ДОНЧО ПЕТРОВ

Фермер , арендтор на земи в Средногорието , лапнал милиони от Държавен фонд „Земеделие” по времето на ГЕРБ, уби човек насред улицата! Двамата братя Дончо и Красимир Петрови, били най-големите арендатори на земя в района. Безпардонни, властни, безнаказани, нагли. Жестокото убийство е извършено в софийското село Антон в неделя. Около 22,30 ч. е получен сигнал на тел. 112, че на улица в селото е открит мъж в безпомощно състояние, потвърдиха от Областната дирекция на МВР-София.

На място са изпратени екипи на полицията и Спешна помощ, но медиците само констатират смъртта на мъжа. При извършения оглед по тялото са открити следи от насилие и е образувано досъдебно производство за убийство.

Малко по-късно криминалистите са задържали заподозрян. Оказа се, че арестуваният е крупният фермер Дончо Петров. Той е известен като най-големият арендатор на земи в Средногорието, получаващ милиони левове за стопанисването на пасища. Приходите на фирмата на Дончо Петров "МД Тренд" ЕООД за миналата година са 142 000 лв. Другата му фирма не е подавала финансов отчет, както изисква законът, от 2009 година. Това са явните доходи, скритите не е ясно какви са.

Убитият Иван Д. е от Копривщица. Той е бил пастир на коне и най-вероятно е работел за Петров. Причините за извършеното престъпление са в процес за изясняване.

Двама братя арендатори, които тормозят от години селото, са прикривани от полицията и кмета. Това настояват местните хора. Трупаното напрежение избухна след убийството на млад овчар, поради което Дончо Петров и Красимир Петров са арестувани. Братята отдавна безчинствали в района. Заплашвали по-дребните земеделци, размахвали ножове пред родители с малки деца, изблъсквали коли от пътя, всявали страх. И не е като хората да са си мълчали - мнозина подавали сигнали и в полицията, и в прокуратурата, но всичко на финала се оказвало смачкано. Братята поддържали приятелски отношения с бивши полицейски началници, с важни хора от правораздавателните органи, чувствали се недосегаеми.

От МВР съобщиха, че проверяват сигнали за "чадър" над двамата братя от страна на държавни институции.

От направените справки става ясно, че Красимир Петров е с четири криминалистически регистрации за различни по вид престъпления: противозаконно отнемане на МПС, взломна кражба, унищожаване и повреждане на чуждо имущество, придобиване и държане на рискови наркотици. Съдебните му регистрации са три, като по две от тях е осъден на пробация след споразумение с прокуратурата, а по едно е получил условна присъда. Регистрираните сигнали срещу него от началото на 2020 г. са общо седем. Две от преписките са образувани във връзка с грубо и арогантно отношение спрямо полицейски служители.

По време на проверка той крещял и обиждал, отказвал съдействие, безцеремонно твърдял "Нищо не можете да ми направите". Жалбата от потърпевшия служител на МВР, подадена своевременно в Районна прокуратура-Пирдоп, е прекратена с мотива, че деянието е от частен характер.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Георгиев - Ники Цайса .

ПЕТЪР МИХАЙЛОВ

Името на финансовия консултант Петър Михайлов, или както е редно да го наричаме - Вълка от Марково по сценария на касовата лента с Леонардо ди Каприо, изплува от историческа схема, нашумяла с обвинения за източване на пари около изобретението и едноименната фирма "Снифекс". Припомняме, че Михайлов беше арестуван в Пловдив преди дни заради шест обвинения и образувано дело във Федералния съд в Ню Йорк. Срещу бизнесмена има изкарана европейска заповед за арест и има искане за екстрадиция в САЩ. Именно във връзка с процедурата по екстрадиция, Апелативният съд в Пловдив го остави под домашен арест до разглеждане на искането за принудително предавате на Мехайлов на америсанското праводъдие. Схемата, за която е обвинен Михайлов е т.н. "pump-and-dump" - изкуствено оскъпяване на акции чрез измамни рекламни кампании и продаването им, което ощетява инвеститорите с милиони долари. Нанесените щети чрез манипулацията на борсовия пазар в сегашните обвинения срещу Михайлов и още 9 души от цял свят, се оценява на 100 милиона долара.

