ЛЮБОМИР ГИБИНСКИ

Шефът на бившата ТСБанк Любомир Гибински сам се предаде и влезе в ареста на Националната следствена служба по делото за източването на 41 милиона долара и 6 милиона марки от трезора.

На 27 февруари 1998 главният прокурор Иван Татарчев обяви, че е сменил мярката за неотклонение парична гаранция на шефовете на фалиралата ТСБанк Гибински и Златев с арест. Тогава беше задържан Николай Златев, а за Любомир Гибински се твърдеше, че се издирва. Дори се пусна слух, че банкерът е изчезнал зад граница. Във вторник обаче банкерът направи изявление в пресата, според което той е имал уговорка със следователя по делото, че ще се яви сам след свое пътуване в провинцията.

Източници от прокуратурата твърдят, че подобна договорка със следователя е доста странна.

Предполага се, че Гибински е оказал съдействие на следствието по скандалните кредити за “Дискавъри 93” по време на ареста си през август миналата година. В Националната следствена служба тогава бяха задържани Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров. Последните двама излязоха под парична гаранция от по 20 милиона лева, а Гибински остана по-дълго време в ареста. Тогава станало ясно, че натрупването на дълга от 41 милиона долара е започнало още през 1993 г. Тогава фирмата на Дилян Буновски - Дорон- “Бултрейд”, където участие има и Стоян Николов, изтеглила кредит от 12 милиона долара за сделки със захар. С лихвите той нараснал на 16 милиона. Впоследствие кредитът бил прехвърлен на “Дискавъри 93”, която за известно време обслужвала дълга. През 1995 г. “Дискавъри 93” изтеглила нов кредит от 25 милиона долара, 3 милиона марки и 1.5 швейцарски франка. Когато състоянието на банката станало напечено, кредитът бил прехвърлен на фантомната “Либела”.

Бившият председател на управителният съвет на обявената в несъстоятелност в началото на 1997 г. ТСБанк Любомир Гибински, поиска от Софийския градски съд да задължи държавата да му плати 70 хил. лв. за причинени морални и материални щети. Делото, заведено от адвокатите му, бе гледано за пръв път през седмицата. Прокуратурата, която този път се явява не като обвинител, а в необичайната роля на ответник, настоя пред Софийския градски съд, да бъдат разгледани документи по приключилия наказателен процес срещу Гибински и другите двама изпълнителни директори на фалиралата ТСБАНК - Николай Златев и Стефан Тодоров.

Не е ясно каква точно полза ше имат подчинените на Борис Велчев от това да стоварят пред СГС 50 тома документация, особено когато въпросното наказателно дело приключи за тях с пълно фиаско. В края на август 2006 г. Гибински, Златев и Тодоров бяха оправдани на всички инстанции по повдигнатите им обвинения по чл.282 за престъпления по служба. Всъщност обявяването на тримата за невинни им позволи да заведат искове срещу държавата за причинени вреди. Специално Гибински може да докаже пропуснати ползи от 30 хил. лв. гаранция, които е внесъл по сметки на съда през 1997 г. и които си получи обратно след девет години. През целия този период обаче споменатата сума не му е носила доход, който би бил поне колкото главницата. Освен това по време на наказателния процес срещу него Гибински прекара близо седем месеца в затвора, наказание, което, както присъдата показа впоследствие, е напълно неоправдано.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Георги Аврамов (Жоро Лекса) .

РУМЕН ГЕОРГИЕВ

Шефът на застрахователно дружество “Армеец” Румен Георгиев се е оплел в сложни любовно-професионални връзки, твърди “Галерия”. Според отлично осведомени източници неговата любовница е млада застрахователка от компанията. Той обаче извадил девойката от анонимността на голямата фирма като й направил отделна агенция за застраховки. Тя, разбира се, била под егидата на “Армеец”. Чрез нея обаче двамата започнали да крадат клиенти на дружеството и да го източват.

На пръв поглед това звучи абсурдно, защото Румен Георгиев е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на “Армеец”. Точно затова обаче на него не му се полагат бонуси и комисионни. Далаверата на финансиста е тънко изработена, допълват източниците на вестника. Сестрата на метресата на Румен Георгиев също била брокер в застрахователната компания. Тя енергично започнала да прехвърля корпоративни клиенти на “Армеец” към новата агенция. За да ги принуди да платят застраховките в агенцията на сестра си, буквално ги заплашвала, че ще им създаде спънки в бъдеще.

В същото време Румен Георгиев а обвързан с няколко автосервиза, които също му се отчитат с щедри комисионни. През лятото на 2011 г. той е негов родственик били засечен, че се опитват да отклоняват средства от застрахователното дружество. Последвали санкции, но явно те не са уплашили финансиста.

Само до преди няколко месеца Румен Георгиев имал друга тайна метреса. Тя се казвала Надя, но била по-известна като Нанси. Влюбеният финансист специално за нея свил тайно любовно гнездо в луксозния комплекс “Макси” край Симеоново. Романтиката обаче свършила неочаквано – Нанси отрязала благодетеля си, след което била принудена да напусне скъпарския дом. Скоро след това тя била пребита от неизвестни нападатели и подала оплакване в полицията.

Милионерът не страдал дълго и завъртял нова афера – този път не само с любовен, а и с бизнес привкус. Първата съпруга на Румен Георгиев бе дъщерята на червената активистка Нора Ананиева. Вторият брак му брак бе с Мис България 2000 Маги Вълчанова. Паметливи припомнят, че титлата й бе купена от бизнесмен с противоречива биография.

БЛИЦ се свърза със секретарката на Румен Георгиев. Тя обаче учтиво отклони молбата ни за коментар като се извини, че шефът й бил във "важна среща".

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Любомир Гибински.

ОРЛИН АЛЕКСИЕВ

Орлин Иванов Алексиев е български политик от ГЕРБ, общински съветник в Столичния общински съвет в три поредни мандата и автомобилен състезател в едно от най-престижните офроуд състезания – Рали Дакар.

Орлин Иванов Алексиев е роден на 19 февруари 1967 година в град София. Началното си образование получава в 28-о СУ, а по-късно е приет в

Професионална гимназия по електротехника и автоматика (бивш техникум „Киров“). Учи право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, а магистратурата си завършва в Нов Български университет, специалност бизнес администрация. С тема на дисертацията „Държавно управление и регулиране на икономическите и социалните процеси в пазарната икономика“ защитава докторантура в направление администрация и управление в Международното висше бизнес училище.

От 1991 година до днес, се занимава с частен бизнес. Участва в учредяването и управлението на Асоциацията на вносителите на автомобили, а активно започва да се занимава с политика през 2007 година, когато е избран за общински съветник в Столичния общински съвет от листата на ГЕРБ. Орлин Алексиев е сред учредителите на Асоциацията на вносителите на автомобили (АВА). От създаването ѝ през 2004 година до 2016-а участва в ръководството ѝ. Това е браншова организация, която защитава членовете си от гледна точка на синхронизацията на действащата търговска практика на територията на Република България с европейските норми, регламентиращи тази търговска дейност. На местните избори през 2007 година Орлин Алексиев е избран за общински съветник в Столичния общински съвет. През следващите два мандата също е част от местния парламент на София като по този начин е общински съветник в три последователни мандата – 2007 – 2011 г., 2011 – 2015 г., и настоящия – 2015 – 2019 г. Той е председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет и е член на Постоянната комисия по икономика и собственост.

От 2009 до 2011 година е председател на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

От 2011 до 2018 година е представител на Столична община в общото събрание на Общинска банка. Колегите му посочват, че неформално му била възложена и работата по Общинска банка от времето, когато местната управа се опитваше да си върне контрола над институцията, защото близки фирми до бизнесмена Христо Ковачки имаха блокираща квота в управлението.

