КАМЕН КОЛЧЕВ

Роден на 20.07.1963 г.

Семейно положение : женен

Предполагаемо състояние : 62 000 000 лв

Елана Холдинг АД - 91%, Оу Пи Ем ООД, Бългериан Вендинг Нетуорк АД, Вятърни Електроцентрали, Елана Финансов холдинг, КК инвест, Българско Сирене, Лозя Сакар, Интертрейд Тур, Елана фонд за земеделска земя, Елана Трейдинг и др

Камен Колчев започва бизнес кариера през 1991 г. когато регистрира Елана ООД и започва да се занимава с финансово посредничество. По настоящем Елана е една от най-влиятелните фирми на капиталовият пазар в България. Елана фонд за земеделска земя даже влезе в най-старият и престижен индекс на БФБ SOFIX. Прогнозите му за капиталовите пазарим често взривяват пазара. Иначе заразен от съпругата си Петя, Камен Колчев изкачва осемхилядници в хималаите. Явно след като продаде част от финансовата си империя ще се наслади на още повече пътешествия.

Бизнесмените Иво и Александър Прокопиеви и финансистът Камен Колчев със съпругата му Петя са съседи по вили с президента Росен Плевнелиев в разложкото село Баня.  Всички ВИП вили са с модерна охранителна система, последен писък на техниката.

Разколът в “Елана” роди BenchMark Group

 

28.11.2003

Четиримата са съакционери с равни дялове в новото дружество, което е с капитал 500 хиляди лева и до две седмици възнамерява да подаде документи в Комисията за финансов надзор за получаване на лиценз за инвестиционен посредник. В договорите на всеки от учредителите на новата финансова компания обаче има клаузи, че в определен срок (за всеки от тях е различен) след прекратяването им не могат да работят за конкурентна фирма, каквато се явява тяхната собствена в случая. Дали това би се превърнало в пречка за лицензирането на BenchMark Group като посредник, още не е ясно, тъй като в Закона за публичното предлагане на ценни книжа няма подобни ограничения.За пръв път в новата ни история водещ небанков инвестиционен посредник се разцепва на две толкова съществени части: от едната страна е основната фигура - собственикът и основателят на "ИП Елана" АД Камен Колчев, а от другата са четиримата най-значими негови мениджъри Владимир Велинов, Веселин Генчев, Любомир Бояджиев и Христо Карамфилов.Ябълката на раздора стана сделката за приватизация на 220 635 броя акции, представляващи 95% от капитала на "Телевизионни и радиосервизи" ЕАД ­ София. Въпреки че спечели клиентът на пловдивския посредник "Юг маркет" "Булнат холдинг" ООД ­ Пловдив, стана ясно, че оферта са подали и четиримата така наречени отцепници чрез специално регистрирана преди това фирма. Тактиката им е била, ако спечелят при наддаването, впоследствие да продадат на единствения заинтересован краен купувач акциите и да спечелят от разликата. Сделката стана на цена 1.1 млн. лева ­ за толкова "Булнат холдинг" ООД купи "Телевизионни и радиосервизи" ЕАД ­ София. В случая обаче не толкова размерът на сделката е имал значение, колкото това, че Колчев е научил случайно и впоследствие какво правят неговите хора.Сега и двете страни твърдят, че раздялата е била по взаимно съгласие. Слуховете обаче са противоречиви: както, че Камен Колчев им е посочил вратата, от която всеки от тях по различно време през годините е влязъл във фирмата, така и че те са го изпреварили и са организирали новия си бизнес още преди той да реши да ги изгони."Ние не сме играли некоректно към Камен Колчев, участвахме със собствени средства по време на наддаването за "Телевизионни и радиосервизи", уточни за в. КЕШ Веселин Генчев, който беше шеф на "Елана еврофонд". Той допълни, че приказките за някакви отцепени от бившата месторабота пари или за открадване на клиенти са напълно безпочвени. Г-н Генчев стана известен напоследък с това, че е кум на вицепремиера Николай Василев. Но когато на 1 септември 1998 г. е постъпил на работа в "Елана", той е бил просто съученик от английската гимназия във Варна на едно кадърно българско момче в Лондонското сити. Това обаче още веднъж доказва големия "нюх" на Камен Колчев да намира необходимите и полезни контакти. "Пари определено не са изтеглили от "Елана", тъй като вече не живеем във времена, когато това може да се случи" - потвърди и самият Колчев пред в. КЕШ. Аз лично не съжалявам за случилото се. Не ми е приятно, че си отидоха хора, които са рутинирани и опитни. Но екипът много бързо се попълни с нови и качествени хора, част от които вече са обявени, а други ще станат известни, когато коректно и етично се разделят със сегашните си работодатели. Резултатът е, че това подейства освежаващо на екипа - хората видяха възможност за развитие и нови хоризонти, а те го заслужават. Също и че в "Елана" дойдоха нови хора с нови идеи, което е полезно по принцип за всяка фирма, анализира ситуацията Камен Колчев.За инвестиционната общност прецедентът "Елана" се превърна в централна дискусионна тема. Част от наблюдателите и участниците на капиталовия пазар смятат, че случаят е красноречиво предупреждение към работодателите, че трябва по-добре да се грижат за кадрите, които им осигуряват бизнеса и печалбите.В момента BenchMark Group работи върху няколко проекта. Единият е в сферата на недвижимите имоти ­ бизнессграда с площ от 1000 кв. метра на стойност 1.3 млн. лв. в квартал "Лозенец". Дружеството се включи и в явното наддаване за 99% от капитала на "Артстрой турс" ЕООД ­ София, в консорциум със "Златни пясъци". "Артстрой Турс" притежава хотели в "Златни пясъци", Варна, Хасково, Разград, Банско, бунгала в Черноморец и административна сграда в центъра на София. Началната цена за дружеството е 1.7 млн. лв. Новата компания ще развива дейност, свързана и с управляващи и инвестиционни дружества, дружества със специална инвестиционна цел, както и структуриране на емисии облигации и акции на компании.