Оказва се обаче, че Михайлов има опит и друг път е бил обвинявян за подобни схеми.

Пред 2004 година у нас гръмва новина - българинът Юри Марков представя изобретено от него устройство, която според автора си служи за откриване на взривни вещества. Уредът открива експлозиви, които съдържат азотен двуокис и азотен триокис, а това са основните вещества в почти всички видове взривове, твърди тогава Марков.

Според стари изрезки от вестници у нас, по това време Марков твърди, че изобретението му, което кръщава "Снифекс", открива експлозиви от разстояние до 50 метра в зависимост от количеството. Невероятните характеристики, представени от изобретателя не стигат до там. Уредът можел да разпознава бомбите и през стена. "Снифекс" работил при температури от -20 до +50 градуса по Целзий и бил напълно безопасен.

По думите му "Снифекс" струва около 1500 евро, а на Марков отнело 10 години да разработи устройството.

През 2008 година обаче гръмва чутовен скандал, станал известен като една от най-големите измами в историята на САЩ.

Разследване показва, че фирмата „Снифекс”, която е регистрирана в Северен Тексас, е спечелила незаконно $32 милиона долара от продажби на акции за българското изобретение. Срещу всички собственици на дружеството „Снифекс” е заведено дело за манипулации на пазара на акции включващи няколко вида измами. Във фирмата участват американци, датчани и двама българи с централна роля в измамите. Делото срещу „Снифекс” е заведено от Комисията за търговия с ценни книжа на САЩ. В обвинителния акт на комисията се казва, че фирмата е спечелила незаконно $32 милиона долара, твърдейки, че произвежда уникален ръчен детектор за откриване на експлозиви и бомби. Детекторът е бил рекламиран като изобретение на 50-годишния българин от София Юри Марков, който е един от собствениците на фирмата. В 33 рекламни съобщения за пресата фирмата твърди, че устройството на Марков можело да открива взривни вещества на разстояние до 100 метра. То е рекламирано като „истински пробив в борбата срещу тероризма”.

През 2005 година „Снифекс” е обявила, че няколко от нейните детектори са били купени от американските военни, които се обучавали да ги изпoлзват и изпробват. На сайт на Марков с информация от 2004 година се твърди, че устройството е било изпробвано и от българското Министерство на отбраната. Според текст публикуван на сайта, то е провело 9 изпитания при различни условия и е заключило, че устройството „действително открива взривни вещества в количества от над 50 грама”. Фирмата рекламира дори „нова генерация” на детектора, с подобрени функции и чувствителност, твърдейки, че точността на уреда е стигнала 3-4 метра. Някои от рекламите за детектора описват Марков като “виден български инженер и изобретател”.

Според Комисията за ценните книжа, тези реклами обаче са били измамни. Тяхната цел е била да надуят цените на акциите на фирмата и да дадат възможност на собствениците чрез препордажби да осъществят огромни печалби. Те са успели да вдигнат цените на акциите от $0.80 цента на $6 долара. Пазарната стойност на „Снифекс” е стигнала $474 милиона долара, което се смята за една от най-големите схеми за измама с ценни книжа в близката история.

Във фирмата е участвал и тогава 28-годишният Петър Михайлов, който днес - точно 14 години по-късно е на 42 години.

Според разследването тогава Михайлов е спечелил над $11 милиона долара, Марков малко под $9 милиона. Адвокатът-защитник по делото настоява, че въпреки обвиненията във финансови манипулации „Снифекс” е легитимно устройство за откриване на бомби” и делото ще докаже това. Според американската комисия фирмата „Снифекс” се простира от Тексас до България и Дания, представителства може би е имало в Европа, Азия и Африка.

