сряда, 30 септември 2015 г.

МИРЧО ПЕТКОВ - ЦИГАНИНА



 

Олигарсите: Как Мирчо Циганина препречи пътя на Вальо Златев

 
25.11.2008   
много слаба слаба добра много добра страхотна
 
Понеже много се гърми и се трещи около случая Коритаров, който журналистът определи като активно мероприятие, но не се разбра дали то е насочено срещу него или срещу някой политик например, 19’ връща лентата назад.
Първата публикация за окупирането на Правец от фамилията Златеви е от 22 февруари 2001 г. в списание КОЙ. Прочетете я заради нейната непреходна стойност:
“Светлото бъдеще, очертало се пред Правец покрай желанието на популярния му гражданин Валентин Златев да изкупи града, се заоблачава.
Вещи в клюките, които вървят на местна почва, твърдят, че ромският бизнесмен Мирчо – шеф на северняшката фирма Миомит, можел да попречи на грандиозните планове за превръщането на селището в туристически център.
Закупената неотдавна от Златев фирма Езтур, която е наследник на локалното подразделение на Балкантурист, имала големи задължения към мургавия паралия. Навремето той дал на босовете й пари назаем. Компанията забравила да му ги върне. С годините сумата започнала да набъбва като джакпота в тотото. Най-много помогнала хиперинфлацията.
Числото станало от шестцифрено – осемцифрено с помощта на наказателната съдебна лихва, изчислявана като 10% върху ЛИБОР. Правчани твърдят, че ставало дума за цели 12 милиона долара.
Докато сумата, каквато и да е тя, не бъде изплатена на Мирчо, той едва ли ще позволи да се разпореждат с явно оспорваните от него имоти на Езтур.
Апетитната хапка се състои от четири хотела – един по-нов до магистралата, един разрушен, недалеч от него, малка страноприемница в самия център на града, още една в съседно Етрополе, ресторантите, прилежащи към тях, както и култовата Шатра на езерото.
Най-скандален е случаят с местната резиденция. Тя била любимата къща на Людмила Живкова. Много се гордеел със сградата в родния си край и бащата на легендарната ни културна министърка. Говори се, че именно това е сегашният дом на бизнесмена Мирчо.
Казусът изглежда доста заплетен и неясен. Няма да е лесно да се намери решение, въпреки яките връзки на Златев. Баща му е някогашният кмет на Правец Васил Златев, в момента шеф на Агрохолд. Синът Валентин пък оглавява НХК в Бургас.
Негов добър познат, а може би и приятел е днешният бос на правешкия туризъм Румен Гунински. По спомени на стари кримки директорът на Езтур навремето бил барман в Шатрата.
В този западнал в момента град е жизнено важно туризмът да дръпне, да осигури заетост на работната ръка и препитание на населението. Ето как едно добро дело е на път да пропадне заради минали драми”.
Ще кажете: “Нищо ново под слънцето”! И ще сте прави.
Ще се чудите защо един и същи пиар брани Златев и община Правец и не е ли това подозрително, когато от някои се твърди, че градът не бил частен? И ние се чудим как стават тези работи.
Ще питате също какво се случва с нашия главен герой Мирчо? Ето какво пише за него в. Стандарт: “Собственикът на военния завод "Бета" и обвиняем за измама със зърно и горива от Държавния резерв Мирчо Петков е вложил част от откраднатите пари в Испания. С тях е купил хотел с ресторант и хасиенда на брега край Барселона. Официално имотите се водели собственост на втората му жена Валя, с която Петков до днес няма развод. Цялото останало имане на Циганина в България било записано на третата му жена - Йорданка Кузманова, с която нямали официален брак и живеели на семейни начала. Мирчо смятал, че така никога богатството му не може да бъде отнето.
 Всички пари от дейността на фирмите, свързани с аферата с Държавния резерв, са предавани на Петков. За това свидетелстват документи, подписани от собствениците: на "БГ снакс" - Тодор Ангелов, и на "Акома" - Галина Иванова.
 "Зърното, взето от Държавния резерв от 10-12 фирми, дойде при мен в "БГ снакс". През 2002 г. изнесох 85 000 тона - по 300 лв. на тон това прави общо 25,5 млн. лв. Всички пари ги взимаше Мирчо - потвърди вчера пред "Стандарт" Тодор Ангелов. - В един момент по сметката ми имаше 7 млн. долара. Можех да ги изтегля и да изчезна богат, но не го направих. Счетоводителката ми ги изтегли и ги предаде на Мирчо."
 Схемата стартира в ранното лято на 2003 г. Тогава зърното е на привършване, а цената му - най-висока. След като се подковава с верни кадри в държавната администрация, Мирчо завърта втората афера с дизелово гориво.  Взима го от резерва отново с фалшиви банкови гаранции”.
 
