петък, 25 януари 2019 г.

ГЕН. ГЕОРГИ МИЛУШЕВ

Ген. Милушев, последният шеф на УБО В ЗОРА-та на растежа .

Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 година в хасковското село Капитан Андреево.След завършване на свиленградската гимназия иска да кандидатства в университета, но няма кой да го издържа, и 19-годишен става учител в родното си село. Точно тогава от градския комитет на БКП му нареждат да замине да учи във Военното училище „Васил Левски“. Той отказва, но никой не се съобразява с желанията му. През 1958 година завършва Народното военно училище „Васил Левски“ и така влиза в системата на МВР, след което служи в гранични войски – първоначално в заставата при село Мочуре, а от 1960 година – в Капитан Андреево. През 1962 година е назначен във Второ управление на Държавна сигурност, а през 1968 година е прехвърлен в София, където постепенно израства в йерархията на службата.

Докато работи за Държавна сигурност, през 1969 година завършва задочно външна търговия Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство). От 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ при БКП в МВР, а от 1979 година е заместник-началник на Секретариата на МВР.

От 1982 година Милушев е началник на окръжното управление на МВР в Хасково, където се проявява при извършването на т.нар. Възродителен процес, за което е награден с орден „Народна република България“, I степен. През май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление, а след самоубийството на началника на Управлението за безопасност и охрана Илия Кашев през октомври година е назначен за началник на службата.[3] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП. На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на Тодор Живков, е освободен от поста си, а на 1 юни 1990 година се пенсионира. Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана“ .

След кратка служба като търговски представител на България във Виетнам, Георги Милушев започва свой частен бизнес и създава търговската верига „Зора“. Съсобственик във веригата е синът на генерала Стефан Милушев . През годините Стефан Милушев беше собственик и спонсор на няколко футболни клуба (Марек, Свиленград и Монтана)

Веригата за техника "Зора" вече е с 36 търговски обекта из цялата страна, приходите й се увеличава с над 23% до 136 млн. лв. Новият лидер в сектора - "Технополис", расте с по-скромните 10%, а досегашният най-голям - "Техномаркет", свива продажбите с гигантските 36%.

Така ръстът при "Зора" може да се дължи както на оживлението в потреблението, така и на слабостите при един от конкурентите.

Естествено има и специфика. Семейната компания се ребрандира миналата година, промени магазините и сайта си и вдигна рекламния бюджет.

Създадената от Георги Милушев фирма започва през 1991 г. с малък търговски обект на улица "Козлодуй" 23. Четвърт век след основаването в решенията за бъдещето влиза фамилията - синове и внуци, образовани в чужбина, сменят фокуса към технологиите и залагат на младите клиенти.

Какво предстои

Макар отчетеното през 2016 г. повишение в приходите от 23% да е внушително, "Зора" вдига летвата още по-високо за текущата година. "Заложили сме на ръст от 25%, като към тримесечието данните ни показват, че се движим в тази рамка", уверява Милушев.

Приоритет на компанията е не толкова откриването на нови търговски площи, макар че и такива планове има за годината, а развитието на текущите. За това са предвидени средства на стойност 3.5 млн. лв. над стандартните годишни инвестиционни разходи на фирмата.

Според Милушев пазарът е наситен. Големите площи се задъхват от високите разходи за поддръжка, заради което "Зора" избира да прави по-малки обекти. От компанията дават пример: оборотът на магазин от 800 - 1000 кв.м е почти аналогичен с този на четири пъти по-големи обекти.

Посоката на сектора

Днес ключови за "Зора" са новите технологии и електронната търговия. Компания, която не е в крак с тенденцията, не може да бъде конкурентоспособна, счита собственикът. От началото им през 2015 г. до края на миналата година продажбите по електронен път на "Зора" достигат 6% от общите, а за 2017 г. целта е да надхвърлят 10%. И макар делът да не звучи особено съществено на пръв поглед, той действително е, предвид че обект на продажбите са дълготрайни и скъпи стоки, които потребителите предпочитат да видят на живо, преди да купят. Като активна и удобна платформа за клиентите очакванията са развитието да дойде от онлайн търговията.

Не липсват и предизвикателства обаче, основно от логистична перспектива. "Срещаме сериозни проблеми във връзка с организацията на доставката на стоките. Куриерските фирми се задъхват и трудно се справят с обемите", коментира Милушев.

През 2016 г. до клиентите на "Зора" са достигнали 1.5 млн. продукта, като голяма част от тях са високотехнологичните продукти за лична употреба. Тази промяна води до увеличаване на потреблението от тях – за разлика от бялата техника, която е по-дълготрайна, високотехнологичните стоки се подобряват непрекъснато, което гарантира една по-бърза обращаемост. Това, комбинирано със зависимостта на хората от телефоните, лаптопите и интернет, води до заключението, че тежестта на онлайн продажбите ще продължи да нараства, а на куриерските фирми може да се наложи скоро да разширяват дейността си.