От 2011-а е председател на Съвета за управлението на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), който се занимава с акумулирането на средствата, постъпили от приватизация.

Орлин Алексиев изиграва важна роля в това Столична община да си върне контрола върху управлението на Общинска банка. Години наред Орлин Алексиев е спряган като „ковчежника на Бойко“, през когото са минавали важните обществени поръчки в София и отчета за съответния процент, който Мутрата по негов закон заделя за чекмеджето.

Как и защо такъв човек, който по неведоми пътища се сдобил със стотици милиони в офшорни сметки, ще налее 50 милиона лева в политик, който поне пред хората громи Бойко Борисов, пита риторично източникът на Narod.bg.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Румен Георгиев .

ЕВЕЛИН БАНЕВ - БРЕНДО / продължение /

И един пример е достатъчен. Според съдебните документи по делата в чужбина на Брендо и компания прането на пари и безпроблемното внасяне на толкова големи суми в брой е станало възможно, тъй като в двете банки, които групата най-често използва – австрийската Euram и швейцарската Credit Suisse, работели банкери от български произход, които те познавали. В първия случай става дума за Елена Бергоми, която всъщност е известната българска тенисистка от средата на 90-те години Елена Пампулова. Вторият случай е далеч, далеч по-скандален – българската с австрийско поданство Боряна Линдингер. За нея в мотивите на съде е записано „обслужвала сметките на подсъдимите”.

Онова, което не се спомена дори и в онази, нормалната демократична чужбина, са нейните близки връзки с Моника Любомирова. А коя е пък тя? – Ами тази дама Моника е онази госпожа Моника, която вече се води Станишева и му роди дечица. Размириса се, и то много. Във всяка бяла държава щяха да завалят оставки, а Темида да разследва до десета дупка и десето коляно. Историята е следната. Една от основните перални – „Прайвът файнънс юниън“ е създадена първоначално като ООД, което впоследствие се преобразува в акционерно дружество. Първоначално съдружници са били трима души – счетоводителя на мафията Константин Дишлиев, брата на Брендо – Симо Карайчев и Петя Недялкова, съпругата на фараона Иво Недялков.

После започва въртележка от прехвърляне на дялове и акции, офшорки като собственици и т.н., за да се замотат следите. През 2006 г. българо-австрийката Боряна Линдингер влиза в управлението на пералнята. на мястото на брат му Симо Карайчев. Създават се и маса компании, през които да текат парите. Същата Линдингер започва да представя интересите на съпругата на Станишев. Ето един пример.

Станишева, тогава Йосифова, е съдружник във фирмата Europroject Holdings AG във Виена с Анелия Крушкова, която притежава 25%. Самата Моника Любомирова (в регистъра е записана по бащино име – може би за дикретност коя е в действителност) е мажоритарен собственик със 75%. Тогава Крушкова е зам.-министър на транспорта и съобщенията в кабинета „Сакскобургготски“, от 2003 до 2005 г. и дирижира БДЖ, а от 2007 г. (до края на 2009 г.) премиерът Станишев я слага начело на Държавната агенция по туризъм. На две общи събрания на дружеството те двете – вкл. Моника Станишева са били представлявани от тази Боряна Линдингер, обслужвала банковите сметки на мафията на Брендо според съдебните документи. .

Освен това в управлението на Europroject Holdings AG се е подвизавала и Деница Вълчева Желева (служител на притежаваната от Моника Станишева „Актив груп”) (10 години шеф на кабинета на Бойко Борисов се води роднина – Деница Руменова Желева, дъщеря на Румен Желев, ексдепупат от ГЕРБ и шеф на горското стопанство в Бургас) .

Но подобни „пикантни” бизнес-истории могат да се разкажат и за спомената вече Анелия Крушкова, също забъркана във виенския валс, свирен от наркоимперията. На края на нейната верижка се оказа закачена също толкова известната Зинаида Златанова. Тя е днешният заместник министър-председател на премиера Орешарски и министър на правосъдието! .

Достатъчно разказах за отношенията между властниците и „оперативно интересните лица” в книгата си за политиците и мръсните им тайни, та затова тук няма да се разпростирам повече за други десетки имена – до парите им, „изпирани” и с проливаща се кръв в подземията на Октопода и рокадите в неговите висини на държавата. Брендо е човекът, който развива „бизнеса” в Латинска Америка и Европа, Дишлиев организира прането, маса видни фигури участват в него, прикриват го и намазват суми, а България е една от основните му перални. _________________________

Жалко, че дори италианските разследващи органи не посмяха да оповестят цялата схема, а посочиха Евелин Банев като онзи, който чужденци и българи от мафията са наричали Началника, Дядо или просто, забележете – „Б”, в подслушаните разговори. _________________________

Защото се оказа, че е бил нещо и като началник на държавата ни – поне в контролните й финансови органи, в банковата сфера, в строителния надзор, в митниците, в МВР, в ДАНС, на хорото му са тропали ред политически знаменитости, висши правителствени лица, та чак и до съпруга на виден роден и европейки политически лидер. И колкото и да се кълнат, че не са знаели нищо, че това е било обикновен бизнес и са нямали представа откъде идват парите във фирмите, аз няма да им повярвам. А вие? .

Оборотите на престъпния октопод са огромни. Казват, че една от най-големите нелегални цигарени фабрики на Балканите е била негова. Всеки ден „цеховете” й бълвали над нелегални 300 мастербокса, които вървяли не толкова за родния пазар, а за европейския. Но и това е капка в морето на на наистина големите пари. Те се продукт на търговията с кокаин. Само в една малка Швейцария разследват Брендо за 10 тона от наркотика. (оборотът от един тон е около 500 милиона евро!) А в Италия, Испания, Белгия, Холандия, Испания, Великобритания – всяка година са превъртани в стока и съответно кеш поне по няколко милиарда долара и евро. Всяка година! Затова Брендо е в списъка на милиардерите. Макар и подставено лице, макар и кукличка на конци, и за него е оставало достатъчно. Един от най-богатите е у нас – с неизчислимо богатство в чужбински авоари и с неизчислимо като стойност заради тайните около престъпния му произход. .

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Няма .

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ

Официално няма. Но просперитът на бизнеса му почти две десетилетия и израстването му като „кокаинов крал” на цяла Европа не може да се обясни без здрава политическа протекция и съответната му отплата за всички раноцветни елити, управлявали България Това проличава дори в битови подробности и пикантерии. Най-голямата забележителност на Тополовград е ловното стопанство и бившата вила на дружеството „Редки метали”. Според местните това било любимото място за ловни излети на двама президенти, четири премиери, маса министри от всякакви правителства и практически почти всички български олигарси. Твърди се още, че когато един от бившите първи мъже на България е бил тук и е обикалял с пушка в ръце, на два пъти му е гостувала не кой да е, а… самата майка на Брендо – Дочка! Но и за тези паметни срещи, както и за бизнеса на Брендо в родния му град няма нищо „на книга”… .

ЩРИХИ

Една любопитна информация от 2010 г. подсказва съдбата на Брендо „Заформят Брендо като „логична жертва” във войната между Маджо и Маргините. Редят легендиране. Нищо че фигурите, които нареждат Брендо за курбан, са доста по-високо. „Мъдреците” са решили да се отърват от неудобен свидетел в контрола над паричните потоци. Покровителите на Бойко Борисов и Цветан Цветанов в голямата Амбасада са казали „Баста!” миналата събота на среща в курорт на север от Варна. Малко преди да ги изпратят с дискретна и стилна почерпка колегите им от ЦРУ в София са заявили на НАШИТЕ, че новите, които застъпват от началото на септември, ще искат РЕЗУЛТАТИ в борбата срещу легендираните като „секретни агенти” шефове на наркоканали. От родните властови висини вече спуснали депешата. Цитатът е буквален – „Или Маджо, или Брендо – друг вариант няма!”. .

