СИМЕОН КРАЛЕВ

Подпиране за милиони ."Крам комплекс" е основен получател на поръчки за укрепване, някои от които по-скъпи от километър нов жп път .



През всичките години една компания, силно свързана с Национална компания "Железопътна инфраструктура", винаги успява да остане под повърхността на скандалите около обществените поръчки на държавното дружество. Това е "Крам комплекс" - дружество, собственост на Симеон Кралев, баща на автомобилния състезател Пламен Кралев.
Компанията и производните й дружества са вторият основен играч след консорциумите на "Водстрой 98" по рамковото споразумение за строителни дейности от 2012 г., по което се работи с пари от държавния бюджет. Консорциумът "Жп строй", в който участват дружествата "СО Крам комплекс" и "Диана комерс - 1", е усвоил до момента по него 37 млн. лв. От сайта на Агенцията за обществени поръчки се вижда, че компаниите на Кралев - извън договорите по въпросното рамково споразумение, са получили поръчки за общо 46.6 млн. лв., финансирани от бюджета на НКЖИ (без еврофондове), като списъкът не претендира да е изчерпателен. В миналото съпругата на генералния директор на НКЖИ Милчо Ламбрев е работила в "Крам комплекс". Това обаче е било отдавна, по неговите думи - когато "бях никой, редови служител в железницата".
Работата по поръчки на НКЖИ сама по себе си не е проблем. Елементарно сравнение обаче показва, че за строителството на жп отсечката между Свиленград и турската граница, дълга 17 км и финансирана с пари по оперативна програма "Транспорт", са похарчени 70 млн. лв. без ДДС. Оттам излиза, че на километър за чисто нов жп път с показатели 160 км/ч са похарчени 4.1 млн. лв. От поръчки, които печелят компаниите на Кралев, излиза, че НКЖИ харчи 5.6 млн. лв. без ДДС за подпорни стени с дължина... 75 метра (което е 74.5 млн. лв на километър). Това е само един от многото аналогични примери. Укрепване на слабо място по жп линията излиза по-скъпо от това да построиш километър чисто нова. А като се събере всичко, излиза, че с парите от държавния бюджет държавната компания просто укрепва, вместо да строи далеч по-модерно и ефективно.
Компанията "Крам комплекс" влезе в полезрението на медиите след злополучния инцидент с фонтана на столичния площад "Славейков", където през 2005 г. 34-годишният Веселин Маринов умира от токов удар. През 1998 г. общинското дружество "Общински пазари" възлага на "Крам комплекс" строително-монтажни работи по ел. инсталацията на фонтана. През 2007 г. Софийският градски съд оправдава Симеон Кралев в качеството му на собственик на компанията за немарливост при изпълнение на задачата, причинила смъртта на Маринов. Другият признат за невиновен е Георги Зенгинов, управител на общинската компания. Единственият виновен по делото е Васил Каменов, изп. директор по онова време на "Пазари Теменуга" - дружеството, експлоатирало обекта. Той е осъден да заплати 1000 лв. глоба и 600 лв. разноски по делото. Върховният касационен съд обаче връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Мотивите на по-горната инстанция са, че по-долната инстанция е пренебрегнала заключенията на техническата експертиза, според която "вредоносният резултат е настъпил в резултат на неправилния монтаж на изпълненото декоративно осветление от нелицензиран изпълнител - "Крам комплекс", чието изпълнение подсъдимият като член на комисията е приел за извършено съгласно техническите изисквания и наредби за безопасност". В крайна сметка през 2011 г. делото приключва окончателно и единствената глоба от 1000 лв. остава за Васил Каменов.
Извън фонтана компаниите на Симеон Кралев, видно от сайта на Агенцията за обществени поръчки, назад през годините (от 2007 г. насам) са се занимавали основно с по-малки ВиК проекти. Основните общини, с които работят, са Столичната община (като работят и по три проекта на "Софийска вода"), Каварна, Тетевен, Костенец, Божурище, Пирдоп, Панагюрище, Казанлък, Долна Митрополия, село Мирково, като паралелно изпълняват малки проекти на НКЖИ. От 2010 г. инфраструктурната компания става основен възложител на "Крам комплекс".
Специалитетът на компанията е укрепване на жп пътя, изпълнение на заздравителни мероприятия, укрепване на жп насипи и заздравяване на земно легло и т.н. Една от поръчките, по която генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев излиза с решение на 27 януари 2015 г., е за "неотложно укрепване на слабо място от км 55+025 до км 55+100 в междугарието Лакатник - Елисейна по втора жп линия". Т.е. трябва да се укрепят 75 метра. Проектът е по рамковото споразумение за строителни дейности от 2012 г. За изпълнител е избрано обединението "Жп строй", съставено от "Диана комерс - 1" и "СО Крам комплекс". Цената е 5.6 млн. лв.
През май 2015 г. за елиминиране на последствията от срутила се скална маса в междугарието Храбърско - Разменна в участъка от км 33+900 до км 34+070 (170 метра) по 6-а жп линия Волуяк - Гюешево и аварийно възстановяване на железния път консорциумът печели договор за 5.1 млн. лв. В края на 2014 г. с друго решение Ламбрев дава за изграждане на укрепителни и предпазни съоръжения на 880 метра 8.6 млн. лв. отново на въпросния консорциум.
С такива фрапиращи разлики в цените не е чудно, че договорите за укрепване са популярни и преди подписването на въпросното рамково споразумение. В края на 2012 г. ДЗЗД "Со Крам комплекс" печели поръчка за аварийно-възстановителни и строително-ремонтни работи от км 131+030 до км 131+150 в междугарието Самоводене - Велико Търново по 4-а жп линия Русе - Подкова за 4 млн. лв. без ДДС. В края на 2011 г. за заздравителни мероприятия в участъка от км 73+400 до км 73+900 от км 74+200 до км 74+400 (общо 700 метра) в междугарието Търнак – Аспарухово по 3-а жп линия "Крам комплекс" ЕООД получава 7.3 млн. лв. И т.н., и т.н.
Едно от обясненията е, че за целите на този тип ремонти е необходима пилотна машина, правят се дупки с арматура и бетон и т.н. Едновременно с това обаче, когато работата е под земята, нещата са по-сложни за проследяване. Обяснението на Милчо Ламбрев е, че цените са такива, тъй като укрепванията са правени "в трудни терени в Стара планина, до които трудно се стига", като с тези ремонти НКЖИ е успяла да спаси доста междугария. Проблемът според представители на строителния бизнес е, че НКЖИ дава изключително много пари за подобни дейности, които могат да бъдат използвани далеч по-ефективно - за нов жп път например. Който излиза очевидно доста по-евтин.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Златев.