Възможната спирачка

През 2016 г. компанията увеличава персонала си с 50 души до 475 служители – една нелека задача за по-голямата част от бизнесът в страната. "Недостигът на кадри е един от големите проблеми. Ако не се предприемат мерки, ние ще се окажем във все по-трудна ситуация с всяка изминала година", коментира Милушев.

"Проблемът става все по-сериозен. Всичко друго може да се развива, но без необходимите човешки ресурси нищо не бихме могли да направим. Каквото и да имаш – машини, магазини, стока с добра потребителна стойност, няма да има значение", допълва още той. Добрата новина за "Зора" е, че в мениджърския екип на компанията текучеството е на ниско ниво, което позволява да поддържат стабилни отношенията и фирмените политики.

Но в търговските обекти положението е различно, а стратегия с фокус върху обслужването на клиента изисква обучен и квалифициран персонал. Предвид липсата на устойчиви действия от страна на държавата да се справи с проблема работодателите поемат нещата в свои ръце. За да си набави нужните служители, "Зора" предприема инициативата да влиза в контакт със средни и висши училища. Младежите, които търсят, са в предпоследната или последната година от обучението си, като целта е сключването на договори с тях под формата на стипендии с уговорката след завършване на образованието си да започнат работа в "Зора".Съсобственик във веригата е синът на генерала Стефан Милушев . През годините Стефан Милушев беше собственик и спонсор на няколко футболни клуба (Марек, Свиленград и Монтана)

Какво предстои

Посоката на сектора

Възможната спирачка

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Данаил Папазов .

понеделник, 26 ноември 2018 г.

ГИНКА ВЪРБАКОВА

Кои са Гинка и Славчо Върбакови и какъв е бизнесът на "Инерком".

Избраният купувач на българския бизнес на CEZ e слабо познат в България (или беше, до днес). Семейство от Пазарджик, базирано през последните години в София, с бизнес с оборот от около 50 млн. лв., е на прага да купи бизнес за почти 2 млрд. лв. Основният актив на собствениците на "Инерком" са четири соларни парка, построени с пари от чешкия металургичен магнат Зденек Земек. Той е и най-солидното име, с което се свързва групата, чийто бизнес е концентриран в Пазарджишко.

От града е родом и собственикът на групата - 42-годишната Гинка Върбакова, както и съпругът й Славчо. Той е в основата на семейния бизнес, макар пряко вече да не излиза като име в мениджмънт и съдружия, като вероятното обяснение е фалирала фирма, в която е участвал.

Снимки на Върбакови няма в публичното пространство, а новините за тях и компаниите им са по-скоро изключение. Преди да станат кандидат за най-големия енергиен актив в страната.

Началото

Първият фамилен бизнес е търговията, разказва източник, близък до семейството. След това, по време на строителния бум от 2003 г., Върбакови започват да инвестират в строителни проекти и изграждат няколко жилищни и офис сгради в Пазарджик. Към 2008 г., когато се приемат целите за дял на енергията от възобновяеми енергийни източници и държавата предлага гарантирано изкупуване на произведения от такива централи ток на висока цена, те се насочват към фотоволтаиците. Първоначално нито една българска банка не им отпуска необходимото финансиране за изграждане на соларен парк, поради което Върбакови представят инвестиционния си проект пред чуждестранни кредитни институции и получават подкрепа от словашкия бизнесмен и чешка банка.

Така се стига до изграждане на проект "Елшица", който се състои от две фотоволтаични централи с обща инсталирана мощност 2.45 MW. Теренът, върху който са соларите, е с обща площ 60 хил. кв. метра. Тези фотоволтаични централи са собственост на "Риал Стейтс", в което Гинка Върбакова е била управител до края на 2016 г.

На ВЕИ вълната

Централите са присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България EР". Едноличен собственик на дружеството пък е "Солар грийн енерджи", чийто представител е Върбакова. "Риал Стейтс" има сключени дългосрочни договори за изкупуване на енергията с "ЕВН България ЕС".

Семейство Върбакови изгражда и проект "Хаджийски ливади", който обединява четири фотоволтаични централи с обща площ 400 хил. кв.м. Те са собственост на различни дружества - "Улер 2009" (с обща инсталирана мощност 4.703 MW), "Диана Хънт" (с 4.736 MW), "Евро бетон" (4.780 MW) и "Еко-Строй Инженеринг" (4.680 MW). Всички те са присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България EР".

