БОРИСЛАВ ДИОНИСИЕВ

     

Борислав Дионисиев от Г-13 и Радослав Ненов от „Мултигруп” са разкрити като агенти на Държавна сигурност

06.11.2013

Две важни фигура, свързани с разпределението на крупни капитали през българския преход се оказаха поредните бизнесмени, с агентурно минало в Държавна сигурност. Борислав Дионисиев, един от съучредителите и двигателите на основания през 1993 г. Г-13, клуба на едрия бизнес в България "Възраждане" в началото на прехода и Радослав Ненов, бивши синдикалист в КТ „Подкрепа”, а след това вицепрезидента на „Мултигруп” се оказаха агенти на Държавна сигурност. Тяхната принадлежност към репресивния апарат на БКП преди 10 ноември 1989 г. беше оповестена днес от комисията по досиетата при проверката на "Централна кооперативна банка" АД (ЦКБ) и свързаните с нея банкови институции, които тя придобива впоследствие (решение №2-254 от 6 ноември 2013 г.). Борислав Дионисиев е вербуван през 1981 г. от Второ главно управление на ДС като агент под псевдонима „ХРИСТОВ”. Използван е по американска линия. Годината на вербуването му съвпада с работата му в международния отдел на сп. „Отечество” от 1981 до 1989. Досието му е запазено. Проверен е в качеството си на член на Съвета на директорите на „Капитал банк” в периода 1993-1998 г. „Капитал банк” е обявена в несъстоятелност през 1998 г. и е придобита от ЦКБ през 2005 г. Борислав Дионисиев е роден през 1947 в София. Завършил е международни икономически отношения в някогашния ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС). Следвал е и в Киев. Втората му съпруга е руския Олга Шчербика. През 1979 г. е специализирал в университета в Осло, Норвегия. От 1975 до 1981 г. работи в Института по съвременни социални теории. В периода 1981-1989-а е редактор и завеждащ международен отдел в сп. „Отечество”. След промените се впуска в частния бизнес. От 1989 до 1991 г. е представител на гръцката икономическа групировка „Вардиноянис” за Източна Европа. Впоследствие Борислав Дионисиев се разделя с Вардиноянис и от управител на чужди пари се превръща в инвеститор в различни сектори на българската икономика. През 1992 г. създава „Булвария холдинг”. През 1999 г. обединява “Електроимпекс” и „Машиноекспорт” в “Електромашинари холдинг”. През 2000 г. става председател на съвета на директорите на „Софарма”. През 2003 г. е избран за член на надзорния съвет на корабостроителницата “Булярд”. В средата на миналото десетилетие Дионисиев се нарежда в топ 10 на най-богатите мъже в България. През 2008 г. дружествата на групата „Софарма”, контролирана по това време от Борислав Дионисиев се оценяват на борсата на 929 милиона лева. Бизнесменът Борислав Дионисиев ("Приста Ойл холдинг", "Бест тур", "Ремис-92", "Електромашинари холдинг", "Електроимпекс", "Би Ейч Ди кансълтинг", Боровец-газ", "Булвар ентърпрайсиз", В.Н.Д.- "Борислав Дионисиев" и др.) е почетен консул на Малдивите.   Пръв братовчед на известния български бизнесмен Борислав Дионисиев обвинен в САЩ за подкупи срещу Саддам . 14.04.2005 Българинът Людмил Дионисиев е подведен под отговорност в САЩ заради предполагаемо участие в схема за изплащане на милиони долари подкупи на иракския режим на Саддам Хюсеин по програмата на ООН "Петрол срещу храни". Това потвърди за Mediapool главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, след като по-рано в четвъртък световните агенции съобщиха, че обвинения са били повдигнати към американския бизнесмен Дейвид Чалмърс и британеца Джон Ървинг. По комунистическо време Дионисиев е бил търговски директор, отговарящ за нефта, а впоследствие и заместник – генерален директор на Химимпорт. “Най-добрият специалист по нефта в България” Бившият шеф на държавната фирма Бело Белов заяви пред Mediapool, че Дионисиев е бил най-добрият специалист по нефта в България и е държал връзките с целия Близък Изток – Ирак, Иран и другите арабски страни. Той заяви, че малко преди промените през 1989 г. Дионисиев, който е пръв братовчед на известния български бизнесмен Борислав Дионисиев, е заминал за САЩ с цялото си семейство и се установил в Хюстън, където живее и до ден днешен. Въпреки че е в САЩ, през 1990 г. Людмил Дионисиев оглавява учреденото по идея на Андрей Луканов външнотърговско дружество Нефтоимпекс. То е създадено с цел да осъществява износа на бургаската рафинерия Нефтохим, но така и не проработило. Първоначалните информации, че Дионисиев е бил шеф на Нефтохим в периода 1994-95 г., не бяха потвърдени. Американските власти са повдигнали обвинения