БОГОМИЛ МАНЧЕВ

БОГОМИЛ МАНЧЕВ – ЕНЕРГИЕН ОЛИГАРХ И МАФИОТ

20.09.2013

  КОГАТО СТАНЕ ВЪПРОС ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА, ТРИ ИМЕНА ВИНАГИ ФИГУРИРАТ В СЕКРЕТНИТЕ ТЕЛЕГРАМИ НА АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ ДО ВАШИНГТОН.

УИКИЛИЙКС придоби и публикува тези секретни документи, които вече са достъпни за всички, а не само за американските разузнавателни служби. 

Според информацията на политическия отдел в посолството, обобщена от посланика, БОГОМИЛ МАНЧЕВ, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ и ХРИСТО КОВАЧКИ  са  тримата ключови играчи в енергийния бизнес, превърнали се по време на прехода в „ОЛИГАРСИ ” и „МАФИОТИ“.

В българската икономика енергийният бранш е по-различен от другите. Той  действа на затворен, „кастов принцип”и затова не е трудно няколко групи с изявени лидери да доминират в него и винаги първи да слагат ръка върху обществените поръчки. Тези няколко групи са изградили всяка за себе си солидно лоби, като са привлякли и използват отговорни фактори на най-високо равнище.

Според американското посолство в София тези изявени лидери са Манчев и Георгиев, а от няколко години и Ковачки.

Тримата бързо забогатяват по време на българския преход, който трае вече много години и се съпътства с корупционни практики, сива икономика, беззаконие и мафиотски структури.

Това е характерно най-вече за енергийният сектор, който си спечелва „славата” на един от най- корумпираните.

Като натрупват много пари, включително и незаконно и тримата започват да ги използват за придобиване на власт и влияние.

До такава степен те вече се чувстват силни и над закона, че започват да влияят на партии, да купуват политици, висши държавници, магистрати,  стават недосегаеми дори и за съдебната власт.

Според информациите на американското посолство партиите, върху които „енергийната тройката” оказва силно влияние са БСП, НДСВ и ДПС. И в сложната игра на различните лобита, кланове или кръгове, активно участват лидерите на тези партии, както и близкото им обкръжение. 

В енергетиката, само между 2004 – 2006 г. България е вложила над 4 млрд. лева.  

От над 6 млрд. евроинвестиции за икономиката ни – 40%, или близо 3 млрд. лева са за този бранш.

И ако държавата продължава да абдикира и да оставя енергетиката в ръцете на корумпирани държавници, на които олигарсите дърпат конците, тя ще продължи да бъде  ”златната кокошка”за олигарсите и мафиотите.

През 1985 г., Богомил Манчев завършва техническия университет в София и постъпва на работа в оперативното звено на АЕЦ Козлодуй. От 1988 работи като старши експерт в Централната лаборатория по системи и управление.

През 1992 г. се присъединява към частната фирма Риск инженеринг като заместник управител, а от 2001 до 2002 г. е неин управител. След преобразуването й в акционерно дружество, заема поста изпълнителен директор и основен акционер.

През 1995 г. основава Джи Си Ар ООД със съдружници Риск Инженеринг и Gilbert Commonwealth Risk Ltd., на която също е управител.

Звездният миг на Богомил Манчев настъпва с идването на власт на НДСВ, когато неговият приятел и състудент Милко Ковачев е избран за министър на енергетиката, а другият му приятел – Веселин Близнаков, за шеф на парламентарната комисия по енергетика.

Приятелите му в същност командват входа и изхода на енергетиката – командват най –важният дял от икономиката на България.

Според в-к „Банкер”, по царско време се приватизират 66% от държавното участие в сектор енергетика и по оценки на Центъра за изследване на демокрацията, процесът довежда до оборот от 2 млрд. лева – под масата. Това е периодът на голямото крадене и бързото забогатяване!

Направил много пари и набрал голямо самочувствие, Богомил Манчев ще заяви самодоволно:

„Всеки министър, иска или не, трябва да се съобразява с Риск инженеринг”!

При управлението на Иван Костов фирмата на Богомил Манчев не може да се похвали с особен напредък – не както при властта на НДСВ и Тройната коалиция.

При министър Ковачев нещата рязко се променят. С негова помощ и тази на Близнаков, Манчев става подизпълнител на Westinghouse за проект на ЕС и ФАР, свързан с блокове 1-ви и 2-ри на АЕЦ „Козлодуй“. От тук нататък силният старт е даден и ролята, а от там и влиянието на Манчев непрекъснато растат. Той печели проекти по ФАР за подобряване на сигурността в Козлодуй, включително и за блоковете 3-ти и 4-ти. Също така, печели и проекти за подготовка на документацията по разработката на урановите мини в Симитли и Доспат, както и проекта за оценка на възможни депа за съхраняване на радиоактивни отпадъци и др.

Четиригодишното управление на Симеон Сакскобургготски е „златният период” – периодът на мащабното и всеобхватно участието на Манчев в българската енергетика. Той контролира всички обществени поръчки в сектора. Манчев се държи и е смятан за „министър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху министър Ковачев. Той дори контролира кадровите назначения в държавните енергийни асоциации и съветва Ковачев за обществените поръчки в сектора.

Влиянието на Манчев върху министъра е толкова силно, че Ковачев си спечелва прякора – „Министър на Риск Инженеринг.“

Манчев получава най – големия дял от дейностите в енергийния сектор. Има участие в 10 различни фирми и е подизпълнител на няколко десетки други. Фактически той контролира почти всичко в Козлодуй.

Той притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и отговоря за всички обслужващи и ремонтни договори в централата.

Между журналистите, често срещана шега е, че той е приватизирал входа и изхода на „Козлодуй“.

