БОГОМИЛ МАНЧЕВ

БОГОМИЛ МАНЧЕВ – ЕНЕРГИЕН ОЛИГАРХ И МАФИОТ

20.09.2013

  КОГАТО СТАНЕ ВЪПРОС ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА, ТРИ ИМЕНА ВИНАГИ ФИГУРИРАТ В СЕКРЕТНИТЕ ТЕЛЕГРАМИ НА АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ ДО ВАШИНГТОН.

УИКИЛИЙКС придоби и публикува тези секретни документи, които вече са достъпни за всички, а не само за американските разузнавателни служби. 

Според информацията на политическия отдел в посолството, обобщена от посланика, БОГОМИЛ МАНЧЕВ, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ и ХРИСТО КОВАЧКИ  са  тримата ключови играчи в енергийния бизнес, превърнали се по време на прехода в „ОЛИГАРСИ ” и „МАФИОТИ“.

В българската икономика енергийният бранш е по-различен от другите. Той  действа на затворен, „кастов принцип”и затова не е трудно няколко групи с изявени лидери да доминират в него и винаги първи да слагат ръка върху обществените поръчки. Тези няколко групи са изградили всяка за себе си солидно лоби, като са привлякли и използват отговорни фактори на най-високо равнище.

Според американското посолство в София тези изявени лидери са Манчев и Георгиев, а от няколко години и Ковачки.

Тримата бързо забогатяват по време на българския преход, който трае вече много години и се съпътства с корупционни практики, сива икономика, беззаконие и мафиотски структури.

Това е характерно най-вече за енергийният сектор, който си спечелва „славата” на един от най- корумпираните.

Като натрупват много пари, включително и незаконно и тримата започват да ги използват за придобиване на власт и влияние.

До такава степен те вече се чувстват силни и над закона, че започват да влияят на партии, да купуват политици, висши държавници, магистрати,  стават недосегаеми дори и за съдебната власт.

Според информациите на американското посолство партиите, върху които „енергийната тройката” оказва силно влияние са БСП, НДСВ и ДПС. И в сложната игра на различните лобита, кланове или кръгове, активно участват лидерите на тези партии, както и близкото им обкръжение. 

В енергетиката, само между 2004 – 2006 г. България е вложила над 4 млрд. лева.  

От над 6 млрд. евроинвестиции за икономиката ни – 40%, или близо 3 млрд. лева са за този бранш.

И ако държавата продължава да абдикира и да оставя енергетиката в ръцете на корумпирани държавници, на които олигарсите дърпат конците, тя ще продължи да бъде  ”златната кокошка”за олигарсите и мафиотите.

През 1985 г., Богомил Манчев завършва техническия университет в София и постъпва на работа в оперативното звено на АЕЦ Козлодуй. От 1988 работи като старши експерт в Централната лаборатория по системи и управление.

През 1992 г. се присъединява към частната фирма Риск инженеринг като заместник управител, а от 2001 до 2002 г. е неин управител. След преобразуването й в акционерно дружество, заема поста изпълнителен директор и основен акционер.

През 1995 г. основава Джи Си Ар ООД със съдружници Риск Инженеринг и Gilbert Commonwealth Risk Ltd., на която също е управител.

Звездният миг на Богомил Манчев настъпва с идването на власт на НДСВ, когато неговият приятел и състудент Милко Ковачев е избран за министър на енергетиката, а другият му приятел – Веселин Близнаков, за шеф на парламентарната комисия по енергетика.

Приятелите му в същност командват входа и изхода на енергетиката – командват най –важният дял от икономиката на България.

Според в-к „Банкер”, по царско време се приватизират 66% от държавното участие в сектор енергетика и по оценки на Центъра за изследване на демокрацията, процесът довежда до оборот от 2 млрд. лева – под масата. Това е периодът на голямото крадене и бързото забогатяване!

Направил много пари и набрал голямо самочувствие, Богомил Манчев ще заяви самодоволно:

„Всеки министър, иска или не, трябва да се съобразява с Риск инженеринг”!