Всъщност проблемите на Евелин Банев със закона започват доста по-отрано, но той винаги е минавал метър и между капките. За първи път името му се замесва в световния наркотрафик през 2005 г., когато е заловена българска яхта с близо тон наркотик, а арестуваната в Испания престъпна група почти изцяло е съставена от българи. Но едва през 2007 г. под външен натиск нашите органи и правосъдието започват да се интересуват от него. – Евелин е толкова добро и умно дете! Всички в Тополовград четем какво се пише по медиите и се чудим как се измислят такива глупости. Никой, който го познава, не вярва на казаното за него Синът ми няма да се върне повече в България. Нашата държава е като разграден двор, какво да прави тук?! Ако имам възможност, и аз ще го последвам. – думите са на майката на Брендо и са казани часове преди италианските магистрати да обяват 20-годишната присъда за отрочето й. Не е за чудене пътят на сина й през живота – вижда се как е възпитаван чрез безсрамие, стигащо до наглост. .

… Един от жилищните комплекси, които обвързват с името на Брендо, е върху земя, откъсната от Ботаническата градина на БАН в столицата. С огромно закъснение, чак през 1995 г. тя е била обявена за реституция. После връщането на терените се е забавило отново до 2000-2001 г., когато се появява инвеститор, готов да строи на тях. Като наследници на имотите са изброени множество физически лица. Техните земи са изкупени от оръжейния бос и олигарх Младен Мутафчийски (наскоро почина) и бившия син депутат и масов приватизатор Асен Мичковски. От справките излиза, че реститутите са продавали в пъти под данъчните оценки на терените. Така например нива с площ от 941 кв. м е имала данъчна оценка от 19 055 лв., а те са я харизали за 5000 лв., макар че таксите са по данъчната оценка. Има само две обяснения за странната далавера, когато земята в столицата беше свръхскъпа, почти безценна – или реститутите са били мними, фалшиви собственици, или са посещавани от едри момчета с дебели златни ланци и още по-дебели бухалки. След „сделките” Столичната община прави нов регулационен план, в който неизвестно защо, включва целия квартал. .

Олигарсите Мутафчийски и Мичковски в началото на 2005 г. продават земята на друга компания – „Галчев и Ко”, собственост на благоевградската строителна фамилия Галчеви. Неслучайна е и фирмата, с която Галчеви се сдружават за строежа чрез апорт на имота – „Евро Палас”. „Евро Палас” се управлява от Петър Колчев, съдружник на Евелин Николов Банев-Брендо в няколко фирми. Тук изскача и друго любопитно съвпадение – служебният имейл на „Евро Палас” съвпада с този на фирмата, наета да вози софийските бали – „Шик Кар Трейдинг”, индиректно свързана с бившия съветник от ГЕРБ Гълъбин Боевски. Щангистът, бивш служител на ДС-УБО – Управление за безопасност и охрана, беше арестуван и осъден в Бразилия заради опит за пренос на кокаин. .

Но съществуват и опасни връзки към Близкия и Среден Изток, разисквани още през 2012 г. ––––––––-

– А вярно ли е, че двамата били в комбина – Брендо внасял дрога, а Таки я въртял на нашия пазар. Магдален Маринов (шеф на антимафиотския сектор във Върховна прокуратура):

– Ние нямаме такива доказателства. ––––––––

– Таки контролирал наркоканал от Иран през грузинско пристанище на запад към Австрия и Холандия. Наркотикът пътувал в хладилни камиони като доматено пюре и грах. Провалът станал, като хванали в Австрия пратка от 100 кг. Кое от това е вярно? Марио Стоянов (шеф на отдел във Върховна прокуратура):

– Ние имаме информация за връзка в Иран, но тя е сурова, по делото я няма. Ако някой от криминалния контингент е подшушнал нещо на някой оперативен работник от МВР, това още не е доказателство, събрано по реда на НПК. –––––––-

Доказателства ли – та дори Брендо, макар и осъден в чужбина, все още не осъден окончателно у нас. За пролятата кръв папките са затворени – липсва напредък, извършителите са неизвестни. … Пукот на куршуми се разнася към 11.20 часа вечерта на 14 май 2005 г. – ден събота на централната столична улица „11 август”. На крачка от ресторанта „Тадж Махал” куршумите се сипят като дъжд. От стрелбата е счупен прозорец на намиращата се наблизо галерия „Стари майстори”, има и 2-3 дупки от оловото по стената на съседната кооперация, които са близо до прозорците на апартаментите на първия етаж. Млад мъж се свлича с попилян мозък и пръскащ фонтани кръв край суперлуксозния си джип „Порше Кайен”. По лъскавата черна боя на возилото полепват парчета кръв и месо. Така приключва кариерата на един от големите наркоперачи у нас, обаче стоял в сянка и неизвестност за останалите, преди да срещне смъртта – Костантин Дишлиев, касиера на Брендо.

Константин е роден на 23 март 1977 г. в София. Само на 28 години той опознава и изумителното богатство, и насладите, които то може да дава, ала и гибелта. Син е на семейство – дипломат и отговорна външнотърговска директорка при социализма. Баща му дори се води норвежки гражданин, макар че участва в българските фирми на сина си. Константин си е изкарал обаче парите сам – от луксозната лимузина Бентли до луксозните вили по света на негово име, от дебелите пачки, пръскащ у нас до най-дебелите сметки в швейцарски, люксембургски и лихтенщайнски банки. Говори английски, италиански и немски. Девизът му е: „Бъди последователен!” Завършил е икономика във Виена, живял е както в Австрия, така и в Италия, Норвегия, Германия. Но е избрал България – не подозирайки, че изборът му ще му хариже и смъртта… Минути след случилото на местопроизшествието се изсипват десетки цивилни и униформени ченгета. Довтасват и четири сини буркана. По цяла София е обявена тревога и полициата е изкарана на крак. Обаче от убиеца няма и следа. Разследването тръгна от индийското заведение „Тадж Махал” – едно от баровските в столицата. То се води собственост на Тишо от „Биг брадърс”. Според злите езици всъщност локалът не бил толкова негов, колкото момъкът само претакал парите на убития Константин Дишлиев. Известно е, че мафията предпочита да изпира и колосва кайметата от дрогата точно в сектора на развлеченията и туризма – т.е. там, където се плаща в брой и то щедро, както в „Тадж Махал”.

Бизнесменът редовно се отбивал да похапне и пийне там, а според мълвата дори не пропуснал да се „облажи” и от възлюбената на Тишо – плейбойката и ТВ-водеща Венета Райкова. Дори според нейните завистници Тишо бил привикан за нейна любов единствено като „прикритие” на женения иначе мафиот. Може би затова навремето Тишо й връчи годежен пръстен с 3 диаманта. Подобна щедрост е немислима за който и да ресторантьор у нас. Според „информираните клюкари” Дишлиев решил да скъса и тази връзка. Пръстенът му бил прощалния подарък за миньончето Венета. Но в съдбовната вечер паралията не бил с нея според долнопробната мълва, а с нова, вече друга жена. Според сводките от МВР тя е била съпругата му Десислава. Дъщеря е на Александър Добринов – собственика на представителството на модната къща „Бициани” у нас. Ала според трети, също добре „информирани лица” от МВР, разприказвали се пред медиите,„съпругата” се назовавала Радост Драганова – водеща от ТВ-предаването на Би-Ти-Ви „Огледала”.