срещу него заради сделките на базираната в Тексас компания Бейойл (Bayoil), за която той работи. Шеф на Бейойл е Дейвид Чалмърс, който е арестуван в четвъртък и по-късно същия ден се очаква да бъде изправен пред съд, съобщи Си Ен Ен. Ген. Борисов заяви за Mediapool, че в рамките на доброто сътрудничество с ФБР София е предоставила информация на американските власти и работата по случая продължава. В 17.30 българско време (10.30 вашингтонско) специален агент на ФБР е уведомил посолството ни в САЩ, че е в Хюстън, щата Тексас, е задържан българският гражданин Людмил Александров Дионсиев. В информацията, предоставена от ФБР, няма данни и основания за задържането. Посолството продължава да търси контакт с американските власти за повече информация, съобщиха от МВнР. Нелегални подкупи за режима на Саддам Чалмърс е обвинен за плащането на нелегални подкупи на режима на Саддам Хюсеин за иракски суров петрол, разпределян по програмата на ООН “Петрол срещу храни”. Бейойл е петролна рафинерия в Хюстън, която дистрибутира и търгува с петролни продукти. Тя е една от малкото американски фирми, които, взети заедно, са получили по-малко от 1 процент от общите петролни продажби по програмата, възлизащи на 64 милиарда долара. Бейойл е закупила близо 6 млн. барела иракски петрол за около 100 млн. долара през 1997 г., малко след стартирането на програмата “Петрол срещу храни”, сочат данните в иракското петролно министерство. Чалмърс е обвинен за измами, включително и финансови трансакции с държава, спонсорираща тероризма, както и за нарушаване на икономическото ембарго върху Ирак. Ървинг и Дионисиев са съдружници на Чалмърс. Те са ръководили сделките на компанията с Багдад. Подкупите били плащани с пари, предназначени за хуманитарна помощ, съобщи прокурорът Дейвид Кели. Прокурорът ще даде пресконференция по-късно в четвъртък, на която заедно с представител на ФБР ще обяви обвиненията, посочва АП. Криминални обвинения са повдигнати срещу Бейойл САЩ и дъщерната й компания, регистрирана на Бахамските острови. Ако бъдат признати за виновни, всеки от тримата съдружници може да получи присъда до 62 години затвор и да бъде глобен до 1 милион долара. За последен път Людмил Дионисиев е бил в България през февруари т.г., по данни на МВР.   За Людмил Дионисиев е известно още, че през 80-те години като шеф на Химимпорт е бил замесен в схема за контрабанда на преработени нефтопродукти в ЮАР по време на санкциите. България е купувала нефта от Русия и чрез гръцкия бизнесмен Вардиноянис е продавала готовите продукти на ЮАР. “Петрол срещу храни” приключи през 2003 г., след американската инвазия в Ирак. Най-мащабната хуманитарна програма на ООН целеше приходите от ограничени продажби на иракски петрол да се използват за внос на храни, медикаменти и други стоки от първа необходимост, за да се облекчи положението на иракския народ по време на международните санкции. Според американски разследващи комисии в Конгреса, Саддам е успял да се облагодетелства със суми от порядъка на 2 - 4,5 милиарда долара чрез нелегални надбавки върху продажбите на петрол и от подкупи за осигуряване на договори за внос на стоки. Отделно от това режимът е придобил между 6 и 8 милиарда долара от заобикаляне на санкциите за продажба на петрол през съседните на Ирак държави Йордания, Турция, Сирия. Прокурорът Дейвид Кели ще повдигне и обвинение срещу южнокорейски гражданин за заговор с цел да се представи в САЩ за служител на иракското правителство, който работил по създаването на програмата "Петрол срещу храни". На 18 януари американски бизнесмен от иракски произход, обвинен в отклоняване на парични средства от програмата на ООН, се призна за виновен по обвинението, че е нелегален агент на правителството на Саддам Хюсеин. 64-годишният Самир Винсънт от Анандейл, щата Вирджиния, е първият обвинен в разследването на Държавния департамент на САЩ по програмата. По програмата "Петрол срещу храни" се води и независимо разследване, като окончателният доклад ще излезе през юни. То най-вероятно ще доведе до обвинения срещу десетки лица от различни в корупция, нарушаване на санкциите срещу Ирак, пране на пари и измама, отбелязва АП. Разследването обхваща десетки правителства и над 4000 фирми, които са получили изгодни договори по програмата. В списъка с нелегалните подкупи на Саддам фигурира и БСП, чийто лидер в указания период е бил сегашният президент Георги Първанов.     В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  Емил Райков.