Лицензът на новия посредник е под въпросЧетирима бивши служители на "Елана холдинг" обявиха през седмицата, че са учредили нова финансова компания с името BenchMark Group.

 

 

 

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря

Емилиян Абаджиев .

 

СТОЯН ДЕНЧЕВ

16 Септември 2015

 

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на проф. Стоян Денчев – ректор на Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров, народен представител от ДПС в 37-то Народно събрание, вицепрезидент на „Мултигруп”, главен координатор на  бизнес клуб „Възраждане” и член на Надзорния съвет на Транспортна банка (Балканбанк) и Кредитна банка през 90-те години на ХХ век.

Образование и кариера

Произхожда от семейство на служещи. Баща му работи като зам.-председател на АПК „Ангел Вълев” в гр. Елхово, член на БКП. Стоян Денчев завършва средното си образование през 1971 г. в родния си град Елхово, след което отбива военната си служба.

Завършва Софийския университет „Климент Охридски”, специалност „Математика” през 1978 г. Работи в Централния машиностроителен институт (1978-1986). От 1986 до 1988 г. е директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии „Информа”, София. В периода 1988-1989 г. е зам.-генерален директор на „Информа”, където отговаря за направление автоматизирани информационни системи.

Първи контакти с Държавна сигурност

През 1976 г. ДС в Елхово засича кореспонденцията му с френски младежи. Контактът с тях той установява по време на пътуване до Белгия предходната година.

Денчев пътува до Брюксел заедно със съпругата си, след сватбата им, на гости на сестрата на съпругата му. Интересно е, че МВР-ДС разрешава на младия студент – по това време той е 22-годишен и следва в Софийския университет – да пътува в чужбина заедно със съпругата си.

Държавна сигурност знае, че той има вуйчо, който се води като беглец във ФРГ, както и трима братовчеди също в Западна Германия, с които семейството му не поддържа връзка.

Денчев се запознава с френските младежи, докато пътува със съпругата си в едно купе с тях от Брюксел до Париж.

Разменят адресите си и започват да си пишат. Когато ДС ги засича, те са си разменили четири писма. Единият от френските младежи е бил сервитьор в ресторант в Париж, а другият живеел на село в област Бретан, където работил в бръснарницата на баща си.

През юли 1976 г. лейтенант Георги Дженков, разузнавач при ДС-Елхово, провежда беседа със Стоян Денчев по повод кореспонденцията му. Той описва подробности от разказа на Денчев с френските младежи в строго секретна докладна записка, адресирана до зам.-началника на Районното управление на МВР Елхово.

 

Строго докладна записка за първата беседа на Държавна сигурност със Стоян Денчев като студент през 1976 г. | Източник: comdos.

 

В документа, копие от който е запазен в досието на Стоян Денчев, е посочено още, че оперативният работник от ДС дава указания да студента, ако в следващите писма френските младежи проявят интерес от икономически характер да го уведоми, както и да събере информация за техните близки и материалното им положение.

Втора среща с ДС: Представяне на данни за американско семейство

В началото на август 1976 г. Денчев има втора среща с оперативния работник от ДС-Елхово Дженков. Според доклада на лейтенанта при тази беседа Денчев споделя за своя среща с американско семейство в София. Контактът с тях става случайно, след като попадат на него, търсейки друг мъж със същото име Стоян в блока, в който той по това време живее в кв. „Червена звезда” (днес кв. „Дианабад”, бел. ред.).

На следващия ден те го помолили да ги разведе в София и заедно посетили храм-паметника „Александър Невски”, Руската църква, ЦУМ, Детмаг и Парка на свободата (Борисовата градина, бел. ред.).

Според докладната на офицера от ДС Денчев предоставя данни за американското семейство. Мъжът е 31-годишен с родители руснаци, които след Втората световна от Германия заминават за Бразилия и оттам за САЩ в Сеатъл. Съпругата му е от полски произход. Пътували с микробус с регистрация гр. Хамбург, ФРГ. Преди България са посетили за 14 дни и СССР.

В разговорите с тях станала дума и за политика. Американският гост заявил, за президента Форд, че е против войната във Виетнам. Той добавил, че в САЩ нямало място за комунисти, защото стандартът на живот е бил висок. За България отбелязал, че не води самостоятелна политика и че СССР я води за носа. Интересувал се за живота на студентите. Мъжът не е проявил интерес по военни или икономически интереси. „С Денчев се уговорихме, след като получи писмо при интересна информация да ме информира”, е посочено в доклада.

