неделя, 29 ноември 2015 г.

ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ

 
 

Чавдар Александров има самолет и 6 яхти.Предполагаемото му богатство е близо 38 милиона лева. Собственик е на много хотели, недвижими имоти в Слънчев бряг, Несебър, София и в чужбина.

09.09. 2010

Обаянието му пред златотърсачките нараства и с факта, че 35-годишният мъж кара ламборгини, притежава 31-метрова яхта и дори има собствен самолет! Собственик е на общо 6 яхти, а сред тях е „Азимут 50”, което е с цена 9 милиона евро и е сочена за най-скъпата в България.

Той е несебърският ерген-милионер Чавдар Александров. Известен е и като ценител на женската красота, затова ще ви е изключително трудно с него. Но пък цената си струва! Около младия мъж в момента пърха дъщерята на Искра Радева – Елена Станулова, но тя е само една от многото девойки, които се целят към него. Иначе с името му са свързвали Ивайла Бакалова, Таня Боева, Анита Мейзър. Чочо е известен като болен работохолик, който отдава цялата си енергия в работата си . Създател е на групировката „Александров” през 1998 г. и основни приоритети са му туризмът и строителството. За да вземе насериозно някоя жена, която да се задържи около него повече от една нощ, тя трябва да има необходимото образование и бизнес инициатива. Защото целта му е не само тя да краси масата му в ресторанта, а и да му помогне да окрупнява богатството си. Чочо, както го наричат приятелите му,

не е от хората, които раздават на всяка срещната подаръци

с цел да я спечелят напротив дори тълпи от красавици ходят след него с неустоимото желание той да ги забележи. Самият бизнесмен работи здраво още от 13-годишен, когато става сърф учител. Няколко години по-късно взима под аренда първите сърф училища в Слънчев бряг. На 17 г. вече сериозно участва в бизнеса и днес няма да е готов за никоя жена да седне до нея, за да й обръща внимание и да остави на заден план своите дела. Трябва да сте готова да живеете на морето, но това не е някаква невъзможна жертва. Дори напротив. С него непрекъснато трябва да сте със стегнат багаж, за да го придружавате нанякъде, той постоянно пътува я със самолета си / предимно по работа /, я с някоя от „лодките” си. Като всички хора и той си има врагове – на два пъти палиха неговия хотел „Айсберг” в курорта Банско макар официалната версия да бе, че огньовете не били умишлени, а заради лошото строителство. На няколко пъти Александров стана жертва и на сбивания, тъй като

има манталитета да се закача в заведения с хора по груб начин.

Само охраната му наброява около 30 здрави момчета /гледайте да не залитнете по някое от тях /. Доскоро врагове му бяха и влиятелните братя Диневи, но преди година в името на политиката и бизнеса се помири и с тях. В курортния град бе известна и враждата му с показно разстреляния със 7 куршума шеф на общинския съвет Димитър Янков, наричан приживе „император на Слънчев бряг”.

Трябва да сте предварително информирана, че Чавдар Александров е вегетарианец, не пуши, не пие и се цели нависоко в политиката. Той дори стана двигател на партия ДЕЛА и стана член на управата на град Несебър. Чочо обича спорта, искате или не /не е важно/, ще се наложи да го обикнете и вие. От 6-годишен се занимава с ветроходство и дори има цели осем републикански титли. Ще остане много приятно изненадан да забележи, че вие се интересувате от хобито му. А ако поискате да ви научи, може и да останете по-дълго с него. /Само трябва да внимавате с пътуванията по море, че много богаташи в чужбина загинаха на яхтите си или паднаха със самолети/. Ще пътувате често и до Лондон, защото бизнесменът е сред първите, които откриха в Лондон свой офис за недвижими имоти. Сутрин ще трябва да му сервирате чай или капучино, защото Чочо не пие кафе. Заради парите му около него обяснимо се въртят златотърсачи, моделки, миски, дебютантки от ВИП хрониките и поп фолкпевици на всяка възраст. Затова и мълвата го свързва с няколко поп и чалгапевици, модели и няколко „Мис България”. Той обаче твърди, че поп фолк певиците присъстват на неговите партита само по служба /вие ще се правите, че му вярвате/. “Обичам да спя под звездното небе, а сутрин да се събуждам до любимия човек на фона на трогателните звуци от саксофон” - изненадва с романтиката си собственикът на реактивен частен самолет лиърджет. Ергенът-милионер, по който въздишат стотици българки, обича кухнята на ресторант „Луи ХV” в Монте Карло, Сардиния, Сен Тропе и Малдивските острови. С него поне ще попътувате по море и въздух и ще се почувствате точно като във филма „Красива жена”. Какъв ще е краят на филма обаче... зависи само от вас.

Арестуваха несебърския бизнесмен Чавдар Александров.

29.04.2015
 
Несебърският бизнесмен Чавдар Александров, по-известен като Чочо Александров, е бил задържан за 24 ч за побой над собственик на фирма за кетъринг и заведения за бързо хранене.

  
Униформените го прибрали в полицията в Несебър вчера сутринта. С него в ареста попаднал и един от охранителите му, съобщи "24 часа".

Строителният предприемач и неговите гардове се нахвърлили върху 28-годишния Димитър Янков в понеделник около 11,45 ч в комплекса “Съни дей 3” в Слънчев бряг, където се намирал офиса на несебърския бизнесмен.

Янков от 8 г. наемал апартаменти в комплексите “Съни дей”-1 и 2, и в Слънчев бряг, построени от Александров. Вземал ги за сезонните работници, които се трудели в заведенията му за бързо хранене от май до септември. Жилищата се давали под наем срещу 700 лв. от собствениците им - ирландец и българин, които ги били купили от Чочо Александров.

В началото на седмицата Янков и негов приятел отишли да огледат апартаментите и да ги почистят. “Патроните на бравите бяха сменени и управителят на комплексите ми каза да тръгвам към офиса в “Съни дей 3” и да търся някаква жена на име Мария”, разказа Янков пред “24 часа”.

Когато отишли в офиса, се появил Александров и гардовете му. “Един от тях бе Калин Кирязов-Малкия Киряз”, твърди Янков. Той е известен герой от бургаския ъндърграунд, разследван е за дрога.

“Чочо Александров ми каза: “Апартаментите мога да ги давам под наем само аз”, твърди Янков. Двамата нямали предишни спречквания.

Бизнесменът и охранителите се нахвърлили върху него и започнали да го удрят по главата. Мъжът се свлякъл безпомощен на земята. Приятелят на Янков повикал полиция. С униформените пристигнал и екип на Бърза помощ, който го откарал в болницата в Бургас.

“Случаят още не е разпределен на прокурор. Когато това стане, ще се реши дали да се поиска постоянен арест за Александров”, каза Георги Русев, и.д. шеф на прокуратурата в Несебър.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Богомил Бонев.
 
 
 

петък, 27 ноември 2015 г.

