html

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря - Слави Бинев.

АЛЕКСАНДЪР НАЙДЕНОВ

До 5 год. затвор грозят Александър Найденов, собственик на майонеза Олинеза?

 

28.10.2015

 

Скандалният бизнесмен Александър Найденов, нашумял с редовните си пиянски скандали, побои и аморално обществено поведение /виж пр. Линкове/, за пореден път предизвика свада - в луксозен столичен ресторант. Този път бизнесменът който управлява активи за стотина милиона лева, както сам твърди пред 24 Часа, застраши на публично място живота на невинни граждани, като в нетрезво и неадекватно състояние заплашил гостите с пистолет. В това заведение, на рояла се изпълняват творби на Моцарт, Вивалди, Чайковски ..., изложените произведения на изкуството по естетическа стойност са равни на тези в музеите, а гостите обикновено са от цял свят. Имено там, Найденов е размахвал пистолет показно над главата си, сипел обиди, псувни и закани. Цяло чудо е, че не е възпроизвел изстрел с оръжието! За подобно хулиганско, безотговорно и опасно за здравето и живота на гражданите поведение, Наказателния кодекс предвижда до 5 години лишаване от свобода.

 

 

Кой е Александър Найденов, известен като Сашо Майонезата? Нека погледнем назад във врмето:

 

Андрей Луканов беше мой учител

 

     Така Александър Найденов сам се определя като протеже на Андрей Луканов. Той го вкарва в международния отдел на М-во на Външната търговия, още по времето на социализма /на 22 годишна възраст/. За него Найденов казва: Андрей Луканов беше мой учител, той ми вярваше – инвестираше в мен

    Щом „Учител“ и инвеститор, е Андрей Луканов, може да се вярва на Найденов, че наистина управлява активи за стотитна милиона лева. Как ги управлява? Отговора намираме на страниците на сайта блиц:

    ...Управителят на фирма „Олинеза“ - собственост на Александър Найденов, пребива 17 работника. Побоят се превърнал в извращение, защото биячите съблекли жертвите голи, обгаряли със запалени вестници половите им органи и гасили фасове по телата им. Гаврата продължава 48 часа...И всичко това за не доказана кражба на няколко буркана майонеза! Извършителите получават по 5 години ефективна присъда и парична глоба от по 5 000 лева, но в последствие присъдата е обжалвана и заменена с условна, а глобата намалена! http://www.blitz.bg/news/article/358938

Очевидно ученика надминава учителя! Управлява с твърда ръка!

Светски живот

     Александър Найденов води активен светски живот. Дълго време захранва жълтите медии с горещи истории свързани с актрисата Елен Колева. Попаднал в любовния многоъгълник на Елен, рогоносеца се изяви като пълен злобар и антиджентълмен. Ще цитирам само някои заглавия в медиите,. Ако Ви се видят любопитни, чрез линковете по-долу може да стигнете до самите публикации:

    Искаш ли да ти навра главата в задника?! - обръщение на Найденов към младеж искащ автограф от актрисата.

Аз поръчах Иво Аръков!И не само него – арогантно интервю по повод обвиненията, че той е пратил мутрите пребили светския младеж, любовник на Елен Колева.

И т. н. ...........

След раздялата с актрисата Найденов започва истинска медийна война с бившата си любима. Моралното падение на Майонезата е тотално. Той вади подробности от интимния живот на актрисата на показ. Заглавията и темите са от сорта на:

- Елен изклати цял футболен отбор, заедно с резервите

- Правила е а..лен секс на 12 години, в градинка

Майонезата заплашва актрисата, че ако реши може да подкрепи думите си с документи???
                                       В плен на алкохола

Раздялата се отразява тежко на именития бизнисмен. Въпреки големия избор от красиви жени около него, той не се впечатлява от нито една. Даже намираме затлавие като:

- „Александър Найденов преби гаджето си насред София“ - в публикацията става въпрос за момиче с което е вечерял в столична пицария и по средата на вечерята Найденов му разбива носа...

Пиянските свади и побои предизвикани от Майонезата стават негова запазена марка. Въпреки охраната, с която ходи не са редки случаите когато и самият той изяжда доста бой:

- „Бизнесменът Александър Найденов се появи пребит от бой, с насинено око и куцащ в столичен ресторант...“ публикация в медиите от началото на тази година.