Официално така и не уточниха точно коя е дамата, свидетелка на убийството сред трите изредени дотук. Тя се е развикала като луда – ревейки с цяло гърло за помощ, пищейки от ужас – напръскана с капки кръв, след което изпаднала в ступор. Излезлите по прозорците обитатели с почуда гледали популярното от сините им екрани лице, обляно в сълзи и с размазан грим, тресящо се от неистов страх. .

Всъщност счетоводителят на мафията си падал по Мадамите с главно „М”, както той ги наричал. За разлика от други младокът Косьо Дишлиев обичал да посяга, и то все на чуждо. Говори се, че той открил за кариерата Цеци Красимирова, а после щедро-щедро харизал завоеванието си на убития в Амстердам негов адаш – Косьо, обаче Самоковеца. После се облажил с други метреси на силови босове – кой от кой по-могъщ. Обаче и така никой от тях не посмял да посегне на един от най-влиятелните касиери на нарконалите у нас. Говори се, че дори забърсал две „Мис Българии” и една „Мис София” – Деси Илиева. И трите са известни като добре охранявани територии на босовете на две от трите трибуквени групировки в България. Убитият бил забелязван редовно и в компанията на едни от най-известните манекенки у нас. Според подземните среди в бурното си маноло той въртял проститутски вертепи на едро, от където и стартирал възхода му към висините на мафията. .

Известно е, че Дишлиев като касиер на наркоканалите активно е помагал и за препирането в наши банки на 30-те милиона марки откуп за отвлечен син – Ян на немския милиардер Реенсма. Брендо, а покрай него и Дишлиев са били добре познати с организатора на покушението Кузман Гуслеков, въртяли са бизнес с него, а и друг „бизнес” и т.н., и т.н.

Информирани за сенките от подземието твърдят, че възходът на Дишлиев започнал още по времето на Поли Пантев, който оценил потенциала в зеления тогава младеж. После Пантев станал излишен и Дешлиев го наследил. Според една от версиите той не е загазил заради провалена точно преди смъртта му огромна наркопратка към Испания с родната яхта „Есприта”, както твърдяха от МВР и медиите. По принцип коката се заплаща при вземане от Латинска Америка, купувачът си носи отговорността за транспорта й, а крайните получатели в Европа я плащат след вземане. .

Така че изгорелите в схемата са именно българите. По всяка вероятност убийството е дело на родните акули кой да води бащина дружина. Покрай неговата смърт бяха навързани още няколко убийства – това на шофьора на Фатик, на петролния бос Явор Марков, наръган зверски с ножове пред собствения му дом в в софийския квартал „Овча купел”, с отвлечения буквално дни преди този разстрел сириец Християн Валю – дясна ръка на убития Фатик… .

Освен в това дружество Константин Дишлиев има участие в още 10.

И там изненадите около Брендо и Дишлиев и върховете на властта и парите в България ще се множат. В „Оу Джи Транс” АД бизнесът е въртян заедно със синовете на олигарха Сашо Дончев – шефа на „Овергаз”. Пламен Дончев е бил председател на Съвета на директорите, а негов член – Михал Дончев. С Михал са били партньори по бинес в ямболската винарна „Водичане”. Избата се управлява от съпругата на Константин Дишлиев. Той е бил един от управителите на фирма „Елма” АД. Компанията е с 99 % италианско участие и са занимава с търговия на едро. С италиански бизнесмен Дишлиев има фирма за производство на вина К.Л.Е. АД. Чрез фирмата „Константин Владимиров Дишлиев”, бизнесменът се участвал и в застраховането. Чрез фирмата „Пам пропърти” е уреждал сделки с недвижими имоти. Участва във фирмите „Пи Еф Ю Ауто”, „Пи Еф Ю Дилър”, „Пи Еф Ю Кънстракшън”. Собственик е на 10 процента от финансовата къща „Пи Еф Ю” и „Прайм Асетс Мениджмънт”, София. Изпълнителен директор на самоковската посредническа фирма „Рондиа”. Дружествата на Дишлиев са имали бизнес отношения с големи компании у нас като „София Ауто” АД, „Булвария Холдинг” АД , „Софавто” ООД, „Капитолия импорт-експорт” ООД, „Явлена” ООД, „Бокар” ООД и други. .

Като чукане на зърна на броеница последва нова, поредна смърт. На 24 април 2007 г. в дома си в столичния квартал „Лозенец” беше застреляна 50-годишната Йорданка Запрянова. Тя беше ключов свидетел по делото срещу Евелин Банев-Брендо. Шест куршума я преселиха в отвъдния свят. Пет от тях са право в устата й. Изстрелите отекнаха един ден преди съдебното заседание, на което щеше да даде показания. Запрянова е майката на убития Константин Дишлиев и беше заявила, че е готова да изпее всичко – та чак до политическото ръководство на наркоимперията. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев изкоментира като безпрецедентно покушението. „Не знам за друг случай, в който да е бил убит свидетел, който е предстояло да дава показания на следващия ден”, посочи той. „Трябвало е да проявим повече грижливост и да вземем мерки за охрана на свидетелите”. Не е странно, че никой не се е сетил навреме за това – на фона на забърканите политици разсеяността е била добре приета и дошла. „Убиха сина ми, взеха ни бизнеса, сега и мен ще убият” – редяла през сълзи навремето Запрянова според разказ на кварталната бакалийка Петрова. .

И замалко щеше да се случи поредната смърт от броеницата – този път след брутална и невиждана до тогава у нас разправа. На 22 септември 2008 г. вечерта почти беше усмъртен известния журналист Огнян Стефанов в зверски побой – представете си, с чукове! Нападателите го пресрещнали на излизане от заведение „Кипарис” – собственост на олигарха Младен Мутафчийски. Стефанов имал среща с Брендо и адвокатът Петър Колчев във връзка с публикации, поместени в сайта му „Фрог нюз”. И мафиотът, и юристът присъствали на побоя, опитали да се намесят в защита на нападнатия, но Берндо отнесъл юмруци по лицето и носа си, а правистът – ритници в ребрата. Поне такава беше официалната версия. Беше лъжа! Защото Евелин Банев никога не се е движил без солидна охрана от поне 6-7 яки гавази, често пъти и до десетина, при това всички въоръжени и с официални разрешения за притежаване на пушкала. За човек с биография и дейност като неговата да се разхожда без бодигардовете си наоколо е равнозначно да направи опит за самоубийство.

Затова анализаторите отчетоха, че по всяка вероятност опитът за намеса на Брендо при странното отсъствие на охраната му е било прекрасен начин за получаване на алиби.

– Говорехме за мое присъствие в медиите. Да, нали от една година и половина по повод на пране на пари се появяват различни публикации какъв е Евелин Банев-Брендо и това беше една от причините да си говорим. … Просто го попитах не се ли притеснява за това, че го свързват с този сайт „Опасните”… Аз всъщност не знам какво пише в този сайт. Никога не съм го чел. … – думите са на самия Брендо. Стефанов го беше загазил не пред наркомафиите, а пред правителството на Сергей Станишев. Бяха го заподозряли като издател на анонимния сайт „Опасните”. В него излязоха разобличителни разкрития за афери и какви ги върши премиерът с помощта на ДАНС – в кръга на служебната си дейност. Поместиха се сензационни пикантерии дори от личния му живот. Бяха обещани нови потресаващи разкрития, вкл. за подземния свят, наркоканалите и най-висшите им политически покровители. Но ДАНС успя да открие сървъра и спря сайтът. Огнян Стефанов след побоя по чудо излезе от комата, над година беше лекуван, претърпя множество операции и остана сакат за цял живот. .