КИРО КИРОВ


 
Олигарсите: Киро Киров – изчезналият спонсор №1 на ГЕРБ
 
30.03.2009
 
Киро Киров е най-обсъжданият бизнесмен в момента. Според сина му той се е обадил от чужбина. Ако се вярва на вестник Стандарт пък бил пред банкрут, понеже се зарил с непродоваема в кризата строителна техника.
Според Сметната палата Киров е спонсор номер едно на ГЕРБ, както писа 19 минути. Дарил е на партията на Бойко Борисов 53 323, 80 лв. Блогът Репортер пък пише, че отношенията на Киров и Борисов били изключително близки. Кметът вчера също потвърди това.
Освен на Генерала, Киров е приятел и на Евгени Минчев. Двамата със сина му са задължително и постоянно присъствие на всички събития, които организира светският хроникьор.
Типичен за семейството е крещящият стил на обличане. Също и демонстрациите на лукс. Синът кара Порше Карера, докато таткото се задоволява с Порше Кайен. И двете коли са бели и струват шестцифрени суми.
От какво се изкарват парите за луксозния начин на живот, който показва семейството предприемачи, освен с милионни кредити? Ето какво пише на сайта на компанията:
“Киров АД е основана през 1990 г. Областта, в която се развива вече 17 години, е търговията с инструменти и консумативи. Като най-добрият дилър на този тип механизация за страната, Киров АД партнира с утвърдени производители от световен мащаб и обслужва големи имена в националния строителен, индустриален, добивен, текстилен, хранителен бизнес и др.
Имаме магазини, шоуруми и сервизи в цялата страна, което ни прави една от фирмите с изключително широка магазинна мрежа. Централният офис се намира в София, а също и централният сервиз на фирмата (Суходол) най-новият и най-големият по рода си в страната.
С дългогодишната си практика имаме здраво партньорство с най-добрите чуждестранни производители от специализираната строителна сфера.
Основни партньори:
Komatsu, Dynapac, Bosch, Metabo, Fischer, Honda power equipment, Honda Marine, Tremix, Ingersoll Rand, PFT, ELBA, Intermix, Atlas Copco, Haulotte group, Turbosol, Kubota, PFAFF silberblau, USAG, REMS, Hawera, Fronius и много други.
Канали за реализация
Киров АД разполага с над 20 000 m2 РЗП из цялата страна:
- 22 шоурума;
- 11 сервиза за ел. инструменти и лека строителна техника;
- 5 сервизни бази за едра строителна техника съответно в големите градове на България - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Велико Търново, Стара Загора, Сливен, Благоевград”.
Самият Киро Киров е роден през 1939 г. в с. Драгана, Ловешко. Той е бивш автомобилен състезател, майстор на спорта. По образование е машинен инженер, завършил е ВМЕИ, което днес е Технически университет - София.
"Ние сме извънземни", казва с усмивка пред Капитал Киро Киров след като споделя вижданията си за развитието на България в условията на световната финансова криза. Читателски коментар към изцепката на бизнесмена от октомври миналата година пък отправя питането: “Какво се случва в тази фирма сега? Вярно ли е,че фалира и масово съкращават?”
Читателката Николова пък пита:
Защо във фирма "Киров" не се заплаща извънредният труд?
2. Защо има дискриминация и неравностойно положение на жените във вашата фирма? (Пример: те получават по-малки заплати от мъжете, и пр.)
3. Защо текучеството в "Киров" е толкова голямо?
Показателният отговор на бизнесмена гласи: “От въпросите ви имам чувството, че имате връзка с фирма КИРОВ АД”.
Читателят Михов също поставя неудобни въпроси към спонсор №1 на ГЕРБ:
 Г-н Киров, защо не осигурявате служителите си на пълните им заплати? Не мислите ли, че е време да напуснете сивата икономика, както би могло да очаква от един толкова успешен бизнесмен с огромни печалби и ръстове на растеж? Сумата едва ли би надвишила месечните разходи за бензин на скъпите ви немски возила.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Чавдар Александров.

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

ПАВЛИН И НИКОЛАЙ ПАРИШЕВИ



Олигарсите: Паришеви са свиленградските Галеви

28.01.2009

Двама братя-южняци между Пайнер и ГЕРБ
Надали в страната съществува нещо подобно на Свиленград. Ако го свързвате само с митница, Милко Калайджиев и малеби, има какво още да научите за този чуден кът.
На територията на граничния пункт Капитан Андреево край града работят няколко държавни служби, които са под шапката на различни министерства. Най-загадъчната от всички тях е ''Пътни такси и разрешителни'', която е известна като БИАС.
Точно оттам изгрява звездата на Павлин Паришев, който само в рамките на няколко години натрупва немалко пари. Той е син на Костадин Паришев – близък довереник на Фуат Гювен в безмитната зона (в момента замряла поради липсата на работа).
Дупнишките Галеви, оказва се, не са единствените прочути братя в страната. Не само те колонизират градове. Към този ореол, изглежда, са се устремили и Паришеви.
По-малкият брат на Павлин - Николай Паришев, не е толкова навътре в бизнеса, а е човек на живота, който рядко попада в светлините на прожекторите, а основната му страст са  забавленията. Неговата роля обаче също е важна за успеха на семейния дует. Защото двамата братя притежават вила, оценявана от експерти на 2 млн. лева на брега на язовир Студен кладенец.
Тя е наричана в политическите кръгове Министерство на Веселбата, където се организират едноседмични гуляи с известни певици от димитровградската звукозаписна компания Пайнер.
Говори се неофициално, че Паришеви държали над 50 имота по южното Черноморие, което разбира се може да е само плод на мълвата и фантазиите на свиленградчани. Най-апетитната хапка май била взетият под аренда плаж на Слънчев бряг.
Според прогнозите на запознати общото богатство на фамилията вероятно възлизало на милиони евро. За разлика от повечето местни феодали, Паришеви са галеници на всяка партия след 1997 година.
Когато СДС идва на власт и Иван Костов става премиер, Паришеви съумяват бързо да влязат под кожата му, а бизнесът им процъфтява. Според стари ченгета все пак Командирът хвърлял по едно око чрез тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов и директора на НСС Атанас Атанасов, сега депутат. Предполага се, че в дейността си братята не забравят своите приятели, сред които Христо Минков (бивш кмет на Свиленград от СДС и подкрепян при частичните избори от БРБ и "Гергьовден"), Петър Мидов (окръжен прокурор), Росен Русев (председател на Свиленградския съд), Христо Гьорчев (началник на Районната следствена служба по времето на Атанас Атанасов).
Близки до фамилията уверяват, че бащата на двамата братя - Костадин Паришев, бил мостът към следващата царска власт. Той пък поддържал отлични отношения със строителния и регионален министър в кабинета на Сакса – фамозния Валентин Церовски (НДСВ). Открай време бизнесклана е в отлични отношения и в слънце, и в дъжд и с управляващата от два мандата турска партия ДПС.
Най-скандалната ситуация за Паришеви е екшънът с първото касиране на местни избори в страната. Тогава в ''шоуто'' се включи и истинска суперзвезда - Бойко Борисов. Тогава той изненадва свиленградчани с твърдения, че джипове на Паришеви не са обикаляли ромските квартали, за да купуват гласове. По същото време бТВ излъчва кадри с баталните сцени, които са достойни за Кръстника.
След поставянето на удобен кмет на име Манолов, в общината започва чистка. За близо месец терени, сгради и парцели са прилапани от местния клан.
Братята Паришеви, като хора с визия за бъдещето, решават да създадат и топла приемственост с ГЕРБ, след като на няколко пъти дават рамо за проявите на Борисов в Южна България. 
На майтап на една от срещите в Хасково Бойко Борисов се обръща към тях с шегата: ''Какво правите бе разбойници, как е далаверата по границата''.
После се налага братята да предприемат воаяж до Сараите в столичния квартал Бояна, за да целуват ръка. След срещата на герберите Паришеви с Доган всички клубове на ГЕРБ в Свиленградско наведнъж затварят врати, а назначените секретарки и клакьори са изритани.
 Но според местните хора това май бил само PR, който целял да заблуди човека на Сокола - Христо Бисеров. През това време Павлин Паришев си устройвал срещи с кмета на столицата. Но тайно, в Боровец.

http://19min.bg/news/4/8060.html

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Киро Киров.

вторник, 24 ноември 2015 г.

ЙОРДАН КОСТАДИНОВ

 
 
Йордан Костадинов-Фактурков – лице от ядрената мафия.
 