http://19min.bg/news/4/4698.html
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Александър Томов.
 
 

ДИМИТЪР ПАЧЕДЖИЕВ



 

Олигарсите: Димитър Пачеджиев – олигархът на Милен Цветков

  27.11.2008   
много слаба слаба добра много добра страхотна
На бизнесмените, които се мотаят около Биг Брадър не им върви. Веселин Данев, който незнайно защо се появи в предпоследното му “ВИП” издание беше задържан от властите. Сега пък близкият приятел на новия водещ на предаването Милен Цветков – месарят Димитър Пачеджиев, е арестуван по обвинение за заливане на бизнесдамата Петя Минкова – Стаевска с киселина – един зловещ акт.
И двата пъти, когато Милен Цветков напускаше телевизията – първо държавната през 90-те, после Нова преди няколко години, Димитър го взема на работа при себе си. Навремето като месар в цеха си в Лозен, не толкова отдавна - като асистент в строителния си бизнес.
Името на Пачеджиев нашумява и по прословутата програма САПАРД, която ЕС окончателно ни спря. Според в. Стандарт “фирмата на арестувания месар - ЕТ "Коко-Димитър Пачеджиев", е сред 29-те фирми, разследвани за фалшиви оферти по САПАРД. Тя е била посочена в доклада на одиторската компания "Грант Торнтън". Агентите от ДАНС обаче не успели да открият нередности и затова не е сред ударените при спецакцията на прокуратурата миналата сряда. ЕТ "Коко-Димитър Пачеджиев" печели проект по САПАРД за сумата от 2 360 448 лв. В два документа обаче са посочени различни консултанти по сделката. В документа на прокуратурата това е фирмата ЕТ "Никона-Мирослав Конецовски", а в друг - Леблон ООД. В неразборията Пачеджиев въобще отказва да се занимава с доставка на оборудване за месарницата си и въобще не подава заявление за плащане на парите”.
Според в. Шоу той е наследник на великия футболен треньор Георги Пачеджиев – Чугуна, превърнал несравнимия Гунди в суперзвезда и класирал за първи път България на Световно първенство.
Той почива преди 3 г. на 89-годишна възраст. Справка в сайта на “Левски” сочи: Георги Пачеджиев, роден на 1 март 1916 година, е едно от най-известните имена в българския футболен в периода преди и след Втората световна война. Започва да играе през 1935 година в Спортклуб (София), през 1937 година преминава в АС-23 (София), с който през 1941 година печели Царската купа на България, а през 1947 година преминава в Левски (София). Три пъти е шампион на България като футболист на Спортклуб и Левски. Завършва кариерата си след тежка контузия през 1950-та година като играч на Строител (София - сегашен Славия).
Дребничкият (160 см) нападател се откроява с изключителна енергия и физически качества, заради които е наречен от запалянковците Чугуна. Негова запазена марка са и майсторските финтове, както и безпогрешното изпълнение на дузпи "по 12 начина", както се шегуват любителите на най-популярната игра.
Георги Пачеджиев дебютира в българския национален отбор на 20.10. 1935 година срещу Германия (2:4). На 7 ноември 1937 година България печели първата си точка в квалификации за световно първенство по футбол - завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен - 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев.
Георги Пачеджиев има 9 мача в българския национален отбор по футбол. След приключване на футболната си кариера Георги Пачеджиев става треньор. Най-големият му успех на това поприще е, че заедно с Кръстьо Чакъров извеждат България за първи път на финали на световно първенство по футбол - през 1962 година в Чили. Георги Пачеджиев е бил старши треньор на българския национален отбор по футбол в 21 мача, а в 4 мача е ръководил "Б" отбора на България. Като треньор на "Левски" печели три пъти купата на Съветската армия. В продължение на 18 години работи като треньор в Кипър, където извежда местния Омония до шампионската титла на страната.
Георги Пачеджиев - Чугуна, предава своя богат футболен опит и като хоноруван преподавател във ВИФ.
 