След гръмко оповестения скандал обаче, информацията по случая се прекъсва. За Михайлов пък не става и дума. Дали двамата са били осъдени дори задочно също няма информация. Възможно е и делото да е било прекратено. В пресата остават данните за обвинение.

Припомняме, че Михайлов в момента е под домашен арест. Той има право да избере място, на което да се изпълнява мярката му занеотклонение. Според официални документи постоянния адрес на Петър и съпругата му се намира в апартамент в стара кооперация на ул. "Мануш Войвода". Той обаче е собственик на един от най-големите палати в Марково с частна хеликоптерна площадка. Според информация на TrafficNews това далеч не е единственото му имущество. Запознати със сенчестия бизнес споделят, че мъжът има яхти, частен хеликоптер и още поне един подобен палат на територията на България. Според информация на TrafficNews той контролира редица фиктивни фирми в чужбина, включително в Швейцария, но по документи са на подставени лица. Има и автопарк за милиони.

Не е ясно на кой адрес е решил да остане под домашен арест пловдивският бизнесмен, но ако е в мегапалата в Марково, спокойно бихме могли да го сравним със затворничеството на Пабло Ескобар.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Дончо Петров.

ЛЪЧЕЗАР ЗАХАРИЕВ

Лъчезар Захариев е милионер, един от най-прочутите собственици на заведения. Допреди две години държеше хитовия „Баш Бар“ на къмпинг „Градина”, но заради проблем с концесионерите миналото лято хлопна кепенци. Негов съдружник е зетят на Стефан Софиянски – Лъчезар Йорданов, който е женен за голямата дъщеря на бившия столичен кмет Елена. Йорданов и Елена се венчаха преди 6 години на плажа, кумуваха им Ива Софиянска и Антон Божков (син на скандалния бизнесмен Васил Божков – Черепа). Новината, че „Баш бара“ на къмпинг „Градина“ – едно от легендарните нощни заведения по Южното Черноморие отива в историята, след като през последните 15 години се превърна в любимо място за купонджиите потвърди и управителят Лъчезар Йорданов. „Нямаме проблем, но напускаме“, лаконичен бе той. Съдружникът му Лъчезар Захариев не бе открит за коментар, но впоследствие във фейсбук страницата на „Баш бара“ се появи странно съобщение, което известява спирането на работата на заведението. „Момчетата си отиват! Помнете ни с добро!“, пишат собствениците и без да посочват имена допълват, че са след като са удържали на множество атаки, са загубили последната си и най-важна битка.

Източници на Флагман.бг разкриха, че всъщност битката на собствениците на „Баш бара“ е и била с концесионера на тази част от плаж „Градина“. Голямата ивица, която според мнозина е най-добрата по Южното Черноморие, е разделена на три зони. Тази се стопанисва от фирма, контролирана от добре познатия Петьо Ченков-Бургаския, а управител е Никола Гецов.

Според неофициална информация двете страни са имали драстични разминавания относно наема на заведението, което е довело до прекратяване на взаимоотношенията.

В момента Лъчезар Захариев стопанисва други 4 заведения, сред които е и ресторанта на някогашната резиденция на Бай Тошо в Приморско – „Перла”. Захариев е и председател на Българската асоциация на заведенията и като такъв непрекъснато гостува в различни тв предавания. Заедно с неизтребимия Ричард Алибегов, той е един от основните агитатори за намаляването на данъчната ставка на заведенията от 20% на 9% - не че това свали цените в кръчмите...

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Петър Михайлов .

КАЛИН МИТРЕВ

Името на Калин Митрев, който е съпруг на бившата ръководителка на ЮНЕСКО Ирина Бокова, изплува в мащабна схема за пране на пари и подкупване на политици, ръководена от правителството на Азербайджан. Операцията, при която 2,9 милиарда долара били изпрани през четири компании, регистрирани във Великобритания, разкри британският „Гардиън”, френският „Монд” и още осем издания. Митрев е финансист и от миналата година за трети път е представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР).

