НИКОЛАЙ МЕТОДИЕВ - ПИЛЕТО

Николай Иванов Методиев - Пилето е роден през 1968 г. в Червен бряг. Прякора си получава заради участието си в контрабандата на пилешко месо, заради което беше арестуван през 1998 г. в Бургас. Тогава бяха задържани 11 тира с контрабандно месо, внесени от негови фирми. Тогава с него бе арестуван и брат му Ивайло Методиев, но по-късно бяха пуснати на свобода и им беше наложена гаранция. След като нашумя контрабандата с пилешко, Методиев се насочи към китайското карго. През декември 2002 г. пред офиса на приятелката на Пилето и пред дома му в квартал Симеоново бяха взривени бомби. През 2003 г. полицията разкри опит за подмяна на контрабандни стоки в склад на Методиев в Горни Богров. Пилето беше арестуван, но след два месеца в следствения арест и бе освободен срещу 15 хил. лв. гаранция. Заради този случай срещу него се водят две дела - за контрабанда в особено големи размери и принуда, за контрабанда на китайски стоки в изключително големи размери – близо 4 милиона долара, през ГКПП – Калотина и ГКПП – Кулата. Собственикът на взривения столичен клуб "Неро" е спряган за един от големите контрабандисти у нас - не само на пилешки бутчета, откъдето идва прякорът му, но и на други стоки. Един от най-известните и луксозни клубове в столицата бар "Неро" беше взривен малко след 1:00 ч. на 18.02.2009. Взривът е бил с тротилов еквивалент от близо 450 грама. Няма пострадали от силната експлозия, тъй като същата вечер заведението е било затворено. Взривната вълна е изпочупила прозорците на обектите не само около заведението, но и на отсрещната страна на булеварда. Пилето е известен и като плейбой, без който не минава нито едно ВИП-парти. На рождения му ден през 2007 година даже му подариха жив кон за около 50 000 лв. Скоро след това обаче гръмна слухът, че именно благодарение на подаръка бизнесменът се е потрошил. Другото, което публиката очаква с интерес да се случи, е обяснението на Пилето за произхода на парите му, с които си е купил сребрист джип Мерцедес МL55 АМG (за не по-малко от 50 000 евро), вдигнал си е луксозна прогимназия в елитния столичен кв. Бояна (за не по-малко от 500 000 евро) и е купил на гаджето си прекрасен офис на бул. Витоша, където квадратният метър гони... 1000 евро. В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Асен Мичковски.

БОРИСЛАВ САРАНДЕВ

Борислав Сарандев, влиятелен бизнесмен, бивш Велик майстор на Обединената велика ложа на България, осигурил през 2004 г. масонското признание за България от Лондон – Ложата-майка на световното масонство. По време на социализма, Сарандев е бил щатен агент на Държавна сигурност и е наблюдавал българите, работещи в Либия. Той е известен и като агент "Романов (Романски)". Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 13425; картони – обр. 1 и обр. 2. Син е на някогашния резидент на българското комунистическо разузнаване във Великобритания – полковник от Държавна сигурност Иван Сарандев. Днес Борислав Сарандев има участие в много компании, една от които е тази, която строи „подпорната стена” на Алепу. Фирмата “Алепу Вилидж” притежава апетитни урбанизирани терени на първа линия в местността Алепу.Става въпрос за терени, които са били апортирани от община Созопол в публично-частна фирма през 2005 г., след което отстъпени на частниците на скандално ниска цена. Фирмата, получила терените е контролирана от управителите на ПЛАСТИМО АД, които са тясно свързани с масонския шеф и агент на ДС Борислав Сарандев. Реалната собственост обаче е скрита зад офшорки в Белиз. През 2005 г. (при предишния кмет на Созопол) общината апортира в “Алепу Вилидж” 34% от капитала на фирмата, под формата на “изоставени ниви”. Малка подробност е, че нивите са на първа линия до плажа. Общо 29,171 декара са оценени тогава на 1 225 200 лв (по 40 лв. на кв. м.). Предметът на дейност на дружеството е “изграждане и експлоатация на хотелски комплекс с двуетажно вилообразно строителство, хотелиерство и ресторантьорство”. По същото време апортът е оформен като кредит с ипотека, като кредитодател е Община Созопол, а задължени лица се явяват “Алепу Вилидж”, “Интел БФ” ООД и “Черноморска Лизингова Компания”. Всички тези фирми са свързани с едни и същи лица. Две години по-късно Община Созопол продава на “Алепу Вилидж” АД различни идеални части в четирите имота. Сделката е вписана без материален интерес, което е твърде странно. А през 2008 г. ипотеката за терените е заличена като от Имотния регистър се вижда, че “Алепу Вилидж” е наплатила на Общината още 1 369 081 лв. Така средствата, влезли в общината от “изоставените ниви” достигат 2 594 281 лв. Притежава немалко имоти и живее в голяма къща в центъра на София. Борислав Сарандев е известен още от мутренските години, когато е в борда на директорите на “Българска Холдингова Компания АД – купувач по договор за приватизационна продажба на Ресторант "ФЕЯ" бул.Цариградско шосе 61, обособена част от "БКС-СРЕДЕЦ" ЕООД. В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Методиев-Пилето .

