ИВАН БОРИСОВ

“Ултрастрой” ЕООД е еднолично търговско дружество със собственик Иван Борисов Борисов на 43 г. Фирмата се явява партньор и подизпълнител по редица сериозни обществени поръчки на известната като свързана с Делян Пеевски “Водстрой 98”. „Ултрастрой“ са работили и по реконструкцията на южното крило на Националния музеен комплекс, известен като българския Лувър. Компанията беше и подизпълнител при ремонта на централната софийска гара, където основният консорциум беше между ГБС и „Водстрой 98”.

Извън обществените поръчки „Ултрастрой“ работят по частни обекти, свързани с холдинга “Булгартабак”, като преустройство на цехове на компанията за цигарени филтри „Юрий Гагарин“. В поредица от смени в собствеността, фабриката премина от държавния „Булгартабак“ към офшорни компании, свързани скрито с високопоставени родни политици. В поредица от разследвания Биволъ изследва информацията за корупционни връзки около приватизацията на Булгартабак с Борисов, Пеевски и Ахмед Доган. Триото бе посочено и в интервюто на бившия шеф на КТБ Цветан Василев пред Сашо Диков.

“Ултрастрой” е и длъжник с 8 млн. лв на ББР, но в същото време е избрана целево да строи новата сграда на банката. Именно тази фирма се явява и партньор в обединението ДВУ, на което е дадено да строи най-скъпата част от третия диаметър на софийското метро.

Пред наш репортер номиналният собственик на “Ултрастрой” Иван Борисов заяви, че е бил измамен от израелците още в момента на подписването на договора. Блок 10-ти е бил с много по-големи параметри от останалите сгради и затова именно в последния етап на строителството Борисов е предявил претенции за допълнителни 1 млн. лв. откъдето всъщност възникнал и конфликта, според него.

Иван Борисов тогава обясни като нормален бизнес фактът, че фирмата му е ангажирана с някои от най-значимите обекти и поръчки в страната, заедно с фирми свързвани с Пеевски. Той заяви също, че не познава Делян Пеевски.

Любопитно съвпадение е, че от 2017 г. съществува фирма наречена “Витоша Ризорт” ЕООД, която е собственик на знаковия Хотел “Берлин”, считан за жилищна база на депутата и медиен магнат Пеевски. Предишното име на “Витоша Ризорт” е “Уолтън Асошийтс-Еко”. През 2010 г. “Уолтън Асошийтс-Еко” продава на “Балканска Медийна Компания” на Ирена Кръстева, майката на Пеевски, няколко апартамента и гаража в сградата на хотела.

Ултрастрой е притежавала и правата върху 10 милиона акции на фирмата “Трансстрой Холдинг” АД. Това става ясно от договора за кредит с ББР от 2016 г., в който пише, че тези акции не са заложени като обезпечение. При “Трансстрой” се наблюдава връзка към Йордан Цонев от ДПС – съавтор на закони заедно с Делян Пеевски. Цонев разбира се не се появява с името си в “Трансстрой” но връзката му с бивши собственици и управители на фирмата се проследява през имотните сделки на негови роднини в разследване на Биволъ за земи по Южното Черноморие, заграбени с измама.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Емил Робертов Василев .

ДИРОН РЪСОВСКИ

Правителството определи концесионер на морски плаж „Панорама – юг“. След проведена открита процедура, Министерски съвет упълномощи министъра на туризма да сключи договор за концесия с фирма „Кънпет 17″ ЕООД. Фирмата е собственост на Дирон Ръсовски и е с капитал от 100 лв. Ръсовски е концесионер и на плаж „Офицерски-Изток“ във Варна. Решението е взето на заседание на Министерски съвет днес. Фирмата е със седалище във варненския район "Приморски".

Размерът на концесионното възнаграждение за всяка календарна година от срока на концесията е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове и предложения от концесионера размер на роялти от 2,20 на сто без ДДС. Размерът на годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията е в размер на 18 858,96 лева без ДДС.

Слушател сигнализира в предаването "В ефир сте!" в началото на годината, че от седмица се строи в района на Първа буна на Офицерския плаж във Варна. Репортерска проверка на Радио Варна установи, че наистина има строеж на пясъка точно до началото на буната /на снимките/. Четирима работници поставят бетонни основи, а отстрани са струпани стоманени профили, които очевидно ще бъдат използвани за колони на конструкцията. Единият от работниците сподели, че се строи заведение. Бетонните основи показват, че то ще е от типа "преместваем обект". На ивицата ще бъде изградено заведение тип "подиум", което ще е в рамките на около 150 квадратни метра, заяви за Радио Варна собственикът на фирмата концесионер на "Офицерския плаж" Дирон Ръсовски.

Инвестициите, свързани с организация на спортно-развлекателни дейности на морския плаж за срока на концесията са в размер на 41 340 лв. с ДДС. Според хора от бранша тази сума е смешно малка за срока на концесията от 15 години.

ДИРОН ЛЮБОМИРОВ РЪСОВСКИ - свързани фирми

АНА-МАРИЯ ЕООД

ДИРОН ЛЮБОМИРОВ РЪСОВСКИ - Съдружник ДИРОН ЛЮБОМИРОВ РЪСОВСКИ - Едноличен собственик на капитала ДИРОН ЛЮБОМИРОВ РЪСОВСКИ - Управител

p>КЪНПЕТ ЕООД

Дирон Любомиров Ръсовски - Едноличен собственик на капитала Дирон Любомиров Ръсовски - Управител

ТАРИ - ЛЮБОМИР РЪСОВСКИ - ДИРОН РЪСОВСКИ ЕТ

Дирон Любомиров Ръсовски - Физическо лице търговец

Каравана Варна ЕООД

Дирон Любомиров Ръсовски - Едноличен собственик на капитала Дирон Любомиров Ръсовски - Съдружник Дирон Любомиров Ръсовски - Управител

АСАТ 17 ЕООД

ДИРОН ЛЮБОМИРОВ РЪСОВСКИ - Едноличен собственик на капитала ДИРОН ЛЮБОМИРОВ РЪСОВСКИ - Управител

Л Гард 17 ЕООД

Дирон Любомиров Ръсовски - Едноличен собственик на капитала Дирон Любомиров Ръсовски - Управител

АСАТ 2014 ЕООД

Дирон Любомиров Ръсовски - Едноличен собственик на капитала Дирон Любомиров Ръсовски – Управител

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Иван Борисов .

АНГЕЛ ПАЛИЙСКИ

Бизнесменът и бивш президент на ПФК Ботев 1912 Ангел Палийски стана член на Управителния съвет на националния борд по туризъм (НБТ), съобщиха от най-голямата работодателска организация в сектор "Туризъм". Палийски понастоящем е изпълнителен директор на „Амадеус – Ей Си Джи“. Някои комплекси и хотели по Черноморието тази година няма да отворят. Причината е кризата след COVID-пандемията. Един от тези хотели е на Ангел Палийски.

Преди повече от година той купи курортния комплекс „Слънчев ден“. Комплексът тази година ще остане затворен – „заради несигурната обстановка през идните месеци, свързана с COVID-19“, уточняват от комплекса. Ако името на Ангел Палийски беше известно основно за футболните запалянковци заради "Ботев" - Пловдив, буквално за дни той бе изстрелян към едрия бизнес чрез покупката на курорта "Слънчев ден" от пловдивския активист на БСП Георги Гергов. Сключването на сделката с политически протекции на местно и централно ниво, както и финансовото й трасиране с пари от държавната Българска банка за развитие (ББР) дават поводи за спекулации, че зад дългогодишния президент на "Ботев" - Пловдив, седят други интереси.

Същата година той придоби и хотел "Ястребец" в Боровец. Хотелът е собственост на компанията „Хастингс”, която до 22-ри март е била собственост на „Милтех” и Георги Крумов . Обектът в Боровец работи на пълни обороти от края на декември 2006 г., когато е изцяло ремонтиран и към него е добавен голям спа център. Хотелът развива целогодишно своята дейност като разполага с 34 стаи, 7 апартамента и 15 финландски къщички потопени в зеленината на голям собствен парк. Покупката става през „Палас хотел“ с краен собственик Ангел Палийски, показва Търговският регистър. Сделката вероятно е от порядъка на около 10 млн. лв. – толкова са вложени в ремонта според стари изявления на собственика Крумов, толкова е била и балансовата стойност на обновения хотел (виж карето). В описанието на обекта се споменава, че има парк от 50 декара, макар в имотния регистър този терен да не се вижда по партидата на „Хастингс“.