Година по-късно последва поредната смърт от броеницата. Заради обстоятелствата около нея този път МВР успя да я опази в тайна, но не и от мен. Заместник апелативният прокурор от Софийска апелативна прокуратура Велин Елмаян загина при странни обстоятелства. Той почина в нощта на 22 срещу 23 октомври 2010 г. от тежка черепно-мозъчна травма. В кръвта му откриха рекордните 5.5 промила концентрация на алкохол, което се определя като тежко, много опасно за живота отравяне. Невероятни за човек, които иначе дори не близва, невероятни дори и за заклет пияница с дългогодишна практика.

Трябва да е бил отдавна в безсъзнание, но въпреки през нощта излязъл от апартамента си и тръгнал да слиза по стълбите, паднал, ударил си главата, върнал се обратно в жилището, легнал си спокойно и умрял от раната на черепа си. Не се смейте – такова е обяснението на МВР! Тази случай беше премълчан в бюлетина за произшествията, а и досега никой не желае да коментира случилото се. Въпреки правилата дори не е проведено разследване – смъртта е квалифицирана като безспорно „нещастие”. Именно Елмаян бе поставен начело на спецекипа от „неподкупни магистрати”, които трябваше да решават знакови дела. Именно той подготвяше и разследваше делото на Евелин Банев – Брендо. След тази потулена и укрита от държавата смърт вече няма следовател или прокурор, дори читав, който да се осмели да бръкне дори малко по-надълбоко. .

Следващият скандал не се състоя – поне у нас.

Ала в САЩ гръмна като високоговорител.

Оказа се, че български брокер и дилър на „Уолстрийт” – Юлиан Цолов, е ужилил клиентите си с над 400 милиона долара. Според добре информирани източници от ФБР значима част от тези пари били инвестирани у нас и изпрани чрез Брендо и политическите му покровители. Цолов избяга от САЩ, спипаха го в Испания и го осъдиха на 4 г. затвор в САЩ след споразумение с прокуратурата. Споразумение в такива случаи по принцип означава само едно – да кажеш и майчиното си мляко. Цолов излежа годините си и се върна у нас през 2013 г., а после се ожени за бившата виска Славена Вътова. Никой не го пипа с пръст – компроматите, които знае, са най-добрата защита. Естествено, и у нас родната ДАНС започва разследване – отгоре-отгоре и естествено не разкри нищо. Но по този начин прибави към разкритията в САЩ и достатъчно нови компромати за обвързаността на мафия и политика у нас. Не се съмнявам, че в Ленгли (централата на ЦРУ) доволно са потривали ръце – кучи синове като родните властници трябва да се държат изкъсо. .

Не се случваше за първи път.

– Аз съм! Свободен съм! – Тези думи чува в телефонната слушалка през нощта на 26 април 1996 г. Ан Катрин – съпруга на германския милиардер Ян Филип Реемтсма. 43-годишният богаташ е изчезнал безследно 33 дни по-рано Навремето добър приятел на Брендо – Кузман Гуслеков (по-късно убит), беше подготвил и организирал чрез немците братя Драхт може би най-голямото до онзи момент ВИП отвличане в света. Немският тютюнов магнат – милиардерът Ян Реенсма изчезна на 25 март 1996 г. и беше освободен срещу рекордния и досега откуп от 30 млн. Тези пари бяха почистени, колосани и изгладени чрез родните банки и с помощта на структурите на Брендо. Гуслеков се беше сродил още по социалистическо време с Емил Христов – секретар на ЦК на БКП и виден партиен деятел. Христов отговаряше и за международните контакти и агентурата на БКП в чужина. .

Практически връзките на Гуслеков с висшата комунистическа номенклатура след убийството му преминаха в ръцете на Евелин Банев. Те го създадоха толкова могъщ и всесилен като бос на родната мафия, като Дядо на световната. И като кукла на конци пред политиците ни – действителните господари на империята. Защото на 5 март 2013 г. трима маскирани отвлякоха дъщеричката му Лора пред къщата му на столичния бул. „А.С.Пушкин”. Похитителите простреляха охраната, хвърлиха момичето в неиздирен и до днес автомобил и изчезнаха. След 47 дни неизвестност детенцето беше освободено на 21 април. Три дни след отвличането – на 8 март съдът в Милано уважи искането на защитата на Брендо за нови обструкции по процеса. Заседанията продължиха през април. Брендо обаче не си отвори устата, мълчеше като ням и детото му видя белия свят отново. Само за 4 месеца италианската Темида си свърши работата и му отсъди 20 години затвор. Дори милиардите на Брендо не помогнаха. .

Българската Темида се тута от 2007 г. И мълчи за финансово-политическите връзки. Тресе я страх да разпита замесените политици, замесените най-едри родни бизнесмени, замесените височайши политически и бизнессъпруги. Помнят се убийствата, чуковете, трошащи кости, помнят се изстрелите в устата, помнят се „алкохолните“ нещастия.

Но това е родната „Коза ностра” – „нашата си работа”, както се превежда от сицилианския диалект.

Григор Лилов

ЕВЕЛИН БАНЕВ - БРЕНДО

Сензацията с обвинението срещу „Креди Сюис” за пране на пари е свързано с българския борец и кокаинов крал на Европа Евелин Банев – Брендо, макар че името му не е назовано. Сензационно за първи път се съобщава, че не само част от преноса на кокаин по Европа, но най-същественото – превоза на пари в брой от Испания в Швейцария за внасяне в „Кредит сюис” започват от Барселона. Както посочих навремето в поредица постове, онази нашумяла по-късно „къща” там, в която живееше онази нашумяла БойкоБорисова „Мис Бикини” – Борислава Йовчева, са освен всичко друго и агентурна легенда, прикритие за ролята на Къщата като ЩАБ. Това е поредна българска следа в „Креди Сюис” – все свързана с пране на пари.

В началото на миналата година тяхна служителка – директорката Детелина Събева беше задържана в Лондон по обвинение в нарушаване на американския закон за борба с корупцията, пране на пари и измама с ценни книжа. Обвинителният акт е издаден от Окръжен съд на САЩ в Ню Йорк. Заедно с нея са задържани още двама бивши банкери от „Креди Сюис” (Credit Suisse). Според обвинението общата стойност на схемата за измами е била 2 млрд. долара. През май тя се призна за виновна пред съдия Уилям Кунц в Бруклин и посочи, че е получила 260 000 долара, които „да съхранява” по сметката си (подкуп) в отговор на оказаните от нея услуги. В онзи случай самата банка се оказа в пълно неведение за онова, което са вършили нейни служители. В сегашния обаче обвинението е за точно обратното. Давам съобщението на швейцарската прокуратура. Bulgarian criminal organisation: indictment filed against organisation members and Credit Suisse

Брендо беше съден и осъден в няколко държави, България отказа да го екстрадира за Румъния, където също беше осъден, у нас го съдиха и оправдаваха на няколко пъти (от 2007 до 2018 г.), а когато накрая го осъдиха на 6 години затвор (най-ниската присъда спрямо тези в чужбина), беше пуснат под подписка и изчезна безследно. За издирване чрез „Интерпол” не е даден от България, а от Румъния. Името му продължава да вдъхва страх. Например и досега в българската Уикипедия няма статия за него, макар че например в английската има.

Ето какво съм написал за него в едно от моите книги (БГ МИЛИАРДЕРИ. ПАРИТЕ. МРЪСНИТЕ ИМ ТАЙНИ, издадена в началото на 2014 г.)

ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ (БРЕНДО)

ВИЗИТКА

Евелин Банев – Брендо е роден на 8 октомври 1964 г. в Тополовград. Редица медии и коментатори на престъпния свят сочат и Бургас, но това е невярно.