ЧАВДАР КЪНЧЕВ

Чавдар Кънчев – шеф на „Литексбанк” и Българска външнотърговска банка

 

 

Чавдар Кънчев е вербуван като агент под псевдонима „ВИКТОР” от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) през 1983 г. След това е работил и за създаденото пред 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Според огласената от комисията информация в архивите е открито писмо от май 1990 г., с което е извършено „заличаване на данните” за агент „ВИКТОР”. Името на банкера обаче е открито като агент на ДС в картотеката и регистрационния дневник.

Чавдар Кънчев е роден през 1952 г. в Златица. Завършва английска гимназия в София, а след това Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС) със специалност международни икономически отношения. Банковата си кариера започва в международния отдел на БНБ.

По времето на комунизма името му се свързва с ръководството на Литексбанк в Бейрут, Ливан, чиято собственост обаче е българска. Кънчев първоначално е неин зам.-директор, а в периода 1985-1989 г. е неин председател. По това време той вече е и агент на ДС.

И до днес дейността на „Литексбанк” е обвита в тайна. Тя е създадена през 1965 г. с близо 2 млн. долара активи на Българската външнотърговска банка (БВТБ) (виж повече книгата на разследващия журналист Христо Христов „Империята на задграничните фирми”, изд. „Сиела”, 2009 г.) при 97 процента българско участие, която обслужва външния дълг на управлението на БКП. Други документи в Държавния архив за задграничните дружества сочат, че името на „Литексбанк” се свързва с икономическата групировка „Тексим”, начело на който стои офицерът от разузнаването полк. Георги Найденов и с външнотърговското дружество „Интеркомерс”.

През 1991 г. Чавдар Кънчев оглавява БВТБ. Той участва в преговорите по външния дълг. Сочен е за основен фактор за сключеното споразумението с Лондонския клуб. През 1993 г. е избран за „Банкер на годината” в първата класация на Асоциацията на търговските банки. През ноември 1995 г. е отличен с приз за висш банков и финансов мениджмънт на фондация „Буров”.

С БВТБ по времето на Чавдар Кънчев се свързва слуха за унищожаването на нейните архиви, свързани с операции по изнасяне на държавни капитали зад граница, включително и чрез множество задгранични фирми.

През 1993 г. обаче Банковият надзор на БНБ извършва единствената си по рода ревизия на БВТБ на базата на нейните архиви. До този ревизия дълги години не е даден достъп дори на народни представители. През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов прави публични най-важните заключения от ревизия в книгата си „Тайните фалити на комунизма”. Той попада на ривизията, работейки с документите на дело №4/1990 г. на Главна прокуратура за икономическата катастрофа на управлението на БКП, достъп до което иска и получава от главния прокурор по Закона за достъпа до обществена информация.

Чавдар Кънчев оглавява преименуваната в „Булбанк” БВТБ до нейната приватизация през 2000 г. Тогава „Булбанк” е закупена от италианско-немският консорциум „Уникредито“ - „Алианц“.

В края на юни 2000 г., два дена преди да вземе решение за продажбата на „Булбанк”, Кънчев обявява, че ще подаде оставка, защото според него решението да се продаде банката на италианско-немският консорциум е предателство на националните интереси и ще ощети държавата със 100 млн. долара. Тогава той подчертава, че се приватизира не 88 процента от трезора, а 98 процента и вицепремиерът Петър Жотев не е спазил джентълменското споразумение на мениджмънта на Булбанк да се дадат 9,5 процента от акциите.

Преди това правителството на Иван Костов отстранява екипа, който преговаря с италианската „Уникредито”, като в него влиза и тогавашният председател на „Булбанк” Чавдар Кънчев. Екипът преговаря цена 450 млн. евро. „Булбанк” има активи за около 2 млрд. долара и собствен капитал от около 360 млн. долара. Към момента на продажбата “Булбанк” държи 1/5 от всички банкови капитали в България. Правителството на Обединените демократични сили постига цена на продажба на „Булбанк” от 360 млн. евро.

Чавдар Кънчев е често спрягано име на „Позитано” 20.  Той е фигурата, към която БСП неведнъж се е оглеждала преди избори или в по-сериозна политическа ситуация. След парламентарния вот през 2005 г.  името му е спрягано с това на Станишев за премиерското място.

Три години, след като напуска през 2000 г. „Булбанк” Чавдар Кънчев получава разрешение от Комисията за финансов надзор да придобие като физическо лице над 10 процента от капитала на инвестиционния посредник "Евро-финанс".

 

 

Чавдар Кънчев взима 75% в "Евро-финанс"

19.11.2003

 Митичният шеф на "Булбанк" от времето преди приватизацията й - Чавдар Кънчев, получи разрешение от Комисията за финансов надзор да придобие като физическо лице над 10% от капитала на инвестиционния посредник "Евро-финанс".

Според източници на "Дневник" той ще придобие мажоритарен пакет от 75%, който гарантира пълен контрол върху управлението. Досега посредникът имаше четири акционера - по 22.5% държаха застрахователните компании "Орел" и "Орел живот", 19.8% притежаваше Кънчев, а 10.2% - президентът на "Орел-Г-холдинг" Добромир Гущеров. Всички тези акции вече са собственост на бившият шеф на "Булбанк". Сделката още не е факт, тъй като решението на зам.-председателя на комисията Димана Ранкова е получено едва във вторник. В момента Кънчев е член на попечителския съвет на пенсионната компания "Съгласие", която също е част от холдинга "Орел". След разрешението на комисията банкерът вече се появява официално като собственик на инвестиционния посредник на групата.

"Евро-финанс" беше създаден като дружество на управляваната тогава от Кънчев "Булбанк". Малка част от него притежаваше и "Корпоративна банка", която тогава също беше дъщерна на "Булбанк". Непосредствено преди приватизацията й през октомври 2000 г. най-голямата банка у нас продаде "Евро-финанс" на "Орел-Г-холдинг". Затова и не беше чудно, че Чавдар Кънчев запази близки отношения със структурата на Добромир Гущеров.

