сряда, 24 февруари 2016 г.

ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ



 

Аптекарският бос Веселин Марешки с богатство от 100 млн. лв., джитка яхта за 7 млн. лв., най-голямата му страст са картингът и красивите жени

   
         
Бизнесменът не успява да завърши престижен технически университет в Москва, но там завързва първите си връзки във фармацевтичният бранш
Според слуховете успява да намери пари за финансиране на бизнеса си от руските си връзки, както и от групировката ТИМ
Варненецът има атеки в Перник и Дупница, гражданите са настроени най-вече критично към него 
 
259-10-81 n
 
Империята му от аптеки е своеобразна машина за пари. За Веселин Марешки никога не е било проблем да притежава безумно скъпа яхта, кола или каквото и да било друго. Веселин Марешки е безспорен фараон във фармацевтичния бизнес. Ексцентричният аптечен бос от Варна е нещо като съвременен вариант на фригийския цар Мидас. Подобно на него всичко, до което се докосне, се превръща в злато. Империята му от аптеки е своеобразна машина за пари. В началото на март той и санданчанинът Яне Янев, лидер на РЗС, развалиха политическата коалиция.
 
259-10-81 3
 
Бизнесът на Марешки е изключително дискутиран, като гражданите са основно критично насочени към бизнесмена. Богатството на Веселин Марешки е трудно да се оцени, но предполагаемата му стойност е около 100 млн. лева. Фармацевтът притежава частен самолет, яхта „Ферети” за 7 млн. лева, както и още няколко луксозни спортни автомобила. Бизнесменът е собственик на 2 фирми за търговия с фармацевтични и козметични стоки – „Лиафарм” и “Варна фарма холдинг”. Бизнесът на Марешки се разраства изключително бързо, а освен във фирмите за търговия с фармацевтични стоки бизнесменът се занимава и със строителство.
 
Лично и посредством фирмата “Варна фарма холдинг” притежава 100% от Медицински център “Младост”. Посредством сестра си Веселин Марешки притежава 98% и в трета фармацевтична компания – “Юникомс фарма”, управлявана от Дилбер Вайсалова. Бизнесът с фармацевтични стоки е изключително доходоносен, носещ големи печалби за кратко време. Фирмата “Варна фарма холдинг” притежава над 70 аптеки на територията на град Варна под името “Марешки”, негови аптеки има и в Югозапада. Посредством същата фирма бизнесменът притежава и “Диджител”, занимаваща се със строителство и дизайн. Освен досега споменатите фирми бизнесменът е собственик и на „Юнисофт солюшънс” ЕООД и “Тракия-ТД”.
 
259-10-81 asa
 
 
Майката на Марешки – Веска, пък притежава известния от близкото минало регионален всекидневник – “Черноморец”,който публикуваше явно нагласени материали за политическата кампания на Веселин Марешки. И всичко това е официалната част на собственост според АПИС, но свързаните по един или друг начин с Веселин Марешки лица и фирми са стотици. Основна част от бизнеса на Марешки е във фармацевтичната сфера, но покрай навлизането на бизнесмена в политиката посредством “Диджител” получи право на строеж на доста апетитни места в центъра на Варна. Скандал избухна, когато фирмата спечели кандидатура за строителство на блок в идеалния център на Варна посредством използване на корупционни схеми. По повод политическата кариера на бизнесмена ДАНС и Варненската окръжна прокуратура започнаха проверки на фирмите на бизнесмена.
Веселин Марешки е роден през 1967 г. във Варна. Завършва Математическата гимназия в града, а след това учи за инженер в Москва. За съжаление на успява да се дипломира в престижния руски университет, но след връщането си в България успява да завърши Техническия университет във Варна. Семейството на бизнесмена е от кореняците от Варна, просперирали благодарение на дейната си себеотдайност към Комунистическата партия. Неслучайно Веселин Марешки успява да се домогне до образование в престижен университет в Русия. Неслучайно е пратен да учи точно в Моска. Точно там бизнесменът завързва първите си връзки във фармацевтичния бранш. През 1991-1992 г. успява да навлезе в изключително слаборазвития пазар на лекарства в България. Започва да търгува на едро с фармацевтични продукти, а според личните му думи оборотът в тази сфера в днешни дни е между 5 и 10 милиона лева месечно.
 
Първоначално Марешки работи с българските фармацевтични компании, както и някои руски такива. Успява да намери пари за финансиране на бизнеса си от руските си връзки, както и групировката ТИМ, пише bogatite.com. Много разследвания водят до това, че Марешки е една от най-печелившите разработки на ТИМ.
В днешни дни бизнесменът е сред най-крупните търговски на фармацевтични продукти в България. Бизнесът му се развива стремително нагоре, а политическата му кариера е изпъстрена със скандали. Като заключение можем да говорим, че Марешки фамилията на Марешки е една от следените от Комунистическата партия след 1968 година. Във всички случай обаче фармацевтичният бизнес е един от най-скъпите, най-продуктивните и най-печелившите, от което се възползва Марешки.
 
Аптекарският бос е любител на високите скорости
 
Веселин Марешки е любител на високите скорости. Той обича да разпуска от напрегнатото ежедневие, като кара сърф или картинг. Фармацевтичният мултимилионер Веселин Марешки стана първият българин, който си купи най-бързата кола на света. Мега луксозното возило е доставено от чужбина и се изчислява на около 1 млн. лева!
“Още от малък аз съм имал възможността да стана доста тесен специалист в няколко спорта. Никога обаче не ми е грабвал интереса само един вид дейност. Винаги съм предпочитал да се занимавам с няколко спорта, които да усвоя на средно равнище, отколкото да се стремя да се специализирам и да бъда най-добър в дадена област”, споделя аптекарският бос. Когато бил малък, отделни треньори упорито настоявали да се запише в местното спортно училище. В детските си години Марешки е бил сред най-добрите лекоатлети във Варна. Той бил много привързан и към футбола. “Имам 3-то място на републиканско първенство, както и няколко титли на градски и окръжни състезания”, споделя бизнесменът политик.
Бизнесменът притежава ловджийска тапия, но не е ходил нито веднъж на лов. “По принцип не обичам да тормозя когото и да било, в това число, разбира се, и животните. Станах ловджия кажи-речи насила, под влияние на модата у нас. Повече обичам да изляза на разходка в планината”, споделя той.
Най-голяма е страстта му към картинга. “Започнах да карам картинг, когато бяха на 10 г. Като цяло обичам моторните спортове, адреналина, който дава високата скорост. Може би това е единственото нещо, с което съм се занимавал по-продължително време и ще продължа да се занимавам”, споделя той.
Семейството
 
Веселин Марешки е постоянно заобиколен от красиви жени. Въпреки това той е щастливо женен вече повече от 20 г. Има син и дъщеря.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Георги Симеонов Агафонов.

понеделник, 22 февруари 2016 г.