На мафиотски жаргон това е”клопката на паяка”!

Манчев упражнява силно влияние върху директорите на „Козлодуй“, а  един от заместник – председателите на НЕК е бивш негов служител.

Според в-к „Капитал“, НЕК използва Корпоративна Търговска Банка за по – голямата част от бизнеса си, което е договорено тайно чрез Манчев.

Богомил Манчев е на корицата на Forbes, където в статия за него пишат, че той е човекът, който превърна риска от атомни аварии в бизнес за стотици милиони и изгради енергийна империя.

Голяма енергийна компания от САЩ се оплаква в посолството им в София, че ръководството на „Козлодуй“ се опитва да им наложи Риск инженеринг като подизпълнител или партньор, в области, където не са компетентни.

Служителите на американската компания се притесняват, защото ако откажат партньорството им, ще бъде застрашено както за този, така и за други проекти. А при съвместната дейност с Риск Инженеринг, може да пострада работата им и репутацията на компанията.

Манчев и Риск Инженеринг поддържат тесни работни връзки с австралийско – американската компания Worley Parsons. През 1998 г., Манчев създава партньорство със SOFIA Парсънс и по – специално с техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич (Djurica Tankosic). Съвместната фирма GCR е създадена, за да модернизира блоковете 5-ти и 6-ти на АЕЦ „Козлодуй“, а такава модернизация вече е била извършена от Westinghouse. Отношенията между Манчев и Танкошич са много близки, адресът на Parsons E & C Bulgaria е същият като на Риск Инженеринг.

Според посолството, Манчев използва американската връзка, казвайки, че работи за САЩ, без да има право и основание за това.

Часове след като е обявено подписването на Меморандум между България и Русия за създаване на проектна компания за АЕЦ Белене, на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) се появи и текста на меморандума. Бързината в действията на МИЕ е изненада за всички, но се разбра, че липсват реквизитите на МИЕ, които се полагат при такъв документ.

От сайта се вижда, че автор е Maria Bizheva акционер във фирмата ANG, от хората на Манчев и носи заглавие TITAN Mine Mouth Power Plan.

Гафът с Меморандома и участието на Бижева, не е голяма изненада, защото всички от бранша знаят за ролята и мястото на Манчев в българската енергетика. Това е поредното доказателство за неговите възможности на правителствено равнище – Меморандумът за АЕЦ Белене да е подготвен от негов човек.

Богомил Манчев твърдо отстоява идеята АЕЦ”Белене” да бъде строена от руснаци с руски реактори, защото в нейното изграждане участват почти всички негови фирми. И понеже има много пари, власт и влияние, има и голямо”лоби” във висшите държавни енергийни среди и тези от елита на БСП – депутати, бивши министри, а дори и бивш президент.

Борбата за реализацията на този проект продължава както открито, така и прикрито.

През 2004-та година НЕК възлага две поръчки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ – Доклад за въздействието върху околната среда и Технико – икономическо изследване, с цел подготовка на документа за внасяне в парламентарната комисия по енергетика. Договорите са оценени на 8 милиона долара и са възложени, без обществена поръчка на Parsons, като Риск инженеринг поема по – голямата част от работата и по–специално докладът по екологията. Подобно технико-икономическо изследване е било правено през 2000 г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара.

През 1999 г. е направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били много различни от предишните и в повечето случаи просто са преписвали старите.

Това е напълно възможно тъй като Манчев притежава архива на „Енергопроект“. Подобни доклади в САЩ и ЕС струват не повече от един милион долара. Енергетиците се шегуват като казват, че не трябва да си икономист, за да разбереш, че НЕК са могли да получат много по – добра цена за изследването, но просто са направили подарък на Манчев от 8 млн.долара.

България е водещият износител на електричество на Балканите и снабдява с електроенергия Косово, Албания, Сърбия, Македония, Гърция и др. През 2005 г. НЕК, която държи монопола върху износа на електроенергия, извършва рекорден износ – 7,5 млрд. киловатчаса, и България става четвъртия най-голям износител на електроенергия, след Франция, Чехия  и Полша.

Но 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чужди посредници, които купуват електроенергията на ниска цена и я продават с огромна печалба.

Чрез корупционното допускане на посредници НЕК губи около 50 милиона долара годишно. Тази порочна практика, НЕК продължава и сега. Фирмите, които избира да продават  електроенергия са съмнителни и корумпирани.

През 2005 г., главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. EFT България се притежава от фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. Нима НЕК не вижда явната корупционна схема, която се разиграва под носа му.

Танкошич и свързаните с него фирми по подобен начин изнасят наше електричество за Албания, с участието отново на Риск Инженеринг.

Богомил Манчев също е главния посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна.

Нашата информация относно българската енергетика, се основава на  публикувани в сайта на „УИКИЛИЙКС секретни грами на американското посолство в София, допълнена и с наша такава. От нея се вижда как държавата при три правителства –, синьо, жълто, червено, съзнателно е допускала олигархът Богомил Манчев да трупа пари за сметка на всички нас – данъкоплатците!

Оставяме изводите и коментарите да направи всеки сам.

Но нормално е да попитаме, с пасивността си не вредим ли на самите нас! 

Само ще отбележим, че „УИКИЛИЙКС” дръзна да разкрие тайните доклади на американското посолство, иначе всичко щеше да остане скрито дълбоко в секретните им архиви.

А ние разширяваме и допълваме тяхната информация.

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ МЪЛЧАТ, СПОТАЙВАТ СЕ И ГЛЕДАТ ДА ЗАВЛЕЧАТ И ТЕ НЕЩО, ПРИКРИВАЙКИ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ!

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря 

Атанас Тилев .