       В едно интервю Найденов не крие, че ходи с пистолет  защото е опасно.

    За случая от миналата седмица, когато с пистолет е застрашил живота на много хора, Найденов цинично заявява:

     Непоносимо щастлив съм в любовта.

     "Не съм пребиван, нито гонен от ресторант за непристойно поведение, както се твърди в последните няколко дни.Да, бях в това заведение-празнувахме рожден ден на мой приятел. Всичко приключи мирно и тихо". Това казва пред "България днес" бизнесменът.
                            Този случай задава въпроси:

• Как може на човек като Александър Найденов да не му бъде потърсена отговорност за това, че застрашява редовно живота и здравето на граждани на обществено място?

• Как може човек като Александър Найденов до има разрешение да притежава оръжие?

• Как може да няма поне обществена присъда за аморалното и цинично поведение на Александър Найденов?

Отговор на тези въпроси дава старата градса песен:

„За милиони няма закони“ 

 

http://www.klassa.bg/news/Read/article/259303_%D0%94%D0%BE+5+%D0%B3%D0%BE%D0%B4.+%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80+%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%8F%D1%82+%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80+%D0%9D%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2,+++%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%D0%BD%D0%B0++%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0+%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%3F

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря - Данаил Славов.

 

ХРИСТО КОВАЧКИ

 

Как Христо Ковачки стана толкова богат?

  13.11.2008

 

 

Христо Ковачки излиза от кабинета на кмета Бойко Борисов 2005 г. Снимка: Булфото

 

Бизнесменът Христо Ковачки, който беше обвинен вчера за тежки данъчни престъпления и му бе поискана рекордна парична гаранция от 300 000 лв., е една от загадките на българския бизнес.
Как един търговец от Самоков, започнал с базари в родния си град, стана най-големият частен инвеститор в енергетиката, собственик на ТЕЦ-ове, топлофикации в 5 града, предприятия, търговски обекти, застрахователна компания и банка?
Според полското списание „Впрост“, което прави класации на богаташите в Източна Европа, Ковачки в момента е най-богатият българин след Васил Божков.

Преди седмица партията на Ковачки „Лидер”, заедно с ВМРО и земеделците от ЗНС, основаха коалиция „Напред” с идеята да влезнат в следващия парламент и да управляват. Веднага след ареста на Ковачки тръгнаха слухове, че обвинението има за цел да се попречи на бизнесмена да влезе сериозно в политиката. Но бившият шеф на ЦСБОП Ваньо Танов съобщи пред медиите, че материали за Ковачки са внесени в прокуратурата преди 2 години. Съответно такова обвинение прокуратурата може да повдигне след продължително разследване, още по времето, когато партията и коалицията на Ковачки не са били замислени.
През 2001-2003 г. Ковачки е заявявал в медиите, че има сериозни амбиции да инвестира в енеретиката. Енергийните шефове по това време гледат на него подигравателно. Някакъв търговец, продавач на консерви за Русия, дребен далавераджия, случайно спечелил на търг през 2000 година два ВЕЦ-а от Агенцията за приватизация. Тогава медиите в България пишеха, че енергийният бизнес е прецизно разпределен между различни лобита и в него няма шанс да попадне случаен човек, ако не е член на някоя от енергийните „секти“ - на въглищарите, на ядрените босове, на газаджиите и т.н. Само две години по-късно заглавията на вестниците тръбяха: „Христо Ковачки стана най-големият частен инвеститор в българската енергетика“.

В енергийния сектор Ковачки притежава:

“Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.),
“Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”),
Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество),
Мина “Черно море” (въгледобивно дружество),
Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество),
Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество),
Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество),
Мина “Република” (въгледобивно дружество),
ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW),
ТЕЦ “Бобов дол”,
ТЕЦ “Сливен”,
“Топлофикация – Враца”,
“Топлофикация - Велико Търново”,
“Топлофикация – Габрово”,
“Топлофикация – Плевен”,
“Топлофикация – Бургас”.

Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Има предприятия за фина механика и оптика.
Участва в “Общинска банка” - София и “Общинска застрахователна компания” – София.
От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др.
Справка във фирмения регистър в България показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества. Също така има връзка с имената на още над 160 собственици и акционери в различни фирми. Толкова участие в различни сфери на бизнес е извън възможностите на който и да е нормален бизнесмен и може да се определи като феномен.