19.09.2012
 
Преди време приятел ме помоли да разкажа малко повече за този виден представител на ЯМ. Сега с удоволствие изпълнявам неговата молба.
Костадинов-Фактурков е изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, в периода 2001 – 2005 години. Преди това е постоянен представител на тогавашния КИАЕМЦ (предшественик на сегашния национален, ядрен, регулаторен орган АЯР) на територията на централата. От тогава и датират и личните ми наблюдения и впечатления от това лице. Преди да стане представител на КИАЕМЦ (Комитет за използването на атомната енергия за мирни цели) в Козлодуй той се е подвизавал като висш оперативен персонал, най-вероятно на малките блокове от 1 до 4, защото нямам спомени да съм го виждал като такъв на блокове 5 и 6, макар и да „подушвам”, че се опитва да си припише подобни заслуги, както и настоящия му патрон Богомил Манчев.
Докато Фактурков е изпълнителен директор на АЕЦ-а аз изпълнявам длъжността на Ръководител група „Реакторно-физични анализи”, към сектор „Реакторно-физични разчети на ВВЕР-1000”. Това е важен детайл, защото в този период се случиха доста странни и необичайни събития, които в последствие получиха своето логично обяснение. Тук е важно да се отбележи и, че именно в този период е станала подготовката и реализацията на схемата с подмяната на ядреното гориво и началото на експеримента с рециклирано ядрено гориво. Точно това престъпление в последствие ме принуди да стана това, което съм в момента – антиядрен дисидент. Но нека бъда последователен.
В началото на мандата на Костадинов-Фактурков в реакторите на блокове 5 и 6 се забелязва трайна тенденция на проява на дефекти по време на експлоатацията на използваното тогава ядрено гориво (известно с абревиатурата ТВСМ). То се оказа механически неустойчиво и често се огъваше, което водеше до рискове за овладяване на мощността на реакторите, в случай на необходимост те да бъдат спрени. Огъващите се ядрено-горивни касети пречеха на контролиращите пръти да влизат и се спускат в тях и по този начин да заглушават верижната реакция на деление, което можеше да доведе до загуба на контрол над реакторите. Огъването на горивните касети, също така, водеше и до разхерметизация на част от тях, което означава радиоактивно замърсяване на част от оборудването и сериозни икономически загуби. Така естествено се стигна до неизбежния извод, че горивото трябва да бъде заменено с ново, по-устойчиво механически. Това решение е взето на извънредна и безпрецедентна до тогава българо-руска експертна среща, в почивната база на АЕЦ-а, в гр. Кранево, през месец октомври 2002 г. Оставаха малко повече от два месеца до окончателното спиране на блокове 1 и 2, договорено с ЕС за 31 декември 2002 г. Макар и да участвах на тази двустранна среща, но без да съм бил пряк свидетел на тайните и задкулисни договорки, от висотата на времето съм почти на 100% сигурен, че именно тогава българо-руските клонове на ЯМ са се договорили да подготвят и реализират експериментална експлоатация на рециклирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”, използвайки за параван реалната необходимост от подмяна на даващото дефекти гориво. Последващите събития потвърждават тези мои подозрения.
Годината е вече 2003. В АЕЦ „Козлодуй” от Русия пристига пакет от 29 (двадесет и девет) броя документи, които да покажат и докажат по-стабилните и надеждни характеристики на новия вид ядрено гориво (известно с абревиатурата ТВСА), което трябваше да започне да се въвежда поетапно (в продължение на 4-5 години) в реакторите на блокове 5 и 6, считано от следващата 2004 година. Вътрешните норми и правила на АЕЦ-а предполагат и налагат тези нови 29 документа да бъдат прегледани подробно от съответните ресорни експерти, в това число и моя милост, те да подготвят експертни становища, шефа на централата (Фактурков) да издаде заповед за свикване и провеждане на Експертен технически съвет (ЕТС), на който да се разгледат и обсъдят същите становища. ЕТС трябва да приключи с протокол, в който да се укаже приложимостта или негодността на част или на всички предложени 29 броя документи, касаещи характеристиките на новото ядрено гориво. Сред тях е и така наречената Глава 31, описваща „успешната” експериментална експлоатация на новото гориво в Русия. (По-късно аз условно нарекох тази Глава 31 Доказателство №1.) Ако новата документация е частично приложима, то експертите да предложат мерки за отстраняване на недостатъците, така че те да станат на 100% години за бъдеща употреба. На практика, ОБАЧЕ, нищо подобно не се случва!!! Вместо това се случва ето какво.
Вместо това Костадинов-Фактурков прави две безпрецедентни персонални визити до прекия ми ръководител тогава Цветан Пейчинов, през работно време, в нашия офис. За повече от 17 годишния ми стаж в АЕЦ „Козлодуй” това са единствените два пъти, когато шеф №1 си е позволявал да дойде на крак при нас. Не че това е нередно, но е свръх необичайно. До сега никога и никъде не съм споменавал дългогодишния ми пряк шеф Цветан Пейчинов (пенссионер от 2007 г.), в това число и в книгата „Ядреналин”. Но когато миналата година открих и публикувах тук Доказателство № Последно и видях и неговото име да фигурира там вече нямам никакво съмнение, че и той активно е съдействал в процеса на подготовката престъплението. Та когато Костадинов-Фактурков идваше в нашия офис, стая с осем работни места, се възцаряваше гробна тишина. Госта сядаше срещу домакина и започваха да си говорят. Интересното се състоеше в това, че независимо от пълната тишина в стаята (около 20 кв.м.) съдържанието на разговора им не стигаше до нашите уши. След известно време това се случи още веднъж, ако не и повече, когато не съм бил пряк свидетел на странните визити. Много по-естествено и разбираемо е Фактурков да извика при себе си Пейчинов и да си говорят колкото и каквото си искат. Нека пак повторя, че това се случи през 2003 г. и съвпада с получаването на пакета от 29 документа от Русия, описващи новото ядрено гориво. Пак тогава вместо те да бъдат прегледани и приети официално, на Експертен технически съвет, Фактурков прави странни визити, а Пейчинов се прави на разсеян и „не забелязва” пропуска на ключова процедура по приемането на документацията за новото ядрено гориво. Трябваше да минат цели 5 години, когато през пролетта на 2008 г. сам стигнах до извода, че описаното в новите документи гориво няма нищо общо с реално доставяното. Тогава ми стана ясно и странното поведение на тези двамата.
През октомври 2004 г. в АЕЦ „Козлодуй” пристига първата партида нов вид ядрено гориво (ТВСА) и част от него е заредено в реактора на 6-ти блок. Реално е даден старт на практическата реализация на най-голямата престъпна схема в атомната ни централа – експериментално използване на рециклирано ядрено гориво.