Семейство

Липсват публични данни за родителите му и семейството, в което е отрасъл. Майка му се казва Добрина (Дочка) Тумбалова и преди години е била дребен чиновник – учителка в помощното училище в Тополовград. Бащата е напуснал семейството почти веднага след раждането и се е загубил в големия град – започнал е работа в София. Майката е имала втори съпруг – много грижовен и към Брендо, но той починал и практически мафиотът е отгледан като сирак. Негова съпруга е била Моника Добринова. С нея официално са в развод, но както се разбра на едно заседание на съда, продължават да живеят във фактическо съжителство. Възможно е разводът да е бил формален с идеята да се прехвърлят активи на нейно име и така да се опазят от конфискация. Имат две дъщери – Александра и Лара. В светските среди упорито се носеше слух, че вдовицата Силвия Панагонова – на бай Миле, е въртяла не само бизнес, но и симпатии с Брендо. Чрез нея той установил контакти и със знаменития сръбски мафиотски бос Сретен Йосич. Според други клюката е без здрава основа – позициите на Брендо са били толкова могъщи в континентален мащаб, а вдовицата на този фон – толкова забележимо малка величина и в начинанията си, и в контактите си, че надали сплетните са верни. Още повече, че в хорските уста за връзки с него попадна и една от известните ни миски – Снежина Вълкова, че дори и много знаменита родна адвокатка – защитник на Брендо.

Всъщност каквото и да се напише за Брендо, може да е както истина, така и лъжа.

Защото например във Венецуела той е известен с името Александър Сашов. Такъв паспорт му е бил издаден в Южна Америка, а с тази си самоличност подземният бос е посещавал няколко европейски страни. Притежавал и още ред самоличности, вкл. и оформени тук, на място в България – например тази на Александър Гарчев.

Защо споменавам именно тази фамилия ли?

Защото в далечната 1976 г., по времето на социализма и интернационализма в Мароко става тежка катастрофа. В нея загиват петгодишното българче Александър Гарчев и неговите родители.

Десетилетия по-късно у нас се вади прашасалата папка от архивите. Започват да загиват в „нещастни случаи” или безследно да изчезват роднините на Гарчев. А почти веднага след драмите у нас, макар и 26 години по-късно от онази катастрофа в Мароко, през август 2002 г., в паспортния отдел на СДВР е подадено заявление за бърза поръчка за издаването на паспорт и лична карта. Под чуждото име, но със своя образ на снимките се мъдри Евелин Банев. Напълно нов човек, не фигуриращ в никакви регистри, не подозиран и следен от „Интерпол” и чужди служби, с превъзходни лични документи, макар и фалшиви, ала напълно автентични чрез съдействието на родните служби! Брендо имал и венецуелско гражданство под още едно име и от 2003 г. статут на постоянно пребиваващ с друго, също ново име в Испания с постоянен адрес в Малага. Там той бил управител на фирмата Rostefano, на която бил собственик заедно с Петър Колчев и Константин Бобчев. Покрай мащабното разследване на Запад наскоро се разбра за поредната негова самоличност. През април 2004 г. италианската полиция го спряла за проверка на излизане от тунела „Гран Санбернар”. В автомобила пътувал Брендо под името Ивайло Хеселбарт. Любопитен е и друг детайл – коренно различните фамилии на Евелин Банев и брат му Симо Карайчев. Официалното обяснение е доведен брат. Неофициалното – едва през 2004 г. английските служби успели да разкрият, че Симо Карайчев и Евелин Банев са си братя. Доколко е вярно обаче това, мисля, че не толкова шерлокхолмсовците, а само те двамата си знаят. Накратко – Евелин Банев е хем олигарх, хем могъщ мафиотски бос, хем нещо като агент 007.

ОБРАЗОВАНИЕ

Първо учи в Тополовград, после – в Хасково и Стара Загора. Завършил е спортна школа по борба. Записал е училище „Олимпийски надежди” като гимнастик.

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ

Липсват всякакви данни с какво се е занимавал до началото на прехода – все пак до началото на демокрацията и свободния пазар е навъртял над 26 лазарника.

Навремето не му се отворил парашута да стане треньор. Не е постигал като спортист добри резултати, камо ли пък някакъв медал. Затова започва работа в циркова трупа като акробат, но за съвсем къс период.

Според ексвътрешния министър Цветан Цветанов навремето е бил крадец.

Въпреки че според справките на МВР Брендо не е криминално проявен, запознати твърдят, че преди 1989 г. е бил разследван за изнасилване, което го изхвърля от училището „Олимпийски надежди”. Бил е подследствен в първите години на демокрацията и за автокражба. По непотвърдени данни в средата на 90-те той имал проблеми и с властите в Гърция. Но според други, далеч по-откровени „фактори” Брендо e завил в кариерата си – сменил е купола на арената на цирка с друг могъщ купол – онзи на плаща и кинжала, с които се символизират тайните секретни служби. По неофициална информация, която е достатъчно конкретна, се е подвизавал като техен служител. Започнал е от най-ниски нива, но после се е издигнал чак до УБО (охраната на Политбюро на БКП). Дорасъл до офицерски чин, макар че е бил на прикритие.

За съжаление никой не може да посочи точно – с документи длъжностите му през онези години. Някаква грижлива и пипала професионално ръка е прочистила архивите повече от добре и в тях не може да се открие нищо. „За периода, за които говорите, не е имало свързани с него оперативни разработки в Тополовград. Ако такова нещо е ставало, то е било на централно ниво” – уточняват бивши служители по сигурността в ОД на МВР – Хасково. Парадокс, но в новите времена при първото разшумяване около името му и съответното задържане се оказа, че в МВР за него няма нищо – съвсем нищо!

В самия Тополовград, макар че е нещо като лична феодална империя (няма семейство, от което поне един да не е работил във фирма на Брендо) също предпочитат мълчанието. В този край, който сякаш е на онзи край на света, нито правосъдие има, нито държавата се усеща по какъвто и да е начин, нито пък органите на сигурността и полицията обичат да си врат гагата. Може би местните са прави в мълчанието си – в едно селище има-няма 5 000 души всичко се разчува много бързо, а никой не иска да си има неприятности с биячи или пък, недай си боже, да му се случи най-лошото. Толкова може да се каже за кариерата му.

В неофициалната му, недокументирана биография се сочи, че неговият „професионален път” в подземния октопод стартира при демокрацията от „Мултигруп”. През 1992-1995 г. Евелин Банев – Брендо е бил първо охрана, а после и нещо като управител, по-скоро контрольор на хазартните заведения на групировката в странство. Започнал от едно казино в Скопие и се издигнал до бос на цяла Македония и отговорен куриер за дестинации по целия свят. Много пътувал из чужбина – предимно в Латинска Америка. В книгата си „Тайните на големите играчи” съм посочил с имена и длъжности кои офицери от Държавна сигурност и как установиха контактите и сътрудничеството още при социализма с наркоимпериите в онези държави и кое беше първото закупено казино там – в Лима, столицата на Перу.

Вероятно е заслужил доверието, защото от онзи период се превръща в онова, което западните медии нарекоха „Кокаинов крал на Европа”. Парадокс е, че когато най-сетне публично заблестя като престъпна звезда, медиите го сочеха хем за близък до ВИС, хем за човек, който си имал и приказката със СИК.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ

Евелин Банев е с много странен и „поливалентен” статус, възможен само в България. Той хем е олигарх, съизмерващ се по имането си с най-големите световни богатства, хем е отчаян престъпник и бос на огромна подземна империя, разпростряла пипалата си на три континента. Ако сега отворите Търговския регистър, на името на Брендо няма да намерите нищо. Каквото е трябвало, е било прехвърлено на други лица, продадено, замаскирано. При ровене из регистрите ще откриете следните негови фирми, в които е бъркала мощната му престъпна ръка:

Управители „БИЛДКОМФОРТ” ЕООД

Управители „КИНГ ГЕЙМС” ЕООД

Съдружници „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ” ООД

Съдружници „БИЛДКОМФОРТ” ЕООД

Съдружници „КИНГ ГЕЙМС” ЕООД

И нищо повече.