Хронология на едно забогатяване

Христо Ковачки е роден в Самоков през 1962 година. Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика.

Започва бизнеса си с търговия. Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой, никъде, не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции.

Влиза в енергетиката през 2000 г., когато при първата по-голяма приватизационна сделка в енергетиката купува ВЕЦ каскадата „Искър”. Почти всичките му следващи инвестиции в енергетиката се финансират от българската Първа инвестиционна банка.
През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини „Чукурово” (въгледобивни). Купува ТЕЦ-ове и топлофикации с лекота, като наддава с необичайно високи суми.

За небрежното отношение на Ковачки и до днес разказват негови конкуренти от енергийните среди - дошъл на търга за приватизацията на „Биркел – Гълъбово“, обут с джапанки, докато всички други били официално облечени. Участвал в търга чрез подставено лице – 23 годишна студентка, която наддавала неограничено и накрая спечелила. По този повод някои от другите енергийни играчи коментират: „Никой не може да се надцаква с мръсните пари на Ковачки. В един момент изчезва всякаква икономическа логика човек да наддава“.

Христо Ковачки с бившия вътрешен министър Румен Петков на приема на президента Първанов по случай 24 май т. г. Снимка: Булфото

 

Според самия Ковачки, произходът на парите му е само от банкови кредити. Говори се, че има заеми в размер на стотици милиони лева към Първа инвестиционна банка, които не изплаща редовно. Въпреки това банката (чиито акции се сринаха на борсата) му отпуска нови огромни кредити заради роднински, приятелски и бизнес-връзки с ръководството й.

След като сбъдна амбицията си да стане най-големия частен инвеститор в българската енергетика, Ковачки започна да изкупува големи компании в Сърбия. Публикации в сръбските медии го свързаха със сръбския трафикант на оръжие и наркотици Сретан Йосич. Българските вестници пък писаха, че двамата били в конфликт, който толкова се изострил, че Сретан Йосич поръчал да убият Ковачки. Вероятните бизнес отношения и интриги на Ковачки със Сретан Йосич се посочват от разследващи и като една от основните версии за покушението срещу директора на „Атоменергоремонт“ Борислав Георгиев, който беше разстрелян през април 2008 година.

Старателните опити на Ковачки да изчисти имиджа си на мутра не успяха и заради поредица от акции на негови хора и фирми срещу обикновени граждани, служители и клиенти.
Когато Бойко Борисов стана кмет на София през 2005 година, гръмко се похвали, че вече е намерил къде да депонира сметта – в мини „Чукурово” на Христо Ковачки. Двамата се разбрали, но жителите на село Габра (близо до мините) не бяха съгласни и излязоха на протест. В отговор отряд от здравеняци, за които се говори, че са изпратени от Ковачки, успяха да пребият достатъчно протестиращи, преди полицията да ги арестува. В свидетелските показания биячите писали, че случайно се разхождали в района и изобщо не познавали бизнесмена. Спонтанно решили да защитят правото му да депонира боклука на София в мините, но се стигнало до бой с гражданите.

Служители на Ковачки в различни дружества също си изпатиха. Те изплакаха пред медиите, че Ковачки ги принуждавал силово да си сменят пенсионния фонд и да се записват в неговото пенсионно-осигурително дружество „Топлина“. Няколко пенсионно-осигурителни компании подадоха жалби в Комисията за защита на конкуренцията срещу този силов подход за набиране на клиенти от страна на Ковачки.

Клиентите на топлофикациите, собственост на бизнесмена, също се включиха в хора на потърпевшите. Според абонат на „Топлофикация - Враца“, Ковачки си събирал дълговете за парно по следния начин: „Идват едни яки момчета, облечени в черно, звънят на вратата, гледат страшно и като им отвориш, казват заплашително: „Ние сме от „Топлофикация“. Разбрахме, че не си плащате парното.“

Как Ковачки влезе в атомната енергетика и публикациите за връзка с Косьо Самоковеца

Силното противопоставяне от страна на енергийни лобита в България към навлизането на Ковачки в енергийния сектор датира от 2003 година, когато със своя компания той спечели публичния конкурс за приватизация на „Атоменергоремонт – Козлодуй”. След като става ясно, че фирмата на Ковачки е първа в класирането, австрийският вестник „Формат” излиза с информация, че той е свързан със скандалния български бизнесмен Константин Димитров – Косьо Самоковеца. Той е от родния град на Ковачки, приблизително на същата възраст. По това време Косьо Самоковеца е описван в българските медии като едър наркотрафикант и организатор на контрабанда през българските митници.