2005-та е година за парламентарни избори. В ранната пролет стана ясно, че Костадинов-Фактурков е вписан в листата на ПП НДСВ. И той не губи времето си напразно. Незабавно започва да организира най-различни и все по-безсмислени срещи с едни или други групи от персонала на централата. Аз самият присъствах на поне две от тях. Не беше никак трудно да се досетя, каква е истинската цел на тези срещи. Фактурков трупаше опит в провеждане на публични срещи с електората, нали му предстоеше да стане „политик”. На една от тези срещи, пред около 150-200 човека, в стола на блокове 5 и 6, след като бъдещия „политик” си каза, каквото си беше намислил, се обърна към аудиторията с подкана да му задават допълнителни въпроси. Колегите явно разбираха безсмислието на цирка и предпочитаха да пасуват, но Фактурков беше неумолим да отработи и този елемент от бъдещото си общуване с електората и продължаваше да настоява някой да го пита нещо. Писна ми и взех думата. Не съм го питал нищо, а само му обърнах внимание, че не е нужно да насилва ситуацията сега, а просто да отговаря на въпросите, които му се задават във форума на вътрешната компютърна мрежа. Имаше такава практика, но Фактурков не си даваше зор да отговаря там, а сега се напъваше. Обърнах му внимание, че само аз съм му задал там два важни въпроса, но никога не получих отговор на тях. Един от въпросите ми към него беше изключително интересен, защото касаеше надписване на сметки за електроенергия, която се консумираше от ведомствените общежития на централата. Беше фрапиращ случай на източване на социалния фонд на централата, откъдето се плащаха сметките за този ток. Сметките бяха надписани минимум три пъти над нормалната консумация. Когато изложих тезата си той не ми отговори по същество, а вместо това ме попита как се казвам. Всички присъстващи избухнаха в смях, а той каза че щял да провери и да ми отговори. В близките месеци разбрах защо са смеели колегите.
Фактурков така и никога не ми отговори на въпроса за надписаните сметки за тока, а междувременно се проведоха парламентарните избори и България се сдоби с нов „политик”. Веднага след това в централата бяха набързо променени тарифите за ползване на апартаментите във ведомствените общежития, чийто ползвател винаги съм бил, по време на престоя ми в Козлодуй. Реализатор на завещаната от Фактурков схема, за саморазправа с неудобните стана дясната му тъка и емблематичен пример за човешко зло Емилия Василева. Под нейното „мъдро предложение и пряко ръководство” тарифите бяха променени така, че да бъде наказан задавача на неправилни въпроси, за надписване на сметки. До тогава цената на наема, който плащах за един апартамент, който е по-малък и по-неудобен от обикновена гарсониера, беше в размер на 100 лева. Изведнъж  тя скочи на 170 лева! Цели 70% скок, без никаква икономическа логика и причина. С промените в тарифите се получаваше така, че едно пет-членно семейство би плащало за същата площ 175 лева, а аз сам трябваше да плащам 170. Под мен живееше ромско семейство с едно дете, които плащаха значително по-малко от мен. Няколко пъти ходих при Емилия Василева, в опит да нормализирам нещата, но ударих на камък. Вместо това стана ясно, че са ми подготвили още по-голяма гавра. В случай че не приемех тарифата от 170 лева на месец Василева ми предложи да се преместя в тясна и даже неотремонтирана, с течове, боксониера. В сетен опит да нормализирам ситуацията ходих да говоря и с изпълнителния директор Иван Иванов, но поръчката си беше поръчка и трябваше да се изпълни до край. Аз се примирих с новата цена и така станах наемател на най-скъпата единична площ от ведомствено жилище.
Паралелно с това тече и още едно активно мероприятие. През същото лято на 2005 г. се провежда странна, частична, структурна „реформа”, целяща обединението на двата сектора „Реакторно-физични разчети”, съответно пресмятащи реакторите ВВЕР-440 и ВВЕР-1000, в общ отдел „РФР”. Няма други сектори от двете предприятия (малките и големите блокове са структурно разделени), които да се обединяват или преструкторират, по подобен или сходен начин. Само пресмятането на ядреното гориво се „реформира”! Даже  секторите с т.нар. контролиращи физици не се обединяват. (Контролиращите физици обслужват хардуерната част свързана с ядреното гориво, а ние – софтуерната.) За шеф на отдела е назначен Цветан Пейчинив, който до скоро си шушукаше с Костадинов-Фактурков, а за ръководител сектор „РФР-1000” лицето Красимир Каменов, преназначен от малките към големите блокове преди само 6 месеца. Последният не отговаря на нито един критерий, разписани в правилника за вътрешния ред на централата и служебните характеристики (образователен ценз, стаж, опит и т.н.), НО е „успешно проверен” в реализирането на не една и две престъпни схеми , докато е работил на малките блокове. Аз съм понижен от ръководител група на главен експерт. Чак след две и половина години, през зимата на 2007 г. разбрах истинския смисъл на тези „рокади”. Тогава, когато новото ядрено гориво започна да демонстрира нетрадиционно поведение лицето Каменов буквално се развихря, за да „гаси пожара в печката”. (В следващия си материал обещавам да ви покажа, как лицето Каменов продължава да се вихри с още по-голяма сила и в наши дни.)
Костадинов-Фактурков е народен представител и е спокоен, че схемата с експерименталното, рециклирано ядрено гориво никога няма да стане публично известна. Когато през лятото на 2008 г. обявих публично, от Виена, с видеоклип в Youtube.com, той и Р. Овч. бяха първите, които ме обявиха за луд. По-малко от месец след избухването на скандала Фактурков дава интервю за германската медия „Дойче веле”, в което ми спестява диагнозата, но пък казва нещо много интересно, което звучи като самопризнание:
Йордан Костадинов: Мога да твърдя, понеже аз вече три години съм депутат, че когато бях директор на АЕЦ-а, на някои реактори на руска територия касетите вече бяха сложени. Тези изпитания са преминали. Това поне. . . твърдо говоря за днешна дата, изпитанията отдавна са преминали. Касетите поне до този момент нямам информация, никаква информация, че са били дефектни или пък са давали някакви отклонения. За първи път от нашата атомна централа излиза този въпрос.
Така през август 2008 г. Фактурков твърди, че горивото е преминало изпитание преди година и половина, което прави началото на 2007-ма. А то би трябвало да е приключило още през 2002 г., през 2003 г. да се опише (в споменатата по-горе Глава 31) и изпрати в България, за преглед, приемане или отхвърляне, посредством протокол от Експертен технически съвет, който Фактурков нарочно не е назначавал. Някой е луд, но кой?
На 11 март 2011 г. се случва трагедията на японската АЕЦ „Фукушима” и това е пореден повод за Фактурков да „блесне” със знание и „експертнен” потенциал. Ядрената мафия си поръчва, чрез вестниците „Труд” и „24 часа” „дискусия”, с участието на постоянните заподозрени. На това мероприятие Фактурков най-нагло лъже, че АЕЦ „Козлодуй” била най-проверяваната централа в света, цели 25 (двадесет и пет) пъти, за последните 30 години (вижте видео от изявлението му). Подробно разгледах случая и редуцирах измисленото от него число цели пет пъти, до 5 проверки, в материала Йордан Костадинов – Фактурков: „Аз ще ви лъжа, а вие сте длъжни да ми вярвате!”, като пак там разказах и за произхода на прякора му Фактурков. Независимо от това, след тази поредна „партенка” не един и двама родни „политици” подеха този рефрен и заповтаряха числото 25 и „най-проверяваната”, та чак до премиера на страната.
В наши дни Фактурков е „на сянка” под крилото на Богомил Манчев, в „Риск инженеринг”, с едно единствено задължение, да измисля и реализира нови и все по-големи схеми за изтичване на държавни енергийни комапнии.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарите Павлин и Николай Паришеви.
 