Очакванията във финансовите среди са, че отсега нататък пътищата на "Евро-финанс" и "Орел" се разделят, като и останалите 25% от капитала на посредника няма да са притежание на застрахователния холдинг. Очаква се след сделката за прехвърлянето на контролния пакет финансовата къща да разшири услугите си. Само преди няколко седмици "Евро-финанс" прекрати търговията с български депозитарни разписки, базирани върху цената на акциите на германските компании "Сименс", "Дойче телеком", "Дойче банк" и САП във Франкфурт. Посредникът няма много дребни клиенти заради сравнително високите си комисиони. Той обаче е чест изпълнител на търгови предложения за изкупуване на акции на публични дружества.

Кънчев, който допреди няколко години беше считан за един от най-влиятелните хора в България, се занимаваше с консултантска дейност, след като напусна "Булбанк" при приватизацията й.

http://desebg.com/2011-01-06-11-45-39/1257-2013-06-06-10-11-50

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Борислав Дионисиев.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

„Брат Василев" - форевър". Обичайте тези работодатели и съюза им!

 

 02.02.2010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Нека изнасяме работна ръка и екологични храни", призовава някогашният журналист-международник в БНТ от времето на соца, а през последните 20 години успешен бизнесмен - Васил Василев, пред уважавания в. „Труд" на 27 януари 2010 година. И споделя: „Хванах се за главата, когато видях как наши политически мъже, жени и експерти смятат да вадят държавата от кризата. От дискусията стана ясно само, че докато някои хора не спрат да дават напътствия, държавата ни ще бъде все в криза. Дъвкани и предъвквани неща, повечето повтаряни от десетилетия, все със същия ефект, понякога с различен знаменател в зависимост от това дали лицето е на власт, във или чрез опозиция.   Ако трябваше да защитят тезата си, да речем, пред някаква международна конференция, сигурно щяха да ни напомнят случая "Р. Ж. пред Европейския парламент".   Как един не каза в дискусията: "Да развиваме например овцевъдството, защото... И затова ще отделим догодина 100 млн. лева."... Президентът заключава, че икономиката ни е енергоемка.   Ако не се лъжа още другарят Живков беше констатирал това през 70-те години на миналия век...Единствената констатация "на място" беше на премиера - "никак не съм оптимист, че кризата ще си отиде".

Такъв е коментарът на г-н Василев по повод на състоялата се на 22 януари дискусия в НДК „България - накъде след кризата", проведена под егидата на българския президент Георги Първанов, сдобил се с печалния „ченгесарски" ДС-псевдоним „Гоце". Отделна тема е защо с такова закъснение „Гоце" бе официализиран и дали всички „десари", включително и журналисти - особено пътувалите и отразявали по „подходящ" за времето си начин разни „горещи" събития тук и там по света, са попаднали

 

в полезрението на комисията „Евтимов"

 

Призвана от закона да разкрие наистина тъмните тайни на досиетата. Във всеки случай - макар и също със закъснение, сред тях се нареди и това на споменатия днешен бизнесмен Васил Василев (чието име и фирми, барабар с оглавяваната навремето от „Гоце" БСП, пак „случайно" попаднаха и в списъка на ООН за нечистата търговия с петрол, въртяна от режима на някогашния иракски диктатор Садам Хюсеин). Към днешна дата обаче по-любопитното е друго - отговорът на г-н Василев на сакралния Чернишевски въпрос: „Що делать"? Какво предлага той - за да не изпада в положението на „мърморковец", в условията на повсеместния финансово-икономически колапс, да стори българският кабинет „Борисов": Първо - да натисне ЕС да отвори широко трудовия си пазар за нашего брата. Второ - след като, според г-н Василев, държавицата ни не може да е конкурентна нито с умрялата си индустрия, нито с бетонирания си туризъм - да вземе да изнася екологично чисти храни. Защото, заключава бизнесменът: „Българските зеленчуци, сортове пшеница, царевица и т. н. ще бъдат изядени от пришълците. Утре, когато вкусът на нашия домат отиде в небитието, ще дъвчем червеното му подобие с вкус на разкашкан картон или ще чупим зъби в ябълки с кора като орехова черупка. Но както ни учи Волтер: "Опасно е да си прав, когато Властта греши".

И акуратно се е подписал на края: Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България. Звучи внушително нали. Още повече и цитираната от съюзния основоположник-работодател Волтерова сентенция. Така е - прав е г-н Василев. С дребни корекции обаче. Първата за неговото „първо": Как точно премиерът Б. Борисов да накара колегите си примерно от Гърция и Испания - страни, докарани в почти предфалитно състояние от световната криза, да отворят още по-широко вратите си за

 

нашите гурбетчии по принуда

 

Същите, които и досега там упражняват нискоквалифицираните и ниско платените занаяти в строителството, берат маслини и лимони, гледат възрастни, болни и прочие?