“Проблемът идва не само от факта, че фирмата няма опит в специфичния атомен бранш, а това според специалистите е рисково за ядрената безопасност на страната. Проблемът в сделката е и в притесненията за нездрав интерес от страна на хора, подозирани във връзка и организация на контрабандни канали и наркотрафик, което допълнително усложнява избора на бъдещия собственик”, пише австрийският в. “Формат”.

Информацията е препечатана първо във вестниците “Дневник” и “Капитал” и предизвиква скандал, който се пренася и в другите български медии.

На 16 юни и на 21 юни 2003 година съответно вестниците “Дневник” и “Капитал”, по настояване на Христо Ковачки, публикуват неговата официалната позиция по въпроса:

„Във връзка с публикуваните материали във в. „Дневник“ и в. „Капитал“ и изказаните „хипотези“ и „предположения“ от неофициални източници и „източници, пожелали анонимност“ за използване на мои фирми с цел узаконяване на капитали с неясен произход ви уведомявам, че по този начин умишлено се създава предпоставка за манипулативна трактовка както на нашата икономическа дейност, така и на всяко бъдещо наше участие в приватизационни сделки.
Зад „Българска енергийна компания“ стои консорциум от големи фирми с опит в професионалния мениджмънт и управление на предприятия, свързани с енергетиката. По абсолютно никакъв начин аз или представляваните от мен компании не са свързани с посочения от вашето издание г-н Константин Димитров и за нас е безкрайно учудващо как авторитетни издания като в. „Дневник“ и в. „Капитал“ си позволяват да подвеждат общественото мнение по отношение на напълно прозрачна приватизационна сделка и т.н…. „

Внушенията в много от тогавашните публикации и в други вестници са, че Ковачки пере мръсните пари на Константин Димитров Самоковеца.

Христо Ковачки. Снимка: Валентина Петрова

 

По повод на спечеления от Ковачки търг за “Атоменергоремонт” през 2003 г. тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев публично се конфронтира с Агенцията за приватизация. Министърът настояваше конкурсът да се прекрати и да се обяви при нови условия. Министерството на енергетиката не успя да наложи своето изискване „Атоменергоремонт” да бъде продадена на стратегически инвеститор с дългогодишен опит.
След оспорване на приватизационната процедура в съда, Христо Ковачки официално бе обявен за собственик на „Атоменергоремонт”.

Дружеството извършва ремонти в големите български електроцентрали и до днес. Успешната му дейност обаче бе помрачена от тежко престъпление. Дългогодишният изпълнителен директор на „Атоменергоремонт” Борислав Георгиев беше убит пред дома си на 6 април тази година. Както при другите показни убийства в България, извършителите на разстрела и мотивите им останаха неизвестни. Освен в „Атоменергоремонт“ Борислав Георгиев е участвал в други осем търговски дружества, част от бизнес-империята на Христо Ковачки. Тръгна слух, че може Ковачки да е поръчал убийството на Георгиев. Пред медиите Ковачки каза, че покушението е поръчано вероятно от негови конкуренти. Неофициално се твърдеше, че убийството на Георгиев е отмъщение на сръбската мафия заради засегнати бизнес-интереси.

Въпреки догадките и криминалните събития, които съпътстват бизнес-дейността на Ковачки, медиите през последните години избягват да пишат за връзките на бизнесмена с подземния бизнес. За последно името на Ковачки се споменава редом с това на Косьо Самоковеца около убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам през декември 2003 година. Дори вестници като “Дневник” и “Капитал”, които в периода юни-декември 2003 година неизменно свързваха в своите публикации името на Ковачки с Константин Димитров, спряха да пишат за тази връзка от началото на 2004 година. Медийни експерти неофициално коментират, че Ковачки е “изпрал” своя медиен образ, като е обърнал внимание на медиите и е използвал пиар специалисти. През 2005 г. много вестници пускат организирано интервюта с него, понякога в един и същи ден, в които с нищо не се засягат съмненията за произхода на парите му, а се коментират неговите инвестиции, навлизането му в “Общинска банка” и “Общинска застрахователна компания”.