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН


Левон Хампарцумян – арменския престъпник

Още преди няколко месеца банкерът Левон Хампарцумян си навлече обществения гняв обявявайки, че няма криза и тя е само в главите на мързеливите безработни българи.
Capture
Братска прегръдка между Бойко Борисов, банкерът Левон Хампарцумян, Магърдич Халваджиян…


Роден е на 26 декември 1953 г. в гр. София. Дипломира се като инженер-химик. През социалистическите години работи в „Кремиковци“ АД и в Централния институт по изчислителна техника. Хампарцумян е от пионерите в консултантско-одиторския бранш в България. През 1992 г. с Мартин Заимов създават „Българска одиторска компания“ – консултантска фирма, асоциирана в интернационалната мрежа на Coopers & Lybrand. Заимов е внук на съветския шпионин, героя на СССР ген. Владимир Заимов. Племенник на офицер. Племенник на офицер предлагал се на нацистите. Той крие истинската си фамилия – Голдсмит, и заслужава специално внимание. Защото е представител на най-отвратителните глобалистки кръгове. Замесен и в известния мозъчен тръст „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ) на Красен Станчев, където влиза в съвета заедно с Левон Хампарцумян.
Левон Хампарцумян се ожени на 47 години за 24 годишната Мариана, която беше негова служителка. Заплатата на банкера е над 200 000 лева месечно, без другите бонуси от банката, както споделиха някои медии преди време. Той се радва на втората по размер заплата след тази на личния приятел на Бойко Борисов Валентин Златев. Хампарцумян е позор за арменците. Излишно е да изреждаме целия списък с длъжности, които заема по волята на световният Елит.
След две години продават компанията си на Coopers & Lybrand. В средата на 1990-те год. оглавява департамент „Бизнес развитие“ на компанията Pricewaterhouse-Coopers, а после се премества в българския офис на Ernst & Young. Прекарва 5 години в Канада, работейки като консултант по проекти с Русия. През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Циганският Командир го назначи поради стремежа да уреди голямата си дъщеря, той беше тясно свързан с приватизацията на „Булбанк“ – бившата „Външнотърговска банка“ на комунистическата номенклатура. През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България. Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Ежедневно! Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство! Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Иван Костов с прякор Синята джука, когато Дънди Прешъс Металс (американската фирма скрита зад канадски връзки) взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато „Уникредит“ скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор „Булбанк“, химикът Хампарцумян е поставен за банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Виктор Меламед – евреин, председател на „Федерацията на ционистите в България“ е друга възлова фигура. Когато кабинетът на Иван Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестният евреин Гад Зееви „БГА Балкан“, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен. След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Както вече споменахме Канада е официалната родина на Дънди (реално е САЩ).
Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев… Освен издател, Прокопиев е и гуру на ПП Зелените и подкрепян от соросоидите, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е вредител за природата, а те се представят за еколози. Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз, но някак си се урежда и това с този „съюз“. ПП Зелените много добре знаят тези неща, но се правят на „ни чул – ни видял“.
Преди 2 години, през 2010 г. „Дънди Прешъс Металс“ (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество „Челопеч Майнинг“ ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с „Европейската банка за възстановяване и развитие“ (ЕБВР) и „УниКредит Булбанк“ (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г. „Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза“, заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.
 
Дъщерята на Левон Хампарцумян стана директор в БНБ. От 1 ноември в централната банка ще има нова управленска структура.
 
30.10.2015
 
Дъщерята на шефа на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян - Румяна, е назначена за директор на дирекция „Методология и финансови пазари“ в управление „Банково” в БНБ. Това съобщиха от централната банка.
Тя е един от хората, които израстват в йерархията на трезора след като от 1 ноември т. г. в БНБ влизат в сила структурни промени. Освен нея по-високи позиции заемат и Боян Бончев, който e назначен за директор на дирекция „Преструктуриране на кредитни институции“, Нели Драгинова, която става Главен юрист на БНБ и Веселка Панева, която оглавява новата дирекция „Дистанционен надзор” в управление „Банков надзор”.
Кариерно развитие има и за Михаил Димов, който е назначен за директор на дирекция „Платежен надзор” в управление „Банково” и за Светла Николова - директор на дирекция „Платежни системи”.
Румяна Хампарцумян работи в БНБ, управление „Банково“ от 2009 г., като последователно е заемала длъжностите експерт в отдел „Платежни системи“ и началник на отдел „Надзор на платежните системи“. Преди постъпването си в БНБ тя е била експерт в търговска банка в областта на картовите разплащания. Представител е в Работната група по платежен надзор към Комитета за платежни и сетълмент системи на Европейската централна банка, Комитета за плащанията и Експертната група по банково дело, плащания и застраховане към Европейската комисия и участва в експертни заседания на Работна група „Финансови услуги“ към Съвета на Европейския съюз.
Новата директорка има магистърска степен по финансово и счетоводно управление от Lancaster University и бакалавър по финанси от McGill University. Владее английски и френски език.
 
http://clubz.bg/29829-dyshterqta_na_levon_hamparcumqn_stana_direktor_v_bnb
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Йордан Костадинов.

петък, 20 ноември 2015 г.

ЮЛИЯН ГЕНОВ

 
 
Роден на 8 юли 1951 г.

Юлиян Генов е основател и президент на "Прософт".

Син е на лекар и е завършил немска езикова гимназия, а после Изчислителни машини в Технически университет - София.
Специализирал в Германия, Великобритания, Австрия, САЩ.

През 1990 г. създава компанията "ПроСофт", която е една от водещите в бранша на родния пазар.

Хоноруван асистент в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет.

Председател на българската секция на организацията SIETAR - Европа (Society for International Education, Training and Research).
Автор на книгите "Бегли щрихи от моите пътувания", "Истинският господар на Саваната", "Защо толкова малко успяваме?".

“ПроСофт" е единствената българска фирма, представена още през 1992 г. на страниците на авторитетното британско списание "Обзървър". Две години по-късно в "Юропиън Компютър Сорсиз" излиза статия, озаглавена: "ПроСофт" - рекламният съперник на "Кока-Кола". Зад тези безспорни оценки стои Юлиян Генов, когото в компютърния бранш наричат "Човекът "ПроСофт". По същото време Генов започва асамблирането на персонални компютри със собствена търговска марка "ПроСофт Терминатор". Тя се налага бързо, дори държи първа позиция през следващите три години. Никой от колегите му не го е характеризирал еднозначно. През 1996 г. неговата фирма е първата българска компютърна компания, отговаряща на изискванията на ISO 9000 за качество. През 1999 г. пуска и първата емисия облигации на БФБ, за което специална статия публикува "Бизнес Сентръл Юръп".

На 53 години основателят на ProSoft търси отговор на въпроса “Защо толкова малко успяваме”
Ако до преди десетина години името му беше синоним на амбиция, запъхтяна да покори колкото може повече върхове, днес 53-годишният Генов е доста различен. Трансформирал е енергията на предприемача към познанието за себе си и околните и дори написа книга "Защо толкова малко успяваме?".
Генов, който неизменно е в класацията на най-заможните и успели българи, покрай книгата си попадна и в листата на най-продаваните автори. Признава, че този факт не му е неприятен, но вглеждането в класацията на най-четените книги у нас е предизвикало по-скоро смут в душата му
Кипърската фирма "Globalsoft" изкупува масово български компютърни фирми. Нейно притежание вече са "Експрес консулт" и "Инсист". Вероятно от тези сделки са тръгнали слухове, че и "Прософт" се продава, заяви шефът на фирмата Юлиян Генов.
Като всички участници в „парцелирането” на България той има активна позиция по политическите въпроси. В медийното пространство можете да попаднете на заглавия от тиипа : „Бизнесмените Юлиян Генов, Божидар Данев, Сашо Дончев и Радосвет Радев са убедени, че намаляването на депутатите ще повиши качеството на законите.”

/препечатано със съкращения/

P.S. Другарят Генов много добре знае “Защо толкова малко успяваме”. Причината е налудничавата неокомунистическа политика, която създаде подобни персонажи. Не по малко важно е, че собствеността в България, придобита по криминален начин, е в неправилни ръце. И понеже за тези неща едва ли ще можем да прочетем нещо в неговата книга, аз няма да се интересувам от нея.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Левон Хампарцумян.

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

ГРИША ГАНЧЕВ

 
 
Гриша Ганчев в миналото карал такси, днес върти 480 млн. лв., раздели се с 9-те ВЕЦ-а в Пиринско срещу 150 млн. евро .
 
10.11.2013
 
Първоначалният капитал на компанията му “Литекс Комерс” идва от секретен списък 103 на Нора Ананиева, съставен под диковката на Андрей Луканов . С кюстендилските братя Георги и Васил Илиеви се търкал за футбол и петрол .
 
