МОМЧИЛ И МЛАДЕН МОНДЕШКИ

Братя Мондешки – новите братя на България

04.11.2016

След известните братя Галеви, братя Велчеви и други подобни братя, днес са актуални братята Мондешки – Момчил и Младен. В българската народо психология има хубаво понятие: „да се раздели нещо по братски“. Малко хора знаят, че делбата по братски може да бъде два вида – по-голямото за големия, по-малкото за малкия или единият брат разделя на две както прецени, а по-малкият първи взема дял.

Та „по братски“ винаги си е кофти работа. Предстои да видим с тези двамата какво и как са разделили. Изглеждат оперативно интересни. Особено по документите в публичното пространство и публикациите в медиите.
Например, случайно попаднахме на Решението по делото „Мондешки срещу България“ в Страсбург в Европейския съда за правата на човека. През 2002 г. срещу Мондешки е образувано наказателно производство, че като агент на пенсионен фонд е заподозрян в подправяне на няколкостотин декларации за присъединяване към този фонд. Задържан е в следствения арест в София. Оплаква се от лошо храносмилане и че му бавят писмата и за това през 2009 г. му е присъдено обезщетение. Просто до сега никой не го спомена.

За Момчил Мондешки вече всички знаят, че е главно действащо лице (глас) в аферата „Яневагейт“, но какво ли можем да открием за Младен, този пушещ пури малък брат.
Няма да се връщаме много назад във времето, едва ли има нужда  – делото „Белведере“ от 2014 г. Спомняте си френския посланик, „гнилите ябълки“, Ченалова …
„Две седмици след образуването на делото „Белведере“ е подадена още една молба (за откриване на производство по несъстоятелност). Тя е от троянската фирма „Агротекнолоджи“, която също иска да бъде конституирана като кредитор. Дружеството е собственост на 28-годишния Младен Мондешки. Той е брат на старозагорския адвокат Момчил Мондешки, осъждан преди години за документно престъпление, а през последните две години чест гост на служебните коридори в градския съд и кабинетите на ръководството. В адвокатските среди в София той е припознаван като „вратата“ към търговското отделение на СГС (през седмицата членът на ВСС Калин Калпакчиев подаде сигнал до Етичната комисия на съвета именно заради присъствието на Мондешки в съда и съмнителните обстоятелства по делата, по които той е страна).
Какво иска троянското дружество от „Белведере“ адвокатите на фирмата не можаха да отговорят, защото нямат достъп до делото и не са уведомявани за молбата му, което според тях е нарушение на закона.
От документите по дело, висящо пред Върховния административен съд (ВАС), става ясно, че през 2013 г. на „Агротекнолоджи“ е била отказана регистрация по ДДС. От отказа на НАП става ясно, че фирмата на Мондешки твърди, че е имала договор за реклама с „Белведере“ миналото лято, по който е получила 47 хил. лв. Данъчните обаче приемат, че дружеството не е представило никакви доказателства, че реално е изпълнило поръчката.“ (Пасажът е от статия в „Капитал“ )

Младен Мондешки има няколко фирми и е собственик на редица имоти в Троян и Орешак. От немарлив счетоводител до синдик на КТБ .

През 2011 г. по-малкият брат на Момчил Мондешки – Младен, основава няколко дружества, на които е едноличен собственик и управител. Според регистъра на Народното събрание той е сътрудник на депутата от ДПС Джейхан Ибрямов. През следващите пет години фирмите му ще придобият имоти за близо 7 милиона лева в Троян и региона – земеделски земи, стопански постройки, апартаменти и офиси в центъра на Троян, хотел „Беклемето“, част от туристическия комплекс „Острова“, бившия завод „Хемус“ и т.н.

През 2014 г. едно от тези дружества – „Агротекнолъджи“, се включва в процеса по несъстоятелността на „Белведере“, като твърди, че има да получава близо 50 хил. лв. от дъщерното дружество на френската компания, дължими по „договор за реклама“. Няколко месеца по-рано, позовавайки се на тези договори, фирмата на Младен Мондешки иска от данъчните във Велико Търново да го регистрират по ДДС. Регистрацията е отказана, а отказът – потвърден на две инстанции от съда.

От отказа на НАП и решението, с което е потвърден, излизат интересни сведения за „Агротекнолъджи“. Пълномощник пред данъчните и счетоводител на фирмата също е споменатата като настоящ синдик на КТБ Кристи Маринова. Данъчните констатират, че фирмата „не може да осигури счетоводна отчетност, която да се осъществява в съответствие с основните счетоводни принципи“ така, че да се отразява „вярно и честно имущественото финансово състояние на предприятието“. Днес пред Маринова стои задачата да събере няколко милиарда лева от длъжниците на КТБ. До назначаването й в банката тя обслужва счетоводно всички фирми на Младен Мондешки, чийто адрес за кореспонденция с НАП е този на счетоводната й къща в Троян.

От сайта Еconomix разбираме, че през 2014 г. Младен Мондешки изкупува активите на троянския мебелен завод „Хемус“ на търг, организиран от Райфайзенбанк, както и че в Имотния регистър е вписана ипотека върху имоти на фирмите във връзка с кредит от ПИБ.
През юни 2016 г. Младен Мондешки спечелва чрез търг „Елма” Троян. Предприятие, придобито от Николай Банев по време на масовата приватизация, е в процедура по несъстоятелност от 2012 г. по иск на двама малки кредитора. Сайтът „Троян 21“ съобщава, че  търгът е спечелен от „Солид 85” ЕООД, чийто собственик е 31-годишният бизнесмен Младен Мондешки.  По неофициална информация, цената е достигнала 2 151 151.51 лева. Дали някога е проверяван за произход на средствата, с които борави?
На 12 май 2016 г. „Солид – 85”  придобива на търг апартамент на столичната ул. „Самуил“, собственост на „Хелт енд Уелнес”, продавано заради  задължение към КТБ. Там бе седалището на това дружество, а сега са преместени компаниите на Мондешки.
В средата на септември, при абсолютно неясни обстоятелства и причини загина в зловеща катастрофа Васил Гунчев, който бе  член на Съвета на директорите на акционерното дружество „Хелт енд Уелнес”. Известно е на много хора, че защитеният свидетел на прокуратурата по „делото КТБ“ Бисер Лазов полага сериозни усилия, за да сложи ръка на дружеството и да го заграби. Правени са опити да се подмени борда на директорите. През цялото време Васил Гунчев правеше всичко възможно, за да не се случи това. А сега в офисът му е Младен Мондешки.

Догади ли ви се и на вас…

Счетоводител на всички компании на Младен Мондешки е фирмата „Кристи акаунтанси” ЕООД, която до ноември 2015 г. е собственост на синдика на КТБ.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Манол Велев .