В досието на Стоян Денчев няма други документи, които да показват развитие на неговите контакти със западните граждани, нито за контакти с ДС през следващите няколко години.

В един по-късен документ от 1988 г. – строго секретно предложение за вербуването на Стоян Денчев за агент на органите на ДС по американска линия – е посочено следното за неговите първи контакти с ДС:

„Стоян Денчев е съобщавал информация за установени контакти с френски и американски граждани. Кореспондентската му връзка с френски граждани е била прекъсната по указание на РУ-МВР Елхово, поради възможността същият да бъде назначен на работа в МВР.”

В досието му няма повече информация за евентуално проучване от страна на МВР за Денчев като кандидат за работа в министерството или документи от негова страна в тази посока.

Вербуван преди специализация в САЩ

През юни 1988 г. Стоян Денчев, който по това време е зам.-директор на Информационния център за трансфер на технологии „Информа”, отново попада в полезрението на Държавна сигурност. Този път от страна на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването). Причината е покана към Денчев за едногодишна специализация в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

ВГУ започва изучаването му, като целта е да го вербува преди неговото заминаване. На 17 юни с него среща провежда оперативен работник от отдел 01 „САЩ” на ВГУ Гаврил Благоев. Специализацията на Денчев е по линия на бившия Държавен комитет по планиране, който тогава вече е включен в Министерството на икономиката и планирането.

Предложението за продължаване на контакта с цел вербовка е утвърден от началника на отдел 01 във ВГУ. На 29 юни е утвърдено и строго секретно предложение за вербуването на Стоян Денчев. „На проведените досега две срещи Денчев прави впечатление на внимателен, уравновесен, мислещ човек. Има желание да сътрудничи с органите на ДС”, е посочено в този документ.

 

Строго секретен рапорт за вербуването на Стоян Денчев от Второ главно управление на ДС през 1988 г. | Източник: comdos.

 

Имайки предвид неговите лични и делови качества и изразената готовност за сътрудничество е предложено вербуването му „с цел придобиването на агент с възможности за контраразузнавателно обезпечаване на служителите от посолството на САЩ в София”.

На 8 юли 1988 г. вербовката е извършена. В строго секретния рапорт относно: Проведена вербовка на агент по американска линия, утвърден от началника на отдел 01 във ВГУ на 12 юли 1988 г., е записано:

„Като дадох положителна оценка на досегашната ни работа с Денчев предложих връзката му с нас да се осъществява на регулярна основа. Същият прие с готовност. От предложените му псевдоними избра „СИМЕНОВ”. Подробно му бяха пояснени изискванията за конспиративност в работата с органите на Държавна сигурност. Уточнен беше начинът на връзка. Във връзка с предстоящата му командировка с САЩ му бяха разработени задачи и линия на поведение, които са отразени в друг документ.”

Такъв документ липсва в досието на агент „СИМЕОНОВ”. Трябва да се има предвид, че номерацията на страниците в личното му дело показва, че документите са пренареждани и по всяка вероятност някои от тях са извадени. Делото е оформено със съответните атрибути съгласно изискванията на оперативния отчет – прошнуровано и подпечатано – едва през 1997 г.

Отказ от сътрудничество с ДС

На 14 юли 1988 г., седмица, след като се е състояла срещата, на която той е вербуван за агент и два дни, след като е извършена формалната му регистрация, Стоян Денчев пише и подписва документ, с който отказва сътрудничеството. Той е запазен в досието му, като е откъсната част от горната част на листа, вероятно съдържаща адресата. В документа Денчев пише:

„Др. Началник,
Дължа да ви уведомя, че след проведените с др. Гаврил Благоев разговори и направеното ми предложение за сътрудничество с органите на служба „Задгранични паспорти” в МВР, считам, че не бих могъл да уважа това предложение.

Човек може да обича Родината си по различни начини. Аз мисля, че ако имам възможност да се развивам в областта на науката бих могъл да бъда много по-полезен за нашата страна, отколкото ако се занимавам с непривични за мен дейности.

Поради тази причина и без да се правя на герой, приемете моята категорична декларация за несъгласие за сътрудничество.”

 

Собственоръчно написания и подписан от Стоян Денчев отказ да сътрудничи на Държавна сигурност, броени дни след като е вербуван, запазен в досието му | Източник: comdos.

 

Както по-късно ще обясни самият Денчев той е имал погрешната представа, че с него е контактувал представител на служба „Задгранични паспорти”, а не от Второ главно управление на ДС.

Архивиране на агент „СИМЕОНОВ” през 1990 г.

Въпреки волеизявлението му от страна на ВГУ не е оформен документ за прекъсване на сътрудничеството и свалянето му от оперативния отчет.

Това става едва през 1990 г. На 16 ноември 1990 г. е утвърдено предложение за сваляне на лично му дело в архив.  В предложението е посочено:

„Агент „СИМЕОНОВ” – Стоян Денчев е вербуван от органите на МВР през 1988 г. Ползван е по американска линия. Във връзка с изменената оперативна обстановка предлагам агент „СИМЕОНОВ” да бъде изключен от агентурния апарат и личното му дело да бъде свалено в архив. При необходимост същият ще бъде ползван на доверителна основа. Декларация за неразгласяване на сътрудничеството с МВР няма да бъде взета.”