262-10-81 grisha-ganchevИме: Гриша Ганчев
Предполагаемо състояние: 480 000 000 лв.
Участия във фирми: „Литекс Комерс” и чрез нея централна автогара, „ЛИТЕКС МАГАЗИН” ЕООД, хотел „Президиум палас”, ФК „Литекс”, произвежда соковете „Куинс”, търговия със захар, отдадени на „Шел“ 31 бензиностанции, ВЕЦ енергия и др.
Участия в публични компании: Няма данни.
Гриша Ганчев е известен като един от най-големите меценати в България. Той е един от най-големите спонсори в спорта. Страстен почитател на конете.
Гриша Ганчев определено е сред най-екстравагантните, несдържани и богати бизнесмени в България. А когато става дума за бизнесмени, е малко трудно да ги разграничим от силовите групировки, тъй като началото е едно – тепихът. Гриша Ганчев е родом от село Микре в Ловешка област, завършва спортното училище в града и не претендира да има огромни успехи в борбата. Според различни източници състоянието на богаташа е 450-480 млн. лв., а основна част от бизнеса му е базиран върху петролния бизнес, захарния, енергииния и туристическия бизнес. Собственик е на “Литекс Комерс” и футболния клуб “Литекс”. А всичко започва от Илиянци… До 1985 г. Гриша Ганчев се изявява като борец на тепиха, но скоро след това подушва, че големите пари не са под тепиха. Решава да запише висше във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС), специалност „Счетоводство и контрол”. В тези години Гришата едва свързва двата края. Работи дори като таксиметров шофьор, за да плаща наема на квартирата си в столицата.
 
По време на студенството си се запознава с бъдещата си жена Теменужка.
 
Младите се виждат за първи път в заведение в Студентски град. Скоро двамата разбират, че са намерили половинката си и сключват брак. Първият им син Данаил се ражда преди Коледа на 1987 г. Той е кръстен на дядо си, който носи същото име. И до ден днешен бизнесменът е благодарен на своя баща и никога няма да забрави помощта, която му е оказвал по онова време. Дядо Данаил бил човек от село, отглеждал над 100 крави и волове в ловешкото село Микре. Когато видял, че синът му иска да започне бизнес, той продал голяма част от добитъка си и му дал сума безвъзмездно като начален капитал. Тогава Гришата се захванал с търговия в „Илиянци”. Междувременно му се ражда и дъщеря, която кръщава на майка си Танита. За Гриша Ганчев се знае, че е строг баща, който държи на образованието на децата си.
 
Семейството му живее в бившата партийна резиденция край Ловеч.
 
262-10-81 Ilievi
 
Бизнесменът прекарва време и в ловното стопанство „Бялка”, както и в своята ферма за коне край село Соколово, където отглежда най-скъпите расови коне у нас. Въпреки че често пътува по бизнес дела до София, Ганчев не се изкушил да закупи апартамент в столицата.
Според близки на семейството съпругата Теменужка държи двете си деца много строго. Заедно с Гриша ги възпитават спартански от малки. „Старая се да бъдат хора, мисля, че до този момент съм успял”, твърди Ганчев в едно от малкото си интервюта. И Танита, и Данаил са учили в обикновено училище в Ловеч и никога не са ползвали охрана. След като завършва седми клас, Данаил е пратен да учи в Англия. „Ганчев много се страхуваше Данаил да не стане някой разглезен келеш, затова го изпрати в Англия”, казват приятели на бизнесмена. В летните ваканции наследникът на Гриша работел по заповед на баща си в семейната конеферма. Данаил участва в строежа на постройката. Работници разказват, че шефът на обекта спестявал на богаташкия син най-тежката работа. Това достигнало до ушите на Ганчев и той викнал при себе си началника на строежа.
 
Казал му: „Или го товариш, или си уволнен”.
 
Случката и до днес се разказва от ухо на ухо във фирмите на ловешкия бизнесмен. Според футболния бос бизнесът му започва от сергия на известния Софийски пазар, където продава китайски стоки. Бизнесът върви добре, парите потичат към него, а след промените през 1989 г. започва бизнеса си в общо дружество с известния борец Стефан Мирославов-Крушата, застрелян от повече от 2 км със снайпер в автомобила си, докато шофирал. Това е първото поръчково убийство в България, а от близки до покойния борец може да се научи за скандалните първи стъпки в бизнеса на Гриша Ганчев. Общоизвестен факт е, че първоначалният капитал на “Литекс Комерс” идва от секретен списък 103 на Нора Ананиева, съставен под диковката на самия Андрей Луканов. Целта е парите на държавата да се изперат в частния сектор, носейки солидни дивиденти на бившите комунистически лидери. По-късно Ганчев трябва да потърси покровителство от СИК. Търканията на Гриша Ганчев с Васко и Георги Илиеви са основно заради петролния бизнес и футбола. Всеобщо известно е, че ловешкият бизнесмен сключва първата сделка с “Шел” в България. “Литекс комерс” също така е сред основните доставчици на петрол за рафинерията “Нефтохим”, преди да бъде продадена на „ЛУКойл”. На всички е известно и влиянието на Гриша Ганчев в бизнеса със сокове и захарния бизнес. Доскоро фабриката за натурални сокове в Ловеч бе сред най-големите износители на натурални сокове за Русия и Източна Европа. Участието на бизнесмена в “Захар инвест” ЕООД го прави монополист в Северозападна България в захарния бизнес.
 
Конфликтите на ловешкия бизнесмен с “мутрите” са само детска игра
 
в сравнение с тези с политиците. Известен е конфликтът на Гриша Ганчев с Евгени Бакърджиев и Иван Татарчев. Очерците на МВР сочат, че през 1997 г. ловешкият бизнесмен е обявен за издирване от Иван Татарчев по неясни причини, но е напуснал страната. Офисите на фирмата му са старателно проверени, а тревогата отшумява за по-малко от 2 месеца и Гриша Ганчев се завръща в родината. Основната причина за конфликта е, че бизнесменът отказва да финансира преврата през 1997 г. Оттам започват проблемите на Гриша Ганчев и бизнеса му. Управлението на Иван Костов е кошмарно за бизнесмена, а конфликтът с Евгений Бакърджиев, но битката е спечелена с пирова победа. През 1999 г. Ганчев прави дори “Литекс” шампион, като това обуславя победата му над Бакърджиев и подкрепяния от него „Левски”. С падането на кабинета на Костов лошите дни свършват и бизнесът на Гриша Ганчев просперира. Бившият борец инвестира в спорта и се слави като най-щедрия бизнесмен към спортистите. Не умее да крие яда си, а прословутите интервюта на бизнесмена остават запомнени и до днес.
Наскоро 9 от водноелектрическите централи по поречието на река Благоевградска Бистрица вече не са собственост на Гриша Ганчев. Босът на „Литекс Комерс“ бил принуден да се раздели с водноелектрическите си централи, обединени в дружеството „ВЕЦ Енергия холдинг“. В това дружество влизат ВЕЦ „Бистрица“ с каскада от осем минивеца и ВЕЦ „Славово”.
 
Целият холдинг на Гришата бил прехвърлен на друга фирма – „Хидро електрик България“.
 
ВЕЦ „Бистрица“, ВЕЦ „Славово“ и каскада от водноелектрически миницентрали бяха придобити от чешката фирма „Енерго про“ за 150 милиона евро. След крупната енергийна сделка обвиненията срещу сина на Гриша Ганчев – Данаил, за фиктивни сделки със захар с цел източване на ДДС от бюджета тихомълком бяха свалени. От своя страна „Енерго-Про България” ЕАД официално обяви, че приключило успешно сделката по придобиване на 100% от капитала на ВЕЦ „Енергия Холдинг” ЕАД, втория най-голям частен оператор на ВЕЦ в България. „Енерго-Про България” ЕАД влезе във владение като едноличен собственик на „ВЕЦ Енергия Холдинг” ЕАД и притежаваните пряко от дружеството и чрез дъщерните му дружества шест водноелектрически централи: ВЕЦ „Пирин”, ВЕЦ „Спанчево” – обединени в Каскада „Пиринска Бистрица”, ВЕЦ „Катунци”, ВЕЦ „Огоста”, ВЕЦ „Самораново”, ВЕЦ „Бистрица“ с каскада от осем минивеца и ВЕЦ „Славово” и ВЕЦ „Карлуково”. Централите по поречието на река Благоевградска Бистрица са проектирани и изградени от „Хидроенергийна Компания” ООД на Иван Чапов. Голяма част от тях са изградени на водопровода за питейно-битово водоснабдяване на град Благоевград.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Юлиян Генов.