При управлението на Иван Костов фирмата на Богомил Манчев не може да се похвали с особен напредък – не както при властта на НДСВ и Тройната коалиция.

При министър Ковачев нещата рязко се променят. С негова помощ и тази на Близнаков, Манчев става подизпълнител на Westinghouse за проект на ЕС и ФАР, свързан с блокове 1-ви и 2-ри на АЕЦ „Козлодуй“. От тук нататък силният старт е даден и ролята, а от там и влиянието на Манчев непрекъснато растат. Той печели проекти по ФАР за подобряване на сигурността в Козлодуй, включително и за блоковете 3-ти и 4-ти. Също така, печели и проекти за подготовка на документацията по разработката на урановите мини в Симитли и Доспат, както и проекта за оценка на възможни депа за съхраняване на радиоактивни отпадъци и др.

Четиригодишното управление на Симеон Сакскобургготски е „златният период” – периодът на мащабното и всеобхватно участието на Манчев в българската енергетика. Той контролира всички обществени поръчки в сектора. Манчев се държи и е смятан за „министър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху министър Ковачев. Той дори контролира кадровите назначения в държавните енергийни асоциации и съветва Ковачев за обществените поръчки в сектора.

Влиянието на Манчев върху министъра е толкова силно, че Ковачев си спечелва прякора – „Министър на Риск Инженеринг.“

Манчев получава най – големия дял от дейностите в енергийния сектор. Има участие в 10 различни фирми и е подизпълнител на няколко десетки други. Фактически той контролира почти всичко в Козлодуй.

Той притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и отговоря за всички обслужващи и ремонтни договори в централата.

Между журналистите, често срещана шега е, че той е приватизирал входа и изхода на „Козлодуй“.

На мафиотски жаргон това е”клопката на паяка”!

Манчев упражнява силно влияние върху директорите на „Козлодуй“, а  един от заместник – председателите на НЕК е бивш негов служител.

Според в-к „Капитал“, НЕК използва Корпоративна Търговска Банка за по – голямата част от бизнеса си, което е договорено тайно чрез Манчев.

Богомил Манчев е на корицата на Forbes, където в статия за него пишат, че той е човекът, който превърна риска от атомни аварии в бизнес за стотици милиони и изгради енергийна империя.

Голяма енергийна компания от САЩ се оплаква в посолството им в София, че ръководството на „Козлодуй“ се опитва да им наложи Риск инженеринг като подизпълнител или партньор, в области, където не са компетентни.

Служителите на американската компания се притесняват, защото ако откажат партньорството им, ще бъде застрашено както за този, така и за други проекти. А при съвместната дейност с Риск Инженеринг, може да пострада работата им и репутацията на компанията.

Манчев и Риск Инженеринг поддържат тесни работни връзки с австралийско – американската компания Worley Parsons. През 1998 г., Манчев създава партньорство със SOFIA Парсънс и по – специално с техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич (Djurica Tankosic). Съвместната фирма GCR е създадена, за да модернизира блоковете 5-ти и 6-ти на АЕЦ „Козлодуй“, а такава модернизация вече е била извършена от Westinghouse. Отношенията между Манчев и Танкошич са много близки, адресът на Parsons E & C Bulgaria е същият като на Риск Инженеринг.

Според посолството, Манчев използва американската връзка, казвайки, че работи за САЩ, без да има право и основание за това.

Часове след като е обявено подписването на Меморандум между България и Русия за създаване на проектна компания за АЕЦ Белене, на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) се появи и текста на меморандума. Бързината в действията на МИЕ е изненада за всички, но се разбра, че липсват реквизитите на МИЕ, които се полагат при такъв документ.

От сайта се вижда, че автор е Maria Bizheva акционер във фирмата ANG, от хората на Манчев и носи заглавие TITAN Mine Mouth Power Plan.

Гафът с Меморандома и участието на Бижева, не е голяма изненада, защото всички от бранша знаят за ролята и мястото на Манчев в българската енергетика. Това е поредното доказателство за неговите възможности на правителствено равнище – Меморандумът за АЕЦ Белене да е подготвен от негов човек.

Богомил Манчев твърдо отстоява идеята АЕЦ”Белене” да бъде строена от руснаци с руски реактори, защото в нейното изграждане участват почти всички негови фирми. И понеже има много пари, власт и влияние, има и голямо”лоби” във висшите държавни енергийни среди и тези от елита на БСП – депутати, бивши министри, а дори и бивш президент.

Борбата за реализацията на този проект продължава както открито, така и прикрито.

През 2004-та година НЕК възлага две поръчки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ – Доклад за въздействието върху околната среда и Технико – икономическо изследване, с цел подготовка на документа за внасяне в парламентарната комисия по енергетика. Договорите са оценени на 8 милиона долара и са възложени, без обществена поръчка на Parsons, като Риск инженеринг поема по – голямата част от работата и по–специално докладът по екологията. Подобно технико-икономическо изследване е било правено през 2000 г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара.

През 1999 г. е направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били много различни от предишните и в повечето случаи просто са преписвали старите.

Това е напълно възможно тъй като Манчев притежава архива на „Енергопроект“. Подобни доклади в САЩ и ЕС струват не повече от един милион долара. Енергетиците се шегуват като казват, че не трябва да си икономист, за да разбереш, че НЕК са могли да получат много по – добра цена за изследването, но просто са направили подарък на Манчев от 8 млн.долара.

България е водещият износител на електричество на Балканите и снабдява с електроенергия Косово, Албания, Сърбия, Македония, Гърция и др. През 2005 г. НЕК, която държи монопола върху износа на електроенергия, извършва рекорден износ – 7,5 млрд. киловатчаса, и България става четвъртия най-голям износител на електроенергия, след Франция, Чехия  и Полша.

Но 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чужди посредници, които купуват електроенергията на ниска цена и я продават с огромна печалба.

Чрез корупционното допускане на посредници НЕК губи около 50 милиона долара годишно. Тази порочна практика, НЕК продължава и сега. Фирмите, които избира да продават  електроенергия са съмнителни и корумпирани.

През 2005 г., главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. EFT България се притежава от фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. Нима НЕК не вижда явната корупционна схема, която се разиграва под носа му.

Танкошич и свързаните с него фирми по подобен начин изнасят наше електричество за Албания, с участието отново на Риск Инженеринг.

Богомил Манчев също е главния посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна.

Нашата информация относно българската енергетика, се основава на  публикувани в сайта на „УИКИЛИЙКС секретни грами на американското посолство в София, допълнена и с наша такава. От нея се вижда как държавата при три правителства –, синьо, жълто, червено, съзнателно е допускала олигархът Богомил Манчев да трупа пари за сметка на всички нас – данъкоплатците!

Оставяме изводите и коментарите да направи всеки сам.

Но нормално е да попитаме, с пасивността си не вредим ли на самите нас! 

Само ще отбележим, че „УИКИЛИЙКС” дръзна да разкрие тайните доклади на американското посолство, иначе всичко щеше да остане скрито дълбоко в секретните им архиви.

А ние разширяваме и допълваме тяхната информация.

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ МЪЛЧАТ, СПОТАЙВАТ СЕ И ГЛЕДАТ ДА ЗАВЛЕЧАТ И ТЕ НЕЩО, ПРИКРИВАЙКИ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ!

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря 

Атанас Тилев .

АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ

Как личният „котарак“ на Бойко Борисов направи първите си 40 млн. лв.

16.07.2015

Есента на 2009 г. Преди броени седмици ГЕРБ е спечелил убедително парламентарните избори. Бойко Борисов заема премиерския пост след поредица люти закани към ДПС по време на изборната кампания. В ефира се появява една нова телевизия – ТВ7, а един настоящ евродепутат и, както сам се нарича „бивш журналист“, слиза от екрана на Би Ти Ви и започва "свой бизнес". 

Поредица от събития, които сами по себе си не значат нищо. В крайна сметка обаче довеждат до това, че 5 г. по-късно един човек, който не присъства формално никъде в тази поредица, става най-големият депозант в една банка и се превръща в индустриалец. Как председателят на федерацията по културизъм и близък приятел на премиера Александър (Сашо) Сталийски извървя този стремглав възход е въпрос за около 40 млн. лв.?

