ТЕОДОР ДЕЧЕВ

Теодор Дечев

Роден е през 1962 г. в София.

През 1984 г. завършва Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), специалност „Строителен инженер". През 2003 г. защитава магистърска степен по политология от Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2005 до 2007 г. е докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН. 2007 г. - доктор по социология.

От 1990 г. е активист и член на ръководните органи на БСДП. 1993 г. - председател на Социалдемократическия младежкия съюз. 1993 - 1997 - главен редактор на в. "Свободен народ" - печатен орган на БСДП. На 41-ия конгрес на БСДП през април 1995 г. става член на Националния партиен комитет и заместник-председател на БСДП. На следващия конгрес на партията Дечев е конкурент на д-р Дертлиев за лидерския пост.

След 1997 г. напуска партията на д-р Петър Дертлиев. Член е на Инициативния комитет за свикване на извънреден конгрес на БСДП, в който влизат около 30 членове на Националния комитет на БСДП, недоволни от провежданата от Дертлиев политика на сближаване с левите партии. Член е на ръководството на новосформираната социалдемократическа партия начело с Йордан Нихризов, избран за председател на проведения от Инициативния комитет извънреден конгрес на БСДП на 24 октомври 1998 г.

През 1998 г. става заместник-министър на труда и социалните грижи в кабинета на ОДС начело с Иван Костов. Отговаря за сферата на индустриалните отношения. На този пост е до 2001 г., когато парламентарните избори са спечелени от Национално движение Симеон ІІ, което съставя новия кабинет, начело със Симеон Сакскобурготски.

От 2001 до 2003 г. е съветник на председателя на КНСБ. В периода 2002-2003 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог. От 2003 до 2005 е член на Икономическия и социален съвет на Република България. Заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и председател на Съвета на браншовите организации при ССИ. Член е на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Титуляр на дисциплината "Трудови конфликти и индустриални отношения" в бакалавърска и магистърска програма на Нов български университет.

Член на програмния съвет на Университетския интердисциплинарен център по делови решения и управление на риска в Югозападния университет, директор „Индустриални политики” в Асоциацията на индустриалния капитал в България

Женен, с една дъщеря.

Основният подсъдим по делото "Октопод" Алексей Петров ще бъде съден и за пране на пари. съобщи "Правен свят". Делото е за изпиране на 3.3 млн. лева, които две фирми, свързани с Алексей Петров, са присвоили, но не става ясно откъде.Според обвинението престъпленията са извършени в периода 2006-2008 г. Подсъдими с Петров ще бъдат още двама – Явор Джиев и бившият председател на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев. Разследването срещу тях е започнало през 2013 г.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Галчев .

СТЕФАН ХАДЖИНИКОЛОВ

Стефан Хаджиниколов е роден на 2 април 1949 г. в София. Завършил Електроника в МЕИ . Има дипломи за електронен инженер и за специалист по международни икономически отношения. Цялата му кариера преминава в авотомобилния бизнес. Започнал е през 1978 г. като стоковед в "Автокореком", където се издига до шефското кресло. От 1991 до 1993 г. е генерален директор на фирма "Варко" - първият официален дистрибутор на МАЗДА за България . Един от инициаторите за създаването на Съюза на вносителите на автомобили в българия (СВАБ). От 1995 г. е управляващ директор на "Сумит моторс" - официален вносител у нас на "Мазда" и "Киа". На 24.04.2014 г. в гр. София се проведе Общо събрание на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България /ААП /, на което бе отчетена дейността на УС през изтеклия двугодишен мандатен период. За изпълнителен директор на асоциацията бе преизбран г-н Стефан Хаджиниколов. Семеен, с две деца.

154 автомобила за НАП и ДАНС са доставени след конкурс по мярка на един-единствен кандидат.

Парите са отпуснати в последните дни на кабинета "Орешарски". Предложението е извън дневния ред и кабинетът отпуска 7,6 милиона лева. 3,6 милиона от тях са за закупуване на нови автомобили за ДАНС.

На 30 юни, в последния ден преди да влязат в сила поредните промени в Закона за обществените поръчки, Държавната агенция за национална сигурност обявява търг за покупката на 84 нови автомобила, 4 от които - луксозни джипове.  Параметрите на автомобилите са толкова конкретни, че в условията за участие е посочено с точност до 5 сантиметра колко да са дълги, колко широки, колко да е разстоянието между осите им. Посочени са подробности като цвят и технически детайли.

Изпълнителният директор на Асоциацията на автомобилните производители Стефан Хаджиниколов ни разказва, че има тенденция държавните ведомства да правят подобни търгове.   

„Отнема се пазарната основа с една единствена цел и всички се досещаме каква е тя. Отпадат всички останали и остава само избраният предварително”, разказва Хаджиниколов.

Цялата ирония в ситуацията е, че именно ДАНС е призвана да разследва корупцията при обществените поръчки.

Към 30 юни 2016 г. в България са регистрирани 4 130 195 превозни средства, като около 40% от тях са на възраст над 20 години. Новите (до 5 години) леки коли в България са едва 4,4 на сто.

Българският автомобилен пазар е изключително странен. Вносът и продажбите за година са много големи и неслучайно страната ни е на едно от първите места в Европа по регистрирани коли спрямо населението.

Проблемът е, че почти 90% от сделките са за потребявани коли, при това в голямата си част на преломна възраст. Това е причината градовете ни наистина да преливат от стари превозни средства и да се "задъхват" от газове и мръсотия. Затова и столицата ни се нарежда измежду най-мръсните градове в Европа.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Теодор Дечев .