неделя, 15 ноември 2015 г.

КРАСИМИР МАРИНОВ - ГОЛЕМИЯ МАРГИН

 
 
 
Имотите на Маргините
 
18.10.2006
 
След като СГС сложи ръка върху официалните имоти на Красимир Маринов – Големия Маргин, интересно е всъщност какви са истинските печалби на братята Маргини, в кои фирми участват официално и къде дърпат конците чрез подставени лица и защо Комисията за конфискация на имоти, придобити по престъпен начин, не може да пипне почти нищо от собствеността им.
Интересно е и как едно и също лице – Големият Маргин, претърпя огромната трансформация от човек, сочен за един от босовете на организираната престъпност у нас, през данъкоплатец № 1 на държавата, до арестант и подсъдим, определен като че ли от управляващите у нас, да измие очите на България и да докаже, че страната ни се бори с организираната престъпност.
И ако целта е някой да свали Маргините от сцената и да си прибере обратно това, което им е дал преди години, колко всъщност е истинската стойност на всички участия на братята във фирми, бордове, управи на хотели и застрахователни дружества.
Всичко започна само преди ден, когато Софийският градски съд по искане на Комисията на проф. Стоян Кушлев за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наложи възбрана на имотите на Красимир Маринов – Големия Маргин и съпругата му Мария Маринова и запор на банковите им сметки. Комисията е установила, че приходите на Големия Маргин и семейството му за 16 години от 1982 - 1998 г. са само 101 835,49 лева, докато разходите му са били шест пъти повече – те са похарчили 680 227,83 нови лева. В момента разходите на Големия Маргин според Комисията са 2 835 260,80 лв. Не се посочва от какво.
Съдът наложи възбрана върху фирмите, в които Големия Маргин и жена му Мария са собственици – “Роял – КМ” ЕООД, ЕТ “Красавто – Красимир Маринов” и ЕТ “Мимиавто – Мария Маринова”, върху 10 офиса на бул. “Джеймс Баучер” - там той държи 1,2 и 3 етаж в сградата на “Бул Инс”, където бе взривен Стоил Славов, още един магазин, едно паркоместо и един гараж, както домът, в който той живее - двуетажната къща с гараж и двор на ул. “Иван Радоев” в кв. „Витоша”, местност ВЕЦ “Симеоново”, в непосредствена близост до хотел “Амбасадор”. И още - нерегулирано дворно място от половин декар в квартал “Барите”. Съдът запорира и личните банкови сметки на двамата съпрузи. В тях обаче според запознати едва ли има повече от 2000 лв.
Трудно е да повярваш, че за 16 години Маргин и спечелил само стотина хиляди лева официално, а пък реално похарчил някакви си 600 000. Странно е и как Комисията е изчислила доходите му още от 1982 г., когато Големият Маргин е бил 17-годишен и разходите му са били за баничка в голямото междучасие. Истината е, че парите на Маргините са много повече от тези суми, а участията им в различни фирми най-често са през трети лица. По този начин следите към истинския собственик се губят, а подставените хора всеки месец чинно си плащат определената сума на братята. Точно по този начин беше организацията и при застреляния миналото лято в Слънчев бряг президент на „ВАИ Холдинг” Георги Илиев. Тогава се оказа, че от стотиците фирми, които се смятаха за негови, Илиев има участие само в 7-8.
Една от най-любимите форми на инвестиране на босовете на организираната престъпност у нас е туризмът. Едва ли са много хората, които не си спомнят кабриолетите с яките момчета и изрусените жени до тях, които се разхождаха по цяло лято в най-скъпите ни морски курорти. Всичко това е защото в продължение на години една немалка част от хотелите, казината и дискотеките на Слънчев бряг и Златни пясъци бяха собственост именно на хора от типа на Маргините. И в момента на Златни пясъци голяма част от концесиите на плажната ивица са взети от хора, близки до бившата групировка СИК, които освен това държат и почти всички морски атракции в района.
Подобно е положението и в курорта Слънчев бряг. В началото на 90-те години ВИС и СИК делят територии там, а запознати твърдят, че последният скандал между жената на застреляния в София Бай Миле - Силвия Панагонова и Младен Михалев–Маджо е за собствеността върху хотел в курорта Приморско и чайна в курорта Боровец. Бившата стюардеса е отказала да прехвърли дяловете си на хора, посочени от Маджо и това е предизвикало скандала. В началото на 2005 г. пък братята потърсили контакт с групировката ТИМ – имали проект да правят съвместно две екоселища. Според източници, близки до братята, намеренията са им били насочени към Камчия, и дори за това Малкия Маргин имал известни търкания с ТИМ-аджиите за 300 дка между Камчия и Шкорпиловци.
Според справка в ДАКСИ в момента Красимир Маринов–Големия Маргин има пряко участие общо в 6 фирми. Това са “Красавто”, “Майер+”, “Роял КМ”, “Файненшъл Консулт” и “Олимп 94” ООД. 100% негови са “Роял КМ” и “Красавто”, поставени под възбрана от съда. В 3 от тях той е съдружник с друг от босовете на бившата СИК – убития Дмитрий Минев–Димата Руснака. Това са “Олимп 94”, “Изи Мъни” и “Майер+”. Върху тези три фирми комисията “Кушлев” не е поискала и съдът не е наложил възбрана. По наследственото право би трябвало сега, след убийството на Дмитрий Минев, съдружник на Маргина вече да е съпругата на Минев – Ирина.
Да се върнем обаче малко назад във времето. Големия Маргин и Димата Руснака станаха известни през 1993 - 1994 г. около “гангстерската война” в България. За кратко те избягаха от България, а когато се върнаха, заедно с Младен Михалев–Маджо, Румен Николов–Пашата и още няколко души, повечето вече покойници, създадоха охранителната фирма СИК. През 1998 г. тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев отне лиценза за застрахователна дейност на СИК, където четиримата бяха акционери. Всеки от тях още тогава участваше в по 4 дружества минимум. Повечето се занимаваха с търговия на стоки и горива, туризъм и транспорт. Тогава през 1998 г. съдебна пререгистрация трансформира СИК в “Интергруп енд партнърс”.
Горивата пък стават едно от важните пера в бизнеса на СИК, където един от безспорните лидери е “Интерпетролеум енд партнърс”, един от тримата най-големи дистрибутори на “Лукойл Нефтохим”. Според баланса за 2004 г. по приходи от продажби на едро на течни горима – над 460 млн. лева, компанията заема второ място след “Лукойл България” и води пред големи вериги като “Петрол”, “Шел България” и ОМВ. Когато през 1998 г. правителството стеснява застрахователния пазар и отнема лиценза на редица дружества, сред лишените е и “Юнион инс” – новото наименование на СИК. И тъй като нашата цел не е да напишем историята на СИК и разприте между нейните лидери, само ще отбележим, че през 2001 г. започва нейният разпад.
Някои сочат като причина факта, че не са могли да се разберат за дяловете си от Първа източна международна банка, други – че спорът бил между Маджо и Големия Маргин за контрола върху наркотиците. През следващите 2 години СИК-аджиите делят официалната част от общия бизнес – за Маргините и Руснака остават застраховането, заведенията, търговията с коли, преработвателните предприятия за селскостопанска продукция. Производствените фирми на братята всъщност са съсредоточени в ръцете на Мария Цветкова, от миналото лято официална съпруга на Николай Маринов –Малкия Маргин след 9-годишен съвместен живот и 2 деца. По регистрация тя участва в 11 фирми, като на повечето е 80 % собственик. Това са “Щерн енд ко”, “БСС Ауто трейд”, “Бул енерджи 2005” и 5 дружества с името “БСС Лизинг”.