Още през 2010 г. "Риал Стейтс" получава и лиценз за производство на енергия на базата на идеен проект за изграждане на мащабен фотоволтаичен парк в местност Сакарджа край с. Априлци. Но след промените в Закона за енергетиката от 2015 г. се отказва от този проект, за което свидетелства заявление до Комисията за енергийно и водно регулиране от 28 декември 2015 г. Решението на регулатора за прекратяването на този лиценз е от 11 май 2016 г.

От източници, близки до "Инерком", "Капитал" научи, че интересът на семейство Върбакови към възобновяемите енергийни източници не е приключил и те обмислят нови проекти за соларни централи. Такива биха могли да бъдат реализират значително по-лесно, ако се ползват възможностите на дружествата на ЧЕЗ, които "Инерком" купува.

Връзката "Земек"

Най-явната връзка на семейство Върбакови с по-едър капитал, който би могъл да финансира сделката за активите на CEZ, е тази с чешкия металургичен магнат Зденек Земек, чийто основен бизнес е в Чехия.

Взаимоотношенията им започват още през 2012 г., като реално "Хаджийски ливади" е изградено с негова помощ и финансиране (малко над 22 млн. евро). Моделът се повтаря практически огледално и при четирите компании - "Диана хънт", "Улер 2009", "Евро бетон" и "Еко строй инженеринг", като разлика има само в имената на чешките компании и представителите им.

Всички те допреди това практически нямат дейност, като в началото на 2012 г. фирми свързани със Земек, придобиват по 76% дял във всяка от тях по номинал за по 3800 лв. Конкретно в "Диана хънт", където делът е купен от чешката Promabyt, като управители влизат самият Земек и двамата му синове Александър и Зденек-младши. Веднага след сделката три фирми, контролирани от Земек (Z group, Zelezarny Vesely и HESCO), отпускат заеми на българските компании, срещу които са вписани като заложени кредитори. И четирите договора са огледални, като българските дружества получават по 5.65 млн. евро за изграждане на фотоволтаична централа с 5MW мощност.

Няколко месеца по-късно, през август 2012 г., и четирите заема са рефинансирани от словашката Postova banka. "Диана хънт", "Улер 2009", "Евро бетон" и "Еко строй инженеринг" получават всяко по 7.5 млн. евро заем. След това компаниите на Земек са отписани като заложени кредитори, но той остава мажоритарен собственик. Това се променя чак в средата на 2015 г., когато дяловете от по 76% са върнати на "Солар грийн енерджи". Любопитно е, че според публикуваните в Търговския регистър договори това става отново по номинал - за по 3800 лв., въпреки че вече дружествата имат изградени централи. След излизането на Земек заемите са рефинансирани в ОББ, която и досега е основен кредитор на дружествата под шапката на "Солар грийн енерджи".

Консолидираните активи на компанията с четирите централи са близо 74 млн. лв. Приходите за 2016 г. са 11 млн. лв., а печалбата - 1.8 млн. лв. Активите на самото "Инерком" са 17.5 млн. лв., като за 2016 г. отчита 7.7 млн. лв. приходи и 3.2 млн. лв. печалба.

Втората поява на чешкия партньор

Името Земек отново се появява около "Инерком" през миналото лято. За кратко контролиран от него фонд придоби 50% от "Инерком груп" и бяха назначени негови представители, което наподобява предишните операции и говори за евентуален нов съвместен проект. Няколко месеца по-късно обаче дяловете са върнати обратно на семейство Върбакови, а покупката на активите на ЧЕЗ става през друга компанията от групата - "Инерком България".

Интересно е, че паралелно с развръзката около семейство Върбакови в София около семейство Земек в Чехия има друго развитие. След дългогодишна съдебна сага двамата синове на магната са осъдени на по 6 години и 9 месеца затвор. Присъдите са свързани с техни инвестиции във фотоволтаични паркове в Чехия. Делото, което е широко отразявано в местни медии, е по обвинения, че през 2010 г. две техни централи са незаконно присъединени към местната енергийна система и са сключени договори да се изкупува по-скъп ток за това, като за това обвиняем е бил и бивш шеф на чешкия енергиен регулатор. В деня преди сделката за CEZ има публикувано интервю със Земек, в което той заявява, че двамата му синове са невинни и ще продължи да се бори за правосъдие пред Върховния съд, а ако трябва, и в европейски съдилища.

Дори вече Земек да няма нещо общо с "Инерком" обаче, в България трудно може някой да повярва, че бизнес с оборот от около 50 млн. лв. може да купи бизнес за почти 2 млрд. лв. Затова подозренията са, че зад "Инерком" стои друг скрит интерес.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря

ген. Георги Милушев.

петък, 25 януари 2019 г.