Втората корекция на работодателската идея - за износа на екологичните, чисти, биологични домати, зарзавати и подобни селскостопански храни. Васил Василев да не би да си „верва", че като дава акъл, уволнените му бивши бачкьори от някогашния хладилен завод „Антон Иванов", преименуван на „Мраз" - ядат екологичните домати с колците?Тия хладилничари - около две хиляди души в София, повечето работници в производството, успоредно с хладилници и компресори, са отгледали из родните си, съвсем близки до загиналия завод места - Чепинци, Локорско, Подгумер и т.н. - толкова зеленчук, колкото г-н Василев не е изял през живота си. Та на тъкмо тия хора, а и на поне още около 2000 души, работили в системата на хладилната индустрия - в Търговище, Симеоновград , Брезник и другаде из страната, Васил Василев би следвало честно да каже защо погина хранително-вкусовата ни и консервна промишленост, и заедно с нея неразделната й хладилна? И по-важното - има ли и той

принос в

 

тая скръбна „случка"

 

По съвпадение, или не, седмица преди спомената изява на г-н Василев от 27 януари във в. „Труд", в предаването си „Неудобните" по Канал 3 Маргарита Димитрова засегна въпроса с дългата съдебна сага между две изключително "уважавани", според нея страни - виден юрист-конституционалист, наследник на фамилия, предявяваща реституционни претенции към част от терена на приватизирания софийски хладилен завод, и ... Васил Василев, в качеството му на купувач. Поканената за участие в предаването адвокатка на въпросния юрист уточни, че е изчезнал правния анализ, който би трябвало да е основна част от извършената навремето раздържавителна процедура. Водещата г-жа Димитрова пък обобщи, че явно има „далавера" в цялата история и заподозря в нея като основен двигател продавача - Агенцията за приватизация - държавната институция, вкарала в беля, както купувача, така и реститутите. Вероятно от чисто колегиално чувство към някогашния си колега-международник в БНТ г-н Василев, Маргарита Димитрова, макар и подчертавайки факта, че е възпитаничка на споменатия достоен човек и юрист (наследник на реституирания спорен имот), се опита хем лоялността й да е в рая, хем истината да е до края. И така „пропусна" да зададе логичния въпрос: Кой в крайна сметка би имал интерес от „далаверата" на приватизационната агенция - продавачът, заедно с купувачът, или....Светият Дух?

Преди шест години (на 12 юни 2004 г.) аз също потърсих отговора на този въпрос. Предлагам го на вниманието на читателите на „Форумът", защото е повече от показателен. Изключително актуален и днес от „екологична", „дългово-финансова„ „бизнес-идейна" и всякакв гледна точка и... изглежда така:

 

3.6 МЛН. ДОЛАРА ПОТЪВАТ В ОЗОНОВАТА ДУПКА НА "БРАТЯ ВАСИЛЕВИ"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След серията природозащитни атракции, спретнати през 2004 г. от ведомството на екологичната министърка Долорес Арсенова, дойде ред и на гвоздея в програмата. В тандем с Българския икономически форум, на 8 и 9 юни екоминистерството бе домакин на втория поред Международен бизнесфорум, преминал, както и миналогодишният, под амбициозния надслов "Инвестиции в околната среда за по-добър живот". Чудесен лозунг. Бедата е, че вярващите в неговата материализация авторитетни наши и чуждестранни участници в мероприятието си нямаха и хал хабер за съдбата на екологичния подарък от 10.5 млн. щ. долара, потънал залудо в пясъците на една индустриална пустиня. Тъкмо в такава неуютна територия се е превърнала днес българската хладилна промишленост. Въпреки че точно преди десет години слънцето милостиво огря пет водещи предприятия от този бранш.

Това се случи през есента на 1994 г., когато у нас бе даден стартът на стратегически проект, свързан с програмата за поетапно ограничаване на потреблението на озоноразрушаващи вещества. Тогава с благословията на Световната банка и Международната банка за възстановяване и развитие от Глобалния доверителен фонд за околната среда на България бе отпусната безвъзмездна помощ в споменатия размер от 10.55 млн. щ. долара. Така нареченият „гранд" бе под формата на машини и съоръжения, необходими за задължителното преустройство (наложено в световен мащаб), на наличните производствени мощности на страната за работа с новите, безопасни за озоновия слой, фреони. Важно е да се отбележи също така, че получател и гарант за използването на помощта по предназначение е не кой да е, а българската държава в лицето на нейното Министерство на околната среда. В сключеното със Световната банка споразумение изрично са записани две клаузи от съществено значение. Първата гласи, че: "Получателят декларира своята обвързаност с целите на проекта и че ще работи за неговата реализация с прилежащо усърдие и ефективност, в съответствие с необходимите административни и финансови умения." Другото важно условие е държавата да "потвърди пред банката жизнеността на всяко едно от участващите в проекта предприятия въз основа на анализи на неговото финансово и фактическо състояние".

 

В групата на късметлиите

 

попадат заводите за производство на хладилна техника "Мраз" - София (обновен с модерни линии на стойност 3.6 млн. щ. долара), сливнишкият "Фриго"(съоръжения за 1 136 667 долара), "Брист" - Брезник (877 315 долара), "Климат" - София (1 132 011 долара) и Институтът по хладилна техника, чиято модернизация е струвала 1 267 017 долара. Отделно в екологичния проект на Световната банка са включени още три предприятия - благоевградското поделение на "Инкомс Телеком холдинг" - "Електроника и механика" (глътнало 687 339 долара), фабриката за производство на автобусни седалки "Възход" в с. Трудовец (644 475 долара) и лагерният завод на ВМЗ - Сопот, получил съоръжения за 937 326 долара. Така, заедно с дължимите такси по доставките на новата техника в размер на 307 349 долара, общата сума на проекта се закръгля на 10. 55 млн. долара.