Тя се занимава още с лизингова дейност във фирмата “Офис лизинг сървисиз”, която е 50 % нейна, с търговия на алкохол на едро, с дървен материал, строителство и дори водна енергетика. Собственик е и на 1/3 от едно бинго и върти 6 автокъщи. Снахата на Големия Маргин чрез фирмата “Щерн енд Ко”, където държи 80 % от капитала, се оказва и собственик на най-големия магазин в центъра на Добрич – Универсалния магазин на града. Въпреки че основната дейност на “Щерн енд Ко” е производство на месо, универсалният магазин в Добрич има 200 наематели, а експерти са оценили магазина за 6 и половина милиона лева.
Комисията “Кушлев” е хванала и сложила ръка върху още няколко официални участия на фамилията Маринови. Наложена е възбрана върху дружествените дялове на съпругата на Големия Маргин Мария Маринова във “Файненшъл консулт” ООД, дяловете на Красимир Маринов в “Олимп 94” ООД и ЕТ “Красавто”, където Маринов е управител и собственик на капитала. Под възбрана са и акциите на Мария Маринова в “Юнион инс” АД , което обаче е в ликвидация. Под възбрана са и нейния дял от 20 % в “Бългериан индъстрис груп” ООД , където тя е съдружник заедно с жената на Димата Руснака - Ирена Атанасова Минева. Финансовата къща обаче реално управляват братята Маргини.
Запорирани са личните банкови сметки на Красимир и Мария Маринови, както и сметките на фирмите “Роял КМ”, “Красавто” и “Мимиавто”. По наша информация комисията “Кушлев” работи и по официалните фирми и имотите на Николай Маринов–Малкия Маргин, но засега не е ясно дали ще се стигне до внасянето на искане до Софийския градски съд за възбрана и върху тях и запор и върху неговите сметки. Засега те са свободни, и времето от 1 година, през която братята са в ареста, е достатъчно за да се продадат и през няколко собственика да се заличи връзката с него.
В момента Николай Маринов фигурира в 17 фирми, но от тях почти нито една не е действаща, непродадена или пък той да не е напуснал фирмата. Там, където Малкия Маргин все още се води, на фирмата не е деноминиран капиталът. Действащи са две: “Фарго енд Ко” ЕООД, регистрирана през 2004 г. в София, ж.к. Гоце Делчев с 5000 лева капитал, и “Ъпкъминг ню талент мениджмънт”, създадена през 1998 г., където Николай Маринов е наполовина съдружник с френски гражданин. В нея обаче той дори не е управител, а името на фирмата звучи като “набиране на манекенки”.
През фирмите си обаче Малкият Маргин е свързан с интересни лица. В цели 5 фирми той е съдружник с убития за 600 кг. кокаин Поли Пантев – “Европа прес”, “Вита трейд” ЕООД, “ П.А.К. комерс” ООД, “ВИ БИЛД“ и “Хермес къмпани”АД. Още по-интересно е партньорството му с близкия до бившия премиер Иван Костов бизнесмен Славчо Христов. По регистър Малкия Маргин излиза съдружник с него не само в “Чоби 90”, където Христов държи 62 %, но и в още 6 фирми: “Златни пясъци”, “Транзит инс”, “Милионер”ООД , “Соф строй комплект”, “Бул ойл трейдинг” и “Нов стандарт прес”.
Големият Маргин и Димата Руснака излизат от фирмата “Изи Мъни” още през 1998 г., а през 1999 г. те излизат заедно с Маджо, шефа на футболен клуб “Славия” Венцеслав Стефанов, Бай Миле и Стоил Славов и от “Интергруп енд партнърс”. На тяхно място изпълнителен директор е Румен Николов–Пашата. По това време става видима инвазията на СИК в туризма – купуват хотелите “Мура”, “Бреза” и “Ела” в Боровец. Групировката се води собственик и на ресторант “Лазур” в Слънчев бряг, ресторант “Казино” и дискотека “Калигула”. По-късно се разчува, че гледат да ги продадат.
Големият Маргин и Димата Руснака са станали съдружници и на Румен Гайтански–Вълка в станалите скандални фирми–концесионери за чистотата на София “Волф” и “Дитц”. Източници твърдят, че преди 2 години Георги Илиев е продал на Маргина своя дял в този бизнес. Това най-вероятно е станало през фирмата “Волф 96”, в която са участвали Красимир Маринов и Дмитрий Минев-Руснака. На 17 юни 1999 г. фирма “Фаст ком” купува 31 % от “Волф 96”, Маргина и Руснака придобиват контрол върху фирмата на Гайтански, брат му и баща му. Само след две седмици Маргина и Руснака напускат фирмата и поставят на свое място други хора, за да заличат следите.
И сега от средите на СИК сочат, че “София сити център”, който официално се води на фирма на Румен Гайтански–Вълка, всъщност по подобна схема е на братята. По-интересно е, че на 12 юни 2003 г. Министерството на финансите обявява тържествено, че Димата Руснака и Големият Маргин са станали най-големите данъкоплатци за 2002 г. Руснака е внесъл в хазната 460 000 лева данъци, а Маргина – 220 000 лева. Това означава, че в декларацията си Красимир Маринов е посочил близо 1 милион лева лични доходи. Това е най-голямата сума, внасяна от физическо лице в България, отбелязват от Министерството, но отказват да уточнят откъде, според данъчната декларация на Красимир Маринов, са спечелени тези доходи. Миналата година след ареста си Големият Маргин изтъкна в открито писмо до премиера Сергей Станишев точно това – че е един от най-големите данъкоплатци на България.
Декларираните данъци явно имат за цел да покажат, че те са узаконили голяма част от бизнеса си и вече трудно може да се оспори произходът на парите им. Схемата е измислена и прилагана безотказно след 1999 г. Когато излизат от фирмите си, братята обикновено поставят като свой наместник там жените си. И стават консултанти към застрахователната компания “Бул Инс” например, където иначе нямат никакво официално участие. Срещу консултантските си услуги получават от компанията голям хонорар – например 10 000 лева месечно, който декларират официално пред данъчните като легален личен доход и върху който плащат данъци.
Или пък регистрират жените си като застрахователни брокери или агенти към същата компания. После се оказва, че клиентите са идвали направо при тях да се застраховат, и те като агенти са прибирали съвсем официалната комисионна. Точно по тази схема личният доход на Маргина става толкова голям, че Финансовото министерство го обявява заедно с Димата Руснака за данъкоплатец на България за 2002 г. Историята на бизнеса на братята Маргини показва, че след 1999 г. те избягват да участват явно във фирми, а вместо това предпочитат да бъдат акционери, но като анонимни физически лица или чрез подставени свои хора, които им се отчитат на ръка.
В средите на БСП се говори, че Големият Маргин е успял да изнесе в чужбина около 300 милиона евро, с които разполага независимо от българските власти. Твърди се, че с парите си той е успял да си създаде разнопосочни връзки и да си намери покровители от различен политически спектър - и сред управляващата червена партия, но от умереното й крило, и с Иван Костов, сега лидер на ДСБ, а и с политици и фирми, близки до ДПС. Сред близките до Маргина среди обаче коментират, че той с такива пари не разполага, а най-голямото доказателство за това е фактът, че ако ги имаше – нямаше да се занимава а с наркотици и дори да се скара за това с Маджо.
Дори и само от този бегъл и схематичен опит да се внесе яснота в официалния бизнес на братята Маргини, става ясно, че Комисията “Кушлев” няма шанс да конфискува почти нищо. Данъкоплатец № 1 на България за 2002 г. е на път да стане изкупителната осъдена жертва за пред Европа, ако съшитото с бели конци обвинение на прокуратурата все пак успее. А ако вкарването на братята Маргини зад решетките и процесът срещу тях има за цел да ги свали от сцената и кукловодът им да си прибере обратно дадените да се завъртят и умножат пари, а те през годините никак не са били малко, то това при всяко положение ще стане зад гърба на държавата и извън юрисдикцията на комисията “Кушлев”.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Гриша Ганчев.