Въпреки че има дълъг опит и на международната, и на вътрешната икономическа сцена, през годините Калин Митрев някак си успява да стои в сянка от хорския интерес и в същото време да директорства. Роден е през 1952 година в Перник. Корените на баща му Траян Митрев са от местното село Дивотино, където и до днес Калин Митрев поддържа семейна вила, а според информации от пернишки сайтове, двамата с Ирина Бокова често си почиват там, когато са в България.

От репортажни дописки за тях става ясно, че били много общителни хора и не проявявали високомерие с местните, когато са в Дивотино, въпреки високите си международни постове.

Митрев е възпитаник на Френска езикова гимназия в София, а през 70-те години на миналия век продължава образованието си в Московския държавен институт за международни отношения. Специализирал е в САЩ в областта на фондовите пазари. По-късно започва работа в Министерство на външните работи, а след падането на Тодор Живков заема ключови за държавата и икономиката постове. И до днес старото поколение икономисти го наричат един от идеолозите на масовата приватизация.

И не случайно – именно Митрев е изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация по време на еднопартийния кабинет на БСП (1995-1997 г.) начело с лидера Жан Виденов, довел страната до икономическа катастрофа, хлебна криза и крах на банковия сектор. През периода 1995-1996 г., както и по-късно през 2002-2003 г., Митрев е член на Съвета на директорите на “Българска фондова борса – София” АД (до 1996 г. “Първа българска фондова борса” АД).

В края на управлението на Жан Виденов през 1996 година Калоян Митрев е изпратен в Европейската банка за възстановяване и развитие, откъдето е освободен през 1997 година от кабинета Костов. При кабинета Сакскобургготски през 2002 година той повторно е изпратен в ЕБВР, като остава на пост там и при тройната коалиция (кабинета Станишев 2005-2009 г.). Отзован е оттам при първия кабинет на Бойко Борисов, който през 2016 година за трети път го връща на ръководната длъжност, която му дава привилегията да заема позицията на алтepнaтивeн диpeктop в cъвмecтния oфиc нa Пoлшa, Бългapия и Aлбaния в мeждyнapoднaтa финaнcoвa инcтитyция.

В партийните среди не е тайна, че Калин Митрев е на сериозна почит в столетницата и преди, и след 1989 година. Нещо повече - веднага след парламентарните избори през 2005-а година името на Митрев бе обсъждано сред социалистите като евентуален кандидат за министър-председател при експертен тип правителство.

Може би логично идва и информацията, че Калин Митрев е бил сътрудник на тоталитарните комунистически служби. През 2001 година неговото агентурно минало беше разкрито при проверката на Министерския съвет от тогавашната Комисия “Андреев” в качеството му на изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация. Оказа се, че Митрев е бил нещатен сътрудник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност в периода 1980-1985 г. и е използван за събиране на информация за чужденци под псевдонима “Симеонов”. Досието му е запазено и от него става ясно, че са налични документи за получено възнаграждение от страна на секретния сътрудник, както и отчетени от ръководили го щатни служители. Азербайджанска афера

След като в медиите буквално гръмна разследването, че представители на азербайджанския елит са превели милиарди долари към европейски политици за закупуването на луксозни стоки и пране на пари, стана ясно, че от Азербайджан са направени над 16 хил. тайни плащания от 2012 до 2014 г. Някои от тези средства са преведени, за да се изгладят критиките към президента Илхам Алиев и да се популяризира позитивния имидж на богатата на петрол страна. До Калин Митрев по схемата, според The Guardian, са достигнали осем превода на обща стойност 425 хил. евро. Пред изданието той заявил, че е декларирал всичко надлежно и си е платил данъците за тези пари в данъчната служба в България. Дали това е така ще кажат само българските власти.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Лъчезар Захариев.

ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО

След като излиза от казармата Васил Иванов става шофьор на директорите на агенция "София прес" Георги Боков (бащата на Филип и Ирина Бокови .За осемте години, в които Ирина Бокова е председател на ЮНЕСКО тя бе замесена в няколко корупционни скандала. От съмнително имущество за 3 милиона щ.д., през скандал около неин служител до това, че съпругът ѝ Калин Митрев се оказа замесен в огромна схема за пране на пари, която разкриха Guardian и OCCRP ) и Венцел Райчев.