„Брониран” от контраразузнаването

Въпреки че в досието на Стоян Денчев няма документи за контакти и дейност с ВГУ след направения от него през 1988 г. отказ за сътрудничество, агент „СИМЕОНОВ” на практика е останал „брониран” дори през 1990 г. от наследника на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията (по-късно Национална служба „Сигурност”).

За това свидетелстват два опита на тогавашното Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА – военното разузнаване (в документите от досието то е посочено с по-старата му абревиатура – РУМНО (бел. ред.).

През юни 1990 г. от РУ-ГЩ подават до отдел „Информация и архив на МВР искане за проверка на Стоян Денчев  по отчета на агентурата, за да разберат дали той е свободен, т.е не е вербуван. В такива случаи, когато съответното лице е вече заето/вербувано от друга служба тя е уведомявана за проявения интерес към нейния сътрудник. Това се случва и с агент „СИМЕОНОВ”. От контраразузнаването съобщават на оперативния работник от военното разузнаване да не се занимава със Стоян Денчев.

Дори и броени дни, след като досието му е свалено в архив, Стоян Денчев е продължил да бъде „брониран” (термин, с който в специалните служби назовават предпазването на свой сътрудник или лице, към което имат оперативен интерес, от вербуване от друга служба, бел. ред.).

На 22 ноември 1990 г. РУ-ГЩ отново справи опит за проучването му, но получава същия отрицателен отговор да не се занимава с лицето.

„Да се заличи във всички картотеки на МВР”

Същият ден, 22 ноември 1990 г., тогавашният директор на Националната служба  за защита на конституцията ген. Петко Ангелов поставя следната резолюция  за агент „СИМЕОНОВ”:

 „Да се заличи във всички картотеки на МВР.”

Изглежда това нареждане не е изпълнено докрай, тъй като досието остава в архива на МВР.

Позицията на Стоян Денчев за досието му

Пред desebg.com Стоян Денчев разказа по-подробно за контактите си с ДС в миналото:

„Първият интерес от страна на службите на Държавна сигурност към мен беше в родния ми град Елхово във връзка с едно мое пътуване до Белгия през 1975 г., след като се ожених. Беше нещо като сватбено пътешествие до роднини. Тогава от мен беше поискано при пътуването да наблюдавам с кой пътувам, с кого се срещам и като се върна да разкажа.

Никой по това време не е искал от мен да предавам каквито и да са писмени сведения, а и аз надали бих се съгласил да пиша. Имаше един служител, който и сега е жив и здрав – г-н Георги Дженков се казва. След демократичните промени беше дълго време адвокат, а сега сигурно вече е пенсионер. Тогава обаче, както разбрах по-късно е бил офицер от Държавна сигурност в Елхово.

Имах няколко срещи с него. След като през онези години се връщах от пътуване в чужбина той ми се обаждаше и аз в удобно за мен време (като се връщах в Елхово при родителите ми) ходих при него за да си говорим. Г-н Дженков винаги се държал нормално с мен. Искаше да му разказвам неща, които после той е описвал в своите доклади. Предимно за срещи с граждани от западни страни.

Работих в Централния машиностроителен институт, София и веднъж изпратих един научен доклад за публикуване в чужбина, тъй като тогава нямах възможност да пътувам често зад граница. По-късно получих покана от проф. Джордж Лайтман, учен със световна известност в областта на управлението, който беше Декан на Инженерния департамент на Калифорнийския университет в Бъркли. Проф. Лайтман се беше запознал с моя доклад и ми предлагаше да работим съвместно в САЩ.

За пребиваването ми в САЩ беше необходимо аз да разполагам със средства за да покрия разходите си за първите три месеца. Започнах да си подготвям документите за специализация и работа в САЩ, като старши изследовател в Бъркли. Тогава започна и интереса към мен от страна на Държавна сигурност.

Обади ми се един човек от София, казва се Гаврил Благоев, който е още жив, и по документите в досието се води като вербовъчен офицер. Започна да се среща с мен. Искаше например, като ходя на беседи за виза в американското посолство във връзка с посещението ми да извършвам някакви наблюдения ?! Срещнахме се няколко пъти и водихме разговори за бъдещата ви визита в САЩ, за това с какво ще се занимавам там и т.н.

Казах му, че посещението ми е с чисто научен интерес. Тогава открито започна да ми говори: „Не искаш ли да помагаш на Родината”, а аз дори не знаех от коя служба е. В началото си мислих, че е от „Задгранични паспорти” (в действително той е оперативен работник от Второ главно управление на ДС, бел. ред.). Тогава нямах никаква представа за структурите на Държавна сигурност. По онова време, а и сега е трудно човек да каже „Не, не искам да помагам на България”. Този служител Благоев не ме е предупреждавал, че провежда с мен някаква вербовъчна среща, нито пък, че са ме кръстили „СИМЕОНОВ”, както пише в доклада му.

Като размислих, няколко дни сред тази последна среща, честно казано се уплаших и си помислих: „Няма начин като замина за Америка, ако тук се занимавам с такива неща, хората там да не разберат и да не мога да изкарам нормално престоя си”.

