ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ - ИЦО САЛФЕТКАТА

Героите на прехода: Христо Александров -от войнишката лавка до банката

Сервитьорът от "Ритора" Ицо Салфетката става любимец на Луканов и учредител на Г-13 Историята все още спори по въпроса, дали емблемата на пловдивския преход Христо Александров има повече стаж като сервитьор, или като банкер. Наричан първоначално Салфетката, а после "брокера", бившият собственик на "Агробизнесбанк" е една от знаковите личности за първоначалното натрупване на капиталите след 10 ноември. Все още се носят легенди как младокът без образование е пробил във финансовите среди в началото на 90-те.За тези, които го познават, той е по-скоро гениален комбинатор, отколкото дребен тарикат, споходен от голям късмет. От малък обича шума на парите, а те лесно му се лепят. Още незавършил училище той грабва таблата и става сервитьор в някогашната "Симфония" край пеещите фонтани в Пловдив. Не остава далеч от чекмеджето и в казармата. Службата в ракетното поделение в Марино поле е песен за него, защото вместо да върти волана на ЗИЛ-а, Александров се урежда да продава във войнишката лавка. Само той знае как от закуски и лимонада може да се спестят пари за вартбург без помощ от роднините. Дни след уволнението отраканият келнер вече се вихри в бара под РУМ "Тракия". Още същата година с връзки и чар 21-годишният Александров постига първата си мечта - да трупа бакшиши в най-реномираното заведение в Стария Пловдив. В ресторант "Ритора" посетителите са от екстра класа, а талантът на Ицо Салфетката не остава незабелязан и невъзнаграден. Именно там в лукса и уюта на Стария град птичето каца на рамото на Алексанрдров.

Защото Ицо става любимец и на Андрей Луканов, който след години дава рамо на напористия и оправен младеж. В зората на демокрацията Ицо напуска "Ритора", за да завърти заедно със свой съдружник прочутата каравана "Чадъра" на търговската улица "Капитан Райчо". Заведението е пълно от сутрин до вечер и скоро Салфетката отваря първото чейнчбюро в града "Александър". За да дойде знаменитият момент при учредяването на финансово-брокерска къща "Пловдив" през 1991 г., когато Валентин Моллов въвежда в стаята късо подстриган младеж с куфарче и пред изумените си съдружници представя Христо Александров като управител на ФБК. Изненадата вече е по-малка, когато бившият сервитьор сяда в шефския стол на Агробизнесбанк. "Само той си знае как взе задочно диплома от Свищов, но имаше ум като бръснач и винаги беше напред с идеите как да се правят пари", казват негови приятели.Именно като шеф на банката Ицо Салфетката се връща през 1993 г. в "Ритора", но за да седна на един от 13-те стола, край масата, на която е учредена емблематичната Г-13...Възходът на Агробизнесбанк е главозамайващ. Идеята е тя да кредитира производството на тютюн в Благоевградско и Родопите. По естествен начин се ражда идеята са създаването на компанията "Финком", която изкупува продукцията и става доставчик на "Филип Морис". За броени месеци са риализирани милиони долари печалба. Бизнесменът вече крои планове за собствена марка цигари в нова тютюнева фабрика. В същото време заедно с Христо Данов взимат властта във футболния съюз и преживяват своите звездни мигове с паметната победа на трикольорите над Франция на "Парк де Пренс" и последвалото велико американско лято.

Именно със заем от "Агробизнесбанк" са платени премиите на националите за класирането на САЩ 94 и е подсигурена подготовката на отбора, стигнал до четвъртото място в света. По онова време Пловдив има 4 отбора в "А" група, като всички разчитат на пряката или косвена помощ от фирмите на Александров и Данов.Ицо винаги се е целил в грандиозни проекти. Той е сред инициаторите и на военната изложба "Хемус", която съществува и до днес. Около заиграването с военно-промишления комплекс Алекнадров чрез банката си започва да кредитира ВМЗ. Идеята е по-късно закъсалата оръжейница да бъде придобита на принципа "дълг срещу собственост". Точно от ВМЗ обаче идват най-големите проблеми за трезора по време на последвалата криза. Правителството на Жан Виденов натиска Александров и съдружниците му да дават бързи заеми на предприятието, в което зреят бунтове за заплати. Връщането на парите се бави. Тютюнопроизводителите също са в тежка ситуация, а "Агробизнесбанк" вече има сериозни проблеми с отпуснатите лоши кредити. Следва фалитът и поредицата от дела. Още в началото на разследването Алексдандров изчезва с чужд паспорт в Доминика. Връща се сам 2 години по-късно и се предава на следствието. Първоначалната му присъда е 10 години, но след обжалвания е оправдан за фалита на банката. Осъждат го за присвоени 140 000 лева от Финансово-брокерска къща "Пловдив", в която е главен акционер. Лежи съвсем кратко в затвора и от 2013 г. отново е в бизнеса. Собственик е на бившето предприятие за трикотаж "Андрей Юруков", в което някога се правеше българската ЛаКоста. И днес фабриката работи ишлеме за различни световни марки, но бизнесът върви все по-трудно заради огромната конкуренция от Китай и Турция. По днешното битие на Христо Александров вече не личи да е човек, който не си знае парите

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Георги Иванов Георгиев.

СТОЯН ВАСИЛЕВ

Бизнесменът с политически амбиции и човек на Мая Манолова от Приморско Стоян Василев е новият собственик на т.нар.“Подпорна стена“ на Алепу, похвали се самият той на извънредна пресконференция в столицата. Той е купил дъщерната фирма на "Главболгарстрой" - "ГБС Турс" ЕАД, която притежава правата за комплекса. От компанията потвърдиха за сделката.

Стоян Василев е настоящ общински съветник от ПП МИР в Общински съвет Приморско. Той бе кандидат-кмет през 2019 година и дори стигна до балотаж. Василев е бизнесмен с интереси в сферата на туризма и ресторантьорство. Той е брат на Здравко Василев - първият победител в "Биг Брадър". Стоян Василев обяви, че сделката е извършена вчера, но все още не е вписана в Търговския регистър. Фирмата щяла да бъде преименувана на "Блек сий фемили резидънс". Целта на Василев била "намери най-добрият законов и обществено приемлив начин проектът да бъде завършен, обясни той. Новият инвеститор е категоричен, че се е запознал подробно с историята на проекта от първото инвестиционно намерение през 2007 г. и всички действия са законни.

Василев обеща, че достъпът до плажа ще бъде винаги свободен, тъй като ивицата е държавна собственост. Ако проектът остане на този етап - изградено свлачище, то ще стане част от многото "бетонни гробници" по морето, както наричат незавършените обекти, а можело да стане красив комплекс, който да се вписва по естествен начин в околната среда, твърди Стоян Василев. Според инвеститора има опасност събаряне на укрепителното съоръжение да активизира отново свлачището, да повлече близката пречиствателна станция и да доведе до екологична катастрофа и пропадане на съществуващия път.

Василев припомни, че към момента всички строителни дейности по проекта са спрени и се изчаква решение по казуса на ВАС. Докато всички съдебни инстанции се произнесат по разрешението за строеж, новият собственик възнамерява да проведе срещи с представители на туристическия бранш, на местната общественост, както и на неправителствения сектор, в това число на еколози и природозащитници. Той бе категоричен, че може да работи с хора, които са загрижени за природата, но няма да бъде оставен да бъде изнудван от псевдо зелени защитници и еколози.

От "Главболгарстрой" със съобщение до медиите потвърдиха за сделката, цената за продажбата на дъщерната им фирма не се упоменава.

"Процесът по реализация на ваканционното селище датира от 2007 г. - собственик на земята и инвеститор в проекта е компанията "Алепу Вилидж" АД. През 2016 г. "ГБС Турс" ЕАД се включва като партньор в проекта при вече обявено инвестиционно намерение от страна на "Алепу Вилидж" АД и с цел да допринесе за запазване облика на района, сходен с този на съществуващия в съседство комплекс "Св. Тома", както и с цел да предотврати риска от разрастващото се свлачище. Неовладяването на свлачищните процеси и потенциалното засягане на действащата пречиствателна станция, създаваше реален риск от замърсяване на целия залив "Дюни", както и на намиращия се в съседство плаж "Аркутино". Независимо от факта, че извършените строителни дейности са напълно законосъобразни и в съответствие с одобрените проекти, последвалата негативна кампания и отрицателен обществен отзвук, водят компанията до решението да се откаже изцяло от участието си в проекта "Алепу Вилидж". Холдингът, стъпвайки на над 50-годишната си история, на градените в годините традиции и на реализирани знакови проекти в строителния сектор в България и чужбина, не желае да понася допълнителни репутационни щети от курортния комплекс и се концентрира върху изпълнението на основните си строителни дейности и собствени инвестиционни проекти. Дружеството "ГБС Турс" ЕАД, което е носител на отстъпено право на строеж и на разрешението за строеж на ваканционното селище, е продадено на г-н Стоян Василев, който притежава богат опит и работи активно за развитието на туризма и е подкрепял редица екологични каузи по Южното Черноморие. Сделката е финализирана и са подадени съответните документи към Търговския регистър", посочват в съобщението си от "Главболгарстрой".

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Христо Александров - Ицо Салфетката.