МИРОСЛАВ ПЕЧЕВ

Бизнесменът Мирослав Печев от с. Лопян купи "Гранд хотел България" от Дарина Павлова

03.10.2016

Един от емблематичните столични хотели – "Гранд хотел България" ЕАД е с нов собственик. Доскорошен собственик бе регистрираното в Лихтенщайн дружество "Пи Еф Ейч Си Лимитид" (85.99%) и в американския щат Вирджиния "Зайтгайст Венчърс" ООД (14.01%), собственост на Дарина Павлова, съпруга на убития през 2003г. шеф на „Мултигруп” Илия Павлов. Дяловете са продадени си на "Софсток Инвест" ЕООД, собственост на бизнесмена Мирослав Печев от с. Лопян, община Етрополе. Стойността на сделката не е посочена, но по неофициални данни цената е около 15 млн. евро.

 Купувачът е придобил всички акции на "Гранд хотел България" заедно с всички активи, включително и търговската марка на хотела.

 Топ имотът, разположен на бул. „Цар Освободител” (на жълтите павета) беше собственост на убития бос на "Мултигруп" Илия Павлов, а след неговата смърт остана притежание на съпругата му Дарина Павлова, децата му и баща му – Илия Павлов. Сега Дарина Павлова продаде „Гранд хотел България” – един от най-емблематичните софийски хотели, останал под нейно владение след убийството на съпруга й.

 "Гранд хотел България" се състои от две части с обща разгъната застроена площ от 7 887 кв. метра. В хотелската (4 720 кв. м) се включват рецепция, мецанин, пет етажа със стаи и апартаменти, плюс последен административен етаж с 20 помещения. Тази част не работи от години, след като беше затворена на реновация, която така и не се случи. Докато приемаше гости, обектът предлагаше 80 стаи и 11 апартамента.

В ресторантската част (3 167 кв. м) попадат виенската сладкарница, която остана винаги отворена при ерата Павлови, мецанинът, където са известните Червен салон, зала „Десислава” и Овалната зала, както и сутеренните нива, в които се помещаваше култовата дискотека от 90-те години „Карамба”.

 Мирослав Печев е бизнесмен с многостранен бизнес

Новият собственик на "Гранд хотел България" - 56-годишният Мирослав Печев, родом от с. Лопян, има разностранен бизнес – от търговия с различни стоки, магазини, инвестиции в строителството, частна детска градина и туристическа дейност. Мирослав Печев е бивш функционер на ЦС на ДКМС.

56-годишният Пенчев не е познат на широката публика и страни от светски изяви. Той регистрира първата си фирма "Марко трейдинг" за търговия с компютри, безжични телефони, факсове и копирни машини в зората на демокрацията през 1990 г. Няколко години по-късно се преориентира и основава "Софсток", като започва бизнес с кафе, чай и алкохол.

 Постепенно с годините Пенчев наложи италианското кафе "Лаваца", което днес е едно от най-популярните марки. Компанията му е представител за България и на алкохолни напитки като ром Bacardi, Martini, уискито Dewar's, водките "Русский стандарт" и Gray Goose, чай "Туинингс".

 Той е собственик на 4-звездния "Парк хотел Витоша", който беше открит на 1 февруари 2005 г. от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Обектът разполага с общо 172 стаи, студиа и апартаменти. За 2015 г. отчита 4.18 млн. плв. риходи и 192 хил. лв. печалба. През 2015г. хотелът отбеляза своя 10-годишен юбилей с изискан коктейл в стилния ресторант „Тоскана” в самия хотел.

 През 2014 г. Печев регистрира фирма "Алконост бг" заедно с Мехмед Дикме, земеделски министър в кабинета "Сакскобургготски" за търговия с храни. До края на миналата година дружеството не е развивало дейност, става ясно от Търговския регистър. Печев и Дикме, които са известни с близостта си до обръчите от фирми на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, за назначили Лиляна Лазарова за управителка на фирмата.

Мирослав Печев е собственик и на строителна компания "Мирад". През миналата година е внесъл искане за изграждане на частна градина в Студентски град.

Желания за превръщането на хотела в мол

През 2007 г. се разрази обществен скандал около "Гранд хотел България", който е паметник на културата. Компанията собственик обяви план за разширяване, реновация и преустройство с желанието ниските етажи да бъдат оформени като търговски център, а нагоре сградата да бъде надстроена с апартаменти за продажба. След намесата на архитектурни съюзи и гражданската общност проектът беше спрян и потъна в забрава.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарите Момчил и Младен Мондешки .

ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ - МИТЬО ОЧИТЕ

Димитър Желязков, много по-известен като Митьо Очите, е роден в Несебър през 1972 г.

Той се води собственик на фирми като "Найт гард-93-Йовчев и Сие", "Прогрес 2003", "Инвест петролиум", "Агростил 2005 ".Димитър Желязков участва от години в търгове за апетитни обекти в Бургас и в региона чрез подставеното лице Деян Дачев. Младият бизнесмен с криминална слава стопанисва дискотеките „Астория“ и „Азаро“ в морския град, където от години с дрога търгуват дилъри на Митьо Очите. Обектите на Дачев се охраняват от хора на несебърския бос и за никого в Бургас не е тайна, че реалният собственик на нощните заведения и строителната фирма „Артстрой“ е именно Желязков. Skandalno.net се добра до изключително разкритие, свързано с олигарха и футболен шеф Митко Събев. Наши хора от полицията разкриха топла приятелска и бизнес връзка между току-що излезлия от затвора наркобос Митьо Очите и Събев. В полицията се съхраняваали видео и аудио записи, на които ясно се вижда как Митко Събев нарежда на несебърския бандит да играе на търгове за закупуване на имоти по Черноморието.

Но по цялото южно Черноморие, а и в цялата страна името му се свързва с търговия на наркотици и с контрол върху проститутки. Известен е като престъпен бос, който не търпи конкуренция.

Някои твърдят се, че прякорът на Желязков идвал от навика му да удря жертвите си право в окото, а други - че причина са опулените му очи.

Навремето Желязков бил охранител в "Дюни", по-късно се подвизавал сред гардовете на близкия приятел на Иван Славков, скандалджията бизнесмен Пламен Тимев-Ганди.

През 1997 г. името на Желязков се споменава във връзка с атентат срещу кмета на Несебър Живко Георгиев. Митьо-Очите е заплашвал свидетелка, за да не дава показания по делото.

Медиите го свързваха и с многото кървави атентати срещу наркобосове в Бургас през 1999- 2000 г.

В списъците на МВР има няколко негови висящи дела. Следствен е за въоръжен грабеж в Хасково и за отвличане и побой. Обвинен е за грабеж, незаконно притежаване на оръжие и хулиганство. През 1994 г., заедно с още петима, бил задържан от полицията заради разгорялата се война между няколко охранителни фирми.

През ноември 2006 г. по разпореждане на Районната прокуратура в Несебър е задържан за 72 часа в следствен арест. Срещу него е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, защото Желязков заплашвал и ударил управителка на заведение. Мярката се променя няколко пъти - от постоянен арест през домашен арест до гаранция 2000 лв. накрая

Преди това е арестуван:

- През август 2006 г. - след рутинна проверка.

- През ноември 2005 - след като се сбил с охранителите си в хотел "България" в Бургас. Тогава проверяват алибито му заради убийството на търговеца- лихвар Володя Герговски, извършено в софийския квартал "Стрелбище".

- През октомври 2005 - полицията претърсва дома му, а после го арестува, заедно с 60 негови гости, докато празнува имен ден в заведение в Бургас. Поставен е под наблюдение.

- През септември 2005 - заради въоръжен грабеж и бой с хора на току що застреляния Георги Илиев, станал край Харманли година по-рано.

- През юли 2005 - за разпит след бомбения атентат в Обзор, при който загиват 2-годишната дъщеря и съпругата на концесионера на местния плаж Рали Пенков.

- През януари 2005 г. - в Стара Загора, за да бъде предотвратена битка между неговата банда и групировката на Златомир Иванов - Златко Баретата.

- През февруари 2004 г - когато е съден за незаконно притежание на оръжие, но след обжалване е оправдан.

- През май 2001 г. - когато са отвлечени двама созополски наркодилъри, защото търгували с дрога без да отделят проценти за Митьо-Очите

През януари 2001 г. - след взрив пред бар в Бургас.

На 9 ноември 2001 г. срещу Димитър Желязков беше извършен атентат в Несебър, при който загинаха съпругата му, брат й и охранител. Две години по-рано е била взривена негова кола в с. Ахелой, но без жертви.

На 08.06.2016 Престрелка в курортния комплекс Слънчев бряг, близо до дискотека „Айсберг” завърши с пострадали и арести, съобщиха от областната дирекция на МВР. Самият Желязков е прострелян тежко и има опасност за живота му. Той е приет в лечебното заведение с 5 куршума в тялото - в корема, в рамената, в пикочния мехур и в крака.

Впоследствие се появи информация, че Желязков е с остър хеморагичен шок и че раната в пикочния мехур може да се окаже смъртоносна. Разкъсани са важни кръвоносни съдове в областта на малкия таз.

Очите е популярен с фразата си след почти всяко съдебно заседание:

"Циркът свърши! Хайде да си ходим!"

Публкациите за него във вестниците носят еднотипни заглавия: Съдят до полунощ Митьо Очите, Митьо Очите замесен в политическа интрига в Несебър, Намушкаха с нож близък до Митьо-Очите, Нападнаха хора на Митьо Очите, Митьо Очите бие жена в боулинг, Хора на Митьо Очите се биха жестоко в Бургас, Хора на Митьо Очите и братя Диневи се стреляха, Разбиха бригада на Митьо Очите, Бивш военен уби бодигард на Митьо Очите в дискотека в Поморие, Човек на Митьо Очите с нож във врата...

На съвестта Димитър Желязков - Митьо Очите лежат поне 30 изнасилвания, но за нито едно от тях не е подавана жалба, признават бургаски ченгета. В Бургас е публична тайна историята на 23-годишна варненка, която горчиво съжалява, че се е осмелила да си потърси правата. 2 дни след като е била изнасилена от Очите, хората на Димитър Желязков откриват отново девойката. Момичето е причакано пред дома му в морската столица. Гардовете на Очите вадят копие от писмената й жалба в полицията.
„Ако искаш да живееш, утре отиваш и оттегляш жалбата си! Митьо ти праща „подарък”, заповядва внушителен здравеняк на уплашеното момиче. След което като на куче й хвърля 800 лева. На толкова несебърският Ал Капоне оценява сексуалния си контакт с нея.
„Бях принудена да оттегля жалбата си, защото се оказа, че бургаските полицаи работят съвместно с Митьо Очите.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Мирослав Печев.

РУМЕН НИКОЛОВ - ПАШАТА

Румен Гоцов Николов (Пашата) е български предприемач и бизнесмен, както и един от основателите на СИК. Роден е в село Миланово на 26 май 1962 г. Завършва право в Югозападния университет.

Пашата е сред основателите на СИК. Участва в много от структурите на СИК: „Интерпетролеум“, застрахователно дружество „Спартак“, фирмата на бившите барети „Ин-80“, "Сенатор-ПМ, „Ай-Джи-Ем“ АД. Бил е съдружник на Бойко Борисов в няколко фирми, между които „Интербулпред“ и „Тео интернационал“.

Управител на фирма „Омега 93“. Собственик на фирма „Арена-95“. Собственик на заведения, хотели, клуб за запознанства „Дама пика“.

Борисов сложил управител на фирма на Пашата да представлява държавата в ЧЕЗ с 35 бона заплата .

18.02.2013

Разследване на Биволъ от 2011 г. показа, че Румен Николов и Бойко Борисов са съдружници във фирмата Тео Интернационал, собственик на нелегална фабрика за цигари разбита от ГДБОП през 1995 г. виж (тук)

Близо две години Димитър Стефанов, известен като Митко Каратиста, представлява фирма на Румен Николов – Пашата и едновременно с това прибира по 35 бона на месец като представител на държавата в ЧЕЗ, показа разследване на Биволъ.

Румен Николов – Пашата, водещ сикаджия и бивш съдружник на Бойко Борисов – Буда явно има финансови затруднения, защото не си изплаща заемите. На 02.06.2010 Алфа Банк е наложила възбрана върху три имота на Пашата в София, ипотекирани през 2007 г. срещу заем от 1,250 млн. евро. Това са терен от 2950 кв., мезонет от 152 кв. и жилищна сграда от 248 кв. В Агенцията по вписванията няма данни възбраната на имотите да е свалена.

Последният възбранен имот е съсобственост на Пашата и фирма „Омега 96“, показва справка в имотния регистър. „Омега 96“ е правоприемник на „Омега 95“, която е еднолична собственост на Румен Николов от 1995 г. до началото на 2003 г. (виж ДВ бр. 3 Петък, 10 януари 2003 г.) Тогава Пашата прехвърля собствеността си на офшорката „Кенут Маркетинг“.

Румен Николов продава на „Омега“ 1/3 идеална част от имота на 13.02.2004 г. На 26.05.2005 г. „Омега 95“ се преобразува в „Омега 96“, с представител Димитър Николов Стефанов, известен още като Митко Каратиста. Той приключва отношенията си с фирмата като неин представител на 26.07.2011 г. През цялото това време собствеността на фирмата не се променя и „Кенут Маркетинг“ държи 100% от акциите.

Омега явно е любимо име и на Пашата, и на Каратиста. Освен „Омега 95“, Пашата е регистрирал през 93 г. фирмата „Омега 93“, а през 1999 я прехвърля на покойния Димитрий Русевич Минев (Димата Руснака). Димитър Стефанов през 1994 г. създава „Омега 2000“, като през 2005 г. я прекръства с по-внушителното име „Омега Груп М“.

Докато „Алфа“ си търси парите от „Омега“ и от Пашата, Димитър Стефанов е назначен за член на надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ ЕАД със заплата от 35000 лв. Назначението му е факт от 20.10.2009 г., три месеца след като Борисов идва на власт. И до момента Каратиста е представител на държавата в електроразпределителното дружество. Повтаряме, че той напуска борда на „Омега 96“ чак на 26.07.2011 г., като близо две години съвместява работата в ЧЕЗ и управлението на фирмата притежавана от Пашата.

Тези данни доказват формално и категорично икономическата обвързаност между Румен Николов и Димитър Стефанов от една страна. От друга страна няма никакво съмнение, че Димитър Стефанов е назначен от правителството на Борисов за представител на държавата в ЧЕЗ.

Според разследване на Българска Легия Антимафия, която се позовава на видеозапис на лицето Ванко Атанасов, именно Митко Каратиста е човекът, който осъществява връзката между премиера Борисов и бившия му съдружник и ментор от СИК – Румен Николов – Пашата.

„Половината БОП, половината ДАНС и половината съдии са на заплата при него“ „Обяснявам ти каква е картината. ‘Начи Митко е 50% мафия, 50% държавен служител. Той продължава да държи определени структури“ – казва в записа Ванко Атанасов.

Следи водят и към Мавродиев

Справката за имотните сделки на Румен Гоцов Николов е интересно четиво. В нея откриваме придобивка на терен в Драгалевци от Софийска община през 2002 г, делби на имоти между Пашата и Маджо и сделки с Младен Мутафчийски.

Любопитна е сделката извършена на 04.08.2006 между Румен Николов и сегашния шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев и неговата съпруга Ива. Те купуват от Пашата апартамент от 173 квадрата с два гаража по 20 квадрата в Лозенец. Семейството брои на Пашата за луксозния имот 200 000 лева.

Стоян Мавродиев беше сред призованите свидетели по делото срещу Евелин Банев – Брендо, Десислава и Владимир Дишлиеви, подсъдими за участие в международен канал за дрога в Италия и за пране на пари в София. Той не се яви да свидетелства. Друг свидетел по делото разясни, че Мавродиев е представлявал фирми за регистрация на офшорни компании.

„Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделите ентърпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в Euram Bank.“ – каза в съдебна зала прокурорът по делото, цитиран от в. Капитал.

Буда – За Каратиста питайте Трактора

На петъчния парламентарен контрол на премиера беше зададен въпрос дали познава Митко Стефанов – Каратиста. Отговорът на Борисов гласеше следното:

„Що се касае до въпросния Димитър Стефанов вие спокойно може да питате вашия съветник и ръководител на ДАНС и неговите състезатели, на Алексей Петров. Това е и човекът, който държеше документите на Алексей Петров, когато дойде да ги представи срещу Станишев. Той не е бил никога мой състезател, на моя отбор, така че има кого да си питате. Толкова години не съм го виждал. През моите зали са минали стотици спортисти. Нямам никакво желание да им следя развитието. Аз от 15 години не го правя“

Проверка на Биволъ показа, че Каратиста няма общи фирми с Алексей Петров. Връзка между двамата може да се направи през сдружението „Спортен клуб „Икеда-Шорин-Рю“, в което участва управителят на „Будоинвест“ Васил Николов. Будоинвест е обща фирма на Бойко Борисов – Буда и на Алексей Петров -Трактора.

Подробна информация за Будоинвест, включително и за банковите сметки на фирмата, е налична между кориците на ДОН „Буда“. Това показва, че водещият офицер Младен Георгиев е следвал написания от него план за ДОН „Буда“ и е събирал информация за всички икономически субекти свързани с Бойко Борисов.

Важно уточнение, което дължим на колегите от Offnews:

Митко Каратиста НЕ е представител на държавата в ЧЕЗ, както погрешно писа Биволъ. Каратиста е представител на собствениците в дружеството на ЧЕЗ, което РЪКОВОДИ двете фирми, в които държавата имаше представители. Т.е. той е бил не представител, а надзорник на държавата. Това поставя много важния въпрос кой всъщност е собственикът на „ЧЕЗ България“.

Бойко Борисов на първия рожден ден на застрахователна компания СИК през 1995 г. Отляво надясно са Венцислав Стефанов, Румен Николов- Пашата, Бойко Борисов.

При управлението на Борисов, Румен Николов - Пашата с над 1млрд евро приходи от контрабанда .

14.01.2014

Сикаджийският бос, пръв приятел на бившия премиер Бойко Борисов, Румен Николов – Пашата, в края на миналата година окончателно е загубил какъвто и да е контрол върху контрабандните канали по българските граници, научихме от спецполицаи. Още след поражението на Борисов на парламентарните избори през май месец миналата година Пашата започнал да губи позиции, но заради многото митничари и полицаи, които работеха за него, продължавал да взима сериозни пари от контрабандните далавери.

Краят на тази свръхпечеливша финансова ера е настъпил в последната седмица на миналата година, когато специалните служби са затворили и последното му кранче.

Според секретни данни на ДАНС, в периода септември 2009 – декември 2013 г. към Румен Николов е отишла умопомрачителната цифра от над 1 милиард евро приходи от контрабанда, основно на цигари, горива и наркотици. Според висши полицаи, някъде около 10% от сумата е останала за него, а другите 90% са разпределени между покровителите му от партия ГЕРБ и тогавашното ръководство на МВР и Агенция „Митници“.

Стана ясно още, че две са били основните пера, по които Пашата и хората му направили милиарда. Това са трафикът на незаконни цигари в и през България, както и наркотици – основно хероин.

Схемата, по която се подсигурявали каналите, била със строга йерархична последователност. На върха на пирамидата е стоял бившият шеф на МВР Цветан Цветанов, разкриват запознати. Цецо Ухото обаче никога не предприемал самостоятелна активност

Неговата роля е била, като полицай №1 на България да пази хората под него, които му вършат мръсната работа.

Първи в този списък бил бившият шеф ма ГДБОП Станимир Флоров. Реално Флоров е бил човекът, който е контролирал функционирането на каналите. Основният минал през българо-турския граничен пункт „Капитан Андреево“, който е бил на 100% овладян от хората на Румен Пашата.

Там приближените до Цветан Цветанов бандити са вършили безобразия основно чрез висш чиновник, известен с прякора си Тошо Пая. Той дори е бил провъзгласен за главния касиер на цялата митническа администрация. Прякорът Пая идвал от железния му принцип да получава своя пай от всяка далавера, случваща се на „Капитан Андреево“. Пая е въвел на пункта задължителното условие, всеки шеф на дежурна смяна след работа да му носи задължително по 10 000 лв. Един път в месеца събраната сума се пренасяла с полицейски ескорт в хотела на Пашата в квартал „Симеоново“.

В редки случаи Цветанов изолирал Пашата и заедно с Флоров сами организирали преминаването на дадена стока. Такъв е случаят с 50 тира с контрабандни цигари, влезли в страната през 2010 г. от ГКПП „Капитан Андреево“. Далаверата се осъществявала чрез транзитно преминаване на камиони с папироси през България за Румъния. Схемата била разкрита от турските специални служби. На граничния пункт откъм комшиите, тировете предоставяли документи, че превозват цигари, а у нас влизали като найлонови торбички. Хора, запознати с документите, твърдят, че всеки камион е бил натъпкан с по около 1000 мастербокса. Предполага се, че печалбата от тази далавера възлиза на над 25 млн. лева.

От страна на ГДБОП за безпрепятственото преминаване на контрабандата отговарял служител с фамилия Джигрев, който бил много близък до Цветанов и Флоров.

Другият ключов пункт за Румен Николов – Пашата е бил „Дунав мост“. Там интересите му се обслужвали от митничар с прякор Весо Джуджето. Има оперативни данни, че Джуджето е много близък и до босовете на грузинската мафия у нас Гиа Хергиани, Георги Джордания и Георги Кахиани, които бяха експулсирани от България през пролетта на 2010 г. заради заплаха за националната сигурност. Тримата са основните доставчици на хероин за Европа по така наречения „Северен път“, който транзитно преминава и през нашата страна.

До края на 2010 г. Джуджето е бил шеф на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в централата на Агенция „Митници“ в София. Родом е от Русе. Хората на Цветанов и Пашата обаче са преценили, че държавният служител по им трябва на Дунав мост и е преместен от Ваньо Танов на северния пункт. През „Дунав мост“ е и основният канал, по който транзитно преминават през България и фалшиви цигари за Централна и Западна Европа.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Димитър Желязков - Митьо Очите .

ДИЛЯН ДОРОН

Тайната приватизация на българските банки

Има  една  тайна приватизация, която може да бъде приета като емблема на корупцията в банковата сфера и нейните почти безгранични възможности – и това е опитът за овладяване на ТБ „Биохим“, предприет от Дилян Буновски – Дорон. Този финансов аферист, съден за далавери още преди 10-ти ноември, предприема най-дръзкия ход в историята на банковата корупция, като де факто приватизира една от най-големите държавни банки – чрез подставени фирми и в рамките само на един ден. Както посочва още тогава в. „Капитал“: „Неразумно е да се смята, че някой сам, бил той и с чуждото име Дорон, би тръгнал да приватизира, при това тайно, една от най-големите държавни банки в страната - "Биохим", без да си е осигурил нужната външна (политическа) и вътрешна (в банката) подкрепа.“

 Такава подкрепа е осигурена, но въпреки това случаят е фрапиращ – и е сред малкото, които са достатъчно подробно разгледани. Основанията за това са не само и не толкова в самата приватизация, колкото във факта, че банката е приватизирана с парите на научно-техническото разузнаване – или по-точно с милионите долари, останали в неговата фирма „Инко“, след като Научно-техническото разузнаване към Първо главно управление на ДС бива закрито. Разгледана от гледна точка на медиите, тази история изглежда така:

 Смята се, че в операцията участва и "Инко" или поне парите му. Въпреки че за подобна връзка все още няма изнесени формални доказателства. Факт е обаче - и от посочените примери на сложни финансови лупинги - че Буновски-Дорон проявява неотклонен и последователен интерес към държавната фирма, която, вероятно не без предварително проучване, е набелязал за изпомпване. Началото на случая "Инко" - Дорон" е преди около година и половина. На 2 юни 1993 г. с договор за съвместна дейност "Инко" прави смесено дружество "Инкотрейдинг ко." с "Англоимпортекспорт" LTD със седалище остров Ман. Сто млн. лв. са внесени в "Биохим" за създаване на смесеното дружество. Парите са обърнати във валута, сключва се договор за депозит с чуждата компания, представлявана от Никола Консенца - неидентифициран и досега чужденец, за когото се смята, че е едно от групата подставени лица, чрез които действа Дорон. Така 100-те милиона изтичат към данъчния оазис остров Ман по сметките на Дорон. Нови 1 млн. долара отиват в Дороновата "Вандимекс" в България, последвани от 3-те млн. марки и над 900 000 долара. Към тях се прибавят и милионите за купените от "Инко" магазини, собственост на Дорон. С това приключва само първата част от операцията. Втората вече стига до същността - приватизация на банка "Биохим". Подготовката й от Дорон тече паралелно със създаването на необходимия за целта финансов ресурс във веригата му от фирми. Има решение на общото събрание на Биохим" за увеличаване на капитала от 80 на 600 млн. лв. Точно по това време започва и скандалът между банката, БКК като неин основен акционер и БНБ. Докато спорът стигне до съда, на 5 август 1993 г. от личната депозитна сметка на Дилян Спиридонов Буновски безкасово са прехвърлени общо около 385 млн. лв. на девет еднолични търговци и на две ООД-та, регистрирани в страната (по 30 млн. лв.), на две дружества, регистрирани извън страната (общо 50 млн. лв.), и на две физически лица, с които са закупени временни удостоверения. Независимо че са сключени договори с четири финансово-брокерски къщи за продажба на временни удостоверения, такива не са им предоставени, а за един ден временните удостоверения са продадени, и то по номиналната им стойност (1000 лв.) фактически на едно лице - Дилян Спиридонов Буновски-Дорон, който има пълномощни от всички фирми, за да не се достига до формално нарушение на чл. 17, ал.1 от ЗБКД, изискващ разрешение от БНБ за над 5% участие в банка. По този начин е създадена реална опасност едно лице да придобие контролния пакет (над 63%) от акциите в една от най-големите държавни банки. Няколко дни след тази операция, на 9 август, операциите по внасяне на капитала са сторнирани, а по-късно управителният съвет на банката обявява временните удостоверения за невалидни. Фактически банката е била частна между 5 и 9 август миналата година. Подобна операция не би могла да се осъществи без знанието и против волята на шефа на банката Борис Митев, но очевидно той доста бързо сменя страната, за която играе.

Направен е добре подготвен и дързък опит да се приватизира една от най-големите държавни банки в България, като се продадат на фиктивни фирми и физически лица акции на стойност близо 400 милиона лева – като по този начин мажоритарно участие придобие едно лице – а именно Дилян Дорон, който има пълномощно да представлява всички тези „акционери“ – и който е подсигурил огромната сума, с която са закупени акциите. Това обаче не е краят на този банкерски скандал. Със заповед № 100-00548/22.10.1993 г. експерти от БНБ извършват проверка на движението и промените в акционерния капитал на ТБ „Биохим“. Техният доклад[3] потвърждава известните вече извършители на тайната приватизация – но с едно много важно уточнение – че тяхната нагла акция се е състояла на два пъти. След като техните сделки са сторнирани и тяхното участие – заличено в книгата на акционерите, те отново повтарят същата тази операция само един месец по-късно – на 7 септември 1993 г. Отново всеки от участниците купува 30 000 дяла от акциите на банката на стойност 30 милиона лева – и отново счетоводните операции са сторнирани – този път още на следващия ден – на 8 септември 1993 г.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  Румен Николов - Пашата .

СТАНКО СТАНКОВ

Георгиус Георгиу е собственик на взривения влак в Хитрино . Митичният безработен кипърец изплува пак...