Тогава реших и се обадих на друг човек, с чийто телефон разполагах, който като че ли беше началник на г-н Гаврил Благоев. Помолих го за една спешна среща близо до една сладкарница до Паспортното на бул. „Мария Луиза” (бул. „Георги Димитров” при комунизма, бел. ред.), където преди това се срещахме и с Благоев.

Този господин дойде на срещата която той определи още на следващия ден след моето обаждане, заедно с още един човек. Въпреки, че те определено знаеха, аз още веднъж им обясних за какво отивам в САЩ, и че не бих желал да се занимавам с непривични за мен неща, които не са свързани с науката. Допълних, че се страхувам по човешки в САЩ някой да не ме заподозре, че съм ангажиран да шпионирам по т.н. американска линия.

По-късно, когато се запознах с досието си през 2007 г. разбрах, че втория човек, който присъстваше на срещата е бил офицер от Първо главно управление (външното разузнаване). Изненадващо за мен, те поощриха това мое желание. Просто ми казаха: „Ами напишете нещо др. Денчев”. Аз си носих листи и химикалка и написах без те да ми диктуват, че без да се правя на герой не желая да сътруднича.

Когато се запознах с досието установих, че горната част от този лист с моето заявление е скъсан и е без адресата. Може би там е имало някаква резолюция или някой изобщо не е искал този документ да присъства някъде.

Впоследствие изобщо не съм се съмнявал, че някой ще предприеме срещу мен каквото и да е. Бях спокоен. Отидох си в Америка. Там в университета имаше хора, които се интересуваха от мен, но го счетох за нормално по време на Желязната завеса да има такъв интерес, след като идвам от една страна като България, която беше в социалистическия лагер.

В последните три месеца при мен дойде съпругата ми, защото дотогава от България не я пускаха. Имало е случаи в Бъркли вечер да си говорим, че е хубаво да си сменим телевизора, а на другия ден ни предлагат нов телевизор или че би било добре да имаме още един велосипед и пак ни предлагат. Такива бяха тогава нещата, но те бяха в нормалното за онова време русло. Иначе никой не ме е разпитвал за нищо и не е искал да изпълнявам някакви задачи като се върна в България.

Накрая на престоя ми в САЩ през 1989 г. ми предложиха да остана и да работя в университета, но аз отказах. Първо се страхувах с едно мое евентуално оставане да не последва репресия срещу родителите и близките ми. И второ, по-важното – някак си не ми понасяше живота в Америка. Липсваше ми родното, макар след това много пъти съм пътувал до САЩ, но знаейки, че ще се върна.

Върнах се в България в края на лятото на 1989 г. и никой не ме е търсил или искал нещо да му пиша или да му разказвам. По-късно разбрах, че г-н Гаврил Благоев, след като аз съм заминал за Щатите, е напуснал системата и е ходил на някакво дългосрочно прокурорско обучение в Съветския съюз.

След като бях обявен за агент на Държавна сигурност от Комисията по досиетата издирих г-н Благоев и го попитах защо се е получило така, след като аз писмено съм отказал да сътруднича те въпреки всичко са ме регистрирали. Той ми отговори, че никой не го е информирал за моя отказ.

Така стоят нещата. Нямам основавания  да се срамувам от нищо. Само морално ми тежи факта, че някак си съм омърсен от негативната обществена реакция, след като съм причислен към сътрудниците на Държавна сигурност въпреки че съм направил писмен отказ за сътрудничество.

И семейството ми, и близките ми са запознати с истинските факти на моя отказ. Когато за два последователни мандата ме  избираха за председател на Съюза на народните читалища, а и като ректор аз винаги съм представял заверените копия на тези документите от Комисията по досиетата, за да могат колегите да направят своя информиран избор.”

Оценката му за тоталитарното минало

Пред сайта desebg.com той говори за страха от репресия към своите близки при евентуално оставане в САЩ по време на комунизма:

„Преди 10 ноември 1989 г. съм имал няколко пъти покана да стана член на БКП. Дори и в казармата, когато служих в Школата за запасни офицери в Плевен и бях един от отличниците на випуска. Но винаги се получаваше отказ и аз знаех защо. Защото братята на моята баба (вуйчовците на баща ми), са избягали в Германия, непосредствено след 9 септември 1944 г. Това изкарваха като пречка и в този смисъл съм чувствал някаква „репресия“.

Ако аз и съпругата ми бяхме останали в САЩ през 1989 г. обаче щяха да ни определят като „врагове на народа”, така се наричаха тогава такива хора и щеше да се упражни репресия срещу децата ни, които бяха в България, както и срещу нашите близки.”

След промените: В Министерски съвет

След 10 ноември 1990 г. Стоян Денчев става съветник в коалиционното правителството на Димитър Попов през 1991 г. Назначен е за началник на отдел в Министерския съвет по време първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров (1991-1992), като специалист по структурната реформа.

След свалянето на кабинета Димитров, при съставянето на правителството на Любен Беров с мандата на ДПС, е назначен за главен секретар на Министерския съвет (31 януари 1992 г. до 5 септември 1994 г.).

