вторник, 7 май 2019 г.

ДАНАИЛ ПАПАЗОВ

Строител на капитализма: Данаил Папазов

Капитан далечно плаване, преквалифицирал се в икономист, станал директор на пристанище "Варна", а после и министър на транспорта в кабинета "Орешарски" - това е Данаил Папазов, чието ново амплоа е енергийният бизнес. С покупката си на ТЕЦ "Варна" от CEZ за 48.5 млн. евро той учуди много хора, тъй като производството на централата е крайно нерентабилно, а и без нея електроенергийната система на страната е в излишък.

Папазов обаче, изглежда, си е направил добре сметката, тъй като със счетоводни гимнастики успя да изведе неработещия от три години ТЕЦ на печалба от 60 млн. лв. и да изтегли 30 млн. лв. от наличния кеш по сметките й. Междувременно държавата увеличи с 30% обема на студения резерв и на практика осигури място за мощностите на бившия транспортен министър, които биха могли да генерират около 17 млн. лв. на година от стоенето в готовност. Поискано бе и включване в регулирания пазар на ток с двойно по-висока цена.

Може би някакво влияние в тези събития е оказал фактът, че през 2001 г., когато Папазов оглавява пристанище "Варна", в борда на директорите на дружеството е назначен 21-годишният по онова време Делян Пеевски.

Данаил Папазов взима 30 млн. лв. дивидент от ТЕЦ "Варна". Чрез счетоводни преоценки на активите дружеството е "напомпано" с 265 млн. Лева .

Без да работи, ТЕЦ "Варна" отчита нетна печалба от над 60 млн. лева за 2017 г. А новият собственик на централата - бившият транспортен министър и приближен до ДПС Данаил Папазов, си е разпределил 30 млн. лв. дивидент, платен с наследения от времето на CEZ кеш от над 40 млн. лв. Това става ясно от годишния финансов отчет на дружеството, което неотдавна получи актуализация на комплексното си разрешително и се кани да започне работа на 1 юли.

С извършените счетоводни операции Папазов на практика е успял да извади кеш от дружеството и да покрие голяма част от разходите си по придобиването на ТЕЦ "Варна". Фирмата му "Сигда" купи централата на 20 декември от CEZ срещу 48.5 млн.евро. Известно е, че за целта бе взет кредит от Първа инвестиционна банка за 24.2 млн. евро, като от документите по залога в Търговския регистър е ясно, че лихвата е висока - минимум 7.5%, а обезпеченията са терени в Девня и една бензиностанция. В полза на банката са заложени и 100% от акциите на ТЕЦ-а.

Отделно Папазов вече обяви, че ще участва с 210-мегаватовия 6-и блок на централата в търговете за студен резерв, чийто размер тази година държавата (случайно или не) увеличи. И сметките показват, че ще спечели от това поне 17 млн.лв. за година.

Въпрос на числа

През последните годините от CEZ твърдяха, че ТЕЦ "Варна" е икономически нежизнеспособна и генерира само загуби. Това е и причината централата да не работи от началото на 2015 г. При новия собственик картинката се променя коренно, поне на хартия. Дълготрайните активи нарастват от 10 млн.лв. за 2016 на 275 млн.лв. за 2017 г., приходите от 3 на 65 млн.лв., а загубата от 5 млн.лв. се превръща в печалба от 69 милиона.

Всичко това се случва само за 10 дни - между сделката и 31 декември 2017 г. Причината е, че е извършена промяна в счетоводната политика за оценка на активите, като е приет моделът на преоценената стойност. Най-общо с помощта на независим сетифициран оценител се определя нова справедлива стойност на дълготрайните материални активи - цената, която би била получена при пазарната продажба на даден имот, машина или съоръжение. Мотивът за това е намерението на Папазов да възобнови дейността на дружеството. "Капитал" потърси Папазов за коментар по темата, но той категорично отказа да каже каквото и да било.

Така обаче производствените мощности, които през последните три години са били неработещи и съответно са имали нулева балансова стойност, вече струват стотици милиони. Освен това е извършено и възстановяване на обезценката им в размер на над 55 млн.лв., което е отразено в графата "Други приходи". Там са включени и още 8.7 млн. лв. от възстановената провизия за рекултивация на замърсените от ТЕЦ-а терени.

В крайна сметка са отчетени приходи от над 65 млн. лв., без реално дружеството да е извършвало основната си дейност - производство на ток. Оттук обаче следва и оперативна печалба от 60 млн. лева.

Свързани лица и дивиденти

През операцията новият собственик Данаил Папазов успява да изтегли почти всички налични пари по сметките на дружеството, които са били около 43 млн. лева. Веднага след това над 39 млн. лв. от тях са предоставени като заеми на свързани лица, без да е ясно на кое точно дружество. А в началото на тази година изглежда са върнати обратно, защото на 9 март е бил разпределен дивидент в размер на 30 млн. лева.

Освен това, вдигайки стойността на дълготрайните активи, в бъдеще ще има големи разходи за амортизация, т.е. ще се намали печалбата и дължимият корпоративен данък.

Другата активност е, че са обявени 13 обществени поръчки за ремонт на 4-ти и 5-и енергоблок на централата. Целта е те също да бъдат пригодени за работа на природен газ и да бъдат включени в търговете за студен резерв, което в бъдеще ще донесе още сигурни приходи за ТЕЦ-а.

Затворени пазари

След гласуваните миналата седмица промени в Закона за енергетиката вероятността ТЕЦ "Варна" да произвежда ток за регулирания пазар отпадна, тъй като поисканата цена е много по-висока от тази, която Комисията за енергийно и водно регулиране може да даде. За участие на свободния пазар пък и дума не може да става - електричеството на тази централа е два-три пъти по-скъпо от нивата, на които се сключват борсовите сделки.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Румен Плевенлиев

петък, 25 януари 2019 г.

ГЕН. ГЕОРГИ МИЛУШЕВ

Ген. Милушев, последният шеф на УБО В ЗОРА-та на растежа .

Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 година в хасковското село Капитан Андреево.След завършване на свиленградската гимназия иска да кандидатства в университета, но няма кой да го издържа, и 19-годишен става учител в родното си село. Точно тогава от градския комитет на БКП му нареждат да замине да учи във Военното училище „Васил Левски“. Той отказва, но никой не се съобразява с желанията му. През 1958 година завършва Народното военно училище „Васил Левски“ и така влиза в системата на МВР, след което служи в гранични войски – първоначално в заставата при село Мочуре, а от 1960 година – в Капитан Андреево. През 1962 година е назначен във Второ управление на Държавна сигурност, а през 1968 година е прехвърлен в София, където постепенно израства в йерархията на службата.

Докато работи за Държавна сигурност, през 1969 година завършва задочно външна търговия Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство). От 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 1979 година е заместник-началник на Секретариата на МВР.

От 1982 година Милушев е началник на окръжното управление на МВР в Хасково, където се проявява при извършването на т.нар. Възродителен процес, за което е награден с орден „Народна република България“, I степен. През май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление, а след самоубийството на началника на Управлението за безопасност и охрана Илия Кашев през октомври година е назначен за началник на службата.[3] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП. На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на Тодор Живков, е освободен от поста си, а на 1 юни 1990 година се пенсионира. Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана“ .

След кратка служба като търговски представител на България във Виетнам, Георги Милушев започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“. Съсобственик във веригата е синът на генерала Стефан Милушев . През годините Стефан Милушев беше собственик и спонсор на няколко футболни клуба (Марек, Свиленград и Монтана)

Веригата за техника "Зора" вече е с 36 търговски обекта из цялата страна, приходите й се увеличава с над 23% до 136 млн. лв. Новият лидер в сектора - "Технополис", расте с по-скромните 10%, а досегашният най-голям - "Техномаркет", свива продажбите с гигантските 36%.

Така ръстът при "Зора" може да се дължи както на оживлението в потреблението, така и на слабостите при един от конкурентите.

Естествено има и специфика. Семейната компания се ребрандира миналата година, промени магазините и сайта си и вдигна рекламния бюджет.

Създадената от Георги Милушев фирма започва през 1991 г. с малък търговски обект на улица "Козлодуй" 23. Четвърт век след основаването в решенията за бъдещето влиза фамилията - синове и внуци, образовани в чужбина, сменят фокуса към технологиите и залагат на младите клиенти.

Какво предстои

Макар отчетеното през 2016 г. повишение в приходите от 23% да е внушително, "Зора" вдига летвата още по-високо за текущата година. "Заложили сме на ръст от 25%, като към тримесечието данните ни показват, че се движим в тази рамка", уверява Милушев.

Приоритет на компанията е не толкова откриването на нови търговски площи, макар че и такива планове има за годината, а развитието на текущите. За това са предвидени средства на стойност 3.5 млн. лв. над стандартните годишни инвестиционни разходи на фирмата.

Според Милушев пазарът е наситен. Големите площи се задъхват от високите разходи за поддръжка, заради което "Зора" избира да прави по-малки обекти. От компанията дават пример: оборотът на магазин от 800 - 1000 кв.м е почти аналогичен с този на четири пъти по-големи обекти.

Посоката на сектора

Днес ключови за "Зора" са новите технологии и електронната търговия. Компания, която не е в крак с тенденцията, не може да бъде конкурентоспособна, счита собственикът. От началото им през 2015 г. до края на миналата година продажбите по електронен път на "Зора" достигат 6% от общите, а за 2017 г. целта е да надхвърлят 10%. И макар делът да не звучи особено съществено на пръв поглед, той действително е, предвид че обект на продажбите са дълготрайни и скъпи стоки, които потребителите предпочитат да видят на живо, преди да купят. Като активна и удобна платформа за клиентите очакванията са развитието да дойде от онлайн търговията.

Не липсват и предизвикателства обаче, основно от логистична перспектива. "Срещаме сериозни проблеми във връзка с организацията на доставката на стоките. Куриерските фирми се задъхват и трудно се справят с обемите", коментира Милушев.

През 2016 г. до клиентите на "Зора" са достигнали 1.5 млн. продукта, като голяма част от тях са високотехнологичните продукти за лична употреба. Тази промяна води до увеличаване на потреблението от тях – за разлика от бялата техника, която е по-дълготрайна, високотехнологичните стоки се подобряват непрекъснато, което гарантира една по-бърза обращаемост. Това, комбинирано със зависимостта на хората от телефоните, лаптопите и интернет, води до заключението, че тежестта на онлайн продажбите ще продължи да нараства, а на куриерските фирми може да се наложи скоро да разширяват дейността си.

Възможната спирачка

През 2016 г. компанията увеличава персонала си с 50 души до 475 служители – една нелека задача за по-голямата част от бизнесът в страната. "Недостигът на кадри е един от големите проблеми. Ако не се предприемат мерки, ние ще се окажем във все по-трудна ситуация с всяка изминала година", коментира Милушев.

"Проблемът става все по-сериозен. Всичко друго може да се развива, но без необходимите човешки ресурси нищо не бихме могли да направим. Каквото и да имаш – машини, магазини, стока с добра потребителна стойност, няма да има значение", допълва още той. Добрата новина за "Зора" е, че в мениджърския екип на компанията текучеството е на ниско ниво, което позволява да поддържат стабилни отношенията и фирмените политики.

Но в търговските обекти положението е различно, а стратегия с фокус върху обслужването на клиента изисква обучен и квалифициран персонал. Предвид липсата на устойчиви действия от страна на държавата да се справи с проблема работодателите поемат нещата в свои ръце. За да си набави нужните служители, "Зора" предприема инициативата да влиза в контакт със средни и висши училища. Младежите, които търсят, са в предпоследната или последната година от обучението си, като целта е сключването на договори с тях под формата на стипендии с уговорката след завършване на образованието си да започнат работа в "Зора".Съсобственик във веригата е синът на генерала Стефан Милушев . През годините Стефан Милушев беше собственик и спонсор на няколко футболни клуба (Марек, Свиленград и Монтана)