Такава поне е сумата, която изтекли в интеренет документи сочат, че дуетът Сталийски и Сечкова са държали в КТБ. Други 10 млн. лв. двамата успешно са прехвърлили към друга банка в дните, преди КТБ да падне. Банка, която в онези дни прекредитира експозицията на контролираното (по думите на изп.директори на КТБ) от Делян Пеевски „Булгартабак холдинг“. Но това е друга тема. 

С цедираните от Сечкова и Сталийски пари „Кепитъл Инвест“ преди броени дни успя да превземе плевенския завод за стъкло "Рубин" в скандална сделка, минала без одобрението на досегашния собственик на завода. Сделката беше представена в контролираните от ДПС депутата Делян Пеевски медии като продажба от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев „под носа“ на квестори и държава. Така с посредничеството на фирма-пощенска кутия, каквато безспорно е „Кепитъл Инвест“, Сталийски се превърна в индустриалец. 

Но наистина ли е Сталийски, или КОЙ държи ключа към растежа?

Отговорът на въпроса ни отвежда отново към 2009 г. През октомври лиценз за ефир получава нова телевизия – ТВ7. Председател на съвета на директорите става домуващият в Монако австриец Александър Франц Пайр. Запомнете това име, ще ви потрябва. Пайр е представител на кипърската офшорка CHIQUITENA HOLDINGS LIMITED. Тя пък от своя страна се притежава от регистрираната във Виена MediaBulgaria Holdings GmbH. Така е изпълнена познатата и от други сделки система с навързана във вертикал собственост, целяща да скрие истинските държатели на правата зад една компания.

Почти по същото време Николай Бареков слиза от екрана на Би Ти Ви. В интервю за „24 часа“ през ноември 2009 г. Бареков обяснява, че на 37 години не му отива обикновен трудов договор. В интервюто си Бареков разяснява и за отношенията си с Иван Терзийски – бивш охранител в Би Ти Ви. Запомнете и това име. Терзийски се появява сред „основателите“ на сайта bnews.bg, за който и до днес се говори като за медия на Бареков. 

„Да се свържат с Иван и да го питат (дали е подставено лице на Бареков – бел. ред.). Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа“, обяснява Бареков. И е много прав, че Терзийски се познава с много хора. Справка в Търговския регистър например показва, че Иван Терзийски например много добре се познава с Александър Франц Пайр и Виолета Сечкова. Защото тримата присъстват в поредица от джиросвания на акции от „Ноу Фрейм Медия“ със сегашно име „Прайм тайм медия“. 

В периода октомври 2009 – април 2014 г. компанията е почти монополист в продуцирането на външна продукция в ТВ7. Това е и периодът, в който главно действащо лице в дружеството е Виолета Сечкова. В първия състав на Съвета на директорите на дружеството присъстват Виолета Сечкова, Иван Терзийски и Теодора Танева – сегашен основен свидетел на прокуратурата в производството срещу Цветан Василев. През ноември 2009 г. обаче Танева е сменена в борда от Емил Кошлуков. 

Приеманият за еднакво близък до Ахмед Доган и Бойко Борисов бивш „дисидент“, а впоследствие преквалифицирал се на журналист Емил Кошлуков очевидно е имал мисията да изпълни политическата спойка между „Ноу Фрейм Медия“, ДПС, ГЕРБ и ТВ7. 

Следвайки промените в политическия спектър, през годините в „Ноу Фрейм Медия“ съставът на съвета на директорите се мени често. И така до май 2014 г., когато в него присъстват Виолета Сечкова, Стефан Сечков (очевидно неин близък роднина) и Емил Кошлуков. По това време конфликтът Пеевски Цветан Василев е приел застрашителни размери и медиите на ДПС депутата са открили широка атака по КТБ и ТВ7. Тогава целият борд на „Ноу Фрейм Медия“ е сменен, а собствеността от Виолета Сечкова, кипърската офшорка, Емил Кошлуков и Иван Терзийски преминава в „Прайм Тайм Инвест“, което е контролирано от три близки на Цветан Василев фирми.