През 1991 г. Васил Минчев Иванов - Лучано регистрира собствена фирма "Лучано" и отваря първата си сладкарница на бул. "България". В пика на своя частен бизнес е имал 49 обекта.

До 2001 г. се занимава с частен бизнес, с което е и тогава известен на обществото. Заема различни ръководни постове в спорта като член на УС на ПФК "Левски" (1997-1999), президент на Боксов клуб "Левски" (1998-2008) и Българската федерация по бокс (1999). От 2001 г. е председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 11 октомври 2002 г. (след преобразуване на държавната агенция в министерство) е министър на младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски.

За да бъде назначен Лучано за министър, парламентът по предложение на правителството отменя в закона изискването министрите да имат завършено висше образование. На журналистически въпрос дали е завършил висше училище Васил Иванов отвръща: "Завършил съм много неща". Оказва се, че бившият министър, който встъпи в длъжност, без да има висше образование, и заради когото бяха направени дори промени в закона за администрацията - с цел да може да остане такъв, е доста състоятелен човек, поне според обещанията, които дава.

Как се е случило това през годините обаче? Преди да влезе във властта, Лучано е просто един добър сладкар (поне външно изглежда така), който разширява бизнеса с торти с нормални темпове. Сладкарниците му в голямата си част бяха в помещения под наем и далеч не се чуваше да е бил крупен собственик на недвижими имоти. Но както обикновено става в нашата страна, с влизането му в орбитата на политическия елит бизнесът на роднините му очевидно еполучил завиден тласък .

Как иначе ще може днес той да обещава такова сериозно финансиране на спортни федерации и клубове...? Едно обаче е сигурно. Семейството на Лучано със сигурност е било с развит бизнес нюх още в ранните години на демокрацията и се е справяло с търговските операции по доста факирски начин.

Справка в службата по вписвания сочи, че до 1993 г. семейството на бъдещия лидер в сладкарския бизнес е притежавало една гарсониера от 50 кв. м в кв. Белите брези, която през август е продало за сумата от 78 449 лв., или за 2876 щ. долара (по курса на БНБ един щ. долар тогава се е търгувал за 27.27 лева).

За по-малко от месец пак през същата година съпругата на бъдещия спортен бос Стефка Иванова успява да спазари и да закупи два терена в кв. Драгалевци - единия празно дворно място с площ 1280 кв. м за сумата от 63 280 лв. (2320 щ. долара) и второ с площ от 1021 кв. м за 30 630 лв. (или 1118.29 щ. долара по курс на БНБ в деня на изповядване на сделката 27.39 лв. за 1 щ. долар). Странното в тази търговия са ниските суми, на които са регистрирани сделките, защото по същото време на свободния пазар цените са между 50 и 60 щ. долара за кв. м, а не, както в случая, за около долар. В такива случаи обяснението е просто. Ниските стойности, на които са изповядвани сделките (както впрочем се прави и до ден днешен), са имали за цел единствено да свалят данъците към държавата до минимум , защото едва ли участниците в тях са си правили взаимни подаръци. Имотните апетити на семейството продължават. През 1994 г. ЕТ Васил Иванов-Лучано успява да закупи от Столична община (по това време кмет на града е проф. Александър Янчулев, управлява правителството на проф. Беров, а Лучано има обща фирма с него...) супермаркет в ж.к.Борово със застроена площ от 900 кв.м., ведно с 1458 кв.м земя и със съответното право на строеж върху нея за 4 942 400 лв., или за 89 390.48 щ. долара (по курс на деня 55.29 лв. за 1 щ. долар). Историята на този имот е доста интересна. Той няколко пъти формално сменя собственика си, но никога не напуска орбитата на Лучано. На 27 август 2001 г., след като Иванов вече влиза в управлението на държавата, имотът попада в описа при продажбата на цялата фирма ЕТ Васил Иванов-Лучано. Новият собственик на предприятието е Георги Стефанов, който по някаква необяснима икономическа логика получава този имот плюс десет автомобила, собственост на фирмата за сумата от... 2000 лева.