МЛАДЕН МИХАЛЕВ - МАДЖО

 
Младен Михалев- Маджо е роден на 13 октомври 1964 г.
Той е бивш борец от училището "Олимпийски надежди", където се отглеждаха бъдещите шампиони на социалистическа България.
След 1990 г. се сформира Бригада на борците, която започва да се занимава с трафик на крадени автомобили, валутни измами, рекет, прикрит зад охранителни фирми. Самият Михалев, както и част от останалите, израства около Илия Павлов и още в началото на 90-те се включва в хазартната фирма Ай Джи Ем АД.
Младен Михалев винаги е бил с едни гърди пред съотборниците си и съдружниците си. Името му нашумя, когато през 1993 г. избухна гангстерската война между хората на Карамански и борците. Маджо беше човекът, чиито нерви не издържаха и изпразни един пълнител във входа на казино "Севастопол" на ул. "Раковски" в столицата. За зла негова участ Карамански беше устроил засада и от апартамент от отсрещната страна Михалев беше прострелян. След това успя да стигне до площад "Славейков" с джипа си ранен и беше откаран във Военномедицинска академия.
"Бизнес кариерата" му минава през петролни доставки за Сърбия по време на югоембаргото и силовото застраховане. Първоначално борческите структури около Маджо охранявали композициите с цистерни за Сърбия на "Мултигруп". По-късно и те започнали да нарушават югоембаргото.
Михалев е един от четиримата основатели на СИК в края на 1994 г., към които по-късно се присъединиха Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака. Впоследствие шестимата - Младен Михалев, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов, Румен Гоцев, Дмитрий Минев и Милчо Бонев, създадоха фирмата "Интерпетролиум енд партнерс", която се занимаваше с доставка на горива. През 1995 г. Младен Михалев изкупи Първа източна международна банка - ПИМБ, наскоро преименувана на "Интернешънъл асет мениджмънт". Предполага се, че Маджо и досега е основен акционер в банката чрез подставени лица.
През 1996 г. Михалев приватизира няколко хотела в Боровец. Впоследствие купи и построи още няколко хотела на Слънчев бряг. След като през 1997 г. застрахователна компания СИК не получи лиценз, нейните структури започнаха да си сътрудничат с "Булинс", а "Интергруп енд партнерс" се превърна в един от големите дистрибутори на горива.
В началото на 2000 г. взаимоотношенията в групировката се влошават и тя се разцепва - от едната страна застават Младен Михалев, Милчо Бонев и Стоил Славов, от другата са Дмитрий Минев-Руснака, Красимир Маринов-Големия Маргин и брат му Николай, Румен Николов-Пашата се явява нещо като балансьор между групите. След убийствата на Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака Младен Михалев и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на "Интергруп енд партнерс". Именно поради заплаха от страна на Маргините от две години Младен Михалев живее в чужбина, главно в Швейцария.
Беше пуснат слух за покушение срещу него в Женева, но той беше опроверган.
Твърди се, че действията на Маджо са насочвани от бившия министър на вътрешните работи и зам.-шеф на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев. Поради тази причина ген. Гоцев е бил нарочен за убиване от Маргините. Самият генерал не отрича, че се познава с Маджо, но отрича да има влияние върху него.
Маджо натрупва сериозни финансови ресурси още по време на югоембаргото. Твърди се, че и до днес контролира пазара на горивата “на черно”. Негови фирми продават тон гориво с 80 лева отстъпка, докато отстъпката на петролната рафинерия на ЛУКойл в Бургас е едва 25-30 лева на тон. Чрез фиктивен износ прави дъмпинг на цените. Според източници от службите, чрез продажбата без фактури фирми контролирани от Маджо нанасят големи загуби на бюджета. Негови са и бензиностанцийте “ГЕЯ”. Фирмата "Бент ойл" също се контролира от хора на Маджо. Тази фирма поема клиентите на покойния Стоил Славов-Телето, който бе убит в сградата на СИК в началото на 2004г. Това става след като “Бент оил” измества “Приста ойл”.
През 2001 г. влиза в конфликт с Красимир Маринов-Маргина, заради противоречия за учасието им в трафика на наркотици. Това е втора от вероятните причини за раздялата между бившите партньори. Близки до Маргините твърдят, че Маджо е настоял да поеме бизнесът с дрогата, докато Красимир Маринов е бил твърдо против и не искал да се замесват. Кръговете близки до братята Маргини, които от края на октомври 2005г. са в НСлС и ще бъдат съдени за подготовка на три убийства, твърдят, че Маджо стои зад няколко от показните убийства през 2004-2005г. При ареста на Маргините в медиите се появява слух, че Младен Михалев е прострелян в Швейцария. Информацията не е потвърдена, въпреки, че Маджо наистина е посетил лечебно заведение в Цюрих. Към момента няма категорична информация къде се намира Маджо. Слуховете са, че той е в България, Швейцария и дори Куба. Твърди се, че три месеца преди убийството на Емил Кюлев фирми на Младен Михалев-Маджо са започнали да изкупуват акции от ДЗИ банк. На 6 август 2005 г. един от най-близките на Маджо - Рахмат Сукра /Рашо/, който поема бизнеса на Стоил Славов и президента на “ВАИ холдинг” Георги Илиев влизат в остър конфликт.
Това става в комплекса на Илиев “Мултиплейс” в Слънчев бряг. Присъствали разказват, че между двамата почти се е стигнало до бой, а няколко от бодигардовете им са си разменили удари. Три седмици по-късно Георги Илиев е убит в "Мултиплейс".
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Веселин Марешки.
 

събота, 20 февруари 2016 г.

СТЕФАН РАЙЧЕВ



 Роден в Силистра 22.09.1954 . Женен със син и дъщеря. Предполагаемо състояние 39 000 000 лв. Участия в публични компании Меком АД Силистра - около 90% на стойност около 39 000 000 лв. Стефан Райчев е популярен в Силистра като "Сапарт мен". Той е обявен за бизнесмен на 2005 год. Известен е също с масовите угощения с кебапчета по случай 100 годишнината на Меком.

“Меком” завлякла три банки, десетки фирми и румънски бизнесмен.Над 100 млн. са източени от дружеството за последните 2 г.

15.10.2012

Десетки фирми, три банки и един румънски дипломат са сред завлечените от силистренската месопреработвателна фирма "Меком", в чиито складове бяха открити тонове стари мръвки. Според запознати предприятието, което до 2010 г. беше в разцвета си и изнасяше голямо количество продукция по цял свята, е започнало да се източва преди около 2 г. През март 2010 г. то регистрира увеличение на капитала, с парите от които е трябвало да се купят машини, оборудване и да се създаде ферма. Нищо от това обаче не е направено, разказват източници на "Стандарт". Вместо да се развива предприятието, парите се изтеглят към дъщерни дружества. Теглени са и 40 млн. лв. кредити от три големи банки. Всички машини, включително тези, купени с пари по програма САПАРД, са разпродадени. Разпродадени са и останалите активи на компанията и така новият собственик "Дар Финанс" реално купува кухо дружество с милиони задължения. Не са плащани дори и сметки за ток.