Сталийски – Сечкова – Бареков в полза на Борисов

Защо е толкова важна цялата тази история? Защото „Ноу Фрейм Медия“ очевидно е източникът на средствата на Сталийски и Сечкова в КТБ. И защото нереално скъпите продукции, за които компанията е получавала средства от ТВ7 явно говорят, че тук смисълът е бил друг.

Според запознати още при създаването на телевизията сделката е била договорена за 50 на 50 по системата Василев финансира цялата схема, Пеевски връща половината разход, а телевизията слави Бойко Борсисов и кабинета му. Тя обаче има и по-важна функция – отчитане към върхушката на ГЕРБ. Срещу това Василев получава шанса да бъде оставен да работи на мира, а Пеевски и ДПС - да получат спокойствие и да запазят позиции в отделни сектори на държавната администрация.

Но как може да се генерира такъв паричен поток, че това „отчитане“ да не прави явно впечатление? Чрез мега, гига, турбо продукции, които естествено са външни за ТВ7 и по този начин парите директно изтичат към продуцентските компании. 

И ето тук идва ролята на „Ноу Фрейм Медия“ и Сталийки. Като доверен човек на Борисов на него е възложено да изиграе ролята на „събирач“. А че Сталийски е доверен човек на Борисов, е безспорно. Спомнете си „оня запис“, в който Мирослав Найденов обяснява как във фонд Земеделие разпределят рекламата за медии. В него Найденов в прав текст казва, че са отделени пари за в.“Стандарт“, след като Сашо Сталийски е завел при него тогавашния оперативен директор Боян Томов и се „разбрали“.

Освен производител на тв програма, „Ноу Фрейм Медия“ е и собственик на комплекса от студия, от които ТВ7 излъчва. За това удоволствие, според източници от телевизията, ТВ7 се е съгласила да плаща по над 10 млн. лв. годишно. Само за наема. Сделката е договорена не без участието на тогавашния силен човек в телевизията, но превърнал се вече в политик Николай Бареков. Всъщност Бареков забърква още повече кашата, след като през ноември 2013 г. създава компания с името „Ноу Фрейм Медия България“. Чрез нея през юли 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор и сметките на всички дружества около Цветан Василев са блокирани, Бареков поиска поставянето на ТВ 7 и Нюз 7 в процедура по несъстоятелност.

Процедура, избегната по-рано през годината именно със сделката между фирмата на Сечкова „Ноу Фрейм Медия“ и откупуващият се Василев чрез „Прайм Тайм Инвест“. 

Неочакваната сила на удара

Ударът, който Пеевски и контролираните от ДПС структури – Прокуратура, ДАНС и МВР организират към КТБ обаче, е хванал Сталийски по бели гащи и той не е успял да изтегли всичките си средства от банката. Така за Сталийски (Борисов) е останала единствената опция да осребрят парите чрез превземане на действащо предприятие. Уговорката това да се случи е сред причините Борисов да предпочете да се отрече от плановете за спасяване на КТБ, за които говореше през цялата предизборна кампания през 2014 г. 

Първите опити за „обезщетяване“ са насочени към русенския военен завод „Дунарит“. Това не е първият опит, в който Борисов и компания си харесват „Дунарит“, но за това четете скоро в друг текст. За реализацията на превземането в „Дунарит“ е привлечен и основният свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов. Пеевските медии пък откриват артилерийска атака как Василев краде военния завод. Според запознати с движението на „сделката“, към момента групата не е успяла да вземе контрола в оперативната част на предприятието и затова се е насочила към завода за стъкло в Плевен „Рубин“. С подкрепата на изп. директор там Валери Филипов, новосъздадено специално за целта дружество, което е фасада за интересите на Сталийски, Бойкоборисовият партньор успява да превземе собствеността.  

И така слага началото на реиндустриализацията на България по модела ГЕРБ.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Богомил Манчев .