ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ - ИЦО САЛФЕТКАТА

Героите на прехода: Христо Александров -от войнишката лавка до банката

Сервитьорът от "Ритора" Ицо Салфетката става любимец на Луканов и учредител на Г-13 Историята все още спори по въпроса, дали емблемата на пловдивския преход Христо Александров има повече стаж като сервитьор, или като банкер. Наричан първоначално Салфетката, а после "брокера", бившият собственик на "Агробизнесбанк" е една от знаковите личности за първоначалното натрупване на капиталите след 10 ноември. Все още се носят легенди как младокът без образование е пробил във финансовите среди в началото на 90-те.За тези, които го познават, той е по-скоро гениален комбинатор, отколкото дребен тарикат, споходен от голям късмет. От малък обича шума на парите, а те лесно му се лепят. Още незавършил училище той грабва таблата и става сервитьор в някогашната "Симфония" край пеещите фонтани в Пловдив. Не остава далеч от чекмеджето и в казармата. Службата в ракетното поделение в Марино поле е песен за него, защото вместо да върти волана на ЗИЛ-а, Александров се урежда да продава във войнишката лавка. Само той знае как от закуски и лимонада може да се спестят пари за вартбург без помощ от роднините. Дни след уволнението отраканият келнер вече се вихри в бара под РУМ "Тракия". Още същата година с връзки и чар 21-годишният Александров постига първата си мечта - да трупа бакшиши в най-реномираното заведение в Стария Пловдив. В ресторант "Ритора" посетителите са от екстра класа, а талантът на Ицо Салфетката не остава незабелязан и невъзнаграден. Именно там в лукса и уюта на Стария град птичето каца на рамото на Алексанрдров.

Защото Ицо става любимец и на Андрей Луканов, който след години дава рамо на напористия и оправен младеж. В зората на демокрацията Ицо напуска "Ритора", за да завърти заедно със свой съдружник прочутата каравана "Чадъра" на търговската улица "Капитан Райчо". Заведението е пълно от сутрин до вечер и скоро Салфетката отваря първото чейнчбюро в града "Александър". За да дойде знаменитият момент при учредяването на финансово-брокерска къща "Пловдив" през 1991 г., когато Валентин Моллов въвежда в стаята късо подстриган младеж с куфарче и пред изумените си съдружници представя Христо Александров като управител на ФБК. Изненадата вече е по-малка, когато бившият сервитьор сяда в шефския стол на Агробизнесбанк. "Само той си знае как взе задочно диплома от Свищов, но имаше ум като бръснач и винаги беше напред с идеите как да се правят пари", казват негови приятели.Именно като шеф на банката Ицо Салфетката се връща през 1993 г. в "Ритора", но за да седна на един от 13-те стола, край масата, на която е учредена емблематичната Г-13...Възходът на Агробизнесбанк е главозамайващ. Идеята е тя да кредитира производството на тютюн в Благоевградско и Родопите. По естествен начин се ражда идеята са създаването на компанията "Финком", която изкупува продукцията и става доставчик на "Филип Морис". За броени месеци са риализирани милиони долари печалба. Бизнесменът вече крои планове за собствена марка цигари в нова тютюнева фабрика. В същото време заедно с Христо Данов взимат властта във футболния съюз и преживяват своите звездни мигове с паметната победа на трикольорите над Франция на "Парк де Пренс" и последвалото велико американско лято.

Именно със заем от "Агробизнесбанк" са платени премиите на националите за класирането на САЩ 94 и е подсигурена подготовката на отбора, стигнал до четвъртото място в света. По онова време Пловдив има 4 отбора в "А" група, като всички разчитат на пряката или косвена помощ от фирмите на Александров и Данов.Ицо винаги се е целил в грандиозни проекти. Той е сред инициаторите и на военната изложба "Хемус", която съществува и до днес. Около заиграването с военно-промишления комплекс Алекнадров чрез банката си започва да кредитира ВМЗ. Идеята е по-късно закъсалата оръжейница да бъде придобита на принципа "дълг срещу собственост". Точно от ВМЗ обаче идват най-големите проблеми за трезора по време на последвалата криза. Правителството на Жан Виденов натиска Александров и съдружниците му да дават бързи заеми на предприятието, в което зреят бунтове за заплати. Връщането на парите се бави. Тютюнопроизводителите също са в тежка ситуация, а "Агробизнесбанк" вече има сериозни проблеми с отпуснатите лоши кредити. Следва фалитът и поредицата от дела. Още в началото на разследването Алексдандров изчезва с чужд паспорт в Доминика. Връща се сам 2 години по-късно и се предава на следствието. Първоначалната му присъда е 10 години, но след обжалвания е оправдан за фалита на банката. Осъждат го за присвоени 140 000 лева от Финансово-брокерска къща "Пловдив", в която е главен акционер. Лежи съвсем кратко в затвора и от 2013 г. отново е в бизнеса. Собственик е на бившето предприятие за трикотаж "Андрей Юруков", в което някога се правеше българската ЛаКоста. И днес фабриката работи ишлеме за различни световни марки, но бизнесът върви все по-трудно заради огромната конкуренция от Китай и Турция. По днешното битие на Христо Александров вече не личи да е човек, който не си знае парите

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Георги Иванов Георгиев.