Инвеститорът наема наша инвестиционна компания, която помага при придобиването на акции от "Меком". Новите собственици от "Дар Финанс" решили сами да управляват придобивката си. Според предварителните данни предишният стопанин Стефан Райчев системно източвал фирмата. В последните дни преди съдия-изпълнител да прехвърли дялове от "Меком" на "Дар Финанс", бизнесменът от Силистра натоварил дружеството с нови 50-60 млн. лв. задължения. Това станало през второто тримесечие на 2012 г.

"Меком" струва и едно разбито сърце на румънски дипломат у нас, както и доста сериозна сума от личния му бюджет, разказват близки до семейството на бившия собственик на "Меком" Стефан Райчев. Дъщерята на силистренския бизнесмен Галя Райчева е била възлюбена на един от висшите служители на посолството на Букурещ у нас, разказват източниците на "Стандарт". Според тях семейство Райчеви са използвали връзките на този дипломат, за да развият бизнеса си в северната ни съседка.

Посредством неговите контакти "Меком" пробива и става основен доставчик на телешко за всички обекти в Румъния на голяма международна верига бензиностанции. В същото време влюбеният румънец успява да уреди Райчеви и с връзка с ферми за конско месо. Мръвката била изнасяна от българската фирма към Италия срещу доста добри пари. Накрая обаче любовта прегаря, а румънският дипломат остава не само без любима, но и без сериозна сума, инвестирана в бизнеса на бившата си изгора, разказват запознати.

Междувременно Стефан Райчев е купувал апартаменти в Лондон, в които са вложени част от милионите от увеличението на капитала на "Меком", твърдят източници, пожелали анонимност. Предполага се, че част от парите са инвестирани и в имоти в САЩ, където учи синът на Стефан Райчев, допълват те. Понастоящем фирмите, които са завлечени от бившите собственици на "Меком", масово подготвят искове в съда, за да се опитат да вземат поне част от сумите, които са потънали в месопреработвателното предприятие.

Война на акционери докарала проверката

Войната в "Меком" избухна през юни тази година, когато частният съдебен изпълнител Уляна Димоларова прехвърли 41% от акциите на дружеството, притежавани дотогава от мажоритарния му собственик Стефан Райчев, на фирмата "Дар финанс" ЕООД. Тя е собственост на бившия банкер Атанас Тилев, приближен на експремиера Симеон Сакскобургготски. Транзакцията бе оформена като прехвърляне на собственост срещу удовлетворяване на кредитор. Влизането на нови акционери в "Меком" провокира серия скандали. В средата на юли бе огласен финансовият отчет на силистренския месокомбинат. От него стана ясно, че заради загуби и обезценка на активите само за 3 месеца дружеството е стопило 63 млн. лв. от своя капитал и по последна оценка стойността му възлиза на 10,9 млн. лв. Новината хвърли в паника инвеститорите и за един ден акциите на фирмата, търгувани на Българска фондова борса, спаднаха с 15%.

Няколко дни по-късно новите собственици обявиха, че оповестеният от името на "Меком" консолидиран финансов отчет е лъжлив. И обвиниха бившия мажоритарен акционер Стефан Райчев в документна измама. Заедно с него под прицел се оказаха бившата изпълнителна директорка на месокомбината Маргарита Стоянова и Десислава Дечева, които с фалшив подпис са валидирали неверния финансов отчет.

Сагата с представителството и правомощията за управление на компанията прерасна в нов скандал в началото на октомври. Тогава общото събрание на акционерите, проведено в отсъствието на Райчев и неговите хора, отказа да ги освободи от отговорност за миналите им действия във фирмата. Седмица по-късно при проверка на ветеринарните власти в складовете на "Меком" бе открита негодната суровина, чийто произход тепърва ще се изяснява.

Местни наблюдатели в Силистра подозират, че акцията на Агенцията за защита на храните в месопреработвателната фабрика е провокирана от сигнал, подаден от някоя от спорещите за собствеността и правомощията на управление страни. Отговорът дали това е така, ще стане ясен едва след като разследването установи кой е доставил негодните мръвки, от колко време те стоят на склад в хладилниците на предприятието и какви са били плановете за тяхната употреба.

Какъвто и да е резултатът от предстоящите проверки обаче, скандалът със сигурност ще хвърли петно върху името на една от най-големите преработвателни компании в месарския бранш у нас. И това ще стане в момент, когато компанията, по думите на новия й директор за връзки с инвеститорите Даниел Крумов, усилено търси нови пазари в чужбина.



В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Младен Михалев - Маджо.

вторник, 16 февруари 2016 г.

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ



КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ – EНЕРГИЕН ОЛИГАРХ И МАФИОТ. ЩЕ ЗАКУПИ „СИЛИСТАР“ БЕЗ ПАРИ!

 
Американските секретни грами публикувани от УИКИЛИЙКС сочат Красимир Георгиев – ръководител на голямата групировка „Frontier” като  ОЛИГАРХ и МАФИОТ, който има ключова роля в енергетиката.
По данни на пресата той е от най-богатите в България и живее предимно в Швейцария.
Според бизнесмените от бранша енергетика, групировката „Frontier” е навсякъде, където играят големи пари – имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак“……
Георгиев и бившият енергиен министър Румен Овчаров са завършили заедно Московския институт по енергетика и приятелството им датира отдавна.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров.
Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава. 
 
О
 
чевидно, Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
Проучване на в-к „Капитал“ показва, че групировката „Фронтиер“ е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП, където лобитата на трите партии нерядко са влизали в конфликт.
Фронтиер почти внаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи.
Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев.
Фронтиер е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров управител на „Металконсулт БГ“, регистрирана на Бахамските острови.
Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като, Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais.
В групировката участва  и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.
Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София.
Красимир Георгиев е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
 