ПЕТЪР ПЕТРОВ - АМИГОСА

На пет години затвор и глоба в размер на 25 000 лв. бе осъден Петър Петров-Пепи Амигоса. Той бе признат за виновен в прането на близо 99 млн. лева. По другото обвинение – за организирана престъпна група Амигоса получи три години зад решетките. Цвета Манавска бе осъдена на три години условно. Делото срещу нея се води задочно, тъй като избяга зад граница преди години. Софийският градски съд (СГС) оправда и по двете обвинения другите двама подсъдими – братята Дойчин и Димитър Мирянови. По това дело подсъдим бе и обявеният за контрабандист №1 у нас Иван Тодоров-Доктора, но той бе застрелян преди повече от три години. От присъдата стана ясно, че СГС смята и него за активен участник в престъпната схема. Случаят "Амигос-3" Според обвинителния акт в периода 1997-2002 г. групата е "изпрала" с фалшиви документи близо 99 млн. нови лв., придобити от контрабанда и източване на ДДС. Разплитането на аферата започна след неуспешния бомбен атентат именно срещу Иван Тодоров на 18 април 2003 г. и последвалия "яхтен скандал" около снимките на Доктора и Петър Петров с бившия финансов министър Милен Велчев, бившия транспортен министър Пламен Петров и с ексдепутата от "Новото време" Мирослав Севлиевски. На 21 май с.г. директорът на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) информира депутатите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към 39-ото Народно събрание, че през 1999 г. срещу финансово-брокерската къща "Амигос - 3" е започнала разработка за изпиране на 150 млн. щ. долара. Тя е приключила през 2002 г. и материалите са предадени на прокуратурата. Фирмата е собственост на Петър Петров-Пепи Амигоса и на братята Дойчин и Димитър Мирянови, които пък са съдружници с Иван Тодоров-Доктора в "Източни финанси". В средата на юни 2003 г. стана известно, че изпирането на милионите е ставало чрез три фантомни дружества - "Едиадис" ЕООД, "Куори" ЕООД и "Нортхайм" ЕООД, които са регистрирани с фалшиви документи. Фирмите са управлявани от служителката на "Амигос - 3" Цвета Манавска, която с фалшиви пълномощни е успяла да прехвърли в чужбина "препраното" и е изчезнала зад граница.Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отне собственост от Петър Петров-Амигоса на стойност 2 142 369 лева. Това стана с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд. Петров, който е известен като един от най-големите финансови играчи на прехода, е с присъда по наказателно производство за пране на пари в особено големи размери. Той е признат за виновен за това, че е извършил повече от две сделки със средства, за които е знаел, че са придобити чрез престъпление. Отнетото имущество включва парцел с площ от 1 690 кв.м. в местността "Киноцентър-Бояна", лек автомобил "Пежо", гаражна клетка в кв. Лозенец, дружествени дялове и суми по банкови сметки. Съдът е установил, че посоченото имущество е придобито в резултат от престъпна дейност, поради което същото подлежи на отнемане. Делото срещу Петров е започнало през 2012 г., като на първа инстанция е уважен част от иска на тогавашната Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, но на втора инстанция съдът е уважил целият иск. Съдружникът на покойния Иван Тодоров - Доктора тогава бе обвинен за "пране" на 99 млн. лв. и ръководене на организирана престъпна група за контрабанда на цигари през Македония, в която приживе участвал и застреляният през 2006 г. Доктора. През 2012 г. Софийският градски съд осъди Амигоса на пет години "лишаване от свобода", но присъдата бе намалена на три години от Софийския апелативен съд. Тя дойде след четирикратно отлагане на процеса. През март 2011 г. Софийският районен съд осъди на 4 години затвор Амигоса, че е опитал да присвои 500 000 евро (около 1 млн. лева). В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Борислав Сарандев .