 

Лошото при тези хубави пари

 

обаче е, че явно не са налети там, където трябва. Доказва го днешното състояние на повечето от изредените фирми, което съвсем не е цветущо. С благополучие поне не може да се похвали някогашният флагман на българското хладилно производство, взел и най-голям пай от безвъзмездното екологично дарение на Световната банка - столичния завод "Мраз". А точно той уж случи на добър приватизатор. На 20 декември 1996 г. тогавашният шеф на АП Веселин Благоев продаде срещу 1 млн. долара, платими в брой, 67% от капитала на дружеството на консорциума от купувачи. Той бе сформиран от Brookway Inwestment, Vassilev International, "Братя Василеви" ООД и "Българо-иракски консорциум" АД, всичките представлявани от бившия журналист-международник (добре познат на българите от телевизионния екран) и сегашен авторитетен бизнесмен - Васил Панайотов Василев. Така че на практика той поема и изпълнението на записаните в приватизационния договор ангажименти - в срок до пет години от сключването на сделката да инвестира в "Мраз" 1 млн. долара, да съкращава по утвърден план заварените там 850 работници (като до 2001 г. бройката им е закована на 500) и което е най-важното - да погаси задълженията на завода в размер на 2 млн. щ. долара. Нещата с инвестициите изглеждат наред, независимо от твърденията на мнозина

 

зловидници на Васил Василев

 

че той е успял да отчете като свои вложения безплатните съоръжения, доставени по екологичния проект на Световната банка. Дори и да е имало подобна машинация, следприватизационният контрол не я е засякал. За сметка на това е наложил солидна глоба на купувача на "Мраз" заради неизпълнението на обещаната от него програма за трудова заетост. Според предоставената на в. "БАНКЕРЪ" справка от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за пълния провал на тази програма собственикът на завода е санкциониран с 1 296 132 лева. Начислените неустойки не са платени доброволно и агенцията е завела съдебно дело срещу неизправния приватизатор Васил Василев, който освен всичко друго е и председател на Сдружението на работодателите.

По-голямо внимание обаче заслужава твърде

 

мъглявата картинка около ангажимента, поет от "Братя Василеви"

 

за погасяването на задълженията на предприятието. От АСК поясняват, че в приватизационния договор не бил посочен конкретният размер на дълга. Там просто било записано, че купувачът ще погаси задължения на дружеството... до 2 млн. щ. долара. Колко точно - един Господ знае. Освен това в контракта изобщо не се казвало в какъв срок трябва да стане издължаването. Подобни "обтекаеми" екстри, облагодетелстващи някои купувачи, съвсем не са рядкост в българската раздържавителна практика. Все пак за изясняването на загадката с борчовете на "Мраз", както ни уведомиха от АСК, са направени две неща - през тази седмица (бел. ред - 7 - 12 юни 2004 г.) е сформирана работна група и е изпратено официално запитване до продавача на завода, т.е. до АП. Защото тя не е предоставила на Агенцията за следприватизационен контрол не били предоставени никакви архивни материали по сделката. АСК е получила самия приватизационен договор, но без приложения към него списък за дълговете на "Мраз". Тъжното е, че той оглавява класацията на АСК за 2002 г. на дружествата с влошено финансово състояние - нареден е на първо място в списъка от 14 фирми, сред които са и авиокомпания "Балкан", "Горубсо" - Мадан и "Мадара" - Шумен.

 

Според запознати, тъкмо на закъсалото шуменско автомобилно предприятие "Братя Василеви" са продали през март 2004-а целия инструментален цех на софийския хладилен завод. Говори се още, че самият той върви към ликвидация - разпродавали се ценни машини и съоръжения с цифровопрограмно управление. Търсел се купувач дори и за линии, стендове и зарядни станции, доставени по проекта на Световната банка. Изказват се и опасения, че въпреки високата си цена от 3.6 млн. щ. долара те можело да бъдат продадени даже и като скрап.

 

Впрочем действията на собственика на "Мраз" са съвсем логични. През декември миналата година (бел. ред. - 2003-а) Васил Василев обяви, че на територията на предприятието ще построи

 

"Град в града"

 

Става въпрос за суперлуксозен и изцяло газифициран жилищен комплекс с магазини, офиси, кино, спортни площадки, ресторанти, подземни и надземни паркинги на няколко нива и прочие неземни екстри. Реализацията на мащабния проект трябваше да започне в началото на 2004 година и да приключи през 2006-а. Но все още първа копка няма, защото порутените и запуснати халета на завода не са съборени. Освен това не е отправена и съответната молба до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за преотреждане на терена от сегашното му промишлено предназначение в зона за жилищно строителство. Както уточниха архитектите Венета Панова и Деян Златевски от ведомството на строителния министър Церовски, подобно искане при тях не е постъпвало. Други техни колеги пък, пожелали анонимност, се чудят какъв луксозен комплекс може да се смеси в едно каре от около 60 декара, заключено между жп-линиите, мръсната сливнишка река, която влачи отпадъци от екарисажа на близката "Родопа" и трамвайната линия по ул. "Индустриална", зад която "приятно" стърчи коминът на крематариума на Софийските централни гробища?