Още една сделка, сключена паралелно с финализирането на прехвърлянето на курорта, затвърждава донякъде неформалните твърдения, че възходът на Палийски става с помощта на боркерството на депутата от ДПС Делян Пеевски. Накратко, доста несвойствено за фокуса на дейността си, в средата на януари "Слънчев ден" придобива дружество, чийто единствен проект е имотен проект в столичния квартал "Изток". Той също е финансиран от ББР, както и строителната компания продавач - "Ултрастрой", която исторически често е била подизпълнител на свързвани с Пеевски строителни дружества.

В резултат на операцията групата "Слънчев ден" и новият й собственик, които и без това се превърнаха във вероятно най-голямата единична експозиция на ББР, допълнително увеличават задълженията си към държавната банка, чийто основен замисъл по принцип е да финансира малки и средни предприятия, а отскоро и публично-частни партньорства и инфраструктурни проекти.

Сделката

Договорът, чрез който "Слънчев ден" купува 100% от "Инстатрейд", е от 15 януари. Както и при сделката, чрез която фирмата на Палийски "Амадеус - Ей Си Джи" придобива "Съни тур" (мажоритарния собственик в курортното дружество) от Гергов, и тук цената не се вижда, като е уговорена в отделно споразумение. Паралелно с прехвърлянето самият Ангел Палийски е вписан и като управител на компанията. Самото "Инстатрейд" е създадено през 2015 г., а през следващата чрез публичен търг придобива активите си. Това са недостроена сграда Spa Suites на столичната ул. "Атанас Далчев" №5 и съседен по-малък парцел до нея. Според отчета на "Инстатрейд" плащането е станало през 2017 г., като за целта компанията е ползвала близо 3.39 млн. евро кредит ББР, чрез които е финансирана 90% от тръжната цена. Освен това компанията е правила разходи по завършване на сградата и за разрешително за ползване. За целта "Инстатрейд", както и собственикът му "Ултрастрой", са заложени пред ББР срещу до 7.9 млн. лв. заем при 6% лихва, като самата строителна компания ползва малко над 2 млн. лв. за оборотно финансиране. Апартаменти в сградата се предлагат за продажба от imoteka.bg.

Министерството на икономиката публикува имената на фирмите, които са най-големите получатели на кредити от държавната Българска банка за развитие (ББР). Ден по-рано икономическият министър Кирил Петков съобщи, че само 8 фирми са получили почти 1 млрд. лева, което той не приема за нормално.

До края на седмицата ще започне работа Комисията за прозрачност и контрол на публичните средства в ББР, съобщи министерството. Целта на комисията е да провери дали отпуснатите кредити над 1 млн. лева съответстват на закона и устава на банката. "Поради големия обществен интерес" министерството публикува и списъка на осемте най-големи кредитополучатели . Между тях е и "Слънчев ден" със собственик Ангел Палийски .

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Дирон Ръсовски .

ПЛАМЕН МИТРЕВ

Генерал от ДС прикривал най-издирвания изнасилвач .

Най-издирваният български изнасилвач Пламен Митрев се е укривал от правосъдието повече от 20 години благодарение на баща си – генерал от бившата Държавна сигурност по времето на комунизма. Това твърдят съседи на семейството от село Градец край София. Именно там през 1997 година, в семейната вила на Митреви, бяха открити оковани във вериги и изнасилени четири манекенки, подмамени, че ги чака светло бъдеще на подиума. Митрев, който бе продуцент на тв предаването „Блясък“ в края на миналия век, бе нареден от Европол сред най-издирваните сексуални насилници в Европа. Митрев бяга от България, малко след като Окръжният съд на София му дава 14 години затвор. Изнасилвачът е бил в ареста около година, когато е пуснат на свобода под гаранция и напуска страната, разказва „България днес“.

Делото срещу него се точи близо 20 години, докато стигна до финал на първа инстанция. Процесът е отлаган многократно, а причините за това често били доста спорни и на ръба на закона. Според запознати нищо в тази брутална сага не било случайно. В основата на благосклонността на правосъдието към Митрев били контактите на неговия баща. Генерал Митрев бил близък приятел с Пенчо Кубадински . Благодарение на контактите си от миналото в съдебната система, бащата успял да „опъне чадър“ над наследника си и да го спаси от затвор. Сега генералът е вече покойник, но приживе е чуван да споделя, че му е дошло до гуша да измъква сина си от скандали с жени, в които непрекъснато се замесвал. Познати на семейството разказват, че едва когато Митрев-старши си отишъл, процесът срещу сина му започнал да се движи. Преди три години се стига до присъда на първа инстанция по делото, прочуло се като „Кукла на верига“. Освен продуцент, в края на миналия век Митрев е моден ас, персона от хайлайфа, с две висши образования – право и международни икономически отношения. Той е арестуван на 10 ноември 1997 г., след като в селската му къща са открити красавиците – голи, бити, вързани на вериги, изнасилени.

Най-издирваният български изнасилвач Пламен Митрев се е укривал от правосъдието повече от 20 години благодарение на баща си – генерал от бившата Държавна сигурност по времето на комунизма. Това твърдят съседи на семейството от село Градец край София. Именно там през 1997 година, в семейната вила на Митреви, бяха открити оковани във вериги и изнасилени четири манекенки, подмамени, че ги чака светло бъдеще на подиума.

Митрев който бе организатор на конкурси за красота и модни ревюта, собственик на модна агенция за модели и манекени „Имидж" и продуцент на тв предаването „Блясък“ в края на миналия век, бе нареден от Европол сред най-издирваните сексуални насилници в Европа. Митрев бяга от България преди три години, малко след като Окръжният съд на София му дава 14 години затвор. Изнасилвачът е бил в ареста около година, когато е пуснат на свобода под гаранция и напуска страната, разказва „България днес“. Делото срещу него се точи близо 20 години, докато стигна до финал на първа инстанция. Процесът е отлаган многократно, а причините за това често били доста спорни и на ръба на закона. Според запознати нищо в тази брутална сага не било случайно. В основата на благосклонността на правосъдието към Митрев били контактите на неговия баща. Генерал Митрев бил

близък приятел с Пенчо Кубадински

Благодарение на контактите си от миналото в съдебната система, бащата успял да „опъне чадър“ над наследника си и да го спаси от затвор. Сега генералът е вече покойник, но приживе е чуван да споделя, че му е дошло до гуша да измъква сина си от скандали с жени, в които непрекъснато се замесвал. Познати на семейството разказват, че едва когато Митрев-старши си отишъл, процесът срещу сина му започнал да се движи. Преди три години се стига до присъда на първа инстанция по делото, прочуло се като „Кукла на верига“. Освен продуцент, в края на миналия век Митрев е моден ас, персона от хайлайфа, с две висши образования – право и международни икономически отношения. Той е арестуван на 10 ноември 1997 г., след като в селската му къща са открити красавиците – голи, бити, вързани на вериги, изнасилени. Европол привлича внимание към него и още седемнадесет насилници в рамките на нова своя инициатива срещу този тип престъпления. На всеки две минути в полицията в ЕС се съобщава за случай за изнасилване, тормоз или друг вид сексуално насилие. „Всеки може да стане жертва, макар жените и децата да страдат най-често“, отбелязват от институцията.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Ангел Палийски.

ИВАН КИТОВ

Иван Китов, емблематична фигура от годините на масовите банкови фалити през 90-те години на миналия век бе окончателно осъден, съобщи „Преса”. Делото срещу него се точи цели 18 години по обвинение за раздавани необезпечени кредити.Бившият шеф на „Кристалбанк” и „Бизнесбанк” ще лежи 6 години, гласи решението на Върховния касационен съд.

Задържаха Иван Китов - бивш собственик на фалиралите КРИСТАЛБАНК, учредена в Мадан, и на БИЗНЕСБАНК, чието родно място бе Петрич. Това бе новината, съобщена на 13 януари от главния секретар на МВР Бойко Борисов, която привлече вниманието на целия финансов сектор. Както и на всички, чиито пари потънаха в едната или в другата банка. Издирваният от 2003 г. с червена бюлетина на Интерпол банкер е задържан от Специалната имиграционна полиция в столицата на Коста Рика Сан Хосе. Там Китов се подвизавал под името Джак Хасел Босман Петрова. Вероятно издирваният банкер никога нямаше да бъде идентифициран, ако не беше поискал да пътува до САЩ. След подаване на молбата за воаяжа служители на посолството на САЩ в страната установили, че пръстовите отпечатъци съответстват на издирван българин, източил от банка 9 млн. евро. Според данните на полицията в Коста Рика българинът пристигнал там през 1998 г. от Доминиканската република.

