Красимир Стойчев Стойчев
4 октомври 1955 г.
София.
Икономист.
Комитет по единна система за социална информация.
29 години.
Агент.
„ТАНЕВ”.
Управление „И” (икономическо) към Второ главно управление на ДС, Четвърто (икономическо) управление на ДС (от 1986 г.).
12 юни 1984 г.
2 юли 1984 г.
полк. Пенко Василев Сопков.
полк. Пенко Василев Сопков; ОР Георги Мурджев.
„В непринудения разговор кандидатът разкри пълните си възможности, очерта границите и проблемите, по които може да бъде полезен. Беше му предложено сътрудничество, което той прие”, управление „Икономическо” при Второ главно управление на ДС, 1984 г. за вербуването на Красимир Стойчев като агент „ТАНЕВ”.
Разработена му е линия на поведение за провеждане на „М-100” (проникване в чужда разузнавателна служба чрез внедряване на агент) на израелското разузнаване.
11 април 1990 г.
17 април 2013 г. с решение №2-168 на Комисията по досиетата при проверката на длъжниците към „Балканбанк”.
Документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-33016; рег. дневник; картони – обр. 4 и обр. 6.
1.Член на Съвета на директорите на фирма-длъжник „Нюз Холдинг” АД към „Балканбанк.
2.Член на Съвета на директорите на „Капитал банк” (1993-1996).
3.Член на Съвета на директорите на фирма-длъжник „Мобилтел” АД към Банка за земеделски кредит.
2.Член на Съвета на директорите на „Капитал банк” (1993-1996).
3.Член на Съвета на директорите на фирма-длъжник „Мобилтел” АД към Банка за земеделски кредит.
Красимир Стойчев е бизнесмен, собственик на една от големите фирми в началото на прехода след 1989 г. „Трон", един от основателите на Г-13, на „Капитал банк" и в. „Стандарт".
Завършва английска гимназия заедно в София. Следва в Икономическия институт „Карл Маркс" (днес Университет за национално и световно стопанство). Започва работа в Комитет по единна система за социална информация (днес Национален статистически институт).
От първия мобилен оператор в България до „Макс телеком"
Стойчев е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел". Взима лиценза за него срещу 40 000 долара без търг през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, сочен като един от най-бързо забогателите бизнесмени в Европа, основател на фирмата „Нордекс" и персона нон грата в САЩ, Великобритания и Канада. През 1997 г. – след разваляне на сделката с Лучански Красимир Стойчев продава „Мобилтел" на друг руски бизнесмен Майкъл Чорни, изгонен през 2000 г. от България със заповед на директора на Националната служба за сигурност.
Строго секретен рапорт за вербовката на Красимир Стойчев от Второ главно управление на ДС през 1984 г. | Източник: comdos.
Като собственик на фирмата „Трон" Стойчев е един от основателите на Г-13 – първия клуб на едрия бизнес в България, в която влизат Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Васил Божков и др.
Основава „Капитал банк" заедно с бизнесмена Ангел Първанов. Банката фалира през 1997 г., като Първанов впоследствие твърди, че фалитът е разпореден „отгоре", след като влиза в противоречие със Стойчев. Първанов заявява „при мен Костов, който е близък на Стойчев, искаше да спаси приятеля си да не връща парите на банката" (28 млн. германски марки). Впоследствие трезорът е продаден на варненската икономическа групировка ТИМ за 1 лев.
През последните години бизнесът на Стойчев е свързан с WiMAX технологията чрез компанията си „Макс телеком". Според търговския регистър през март 2013 г. фирмата е продадена на дружество, регистрирано в Люксембург.
Приятелство с Иван Костов
Красимир Стойчев е близък приятел на Иван Костов. През 1997 г. в интервю за в. „Капитал" самият Стойчев посочва, че двамата се познават още от 1982-1983 г., когато са направили първия баланс на България по западна методология за Националния статистически институт, където Стойчев е работил.
В едно от последните си интервюто от март 2013 г. Стойчев посочва, че по време на управлението на СДС (1997-2001) е съветвал тогавашния премиер Иван Костов, но последният не се вслушвал в съветите му.
Агентурна принадлежност
Според изнесените от комисията по досиетата данни Красимир Стойчев (1955) е привлечен като агент от Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването), управление „Икономическо" през 1984 г. под псевдонима „ТАНЕВ". След това е работил и за създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1990 г.
Лицевата страна на един от картоните на Красимир Стойчев | Източник: comdos.
Неговата агентурна принадлежност е обявена за първи път като член на Съвет на директорите/ на фирма – длъжник "НЮЗ ХОЛДИНГ" АД, издаваща през 90-те години в. „Стандарт", на който тогава той е издател-основател.
Според картона в картотеката Стойчев е вербуван като агент на идейна основа. Досието му е класическо прочистено дело, според строго секретните от особена важност указания за унищожаването на делата на агентурния апарат, които в края на 1990 г. са утвърдени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.
В делото на агент „ТАНЕВ" са запазени рапорта за вербовка, регистрационната бланка и предложението за изключване от оперативния отчет. Тези няколко листи са поставени в папка за паспортна преписка, а най-вероятно останалите документи от личното и работното дело са унищожени.
Според закона за досиетата от 2006 г., приет от тройната коалиция и от тогавашната опозиция, запазените документи са достатъчни за обявяване на агентурната принадлежност на Красимир Стойчев.
Той е привлечен като агент през 1984 г. към отдел 10 на управление „Икономическо" към Второ главно управление на ДС. Самият отдел се води „Икономически" и отговоря за обезпечаването на различни държавни ведомства като министерства и институти, свързани с икономиката. По това време Красимир Стойчев работи като специалист в дирекция „Глобални анализи" при Комитет по единна система за социална информация (ЕССИ 1977-1987 г.), впоследствие Централно статистическо управление към Министерския съвет, днес Национален статистически институт.
Гърб на картона | Източник: comdos.
Както по-горе е посочено управление „Икономическо", създадено през 1982 г. в рамките на ВГУ, прераства през 1986 г. в самостоятелно Четвърто (икономическо) управление на ДС.
Намерение за внедряване в израелското разузнаване
От рапорта за вербовка на Красимир Стойчев става ясно как точно е бил привлечен за агент. В този документ е посочено и неговото съгласие за това, а също така необходимостта да спазва правилата на конспирацията. Първите му задачи са свързани с негови пътувания в чужбина – във ФРГ и Швейцария.
От другия основен документ – рапорт за изключването на агент „ТАНЕВ" от агентурния апарат от април 1990 г. на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК), правоприемник на ВГУ – се разбира линията, зададена на агента. Според нея Стойчев е трябвало да бъде вербуван от израелското разузнаване и да играе ролята на двоен агент. Това мероприятие е зашифровано като „М-100". В документа е отбелязано, че по тази линия „не са постигнати никакви оперативно значими резултати".
Посочено е също така, че от септември 1989 г. Стойчев е заминал на задгранична работа за срок от 4 години, като не е посочена страната на задграничната му командировка.
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Ваньо Алексиев .