В Балканбанк

До юни 1992 г. Стоян Денчев е член на Надзорния съвет на Транспортна банка, преименувана след промените в Балканбанк и член на Съвета на директорите от 24 юни 1993 г. до 9 март 1995 г. Балканбанк е основен кредитор на редица фирми от холдинга на „Мултигруп”, които след 1997 г. влизат в Списъка на кредитните милионери.

Към средата на 1996 г. дружествата на „Мултигруп” дължат н Балканбанк над 16,2 млрд. лв. дългове. През септември 1996 г. БНБ поставя банката под особен надзор, а след това поисква фалита ѝ, обявен от съда през август 1997 г. Задълженията на Балканбанк са повече от 38 млрд. лв. (неденоминирани), като 90% от тях са трудно събираеми.

Посланик и депутат от ДПС

След поста на главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров Стоян Денчев е назначен за посланик във Финландия през октомври 1994 г.

Той обаче е дипломат само няколко месеца, до февруари 1995 г., тъй като е избран за народен представител в 37-то Народно събрание (1995-1997). В парламента влиза от листата на ДПС в 18-МИР Разград, макар да е безпартиен. Денчев е един от първите българи, привлечени от лидера на ДПС Ахмед Доган в редиците на партията му.

В Народното събрание е зам.-председател на парламентарната група на ДПС, зам.-председател на Комисията по външна политика и интеграция и член на Комисията по национална сигурност.

В едно интервю за сп. „Тема” отпреди няколко години Денчев посочва:

„За отношението ми към ДПС много ми повлия престоят ми във Финландия. Там имат подобен проблем – за „имплантирането” на шведската общност. Връщайки се в България, казах на Доган, че ДПС трябва да направи така, както шведската партия във Финландия – да бъде винаги на власт. Признавам, че малко идеалистично подходих по този въпрос.

Доган израсна като един от най-добрите играчи в политиката. Но това, че например говори за кръг от фирми около партиите, показва или незрялост (в което се съмнявам), или политическо високомерие.”

Координатор на Обединението на национално спасение

До юни 1998 г. е политически секретар на Обединението за национално спасение (ОНС) парламентарна коалиция, в която влизат ДПС и някои отцепили се от СДС формации.

ОНС е в основата на организирането на идването на Симеон Сакскобургготски във Велико Търново през април 1997 г.

Вицепрезидент на „Мултигруп”

След като напуска поста политически секретар на ОНС Стоян Денчев е поканен от Илия Павлов за вицепрезидент на „Мултигруп”. По същото време (1998) става и член на Надзорния съвет на банката на „Мултигруп” – Кредитна банка до 19 януари 1999 г.

 

Стоян Денчев с Илия Павлов (вляво) | Фотограф: Надежда Чипева, в. „Капитал”.

 

За престоя си в „Мултигруп” той заявява в интервю от 2011 г. за сайта „Блиц” следното:

„За мен този период беше много полезен, защото аз видях държавата от двете ѝ страни. През погледа на големия бизнес, частния, зараждащия се с всичките му слабости и преимущества. А от друга страна имах и гледната точка на държавата.”

Стоян Денчев напуска вицепрезидентския пост в групировката, която в средата на 90-те години владее голяма част от българската икономика, през февруари 2001 г. По това време „Мултигруп” е изпаднал в немилост пред правителството на ОДС с премиер Иван Костов.

Главен координатор на бизнес клуб „Възраждане”

Стоян Денчев между едрите индустриалци от клуб „Въздарждане” през 2001 г. Емил Кюлев (вляво) и Васил Божков | Източник: Интернет.

Освен в „Мултигруп” Стоян Денчев заема още един пост, който го свърза с едрия капитал в България – главен координатор на бизнес клуб „Възраждане”. Организацията е учредена  през септември 2001 г. от осем предприемачи, които се определят като представители на едрия бизнес.

Това са президентът на „Мултигруп” („Ем Джи корпорация”) Илия Павлов, банкерът Емил Кюлев, собственик на „Росексимбанк“, президентът на „Нове холдинг” Васил Божков, собственикът на „Дарик радио” Радосвет Радев, главните редактори (по това време) на вестниците „Труд” и „Монитор” – Тошо Тошев и Петьо Блъсков, Добромир Гущеров – собственик на застрахователна компания „Орел”, един от големите играчи в застрахователния бизнес тогава и собственикът на „Електроимпекс” и представител на гръцката фамилия Вардиноянис Борислав Дионисиев.

Учредителите на „Възраждане” се самообявят за представители на едрия капитал в България, а клуба представят като съветник на кабинета Сакскобургготски, който управлява чрез НДСВ и ДПС в периода 2001-2005 г.

През 2002 г., още преди клубът окончателно да се е разпаднал поради противоречия между учредителите му, Стоян Денчев се оттегля от „Възраждане”.

Ректор на УниБИТ

От 2002 г. Стоян Денчев е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии. През 2010 г. колежът получава статут на университет и е преименуван в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), на който той е ректор и към 2015 г.

Обвиняван е в публичното пространство, че в УниБИТ преподават лица, свързани с бившата Държавна сигурност и затова, че университетът раздава научни звания на хора, пряко свързани с властта, какъвто е случая с директора на ДАНС Владимир Писанчев през февруари 2015 г., малко преди освобождаването му от поста.