МАРИЯ И ЕМИЛ КАПОН

Мария Капон е родена на 8 април 1969 в град Пловдив. Завършила е средното си образование в Езикова гимназия „Георги Кирков“ (випуск 1988 г.), с УПК – Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ (1987 – 1988 г.) в Пловдив. Дипломира се като икономист, специалност „Продуктов маркетинг“ в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Германия. Специализира „Проучване на пазари и панаирен маркетинг“ в Германия, Япония, Франция; „Експорт–импорт в азиатските страни“ в Шри Ланка; „Панаирен маркетинг и строителство“ във Великобритания; „Медии и Продуктов ПР“ в Германия, специализира в Департамента за политически науки „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет в САЩ и Международната програма за политически лидери към Държавния департамент на САЩ. Работи като организатор в отдел „Нови пазари“, дирекция „Маркетинг“ – 1994 – 1996 г. и началник отдел „Строителство на панаири в чужбина“ – 1996 – 1997 г. в „Международен панаир“ ЕАД – Пловдив. Изпълнителен директор на „Фернет България“ ООД, гр. Пловдив, 1997 – 2005 и 2009 г. – . Депутат в 40-о Народно събрание, евродепутат, председател на Единна народна партия . На 10 април 2008 г., по време на вота на недоверие срещу правителството на Сергей Станишев, Мария Капон предлага провеждането на Операция „Чисти ръце“ – срещу срастването на мафията и олигархията с властта в държавата. Тогава от парламентарната трибуна тя заявява, че това е начинът да се противопоставим на корупцията и реално да върнем държавата на гражданите. Емил Капон, съпруг на бившата народна представителка от ЕНП Мария Капон, спечели 2 от последните 4 обществени поръчки, свързани с организацията на откриването на Европейска столица на културата. Те са за доставка на мощен трансформатор, който да осигури захранването на сцената, и монтажна техника, необходима за издигането на 30-метровата кула, от която на 12 януари ще бъде даден стартът на инициативата. Двете поръчки на стойност 139 700 са обявени на коляно в последния момент. Съобщението за тях е от 6 декември, а кандидатите са имали едноседмичен срок да подготвят и подадат офертите си. За другите две обявени позиции е разигран друг сценарий. След като общината се сеща в последния момент, че за захранването на сцената с електричество е необходим огромен трансформатор с мощност 800 киловата, се оказва, че цели три фирми имат готовност да го доставят. По-интересно е, че същите три дружества са готови да работят и по монтажа на Вавилонската кула - последната позиция от четирите поръчки last minute. Успели са и да подготвят и офертите в едноседмичния срок. Изненадващо и за трансформатора, и за монтажните работи в ценовата граница, определена от възложителя, успява да се включи единствено „Декодизайн груп” ООД. Конкурентите са отстранени, а фирмата получава двата договора за 139 648 лева без ДДС, с което пести на общината цели 52 лева от максимално планираните разходи за двете дейности. Любопитно е как цели 3 фирми са успели да подготвят почти еднакви оферти за доставката на доста специфична машина като 800-киловатовия трансформатор, отговорът е лесен. Първо - фирмите вероятно са имали предварителна информация за готвената поръчка. Или за нея са знаели поне победителите от „Декодизайн груп” ООД. Другите просто са смятали наум, без да им е необходимо задължителното пазарно проучване, защото офертите им вероятно са имали само поддържаща роля. За пред публиката, за да не се получи отново надпревара с един кон. Съмненията в тази посока се засилват след проверка на собствеността на печелившия кандидат и опонентите му. Кой стои зад трите дружества? Собственици на пловдивската „Декодизайн груп” ООД, която взима поръчката, са Емил Капон, съпругата му Мария Капон и Георги Сотиров. Отпадналите кандидати са „Експо - тим” ООД на Ивайло Жеглов и „Манира” ЕООД на Арман Бабикян, все известни личности и по-важното добри познати с "конкурентите" си в обществените поръчки на фондация "Пловдив 2019". Емил Капон е известен играч в бранша с участие в още няколко фирми, сред които е и „Феър Тийм”. В нея до 2016 година съдружник му е бил Ивайло Жеглов, управителят на втория участник в процедурата „Експо-тим”. Капон и Жеглов са заедно и в управата на Сдружение „Българска асоциация на панаирните и изложбените организатори”. В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Петър Петров - Амигоса.

