Роден е на 14 октомври 1944 в Стара Загора, завършва Немската гимназия в Ловеч, бил е преводач на Тодор Живков.
Баща му Жеко Тилев е прокурор в първите процеси на така наречения Народен съд.
Жени се за Кукка Мария, дъщеря на министъра на външните работи на Финландия д-р Ахти Карялайнен. Във Финландия Тилев създава фирма „Тампела“, която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния Съветски съюз.
Според бившия началник на пресцентъра на премиера Жан Виденов Красимир Райдовски Тилев се познава със Симеон Сакскобургготски от средата на 70-те години на XX век по линия на 1-во главно управление на ДС, когато го направил съветник в своята задгранична фирма, за да има основание да му изплаща възнаграждение.
Шеф на „Дару финанс“, бивш собственик на фалиралите Банка за земеделски кредит (БЗК) и Добруджанска банка. БЗК финансира фирми около икономическия кръг „Орион“, близък до тогавашния премиер Жан Виденов. Близък приятел е на Бриго Аспарухов, който според запознати е унищожил досието му на агент (Агент Румянцев) на Шесто управление на Държавна сигурност. През 1981 г. германският вестник „Велт ам зонтаг“ пише за Тилев, че е „живият микрофон на КГБ“.
Според ДАКСИ Атанас Тилев участва като собственик само в 2 фирми в България – „Дару кар“ ООД и „Дару АВ“, в които държи съответно 80 % и 90 %.
През 2011 г. е окончателно оневинен за източването на 543 млн. лв. от Банка за земеделски кредит. Делото за безстопанственост срещу бизнесмена е прекратено поради изтекла абсолютна давност от извършване на деянието.
Резиденцията му, разположена в полите на Витоша, в кв. Драгалевци, се оценява на около 7,5 млн. евро. Тя разполага с парк от 8 000 m² и къща с разгърната площ от 1440 m².
От 1997 г. живее във Финландия.
28.07.2015
Комисията по досиетата откри архивни документи за дейността на собственика на
фалиралите Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка Атанас
Тилев в качеството му на оперативен
работник на обществени начала (ОРОН) под псевдонима
„РУМЯНЦЕВ” на Първо главно
управление (ПГУ) на ДС.
Това стана известно днес, след като Комисията излезе с допълнително решение
по новооткритите документи от архива на ПГУ, предаден неотдавна на Комисията от
Националната разузнавателна служба (решение №2-539 от
28 юли 2015 г.).
По този начин Комисията официално установява и огласява принадлежността на
Атанас Тилев към Държавна сигурност под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, факт, който е
известен публично от 15 години покрай унищожаването на това досие през 1993 г.
по нареждане на тогавашния директор на Националната разузнавателна служба ген.
Бриго Аспарухов.
Тилев – ОРОН на разузнаването в Държавна сигурност
Според разпространената от Комисията по досиетата информацията Атанас Тилев е
привлечен като нещатен оперативен работник – ОРОН на ПГУ – със заповед от юни
1972 г., като му е определено месечно възнаграждение до 50 лв.
ОРОН е нещатен сътрудник, който е използван е преди всичко от Първо главно
управление на Държавна сигурност. За ОРОН са подбирани лица, предварително
проверени лица, членове на БКП или на ДКМС, които по една или друга причина не
са могли да отговорят на всички изисквания за назначаването им като щатни
сътрудници/служители в ПГУ.
ОРОН-те могат да извършват агентурна разузнавателна дейност или да бъдат
използвани при спомагателни дейности от ПГУ срещу месечно възнаграждение, както
е в случая с Тилев.
Платен нещатен работник на ПГУ по линия на нелегалите
В решението на Комисията е посочено, че Атанас Тилев – „РУМЯНЦЕВ” е привлечен
като оперативен работник на обществени начала към отдел 05 на Първо главно
управление на ДС. Този отдел е известен като „Линия Н” или отделът, който
отговаря за нелегалите – най-прикритата част от агентурата на разузнаването,
създавали по съветски образец.
Кой е Атанас Тилев
Атанас Тилев е роден през 1944 г. в Стара Загора. Завършва Немската гимназия
в Ловеч, ковачница на кадри на външното разузнаване на Държавна сигурност, а
през 1969 г. и Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС, бер.
ред.).
В началото на 70-те години заминава за чужбина, където се жени за Кукка
Мария, дъщеря на тогавашният министър на външните работи на Финландия д-р Ахти
Карялайнен и виден политик от Центристката партия.
Във Финландия Тилев създава фирма „Тампела”, която търгува с метали и
земекопни машини с тогавашния Съветския съюз. По това време пътят му се пресича
и със Симеон Сакскобургготски, който е привлечен като консултант на фирмата.