 

Проф. Стоян Денчев, ректор на УниБИТ на събитие в университета през 2014 г. | Източник: youtube.com.

 

Тогава става ясно, че той е защитил секретна дисертация в УниБИТ. Научни звания от университета са получили още Константин Казаков, председател на ДАНС (2011-2013) и Цветлин Йовчев, председател на ДАНС (2009-2011) и министър на вътрешните работи в кабинета Орешарски (2013-2014).

За критиките към УниБИТ, че в университета са назначени сътрудници на ДС

Пред desebg.com Стоян Денчев коментира:

„В процентно отношение преподавателите в УниБИТ, които са били сътрудници и са работили са службите на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г., са много по-малко от колкото в някои други висши училища. Атаката срещу университета беше свързана не с бившите служби, а със сегашните специални служби. Някои искаха да има смяна на ръководството на ДАНС (става въпрос за смяната на Владимир Писанчев през март 2015 г.) и успяха, донякъде и чрез мантрата, че Държавна сигурност е управлявала УниБИТ, а пък УниБИТ е бил втори властови център в държавата. Това е пълна глупост. И дори е обидно да се отрича.

Вярно е, че в Университета имаме лекции, които води проф. Димитър Иванов (последният началник на отдел 06 на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия на ДС, бел. ред.), в които аз съм го помолил да разказва от първо лице за Държавна сигурност неща, които е описал в книгите си.

Той, разбира се, е пристрастен, защото убедено мисли, че след като е служил на Държавна сигурност е служил на държавата, тъй като всяка държава е длъжна да има система за сигурност. Аз имам малко по-различно мнение от неговото, но това е тема на друг разговор.”

Почетен консул на Оман

Стоян Денчев е почетен консул на Оман в България от 2005 г. През 2006 г. султанът Кабус бис Саид дарява 300 000 долара за пострадалите от наводненията в България, като разпределението на тези средства се осъществява под ръководството на тогавашните зам.-министри на външните работи и на бедствията и авариите Феим Чаушев и Делян Пеевски, и Стоян Денчев.

В началото на 2009 г. фонд, контролиран от султана на Оман, купува част от Корпоративна търговска банка, в която мажоритарен собственик е Цветан Василев. Трезорът фалира през 2014 г. в края на управлението на кабинета Орешарски, формиран от БСП и ДПС и подкрепян с кворум в 42-то Народно събрание от партия „Атака”.

В „Информационно обслужване”

През 2009 г., в последните дни от управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ), Стоян Денчев е назначен за председател на Надзорния съвет на държавната фирма „Информационно обслужване”, която изчислява резултатите от изборите, провеждани в България, създава софтуера на данъчните и митническите власти, както и регистъра на еврофондовете.

 

 

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Камен Колчев  .

КАМЕН МАНЕВ

 

Камен Манев (1957) – офицер от Първо главно управление на ДС, където кариерата му започва от 1986 г.

Той е зам.-председател 2006 -2007 г. и член на Управителния съвет на  Български съюз на частните предприемачи „Възраждане”, от ноември 2007 г. , изплънителен директор на дружеството „ Софийски имоти „ до януари 2012 г.,представител на общината в съвета на директорите на "Софийска вода". , служител в „Булгартрансгаз“ ЕАД , търговският директор на компанията „Южен поток” АД.

 

Втори човек на Андрей Иванов – Камен Манев падна . Дългогодишният съратник на бившия шеф на СОС  беше изгонен , като управител на Софийски имоти. Там пък, както писахме, се оказа, че дружеството е загубило дори собствения си офис, както и над половината недвижимости, които му се водят уж по време на мораториум върху продажбите.

17.01.2012

След серия наши публикации и след сигнал, изпратен в петък до премиера и до кмета на София от вестник 19’ за Софийски имоти, се оттегля изплънителният директор на дружеството Камен Манев. Освободеният от ръководството на "Софийски имоти"  Камен Манев се счита за близък до бившия вече председател на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Манев е и представител на общината в съвета на директорите на "Софийска вода". Не е ясно как са приемани от одитор и от Общинския съвет, председателстван от Андрей Иванов, отчетите на фирмата през последните години. На нейните наематели е било противозаконно налагано да плащат вместо нея такса смет. Къде са отивали неясно как осчетоводяваните средства за стотици хиляди, ако не и за милиони тепърва ще се проверява.

Манев беше, образно казано, една от ръцете на многоръкия Андрей Иванов, който вече не е шеф на Столичния общински съвет. Това е втори удар по него след отстраняването на друга от “ръцете” на Иванов – шефа на автотранспорта Добранов. И той като другарите си “подаде оставка”. Това стана ден, след като бяха огласени резултатите от проверка, която показа, че 18,7 млн. лева са раздадени от дружеството без обявяване на обществена поръчка, което противоречи на Закона.

Столичният автотранспорт е една от черните дупки, през които от бюджета на града – т.е. от джоба на данъкоплатеца, потъваха десетки милиони години наред. И също като Софийски имоти, и Столичният автотранспорт от 2008 г. беше под контрола на Андрей Иванов.