 
В началото на 90 години, когато е създадена фирмата, наименованието й е било „Фронтиер -7”. В нея активно са участвали пряко или косвено бивши служители на Първо Главно управление Държавна сигурност, включително и небезизвестният о.з. генерал Любен Гоцев.
При правителството на НДСВ Красимир Георгиев е бил неофициален консултант по международните проекти на министър Валентин Церовски. Той определил Фронтиер за акционер на „Универсален терминал Бургас“ – който трябва да обслужва нефтопровода.
Тази практика е продължила и при министър Асен Гагаузов.
Депутатът от ДСБ о.з. генерал Атанасов изнася информация, според която специални разузнавателни средства засичат 87 телефонни разговора между Гагаузов и Георгиев, обсъждайки проекта „Бургас – Александруполис“.
Въпреки старанието да се пази в тайна, енергийните среди разбират, че министерството на Овчаров, преговаря с компания, консултирана от фирма на Красимир Георгиев.
Без да дава подробности, Пиерлуиджи Дуранти – вицепрезидент на голямата италианска компания „Аления аеронаутика“, потвърждава пред в-к „Капитал“, че има договор с Фронтиер за консултации по офсетната й програма в България.
За офсетните сделки (при тях няма пряко заплащане, а ответен по стойност проект от купувача към продавача)в министерството на Овчаров отговаря зам.министър Корнелия Нинова – довереният човек на министъра.
Много са източниците според които, Георгиев присъства на важни срещи провеждани от Овчаров на различно ниво и с всякакви компании. Дори някои чуждустранни фирми по тази причина са напускали срещите демонстративно.
Енергийното министерство на Румен Овчаров е възложило на Георгиев без конкурс 14 годишна сделка с руската фирма ТВЭЛ за снабдяване на  Козлодуй с ядрено гориво. Тя била крайно неизгодна, защото горивото ни се продава с 40% по-скъпо, отколкото в Русия и се твърди, че горницата се деляла – 25% на български и 40% на руски посредници.
Дали българският дял от тази дългогодишна”рента” не се разделя и сега между „Р.Овч” и Георгиев?
 
 
Най-значимите проекти на Фронтиер свързани с енергетиката са комплекса „Марица – изток“; доставяне на ядреното гориво за „Козлодуй“; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан;  ВЕЦ „Цанков камък“; каскадата „Долна Арда“; както и язовир „Яденица“ – част от ПАВЕЦ ”Чаира”.
Фронтиер е консултант и по сделките с „Ентърджи“ и „Енел“ в „Марица –    Изток 3“. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Счита се, че Фронтиер са консултирали и американците от AES при проекта им за нова мощност в комплекса „Марица,  където инвестицията е за над 1 млрд. долара.
В информационната система ДАКСИ е регистрирана фирма, собственост на Красимир Георгиев и Богомил Манчев – другият олигарх и мафиот от „тройката”, с предмет на дейност търговия с излъчваща телевизионна, радиотехника и проводникова далекосъобщителна техника.
Фронтиер участва като консултант и в проектите за търговия с емисии.
Групировката успешно участва и в пътни проекти. Тя е връзката на българските компании в концесията на магистрала „Тракия“ с американската правна фирма „Макгуайър“, която ги представлява при преговорите с португалските партньори за аутобана.
Георгиев става управляващ „Магистрала Хемус“, в която са големите държавни фирми „Техноекспортстрой“ и „Автомагистрали“, както и италианската фирма „Салини“.
Фронтиер участвнат и в бизнеса с недвижими имоти, като „Банско пропърти партнерс“ е фирмата им за тази цел.
Медийно известен като „близкият приятел“ на министър Овчаров, Георгиев се оказа в центъра на голям следствен скандал , прерастнал и в още по-голям политически.
В началото на май 2007 г. се разкриват големите злоупотреби на Валентин Димитров – шеф на „Топлофикация” София, за която пряко отговаря министерството на Румен Овчаров.
 
 
Следствието установява, че Димитров е присвоявал големи суми и е участвал в пране на пари в големи размери. В процеса на разследването се разбира, че е замесен и Румен Овчаров. Българската общественост разбира, че в сделките на Димитров, министър Овчаров се води като „Р.Овч.” и това си му остана като корупционен знак.
Следствието също разкрива, че фирмата”Банско пропъртис 2”, управлявана  от Красимир Георгиев, през март 2005 г. за 16 месеца е била собственост на”Григ” ООД – офшорна фирма регистрирана в Сент Винсент и Гренадини и на „Металконсулт” ООД – също офшорка регистрирана на Бахамски острови.
Установява се, че съдружник е и 82 годишната Цеца Димитрова – майката на Валентин Димитров. Тя, заедно с Красимир Георгиев се водят управители на двете офшорни фирми, но в същност участието на баба Цеца е формално, като параван на синът си и целият бизнес се ръководи от Красимир Георгиев.
През юли 2006 г., когато започва разследването на Валентин Димитров, името на баба Цеца изчезва от регистрите на горните фирми.
Прокуратурата се осъмнява, че офшорките перат пари. И тъй като има достатъчно данни да започне разледване, Красимир Георгиев е задържан в следствието за разпити.
Получено е разрешение от съда, да се подслушват връзките на Георгиев и чрез СРС-та се установява, че има посредник между него и следователката Шарланджиева, която го разпитва.
 
 
 
Посредникът е Корнелия Нинова – заместник министър на Овчаров и неговата ”дясна” ръка в министерството.
Двете отговорни служителки са се договаряли помежду си и със следствения Красимир Георгиев преди всеки разпит нарушавайки грубо Закона!
Така показанията на Красимир Георгиев по делото на Валентин Димитров, както и за пране на пари, са били предварително нагласявани в негов интерес.
През пролетта на 2007 г. Красимир Георгиев задочно е обвинен за „изпирането“ на 450 000 евро чрез фирмата „Банско пропърти партнърс 2“, която е ръководил заедно с баба Цеца Димитрова.
След ареста на сина й, баба Цеца продава дяловете си от фирмата по номинална стоност и според разследващите за 2500 лв.
Димитрова „доброволно” за 2500 лв. отстъпила дялове от фирма на стойност около 600 000 евро???
Всичко това е констатирано от следствието, но виновни няма и всичко се потулва след намеса „отгоре“.
Прокуратурата прекратява делото за пране на пари срещу Красимир Георгиев. Оказало се, че след започване на разследването, всички средства заподозрени от обвинението, че са били „изпрани“, са възстановени по силата на т. нар. „договори за заем”.
Такова обяснение дава пред пресата заместник градският прокурор Божидар Джамбазов, който казва:
“ В момента Красимир Георгиев няма статут на обвиняем“!
Това е поредното доказателство, че Красимир Георгиев е недосегаем, има подкрепа от най-високо равнище, а българското следствие корумпирано.
В потвърждение на това, че Красимир Георгиев и Румен Овчаров стоят над закона говори фактът, че срещу зам.министър Корнелия Нинова и следовател Шарланджиева, не са образувани наказателни дела, въпреки, че те сериозно са нарушили закона.
 
 
Шарланджиева е възстановена като магистрат, а Корнелия Нинова е освободена като зам.министър, но е издигната по партийна линия – става говорител на БСП и депутат от левицата в 41- вото НС, както и „лице“ на Партията.
Никой обаче и най-малко Овчаров са предполагали, че операцията по „спасяването” на Красимир Георгиев, за малко не свали правителството.
Има сериозен задкулисен сблъсък в интересите на икономическите групировки между БСП и НДСВ и ДПС. Особено сериозни са търканията мужду отделни лица от БСП и ДПС.
Съществува и открита вражда  между Овчаров и началника на следствието Ангел Александров – човекът на ДПС.
 