Така чрез Тилев тоталитарните комунистически служби на режима на БКП, а вероятно
са имали свой законспириран агент в близкото обкръжение на бившия монарх по
време на неговото изгнание.
Атанас Тилев (на заден план в средата) в компанията на
Симеон Сакскобургготски (вдясно) и българския емигрант Койчо Белчев (вляво) в
чужбина далеч преди промените в България | Източник:
Интернет.
Разузнавателната дейност на Тилев изглежда е разконспирирана, защото през
1981 г. немският вестник „Велт ам Зонтаг” пише за него, че е „живият микрофон на
КГБ” (СССР има стратегически интерес към Финландия, като страна, с която
граничи, бел. ред.).
В началото на 1990 г. държавата създава Банка за земеделски кредит. Тилев
влиза като акционер в нея през 1993 г. Три години по-късно банката фалира, като
БНБ я изкупува за 1 лев. Банката е кредитор на близкия до БСП кръг „Орион”, на
чело на който тогава стои Румен Спасов, син на бившия зам.-министър на
вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, един от най-преданите хора на Тодор
Живков.
В доклад на МВР за състоянието на банковата система през същата година е
посочено, че чрез БЗК Тилев е раздал над 40 млн. долара на фирми, свързани със
самия него.
Атанас Тилев участва като собственик в две дружества в България – "Дару кар”
ООД и "Дару АВ", в които държи съответно 80% и 90 %.
В „Дару кар” на работа е назначен приятелят на Тилев ген. Бриго Аспарухов,
след 1997 г., когато е освободен като директор на НРС.
След фалита на БЗК Атанас Тилев напуска нелегално България, въпреки че по
това време има забрана. Според бившия кадрови служител на ПГУ и директор на
пресслужбата на кабинета Виденов Красимир Райдовски Аспарухов лично е извел
приятеля си Тилев през ГКПП на аерогара „София”.
Нелегал
„ЗИНГЕР” на военното разузнаване
Интересното е, че още преди да бъде привлечен от ПГУ като ОРОН Атанас Тилев е
вербуван като нелегал от Разузнавателното
управление на Генералния щаб на БНА през 1969 г. под
псевдонима „ЗИНГЕР”. Легендата, която военното разузнаване се изгражда за него,
е той да бъде представен като германец с българско поданство, заминал за
Австралия, или като кипърски/гръцки гражданин, работещ като съдружник в разкрита
в Бейрут фирма.
По това време той е доброволен сътрудник на външния отдел на ЦК на БКП,
където е използван като преводач. В това си качество Тилев превежда на почиващия
в НРБ заедно с дъщеря си министър на външните работи на Финландия Ахти
Карялайнен.
Дъщерята на високопоставения финландски политик, която по това време е
последен клас в гимназията, се влюбва в Тилев, а военното разузнаване насърчава
своя сътрудник да засили връзката с цел женитба. Въпреки добрата перспектива
през февруари 1970 г. Разузнавателното управление на Генералния щаб спира
работата с „ЗИНГЕР” с мотива, че към момента няма подходяща легенда за него.
Междувременно Тилев заминава за чужбина и се оженва за дъщерята на
финландския външен министър.
Принадлежността към тоталитарните комунистически служби на Атанас Тилев беше
разкрита най-напред именно като сътрудник на военното разузнаване през 2013 г.,
когато беше проверен в качеството му на член на Съвета на директорите на
фирма-длъжник „Банка за земеделски кредит” към ОББ.
Новите доказателства за „РУМЯНЦЕВ” в наскоро предадени архиви
Комисията по досиетата е установила нови доказателства за дейността на ОРОН
„РУМЯНЦЕВ” в наскоро предадените й от Националната разузнавателна служба архиви,
свързани с отдел 05 „Нелегали” на ПГУ, научи desebg.com.
Според разпространената от Комисията информация в общо 9 архивни единици на
бившето ПГУ-ДС са установени данни за дейността на Тилев като нещатен оперативен
работник „РУМЯНЦЕВ”. Дейността му по линия на нелегалите обхваща периода
1972-1989 г.
В още две архивни единици, предадени на Комисията от МВР, също са установени
сведения за „РУМЯНЦЕВ”.
Унищожаването на досието „РУМЯНЦЕВ” от ген. Бриго Аспарухов
Комисията посочва и като доказателство за
принадлежността на „РУМЯНЦЕВ” към ПГУ-ДС и протокол регистрационен № 4606 от 23
юни 1993 г. за унищожаване чрез смилане на 28 юни същата година „Дело № 8351 –
„РУМЯНЦЕВ”. Както е известно по това време делото се намира в трансформираната
от ПГУ Национална разузнавателна служба, а неин директор е дългогодишният щатен
служител на Първо главно управление на ДС ген. Бриго Аспарухов, личен приятел с
Атанас Тилев.