http://19min.bg/news/4/4814.html
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за един сблъсък между Мирчо Циганина и Валентин Златев.

 

понеделник, 28 септември 2015 г.

ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ

Гущеров – един от ПГ на едрия бизнес

25.05. 1990

Депутатът от БСП Добромир Гущеров е получил 3 милиона лева безлихвен заем от Българска стопанска камара на 21 май 1990 и още 1 милион като дялово участие на Камарата в бъдещото застрахователно дружество. В момента на получаването на парите доларът се е разменял за 3 лева. Два дни по-късно , на 23 май, щатската валута вече се продава за 8,05 лева и така на практика Гущеров, който очевидно е разполагал с вътрешна информация за промяната в тогава държавно режисирания курс, вече имал 11 милиона лева.

18.12.2008

Българското народно събрание е съставено освен от формалните, и от доста неформални групи.
Една от формалните фракции в парламента тази седмица се афишира като група на бизнеса. ВМРО и Гергьовден пак се прегърнаха под крилото на своите батковци – олигарсите Христо Ковачки и Антоан Николов. Кръстиха се Движение напред.
Но има и неформална група на олигарсите. Най-старото и най-легендарното лице от нея е Добромир Гущеров.
Някога член на Г-13, основател на модерното застраховане в България и първия, ако не единствения от едрите бизнесмени, афиширани по Берово време, който успя да продаде основния си бизнес за големи пари на наистина голям и наистина солиден чуждестранен инвеститор.
Днес депутат от БСП, радетел за модернизирането на своя избирателен район – Силистра, където се опитва да прави чудеса. Преди да го изберат за народен представител оттам, никой от големите в соцпартията не щял да се разкарва до най-отдалечения от София областен център в държавата.
Не всички обаче са фенове на Гущеров. В. Атака например публикува следното писмо: “Сигурно електоратът на БСП не знае, но 44-и годишният Добромир Гущеров е един от българските олигарси със скромното състояние от 40 милиона щатски долара. Неслучайно другарят Гущеров е завършил политическа икономия във ВИИ "Карл Маркс", София. Заедно с Васил Божков - олигарх №1, собственик на над 700 милиона долара - през 1994 г. Гушеров създава "Българска индустриална и търговска банка". В съдружие със Станка Шопова - бивш първи секретар на ЦК на ДКМС, през 1995 г. регистрират доходоносното "Орел-агро" АД. Следва регистрирането на АД Винпром - Чирпан през 1997 г. и участие в още десетки други крупни, печеливши фирми. Неслучайно още от от 1989 г. той е председател на Съюза на Частните предприемачи "Възраждане", участвал е и в Бизнес Клуб "Възраждане". В новосъздадената обстановка бизнесменът се оказа със стеснено поле за изява, защото сблъсъкът на различните икономически лобита в тристранната коалиция е жесток. Неговият призив БСП да получи цялата изпълнителна власт засега има по-скоро сондиращ характер, но ако той си осигури солидна подкрепа, вратите пред червения бизнес ще бъдат широко отворени.

Проф. д-р. Любомир Андреев, София”
/препечатано със съкращения/

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Димитър Пачеджиев.
 