 

Лаконичен бе и коментарът на двама експерти от екологичното министерство. Началникът на кабинета на министър Арсенова - Тодор Карастоянов, и изпълнителният директор на Агенцията по околна среда Димитър Георгиев заявиха, че не случайно сега по линията на ИСПА и на други програми се отпускат средства за екологията само на инфраструктурни обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост. В противен случай, дори и да се дадат на държавно предприятие, след неговата приватизация никой не можел да диктува на собственика да използва парите по първоначалното им предназначение. Според Карастоянов по-нататъшната съдба конкретно на безвъзмездната екологична помощ, предоставена на завод "Мраз", би трябвало да е описана в приватизационния му договор. Само че с такива "подробности" продавачите на държавната собственост явно не обичат да се занимават.

 

http://www.forumat-bg.com/ikonomika/522-brat-vasilev-forevar-obichajte-tezi-rabotodateli-i-sayuza-im

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Чавдар Кънчев.

 

 

КРАСИМИР УЗУНОВ

 

 

 

Пътят на Узунов - от гаражите до мола . Инвестицията в Varna Mall ще надхвърли 30 млн. евро, твърди изпълнителният директор на "Интерсервиз Узунови".

 

18.08.2006

 

"Интерсервиз Узунови", мебелна къща "Ралица", Project Management Company, "Интерсервиз Недвижими Имоти" и още десет компании. И зад всички тях стои един човек - Красимир Узунов. Доскоро името му се свързваше предимно с японската марка Sharp, на която е ексклузивен представител за страната, но от няколко месеца "Узунов" означава и Varna Mall. Казва, че бизнес кариерата му може да бъде определена съвсем кратко: "От гаражите до мола". А по-дългата версия е низ от разкази с начало "Започнах случайно". 

"С бизнес започнах да се занимавам случайно, иначе съм завършил военноморското училище във Варна. Напуснах флота през 1988 г. и тогава един от моите приятели съвипускници, капитан на кораб, ми даде идеята да си купя две копирни машини на старо и да започна да правя частен бизнес", започва първият си разказ пред "Политика" Узунов. В самото начало двата Canon-а, с които обзавежда един гараж, му изглеждат като космически кораби. Но скоро се научава да ги "управлява". И така по 14 часа на ден през тях минават стотици учебници и студентски пищови. "Прибирах се вкъщи с по 300 лева, а тогава нямаше нито фактури, нито ДДС", казва с усмивка Узунов. После открива още няколко ателиета, наема персонал, но след година и половина вече се появява и силна конкуренция. "Мода, какво да се прави. Както беше и при фурните. И аз направих една фурна, де, да не мислите, че съм минал метър", полу на шега, полусериозно казва бизнесменът.

Следва история с гъби. "Едно приятелче от Белица ме покани да изнасяме диворастящи гъби за Швейцария. Пък аз дори не знаех как изглеждат", разказва в типичния си стил Узунов. За сметка на това обаче той владее немски и английски, така че се комбинират и скоро успяват да продадат един камион с диворастящи сушени манатарки. Печалбата им достига около 100 хил. долара. Идва и решението да се разработи и този бизнес. Така се появява първата му фабрика за гъби. Получава помощ от Bayerische-Bulgarische Handelsbank GmbH, която навремето е създадена като съвместна банка на Bayerishe Vereinsbank и Българска външнотърговска банка (Булбанк). Сега вече е собственик на четири такива фабрики. Компанията, която се свързва с тази дейност, се казва Bulgarian Natural Foods и през пиковите периоди в нея работят над 250-300 души.

Една от известните фирми, включени във фамилното акционерно дружество, е мебелната къща "Ралица". И тук има интересна история, която няма как да не започне случайно. Узунов прави услуга на свой познат от Германия, като му намира помещение за мебелен магазин. След половин година обаче той се отказва от бизнеса и предава ключа от обекта на българския си съдружник. Така по стечение на обстоятелствата Узунов започва да продава и мебели. Казва, че взема стратегическото решение да отвори мебелни магазини "тук-там" и да създаде първата верига в сектора. С разочарование споделя, че за тази си дейност вече не е получил подкрепата на банките, които се оказали силно притеснени от бъдещото навлизане на  шведската верига магазини за мебели и стоки за дома IKEA. По думите му обаче средиземноморският и балканският манталитет много трудно ще възприемат мебели, които пристигат, опаковани във фолио. "Българинът обича всичко да му е добре подредено и уютно дори ако трябва да плати по-висока цена за това", казва Узунов. Наскоро е подписал договор с водещия производител на кухненски мебели Scaolini, а през следващата седмица на последния етаж на City Center Sofia в шоу рум ще бъдат монтирани 4 кухни на фирмата, като всяка една от тях струва минимум 10-15 хил. евро.