 
Налага се дори намесата и на лидерите на трите партии от управляващата “ тройна коалиция“.
Изводът е трябва да има жертви и от двете страни. Падат главите на Румен Очаров, който всъщност запали войната, на Корнелия Нинова, нарушила дори и Закона и на шефа на следствието Ангел Александров, като силно корумпиран.
Но следствие и съд по отношение на някой от тях нямаше! 
В резултат на големия медиен шум и последвалият силен обществен натиск срещу Овчаров, очевидната му корумпираност, като „Р.Овч.” и незаконна намеса за спасяването на Красимир Георгиев, Станишев е принуден да освободи министър Овчаров и неговата заместничка Корнелия Нинова.
Свален е и Делян Пеевски – зам.министър от квотата на ДПС, дясната ръка на министър Емел Етем, на скоро след това, под натиска на Доган Пеевски е възстановен отново като заместник министър. Свален е обаче началника на следствието Ангел Александров и е понижен в длъжност обикновен следовател..
 
 
И за да не падне правителството, икономическите групировки на БСП и ДПС с намесата на президента Първанов се помиряват и привидно успокояват.
Но силата и влиянието на Красимир Георгиев са демонстрирани по категоричен начин – Овчаров запазва  високите си позиции в партията и парламента, а Нинова за саможертвата си получава голямата награда – „лице на партията”, а маже би по-точно е да се нарича „лице на корупцията”.
Парите, които Георгиев налива в партийните каси на БСП явно са значителни, а има и за прокуратурата и правосъдието. Потвърждава се и това, че силата на Георгиев идва от парите, а за партията -„столетница”, няма значение как са придобити!
 
 
Ако Красимир Георгиев е българския енергиен ”ОЛИГАРХ” и „МАФИОТ”, нещо което твърдят и американското посолство в своите грами, то  Румен Овчаров е най-малкото корумпиран милионер и голям играч в тъмните сделки, при ограбването на българите чрез енергетиката.
 
ВИЖТЕ ЕДНО ОТ ГОЛЕМИТЕ И ПРИКРИВАНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЛА НА ВЕЧНО УХИЛЕНИЯ  Р.Овч.
 
Овчаров е направил най – големият подарък на своя приятел олигархът Красимир Георгиев, като му е съдействал да получи доказано най – богатият блок в нашето Южно Черноморие – Силистар, където почти сигурно се знае, че навътре в т. нар. „Дълбоко Черно море“ освен природен газ има богати залежи и на петрол.
Със съдействието на Овчаров Красимир Георгиев светкавично е задействал процедурата да получи лиценз.  За целта регистрира фирма „Ледербел“ БГ с капитал 5000 лв. и 1000 лева банкова сметка. Олигархът бил сигурен, че с тази символична сума ще получи “ златният“ блок Силистар.
Процедурата приключила чак през февруари 2011 г.,  с утвърждаването й от вицепремиера Цветан Цветанов.
Когато на мастото на министър Трайков идва Делян Добрев, той преценява, че концесията е дадена незаконно на Красимир Георгиев и Бойко Борисов нарежда проверката й. В случай, че има нарушения да се спре изпълнението й по съответният ред.
Но правителството на ГЕРБ е принудено от народните недоволства да подаде оставка и случаят потъва в папките на бюрокрацията. Дали е временно, никой не знае.
Червената върхушка на БСП и Овчаров правят всичко възможно да падне правителството, за да не се попречи на олигарха Красимир Георгиев да загуби Силистар и заложените там милиарди, които крие морето.
Сега е ред на българското правосъдие да покаже дали защитава националните интереси или тези на българските олигарси и корумпирани червени милионери като Румен Овчаров.
Но едно е ясно – безвластието работи в полза на олигарха Красимир Георгиев и корумпирания Р.Овч. 
 
http://razuznavane.com/?p=768
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Стефан Райчев.

сряда, 10 февруари 2016 г.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ

 
 
ЕК спира парите за ловното стопанство на депутата от ГЕРБ Емил Димитров

28.09.2012

Европейската комисия е поискала България да спре плащанията по проект от оперативна програма "Околна среда" за развъждане на благороден елен в горите около град Етрополе, обяви еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хан.

На територията на община Етрополе се намира ловно стопанство "Елен" – едно от най-големите в страната, което се държи на концесия от фирма "Фабрика Медикет". Мажоритарен собственик на "Фабрика Медикет"е фирма на майката на депутата от ГЕРБ Емил Димитров Елеонора Димитрова.

Брюксел се съмнява, че проектът отговаря на целите на програмата и изисква по-задълбочена проверка преди да се реши бъдещето му, предава "Медиапул".Това става ясно от отговор на Хан на запитване на евродепутата от групата "Зелени" Никос Хрисогелос.

Проектът на Етрополе нашумя през март 2012 г., когато се разбра, че общината получава малко над 1 млн. лева за развъждане на благородни елени и глухари в горите около града. Проблемът е, че благородният елен не е защитен вид нито по българското, нито по европейското законодателство. Той фигурира единствено в Закона за лова като трофейно животно.

Глухарът, който е рядка и ценна птица, не се среща в района на Етрополе от 70-те години, тъй като условията там не са подходящи за него, твърдят природозащитници, но в същото време птицата е предпочитан ловен обект. През февруари коалиция "За да остане природа в България" изпрати сигнал до ЕК, че с пари от еврофондовете се подпомага ловния туризъм и развъждането на животни за отстрел.

След сигнала на природозащитниците ЕК е поискала обяснение от българските власти за двата проекта.

Първите отговори са пристигнали през август 2012 г., след което Брюксел е поискал по-задълбочено разследване по случая в Етрополе и е препоръчала България да не сертифицира и извършва никакви плащания по съмнителния проект.

Пресаташето на община Етрополе Диана Иванова каза, че няма информация за спряното финансиране, но обеща да провери и да предостави коментар.

ЕК е разпитвала българските власти за още един проект – този на община Сапарева баня, за когото е имало съмнение, че финансира изготвянето на екологична оценка на проект за бъдещо застрояване в планината Рила.На този етап обаче опасенията са отпаднали, съобщиха от екоминистерството.

От информационната система за еврофондовете ИСУН става ясно, че плащания по проекта на Етрополе няма, а по този на Сапарева баня обаче държавата е платила над 100 хил. от общо 501 хил. лева.От Миниството на околната среда коментираха, че Брюксел е приел всички разяснения по проекта и той може да продължи реализацията си.

През юни Комисията за установяване на конфликт на интереси разследва Емил Димитров за конфликт на интереси при прокарване на текстове по Закона за горите, за земеделските земи и за лова.

Депутатът от ГЕРБ Народният представител е един от двигателите на промените в Закона за горите, които предизвикаха редица протести в София.


 
Бивш депутат от ГЕРБ е гласувал закони в полза на семейния си бизнес .Предстои КПУКИ да наложи санкция на Емил Димитров .
 
