Олигарсите: Валентин Захариев – милиардер за 1 долар
28.10.2008
Какво може да направи човек с един долар? Нищо особено ще отговорите вие.
Да, ама не. Някои хора стават милиардери за един долар. Ако искате жив пример – ето ви Валентин Захариев, който отново нашумя покрай две събития тези дни – новата класация на милиардерите в Източна Европа на полското сп. Впрост от една страна и спирането на доменни пещи в Кремиковци – от друга.
Как става чудото? С участието на Иван Костов, разбира се.
През 1999 г. правителството на Командира продава срещу 1 долар комбината Кремиковци на фирмата Дару металс на Валентин Захариев.
Собственикът се задължава да покрие 635 милиона дългове и да направи 300 милиона долара инвестиции. Дали някой по онова време е проверил дали е възможно тази магия да бъде осъществена от една малка българска фирма? Едва ли.
Поради това “недоглеждане” държавата отпуска веднъж помощ от 183 милиона лева и втори път опрощава задължения на комбината на стойност 201 милиона лева към държавни фирми като Булгаргаз. Така на практика запълва две-трети от дълговете на предприятието.
Според изявление на министър Николай Василев от 2002 г. обаче “средства изтичат към офшорки”. Дали е така не можем да твърдим, но дълговете на комбината набъбват до космическите 2, 3 милиарда лева в момента. Държавните 25, 29% дял от акциите на завода не са никаква гаранция. Понеже те, общо взето, не струват даже и един долар при подобно управление на собствеността в продължение на 10 години. По-лошото е, че сметката остава за данъкоплатците, които я плащат чрез запушване на Булгаргаз, увеличаване на цените на парното и жп превозите и други подобни екстри.
През 2004 година държавата все пак налага запор върху дружеството. Тогава Валентин Захариев намира индийския бизнесмен Прамод Митал и неговата Глобал Стийл взема 71% от комбината. За тази работа си има цена, която според различни източници е между 100 и 200 милиона евро. Обещанията на новия собственик и устатия му директор Александър Томов са невероятни, но всъщност работата съвсем се закучва. Спира ритмичното плащане на сметки, от дъжд на вятър се раздават заплати, а работниците от 25 000 през 1989 г. спадат до 2500 души в момента. Междувременно щедро са разпродадени ценни книжа на световните борси, парите от които отиват неясно в чий джоб. Но не в този на държавата или на колектива.
Източването на Кремиковци не е от вчера. По времето на Беровото правителство “на входа и на изхода” на комбината е поставена Мултигруп. Фирмата Интерстийл, натоварена с тази мисия, подхранва величието на първата българска бизнесимперия. Кръгът на Илия Павлов постепенно изсмуква де що има. Когато идва времето на Костов естествено газовата му война с олигарха от Богров се пренася и на кремиковски терен и мултака силом е отстранен от “входа и от изхода”.
Така се стига до операта за един долар, която всички продължаваме да гледаме. А докога?
http://19min.bg/news/4/3196.html
Да, ама не. Някои хора стават милиардери за един долар. Ако искате жив пример – ето ви Валентин Захариев, който отново нашумя покрай две събития тези дни – новата класация на милиардерите в Източна Европа на полското сп. Впрост от една страна и спирането на доменни пещи в Кремиковци – от друга.
Как става чудото? С участието на Иван Костов, разбира се.
През 1999 г. правителството на Командира продава срещу 1 долар комбината Кремиковци на фирмата Дару металс на Валентин Захариев.
Собственикът се задължава да покрие 635 милиона дългове и да направи 300 милиона долара инвестиции. Дали някой по онова време е проверил дали е възможно тази магия да бъде осъществена от една малка българска фирма? Едва ли.
Поради това “недоглеждане” държавата отпуска веднъж помощ от 183 милиона лева и втори път опрощава задължения на комбината на стойност 201 милиона лева към държавни фирми като Булгаргаз. Така на практика запълва две-трети от дълговете на предприятието.
Според изявление на министър Николай Василев от 2002 г. обаче “средства изтичат към офшорки”. Дали е така не можем да твърдим, но дълговете на комбината набъбват до космическите 2, 3 милиарда лева в момента. Държавните 25, 29% дял от акциите на завода не са никаква гаранция. Понеже те, общо взето, не струват даже и един долар при подобно управление на собствеността в продължение на 10 години. По-лошото е, че сметката остава за данъкоплатците, които я плащат чрез запушване на Булгаргаз, увеличаване на цените на парното и жп превозите и други подобни екстри.
През 2004 година държавата все пак налага запор върху дружеството. Тогава Валентин Захариев намира индийския бизнесмен Прамод Митал и неговата Глобал Стийл взема 71% от комбината. За тази работа си има цена, която според различни източници е между 100 и 200 милиона евро. Обещанията на новия собственик и устатия му директор Александър Томов са невероятни, но всъщност работата съвсем се закучва. Спира ритмичното плащане на сметки, от дъжд на вятър се раздават заплати, а работниците от 25 000 през 1989 г. спадат до 2500 души в момента. Междувременно щедро са разпродадени ценни книжа на световните борси, парите от които отиват неясно в чий джоб. Но не в този на държавата или на колектива.
Източването на Кремиковци не е от вчера. По времето на Беровото правителство “на входа и на изхода” на комбината е поставена Мултигруп. Фирмата Интерстийл, натоварена с тази мисия, подхранва величието на първата българска бизнесимперия. Кръгът на Илия Павлов постепенно изсмуква де що има. Когато идва времето на Костов естествено газовата му война с олигарха от Богров се пренася и на кремиковски терен и мултака силом е отстранен от “входа и от изхода”.
Така се стига до операта за един долар, която всички продължаваме да гледаме. А докога?
http://19min.bg/news/4/3196.html
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Цветелина Бориславова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар