ВЕНЦИСЛАВ ЙОСИФОВ

Венцислав Йосифов е председател на създадената веднага след разпадането на комунистическата система в България Първа частна банка (1990), която фалира няколко години по-късно, през 1997 г. Кандидат-кмет е на БСП за София (1995).

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП от 1919 г., признат за АБПФК. След 9 септември 1944 г. работи като офицер в БНА. Майка му е безпартийна, дълги години работи в ДИП „Мадара", а преди пенсионирането – като книговезка. Йосифов завършва средното си образование в София през 1964 г. След отбиване на военната си служба следва във ВМЕИ „Ленин", където завършва специалност „Електронна техника". От проучването му преди да бъде вербуван от ДС се установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР „Георги Димитров". След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС „Искра" в София като технолог.

В периода 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ „Васил Коларов". След това работи в ИПК „Промишлена електроника" (1979-1980), а после преминава в ДСО „ИЗОТ" в дирекция „Международно сътрудничество" като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

Контактите му с Държавна сигурност датират още от тогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика" във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Според ВГУ предаваната от него информация е от „оперативен интерес". Връзката с него е прекъснато по „обективни причини" от оперативният работник майор Иван Шаранков, който няколко години по-късно го вербува. Независимо от прекъсната връзка с Йосифов като доверено лице е контактувал друг оперативен работник, отговарящ за ДСО „ИЗОТ". Когато е вербуван през 1987 г. Йосифов работи в току що създаденото държавно обединение Асоциация „Електроника" (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Интересът към него е проявен от създаденото през 1986 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП Четвърто (икономическо) управление на ДС. Вербуването му е мотивирано с необходимостта от привличането за агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация „Електроника" по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения. „Запитан дали е готов и в състояние ли е да изпълнява задачите, които ще му бъдат поставяни от органите на ДС, той отговори утвърдително и подчерта, че и за напред ще продължи да работи така всеотдайно, както е работил до момента", е записал в строго секретния си рапорт за вербовката на Венцислав Йосифов оперативният работник майор Иван Шаранков. В картона на картотеката му е записано, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката и промишлеността.

През 1995 година той е кандидат за кмет на София на Българската социалистическа партия, но губи изборите от Стефан Софиянски.

Йосифов има две деца от настоящата приятелка на лидера на БСП Сергей Станишев - Моника Янова.

За изборите през есента Йосифов е издигнат от инициативен комитет.

Първа частна банка (Най-големият грабеж на 90те в България)

Още от създаването си през 1990г. ПЧБ (Първа частна банка) започва криминалната си история, след коята изгарят стотици хиляди българи. По време на учреждението на банката текат промени в старата Конституция, според която всички акционери трябва да бъдат записани поименно. Това разбира се не се случва и като акционери са записани трима души - Валентин Моллов, Венцислав Йосифов и Христо Маринов. Банката е най-големия фантом създаван в модерната българска история, регистрацията не е издържана юридически, а впоследствие след регистрирането си документите за учредяването и се "губят".

Парите на банката

Стартовоя капитал на банката е 10 милиона лева. ПЧБ излиза на банковия пазар с парите на няколко предприятия, външнотърговски обединения, организации, всички от които държавни. Това е била идея на комунистическото по това време управление на Андрей Луканов. Парите на държавните предприятия е трябвало да се изнесат в "частни" организации, като по този начин се разбие монопола на държавата. Няколко месеца след създаването си, правителството позволява, въпреки наложение мораториум за издаване на акции и ценни книжа, на ПЧБ да пусне акции на стойност 40 милиона лева. Те разбира се са без покритие.

Определението "Банката на властта" Навсякъде се мълви, че ПЧБ е банката на властта. И тя наистина е. Без подкрепата на държавата тя реално не може да съществува в пазарни условия, по пазарни правила и без външна намеса. Чрез въртенето на несъществуващи пари, масово теглене на кредити от близки до банката хора и фирми и отписване на кредити се създават и "кредитните милионери". В цифри

През пролетта на 1996 г. започват масовите фалити на банки в страната. ПЧБ държи челното място с над 55 %.Броят на лошите кредити е 1 324 - без маскираните чрез различни операции и укритите чрез някоя епизодична вноска. От тях близо половината са без никакво обезпечение. Изгърмелите пари по тези лоши заеми официално е 404.395 млрд лева. Шест от най-големите длъжници на ПЧБ са се облажили с почти една трета от тях: все скандални фирмени структури като петролната "Елпида 3", "Плама", винарското "Вини", мулташкото "Балканкар холд", "Вълна М2", "Черноморски бряг". Сред този "елит" на борчлиите са фирми от кръга "Орион", частната "Винком" - закупила ликвидиранта им банка БЗПБ и др. По политическа заръка са финансирани на ангро едри държавни предприятия - сега са в изолация, фалит или процедури за финансово оздравяване. В ПЧБ гърмят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми. Други 108.230 млрд. лева са стопени като взети пари от БНБ, ДСК, Хебросбанк и т.н. От ДСК горят 11.740 млрд. лева, от БНБ - 91.614 млрд. като левове и равностойност на валута. В тази равносметка не влизат парите за преводи директно от валутния резерв, от държавни фондове, кредитни линии от чужина, гарантирани от правителството и т.н. От всички тези банкови схеми и изпиране на пари страда единствено държавния бюджет и обикновения човек. През 1997 г. на България се налага валутен борд, с който се спира безразборното печатане на пари.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Стоян Василев.

ПЛАМЕН ТИМЕВ - ГАНДИ

Пламен Тимев, по-известен като Ганди, един от героите на прехода, е бил изключен като доносник на Държавна сигурност, защото успял да изхарчи 300 хиляди лева между 1985 и 1987 г., стана ясно от прочит на досието му. То беше разкрито, тъй като бизнесменът дължи над 8 милиона неденоминирани лева на банка ОББ.

Ганди, който е един от създателите на театър "Ла Страда" в зората на демокрацията, известен още с връзките си с убития Васил Илиев и взривения Стоил Славов, е бил вербуван по идейна линия като агент "Димов" на Второ главно управление на ДС. Един от мотивите на вербовчиците му е, че като генерален секретар на Световния ски клуб на архитектите той трябва да "не допуска и да пресича проявяването на вражеска дейност от западни арахитекти срещу България". Ст. л-т Асен Асенов обаче явно не е знаел с кого си има работа. Първо въпросната организация се оказала фантом, защото Ганди не я регистрирал две години в съда и второ, архитектът-бохем по "неуточнени данни е извършил разходи общо за над 300 000 лева за сметка на наши организации за мероприятията в Пампорово и Грузинската ССР, гости по хотели, реклами, филми, екипи и даване на излишни и скъпи обяди, вечери и подаръци. Сред завлечените са грандхотелът във Варна с 11 000 лева, "Ню Отани" в София с 15 000 и БГА "Балкан" с 40 000 лв. Това става ясно от предложението за изключване на агент "Димов"от агентурния апарат две години по-късно.

Водещият офицер отбелязва, че Ганди има "неоспорваното (му) качество да представя нещата в розова светлина". В работното му дело пише още, че е давал "ценна информация за лица, интересуващи органите на ДС и КГБ. Въпреки това предвид отрицателните му качества ДС го изключва от агентурния апарат. Нещо повече - иска "чрез БНБ да бъдат уведомени някои основни организации, че сметката на СКИА е закрита с цел недопускане на нови излишни разходи от аг. "Димов", т.е. Ганди. Тимев има написани 18 доноса, благодарение на които ДС е започнало разработка на негови колеги. Ако трябва набързо да бъдат изброени качествата на Пламен Тимев като свободен предприемач, действащ поне на три континента (Европа, Азия и Латинска Америка), неговата биография би изглеждала така: архитект и бохем, верен приятел на Иван Славков отпреди 30 години, човек от обкръжението на Владко Живков, човек на изкуството и културата.

Ако трябва да бъде написана истината за Ганди обаче, неговият портрет би изглеждал по съвсем различен начин. Кумец и подопечен на полковник от бившата Държавна сигурност; измамник, срещу когото още през 1987 г. е заведено следствено дело за злоупотреби; далавераджия, който през 1990 г. е уличен в подписването на чек без покритие; пръв представител на бъдещите мутри (през 1990-1992 г.) по Южното Черноморие, когато със съдействието на своите софийски приятели слага ръка на елитния комплекс Дюни.