Както се оказва обаче, той не може да изчисти съмнителния си имидж напълно.

Още ТЕЦ-ове, мини, топлофикации

В разстояние на няколко години Ковачки придобива още няколко енергийни дружества. Обвиняват го, че купува с безразсъдна щедрост, защото в някои от наддаванията на търговете, цените, които фирмите на Ковачки обявяват, изглеждат неоправдано високи.

До средата на 2005 година той приватизира ТЕЦ „Марица 3″ - Димитровград, фабриката за брикети, към която има и ТЕЦ - „Брикел Гълъбово”, мините „Черно море”, „Бели брег”, „Балкан 2000″ и „Открит въгледобив-Перник”, „Топлофикация - Враца”, „Топлофикация - Велико Търново”, „Топлофикация - Габрово”, „Топлофикация - Плевен” и „Топлофикация -Бургас”.

Христо Ковачки. Снимка: Валентина Петрова

 

Ковачки се опита да участва и в първата приватизационна процедура за ТЕЦ-овете “Варна”, “Русе” и “Бобов дол” през 2004 година, но фирмите му не бяха допуснати до конкурсите. След като бяха избрани инвеститорите в трите електроцентрали (съответно ЧЕЗ за ТЕЦ “Варна”, руската РАО “ОЕС” за ТЕЦ “Русе” и гръцката PPC за ТЕЦ “Бобов дол”), бяха организирани миньорски протести. Много от мините на Ковачки снабдяват ТЕЦ “Бобов дол” с въглища и протестите на работници и синдикати помогнаха преговорите с избрания купувач (гръцката PPC) да се провалят.

По време на сегашното правителство Ковачки изкупи частния рудник „Ораново”, който има концесия за добив на въглища от Мини „Бобов дол”. Неговата Мина “Черно море” снабдява с въглища „Топлофикация-Сливен“ и придоби и 100% от акциите й. През юли тази година Ковачки най-после успя да си купи и ТЕЦ “Бобов дол”.

Във финансовия сектор, благодарение на свои хора в Столичния общински съвет по времето на предишния кмет на София Стефан Софиянски, Ковачки придоби миноритарни дялове в общинските дружества Общинска застрахователна компания (20%) и Общинска банка – (26%), по-късно увеличи участието си.

Бизнесменът обяви, че има интерес да изгражда нови заместващи електропроизводствени мощности в комплекса „Марица - Изток“ и ще се конкурира с подобните проекти на италианската “Енел” и германската RWE. Ако бъде обявен конкурс, Ковачки щял да построи от 700 до 1000 MW мощност, като стойността на инвестицията ще е между 700 млн. и 1 млрд. евро, каза той пред медиите.

„Топлофикация – Враца” бе купена от Ковачки по времето, когато дружеството още се субсидираше от държавата. Тогава противниците на сделката твърдяха, че бизнесменът ще получи повече субсидии, отколкото е платил за акциите на борсата. Не се знае общо колко помощи е имал да взима от придобиването на всичките си топлофикации Ковачки, но както се вижда от изявленията му, не ги е опростил на държавата. Наскоро „Булгаргаз“ заплаши, че ще спре подаването на газ за топлофикациите на бизнесмена в Бургас, Плевен и Враца заради натрупани дългове за гориво. Тогава Ковачки контрира, че моментът е изключително удобен държавата да се издължи на „Топлофикация-Бургас“ за 7-те млн. лв. неизплатени субсидии до 2004 година. В резултат държавната „Булгаргаз“ разсрочи дълговете на бизнесмена и отмени заплахата да му спира газа.

Повечето топлофикации, придобити от Ковачки, бяха преструктурирани, увеличиха събираемостта си и въведоха бонуси за клиентите си. Той изтегли заеми и започна да изгражда ко-генериращи мощности (турбини за комбинирано производство и на електро, и на топлинна енергия) в някои от централите, за да подобри тяхната ефективност. Междувременно започна да преговаря с чешката ЧЕЗ и френската “Далкиа” за продажба на дялове в топлофикациите в Бургас и Плевен. Бизнесменът няколко пъти заяви интерес и към приватизацията на Топлофикация – София.