Разбира се, собствеността много бързо се завръща в семейството на жълтия министър. Само месец по късно - на 1 октомври, предприятието отново сменя притежателя си. Това вече е фирмата Васил Иванов-Лучано 1991 ЕООД, собственост на съпругата му -Стефка Иванова. Сумата отново е символична - същите... 2000 лева. Така де, министър, министър, ама защо пък да се товари с данъци при подобни операции. На 5 ноември и отново през същата година с нов имот в центъра на София успява да се сдобие пак съпругата на Лучано. Оказва се, че той е на площад Петко Р.Славейков 9 и се състои от кантора от 20.08 кв.м. и салон - печатница с площ 158.94 кв. м, а е придобит за ... 25 000 лв., или под 12 000 щ. долара (по курс на деня - 2.18 лв. за долар), като в същото време цената му на свободния пазар, според столични брокери, би била около 75 000 щ. долара, или 150 000 лева.

Истинското пазаруване обаче предстои !

С черешката на тортата от заведения на фирма Лучано министерската съпруга се сдобива на 12 февруари 2004 г., когато закупува търговски обект Воденичарски механи в кв.Драгалевци. Ресторантът е на терен от 880 кв. м и е със застроена площ от 728 кв. метра. Обектът по-рано е бил придобит като обособена част от ХемусхотелсЕАД (до 1995 г. собственост на Министерството на търговията) - от група физически лица, които са склонили да го продадат на госпожа министершата срещу 400 000 евро. Очевидно вкусът към апетитни придобивки, пък и финансовите възможности на Стефка Иванова, са се увеличили значително през тази година. Тя успява да склони председателя на кооперация Христо Ников Лозан Лозанов, че е безсмислено повече да му плаща наем за наетите преди години от кооперацията три помещения, и затова е дошло време просто да си ги купи от него. Кандърмата едва ли е била много дълга, защото през юли 2004 г. фирмата на министерската съпруга се сдобива с една сладкарница в бл.33 на кв.Белите брези с площ 115.23 кв. м, както и с друга в съседния блок 34 ведно с производствен цех с площ 228.85 кв.м, като двата имота вече са преустроени и обединени. Към покупката е включен и търговски обект - сладкарница Медик на ул.Георги Софийски с площ 112.40 кв. метра. За всичко това финансовият стожер в семейството на тогавашния министър - Стефка Иванова, е броила 320 000 евро. Запознати с конюнктурата на пазара смятат обаче, че само единият от тези имоти струва толкова, колкото министершата е платила и за трите.

По същото време във Варна сладкарници Лучано също блясват на три места в най-лъскавите части на града. Подобна е ситуацията и в много други градове на страната.

Откъде ли се напълни така министерската кесия та стана възможно всичкото това пазаруване...?

Преди време от доклад на Сметната палата стана известно, че при управлението на Лучано в спортното министерство са въртени мащабни операции с имоти. Той използвал държавата като частна собственост. Давал под наем служебни помещения сам на себе си и на договорена със самия себе си цена. Както каза един колега от спортен вестник: българският спорт може да се гордее не само с постиженията си в тласкането на гюлета, но ако имаше дисциплина отмъкване на Гюле, то претендентът ни за златен медал на олимпиадата в Пекин през 2008-а щял да се казва Васил Иванов-Лучано.

При проверка на вече несъществуващото спортно министерство инспекторите от Сметната палата разкриха, че докато Лучано го оглавявал, е успял да отдаде на себе си бирария Гюлето, както се нарича сега столът на Спортната палата в София. Тъй като не е имал право да стопанисва имот на управляваното от него министерство, Лучано формално го отдал на Българската федерация по бокс, чийто председател е бил самият той. Наистина Иванов не е собственик на известната сладкарска империя „Лучано“ .Тя е на съпругата му.