През 2001 г. се оженил за рускиня, натурализирана костариканка, и година след това получил костариканско гражданство.По настояване на българските власти Иван Китов е задържан в ареста, където ще очаква искането за екстрадиция, което би трябвало да отправи нашата прокуратура.Иван Китов е арестуван в Коста Рика около два месеца след като съдията в Софийския градски съд Мирослава Тодорова отказа да гледа образуваното срещу него дело. На 2 ноември 2004 г. тя разпореди обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата за доразглеждане, а мотивите й бяха, че са допуснати сериозни процесуални нарушения, свързани с ограничаване на конституционното право на защита на подсъдимите. Освен това, според решението на Тодорова, той изобилства от неясноти и неточности, които трябва да бъдат изчистени. Очакваше се делото срещу Иван Китов да бъде доста интересно заради, меко казано, небанкерския начин, по който се е разпореждал с парите на банката. Вероятно затова дори в обвинителния акт по делото прокуратурата е напомнила, че Китов е бивш ди джей и няма нищо общо с финансите и банковото дело. Вниманието привлича и фактът, че Китов е рекордьор по размера на гаранцията за освобождаването му от ареста.

На 14 ноември 1997 г. с решение на Софийския градски съд той бе пуснат на свобода срещу сумата от 100 млн. стари лева. Малко след това Китов все пак напусна страната и прокуратурата реши (на 29 май 1998 г.) внесената от него гаранция да бъде конфискувана. По нареждане на Върховната касационна прокуратура през 2003 г. той е обявен и за международно издирване чрез Интерпол. Двете фалирали с негова помощ банки бяха затворени съответно през 1996 и 1997 година. В делото по този повод освен Китов подсъдими са още бившият акционер в петричката банка Мадлен Георгиева и някогашните прокуристи в нея Захари Захариев, Богомил Стоянов и Николай Спасов. Изготвеният от прокуратурата обвинителен акт обхваща два периода от банковата кариера на Иван Китов. Първият е от 27 май до 29 септември 1993 г., когато той е бил председател на съвета на директорите и основен собственик на КРИСТАЛБАНК. Държавното обвинение твърди, че най-големия си удар Китов е нанесъл именно там. От маданската банка той е задигнал 1 млн. щ. долара и 240 млн. стари лв., което било решаващо за фалита й. Според прокуратурата става въпрос за прехвърляне на средствата по сметки на контролирани от него фирми и в БИЗНЕСБАНК. Обвинението твърди, че Китов е осигурил и рефинансиране на КРИСТАЛБАНК от БНБ в размер на 1 млн. щ. долара, които е изпратил зад граница и повече никой нищо не е чул за тази сума. Прокуратурата обвинява Китов за длъжностно присвояване в особено големи размери по смисъла на чл. 203 от НК, за което законът предвижда от 10 до 30 години затвор.Държавното обвинение търси отговорност на Китов и за взети пари от БИЗНЕСБАНК в размер на 108 млн. стари лева.

Прокуратурата се опита да докаже още, че със средства от петричката банка той е финансирал свои лични нужди. Китов е използвал близо 4.5 млн. стари лв., с които е покрил разноските по празненствата за рождените си дни и организираните тържества за вдигнатите от него две сватби в Париж и в София. Други над 30 млн. стари лв. той е взел от БИЗНЕСБАНК под формата на командировъчни, твърди още прокуратурата, като за тях отново е обвинен за присвояване в особено големи размери по чл. 203 от НК. Друга част от деянията на Китов са квалифицирани от прокуратурата като измама. Като такава е определено отпускането през 1996 г. на кредит в размер на 200 млн. лв. на друг бивш акционер на КРИСТАЛБАНК и на БИЗНЕСБАНК - Мадлен Георгиева. Освен това, според държавното обвинение, двамата разиграват схема от валутни операции с участието на служители от ЕЛИТБАНК и БИЗНЕСБАНК, вследствие на което петричката банка е ощетена с още 200 хил. щ. долара. За тези си действия Китов и Георгиева са обвинени за измама в особено големи размери по смисъла на чл. 211 от НК, за което провинение законът предвижда затвор от три до десет години.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Пламен Митрев .

ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ

Вторият бизнесмен, излязъл открито да говори пред парламентарната комисия по ревизията за рекета на управляващите в България - Павел Стоименов, също като Светослав Илчовски е едър зърнопроизводител и зеленчукопроизводител.

Компанията, чийто управител е той, е известна в сектора - „АГРО-БЕЛ 2001” ЕООД. Стоименов притежава голяма складова база за пресни зеленчуци в село Брест. Новият свидетел в комисията на практика е най-големият зеленчукопроизводител в България. Основната част от бизнеса му е съсредоточен в Плевенско.

Името на Стоименов нашумя преди 6-7 години. Тогава бе направен опит да му бъде откраднат документално целият бизнес за десетки милиони левове на година с фиктивен договор за покупко-продажба. В резултат на разкритието на измамата селскостопански асоциации внесоха в Народното събрание промени, които да предотвратят подобни далавери.

Компанията на Стоименов обработва близо 70 000 дка земя в Северна България. Съдружниците в търговското дружество "Г- 8" обмислят дали да потърсят правата си по съдебен път, обяви пред "Хоризонт“ зърнопроизводителят Цветан Берберов, партньор в дружеството. Берберов е категоричен, че не познава агробизнесмена Павел Стоименов, който вчера обяви пред Комисията за ревизия на досегашното управление, че картел на име "Г-8" под ръководството на Иван Ангелов от фирма "Градус“ е упражнявал натиск върху бизнеса му.

Предприемачът Павел Стоименов се оказва бивш сват на Стефан Софиянски Източници, на които имаме пълно доверие, обясниха, че негов син е бил женен за най-голямата дъщеря Елена на бившия столичен кмет. Двамата са се разделили отдавна писа Уикенд.През последните години тя е йога-инструктор, а съпругът й Лъчезар Йорданов, с когото сключи брак през 2014 г., е собственик на заведения. Преди да се захване с източните духовни практики, Елена е вписана в две фирми – „Биофрут” и „Брест енерджи” ООД, като нейни съдружници са кадри от партията на баща й – Съюза Свободни демократи. „Биофрут” с европари прави фабрика за замразени плодове и зеленчуци и за конфитюри край Горна Оряховица, където Софиянски имат реституирани имоти.

„Брест енерджи” е за зелена енергия и е регистрирана в района на Гулянци, където пък е съсредоточена основната част и от бизнеса на Павел Стоименов.

Иначе Павел Стоименов е родом от Симитли, но бизнесът му със зърно и зеленчуци се развива основно в Плевенско и района на Стара Загора. Още от детските си години и досега сред най-близките му приятели е атрактивният кмет на Симитли Апостол Апостолов-Поли. Заради близките връзки със Софиянски пък източниците ни намекват, че появата на Павел Стоименов пред комисията на Мая Манолова може да е инспирирана и от Васил Божков-Черепа. Разбира се, за това няма никакви доказателства, а разкритията, които Стоименов направи са за картел в арендата на земеделска земя с участието на прословутата фирма „Градус”.

Според запознати Павел Стоименов има бурна младост, в която се захваща с различни бизнес проекти, докато накрай открива своята „ниша” – земеделието. Той работи заедно с брат си Николай.По времето, когато откриват завода, се оказва, че фирмата на Стоименови „Агро мел” е открадната с поредица от фалшиви регистрации, като са ползвани менте данни, а новият собственик – маргинал от циганското малцинство дори успява да продаде част от имотите. След като се вдига голям медиен шум, Стоименов си връща „Агро бел”.

Преди години откриват фуражен завод в Симитли, който е направен с 5 млн. лева по Програмата за развитие на селските райони, а продукцията му се изнася в Гърция и Македония.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Иван Китов.

ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ

Една от строителните „акули“ на България – петричанинът Георги Иванов Георгиев, собственикх на регистрираната в София фирма „Геопет М", се оказа не само кредитен милионер, но и агент на Държавна сигурност. При това роденият през 1955 г. петричанин се подвизавал под името на цар Самуил, съобщава Struma.bg. Името на близкия до ексминистър Милен Велчев петрички строител Георги Георгиев, който се прослави с няколко мегапроекта, се появи вчера в сайта на Комисията по досиетата като длъжник на Първа частна банка със сума от над 1 млн. неденоминирани лв. Агентурната си дейност за VI управление на ДС „Агент Самуил“ е упражнявал под ръководството на о.р. Георги Кръстев през периода 1987-1989 г. Различни прошения и изкусителни предложения на знайни и незнайни бизнесмени се опитват да подскажат на общинарите как най-добре да оползотворят собствеността на столичното кметство. Такъв е случаят и с офертата на фирма ГЕО ПЕТ М АД, представлявана от изпълнителния си директор Георги Георгиев, за замяна на определени общински терени срещу жилища, собственост на дружеството. Става дума за същият Георги Георгиев, който се прочу покрай шумната си сватба с известна манекенка в парижкия хотел Риц преди години. А кум на младоженецът е не кой да е, а министърът в оставка Румен Овчаров. Не е ясно дали е имало и поканени общински съветници, но пък у нас стана почти традиция бизнесът да държи топла връзка с властта и да получава актуална информация за всичко, което може да бъде изтъргувано на преференциални цени. Ако проследим част от сделките с имоти на Георгиев, ще установим, че той не за първи път - макар в споменавания случай непряко, протяга ръка към активи на общината

Още през 2004 г. успява да договори изключително изгодна сделка на цени далеч под пазарните. Той купува имот от 10 940 кв. м в кв. Драгалевци, който успява да спазари за сумата от 490 хил. лв., или брои по 44 лв. за кв. метър. Продавачът е костинбродската фирма Тигър ООД, собственост на американските граждани с типичните задокеански имена Фреидж Фарадж и Фарадж Фрейдж. Проверката ни на място установи, че на адреса, посочен в информационната система Дакси, такава фирма няма. Но проследяването на сделката с имота някак естествено ни доведе отново до призьора в далаверите с общински терени - Софийски имоти. Оказа се, че американците се сдобили с този имот от въпросното дружество една година по-рано, и то на смехотворна цена от 486 530 лева. Интересното в тази сделка е не само цената, но и това, че всъщност управителката на Тигър ООД Камелия Стефанова не заплаща цялата сума, а само 361 530 лв., а остатъка от 125 хил. лв. издължава, като прехвърля на Софийски имоти имот от 1320 кв. м в местността Киноцентъра. Само дето никой не може да обясни как 10 940 кв. м струват 361 530 лв., а 1320 кв. м - 125 000 лева. При това все в елитни столични квартали. Простите сметки показват, че в описаната сделка Софийски имоти купува на цена от близо 95 лв., а продава по 44 лева. Година по-късно Тигър продава имота на Георгиев със скромна печалба под 3500 лева. Само за сведение - цените на имотите по това време не падат под 100 евро на кв. метър. Няма как да се намери икономическа логика в тази сделка, освен ако парцелът просто не е бил отреден за този собственик отдавна, а междинната продажба цели да покрие директната връзка с него.

И ето - няколко години по-късно фирмата на Георгиев отправя предложение към СОС. Разбира се - облечено с красиви обещания. Този път ГЕО ПЕТ М предлага да инвестира в изграждането на канализационна мрежа в кв. Драгалевци, което според нейни предварителни проучвания ще струва 500 хил. лева. Само че благодетелите на квартала не искат парите кеш, а... вместо тях да им бъдат преотстъпени имоти в полите на Витоша, в съседство с вече описания по-горе имот. Услужливи общинари светкавично издирват подходящи за замяна терени. Предлагат се няколко - първият с площ от 7540 кв. м, вторият - 960 кв. м, третият - 9110 кв. м, и четвъртият - 1355 кв. метра (Докладната е заведена под N2600-778/2.05.07.) Срещу тях инвеститорът обещава допълнително да обезщети общината с жилищни имоти. Като се знае как през последните години общинските съветници правят подобни заменки, много е трудно да повярва човек в безкористните намерения на инвеститорите. Вече всичко е подготвено. Предложението е минало през съответните комисии на СОС. Единственият човек, възроптал срещу подготвяната далавера, е общинският съветник от БСП Стоян Стоянов (за ужас на своите съпартийци). Пред в. БАНКЕРЪ Стоянов не успяваше да скрие възмущението си и каза: Крайно време е далаверите с общински имоти да спрат. Всяко нещо все пак трябва да се прави с Бога и прилика.

Одобреното от комисиите в Общинския съвет предложение на Георгиев вече е съпроводено с доклад от общинския съветник от Демократи за София Атанас Медникаров. Сиреч притежава всички атрибути, за да получи и благословията на СОС. Дори и проектът за решение е готов. Има си и официалната оценка на Софийски имоти АД. Терените според експертите на получилото съмнителна слава общинско дружество са оценени на колосалните 67.40 евро за квадрат. Нищо, че според столични брокери подобни терени сега се търгуват за около 250-270 евро за кв. метър. След извършената предварителна подготовка за предстоящата сделка през май общинските съветници Радослав Кацаров (ССД) и Борислав Богданов (Гергьовден) решават да внесат предложението за окончателно решение на заседание на СОС. Засега това все още не се е случило, но може би се чака удобният момент. Говори се , че главният лобист по случая е общинарят от НДСВ и председател на надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация Светлин Лисичков. Той е не само в близки отношения с Георгиев, но и двамата са управители на фирма Пиринска туристическа компания АД , свързан е с него и чрез фирмите ВИП Финанс и ВИП Акаунт.

Ако припомним поредицата материали, които в. БАНКЕРЪ публикува и в които разказа как при подобни замени с известни инвеститори общината по правило получава панелки в квартали като Горубляне, Обеля, Враждебна и Дружба (оценени подобаващо високо, за разлика от общинските терени), едва ли и този път келепирът за столичното кметство ще се окаже особено голям. Но очевидно търпението на Георгиев се е изчерпало и е дошло време към досега придобитата от него собственост да му бъдат приобщени още общински имоти. Изненадващо тук се появява една изникнала от нищото пречка - Гражданско сдружение, наречено Комитет за защита интересите на Драгалевци и Дървеница, с председател Здравко Младенов сезира кмета Бойко Борисов и председателя на СОС Владимир Кисьов за готвената далавера. Според Младенов почти цялото предложение на фирма ГЕО ПЕТ М АД е непочтено. Първо, той недоумява по силата на кой закон, щом притежаваш даден имот, това ти дава право да купиш и съседния.

Още повече - възмущава се пред в. БАНКЕРЪ Младенов - този имот дори не е съседен. Всеки архитект ще ви каже, че съседен означава да имат обща граница. В случая става дума за имоти, разделени от улица. Освен всичко останало обещанието за канализация на квартала се свежда до полагане на тръби до собствените имоти на самия Георгиев. Да се говори, че това е в полза на обществото, е смешно. И за капак от становището на Софийска вода (N ТУ-857/10.02.2006 г.), адресирано до Георги Георгиев и до общинската дирекция Архитектура и градоустройство, става ясно, че водопроводът е с неизяснен статут и не може да бъде изграден. Ние предложихме на кмета и на председателя на СОС парцелът, към който има апетит фирма ГЕО ПЕТ М АД, да бъде продаден на търг, а получените от това средства да бъдат използвани за изграждането на канализацията на Драгалевци. Защо трябва някой да купува терен за 67 евро вместо за 267?, пита Здравко Младенов.

Въпросът е резонен. Разбрахме, че бизнесменът иска да построи вилно селище върху въпросните имоти и дори вече е внесъл молба за парцелиране в Дирекция Архитектура и градоустройство. Няма лошо, че иска да помогне и за изграждането на канализацията на квартала. В крайна сметка това ще повиши цената на бъдещите постройки и на собствените му имоти значително. Защо обаче столичните общинари не искат тези имоти да се разиграват на търг, а по стария, изпитан с годините способ предпочитат да се заменят с решения на СОС и, естествено, по доста занижени оценки, изготвени от Софийски имоти, не става много ясно. Единственото неоспоримо в случая е, че според новия градоустройствен план на столицата въпросните терени попадат в жилищна устройствена зона с малко етажно застрояване със специфични параметри. Тоест само на собствения си парцел Георгиев може да построи жилища с обща площ около 10 940 кв. метра. Според брокери на имоти цените на подобен градеж могат да стигнат 1200 евро на квадрат. Строителни предприемачи пък изчисляват, че от цялото упражнение Георгиев ще спечели около 6 млн. евро. И то само от реализацията на вече придобития терен. Всеки би могъл да пресметне за какви цифри става дума, ако той се сдобие и с останалите терени при тези цени... Ако общинарите не успяват да се справят с подобни сметки, биха могли да помолят за помощ истински експерти от свободния пазар на недвижими имоти в столицата. Или може би просто играят за последно десет и сметката не ги интересува...?!

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Павел Стоименов.

ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ - ИЦО САЛФЕТКАТА

Героите на прехода: Христо Александров -от войнишката лавка до банката

Сервитьорът от "Ритора" Ицо Салфетката става любимец на Луканов и учредител на Г-13 Историята все още спори по въпроса, дали емблемата на пловдивския преход Христо Александров има повече стаж като сервитьор, или като банкер. Наричан първоначално Салфетката, а после "брокера", бившият собственик на "Агробизнесбанк" е една от знаковите личности за първоначалното натрупване на капиталите след 10 ноември. Все още се носят легенди как младокът без образование е пробил във финансовите среди в началото на 90-те.За тези, които го познават, той е по-скоро гениален комбинатор, отколкото дребен тарикат, споходен от голям късмет. От малък обича шума на парите, а те лесно му се лепят. Още незавършил училище той грабва таблата и става сервитьор в някогашната "Симфония" край пеещите фонтани в Пловдив. Не остава далеч от чекмеджето и в казармата. Службата в ракетното поделение в Марино поле е песен за него, защото вместо да върти волана на ЗИЛ-а, Александров се урежда да продава във войнишката лавка. Само той знае как от закуски и лимонада може да се спестят пари за вартбург без помощ от роднините. Дни след уволнението отраканият келнер вече се вихри в бара под РУМ "Тракия". Още същата година с връзки и чар 21-годишният Александров постига първата си мечта - да трупа бакшиши в най-реномираното заведение в Стария Пловдив. В ресторант "Ритора" посетителите са от екстра класа, а талантът на Ицо Салфетката не остава незабелязан и невъзнаграден. Именно там в лукса и уюта на Стария град птичето каца на рамото на Алексанрдров.

Защото Ицо става любимец и на Андрей Луканов, който след години дава рамо на напористия и оправен младеж. В зората на демокрацията Ицо напуска "Ритора", за да завърти заедно със свой съдружник прочутата каравана "Чадъра" на търговската улица "Капитан Райчо". Заведението е пълно от сутрин до вечер и скоро Салфетката отваря първото чейнчбюро в града "Александър". За да дойде знаменитият момент при учредяването на финансово-брокерска къща "Пловдив" през 1991 г., когато Валентин Моллов въвежда в стаята късо подстриган младеж с куфарче и пред изумените си съдружници представя Христо Александров като управител на ФБК. Изненадата вече е по-малка, когато бившият сервитьор сяда в шефския стол на Агробизнесбанк. "Само той си знае как взе задочно диплома от Свищов, но имаше ум като бръснач и винаги беше напред с идеите как да се правят пари", казват негови приятели.Именно като шеф на банката Ицо Салфетката се връща през 1993 г. в "Ритора", но за да седна на един от 13-те стола, край масата, на която е учредена емблематичната Г-13...Възходът на Агробизнесбанк е главозамайващ. Идеята е тя да кредитира производството на тютюн в Благоевградско и Родопите. По естествен начин се ражда идеята са създаването на компанията "Финком", която изкупува продукцията и става доставчик на "Филип Морис". За броени месеци са риализирани милиони долари печалба. Бизнесменът вече крои планове за собствена марка цигари в нова тютюнева фабрика. В същото време заедно с Христо Данов взимат властта във футболния съюз и преживяват своите звездни мигове с паметната победа на трикольорите над Франция на "Парк де Пренс" и последвалото велико американско лято.

Именно със заем от "Агробизнесбанк" са платени премиите на националите за класирането на САЩ 94 и е подсигурена подготовката на отбора, стигнал до четвъртото място в света. По онова време Пловдив има 4 отбора в "А" група, като всички разчитат на пряката или косвена помощ от фирмите на Александров и Данов.Ицо винаги се е целил в грандиозни проекти. Той е сред инициаторите и на военната изложба "Хемус", която съществува и до днес. Около заиграването с военно-промишления комплекс Алекнадров чрез банката си започва да кредитира ВМЗ. Идеята е по-късно закъсалата оръжейница да бъде придобита на принципа "дълг срещу собственост". Точно от ВМЗ обаче идват най-големите проблеми за трезора по време на последвалата криза. Правителството на Жан Виденов натиска Александров и съдружниците му да дават бързи заеми на предприятието, в което зреят бунтове за заплати. Връщането на парите се бави. Тютюнопроизводителите също са в тежка ситуация, а "Агробизнесбанк" вече има сериозни проблеми с отпуснатите лоши кредити. Следва фалитът и поредицата от дела. Още в началото на разследването Алексдандров изчезва с чужд паспорт в Доминика. Връща се сам 2 години по-късно и се предава на следствието. Първоначалната му присъда е 10 години, но след обжалвания е оправдан за фалита на банката. Осъждат го за присвоени 140 000 лева от Финансово-брокерска къща "Пловдив", в която е главен акционер. Лежи съвсем кратко в затвора и от 2013 г. отново е в бизнеса. Собственик е на бившето предприятие за трикотаж "Андрей Юруков", в което някога се правеше българската ЛаКоста. И днес фабриката работи ишлеме за различни световни марки, но бизнесът върви все по-трудно заради огромната конкуренция от Китай и Турция. По днешното битие на Христо Александров вече не личи да е човек, който не си знае парите

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Георги Иванов Георгиев.

СТОЯН ВАСИЛЕВ

Бизнесменът с политически амбиции и човек на Мая Манолова от Приморско Стоян Василев е новият собственик на т.нар.“Подпорна стена“ на Алепу, похвали се самият той на извънредна пресконференция в столицата. Той е купил дъщерната фирма на "Главболгарстрой" - "ГБС Турс" ЕАД, която притежава правата за комплекса. От компанията потвърдиха за сделката.

Стоян Василев е настоящ общински съветник от ПП МИР в Общински съвет Приморско. Той бе кандидат-кмет през 2019 година и дори стигна до балотаж. Василев е бизнесмен с интереси в сферата на туризма и ресторантьорство. Той е брат на Здравко Василев - първият победител в "Биг Брадър". Стоян Василев обяви, че сделката е извършена вчера, но все още не е вписана в Търговския регистър. Фирмата щяла да бъде преименувана на "Блек сий фемили резидънс". Целта на Василев била "намери най-добрият законов и обществено приемлив начин проектът да бъде завършен, обясни той. Новият инвеститор е категоричен, че се е запознал подробно с историята на проекта от първото инвестиционно намерение през 2007 г. и всички действия са законни.

Василев обеща, че достъпът до плажа ще бъде винаги свободен, тъй като ивицата е държавна собственост. Ако проектът остане на този етап - изградено свлачище, то ще стане част от многото "бетонни гробници" по морето, както наричат незавършените обекти, а можело да стане красив комплекс, който да се вписва по естествен начин в околната среда, твърди Стоян Василев. Според инвеститора има опасност събаряне на укрепителното съоръжение да активизира отново свлачището, да повлече близката пречиствателна станция и да доведе до екологична катастрофа и пропадане на съществуващия път.

Василев припомни, че към момента всички строителни дейности по проекта са спрени и се изчаква решение по казуса на ВАС. Докато всички съдебни инстанции се произнесат по разрешението за строеж, новият собственик възнамерява да проведе срещи с представители на туристическия бранш, на местната общественост, както и на неправителствения сектор, в това число на еколози и природозащитници. Той бе категоричен, че може да работи с хора, които са загрижени за природата, но няма да бъде оставен да бъде изнудван от псевдо зелени защитници и еколози.

От "Главболгарстрой" със съобщение до медиите потвърдиха за сделката, цената за продажбата на дъщерната им фирма не се упоменава.

"Процесът по реализация на ваканционното селище датира от 2007 г. - собственик на земята и инвеститор в проекта е компанията "Алепу Вилидж" АД. През 2016 г. "ГБС Турс" ЕАД се включва като партньор в проекта при вече обявено инвестиционно намерение от страна на "Алепу Вилидж" АД и с цел да допринесе за запазване облика на района, сходен с този на съществуващия в съседство комплекс "Св. Тома", както и с цел да предотврати риска от разрастващото се свлачище. Неовладяването на свлачищните процеси и потенциалното засягане на действащата пречиствателна станция, създаваше реален риск от замърсяване на целия залив "Дюни", както и на намиращия се в съседство плаж "Аркутино". Независимо от факта, че извършените строителни дейности са напълно законосъобразни и в съответствие с одобрените проекти, последвалата негативна кампания и отрицателен обществен отзвук, водят компанията до решението да се откаже изцяло от участието си в проекта "Алепу Вилидж". Холдингът, стъпвайки на над 50-годишната си история, на градените в годините традиции и на реализирани знакови проекти в строителния сектор в България и чужбина, не желае да понася допълнителни репутационни щети от курортния комплекс и се концентрира върху изпълнението на основните си строителни дейности и собствени инвестиционни проекти. Дружеството "ГБС Турс" ЕАД, което е носител на отстъпено право на строеж и на разрешението за строеж на ваканционното селище, е продадено на г-н Стоян Василев, който притежава богат опит и работи активно за развитието на туризма и е подкрепял редица екологични каузи по Южното Черноморие. Сделката е финализирана и са подадени съответните документи към Търговския регистър", посочват в съобщението си от "Главболгарстрой".

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Христо Александров - Ицо Салфетката.

ВЕНЦИСЛАВ ЙОСИФОВ

Венцислав Йосифов е председател на създадената веднага след разпадането на комунистическата система в България Първа частна банка (1990), която фалира няколко години по-късно, през 1997 г. Кандидат-кмет е на БСП за София (1995).

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП от 1919 г., признат за АБПФК. След 9 септември 1944 г. работи като офицер в БНА. Майка му е безпартийна, дълги години работи в ДИП „Мадара", а преди пенсионирането – като книговезка. Йосифов завършва средното си образование в София през 1964 г. След отбиване на военната си служба следва във ВМЕИ „Ленин", където завършва специалност „Електронна техника". От проучването му преди да бъде вербуван от ДС се установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР „Георги Димитров". След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС „Искра" в София като технолог.

В периода 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ „Васил Коларов". След това работи в ИПК „Промишлена електроника" (1979-1980), а после преминава в ДСО „ИЗОТ" в дирекция „Международно сътрудничество" като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

Контактите му с Държавна сигурност датират още от тогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика" във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Според ВГУ предаваната от него информация е от „оперативен интерес". Връзката с него е прекъснато по „обективни причини" от оперативният работник майор Иван Шаранков, който няколко години по-късно го вербува. Независимо от прекъсната връзка с Йосифов като доверено лице е контактувал друг оперативен работник, отговарящ за ДСО „ИЗОТ". Когато е вербуван през 1987 г. Йосифов работи в току що създаденото държавно обединение Асоциация „Електроника" (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Интересът към него е проявен от създаденото през 1986 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП Четвърто (икономическо) управление на ДС. Вербуването му е мотивирано с необходимостта от привличането за агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация „Електроника" по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения. „Запитан дали е готов и в състояние ли е да изпълнява задачите, които ще му бъдат поставяни от органите на ДС, той отговори утвърдително и подчерта, че и за напред ще продължи да работи така всеотдайно, както е работил до момента", е записал в строго секретния си рапорт за вербовката на Венцислав Йосифов оперативният работник майор Иван Шаранков. В картона на картотеката му е записано, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката и промишлеността.

През 1995 година той е кандидат за кмет на София на Българската социалистическа партия, но губи изборите от Стефан Софиянски.

Йосифов има две деца от настоящата приятелка на лидера на БСП Сергей Станишев - Моника Янова.

За изборите през есента Йосифов е издигнат от инициативен комитет.

Първа частна банка (Най-големият грабеж на 90те в България)

Още от създаването си през 1990г. ПЧБ (Първа частна банка) започва криминалната си история, след коята изгарят стотици хиляди българи. По време на учреждението на банката текат промени в старата Конституция, според която всички акционери трябва да бъдат записани поименно. Това разбира се не се случва и като акционери са записани трима души - Валентин Моллов, Венцислав Йосифов и Христо Маринов. Банката е най-големия фантом създаван в модерната българска история, регистрацията не е издържана юридически, а впоследствие след регистрирането си документите за учредяването и се "губят".

Парите на банката

Стартовоя капитал на банката е 10 милиона лева. ПЧБ излиза на банковия пазар с парите на няколко предприятия, външнотърговски обединения, организации, всички от които държавни. Това е била идея на комунистическото по това време управление на Андрей Луканов. Парите на държавните предприятия е трябвало да се изнесат в "частни" организации, като по този начин се разбие монопола на държавата. Няколко месеца след създаването си, правителството позволява, въпреки наложение мораториум за издаване на акции и ценни книжа, на ПЧБ да пусне акции на стойност 40 милиона лева. Те разбира се са без покритие.

Определението "Банката на властта" Навсякъде се мълви, че ПЧБ е банката на властта. И тя наистина е. Без подкрепата на държавата тя реално не може да съществува в пазарни условия, по пазарни правила и без външна намеса. Чрез въртенето на несъществуващи пари, масово теглене на кредити от близки до банката хора и фирми и отписване на кредити се създават и "кредитните милионери". В цифри

През пролетта на 1996 г. започват масовите фалити на банки в страната. ПЧБ държи челното място с над 55 %.Броят на лошите кредити е 1 324 - без маскираните чрез различни операции и укритите чрез някоя епизодична вноска. От тях близо половината са без никакво обезпечение. Изгърмелите пари по тези лоши заеми официално е 404.395 млрд лева. Шест от най-големите длъжници на ПЧБ са се облажили с почти една трета от тях: все скандални фирмени структури като петролната "Елпида 3", "Плама", винарското "Вини", мулташкото "Балканкар холд", "Вълна М2", "Черноморски бряг". Сред този "елит" на борчлиите са фирми от кръга "Орион", частната "Винком" - закупила ликвидиранта им банка БЗПБ и др. По политическа заръка са финансирани на ангро едри държавни предприятия - сега са в изолация, фалит или процедури за финансово оздравяване. В ПЧБ гърмят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми. Други 108.230 млрд. лева са стопени като взети пари от БНБ, ДСК, Хебросбанк и т.н. От ДСК горят 11.740 млрд. лева, от БНБ - 91.614 млрд. като левове и равностойност на валута. В тази равносметка не влизат парите за преводи директно от валутния резерв, от държавни фондове, кредитни линии от чужина, гарантирани от правителството и т.н. От всички тези банкови схеми и изпиране на пари страда единствено държавния бюджет и обикновения човек. През 1997 г. на България се налага валутен борд, с който се спира безразборното печатане на пари.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Стоян Василев.

ПЛАМЕН ТИМЕВ - ГАНДИ

Пламен Тимев, по-известен като Ганди, един от героите на прехода, е бил изключен като доносник на Държавна сигурност, защото успял да изхарчи 300 хиляди лева между 1985 и 1987 г., стана ясно от прочит на досието му. То беше разкрито, тъй като бизнесменът дължи над 8 милиона неденоминирани лева на банка ОББ.

Ганди, който е един от създателите на театър "Ла Страда" в зората на демокрацията, известен още с връзките си с убития Васил Илиев и взривения Стоил Славов, е бил вербуван по идейна линия като агент "Димов" на Второ главно управление на ДС. Един от мотивите на вербовчиците му е, че като генерален секретар на Световния ски клуб на архитектите той трябва да "не допуска и да пресича проявяването на вражеска дейност от западни арахитекти срещу България". Ст. л-т Асен Асенов обаче явно не е знаел с кого си има работа. Първо въпросната организация се оказала фантом, защото Ганди не я регистрирал две години в съда и второ, архитектът-бохем по "неуточнени данни е извършил разходи общо за над 300 000 лева за сметка на наши организации за мероприятията в Пампорово и Грузинската ССР, гости по хотели, реклами, филми, екипи и даване на излишни и скъпи обяди, вечери и подаръци. Сред завлечените са грандхотелът във Варна с 11 000 лева, "Ню Отани" в София с 15 000 и БГА "Балкан" с 40 000 лв. Това става ясно от предложението за изключване на агент "Димов"от агентурния апарат две години по-късно.

Водещият офицер отбелязва, че Ганди има "неоспорваното (му) качество да представя нещата в розова светлина". В работното му дело пише още, че е давал "ценна информация за лица, интересуващи органите на ДС и КГБ. Въпреки това предвид отрицателните му качества ДС го изключва от агентурния апарат. Нещо повече - иска "чрез БНБ да бъдат уведомени някои основни организации, че сметката на СКИА е закрита с цел недопускане на нови излишни разходи от аг. "Димов", т.е. Ганди. Тимев има написани 18 доноса, благодарение на които ДС е започнало разработка на негови колеги. Ако трябва набързо да бъдат изброени качествата на Пламен Тимев като свободен предприемач, действащ поне на три континента (Европа, Азия и Латинска Америка), неговата биография би изглеждала така: архитект и бохем, верен приятел на Иван Славков отпреди 30 години, човек от обкръжението на Владко Живков, човек на изкуството и културата.

Ако трябва да бъде написана истината за Ганди обаче, неговият портрет би изглеждал по съвсем различен начин. Кумец и подопечен на полковник от бившата Държавна сигурност; измамник, срещу когото още през 1987 г. е заведено следствено дело за злоупотреби; далавераджия, който през 1990 г. е уличен в подписването на чек без покритие; пръв представител на бъдещите мутри (през 1990-1992 г.) по Южното Черноморие, когато със съдействието на своите софийски приятели слага ръка на елитния комплекс Дюни.

Освен това Ганди е съдружник на варненския представител на бившата ВИС - Христо Асенов-Бацата, в бургаската фирма Остро ООД, която е регистрирана още през 1991 година. Той е първият работодател на Митьо Очите през далечната 1991 г., когато назначава бъдещия бос на т. нар. несебърско-поморийска мафия като бодигард в Дюни. А през 1992 г. Пламен Тимев спасява бъдещия създател на бившата борческа империя ВИС - Васил Илиев, по начин, който... превръща никому неизвестния по онова време бъдещ сикаджия - Стоил Славов-Телето, в една от легендите на все още зараждащия се подземен свят.

Случката тръгва от едното нищо, но впоследствие придобива страховити размери. На един тежък рожден ден, организиран в дискотеката на Ганди в Дюни, доволно пияният Васил Илиев забелязва, че някакъв младеж прави нескопосани опити да свали гаджето му. Вбесен от тази проява на въпиюща наглост, Илиев издебва натрапника и с мълниеносно движение му... прерязва гърлото от ухо до ухо, както се казва по друг повод. Първоначално в суматохата и блъсканицата на претъпкания дансинг никой не обръща внимание на кротко полегналия на пода младеж, защото всички го мислят за мъртвопиян. В един момент обаче някой се подхлъзва в локва кръв и в заведението настъпва масова истерия. Около час и половина-два по-късно, когато дискотеката е опразнена, Ганди и още двама-трима от по-трезвите гости сядат и започват да умуват как точно да потулят инцидента. Единият им проблем е, че цялата веселба, убийството и част от истерията са заснети от придворния оператор на Тимев и компания. А вторият проблем е, че полицията вече тропа на вратата, защото някой от панически избягалите гости вече се е обадил на дежурните в РПУ-Созопол.

Тогава на сцената се появява Стоил Славов-Телето - бивш служител в УБО, който започва да разиграва бившите си колеги по всевъзможни начини - само и само полицейски крак да не стъпи в дискотеката, докато всичко вътре не грейне от чистота. След четири-пет часови кандърми созополските ченгета викат на помощ един от заместник районните прокурори на Бургас, а той - Специализираното подразделение за борба с масовите безредици към РДВР-Бургас. И тогава започва истинският екшън, защото от двете страни на барикадата се вадят пищови и... боят настава. Съпротивата на Телето е сломена едва призори, когато трупът на нещастия младеж е откаран в неизвестна посока, гузният и изтрезнял Васил Илиев е скрит чак на Слънчев бряг, а дискотеката грее като излизана. Целият екшън приключва с образуването на дело срещу Стоил Славов за оказване на съпротива на органите на реда и за притежание на незаконно оръжие. Две-три години по-късно това досъдебно производство е забравено от абсолютно всички, въпреки че въпросното оръжие се оказва картечен пистолет, който е откраднат от Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите) и с него е извършено убийство.

И накрая, за да стане ясно съвсем що за човек е най-пресният високопоставен арестант, през есента на 1995 г. Пламен Тимев, през фирмата си Ла Страда, става спонсор и основен информатор на Христо Калчев в опита му да опише мафиотизирането на България в т. нар. вулгарни романи. Според официалната информация, Пламен Тимев е арестуван на 15 май (вторник) за измама в размер на 250 000 евро. В края на 2005 г. той е излъгал турския бизнесмен Мехмед Дикташ, че има разрешение за изграждане на прословутия Дом Родна стряха, който се намира на столичния бул. Тодор Каблешков и е собственост на Агенцията за българите в чужбина.

За да привлече Дикташ като инвеститор, Ганди му показал фалшив договор с държавното ведомство (скрепен и с фалшивия подпис на управителя на Националния дарителски фонд 13 века България - Кин Стоянов), а турчинът му броил 500 000 лв. без никакво колебание. Година по-късно обаче, когато чудовищният по своята грозотия строеж на Родна стряха продължавал да бъде във вида, в който го е заварила демокрацията през 1989 г., турчинът усетил, че е станал жертва на измама и подал жалба в прокуратурата.

Според статистиката, това е четвъртото досъдебно производство, образувано срещу Пламен Тимев-Ганди. През 1987 г. срещу него започва наказателно преследване за злоупотреби при изграждането на Българо-съветски ски клуб. През 1990 г. е спипан да подписва чек без покритие. А през 1992 г., по жалба на завлечен бизнесмен, Ганди е арестуван и изкарва в предварителния арест четири месеца. Досущ като десетки и стотици други ятаци на организираната престъпност в легалния бизнес, Пламен Тимев е с блестящо от чистота съдебно минало. Чудно защо ли?

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Венцислав Йосифов.

ХРИСТО КРУШАРСКИ

Новият собственик и спонсор на Локомотив Пловдив Христо Крушарски ляга и става с борчове за няколко милиона лева. Той е длъжник на „Общинска банка” АД с над 4 млн. лв. Към доставчици, свързани фирми и за лизинг на автомобил му висят още над 1 милион. Това е видно от последния финансов отчет на фирмата (за 2013 г.) „Стройпроект” ЕООД - гордостта на Крушарски. Дружество, което той управлява заедно с дъщеря си Илияна Крушарска, произвежда и изнася в чужбина противоградни ракети в завода им в Стара Загора. С част от тях се захранват и 9-те полигона у нас, които са под контрола на Изпълнителната агенция за борба с градушките.

Системата за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че на 12 май 2014 г. управителят на „Стройпроект” ЕООД Илияна Крушарска сключва договор за особен залог на търговско предприятие, собственост на дружеството с „Общинска банка” АД. Целта е да се обезпечи вземането на банката по договор за кредит от 2006 г. в размер на 4 120 000 лв., инвестирани за модернизация в завода. От договора за особен залог става ясно, че са заложени осем недвижими имота на дружеството, между които и заводът в Стара Загора. Общата пазарна стойност на имотите към 31.12.2013 г. е в размер на 3 676 686 лв. Заложени са също и акциите на „Стройпроект” ЕООД в свързаните с Крушарски „Стройпроект трейдинг” АД (налични поименни акции, представляващи 44.79%, и акции на приносител с балансова стойност 22%), както и 17.50% от поименните акции на „Стройпроект” ЕООД във „Фармацевтични химикали” АД.

На 22 януари 2015 г. се сключва нов договор за особен залог на търговско предприятие между „Стройпроект” ЕООД и „Общинска банка” АД. Той е изготвен същия ден, след като от „Стройпроект” ЕООД теглят нов кредит в размер на 500 000 лв. Той е обезпечен със заложения по предния кредит завод за противоградни ракети в Стара Загора и незастроена площ от 23 103 кв. м, в същия град, предназначена за добив на руди. Общата пазарна стойност на двата имота е 2 675 635,12 лв.

Странно е, че Крушарски, който афишира пред медиите колко успешно търгува със страни от Южна Америка и Европа и обещава светло бъдеще на смърфовете, не може да погаси няколко милиона лева. Още повече че според последния финансов отчет на „Стройпроект” ЕООД резултатите са блестящи. През 2013 г. приходите на фирмата бележат ръст с 56,66% спрямо предходната година и са в размер на 9 301 000 лв. Финансовият резултат за същия период е 1 666 000 лв., което е внушителен ръст от 270 % в сравнение с 2012 г. Дали заложеният очакван ръст от 30 на сто през 2014 г. е факт, не е ясно, тъй като публичен отчет от 2013 г. досега липсва. По последни данни към март 2015 г. в „Стройпроект” ЕООД работят 127 души.

В другите фирми на Христо Крушарски положението не е цветущо. В „Стройпроект Трейдинг” АД, където той е мажоритарен собственик с 99 %, а 6 частни лица, между които синът на покойния Иван Славков (Батето) - Тодор Славков с 0.104% акции, през 2013 г. не е имало приходи от основна дейност. Тя е насочена основно към инвестиране в придобиване на недвижими имоти.

За минали години е записана загуба в размер на 16 хил. лв., а общо задълженията са в размер на 88 хил. лв. За 2014 г. намеренията са били дружеството да не развива дейност. Това е посочено в последния Доклад за управление на „Стройпроект Трейдинг” АД отпреди 2 години.

През 2013 г. Крушарски става ортак с Аадел Саеед Абдулла Алжассари Алвахеди, гражданин на Обединените арабски емирства. Двамата учредяват „Овърсиис АА” ООД с предмет на дейност търговия, туризъм и сделки с недвижими имоти и седалище в София. Две от фирмите, в които Христо Крушарски е участвал - в „Крушарски и с-ие” и „Спик 2000” ООД, са съответно с прекратена дейност и в ликвидация. Дружествата, където има по 30 и 33 % участие - „Мальовица 98” и „Булросхим”, нямат дейност.

През 2010 г. Крушарски се впуска в търговия на едро с автомобилни гуми, които внася от Сърбия, а през 2013 г. открива магазин за детски дрехи. Последното му бизнес предизвикателство е от тази година - добив, преработка и търговия с благородни метали и скъпоценни камъни. Това е видно от решение, с което спонсорът на черно-белите добавя нов предмет на дейност към „Стройпроект” ЕООД.

РАЗЧИСТВАНЕ НА ТЕРЕНА

През следващите четири години едноличното дружество на Христо Крушарски „Стройпроект” ЕООД е единственото, което ще доставя противоградни ракети за Агенцията за борба с градушките. Това заяви за „Марица” изпълнителният директор на агенцията инж. Николай Николов. Преди месец Крушарски е спечелил обществена поръчка за доставка, като за разлика от други години, през тази не е имал конкурент в лицето на „Дунарит” АД - другия български производител на ракети срещу градоносни облаци. „Дунарит”, който се спряга за собственост на банкера Цветан Василев, изпадна в немилост тази пролет, след като държавата отне временно лицензите на военния завод. От фирменото досие на компанията става ясно, че в момента тя е под контрол на бизнесмена Едоардо Миролио, след като той е поел дългове на „Дунарит” към КТБ за 24.55 млн. евро, или 48 млн. лв. Това е станало с няколко цесии, с които Миролио поема задължения на "Дунарит" съответно за 20.7 млн. евро, 828 хил. евро, 1.9 млн. долара и 1.170 млн. евро. В замяна на поетия дълг на 2 декември 2014 г. двете компании са сключили договор, с който цялото търговско предприятие "Дунарит" се залага като обезпечение на вземанията на Едоардо Миролио. На въпрос на „Марица” защо тази година от „Дунарит” не са играли за обществената поръчка на Агенцията по градушките, директорът на Дирекция „Специални изделия и технологии” инж. Ангел Топалов отговори лаконично: "Имаме много други поръчки за износ и не можем да смогнем да произвеждаме и за България". Запознати обаче коментират, че е имало договорка с Крушарски да не си „правят сечено” и да не участват тази есен в търга. Годишно за противоградни ракети бюджетът заделя между 4 и 5 млн. лв.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Пламен Тимев – Ганди.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - ГОШО ГЪЗА

Известният кредитен милионер и кумец на Цветан Василев, Георги Георгиев или както е по-разпознаваем в обществото – Гошо Гъза, е в нова порция проблеми с МВР. Същият е осъмнал в ареста, а причината е нарушаване на обществения ред. Случката се разиграла на 13ти септември 2019 вечерта, когато Георгиев бързал със своята лимузина Mercedes S-Class, за да стигне до Кръстова Гора, където щяла да се проведе литургия на митрополит Николай, по случай Кръстовден. Край село Борово бил спрян от полицейски автомобил за проверка. След като шофьорът слязъл от колата, за да се подложи на проби за алкохол и наркотици, Георгиев се качил на колата и отпрашил с бясна скорост покрай полицаите, зарязвайки и шофьора си при тях, като изкупителна жертва. Последвала гонка и скоро органите на реда хванали нарушителя. Кръвната проба за алкохол дала положителен резултат и това допълнително влошило положението на Георгиев, който започнал в негов стил първо да заплашва с известни имена, а като видял, че няма да се получи започнал да се моли да му се размине. Очевидци коментират, че се е молил на колене и е плакал. Това не е помогнало и Гъза бил арестуван за 24 часа, след което е бил освободен в събота.

Припомняме, че Георги Георгиев е с 68 млн. лева непогасен кредит към КТБ, но това не му пречи да се хвали по столичните заведения, че владее най-престижния хотел във Велико Търново, както и много други бизнеси, свързани с кумеца му. В своята теза за невинност той твърдял, че не е теглил парите за себе си, а е бил просто един бушон на Василев. За него оставали едва 20% от отклонените пари, които вече били изхарчени по заведения и ловни приключения.
Скандалният бизнесмен от Ловеч Георги Георгиев, известен в обществото със звучния си прякор Гошо Гъза, от няколко месеца е изключително близък с бившата съдийка Румяна Ченалова. Освен че й е осигурено работно място в офиса му, Цветан Василев е наредил на кумеца си да надзирава Ченалова, на която е поставена задача да създава компромати против нарочените за врагове на избягалия в Сърбия бивш банкер. Според запознати, именно „гнилата ябълка“ е автор на материала в „Биволъ“, според който офисите на ментора й Гошо Гъза на софийската улица „Джеймс Баучър“ 95, били продадени от КТБ на занижена цена и на предварително определен купувач. Истината обаче се оказва съвсем различна, тъй като ЧСИ Стоян Якимов, провел търга, пусна опровержение, което е публикувано и от „Биволъ“ и според което на търговете са се явили петима наддавачи, а първоначалната цена на единия от офисите дори е скочила близо три пъти при наддаването – от 164 000 лв. на цели 462 542 лв. Т.е., твърдените от „Биволь“ конспирации при провеждането на търга явно са само в главите на автора на „материала“ и неговите поръчители.
Самият Георги Георгиев се оказва щедро кредитиран от фалиралата КТБ, по личното разпореждане на кума му Василев, като свързани с него фирми са усвоили кредити за над 60 млн. лв., без никакво намерение парите на вложителите да бъдат връщани. Не е тайна за никой, че Георгиев е известен в бизнес средите като некоректен търговец, а всичките му дружества или фалират, или завличат кредиторите си, поради което ги прехвърля на подставени лица.

Това обаче не му пречи да води крайно разгулен живот, пръскайки чуждите пари по забавления, пътувания, лов, луксозни яхти и партита. Достатъчно е само да се погледне профила му във фейсбук. Явно така трябва да се живее, когато си затънал в дългове и нямаш никакво намерение да ги плащаш. Георгиев и към момента продължава да парадира с връзките си с Цветан Василев и с неговия ортак Гриша Ганчев, като дерибейства в провинцията, афиширайки се за техен човек, щедро разказвайки на всички за съвместните им запои, гарнирани изобилно със снимков материал. Това позволява на Гошо Гъза да се чувства значим и явно недосегаем.
Запознати дори споделят, че при наскоро проведения опис на хотела му в гр. Априлци, Георгиев се е държал заплашително в присъствието на длъжностните лица и дошлата полиция, в опит да осуети публичната продан, и то въпреки вписаната ипотека в полза на КТБ за над 11 милиона лева. Георгиев крещял „знаете ли кой съм аз“ и „уволнявал“ наред служителите на реда. Така очевидно тандемът Василев - Георгиев (или Мустака - Гъза) продължава да осребрява откраднатото от КТБ, а бившата съдийка Ченалова, освен че е на хранилка при тях, вероятно е и свръзката им със съдийката от Окръжен съд Плевен Сахатчиева. На която пък услужливо се е паднало да гледа делото за фалита на „Генимекс инвест“, основната фирма на Георгиев и която е известна още в плевенските юридически среди като „Капитан паднали ми“. Така шансът синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете да възстановят нещо от раздадените на бизнесмена Георгиев със звучен прякор „Гъза“ десетки милиони от КТБ, става крайно съмнителен.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Христо Крушарски .