Хронологически магазините с мебели са след тези за техниката. След копирните машини Узунов решава да използва средствата, които е натрупал, за да закупи нови и вече да ги продава. По време на едно изложение в Пловдивския панаир той се запознава с мениджърите на Sharp, които предлагат на още три фирми правата за представителството на марка им в България. Впоследствие обаче се спират на фирмата на Узунов, понеже тя е с най-голям годишен оборот.

Вече в наши дни консолидираният баланс от дейността на двете фирми - за техника и мебели, е около 23 млн. лева. А освен във фирмените магазини те ще се продават и на 700 кв. м търговска площ във великотърновския мол. В собствения си търговски център Varna Mall Узунов е запазил за тях около 1500 кв. м или 10% от площта.

Споделя, че молът в морската столица е най-големият проект, с който се е захващал досега. И пак случайно. Той купува терена преди около година и половина, като целта му е да го препродаде на Landmarkt PLC, за да изградят мол в морската столица. Тъй като впоследствие се отказват от намеренията си, Узунов решава сам да разработи идеята. И я довежда до финалната права. Вече са осигурени нужните финансови средства чрез заем от Райфайзенбанк, като общата инвестиция ще надхвърли 30 млн. евро. Строежът започва през следващата седмица, а плановете са той да бъде завършен до края на ноември 2007 г. Договорите с наемателите пък трябва да бъдат подписани до края на тази година. Към момента заявеният интерес към пететажния търговско-развлекателен комплекс е изключително голям - за над 150% от наличните помещения. За всяка ключова площ има поне по два потенциални наемателя. Около 70 на сто от отдаваемата площ ще бъде предназначена за модни стоки. Очаква се за пръв път във Варна да стъпят световноизвестни английски и италиански марки. "Всички приятели ме питат дали ще има кина. Малко странно е, но във Варна няма едно истинско кино. Там ще има 6 кинозали с 1300 места", им отговаря Узунов. В увеселителната част ще има и боулинг зала. Това, което е много специфично за мола, е, че всеки етаж ще има свой профил. Това е концепция, която ще помогне както на наемателите, така и на клиентите да намерят своето място. Например един от етажите е предназначен за семейството. Това означава, че докато жената е на солариум, съпругът й може да отиде в Интернет залата, а детето да се позабавлява в детския кът.

Проектът на сградата е разработен от световноизвестната компания Chapman/Taylor, които са автори на около 120 такива сгради. "Когато искаш хляб, отиваш при хлебаря", казва лаконично Узунов за финалния си избор.

Въпреки любовта, с която работи за Varna, Mall Узунов е категоричен, че ще се стигне и до неговата продажба. Това по всяка вероятност трябва да стане след окончателното завършване на строежа на сградата. Към момента води преговори с четири инвестиционни фонда. А после? "Дейността, свързана с бизнес имотите, е много атрактивна, така че най-вероятно ще се насоча и натам", казва Узунов. Категоричното му решение говори единствено, че това начинание вече няма да е случайно. По всяка вероятност обаче и на тази история ще сложи happy end.

Номиниран в категория „Мистър Икоомика”

27.11.2012

 

Красимир Узунов е роден на 10 септември 1953 г. в гр. Русе.
През 1972 г. завършва ТРКК /сега ПГ по речно корабостроене и корабоплаване/ в родния си град. През 1977 г. завършва ВВМУ „Н.Й. Вапцаров” и до края на 1989 г. е офицер от Военноморските сили.

В началото на 1990 г. започва собствен бизнес като основава една от първите частни фирми във Варна – „Интерсервиз Узунов” ЕТ. През октомври фирмата се трансформира в „Интерсервиз Узунови” АД с основни акционери членовете на сем. Узунови.

Чрез дружеството си „МОЛ Варна” ЕАД изгради и успешно продаде МОЛ Варна за 120 млн. евро, което е обявено за най-голямата инвестиция в търговски площи в България за 2007 г.

Красимир Узунов е член  на Варненската търговска-индустриална камара  и Заместник-председател  на Политическа партия „Гражданско движение  ГЛАС” във Варна, както и общински съветник от същата квота.

Гинка и Красимир Узунови членуват в Сдружението на семейния бизнес – България, а дъщеря им Ралица е председател на организацията „Некст дженерейшън” /”Следващото поколение”/ в сдружението.

През 2011 г. Красимир Узунов откри соларния парк в с. Равна гора, в който инвеститор e Интерсервиз Узунови АД. Паркът включва 44 хиляди фотоволтаични панели в община Аврен до Варна.

Около 2,2 млн. лв. са планираните годишни приходи от инвестицията, а общото вложение е 15 млн. евро, от които 3 млн. са за покупката на земята от община Аврен. Фотоволтаичният парк е с мощност 5 MWp, разположен е на 309 дка, от които 200 са използвани за разполагане на фотоволтаични модули.

От 18 юни 2012 г. акциите на „Интерсолар Варна” АД вече се търгуват на Българска фондова борса-София. Размерът на емисията е 26 073 000 лева.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  Васил Василев .