ПЕТЯ СТАЕВСКА

 

Олигарсите: Петя Стаевска, майка на две деца

  11.11.2008   
много слаба слаба добра много добра страхотна
Когато се пише и се говори за големите в бизнеса, особено в случаи като този с Петя Минкова - Стаевска, която бе залята с киселина, мнозина забравят, че става въпрос за хора.
За мен Петя не е само приятел или рекламодател на част от нашите издания. Не е само красива жена или една от най-интересните дами в обществото. Тя е и майка на две прекрасни малки деца.
Именно заради тях полицията има шанса поне веднъж да запуши устите на журналистите като разкрие светкавично поредното скандално и варварско нападение, извършено посред бял ден в София – столица на държава в Европейския съюз.
Ако това не стане, тежко и горко на децата и всички роднини на Петя, които ще бъдат тормозени седмици наред с различни въпроси. Ще се търси под вола теле, няма да се намери и по тази причина ще продължи да се пише. Всякакви “версии” ще бъдат хвърляни просто хей така в центрофугата на поредица от безсмислени лоши новини. И никой няма дори за миг да спре и да попита: а какво би им станало на нашите деца, ако някой им причини подобно нещо.
Какво знаем за Петя?
Тя успя да направи семейната мебелна фирма с няколко цеха в Клисура една от най-големите марки в сектора. Богдан мебел бележеше десетки проценти ръст на поръчките година след година.
Беше сред онези, които обзавеждаха ударно новите перли на българския туризъм, някои от най-хитовите заведения в София, даже и къщи на френската Ривиера. Даже класиката за българския елит – Кемпински хотел Зографски, дължи новия имидж на своите стаи на Стаевска. Нейни клиенти, а и приятели бяха и редица шоузвезди – от Ники Кънчев до Ивайла Бакалова и Цеци Красимирова. Всичко това вероятно е събудило завистта на мнозина.
Последната й цел беше да наложи вината на семейната бутикова изба на бизнесдинастията Минкови с марката  zeyla. Тяхната амбиция бе да върнат старата слава на Карловския мискет.
И започнаха да го правят, както сами се убедихме на партито за откриванито на бутиковия хотел Шато Копса, недалеч от Сопот. Уникалният замък с няколко изискани стаи, застлан с мрамор от Карара и осветен с полилеи от Мурано, бе създаден изцяло по идея на Петя. Със сигурност това е един от най-амбициозните туристически проекти у нас и едно от безспорните ВИП места, гарантиращо спокойствие сред 500 дка лозя.
И понеже всички ще попитате какво е това семейство Минкови, ние ще ви отговорим. Бащата на Петя е един от бащите на модерната българска фармация, а брат й е съдружник с нея във фамилните фирми.
Всичко останало, което ще видите написано из цялата преса, ще бъдат разни чути – недочути неща. Изберете си на кого да вярвате...
 
 
P.S. Публично известни са начините по които се уреждат взаимоотношения в неокомунистическата престъпна мрежа – показни арести, съдебни процедури, заливане с киселина, отвличания, разстрели и взривявания. До кога ?

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Добромир Гущеров.

събота, 26 септември 2015 г.

КИРИЛ ВЪТЕВ



   