ИВАЙЛО ДРАЖЕВ

Фениксът Ивайло Дражев възкръсна за бизнеса! Иска да строи спортния комплекс в ж.к.“Славейков“. Близо осем месеца след излизането си от затвора Ивайло Дражев се завръща в обществено-политическия живот на Бургас по фамозен начин. Тази сутрин на редакционните пощи на бургаските медии, пристигна прессъобщение от името на „Консорциум Бургас спорт“(ВИЖ ТУК). Прелюбопитната информация касаеше инвестиционно предложение на дружеството за изграждането на модерния спортен център в ж.к.“Славейков“, който ще се използва от школата на „Нефтохимик“ и плувци и лекоатлети от бургаските клубове. Накратко: От „Консорциум Бургас спорт“ дават публичност на предложението си – да си партнират с Община Бургас в направата на спортното съоръжение. „Бургас спорт“ се ангажира да осигури минимум 4,9 млн.лв., но не повече от 5,1 млн.лв. за комплекса, а Община Бургас останалата част до 8,25 млн.лв. От съобщението не става ясно кой ще провежда процедурите за избор на изпълнител и как ще се гарантира правилното разходване на публичните средства. Предложението звучи екзотично и идва на бял свят по-малко от 24 часа преди сесията на Общинския съвет, на която трябва да се разисква кандидатстването за нисколихвен заем в размер на 13 млн.лв.за спортното съоръжение. На пръв поглед бие на очи разликата в СМР-ата – на общината, и на консорциума – над 5 млн.лв. Проверка на Флагман.бг показа и друга любопитна подробност. Зад всички фирми в „Консорциум Бургас спорт“ изпъква фигурата на Ивайло Атанасов Дражев, бивш затворник, общински съветник, политик, президент на "Черноморец" и собственик на 6-7 клуба, които с наименованията си "Черноморец" и "Нефтохимик". В случая Дражев е като същински Остап Бендер и е вкарал в консорциума част от фирмите си, явно за да създаде илюзията, че целият бургаски спорт е зад този проект. Така например, първият от изброените инвеститори е ХК „Черноморец Бургас“. Абревиатурата ХК не е хандбален клуб, а всъщност „Хотелски комплекс“, а дружество с такова намиенование „Хотелски комплекс Черноморец Бургас“ е еднолична собственост на „Хотелски комплекс Черноморец Приморско“. И двете фирми са свързани с Ивайло Атанасов Дражев, който е и собственик, и управител. Друга от изброените в съобщението фирми - „Интертрейд инженеринг“ АД също е част от орбитата нефункциониращи дружества на Ивайло Дражев. Акционери в нея са „Българско вино“ ООД и Ивайло Атанасов Дражев. „Българско вино“ от своя страна е еднолична собственост на „Черноморец 919“ ЕАД. Свързаното лице в цялата верига е отново Ивайло Дражев. Професионален футболен клуб „Нефтохимик“ е третият анонсиран инвеститор. Създава измамната илюзия, че става въпрос за играещия във втора дивизия „Нефтохимик“(Бургас), но всъщност зад дружеството отново изплува Ивайло Атанасов Дражев. Четвъртият участник в обединението – ПФК „Черноморец 1919“ ЕАД може да се възприеме от широката публика за възродения „Черноморец 1919“ на Тома Томов и легендите. Всъщност дружеството няма нищо общо, а акционер отново е Ивайло Дражев. В Съвета на директорите се набива на очи и името на легендата Руси Гочев. Петата фирма – Професионален спортен и футболен клуб „Черноморец Бургас“ дублира името на ПСФК „Черноморец Бургас“ на Митко Събев, но няма допирни точки с акулите, които до преди два сезона играха в елита. Акциите в клуба са разпределени между Ивайло Дражев и фирмите му - „Българско вино“, „Интертрейд газ“ и „Булгарконтрола“. Шестият участник в консорциума, изписан като „Благоустройствени строежи“ АД всъщност е „Благоустройствени строежи – Бургас“ АД и без изненада отново е собственост на Ивайло Атанасов Дражев. В прессъобщението е вписано, че участва и фирмата „Бургас спорт“ ООД. Фирма с това име е стопанин на красивия комплекс под МБАЛ Бургас - „Каменица Арена“, а фактическите собственици са футболните легенди Милен Георгиев и Георги Чиликов. Не е ясно каква роля имат те в проекта и дали изобщо знаят за участието им. Потърсихме Милен Георгиев на мобилния му телефон, но той не отговаря на обажданията ни. От документите, които бяха изпратени до редакцията на Флагман.бг се вижда, че предложението от подписано с параф, наподобяващ този на Ивайло Дражев.В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарите Мария Капон и съпругът й Емил Капон .