01.07. 2015
 
Бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров е третият народен представител, осъден за конфликт на интереси. С окончателно решение, публикувано днес, Върховният административен съд (ВАС) потвърди, че Димитров е участвал в гласуването на изменения в два закона в интерес на семейния си бизнес.  
Преди него за конфликт на интереси бяха санкционирани бившите депутати от ГЕРБ Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев. Как ще бъде наказан Димитров предстои да определи Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Тя има 30 дни, за да издаде наказателното постановление.
В решението си ВАС признава за установено, че Емил Димитров е участвал в подготовката, обсъждането и приемането на промени в Закона за здравето и в Закона за тютюна и тютюневите изделия. И нямаше да има проблем, ако пет дружества, чието управление или капитал участват съпругата, братът и родителите на Емил Димитров.
"С двата закона се засягат интереси в областта на цигарения бизнес. Безспорно отлагането на пълната забрана за тютюнопушенето на закрити места с две години (приетото изменение на разпоредбата на чл.56 от Закона за здравето) е в интерес на производителите и търговците на цигари и цигарени изделия, каквито са дружествата, в които участват свързани с Димитров лица. Забраната за продажба на заготовки за цигари с филтър (създаването на нова ал.4 на чл.30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия) също е в интерес на производителите и търговците на цигари и цигарени изделия", пишат върховните съдии.
Те обясняват в решението си, че частният интерес на Димитров в случая се изразява във възможността дружествата, в които участват роднините му, да получат по-високи доходи, в сравнение с тези, които биха получили при действието на пълната забрана за тютюнопушенето и при липсата на забрана за продажба на цигарени заготовки с филтър. "Без значение в случая е обстоятелството дали действително дружествата са реализирали по-високи доходи в периода, в който е действала частичната забрана за тютюнопушенето, в сравнение със периода, в който действа пълната забрана, респ. в периода, в който е действала забрана за продажба да цигарени заготовки с филтър, в сравнение с периода, в който не е действала такава забрана", пише ВАС.
Върховните съдии подробно анализират дали са изпълнени всички факти от сложния състав на конфликта на интереси. И обръщат специално внимание на една от предпоставките, за да възникне конфликт на интереси – наличието на частен интерес. "Законодателят е възприел частния интерес като мотив, движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице. В случая не се изисква облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е необходимо. В този смисъл конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер. Достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. При тази ситуация той би могъл да повлияе на упражняването на правомощията на съответното лице", обяснява ВАС в решението си.
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Красимир Георгиев.

събота, 6 февруари 2016 г.

ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ




Човека на Алианц, Димитър Желев е една от водещите фигури в застраховането.Роден 26.06.1960 г. Заедно с жена си Данета Желева контролират "Индустриален холдинг България" който контролира голяма част от корабостроенето и корабоплаването в България. Химимпорт размъти водатата на семейство Желеви като изкупи над 10% от акциите на ИХБ. и затрудни тоталното превземато на холдинга от Желеви и по този начин защити интересите си в морския бизнес.
Димитър Желев започва професионалната си кариера като експерт по имуществено застраховане в Булстрад. От 1992 година е член на Борда на Директорите и Изпълнителен Директор на България Холдинг, който по-късно става Алианц България Холдинг. Към момента г-н Желев е Председател на Изпълнителния комитет и Изпълнителен директор на "Алианц България Холдинг" АД и Изпълнителен директор на ЗПАД "Алианц България", Председател е на Управителния съвет и Изпълнителен директор на ТБ “Алианц България”.



Октопод в енергетиката - „Алианц” и Димитър Желев чрез съвместно дружество прилапали 200 млн. лв. от застраховки. Компанията прибрала над 311 млн. лв. от държавни фирми.

17.03.2010

Октопод действа в енергетиката. Димитър Желев и „Алианц” чрез съвместно дружество са прилапали 200 млн. лв. от застраховки. Престъпната схема в енергетиката е с договори без конкурси, разкри разследване на „Монитор”.

Най-малко 200 млн. лв. са източени през последните 5 години от джоба на българските данъкоплатци чрез застраховки в енергетиката. Това е ставало посредством застрахователни полици, сключвани от държавните енергийни компании с точно определен застраховател - ЗАД „Енергия”. 50 на сто от нея се държи от „Алианц България”, контролирана от Димитър Желев. В голяма си част договорите са сключвани, без изобщо да се проведе търг или конкурс по Закона за обществените поръчки (ЗОП). В останалите пък победителят - ЗАД „Енергия”, е бил предварително известен.

Това сочат данните от справка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с копие от която „Монитор” разполага. Според нея държавните компании от енергийния сектор са платили на застрахователя „Енергия” премии на обща стойност 311,207 млн. лв. В същото време като обезщетения за настъпили щети са изплатени едва 22,7 млн. лв.

Срещу притежаваните 50% в ЗАД „Енергия” държавните енергийни предприятия са получили всичко на всичко 1,5 млн. лв. Това са изплатените дивиденти за последните 5-6 г., сочи справката на енергийното министерство. Сумата е скандално ниска на фона на това, че за периода от 2000 г. до 2008 г. чистата печалба на ЗАД „Енергия” е 141 млн. лв.

Така, ако от премиите, получени от ЗАД „Енергия” се приспаднат платените пари за обезщетения и за държавния дивидент, се получава, че чисто застрахователят е прилапал над 288 млн. лв.

Според експертното мнение на специалисти от застрахователния бранш обаче, ако договорите бяха сключвани прозрачно и по пазарни цени, а не „под масата”, „Енергия” щеше да прибере премии от най-много 100 млн. лв.

Това означава, че пряката щета за държавата от далаверата е от порядъка на 200 млн. лв.

В действителност схемата за точене на пари през застраховки в енергетиката действа още от 1998 г. Това е годината, в която „Енергия” получава лиценз за застрахователна дейност, който по онова време се издава от Националния съвет по застраховане към Министерския съвет.

Веднага след получаването на лицензията между НЕК и ЗАД „Енергия” е сключена генерална застрахователна полица. По силата на парафирания тогава договор са застраховани всички сгради, машини и съоръжения на НЕК срещу индустриален пожар. Важна подробност е, че по това време НЕК все още не е „обезкостен” и в капитала му се намират 15 енергийни фирми, сред които АЕЦ „Козлодуй”, „Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, приватизираните към днешна дата електроразпределителни компании (ЕРП) и други.

През 2000 г. АЕЦ „Козлодуй” - един от най-важните клиенти на ЗАД „Енергия”, вече е регистрирана като самостоятелно дружество. Съвсем предвидливо още преди централата да бъде отделена от НЕК, електрическата компания удължава застрахователния договор с „Енергия” до 31 март 2005 г.

Още по-предвидливо на 18 март 2004 г. ядрената централа става акционер в ЗАД „Енергия” с дял от 1,12%. Това е същата година, в която у нас вече действа Закон за обществените поръчки (ЗОП). Благодарение на изкривено тълкуване на член от закона, който допуска възможността при свързаност на предприятия да не се провеждат конкурси, порочната практика да се сключват полици, без да се проведе какъвто и да е конкурс, продължава.