Според огласената от Комисията по досиетата информация досието на Тилев
възлиза общо на 1263 листа или разпределени по топове така: том I-ви, съдържащ
250 л.; том II-ри, съдържащ 263 л.; том III-ти, съдържащ 250 л.; том IV-ти,
съдържащ 302 л. и том V-ти, съдържащ 198 л.
Прави впечатление, че делото на „РУМЯНЦЕВ” е унищожено без да е архивирано,
тоест то изобщо не е влизало в архива на ПГУ или НРС.
Скандалното прекратяване на обвинението срещу Аспарухов
През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото
унищожаване на 5 тома досие на Тилев. Това е тежко престъпление, което се
наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години. Той е нарушил изрична заповед на
Министерския съвет, забраняваща унищожаването на архивни материали.
През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в
Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е образувано
наказателно дело от общ характер №196/2001 г.
Тъй като подсъдимият Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен
представител, съдът спира производството. Впоследствие обаче самата прокуратура
прекратява делото още докато е в съдебна фаза в нарушение на процесуалните
правила. По това време главен прокурор е Никола Филчев.
След това прокуратурата не търси наказателна отговорност на Аспарухов. За
връзката Тилев-Аспарухов-Кобургготски отново се заговори по време на
управлението на бившия монарх с НДСВ. Тогава Симеон Сакнкобургготски в
качеството си на премиер предложи Бриго Аспарухов, тогава депутат от БСП, да
бъде назначен за координатор на службите да сигурност на България.
Този ход предизвика международен скандал и остри реакции от страна на западни
лобисти за приемането на България в НАТО. В резултат на натиска Симеон оттегли
кандидатурата на Аспарухов, който пък остана без пост и депутатство, тъй като
предварително беше напуснал парламента.
Постовете, които Атанас Тилев е заемал
Публичните длъжности, които Атанас Тилев е заемал, след като се е завърнал в
България след промените, са красноречив пример за това как определени фигури от
тоталитарните комунистически служби и техния сътруднически апарат са сложили
ръка върху едрия капитал в страната:
- Член на управителен орган /Съвет на директорите/ на фирма-длъжник към "Обединена българска банка" – "Банка за земеделски кредит" АД, гр. София;
- Член на Надзорния съвет на Банка за земеделски кредит от 08.12.1992 г. до 11.10.1994 г.
- Член на Съвета на директорите на Банка за земеделски кредит от 11.10.1994 г. до 06.05.1996 г.
- Член на Съвета на директорите на Добруджанска ТБ от 01.06.1995 г. до 05.01.1996 г.;
- Член на управителен орган /Общо събрание/ - съдружник във фирма –длъжник към БЗК – "ДАРУ МЕТАЛ" ООД, гр. София;
- Член на управителен орган /Съвет на директорите/ на банка-длъжник към БНБ – "БЗК "АД – от 22.09.1994 г. до 06.05.1996 г.;
- Член на управителен орган /Съвет на директорите/ на банка – длъжник към ДСК – „ДОБРУДЖАНСКА ТБ” АД, гр. Добрич.
Евтим Костадинов: Винаги остават следи
„Колкото и да се правят опити да се заличи принадлежността на дадено лице към
бившата Държавна сигурност, те не успяват, защото винаги в архивите остават
следи”, коментира пред desebg.com председателят на Комисията по
досиетата Евтим Костадинов допълнителното решение за Атанас Тилев.
По думите му 8 години след началото на дейността на Комисията въпросът е защо
толкова трудно съвременните разузнавателни служби се разделят с архивите на
комунистическите служби?
„Отговорът се крие в разкриването на фактите и истината в подобни случаи като
този с „РУМЯНЦЕВ”, убеден е Костадинов.
Според него въпреки че законът за досиетата има само информационен характер с
разкриването на информацията за лицата с принадлежност към ДС и разузнавателните
служби на БНА това законодателство пречи на много хора, които не желаят по
никакъв начин подобна информация да става публична.
„Оттам идват и атаките към Комисията и през последните години постоянно се
иска нейното закриване, въпреки, че тя беше избрана в резултат на закон, приет с
политически консенсус”, добави още Костадинов.
Той е убеден, че изпълнението на закона и разкриването на сътрудниците на
тоталитарните комунистически служби ще помогне на обществото да се направи
анализ за прехода в България и взаимовръзката между щатните и нещатните
сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА и заеманите от тях постове и
длъжности след 10 ноември 1989 г. в политиката, икономиката, медиите, научните
среди и различните обществени сфери .
В следващата част от
поредицата ще си поговорим за другарката Петя Славова .