МАЛДЖИЕВИ

До кога безчинствата на семейство Малджиеви и Живко Мартинов ще остават безнаказани? Постройки в центъра на Добрич по странен начин са се разширявали и преустройвали през годините пред очите на местната власт 30 години имотната мафия „Малджиеви-Живко Мартинов“ заграбва общински терени, като погазва редица закони. Безпардонното застрояване в град Добрич става пред очите на управляващи и магистрати, които явно си затварят очите поради близостта си с българския вариант на „Ла Пиовра“. И както в повечето случаи става, обикновения данъкоплатец чака да му излезе разрешителното за строеж по някога с години, връзкарите ги вземат за броени часове. Единствените ощетени в ситуацията са Добричлии. Мистерии и загадки, оказва се, все още се случват по нашите земи. Такива се намират навсякъде в Родината. Такива има и в Добрич. Оказва се, че че такива работи са се случвали и продължават да се случват в добруджанския град. В него по странен начин изникват постройки, които с времето се разширяват като квадратура и излизат далеч над позволената от разрешителните площ. За такива нарушения до Специализираната прокуратура е изпратен сигнал. В него се казва, че през годините са извършвани редица противозаконни действия, които обаче не са санкционирани от съответните органи. Нарушенията, според сигнала, са направени от Петър и Люцкан Малджиеви, които са добре познати в града. По този повод Специализираната прокуратура изпраща сигнала до Добричката окръжна прокуратура по компетентност, която започва проверка по случая. „Излагат се нарушения на строителното законодателство, което според подаващите сигнала, е ставало с протекции на съответните институции, контролиращи строителството“, се казва в постановление на Добричка прокуратура от 5 ноември 2020 г., в което се отказва да се образува наказателно производство. В него се казва, че след анализ на сигнала могат да се изведат данни за няколко евентуални нарушения, за които вече е била извършена проверка през 2019 г. Тогава по същия сигнал до Специализираната прокуратура добричката е правила проверка. „В настоящия сигнал (от 2020 г.) са добавени данни за нови три нарушения“, се казва в постановлението на прокуратурата като за старите обстоятелства проверка не е правена. Що се отнася до новите обстоятелства те са следните: За офис на „Булсатком“ в близост до РЗОК, къша на ул. „Дунав“ и магазин близо до офиса на „ПИБанка“ в центъра на града. В сигнала се казва че офисът на „Булсат“, собственост на Петър Малджиев след ремонт е разширен така, че са застроени и градинките около него. Също там се настоява да се провери как е придобит имота, който следва да е бил публична държавна собственост и не е ясно как е разрешено строителство там. За къщата на ул. „Дунав“ в сигнала се твърди, че тя по проект е с разгъната площ от 320 квадратни метра. Всъщност обаче са построени между 250 и 300 квадрата на етаж. Освен това постройката се намира върху общински път. Според подателите на сигнала за „разширението“ е съдействала гл. арх. Боряна Станчева. За магазинът до Първа инвестиционна банка пък се казва, че той е построен незаконно, за което е сезирана Дирекция национален строителен контрол в София. „Изложените в сигнала твърдения съдържат данни по-скоро за осъществени административни нарушения по Закона за устройство на територията и други нормативни актове, соито регламентират строителната дейност. Единствената индикация, носеща данни за евентуално престъпление е твърдението, че съответните компетентни контролни институции са запознати с нарушенията, но умишлено бездействат в полза на нарушителите. По случая е образувана проверка в чийто ход са изискани становища и документация за трите посочени обеща от общината в Добрич, СГКК-Добрич, строителния контрол в града и ДНСК-София“, казват от прокуратурата. Установено е, че с договор от 08.05.2003 г. Областната управа в Добрич учредява в полза на Петър Малджиев право на строеж на едноетажна постройка с площ малко над 19 кв. м на ул. „Независимост“. По същия начин следващата година е издадено право на строеж за „зимна градина“ към съществуващата постройка с нова площ от 53 квадрата. Според приложената документация обаче и до момента обектът не е бил въведен в експлоатация. При проверка се оказва, че към 20 август миналата година служители на добричката полиция са установили, че сградата се ползва като офис на „Булсатком“. Констатира се също, че застроената площ е увеличена неправомерно с близо 15 квадрата. Така се оказва, че постройката попада върху градинка за озеленяване и плочник, който е частна държавна собственост. А това е съществено отклонение от одобрения проект. Прокуратурата обаче не намира данни за престъпления на длъжностни лица при учредяването на правото на строеж и издаването на разрешително за него. В същото време в постановлението ясно се казва, че нарушението е било извършено при изпълнението на строителството от инвеститора или от изпълнителя. „Видно е, че обектът не е бил въведен в експлоатация, което отхвърля възможността за извършено длъжностно престъпление, при узаконяването на готовия строеж“, смята прокуратурата. През 2009 г. отново Петър Малджиев печели търг, с който общината в Добрич учредява в негова полза право на строеж върху петно от 900 квадратни метра за изграждане на 32 гаража. В разрешението не се казва дали те са полуподземни или надземни. Застроената площ трябва да е 718 квадрата. По искане на инвеститора същата година предназначението на 5 гаража е променено и така те се превръщат в магазин за хранителни стоки, магазин за сувенири и фризьорски салон. Следва нова промяна, според която се разрешава надстройка на хранителния магазин с площ от 181 кв. м. По проект надстройката ще е от 4 помещения с два санитарни възела. Тя трябва да се използва за офис. По документи обаче обектът отново не е въведен в експлоатация. През 2014 г. Обаче е направен констативен нотариален акт за собственост, от който става ясно, че офисът всъщност е апартамент с площ 320 квадрата, след като е трябвало да е офиси и сервизни помещения от 181 кв. м. След физическа проверка на 20 август миналата година от полиция и общината в Добрич става ясно, че има отклонение от одобрения проект, а застроената площ се е увеличила със 160 кв. м. Построени са допълнително тераси, балкони и стълбище. Има и друго нарушение. Между гаражите е предвиден свободен терен, който да се използва като тунел. На място обаче е констатирано, че въпросният терен е застроен и затворен, като попада под надстройката. Площта е 74 квадрата. Констатира се „съществено отклонение“ от одобрения проект, като трябва да се вземе отношение по въпроса съгласно Закона за устройство на териториите. Става ясно още, че издаденото разрешение за строителство е в противоречие с договора за право на строеж, който касае вида на гаражите. В разрешителното е посочено изграждането на 32 гаража, без да се казва какъв вид са те, а се оказва, че са направени надземни такива. Според разрешителното обаче гаражите трябва да са полуподземни. Издалата разрешението арх. Боряна Станчева обяснява пред проверяващите, че са настъпили законови изменения. „Следва да се има предвид обаче, че дори да има престъпление по Наказателния кодекс, свързано с разрешенията за строеж, вече има давност, съгласно НК“, казва прокуратурата. Тя не установява други нарушения и престъпления от длъжностни лица. Според магистратите вината е на инвеститора или изпълнителя на проекта. Обектът пак не е въведен в експлоатация. Така че длъжностно престъпление, за което се съмняват подателите на сигнала, няма.Промени има и покрай бившето кино „Родина“. През 2002 г. „Вояджер“ ООД купува от „Юнайтит синема“ АД „кафе-сладкарница“, част от киното. Общината издава разрешение за „сезонна тераса-зимна градина“. В това време „Вояджер“ купува и други обекти там. С разрешение за строеж е позволена промяна в предназначението на пристройката и така тя става „обект за обществено обслужване“ с площ 75 квадрата. През 2009 г. Обектът е въведен в експлоатация. Миналата година обаче е извършена физическа проверка. След замерване се установява, че има отклонение от проекта и е монтирана външна врата, която затваря пространство от 5 кв. м. За това трябва да бъде взето отношение от общината. Що се отнася