Възниква и един неудобен въпрос към държавните власти и тези на Темида – защо следствието, прокуратурата, комисията за незаконно имущество не са поискали или не са му блокирали дяловете в тези дружества?! Ето например какво е записано във фирмените документи за „Кинг Геймс”: Прехвърлител: ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ, БЪЛГАРИЯ Правоприемник: СИМО ПЕТРОВ КАРАЙЧЕВ, БЪЛГАРИЯ Размер на дяловото участие: 25000 лв. дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 07.04.2014

7 април 2014 г.! Все пак Банев е бил на няколко пъти арестуван, разследван, осъден е в чужбина и го съдят у нас години наред. И въпреки това се оказва, че разполага с активите си и дори съвсем наскоро – през април 2014 г., няма и месец преди написването на тази книга, се е разпореждал свободно с тях.

А началото му в света на предприемчивите люде е повече от скромно и съвсем необещаващо. Първата фирма на Банев е регистрирана в родното му място – „ПЕЛИКАН – ЕВЕЛИН БАНЕВ” ЕТ, БУЛСТАТ: 836233217. Тя е била с предмет на дейност – търговия на дребно на открити щандове и пазар. Седалището й е България, област Хасково, общ. Тополовград, гр.Тополовград, ул. Д.БЛАГОЕВ № 54. Това е онзи алъш-вериш, който българите пробваха в първите няколко години на прехода, мислейки си, че от него се създават милионерите. Брендо е имал дял от 50.00% в “Б.М.А. ТРЕЙДИНГ” ООД. Като собственик със същото дялово участие е вписана съпругата му Моника Добринова. За управител е посочена Ирена Семерджиева-Аргирова.. Фирмата е с предмет на дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.

Самият той е държал 50% и е управлявал “ БИЛДКОМФОРТ” ООД, БУЛСТАТ: 131300986. Тя е със същия предмет на дейност като предишното дружество. Има и още една подобна фирма за търговия на дребно, в която престъпният император е владеел половината от дяловете – “КИНГ ГЕЙМС” ООД, БУЛСТАТ: 175091777. Като собственик със същото дялово участие е вписан Петър Колчев, който е посочен и за управител. Управител е още Веселин Сивинов. Фирмата е с предмет на дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Въобще бизнесът е все на „дребно” – нещо като картофите на мафиота Константин Димитров-Самоковеца, които отглеждал и от които забогатял. По 50% си разделя с Константин Дишлиев в акционерното дружество „ИЗБА ВОДЕНИЧАНЕ”, в която Дишлиев е бил изпълнителен директор, а Банев и Десислава Дишлиева са членове на управителния съвет

Брендо беше известен като чорбаджията на ваканционния комплекс „Флорс парк” в идеалния център на Слънчев бряг, както и на още един хотел в тузарския курорт. Друга негова инвестиция е хотел в Чепеларе, носещ поетичното име „Маунтайн стар”. Банев управлява и три хотела в София, два от които са поверени за стопанисване на дясната му ръка Георги Семерджиев – Жоро Шопа. Най-луксозният обект е бутиковият хотел „Les Fleures” на бул. „Витоша”. Сградата, която се оценява на поне 10 милиона евро, мина към активите на Брендо след две мафиотски убийства на Константин (Косьо) Дишлиев и майка му – Йорданка Запрянова. (бел. ред.: по-подробно за Дишлиев в книгата на автора „Тайните на големите играчи”)

Кокаиновият крал е вдигнал с изкараното от наркотрафик цял луксозен град, показват проучванията. Един бръснещ поглед над построеното чрез негови инвестиции демонстрира, че видният мафиот има всички основания да се счита за строител на нова София.

Един от тези обекти е на кръстовището на столичните булеварди „Гоце Делчев“ и „България“. Стъкло, гранит и мрамор обличат фасадата на мастодонта. Бизнес центърът „България Тауър“ се счита като един от символите на града. Възложител на проекта е „Евротренд“, фирма на Евелин Банев – Брендо и неговият съдружник адвокат Петър Колчев. След време собствеността на фирмата е прехвърлена към офшорка в Австрия. Строител са фирми, сега в холдинга на фамилията Галчев. Имената на Галчев и Евелин Банев са свързани от години и ги асоциират чрез „Билдкомфорт“, специализирана в строителство.

Самият Галчев също не е случаен човек, изникнал от нищото. Той е родом от партизанска Белица, а чичо му е бил мастит генерал по времето на Тодор Живков и шеф на Строителните войски.

В Драгалевци са затворените комплекси „Кристал Бел“ и „Панорама Резидънс“. В тях също са превъртени пари от австрийски фирми на Брендо. Интересно е, че земята, върху която се простира „Кристал Бел“ срещу „Бизнес Парк София“ е била общинска. Тя е купена на безценица по времето, когато кмет на столицата е Бойко Борисов. Застроената площ на комплекса е над 22 хиляди кв.м и в него има еднофамилни къщи, сгради, подземни паркинги, СПА център, закрит басейн и дори параклис. Не пада по-долу по стандарт на строителство и „Панорама Резидънс“ на ул. „Папрат“. В него са намерили подслон известни магистрати от Софийската градска прокуратура.

Не е за вярване, но Брендо се е разписал в „Люлин“. Неговият „Елеганс Резидънс“ обаче няма нищо общо с панелната действителност. Комплексът е изпълнен по всички правила на качественото и скъпарско строителство. Сега, на фона на съдебните процеси Евелин Банев се е разделил и с черноморската перла „Оазис ризортс енд Спа” в южния Лозенец, и с инвестиционния си фонд „Хоум фор Ю”. Смята се, че компаниите са закупени от руски концерн. По бегли изчисления, само тези активи се оценяват на повече от 200 млн. евро.

На 9 март 2010 г. комисията Кушлев зазапорира цялото имущество, което се води на името на Моника Добринова (бивша съпруга на Брендо). Според изпълнително дело срещу нея тя трябва да заплати и обезпечение върху 250 дружествени дяла във фирмите „Б. М. А. Трейдинг” и „Кредо интернешънъл”. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, налага запор и върху сметки в 29 банки в страната и чужбина на обща стойност 22 113 550 лева. Запорирани са и средствата, които се водят на името на Александра и Лара Баневи – двете дъщери на Брендо. Пак на 9 март комисията „Кушлев” сложи запор и върху имуществото на Десислава Дишлиева (сестра на Моника) и дъщеричката й Дарина. Възбрана има и по имотите на Ана Добринова – тъщата на Брендо, както и за всички обекти и средства на „Александър експорт импорт Добринов и сие”. Общата стойност на иска е за 18 336 994 лева.

Това е „скромната” видимост!

Нескромната „невидимост” на първо място са десетина офшорки и фирми в чужбина – като австрийските РИЧМЪНД ВЕНЧЪРС ХОЛДИНГ ГМБХ, EURAM Invest Holdings Vier GmbH, английската фирма Global Associates Limited, компанията Еuroinvestments S.A, Quick Investments Ltd, The Bearer, FINCO Europe Limited, Pissen Finance Corp – всички на Вирджинските острови, Quick Investments Limited в Кардиф, Уелс, Megamiser Limited, Marwyn Group Limited в Швейцария и др.

Реално пипалата на подземния бос са огромна мрежа, обхванала цялата страна – от низините й до политическите й върхове. Днес вече не може да се намерят официалните документи за другите бизнес-дела на Евелин Банев. Май отново „грижовна ръка” се е разходила из папките, късала листове, прибирала снопове листа.