Олигарсите: Кирил Вътев от 3 години чака кризата

 
14.12.2008
много слаба слаба добра много добра страхотна
“Още преди в България да се заговори за кризата, на базата на материали, които съм чел преди 3-4 години на някои признати футуролози и глобалисти, те предсказваха задаването на такава криза. Която ще тръгне от САЩ и ще обхване целия свят, така че лично аз не съм изненадан от нея. Първите й симптоми у нас специално бяха в това, че основната ни суровина – месото, от началото на годината досега плавно и постепенно повишаваше цената си”, каза неотдавна пред darikfinance Кирил Вътев. В петък вечер 50-годишният предприемач събра над хиляда гости в НДК, за да отпразнува 15 години в бизнеса на своята фирма за месо Тандем. Въпреки постите, никой не му отказа да се почерпи.
Цялата кариера на месния олигарх е да уваля момента. През 1991 г., когато напуска поста си на национален треньор по борба, не знаел какво ще прави. Минал случайно през подлеза на ЦУМ, видял свой състезател да продава дрехи. Питал го “откъде пари” и за първи път чул думата ”Консигнация” – вземане на стоката в аванс. Той започва да взема облекла от същия завод, от който се снабдявал и възпитаникът му, а братът на Вътев му изпращал от Гърция дрехи на килограм. Треньорът ги пласирал на Битака, където дежурял на сергията си в студа. 
Пак от въздуха му дошла следващата идея за бизнес – за да не мръзне, направили кафене с брат му. Докато навлизал в бизнеса, решил, че е добра идея, вместо да се правят сандвич по сандвич, някой да ги кара готови по заведенията. Така се родил поредният му бизнес - пакетиране на сандвичи. По онова време се сблъскат с липсата на полуфабрикати и качествени колбаси на пазара. Ето това поредно прозрение се превърнало в удара на живота му.
Хванал се с преработката на меса, за да осигури на себе си и другите в неговия бизнес добра суровина за сандвичите. А своята фирма кръстил Тандем - двойка сили, впрегнати в една посока – той и брат му. “За жалост ние, българите, сме нация от индивидуалисти и това ни погубва”, казва Вътев пред Тема, което е невероятно за представител на индивидуален спорт.
Пет години по-късно той е шеф на асоциацията на месопреработвателите, а фирмата му е сред първите, сертифицирани да работят за ЕС.
Вътев не е от онези, които правят едно за хората, а държат друго в хладилника си. Яде само продукти собствено производство. И понеже си е потребител, издаде дори наръчник за своите събратя.
По този начин е решил да помогне на хората да разбират кое е качествено, а кое е за пренебрегване. Пред Новинар заявява: “Известно е колко широки са ценовите диапазони на продуктите, които имат претенцията да са произведени от месо. Целта на наръчника е да заострим вниманието на всеки потребител към хранителната стойност на продукта. Защото тя е важна. Добре е да се търси зависимост между хранителната и ценовата стойност. Трябва да се предостави на потребителя коректна информация от доказани експерти в областта на храненет. Важно е човек да знае с какво се храни. Изборът е право на всеки! Здравословният начин на живот означава един добър баланс между изразходването на енергия и нейното възстановяване. Вниманието на всеки трябва да е насочено към хранителните вещества, които предоставя на своя организъм чрез храната. Ние информираме потребителя какво трябва да съдържат продуктите от месо и какво да чете внимателно в етикетите и енергийните таблици върху тях. Целта е да повиши своята потребителска култура за храненето, за да може по- компетентно да избира храната си”.
Вътев е убеден, че в неговия бранш нищо не е случайно: “Изискванията за хуманно отношение към животните не са абстрактни теории. Те са изключително конкретни. Животните трябва да се отглеждат спокойни и да не се плашат от човека. При биологичното производство на месо се изисква животните да имат достатъчно пространство за движение. Храната им трябва да е произведена без изкуствени торове. Тоест да се осигурят условия и начин на хранене максимално близки до природните. При свинете това е доста трудно”.
Въпреки всички легенди за борците и мафията, прави бизнеса си с кредити. “Първия голям кредит изтеглихме с много подробен бизнес план и едно рамо от съседка на директорката на банката в края на 1994 г. Тогава взехме 500 хил. лв., които се равняваха на около 20 хил. долара. А последният път беше през 2000 г. за построяването на новата производствена сграда на фирмата”, казва пред Тема месар номер едно. Той декларира и още нещо, което вероятно мнозина в неговия бранш биха мечтали също да могат да кажат – той никога не е прибягвал до парите на САПАРД – фондът, превърнал се в мръсна дума у нас.
 
http://19min.bg/news/4/5588.html
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Петя Стаевска.
 

НИКОЛАЙ ГИГОВ

Николай Гигов вземал по над 100 млн. лева комисиони!Бизнесменът има къщи в Бояна и в Париж.