Проверка в информационната система Дакси обаче показва, че въпросът с фирмите не стои съвсем така. Самият Васил Минчев Иванов-Лучано участва като собственик в ресторантьорска верига Лучано - МЗ с дял от 40%, във фирма за таксиметров транспорт Лучано такси - с 33.6%, и в комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство Агропродукт Б (с 4.16%).

В декларацията за публичност на имуществото, подписана от Лучано и подадена в Сметната палата, единствените допълнителни доходи в семейството на бившия министър са тези на съпругата му и за 2006 г. са скромната сума от 16 343 лева. Въпреки скромните по документи приходи се оказа, че като бивш шофьор Васил Иванов се състезава с Добромир Гущеров по притежание на луксозни возила. При влизането си в парламента той е декларирал собствеността върху джип и Мерцедес, но като спортен министър обикаляше с Ягуар, за който самият той уверяваше, че си е лично негов. Клюката около луксозното возило обаче твърдеше, че то е спечелено от друг човек от спортния тотализатор, чийто шеф пък по това време беше самият Лучано.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Калин Митрев.

БОРИСЛАВ АТАНАСОВ

45-годишният мъж отдавна се спряга за един от основните играчи в наркотрафика и неведнъж е свързван в миналото с кокаиновия крал Евелин Банев – Брендо .

На 2 март заедно с Боби Мекото са арестувани общо четирима българи – Марио Васев, Атанас Биков и Асен Иванов, един словенец и петима граждани на Мианмар. На кораба им, който е боядисан в цветовете на българския флаг, са намерени 935 кг кокаин. Освен Боби Мекото от четиримата известен е само Марио Васев.

След отвличането на Боби Мекото една от версиите е за неуредени отношения в престъпния бизнес. По това време бандата на „Наглите“ още не е разкрита. Атанасов прекарва 15 дни в плен, а за живота му са платени 500 000 лв. Зад гърба му са и грабежи, и притежание на взривни вещества, лежи и в затвор в Германия за източване на банкови карти. Вече е бил арестуван за наркотрафик от Перу за Европа. Името му се свързва с Брендо, но досега не са намерени доказателства за връзка между двамата.

Всъщност, историята е малко по-различна. Първоначално адвокат Добрин Додев, който е имал среща с Георги Стоев, разпознал Васев по фоторобот на разследващите. На очната ставка по-късно обаче Додов не припознал в "живия" Васев познатото му лице от полицейския фоторобот. Борислав Атанасов пък се прочу през 2009 г., когато беше отвлечен от "Наглите" и пуснат след две седмици срещу откуп от 500 000 евро. Преди това собственикът на строителната компания "АКБ Пропърти" е бил свързан с кражби на автомобили, грабежи, незаконно притежание на оръжие, твърдеше тогава МВР.

През 2010 г. Атанасов споделя пред журналисти: "Тези изроди ме върнаха с 10 години назад, нека да имат късмета някой ден да ги пуснат от ареста - свят ще им се извие, бедна им е фантазията какво ги чака. Те ме съсипаха, ще им го върна тъпкано."

Твърдостта на заканата няма нищо общо с прякора на Атанасов - Мекото, с който е известен в подземния свят. А там още тогава се шушукаше, че Мекото има апетити в кокаиновия бизнес, заедно със съдружника му в строителната компания и близък приятел Александър Н. Торбов.

Покрай разследването на отвличането, службите разкриват, че Атанасов и Торбов са лежали 2 години в германски затвор за източване на банкови сметки с фалшиви карти. Освен това разбират, че Торбов е бил обвиняем за трафик на кокаин от Южна Америка за България през 2003 година. А приятелчето му Боби Мекото участвал в далаверата като набирал "мулета" за трафика. Според оперативната информация печалбите от този бизнес двамата препирали през строителната си компания.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Васил Иванов - Лучано.