Но както казват криминалистите, следите винаги остават.

Банев е сред онези, които са свързали съдбата си с „Източни финанси”. Знаменитата фирма беше приютила и един друг наркобос и контрабандист – също от световен мащаб като убития Иван Тодоров-Доктора. Тя беше свързана с редица популярни днес лица и зачената в хотел „Орбита” покрай първото свърталище на борческите мутри. И винаги е била известна като фирмата на „Монтерей” – генералите от ДС. И още няколко факти – дребни, ала многозначителни. В „Източни финанси” (наистина са с източник по на изток от нас) основният акционер е ФБК “Амигос” на Петър Петров. Петър Петров също е от Силистра, както и Младен Михалев-Маджо и е бил гадже с неговата сестра. Амигос (приятел) е прякорът му. Той е бивш национален състезател. Оттам се познава с Иван Славков-Батето, зетя на Тодор Живков. Батето е сред покровителите му. Във фирмата са и двама братя – Дойчин и Димитър Мирянови. Те са били отговорни служители на ДС, в екипа на политбюровеца – вътрешен министър при социализма Димитър Стоянов. Част от тези хора нашумяха с яхтения скандал в Монако, където се срещнаха с министрите Милен Велчев, Петър Петров, Мирослав Севлиевски, царското юпи Спас Русев и сие. И друг детайл. На съседния адрес до къщата на Брендо живееше любовницата на Маджо – Милкана Паунова. За цялата галимация около бившата снаха на политбюровеца ген. Добри Джуров съм разказал в „Тайните на големите играчи” заедно с имената и делата на съпътстващата„флора и фауна”, изплувала на власт в „демократичните” времена.

Разказал съм в книгата и покрай паяжината от финанси, яхти, правителства, секретни служби за паяците в средата й – кукловодите, които са я изплели и създадоха от борчетата „хора”, а от хората – мъртъвци. Факт е, че нищо от това не се чу публично освен онова в книгите ми. Защото най-голямата тайна се оказа контролът върху информациите, върху медиите, върху знанието на обществото. Върху онова, без което България няма де се промени никога. Брендо, колкото и да е могъщ, също е такава подставена тяхна фигура като Доктора. Връзките между двама добре облечени бизнесмени са скрепени, както се казва, с торба сол. Те са от началото на 90-те години – държат в Хасково ресторант „Палермо”, бар „Бевърли”, зала за хазарт. Построиха втора хазартна зала. Когато Доктора се изтегля в столицата през 1994 г., Брендо за още малко остава с бизнес-дела в Хасково. Успява да запази и развие общите им позиции в ресторантьорския и хазартния бизнес.

Брендо е развъртал и бизнес за изпиране на парите, както и нормален, за да прикрие произхода им. Един от неговите контрагенти и партньори е бил Георги Аврамов. Позабравеният мултибогаташ се прочу навремето с финансовата пирамида „Лекс”. Аврамов живее в комплекса „Аякс”, където са босовете и на СИК. Комплексът се намира на „Симеоновско шосе” над комплекса „Макси”. Негов е изразът: „Г-13” (беше й член) е най-романтичният период в натрупването на едрия капитал у нас”. – Ние не ги търсехме политиците. Те сами си чакаха на опашка. В оня период политиците бяха зайци. Още не се бяха обиграли. После започнаха сами да си създават бизнес кръгове и да се стремят да изтикат конкуренцията. Това е негово откровение.

Според в. „Галерия” Георги Аврамов – „Лекса” е сред скритите акционери в луксозния комплекс „Оазис” в черноморския Лозенец, който се свързва с империята на Брендо. Самият Брендо го броят за действителен собственик на бижуто. В близост до парцела му вила има и бившият шеф на митниците Христо Кулишев. Според моя колега Златков май имението на митническия шеф е дарено от подземния бос. Но тезата му остана незащитена – факти не бяха показани.

Но ги има, и то бол. Далеч по-скандални.

Навремето италианските магистрати оповестиха, че висш български служител е предавал тайните от разследването на самия Брендо. Подозренията паднаха върху няколко магистрати, но след уточнението, че става дума за отговорен фактор в МВР и ДАНС, се насочиха към службите. Заподозряха Иван Драшков – един от най-видните ръководители на Агенцията за национална сигурност (ДАНС). Оказа се, че синът му и самият Брендо са свързани по бизнес линия. Фирмата на сина на Драшков „Ай Ти Ди” беше построила два от хотелите на Брендо. Точно с обекти в туризма се смята, че Банев е избелвал парите от наркотрафик и така узаконил няколкостотин милиона евро. Покрай застреляния касиер-финансист на мафията на Брендо – Константин Дишлиев и офшорните му фирми, изплуваха и други известни имена. Надали въобще щяха да се чуят, ако не беше западното и моето разследване на наркотрафика, което ги извади на бял свят и почти бруталния натиск на посолствата.

За да регистрират офшорките, Брендо и аверите му се обръщат за помощ към фараона Иво Недялков, пише в мотивите на съда. По това време Недялков се изявява като адвокат, докато текат делата срещу него за измама на хиляди българи чрез пирамидата „Ийст уест интернешънъл”. Подвизава се и като политически лидер на „Нова консервативна партия”, бил е съдружник на Венцислав Дудоленски – един от бившите районни кметове в столицата… Парадокс, възможен само у нас – Дудоленски се оказа важен фактор в „Сдружение за борба с корупцията”… Фараонът Недялков при социализма е бивша комсомолска едра номенклатура, доносник на Държавна сигурност, племенник е на политика-бизнесмен Александър Томов – прочул се с ЦСКА, историите около Кремиковци и т.н. Той самият пък е бивш съветник на последния червен премиер – Георги Атанасов. В Надзорния съвет на пирамидата му пък бе Рада Дойнова – роднина на политбюровеца Огнян Дойнов. Естествено е, фараонът не беше осъден, случи се точно обратното – той осъди България в Страсбург. При тези съдружия и контакти това си беше и „логично”.

Ала не само неговото име се мярна сред опасните връзки с Брендо.

В съдебната зала на процеса срещу мафиота прокурорът пледира: – Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс” и „Фиделити ентърпрайсиз”, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в EURAM банк.

Оказа се, че редица от регистрациите в чужбина на офшорки и анонимни фирми, свързани с човека на Евелин Банев, са консултирани и извършвани от Стоян Маврудиев. А кой е този човек? – Той е самият председател на Комисията за финансов надзор! (и сега – май 2014 г., е на този пост)(бел. от днес – заради международния скандал Маврудиев, макар и мъчително той беше отстранен от Комисията и сложен като ръководител на държавната Българска банка за развитие и след поредния скандал тази година най-сетне напусна държавната работа) – Задгранични компании на мафията са консултирани при създаването им и регистрирани именно от държавника, който би трябвало да следи за спазване на закона, чистотата на финансовите отношения, работата на финансовите компании и борси. Маврудиев е сред съоснователите на партия „ГЕРБ”, техен депутат, шеф на Делегацията на България в ключови европейски органи, изключително близък до Сергей Станишев (навремето оглави Комисията, която разследваше сделките и разходите на неговия кабинет на Тройната коалиция и не откри нищо нередно, въпреки че ЕС му спря траншовете). Ала всички знаем, че мафията е престъпност, сраснала се с държавата и политическите елити. При такава симбиоза няма нито цветове и възгледи, нито партийна принадлежност. Но пък има пари – достатъчно, да купят всичко по веригата – както десни „глобалисти”, така и техни противници – червени „леви идеалисти”. При това са закупувани (и съответно продавани) най-високите възможни места в в държавата.

Следва продължение