10.12. 2016

Фирмата „Булмаркет ДМ“ ООД, чиято композиция се взриви в Хитрино и предизвика катастрофа с жертви и ранени, принадлежи по документи на безработния кипърски гражданин Георгиус Георгиу. Той е тясно свързан със собствениците на ПИБ (FIBANK) – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев (агент „Камен“ на ДС).

„Булмаркет“ има над 50 млн. евро задължения към банката и принадлежи на кипърски офшорки. Зад тях стои Георгиус. Тези данни са известни от преди две години, когато Биволъ проведе мащабно разследване за кредитите отпуснати от Първа Инвестиционна Банка. Тогава стана ясно, че над 1,2 милиарда лева са дадени на фирми с крайни собственици кипърски офшорки, зад които стои Георгиус Георгиу.

Разследването на Биволъ разкри, че кипърецът преди години е продал дялове в ПИБ на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, мажоритарните собственици на ПИБ. По документи той се явява и управител на дъщерната фирма на банката Framas.

Съгласно данните в Търговския регистър „Булмаркет“ принадлежи на „Вектра консулт“ ЕООД, която е 100% собственост на Burundi Services Limited.

Георгиус се явява по документи собственик на бизнес за над 1,2 милиарда лева в България, горе-долу колкото е дупката в ПИБ, констатирана в таен доклад на БНБ от края на 2011 и последващ такъв от края на 2014 г., който беше потвърден и от прокуратурата. Георгиус притежава Кремиковци, ОЦК Кърджали, такситата ОК’Супертранс, Булмаркет, Юлен и Витоша ски и още много фирми, всички кредитирани от ПИБ.

Екип на Биволъ успя да разговаря с него преди година. Той живее в скромно жилище в предградията на Никозия. Посрещна ни не в смокинг, с пура в уста, както подобава на милиардер, а по шорти и тениска с дупка на корема. Георгиус разбира се не е никакъв милиардер, е подставено лице на собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които развиват личен бизнес и източват средства към офшорни дестинации. Инвестират се и се източват парите на гражданите, които депозират в ПИБ. Когато дупката стане непоносима ПИБ получава държавна помощ от данъкоплатците. Част от нея също заминава под формата на кредити към Георгиус.

Всичко това е подробно описано в постановление на прокуратурата, която не вижда престъпление и не вижда проблем. Фактите са известни на БНБ, на ДАНС и на всички институции, които би трябвало да пресекат схемата. Тя обаче продължава безнаказано и до днес, защото крупни кредитополучатели в ПИБ са фирмите свързани с депутата Делян Пеевски, който прекредитира там бизнеса си точно преди да фалира окончателно КТБ.

Краят на тази престъпна въртележка е предизвестен. По същия начин, но чрез български „георгиуси“ подставени лица оперираше и КТБ. Банкерът Цветан Василев обясни вече в няколко интервюта, че фирмите-бушони се наричали SPV (Special Purpose Vehicles). Офшорките, записвани на подставени лица, обикновено са нужни, за да се заобиколят законовите ограничения за кредитиране на свързани лица. Целта на упражнението е да се заобиколи закона и БНБ да счита, че парите на вложителите не заминават в частни сметки и не финансират рисков бизнес на собствениците на банката.

Кредитирането на свързани лица е един от основните пороци на банките с български собственици, посочени в доклад на американския посланик Джон Байърли за българската банкова система от 2006 г., който изтече в Wikileaks След като Биволъ публикува доклада, медията беше подложен на безпрецедентен натиск от БНБ по официална жалба на четири банки: КТБ, ПИБ, Инвестбанк и ЦКБ, споменати в доклада.

Станко Станков: Аз съм 100% собственик на "Булмаркет ДМ". Влакът убиец се е движил с 30 км/ч над позволената скорост, обяви управителят на компанията .

11.12.2016

"Много отдавна и пред различни институции съм показвал и доказвал, че аз съм 100% собственик на "Булмаркет ДМ" през мое лично участие като физическо лице и през "Вектра консулт". Собственик на "Вектра консулт" е една кипърска фирма. Аз съм краен собственик на кипърската фирма. Не виждам нищо подозрително."

Това обяви в интервю за БНР Станко Станков - управител на русенската фирма, превозвала дерайлиралата влакова композиция насред село Хитрино.

"Булмаркет ДМ" притежава 100% от железопътния превозвач "Булмаркет рейл карго", който е извършвал фаталния превоз на цистерните с пропан-бутан и пропилен.

По данни от търговския регистър "Булмаркет ДМ" е мажоритарна собственост на "Вектра консулт", която държи 60% от капитала, а управителят Станко Станков притежава останалите 40%.

"Вектра консулт" е със седалище и адрес на управление на ул. "Любен Каравелов" 4 в София. Управител е Момчил Арнаудов. Фирмата не отчита никакви приходи и разходи, тоест тя е само брънка от веригата на собствеността. На същия адрес в столицата е седалището на компанията "Витоша ски", която държи ски съоръженията на "Витоша". Там е и адресът на фирма "Пирин-турист", която притежава хотел "Банско" в едноименния курорт.

"Булмаркет ДМ" продава пропан-бутан за 144 млн. лв. годишно

Компанията майка на "Вектра консулт" е регистрираната в Кипър "Бурунди сървисис лимитид". От приложени документи в търговския регистър става ясно, че акциите в "Бурунди" са разпределени 50 на 50 между "Лен секретериъл лимитид" и "Дин номинийз лимитид". Както си личи от имената на тези фирми, те предоставят номинални услуги - договори, чиято цел е истинският собственик на актива да остане скрит. Станко Станков обаче днес освети, че именно той е крайният собственик.

От документи в търговския регистър се разбира още, че представител на "Бурунди сървисис лимитид" е лицето Георгиус Георгиу, който е представител и акционер и в други кипърски офшорки с бизнес в България.

Сайтът "Биволъ" разкри преди време, че Георгиу се явява собственик на две кипърски фирми, които държат 87% от "Юлен" - фирмата-концесионер на ски зоната в Банско. Тогава по веригата излязоха същите фирми "Лен секретериъл" и "Дин номинийз", които ги има и при веригата на собствеността в "Булмаркет ДМ".

Държавата трябвало да плати 100 млн. на "Юлен", ако развали концесията на Банско

В началото на тази година Министерството на околната среда и водите дори изпрати официална покана до личния и професионалния адрес на кипърския гражданин Георгиус Георгиу, за да се включи в общественото обсъждане за бъдещето на ски зоната в Банско.

Преди време "Биволъ" написа, че митичният бизнесмен от Кипър Георгиус Георгиу е собственик и на най-голямата таксиметрова компания в София - "ОК Супертранс".

"Машинистите нямат категорично обяснение на катастрофата. От едната "черна кутия" излезе, че има превишение на скоростта, но трябват още анализи, втората "черна кутия" още не е разшифрована. Превишението е с над 30 километра в час", съобщи за БНР Станко Станков.

Това означава, че дерайлиралият влак се е движил с над 70 км/ч. Припомняме, че специалисти обясниха днес, че максимално позволената скорост в селото е 40 км/ч.