  
Олигархът с любимата си дъщеря Ели.
На 16 септември Николай (по паспорт Николайчо) Гигов - оръжеен търговец №1 в държавата, президент на ФК “Локомотив”-София, а напоследък и фактор в боклукчийския бизнес, навърши 48 години. Той е смятан за един от българските олигарси, състоянието му по различни източници се оценява между 55 и 75 млн. лв.
Къщата му в Бояна е суперлуксозна, в нея има доста ценни колекции от картини. Бизнесменът има и френски паспорт, а също и апартамент, и къща за 10 млн. долара в Париж. Там е и вторият му офис, така че времето му преминава поравно в България и Франция по собствените му признания. Бизнесът му често го праща и в Африка – там са най-големите потребители на пушкала. "Ако трябва да кажа кои са любимите ми места в света, със сигурност ще сложа на първо място Африка. Там има някаква девственост, екзотика, човек се чувства различен”, признава Гигов в едно от редките си интервюта, в които не говори за футбол. Николай Гигов не обича да е в светлината на прожекторите.
Пред българските медии се проявява главно на футболни теми. Явно обаче си поръчва рекламни публикации в US-издания. През 2002 г. в рекламната притурка за България на вестник “Вашингтон таймс” наред с интервютата на президента Георги Първанов и посланика ни в САЩ, статиите за НДСВ, Симеон и Доган присъстваха кратки очерци “за модерния български бизнеселит”. На почти половин страница бе представен Николай Гигoв - 39-годишен “бизнесмен и неформален съветник.
Емоциите на Гигов избиват публично само по време на мач, особено когато отборът му губи.
Тогава си позволява да “благославя” съдиите.

За едни такива словесни фойерверки миналата година го глобиха. Дисциплинарната комисия на БФС го наказа с 5000 лв. за обида на длъжностно лице – нарекъл главния съдия на мача "тъпанар".

За оръжейния му бизнес, по обясними причини, се чуват само слухове. Единственият признак за него е страховитата картечница, поставена в кабинета му в луксозния офис на фирмата му "Делта Г" на ул. "Бенковски" 28 в София. Той бе един от първите частници, които получиха лиценз от държавата за търговия с оръжие. След това му го вземаха и връщаха и това винаги бе съпроводено с обилна доза слухове.

В прословутия доклад на ген. Атанас Атанасов от 2000 г., в резултат на който Иван Костов изгони половината си министри, е описано как чрез натиск на тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев е бил върнат лицензът на "Делта-Г", отнет през 1998 г. за съмнителни сделки по време на югоембаргото. "Отказах да направя предложение, не намирах основанието да им бъде върнат лиценза - казва днес бившият директор на НСС ген. Атанасов.- Моите хора твърдяха, че фактите са такива и няма основание за връщане на лиценза. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев беше на друго мнение. Интересното е, че Гигов не направи нито една сделка, след като му върнахме лиценза."

Футболът е най-голямото хоби на Гигов. Навремето той е ритал в "Славия". Твърди, че сега дава милиони в “Локомотив”.

Според него в живота е успял случайно."Никога не съм си мислил, че ще имам проспериращ бизнес... Семейството ми нямаше големи финансови възможности, никога не съм имал гръб и се боря с живота сам", казва в едно интервю.

Гигов се води женен, но за жена му никой нищо не знае. За сметка на това често е забелязван в компанията на красиви дами.

Най-често папараците го бройкат със суперзвездата на поп-фолка Глория и бившата депутатка Юлияна Дончева.