Ковачки е един от участниците в търговията с електроенергия. Неговата ТЕЦ „Марица 3 – Димитровград” кандидатства и получи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране лиценз за търговия с ток.

Паралелно с енергийния си бизнес, през годините Ковачки продължи да купува и да развива компании от различни сектори. Той придоби магазини за хранителни стоки, консервни заводи, месокомбинати и др.

Ковачки, политиката и медиите

Според някои наблюдатели Ковачки е в тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган, които сега се опитва да прикрие от обществото чрез учредяването на коалиция с ВМРО и ЗНС. Някои медии подозират, че ДПС и близки до Ковачки фирми са дирижирали скандала за корупция в „Топлофикация – София”, заради който един от големите бизнесмени в енергийния сектор - директорът на фирма „Фронтиер” Красимир Георгиев, бе обвинен в пране на пари, а бившият министър Овчаров беше принуден да подаде оставка. Целта била да се разчистят нови бизнес-територии в енергийния сектор. Няма официални доказателства за тези твърдения.

Христо Ковачки на учредяването на коалицията на неговата партия “Лидер” с ВМРО и земеделци преди седмица. Снимка: Булфото

 

По време на скандала статии във вестник “Банкер” намекнаха, че Христо Ковачки е придобил дружеството „Евромедия”, което издава всекидневника „Земя” и седмичника „Република”. Двете медии публикуваха обширни материали срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров.

През май 2007 година, по време на изборите за евродепутати в България, служители в дружеството на Ковачки „Мини открит въгледобив” бяха снимани от Нова телевизия да получават пари на ръка от касиерката на компанията, за да гласуват с бюлетината на ДПС. Репортажът беше излъчен в нощта на изборите. От думите на служителката ставаше ясно, че парите се раздавали по указания на началниците.

За близостта на Ковачки с ДПС отново се заговори по медиите, когато съпругата на Ковачки - фолкпевицата Десислава - беше засечена да обикаля курортите на Европа с министърката на бедствията и аварийте Емел Етем. По това време в България имаше горски пожари, а Емел Етем и пернишката Шер (както наричат съпругата на Ковачки) бяха заедно на почивка в Ница и Монте Карло.

Малко преди това (през юли 2007) Ковачки основа своята политическа бизнес-партия – ЛИДЕР (Либерална инициатива за демократично европейско развитие). Председател на парията стана директорът на фирмата на Ковачки „Брикел – Гълъбово”. За основатели на партията се смятат над 20 мениджъри от предприятия на Христо Ковачки. Наскоро Лидер, ВМРО и ЗНС (Земеделски народен съюз) основаха коалицията „Напред“.

Ковачки и съпругата му Десислава имат дъщеричка. Преди да се задоми за енергийния бос, девойката е била дуетна половинка на фолк певеца Тони Стораро. В началото на връзката им Ковачки ходел навсякъде с нея по участия и на едно от тях дори се спречкал с покойния Георги Илиев.

Христо Ковачки като “посланик на книгата” на връчването на наградата за роман на годината. Снимка: Мартин Митов

 

Противно на твърденията, че Ковачки се движи винаги с костюм и вратовръзка, заобиколен от десетки бодигардове, бизнесменът много по-често може да бъде видян с поизбелели черни дънки, със старателна прическа, очила и обикновена блуза или пуловер. Охраната му се старае да е незабележима, но постоянно го придружават поне 4 души охрана, а в много случаи се движи с цели кортежи. Част от охранителните мерки са и това, че Ковачки непрекъснато сменя автомобилите, с които се движи, всички те са бронирани, сменя си мобилните телефони и др.

Напоследък Ковачки се изявява по медиите главно чрез големи „авторитетни“ интервюта по въпросите на българската енергетика, бизнеса и политиката. Иронични усмивки предизвика включването му като “посланик на българската книга”, заедно с миска и футболист, в конкурса за роман на годината на фондация “Вик”. Журналистите му задават само сериозни въпроси. Никой не го пита за Косьо Самоковеца, за убийството на Борислав Георгиев или за връзките му с Ахмед Доган и Сретан Йосич. Партията му “Лидер” се готви да влезе в следващия парламент и да стане част от управлението на държавата. Има признаци, че вестниците му служат в това начинание.

 

http://e-vestnik.bg/5001

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря - Александър Найденов.