Дерайлирането според Станков може да е причинено както от висока скорост, така и от технически проблем във вагон или по жп мрежата. По отношение на взрива никой няма нормално обяснение, подчерта управителят:

"Такова разцепване на цистерна не знам как е могло да стане. Те са предвидени да издържат на много силни удари. Това са най-сигурните цистерни, които пътуват по железопътната мрежа."

Ако сме виновни, ще отговаряме, декларира Станков в отговор на въпрос дали може да се превърне в обвиняем. Станков е прекарал голяма част от вчерашния ден в следствието и прокуратурата.

От "Булмаркет ДМ" възнамеряват да подпомогнат жителите на Хитрино, но Станков изрази опасенията си това да не се изтълкува превратно.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  Дилян Дорон .

ПЕТЯ СЛАВОВА

Петя Иванова Баракова-Славова, известна като Петя Славова, е български предприемач и банкер, председател на надзорния съвет и мажоритарен акционер в „Инвестбанк“ АД.

Собственик е на „Феста холдинг“, чрез който се управляват активи над 1,2 млрд. лв. . Холдингът включва дружества от сферата на здравното осигуряване, транспорта, строителството, недвижимите имоти и др.

Сред тях са „Инвест фонд мениджмънт“, Застрахователно акционерно дружество БЪЛГАРИЯ АД, „Феста хотели“, поморийската винарна „Черноморско злато“, транспортната „Рожен експрес“, а също и варненският „Феста Делфинариум“.

От 21 декември 2012 г. чрез Инвестбанк Петя Славова е собственик и на вестниците „24 часа“ и „Труд“.

Петя Славова е родена на 20 януари 1961 г. в село Дъбово, Старозагорско. Завършила е икономическия техникум в Стара Загора, а през 1984 г. – Икономическия университет във Варна (ВИНС „Д. Благоев“), специалност „Счетоводство и контрол“. През 1991 г. записва следдипломна специализация по управление и маркетинг във ВИИ „Карл Маркс“ в София (сега Университет за национално и световно стопанство, София – УНСС). През 1991 г. идва на следдипломна квалификация в София и започва съвместен бизнес с Митко Събев, като двамата създават „Феста холдинг“. Отначало се занимават с внос на детски дрехи от Дубай и управляват студентската кооперация „Бонита“. Търгуват с метали, вина, коняци и горива. Стават акционери в Международната ортодоксална банка „Св. Никола“. По-късно финансовата институция е преименувана на Нефтинвестбанк, а днес е Инвестбанк. Впоследствие, през 2002 г, Митко Събев и Петя Славова разделят бизнеса си, като „Феста холдинг“ остава за Петя Славова. Холдингът държи дялове от 17 компании, сред които ТБ Инвестбанк, ЗОК „България Здраве“, притежава няколко луксозни хотела, както и делфинариума във Варна. През „Винком“ Славова е собственик и на производителя на вина „Черноморско злато“.

Връзки с Любен Гоцев

Стартът на бизнеса на Петя Славова се свързва с Митко Събев и с о.з. генерал Любен Гоцев, бивш министър на външните работи и бивш шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност. Двамата се сближават покрай поезията. Когато разбира, че Петя Славова пише стихове, генералът ѝ посвещава стихотворение.

През 1995 г. ген. Гоцев е поканен като консултант в Международната ортодоксална банка „Св. Никола“ от Цветан Начев, неин създател, основен собственик и шеф. Ген. Гоцев става и акционер в банката с 5% от капитала. През 1996 г. Международната ортодоксална банка има проблеми и нужда от капитали. Любен Гоцев представя Петя Славова и Митко Събев на Цветан Начев като собственици на „Феста“. „Феста“ отпуска краткосрочен кредит от 80 млн. лв. на банката, тъй като банката не може да го върне и през пролетта на 1997 г. невърнатият кредит е преобразуван като акционерно участие в банката – Петя Славова с 1%, Митко Събев с 1%, „Феста” с 5% и „Юкос петролеум“ с 5%.

 Новите акционери правят Любен Гоцев член на надзорния съвет на банката и техен представител. Петя Славова влиза в управителния съвет. Митко Събев също влиза в надзора като представител на „Юкос“. Новите акционери постепенно поемат управлението на банката. През 2002 г. банката се преименува на Инвестбанк.  Приятелството на Петя Славова с ген. Любен Гоцев се запазва през годините. Той остава акционер в Инвестбанк.

„Инвестбанк“ с 277 млн. лв. държавни пари. КОЙ крепи Петя Славова над закона?

19.06.2015

Иван Бакалов  

И така за втори път в „Инвестбанк“, която в онзи момент към 2002 г. се нарича „Нефтинвестбанк“, влизат квестори. С откровена цел да предотвратят изпълнението на решенията на съда, които са обявили за нищожни всички акционерни събрания от 1998 г. до 2002 г. и всички промени в акционерите на банката. Съдебните решения са отправени към Агенцията по вписванията, но тя отказва да ги впише. БНБ също отказва да ги изпълни.

Новите квестори провеждат ново общо събрание на акционерите на 14 декември 2002 г., на което банката е преименувана от „Нефтинвестбанк“ на „Инвестбанк“, а петролните фирми „Юкос“ и „Росойл“ се оттеглят като основни акционери. Банката остава собственост на Петя Славова като физическо лице и на нейните фирми „Феста“ и винпром „Черноморско злато“ – Поморие.

Това е пак в нарушение на закона и по-късно решенията и на това общо събрание на акционерите са обявени за нищожни и отменени на три инстанции на съда. Дела за незаконни акционерни събрания се точат чак до 2014 г.

На това общо събрание е избран и нов надзорен съвет от трима души – Петя Славова, Петя Славова и Петя Славова. Тоест, в него влизат Петя Славова като най-голям акционер физическо лице и представители на нейните фирми „Феста“ и „Черноморско злато“, които са с най-големи дялове в банката, тримата общо с близо 99% (към онзи момент). Така тричленният съвет от Петя Славова след бурни спорове помежду си избира за свой шеф Петя Славова. И това е вписано в регистрите на БНБ, която трябва да упражнява надзор свързани лица да не присъстват в ръководните органи на една банка.

Как става така, че Славова и фирмите й на това акционерно събрания придобиват банката, не е ясно. До момента мажоритарни собственици са „Юкос“ и „Росойл“, но се оттеглят.

„Не е известно да има плащане към оттеглилите се мажоритарни собственици. В търговското право няма форма „дарение“, няма такова понятие. За да придобиеш една банка, трябва да я купиш. Сега и правоприемникът на „Юкос“ „Петрол холдинг“ може да предяви претенции за банката“, казва Цветан Начев, който с други акционери завежда поредното дело и поредните акционерни промени също са обявени нищожни от съда.

Така тази банка се превръща в нещо уникално в правото и финансовите практики – два пъти се сменят нейните акционери – през 1998 г. и през 2002 г. – без да има плащане от новите към предишните собственици.