Така по линия на свързаните лица без търг или конкурс през ЗАД „Енергия” „Алианц България” се урежда с още един 5-годишен договор - от 1 април 2005 г. до 31 март 2010 г. Резултатът е, че от 2001 г. до 2009 г. ядрената централа брои за застрахователни премии близо 84 млн. лв.

Пак по същата линия „Алианц България” се оказва със сигурни договори до 2010 г. с НЕК и ТЕЦ „Марица-изток 2”. Разбира се, отново благодарение на съвместното є предприятие с НЕК в ЗАД „Енергия”. Сумите, изплатени от НЕК като застрахователни премии, възлизат на колосалните 218 млн. лв. (виж карето).

Любопитна подробност е, че в Министерството на икономиката и енергетиката не знаят каква част от колосалните суми, платени от енергийните предприятия като застрахователни премии, са насочени към презастрахователи. От въпросната справка, с която „Монитор” разполага, става ясно, че „Енергия” работи с презастрахователи, като например компанията майка - Allianz AG. Както и с най-голямата презастрахователна компания в света Munich Re. Също така прелюбопитен факт е, че Allianz AG е основен акционер в Munich Re. Не е ясно защо НЕК ЕАД като акционер в „Енергия” от 1999 г. насам не е попитала каква част от парите є изтичат в чужбина чрез презастрахователни договори.

Големият въпрос в случая е дали корупционната практика, провеждана от предишните правителства за подновяване „под масата” на договорите чрез многогодишни анекси, ще бъде прекратена. Това ще стане ясно съвсем скоро, защото на 31 март 2010 г. изтичат договорите на АЕЦ „Козлодуй” и НЕК със ЗАД „Енергия”.

По същата схема „Алианц” и Димитър Желев източват и БДЖ.

Скътал милиони в личните сметки

Милиони левове на година постъпват по личните сметки на шефа на „Алианц България холдинг” Димитър Желев, сочи справка в Търговския регистър. Парите идват от дивиденти от управляваното от него дружество.

Като физическо лице Желев държи 1,786% от холдинга. Други 25,589% са собственост на фирма „Буллс”, в управлението на която е цялата рода на Желев - жена, син, баща. Което означава, че в ръцете на шефа на „Алианц” на практика са поне 27,357% от холдинга. 6,468% от холдинга пък се държат от „Стадис”, чийто управител е отново Димитър Желев.

Така според последните налични данни в разгара на кризата през 2008 г. Желев е прибрал най-малко 4-5 млн. лв.

 
Октопод и в пенсионната система . “Алианц” точи държавни фирми с осигурителен фонд. Застрахователят прилапал 24 млн. лв. чиста печалба за 6 г.
29.03.2010

Скандалната застрахователна компания "Алианц България" на Димитър Желев е Октопод и в пенсионната система, показа разследване на "Монитор".
Огромни суми от парите за трета пенсия на работещите в БДЖ, АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" са се изпарили. Общото между всички тези предприятия е, че те осигуряват за допълнителна пенсия работниците си в един и същи доброволен пенсионен фонд ¬ този на "Алианц България". В по-голямата част от случаите това става по силата на договори, сключени преди повече от 10 г., без за това да са провеждани каквито и да било търгове или конкурси.
Договорът на ТЕЦ "Марица-изток 2" с доброволния фонд на "Алианц България" е сключен още през 1998 г. Оттогава до края на 2009 г. във фонда са налети близо 9 млн. лв. пари за трета пенсия на работниците в централата.
Към днешна дата доброволният пенсионен фонд на „Алианц България" е собственост и се управлява от пенсионна компания със същото име ¬ ПОАД „Алианц България". 65,4 на сто от нея е собственост на „Алианц България Холдинг", а 34% се държат от Националната електрическа компания (НЕК).
Според запознати схемата с пенсионните осигуровки е подобна на тази, която „Алианц България" прилага със застраховките в енергетиката. Както „Монитор" разкри преди време, тя действа от 1998 г. и се осъществява чрез застрахователни полици, сключвани от държавните енергийни компании с точно определен застраховател ¬ ЗАД „Енергия". 50 на сто от нея се държи от „Алианц България", контролирана от Димитър Желев. Благодарение на нея през последните 5 г. са били източени най-малко 200 млн. лв.

Пенсионни врътки

Емблематичен пример за това, как пенсионната компания на „Алианц България" е успяла да отхапе най-голям дял от пазара на доброволното осигуряване ¬ близо 42%, е договорът є с ТЕЦ „Марица-изток 2". „Мони-тор" разполага с копие от въпросния документ.
Според него на 5 юни 1998 г. между НЕК и „Енергиен осигурителен фонд" (впоследствие „Алианц България" ¬ виж карето) е сключен договор за допълнително пенсионно осигуряване на работещите в ТЕЦ „Марица-изток 2". По онова време топлоелектрическата централа е собственост на НЕК, има 2000 служители, а на пазара работят само доброволни фондове, чиято дейност не се регулира от никой държавен орган. Контрактът е сключен без определен срок и със задна дата ¬ от 1 април 1998 г.
Според записаното в него, „ТЕЦ Марица-изток 2" се е задължила ежеме-сечно да внася 24% от минималната заплата на всеки свой работник в „Енергиен осигурителен фонд".
Това прави по около 12 лв. на работник ежемесечно, или 144 лв. на година. Впоследствие със серия от анекси към договора вноската е увеличена и през 2003 г. тя вече стига 22 лв. на месец и 264 лв. на година. Анексите също са безсрочни.
За да е сигурно, че парите не се наливат в пирамида, а от тях работниците в ТЕЦ „Марица-изток 2" ще могат да получават допълнителна пенсия, в договора е предвиден специален текст. Според чл. 5 от контракта „Енергиен осигурителен фонд" е задължен да инвестира внасяните суми, така че на година те да се олихвяват с процент, който да е по-висок или поне равен на най-високия лихвен процент по банковите депозити за съответната година. За текущата календарна година доходността върху парите на осигурените от ТЕЦ „Марица-изток 2" е трябвало да не е по-малка от месечните лихви по банковите депозити, става ясно от контракта.
За да се гарантира наливането на пари във фонда на „Алианц България", в приетия няколко години по-късно Кодекс за социално осигуряване е записан специален текст, с който работещите в ТЕЦ-а са закрепостени към фонда
Те нямат право да прехвърлят натрупаните по сметките си пари в никой друг фонд, докато работят в електрическата централа.
Така от 1998 г. до 2009 г. ТЕЦ „Марица-изток 2" внася в доброволния пенсионен фонд на „Алианц България" 8,6 млн. лв., сочи справка от ТЕЦ „Марица-изток 2". Важно е да се знае, че само част от тези 8,6 млн. лв. са постъпили реално по сметките за трета пенсия на работещите в ТЕЦ-а. Причината е, че фондът прибира солидни такси. В конкретния случай към днешна дата се събират по 4 лв. встъпителна такса за откриване на сметка за всеки работник. Както и над 3 на сто от всяка месечна вноска. Освен това „Алианц България" прибира по 10% инвестиционна такса. Тя се начислява върху всеки лев доходност, постигнат при инвестирането на събираните пари.
Точно тук според запознати е голямата далавера. Оказва се, че за периода от 1998 г. до 2009 г. нито едно ръководство на ТЕЦ „Марица-изток 2" не си е направило усилието да провери дали „Алианц България" изпълнява чл. 5 от договора. Тоест дали постига доходност по-голяма или поне равна на най-високия процент по депозити в банковата система. Както е известно, всяко тримесечие Комисията за финансов надзор (КФН) публикува данни за доходността. Ако е проверявало пък, поне си е затваряло очите.
През есента на 2009 г. обаче сегашното управление на ТЕЦ-а е установило, че за периода от 28 септември 2007 г. до 30 септември 2009 г. пенсионната компания на „Алианц България" не само не е постигнала доходност, съизмерима с най-високите лихви по банковите депозити, а напротив ¬ изгубила е 10,52 на сто от парите на работещите в ТЕЦ „Марица-изток 2".
На минус 10,52% възлиза отрицателната доходност на доброволния фонд, изчислена от КФН за въпросния период.Важен щрих към цялата картина е, че още в началото на 2008 г. тогавашното управление на КФН направи сериозен жест към пенсионните дружества. Според източници от самата комисия това е станало след писмо на пенсионни компании, сред които и „Алианц". „Благодарение" на него, считано от края на миналия януари, загубата от инвестиране на парите на осигурените за трета пенсия си остава за тяхна сметка. Освен това проверката на ръководството на енергийното дружество е показала, че осигурените във фонда на „Алианц България" не са получавали задължителните по договор справки за това, какво се случва с парите им. В резултат на това централата е прекратила скандалния договор от 1998 г.