до твърдението до Спецпрокуратурата, че за описаните нарушения е сезирана ДНСК-София, но проверката е опорочена, от добричката прокуратура е изпратено запитване до столицата. Оттам отговарят, че такива сигнали там не са постъпвали. ОП Добрич предвижда възможността от София да са пратили сигнала до общината и след запитване до местната администрация дали тя е направила проверки за нарушения. „В случай, че такива проверки са били вече извършени, то са изискани материалите от тях“, пише в прокурорското постановление. В получения от общината отговор въпросът остава висящ. Няма и приложени документи за извършени предходни технически проверки. В края на писмото-отговор общинарите предлагат дата за извършване на съвместни физически проверки на място, в случай, че проверки по сигнали не са правени. „От това предложение следва еднозначно да се подразбира, че общината не е проверявала сигнали на жалбоподателите“, категорична е прокуратурата. Изпратено е и писмено запитване до РДНСК-Добрич относно получавани сигнали. От постъпилия отговор става ясно, че там сигнали не са идвали с дата преди 4 юни миналата година. В крайна сметка прокурор Димитър Димитров пише: „Отказвам да образувам наказателно производство поради липса на данни за извършени престъпления по служба от подсъдността на НПК“. Въпросното прокурорско постановление може да се обжалва пред Апелативна прокуратура-Варна. В същото време мистериозно разширилите се постройки в центъра на Добрич продължават да функционират. Нищо, че има нарушения и липсва въвеждане в експлоатация. А собствениците продължават спокойно да си прибират наемите. Дали община Добрич ще предприеме някакви мерки срещу очевадните нарушения предстои да видим. Но предвид факта че своеволията са продължавали с години, едва ли… В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Ивайло Дражев .

НАЙДЕН МИЛКОВ

Помните ли фолк певеца - мутра Найден Милков . Найден Митков Милков е български попфолк певец, полицай от Специализираното звено за борба с масовите безредици и общински съветник, един от основателите на „Първа частна милиция“.Найден Милков роден на 17 октомври 1966 г. в град Бургас. В продължение на 11 години е дуетна половина на известната попфолк певица Тони Дачева, като са живели и на семейни начала. Двамата се запознават през 1997 и се разделят през 2008 година. През 2001 година излиза първата им дуетна песен „Грях ли е“, която се превръща в първия им хит. Има издадени три дуетни албума с Тони, както и един самостоятелен – „Рицар на честта“, през 2003 година. Има син – Димитър Милков – от първия си брак, който е престъпник с множество криминални прояви: нападения над полицаи, наркотрафик, незаконно притежание на оръжие, побои, изнасилвания и др. Заради това Найден Милков се отрича от сина си. През 2007 г. на фестивала „Бургас и морето“ Найден Милков получава наградата на публиката за песента „Целувка с дъх на море“, след което прекратява певческата си кариера. Понастоящем Найден Милков живее с приятелката си Диляна. Двамата имат дете, родено на 22 февруари 2011 година.От 1993 г., макар и без лиценз от МВР, "Първа частна милиция" е най-мощната охранителна фирма по Южното Черноморие и представител на ВИС-2. Съдружници на Георги Николов - Мечката , който е роден на 12 август 1967 г. в Бургас и завършва спортното училище, като щангист, са Рали Пенков и Найден Милков. И тримата са бивши полицаи от Специализирания отряд за борба с масовите безредици в Бургас. Мечката и Милков са неформални лидери в подразделението до 1993 година, когато са обвинени и арестувани за нападение над бившия световен шампион по борба Иван Гинов. След това са уволнени. На 10 юни 1995 г. около 19.30 ч. Георги Николов спира черното си "Порше" кабриолет пред спортната зала "Атлант" в бургаския кв. "Славейков". Отива на тренировка. В този момент проехтяват изстрели и Мечката се свлича до колата. Улучен е в задната част на главата и във врата. Килърът успява да избяга, а босът на "Първа частна милиция" е откаран в бургаската болница. Малко по-късно Георги Николов издъхва. Куршумите са засегнали мозъка и сънната му артерия. И до днес поръчителят на разстрела и извършителят не са разкрити, а през 2015 г. изтече и 20-годишният давностен срок. Версиите, по които е работено, пък са две - разчистване на хората, свързани с ВИС-2 и уреждане на сметки с руската мафия. След убийството на Мечката, Найден Милков и Рали Пенков решават да се оттеглят от охранителния бизнес и "Първа частна милиция" престава да съществува.