БНБ обаче не се притеснява от това, нито от закононарушенията и съдебните решения. Като проследи всички действия на надзора, човек остава с впечатление, че основна грижа на БНБ е да обслужва последователно Митко Събев и Петя Славова.

В БНБ по този въпрос през годините се трудят последователно подуправителите Емилия Миланова (човек на Иван Костов), Румен Симеонов (от квотата на БСП, лобито на Красимир Премянов), а сега Димитър Костов (също от квотата на БСП). Ама да не помисли някой нещо. Те са излъпнявали служебния си дълг.

Основната работа е свършена от Миланова, която на два пъти праща квестори в банката. По това време управител на БНБ е Светослав Гаврийски. След него идва Иван Искров, който е шеф на БНБ два мандата. В следващите 10 години при неговото управление всеки опит някой да се жалва от „Инвестбанк“ за откраднати от сметката пари (както вече е ставало дума, там са изчезвали милиони от сметки на клиенти), за закононарушения и др. остават като глас в пустиня. На приложени документи, че от сметките им са откраднати милиони, фирми получават отговор от БНБ, че това е частно-правен спор, в който не искат да се месят. Ама иначе БНБ веднага се намесва частно-правния спор на Митко Събев и Петя Славова, когато съдът ги обявява за нелегитимни…

Адил Саид Ахмед ал Шанфари от Оман. Той придоби 31% от “Инвестбанк” през 2012 г.. Снимка: сайт на “Шанфари груп”Ето например един типичен отговор, който неведнъж БНБ праща до малкото медии, които се интересуват от казуса със собствеността на банката, в писмо, подписано от подуправителя Румен Симеонов до в. „19 минути“:

„Не можем да коментираме каквото и да било за „Инвестбанк“ и Цветан Начев. Всички въпроси, свързани с трезора и вътрешните му проблеми, трябва да се зададат към сегашната управа на банката или към съда”

Но именно съдът се е произнесъл, че сегашните акционери, надзорен и управителен съвет са незаконни и обявява за легитимни предишните. Защо БНБ не вписва в регистъра си законните собственици и управители?

Излиза, че самото Министерство на правосъдието не изпълнява съдебни решения, след като и подчинената му Агенция по вписванията отказва да впише решенията на съда.

Кой все пак държи над закона Петя Славова? КОЙ?

През 2010 г. „Инвестбанк“ си прави ново акционерно събрание, на което вдига уставния капитал. Събранието е от основните акционери Петя Славова, Петя Славова и Петя Славова. Вторите две чрез фирмите й „Феста холдинг“ и „Черноморско злато“. Трите заедно решават, че увеличат капитала от 80 млн. лева на близо 89 млн. лева. Новите 9 599 600 акции (10.71% от капитала) са записани на Петя Иванова Баракова-Славова (3 694 720 бр.) и “Феста Холдинг” (5 904 880 бр.).

И това акционерно събрание е обявено за нищожно от съда, по искане на акционери учредители на банката. Съдът се произнася, че самото придобиване на банката от Петя Славова, „Феста холдинг“ и „Черноморско злато“ е незаконно. Тези акционери, станали собственици на банката, действат съгласувано, също така не са получили изискваното по закон предварително одобрение на БНБ, за да придобият близо 99% от акциите.

И тук става чудо. Върховният съд потвърждава като нищожни решенията на това акционерно събрание и БНБ най-после плахо решава, че нещо не е наред и със заповед на подуправителя Димитър Костов от април тази година са обезсилени тези акции за вдигане на уставния капитал. Това е направо смешно. Обявени са за нищожни поредица общи събрания в продължение на 12 години, надзорни и управителни съвети, отменени са решения като противозаконни и т. н., а БНБ се хваща за един детайл за вдигане на уставния капитал и обезсилва акции, защото така решил съдът. И да не е юрист, човек разбира, че ръководството в БНБ е пълна бутафория и правно недоразумение. Кашата, която забъркаха с КТБ е още едно доказателство.

Но очевидно зад тези юридически безобразия в БНБ всъщност се крият мощни интереси и кукловоди, също като в случая с КТБ.

През последните години „Инвестбанк“ се нареждаше на трето място сред банките, които държат държавни пари. В момента е на четвърто място с 277 млн. лева държавни пари, депозирани в нея, показват отчетите на БНБ за тримесечието на тази година. Преди нея са Първа инвестиционна (с над 800 млн.), „Уникредит Булбанк“ (над 414 млн.) и Общинска банка (над 334 млн.). От отчетите в БНБ става ясно, че държавните пари в „Инвестбанк“ за тази година не са носили лихва, за разлика от други банки с държавни пари в тях. Да се надяваме, че ще бъде изплатена лихва по-късно.

Защо „Инвестбанк“, при всичките скандали около нея, държи толкова държавни пари, никой не може да отговори. В нея депозираха пари и големи държавни компании като АЕЦ „Козлодуй“.

Бившият главен счетоводител на банката Петър Маринов през 2012 г. на пресконференция разкри схема за кражби от сметки в банката, за които твърдеше, че са ставали със знанието на Петя Славова и пари са отивали към фирми на нейни приближени. На същата пресконференция той каза още, че държавни пари са влагани в Инвестбанк, в замяна на което посредници са получавали комисионни (виж тук).

По време на първия мандат на Борисов се появиха публикации за сближаване на Славова с тогавашния вътрешен министър и втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Известно е, че и общини, в които ГЕРБ има кметове, държат свои пари в „Инвестбанк“. Но това нищо не означава.

„Инвестбанк“ още веднъж промени дялове на акционерите си, чрез увеличение на капитала до 131 млн. лв. Като инвеститор в банката влезе Адил Саид Ахмед ал Шанфари  от Оман, първоначално с около 25%, после неговия дял нарасна до 31%. След като в КТБ имаше 30% оманска собственост, изглежда оманската връзка в българските банки се разраства. Но въпросният оманец може да няма нищо общо с другите оманци. Бизнесмени у нас го знаят отдавна да прави посреднически бизнес на българска почва, като държи офис в кв. „Дървеница“, заедно със свой партньор от Йемен. Въпросният оманец наля около 25 млн. евро в „Инвестбанк“, за да вдигне тя уставния си капитал. По съвпадение същата сума беше нужна да се купят вестниците „Труд“ и „24 часа“ от Огнян Донев и Любомир Павлов, които бяха притискани да ги продадат в продължение на година. „Инвестбанк“ пое от „Уникредит Булбанк“ и техният кредит за купуването на вестниците.

И досега не се знае кой е новият собственик на двата вестника. В ръководството на измислената фирма, която купи вестниците, са Венелина Гочева и две адвокатски кантори. Също и човек, работил в „Инвестбанк“ на Петя Славова.

Съдейки по политиката на двата вестника, те действат синхронно с медиите на Пеевски и са под негов контрол.

И, както се казва, купонът с тази банка продължава. Покрай историята й може да се напише научен труд „Що е олигархия и как тя открито гази законите“.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Станко Станков .