И с двете му приписват нежни връзки, клюката говори, че често ги противопоставял една на друга.
Според други публикации пък Гигов се ядосвал, че фолк певицата непрекъснато разказвала за някакви отношения между двамата, които можели да развалят семейството му.
Напоследък клюкарите му приписаха и фолк звездата Андреа. Говореше се дори, че й купил джип „Порше Кайен“, чиято цена е 6-цифрена.
Най-големите скандали около Гигов обаче са, разбира се, в бизнеса. Последните са свързани с най-новата му дейност – боклука.
В края на м.г. интересите му се сблъскаха с тези на Васил Божков – апетитната хапка бе пловдивската смет. Васил Божков поискал „Еко Глобал” да чисти Пловдив, след като придобил 92% от акциите на фирмата. Това съобщи кметът Славчо Атанасов и се оплака, че ситуацията е много заплетена, тъй като в момента „Чистота” има действащ 3-годишен договор за почистването на града, а контролираната от Николай Гигов фирма-подизпълнител „КМД” – договор с общинската фирма за същия период. Който и да чисти, другият ще ни осъди, жалваше се кметът.
Пак миналата година
един от най-известните югомафиоти и наркобосове Сретен Йосич натопи Гигов, че го покровителствал.
Той изтърси пред Окръжният съд в Белград: "В България се е чувствах сигурно, защото бях под защитата на разузнавателния сектор, на Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и на Николай Гигов, собственик на футболния клуб "Локомотив". По думите му Гигов бил легален търговец на оръжие и с него го свързвал бизнес. "Малко чудно, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството", казал той.

Николай Гигов отвърна: "Йосич никога не се е занимавал с оръжие, бил е и под друго име в страната. Още повече моят износ винаги е бил за натовски държави в по-голямата си част и не съм търгувал на Балканите. Тези изказвания не ме притесняват. Познавам този човек от началото на 90-те години покрай трансфери на сръбски играчи. Тогава дойде Горан Василевич, който беше капитан на шампионския тим на Цървена звезда", каза още Гигов.

Името на Гигов беше намесено в скандала около Румен Овчаров и Ангел Александров. Той бе свързван с обвиненията на директора на "Булгартабак" Христо Лачев, който обяви, че шефът на следствието му е поискал по 150 хил. лв. месечно. “И Овчаров, и Александров са ми приятели от 20 и 30 години, но нямам интереси в "Булгартабак", казва тогава Гигов. Прокуратурата го разпитва по този повод дали е уреждал срещи между Ангел Александров и Румен Овчаров и дали е предавал заплахи.

Разпитът премина при огромен медиен интерес. Слизайки по стълбите, заобиколен от репортери, фоторепортери и оператори, Николай Гигов се обърна към снимащите го с думите: "Или ще спрете, или ще пострадате".
Преди това

Гигов бе привикван от магистратите заради хеликоптери.

Той бе консултант на френската компания “Юрокоптер” по сключената от бившия военен министър Николай Свинаров сделка за 1 млрд. лв. за доставка на 12 хеликоптера “Кугър” за армията. (Комисионата при такива сделки е 10-15% - б.а.) Твърденията бяха, че обявената от Министерството на отбраната (МО) конкурсна процедура е била манипулирана, за да се предреши успехът на “Юрокоптър”, която спечели срещу водещи компании като американската "Сикорски" и италианската "Аугуста". По време на дебат в парламента през 2004 г. тогавашният опозиционен депутат Румен Овчаров определи сделката за “Кугър” като неизгодна за страната най-вече заради схемата на доставки и плащания, която натоварва с огромно бюджетно бреме следващите правителства. Дясната опозиция тогава причисли сделката на Гигов за хеликоптерите към тези с “висок корупционен риск”.

Търсейки причините за благосклонността на министър Свинаров към Гигов, скандалната журналистка Люба Кулезич тогава описа и други подобни сделки във в. “Седем”:

“Израз на дружбата е скандалната покупка на контрабандни двигатели за МиГ-29 през 2003 за шокиращата сума от 2,2 млн. долара без ДДС. Пряка изгода от Свинаровия параф за парите на министерството има Николай Гигов. Двигателите са внесени контрабандно от Русия още през 1994. Чрез документни машинации за техен официален собственик се представя фирмата “Елметинженеринг” – една от трите български компании, посочени от миналогодишния доклад на ЦРУ като нарушители на оръжейното ембарго срещу Ирак. Собственикът й Ленко Ранков прави опити да пробута двигателите на предишни шефове на МО, но удря на камък. В крайна сметка успява при Свинаров.