Обрачът около “подалия оставка” миналата седмица бивш офицер от Живковото МВР започва да се затяга със засилени темпове. Очакванията на експертите по потайностите на Общината са на мнение, че тепърва ще излизат още по-интересни факти около дейността на Иванов и неговата група.

Според предвижданията на политолози се очаква в най-близко време, вероятно още след завръщането на премиера от Германия, Андрей Иванов “да подаде оставка” и като председател на градската организация на ГЕРБ, защото в противен случай партията трудно ще обясни по каква точно причина продължава да му има доверие.

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  Стоян Денчев .

 

 

 

ИВАН И СВЕТОСЛАВ РАДЕВИ

 

 

 

 

 

 

 

Светослав Радев е на 44 г. и заедно с брат си Иван Радев, на 49 г. (снимката вдясно) са основатели и съсобственици на Юнионбанк, чийто контролен пакет продават по-късно (през 2006 г.) на унгарската финансова група МКБ (която пък е подразделение на Байрише Ландсбанк – банка №1 в германската провинция Бавария). В момента братя Радеви притежават по 25% от капитала на дружеството „Юнион груп” ООД, активите на което според одиторския доклад за 2008 г. възлизат на малко над 115 млн. лв. (15% са собственост на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, а останалите 35% - на другите двама съдружници на братя Радеви и на по-малки акционери). Пак според одиторския доклад печалбата на дружеството за 2008 г. е 7 млн. лв.

„ЮНИОН ГРУП” ООД - негови подразделения са „Юнион Пропъртис”, „Юнион Електрик” и „Юнион турс”, то пък е мажоритарен собственик на „Дунав турс” – има интереси в няколко възлови икономически сектора: банково дело (дружеството заедно с „Борас” ООД, също собственост на братя Радеви, притежава 34% от „МКБ Юнионбанк” АД), енергетиката, недвижимите имоти, транспорта. „Юнион груп” е собственик на луксозните пасажерски кораби „Русе престиж”, „Хайнрих Хайне” и „Елегант лейди”, осъществяващи круизи по река Дунав.

ВЪЗХОДЪТ НА БРАТЯ РАДЕВИ ОТ ТРОЯН започва в началото на 90-те години, когато заедно с настоящите си партньори Емил Иванов и Емануил Манолов основават „Борас” ООД – едно от първите дружества у нас, лицензирано от БНБ за търговия с чуждестранна валута. Дружеството открива множество чейнджбюра, предимно в столицата, а през 1992 г. създава като свое подразделение финансово-брокерската къща „София” АД, пререгистрирана впоследствие като Търговска банка „Юнионбанк” АД. Преди време „Юнион груп” закупи завода за стругове „Машстрой” (Троян), но след това го препродаде на „Алианц България”; други инвестиции на дружеството в Троянско не са ни известни.

СВЕТОСЛАВ РАДЕВ е възпитаник на Немската гимназия (сега ГЧЕ "Екзарх Йосиф I") в Ловеч, а брат му Иван Радев е първенец на Випуск 1978 г. на Троянската гимназия (сега СОУ "Васил Левски"). И двамата са завършили икономика и са се занимавали активно с комсомолска дейност. Майка им – Анка Радева, е родом от с. Белиш (Троянско) и дълги години бе служител в общинската администрация в Троян. Бащата – Тотю Радев, е от с. Скандало (община Априлци) и е работил в „Машстрой”; в бащиното си село братя Радеви имат вили във възрожденски стил и понякога карат почивките си там. Светослав Радев има два предишни брака, като от първия има син – Анатолий, на 21 г. (кръстен на баба си и дядо си по бащина линия), който в момента учи в университет в Лондон, пробва и свой собствен бизнес в България.

 

ИВАН РАДЕВ е бивш секретар на ГК на ДКМС в София .От 1 декември Иван Радев освободи поста председател на надзорния съвет на ЮНИОНБАНК и пое ръководството на мениджърския й екип. На негово място за шеф на надзора бе избран досегашният заместник-председател Емануил Манолов, а за нов заместник-председател - Емил Иванов.

 

 

Само в ПИК! Мъжът на Петя Славова преговаря за Полиграфическия с Венелина Гочева .В същото време банкерката е кредиторка на "Труд" и "24 часа".

21.03.2014

                                                                                                                     

Знаковата сграда на Полиграфическия комбинат в столицата е пред продажба, научи ПИК. От десетилетия там се помещават редакциите на "Труд" и "24 часа".

Актуалната им собственичка Венелина Гочева в момента преговаряла за продажба на масивния билдинг с братя Иван и Светослав Радеви, основатели и доскорошни съсобственици в "Юнионбанк". Както е известно, миналия август собствеността на банката мина в ръцете на "Първа инвестиционна" на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Интересното в случая е, че единият от потенциалните купувачи на Полиграфическия - Светослав Радев, е съпруг на банкерката Петя Славова. Именно нейната "Инвестбанк" е кредитор на Венелина Гочева по сделката за "Труд" и "24 часа", за която ПИК вече многократно писа, че бе извършева след прокурорски рекет над Огнян Донев и Любомир Павлов.

Засега не се знае къде ще се помещават редакциите на "Труд" и "24 часа" след евентуалната продажба на сградата им.

 

 

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря

Камен Манев