Освен това Ганди е съдружник на варненския представител на бившата ВИС - Христо Асенов-Бацата, в бургаската фирма Остро ООД, която е регистрирана още през 1991 година. Той е първият работодател на Митьо Очите през далечната 1991 г., когато назначава бъдещия бос на т. нар. несебърско-поморийска мафия като бодигард в Дюни. А през 1992 г. Пламен Тимев спасява бъдещия създател на бившата борческа империя ВИС - Васил Илиев, по начин, който... превръща никому неизвестния по онова време бъдещ сикаджия - Стоил Славов-Телето, в една от легендите на все още зараждащия се подземен свят.

Случката тръгва от едното нищо, но впоследствие придобива страховити размери. На един тежък рожден ден, организиран в дискотеката на Ганди в Дюни, доволно пияният Васил Илиев забелязва, че някакъв младеж прави нескопосани опити да свали гаджето му. Вбесен от тази проява на въпиюща наглост, Илиев издебва натрапника и с мълниеносно движение му... прерязва гърлото от ухо до ухо, както се казва по друг повод. Първоначално в суматохата и блъсканицата на претъпкания дансинг никой не обръща внимание на кротко полегналия на пода младеж, защото всички го мислят за мъртвопиян. В един момент обаче някой се подхлъзва в локва кръв и в заведението настъпва масова истерия. Около час и половина-два по-късно, когато дискотеката е опразнена, Ганди и още двама-трима от по-трезвите гости сядат и започват да умуват как точно да потулят инцидента. Единият им проблем е, че цялата веселба, убийството и част от истерията са заснети от придворния оператор на Тимев и компания. А вторият проблем е, че полицията вече тропа на вратата, защото някой от панически избягалите гости вече се е обадил на дежурните в РПУ-Созопол.

Тогава на сцената се появява Стоил Славов-Телето - бивш служител в УБО, който започва да разиграва бившите си колеги по всевъзможни начини - само и само полицейски крак да не стъпи в дискотеката, докато всичко вътре не грейне от чистота. След четири-пет часови кандърми созополските ченгета викат на помощ един от заместник районните прокурори на Бургас, а той - Специализираното подразделение за борба с масовите безредици към РДВР-Бургас. И тогава започва истинският екшън, защото от двете страни на барикадата се вадят пищови и... боят настава. Съпротивата на Телето е сломена едва призори, когато трупът на нещастия младеж е откаран в неизвестна посока, гузният и изтрезнял Васил Илиев е скрит чак на Слънчев бряг, а дискотеката грее като излизана. Целият екшън приключва с образуването на дело срещу Стоил Славов за оказване на съпротива на органите на реда и за притежание на незаконно оръжие. Две-три години по-късно това досъдебно производство е забравено от абсолютно всички, въпреки че въпросното оръжие се оказва картечен пистолет, който е откраднат от Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите) и с него е извършено убийство.

И накрая, за да стане ясно съвсем що за човек е най-пресният високопоставен арестант, през есента на 1995 г. Пламен Тимев, през фирмата си Ла Страда, става спонсор и основен информатор на Христо Калчев в опита му да опише мафиотизирането на България в т. нар. вулгарни романи. Според официалната информация, Пламен Тимев е арестуван на 15 май (вторник) за измама в размер на 250 000 евро. В края на 2005 г. той е излъгал турския бизнесмен Мехмед Дикташ, че има разрешение за изграждане на прословутия Дом Родна стряха, който се намира на столичния бул. Тодор Каблешков и е собственост на Агенцията за българите в чужбина.

За да привлече Дикташ като инвеститор, Ганди му показал фалшив договор с държавното ведомство (скрепен и с фалшивия подпис на управителя на Националния дарителски фонд 13 века България - Кин Стоянов), а турчинът му броил 500 000 лв. без никакво колебание. Година по-късно обаче, когато чудовищният по своята грозотия строеж на Родна стряха продължавал да бъде във вида, в който го е заварила демокрацията през 1989 г., турчинът усетил, че е станал жертва на измама и подал жалба в прокуратурата.

Според статистиката, това е четвъртото досъдебно производство, образувано срещу Пламен Тимев-Ганди. През 1987 г. срещу него започва наказателно преследване за злоупотреби при изграждането на Българо-съветски ски клуб. През 1990 г. е спипан да подписва чек без покритие. А през 1992 г., по жалба на завлечен бизнесмен, Ганди е арестуван и изкарва в предварителния арест четири месеца. Досущ като десетки и стотици други ятаци на организираната престъпност в легалния бизнес, Пламен Тимев е с блестящо от чистота съдебно минало. Чудно защо ли?

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Венцислав Йосифов.