Строител на капитализма: Данаил Папазов
Капитан далечно плаване,
преквалифицирал се в икономист, станал директор на пристанище
"Варна", а после и министър на транспорта в кабинета
"Орешарски" - това е Данаил Папазов, чието ново амплоа е енергийният
бизнес. С покупката си на ТЕЦ "Варна" от CEZ за 48.5 млн. евро той
учуди много хора, тъй като производството на централата е крайно нерентабилно,
а и без нея електроенергийната система на страната е в излишък.
Папазов обаче, изглежда,
си е направил добре сметката, тъй като със счетоводни гимнастики успя да изведе
неработещия от три години ТЕЦ на печалба от 60 млн. лв. и да изтегли 30 млн.
лв. от наличния кеш по сметките й. Междувременно държавата увеличи с 30% обема
на студения резерв и на практика осигури място за мощностите на бившия
транспортен министър, които биха могли да генерират около 17 млн. лв. на година
от стоенето в готовност. Поискано бе и включване в регулирания пазар на ток с
двойно по-висока цена.
Може би някакво влияние в
тези събития е оказал фактът, че през 2001 г., когато Папазов оглавява
пристанище "Варна", в борда на директорите на дружеството е назначен
21-годишният по онова време Делян Пеевски.
Данаил
Папазов взима 30 млн. лв. дивидент от ТЕЦ "Варна". Чрез счетоводни
преоценки на активите дружеството е "напомпано" с 265 млн. Лева .
Без да работи, ТЕЦ
"Варна" отчита нетна печалба от над 60 млн. лева за 2017 г. А новият
собственик на централата - бившият транспортен министър и приближен до ДПС
Данаил Папазов, си е разпределил 30 млн. лв. дивидент, платен с наследения от
времето на CEZ кеш от над 40 млн. лв. Това става ясно от годишния финансов
отчет на дружеството, което неотдавна получи актуализация на комплексното си
разрешително и се кани да започне работа на 1 юли.
С извършените счетоводни
операции Папазов на практика е успял да извади кеш от дружеството и да покрие
голяма част от разходите си по придобиването на ТЕЦ "Варна". Фирмата
му "Сигда" купи централата на 20 декември от CEZ срещу 48.5 млн.евро.
Известно е, че за целта бе взет кредит от Първа инвестиционна банка за 24.2
млн. евро, като от документите по залога в Търговския регистър е ясно, че
лихвата е висока - минимум 7.5%, а обезпеченията са терени в Девня и една
бензиностанция. В полза на банката са заложени и 100% от акциите на ТЕЦ-а.
Отделно Папазов вече
обяви, че ще участва с 210-мегаватовия 6-и блок на централата в търговете за
студен резерв, чийто размер тази година държавата (случайно или не) увеличи. И
сметките показват, че ще спечели от това поне 17 млн.лв. за година.
Въпрос
на числа
През последните годините
от CEZ твърдяха, че ТЕЦ "Варна" е икономически нежизнеспособна и
генерира само загуби. Това е и причината централата да не работи от началото на
2015 г. При новия собственик картинката се променя коренно, поне на хартия.
Дълготрайните активи нарастват от 10 млн.лв. за 2016 на 275 млн.лв. за 2017 г.,
приходите от 3 на 65 млн.лв., а загубата от 5 млн.лв. се превръща в печалба от
69 милиона.
Всичко това се случва
само за 10 дни - между сделката и 31 декември 2017 г. Причината е, че е
извършена промяна в счетоводната политика за оценка на активите, като е приет
моделът на преоценената стойност. Най-общо с помощта на независим сетифициран
оценител се определя нова справедлива стойност на дълготрайните материални
активи - цената, която би била получена при пазарната продажба на даден имот,
машина или съоръжение. Мотивът за това е намерението на Папазов да възобнови
дейността на дружеството. "Капитал" потърси Папазов за коментар по
темата, но той категорично отказа да каже каквото и да било.
Така обаче
производствените мощности, които през последните три години са били неработещи
и съответно са имали нулева балансова стойност, вече струват стотици милиони.
Освен това е извършено и възстановяване на обезценката им в размер на над 55
млн.лв., което е отразено в графата "Други приходи". Там са включени
и още 8.7 млн. лв. от възстановената провизия за рекултивация на замърсените от
ТЕЦ-а терени.
В крайна сметка са
отчетени приходи от над 65 млн. лв., без реално дружеството да е извършвало
основната си дейност - производство на ток. Оттук обаче следва и оперативна
печалба от 60 млн. лева.
Свързани
лица и дивиденти
През операцията новият
собственик Данаил Папазов успява да изтегли почти всички налични пари по
сметките на дружеството, които са били около 43 млн. лева. Веднага след това
над 39 млн. лв. от тях са предоставени като заеми на свързани лица, без да е
ясно на кое точно дружество. А в началото на тази година изглежда са върнати
обратно, защото на 9 март е бил разпределен дивидент в размер на 30 млн. лева.
Освен това, вдигайки
стойността на дълготрайните активи, в бъдеще ще има големи разходи за
амортизация, т.е. ще се намали печалбата и дължимият корпоративен данък.
Другата активност е, че
са обявени 13 обществени поръчки за ремонт на 4-ти и 5-и енергоблок на
централата. Целта е те също да бъдат пригодени за работа на природен газ и да
бъдат включени в търговете за студен резерв, което в бъдеще ще донесе още
сигурни приходи за ТЕЦ-а.
Затворени
пазари
След гласуваните миналата
седмица промени в Закона за енергетиката вероятността ТЕЦ "Варна" да
произвежда ток за регулирания пазар отпадна, тъй като поисканата цена е много
по-висока от тази, която Комисията за енергийно и водно регулиране може да
даде. За участие на свободния пазар пък и дума не може да става -
електричеството на тази централа е два-три пъти по-скъпо от нивата, на които се
сключват борсовите сделки.
В следващата част от
поредицата ще си поговорим за другаря Румен
Плевенлиев
