ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО

След като излиза от казармата Васил Иванов става шофьор на директорите на агенция "София прес" Георги Боков (бащата на Филип и Ирина Бокови .За осемте години, в които Ирина Бокова е председател на ЮНЕСКО тя бе замесена в няколко корупционни скандала. От съмнително имущество за 3 милиона щ.д., през скандал около неин служител до това, че съпругът ѝ Калин Митрев се оказа замесен в огромна схема за пране на пари, която разкриха Guardian и OCCRP ) и Венцел Райчев.

През 1991 г. Васил Минчев Иванов - Лучано регистрира собствена фирма "Лучано" и отваря първата си сладкарница на бул. "България". В пика на своя частен бизнес е имал 49 обекта.

До 2001 г. се занимава с частен бизнес, с което е и тогава известен на обществото. Заема различни ръководни постове в спорта като член на УС на ПФК "Левски" (1997-1999), президент на Боксов клуб "Левски" (1998-2008) и Българската федерация по бокс (1999). От 2001 г. е председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 11 октомври 2002 г. (след преобразуване на държавната агенция в министерство) е министър на младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски.

За да бъде назначен Лучано за министър, парламентът по предложение на правителството отменя в закона изискването министрите да имат завършено висше образование. На журналистически въпрос дали е завършил висше училище Васил Иванов отвръща: "Завършил съм много неща". Оказва се, че бившият министър, който встъпи в длъжност, без да има висше образование, и заради когото бяха направени дори промени в закона за администрацията - с цел да може да остане такъв, е доста състоятелен човек, поне според обещанията, които дава.

Как се е случило това през годините обаче? Преди да влезе във властта, Лучано е просто един добър сладкар (поне външно изглежда така), който разширява бизнеса с торти с нормални темпове. Сладкарниците му в голямата си част бяха в помещения под наем и далеч не се чуваше да е бил крупен собственик на недвижими имоти. Но както обикновено става в нашата страна, с влизането му в орбитата на политическия елит бизнесът на роднините му очевидно еполучил завиден тласък .

Как иначе ще може днес той да обещава такова сериозно финансиране на спортни федерации и клубове...? Едно обаче е сигурно. Семейството на Лучано със сигурност е било с развит бизнес нюх още в ранните години на демокрацията и се е справяло с търговските операции по доста факирски начин.

Справка в службата по вписвания сочи, че до 1993 г. семейството на бъдещия лидер в сладкарския бизнес е притежавало една гарсониера от 50 кв. м в кв. Белите брези, която през август е продало за сумата от 78 449 лв., или за 2876 щ. долара (по курса на БНБ един щ. долар тогава се е търгувал за 27.27 лева).

За по-малко от месец пак през същата година съпругата на бъдещия спортен бос Стефка Иванова успява да спазари и да закупи два терена в кв. Драгалевци - единия празно дворно място с площ 1280 кв. м за сумата от 63 280 лв. (2320 щ. долара) и второ с площ от 1021 кв. м за 30 630 лв. (или 1118.29 щ. долара по курс на БНБ в деня на изповядване на сделката 27.39 лв. за 1 щ. долар). Странното в тази търговия са ниските суми, на които са регистрирани сделките, защото по същото време на свободния пазар цените са между 50 и 60 щ. долара за кв. м, а не, както в случая, за около долар. В такива случаи обяснението е просто. Ниските стойности, на които са изповядвани сделките (както впрочем се прави и до ден днешен), са имали за цел единствено да свалят данъците към държавата до минимум , защото едва ли участниците в тях са си правили взаимни подаръци. Имотните апетити на семейството продължават. През 1994 г. ЕТ Васил Иванов-Лучано успява да закупи от Столична община (по това време кмет на града е проф. Александър Янчулев, управлява правителството на проф. Беров, а Лучано има обща фирма с него...) супермаркет в ж.к.Борово със застроена площ от 900 кв.м., ведно с 1458 кв.м земя и със съответното право на строеж върху нея за 4 942 400 лв., или за 89 390.48 щ. долара (по курс на деня 55.29 лв. за 1 щ. долар). Историята на този имот е доста интересна. Той няколко пъти формално сменя собственика си, но никога не напуска орбитата на Лучано. На 27 август 2001 г., след като Иванов вече влиза в управлението на държавата, имотът попада в описа при продажбата на цялата фирма ЕТ Васил Иванов-Лучано. Новият собственик на предприятието е Георги Стефанов, който по някаква необяснима икономическа логика получава този имот плюс десет автомобила, собственост на фирмата за сумата от... 2000 лева.

Разбира се, собствеността много бързо се завръща в семейството на жълтия министър. Само месец по късно - на 1 октомври, предприятието отново сменя притежателя си. Това вече е фирмата Васил Иванов-Лучано 1991 ЕООД, собственост на съпругата му -Стефка Иванова. Сумата отново е символична - същите... 2000 лева. Така де, министър, министър, ама защо пък да се товари с данъци при подобни операции. На 5 ноември и отново през същата година с нов имот в центъра на София успява да се сдобие пак съпругата на Лучано. Оказва се, че той е на площад Петко Р.Славейков 9 и се състои от кантора от 20.08 кв.м. и салон - печатница с площ 158.94 кв. м, а е придобит за ... 25 000 лв., или под 12 000 щ. долара (по курс на деня - 2.18 лв. за долар), като в същото време цената му на свободния пазар, според столични брокери, би била около 75 000 щ. долара, или 150 000 лева.

Истинското пазаруване обаче предстои !

С черешката на тортата от заведения на фирма Лучано министерската съпруга се сдобива на 12 февруари 2004 г., когато закупува търговски обект Воденичарски механи в кв.Драгалевци. Ресторантът е на терен от 880 кв. м и е със застроена площ от 728 кв. метра. Обектът по-рано е бил придобит като обособена част от ХемусхотелсЕАД (до 1995 г. собственост на Министерството на търговията) - от група физически лица, които са склонили да го продадат на госпожа министершата срещу 400 000 евро. Очевидно вкусът към апетитни придобивки, пък и финансовите възможности на Стефка Иванова, са се увеличили значително през тази година. Тя успява да склони председателя на кооперация Христо Ников Лозан Лозанов, че е безсмислено повече да му плаща наем за наетите преди години от кооперацията три помещения, и затова е дошло време просто да си ги купи от него. Кандърмата едва ли е била много дълга, защото през юли 2004 г. фирмата на министерската съпруга се сдобива с една сладкарница в бл.33 на кв.Белите брези с площ 115.23 кв. м, както и с друга в съседния блок 34 ведно с производствен цех с площ 228.85 кв.м, като двата имота вече са преустроени и обединени. Към покупката е включен и търговски обект - сладкарница Медик на ул.Георги Софийски с площ 112.40 кв. метра. За всичко това финансовият стожер в семейството на тогавашния министър - Стефка Иванова, е броила 320 000 евро. Запознати с конюнктурата на пазара смятат обаче, че само единият от тези имоти струва толкова, колкото министершата е платила и за трите.

По същото време във Варна сладкарници Лучано също блясват на три места в най-лъскавите части на града. Подобна е ситуацията и в много други градове на страната.

Откъде ли се напълни така министерската кесия та стана възможно всичкото това пазаруване...?

Преди време от доклад на Сметната палата стана известно, че при управлението на Лучано в спортното министерство са въртени мащабни операции с имоти. Той използвал държавата като частна собственост. Давал под наем служебни помещения сам на себе си и на договорена със самия себе си цена. Както каза един колега от спортен вестник: българският спорт може да се гордее не само с постиженията си в тласкането на гюлета, но ако имаше дисциплина отмъкване на Гюле, то претендентът ни за златен медал на олимпиадата в Пекин през 2008-а щял да се казва Васил Иванов-Лучано.

При проверка на вече несъществуващото спортно министерство инспекторите от Сметната палата разкриха, че докато Лучано го оглавявал, е успял да отдаде на себе си бирария Гюлето, както се нарича сега столът на Спортната палата в София. Тъй като не е имал право да стопанисва имот на управляваното от него министерство, Лучано формално го отдал на Българската федерация по бокс, чийто председател е бил самият той. Наистина Иванов не е собственик на известната сладкарска империя „Лучано“ .Тя е на съпругата му.

Проверка в информационната система Дакси обаче показва, че въпросът с фирмите не стои съвсем така. Самият Васил Минчев Иванов-Лучано участва като собственик в ресторантьорска верига Лучано - МЗ с дял от 40%, във фирма за таксиметров транспорт Лучано такси - с 33.6%, и в комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство Агропродукт Б (с 4.16%).

В декларацията за публичност на имуществото, подписана от Лучано и подадена в Сметната палата, единствените допълнителни доходи в семейството на бившия министър са тези на съпругата му и за 2006 г. са скромната сума от 16 343 лева. Въпреки скромните по документи приходи се оказа, че като бивш шофьор Васил Иванов се състезава с Добромир Гущеров по притежание на луксозни возила. При влизането си в парламента той е декларирал собствеността върху джип и Мерцедес, но като спортен министър обикаляше с Ягуар, за който самият той уверяваше, че си е лично негов. Клюката около луксозното возило обаче твърдеше, че то е спечелено от друг човек от спортния тотализатор, чийто шеф пък по това време беше самият Лучано.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Калин Митрев.