.

В БДЖ - без заплати, но с вноска за трета пенсия

Закъсалата БДЖ също превежда пари за пенсия на работниците си по договор отпреди десетина години.
Отново без публичен търг пенсионната компания "Алианц България" осигурява за трета пенсия и работниците във вечно закъсалата БДЖ. Според източници от синдикатите договорът с БДЖ също е отпреди десетина година и е по подобие на този с ТЕЦ "Марица-изток 2". От синдикатите недоумяват как може БДЖ, която е нонстоп задлъжняла към работниците си, да продължава да ги осигурява за трета пенсия. По неофициална информация, независимо дали на железничарите им се изплащат някакви заплати, отчисленията за доброволния фонд на "Алианц България" задължително се правят.
В лапите на компанията на Димитър Желев, макар и след проведен през миналия април търг, остава и АЕЦ "Козлодуй". Според хора от бранша процедурата по търга е била доста спорна, тъй като е обявена между Коледа и Нова година през 2008 г. По силата на контракта АЕЦ „Козлодуй" се задължава да внася по 20 лв. всеки месец за всеки свой работник с цел осигуряване на трета пенсия. При работещите около 5000 души в централата това означава сигурни постъпления от 100 хил. лв. на месец, или 1,2 млн. лв. на година. Малка, но важна подробност е, че до сключването на въпросния договор отново „Алианц България" беше предпочетената за централата пенсионна компания. Тогава тя прибираше дори двойни суми ¬ 40 лв. на човек на месец, доверяват хора от пенсионния пазар.

.

24 млн. лв. чиста печалба за шест години


24 млн. лв. чиста печалба е реализирала пенсионната компания на "Алианц България" за периода от 2003 г. до 2008 г., сочи справката в официалните регистри. Тя се формира основно от таксите и удръжките, които се правят от трите фонда ¬ универсален, професионален и доброволен, управлявани от компанията на Димитър Желев.
Срещу 34-те си процента в ПОАД "Алианц България" държавната НЕК би следвало да е получила дивидент в размер на 8,2 млн. лв.
Дали това е станало в действителност обаче, никак не е сигурно. Както "Монитор" разкри в схемата със застраховките на енергийните предприятия, "Алианц България" обича да разпределя дивидент, но само на себе си. Това се потвърди от официалните данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според тях за последните 5-6 г. държавните енергийни компании са платили на застрахователя "Енергия" премии на обща стойност 311,207 млн. лв. В същото време срещу притежаваните 50% в ЗАД "Енергия", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток" са получили едва 1,5 млн. лв. дивидент.

.
Димитър Желев cтана ортак в “Каолин”

21.05.2010


Димитър Желев вече е ортак на Иво Прокопиев в "Каолин". Това е станало, след като контролираните от шефа на "Алианц България" пенсионни фондове са станали акционери в добивното предприятие на Прокопиев "Каолин".
Така общо 2,8 млн. лв. от парите на клиентите на "Алианц" за допълнителна пенсия се оказват в акции на проверявано от прокуратурата предприятие.
Според източници на "Монитор" Димитър Желев е налял в предприятието над 1,6 млн. лв. от парите на осигурените в универсалния фонд на "Алианц България". В този фонд се осигуряват голяма част от работещите в енергийните предприятия у нас, които по силата на опорочени договори се оказаха клиенти на "Алианц България". Още 300 хил. лв., този път от професионалния фонд на "Алианц България", са изхарчени за закупуване на акции в "Каолин". С инвестиции в предприятието на Иво Прокопиев не се е разминал и доброволният фонд на "Алианц България". Според източниците на "Монитор" изтеклите към "Каолин" средства по тази линия гонят 800 хил. лв.
Както е публично известно пенсионният фонд на "Алианц България" е златната кокошка в управлявания от Димитър Желев холдинг. От години, макар че системно остават без заплати, железничарите биват осигурявани за трета, доброволна пенсия във фонда на холдинга.
Същото е положението и на работещите в АЕЦ „Козлодуй". Вероятно подобно нещо се случва и със служителите на НЕК, тъй като държавната електрическа компания има 34% дял в пенсионноосигурителното дружество „Алианц България".
Припомняме, че открай време пенсионните фондове, контролирани от Димитър Желев, се представят най-зле на пазара и носят най-ниска доходност на своите клиенти. В разгара на финансовата криза "Алианц България" изгуби над 25% от парите на своите осигурени за допълнителна пенсия.
Дали всичко това е редно, следва спешно да се произнесе Комисията за финансов надзор, която е длъжна стриктно да следи парите на хората за втора и трета пенсия да не се залагат на карта.
Както "Монитор" писа, Иво Прокопиев вече е клиент на прокуратурата заради далаверите точно в "Каолин". Причината са разкритията на "Екогласност" за това, че мажоритарният собственик на "Каолин" Иво Прокопиев укрива приходи за над 20 млн. лв. и не е платил на държавата концесионни такси за повече от 1 милион лева.

Призоваваме компетентните държавни органи да се самосезират за поредните далавери на Димитър Желев и олигарха Иво Прокопиев.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Емил Димитров.