Втори мандат като общински съветник подхваща партньорът на Георги Николов (известен като Жоро Мечката) и един от двигателите на Първа частна милиция Найден Милков (популярен навремето и като Малката Мечка). Той бе избран в листата на новоучредената коалиция Напред Бургас, а десетгодишната му биография на силово величие започва от... редовете на МВР.През 1993 г. той и колегата му Георги Николов (Жоро Мечката) напускат органите на реда и започват работа в Първа частна милиция (тази част от историята публикуваме отделно).След убийството на Жоро Мечката през 1995 г. Найден Милков продължава да се занимава с охранителна дейност още няколко години. През 1999 г. се пробва в политиката за първи път и става общински съветник. Две години по-късно се кандидатира за депутат, но претърпява неуспех. До 11 юли 2003 г. Найден Милков е съдружник в охранителната и детективска агенция 3С СОТ ООД, но я напуска и регистрира собствено дружество - Юнион 2000, в което 40% държи бившият шеф на бургаската общинска полиция Петко Иванов. Освен това Милков има фирма - Гранд-груп ООД за търговия на дребно в неспециализирани магазини, а в Рама ООД е съдружник с областният лидер на Съюза на свободните демократи в Бургас Румен Ангелов. Официално двамата трябва да въртят бизнес с питейни заведения, кафенета и ресторанти (фирмата е създадена на 1 август 2001 г.). Публична тайна в Бургас обаче е, че през Рама двамата имат участие в няколко местни казина и контролират верига от хазартни и билярдни клубове.Синът на бившия фолк изпълнител и основател на "Първа частна милиция" Найден Милков - Димитър, е пострадал жестоко при взрив на газова бутилка. Нелепият инцидент е станал рано сутринта в неделя в дома му в бургаския комплекс "Меден Рудник". Димитър е с тежки изгаряния по главата и тялото. В момента той е привлечен като обвиняем по чл.206 от НК и го заплашва нова присъда от 1 до 6 години затвор. В досието на Димитър са колекционирани най-различни провинения, но най-много са престъпленията свързани с употреба и разпространение на наркотици. През декември 2017 той беше осъден на 20 месеца затвор и 10 000 лева глоба за разпространение на дрога. Той се отърва с възможно най-леката присъда, след като се призна за виновен и поиска делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Окръжния съд в Бургас призна Димитър за виновен, след като през август същата година беше спипан с марихуана и метамфетамини. Наркотиците бяха открити в колата и в дома му. В специален тайник във входа на жилищния блок, в който се намира апартамента на Димитър, пък бяха открити прекурсори и заготовки за производство на синтетична дрога. Според повдигнатото от прокуратурата обвинение, престъпленията са извършени в условията на опасен рецидив. Наложеното наказание от 20 месеца ефективно лишаване от свобода бе общо и за трите деяния. Наследникът на Найден Милков, Димитър имаше проблеми със закона още преди да навърши пълнолетие, а името му често се появяваше в криминалните хроники. Още тогава в родния му град тръгна мълвата, че младежът е зависим от наркотиците. Баща му, чието име е популярно не само като един от босовете на легендарната Първа Частна Милиция, но и като дуетната половинка на фолкдивата Тони Дачева, дълго се бори да върне сина си в правия път. Накрая обаче и той вдигна ръце. Разривът между двамата настъпи, след като преди години Димитър преби полицейски служител посред бял ден на оживено кръстовище. През 2014 г., Димитър Милков бе разследван и по жалба за изнасилване, но доказателства не бяха открити. Веднага след това обаче той бе закопчан и изпратен в ареста в Пазарджик, заради друга афера, свързана с кражба на гориво от бензиностанция. В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарите Малджиеви .