Това става едва след като ги преотстъпва на Николай Гигов и на фирмата му “Делта-Г” - уж безвъзмездно. Гигов успява чрез тесните си връзки с прокуратурата да уреди отмяната на заповед на зам.-окръжния прокурор Спас Илиев от 2002. Заповедта гласи двигателите да бъдат конфискувани като незаконно влезли в страната и подарени на ВВС.

Подобни скандални разкрития за оръжейния търговец прави и сайтът на Асоциацията на разследващи журналисти. Там се твърди, че през 1995 г. същият Ленко Ранков - председател на СД на "Елметинженеринг" АД, и Николай Гигов - собственик на фирма "Делта-Г" ЕООД, участват в доставки на оръжие за бивша Югославия, според източници от специалните служби. Според този сайт Николай Гигов бил в много тесни, приятелски контакти с Желко Ражнятович - Аркан. Неговият футболен клуб "Локомотив"-София често гостува на Футболния клуб на Аркан.

В портрет на Гигов, подготвен през 1999 г. от рекламния отдел на "Вашингтон Таймс", той обяснява, че всички доклади как България нарушава оръжейното ембарго са предизвикани от конкуренцията, която иска да попречи на членството на България в НАТО и Европейския съюз. "България не е направила нито една сенчеста оръжейна сделка", твърди той."Медийните публикации, в които се твърди, че сме нарушавали ембаргото… абсолютно не отговарят на истината, те окалват имиджа на моята страна."
Най-голямото медийно нападение срещу Николай Гигов обаче бе в сайта “Опасните.”
Сайтът бе разследван от ДАНС, защото в него била изтичала класифицирана информация. Там имаше публикации и срещу президента Първанов и експремиера Станишев. Агенцията установила по безспорен начин, че зад “Опасните” стои журналистът Огнян Стефанов, оповести преди десетина дни Иван Костов в качеството си на председател на парламентарната комисия, контролираща ДАНС. Стефанов бе пребит по изключително брутален начин с чукове и още не се е възстановил.

Та в сайта “Опасните” се твърдеше, че Николай Гигов е получил 75 млн. евро (150 млн. лв.) комисиона от сделката на кабинета Станишев за френските корвети, които ще бъдат построени за Военноморския ни флот. Това е 15% от общата сума – 500 млн. евро, които България ще заплати на Франция за морските съдове. Договорът бе подписан от премиера Сергей Станишев и президента Никола Саркози в Париж.

Ето как “Опасните” представят началото на бизнеса на олигарха:
Н. Гигов е роден в София. Има диплома за завършено висше образование в Благоевградския университет. В периода 1982-1989 г. е бил футболист. След това изчезва мистериозно в САЩ, откъдето се връща след няколко години, без да е успял да се реализира или да започне някакъв бизнес. Много бързо обаче се ориентира в обстановката у нас и за кратко време се присламчва към тогавашния политически елит. Виждат го често с Димитър Луджев, Димитър Попов и Александър Каракачанов. Негов кум е Андрей Луканов, на който той бил нещо като съветник. През 1993 г. е вкаран като акционер в Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ). Помагат му пловдивските борци и бандити от Клуб 777, с които е събрат по спортна линия. На следващата година Гигов става собственик ФК „Локомотив” – София по твърде мистериозен начин.

Към момента участва в управлението и има собственост в следните фирми: „Делта-Г” ЕООД, едноличен собственик; „Ер Игъл” – държи 50%; „Кодем” ООД – притежава 54 на сто; „Делта ТВ” АД, член на УС и собственик на 66% от капитала; член на УС на „Българска професионална футболна лига” и др.”
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Кирил Вътев.

НЕДЯЛКА САНДАЛСКА


Олигарсите: Нела Сандалска дъщерята на генерала

 27.10.2008   
 
Обикновено се говори за генералски ботуш. Но има и генералски сандал. Такива носят дъщерите на генералите. Като Недялка Сандалска, която предпочита да бъде наричана Нели, директорка на Балкантурист.
Или на онова, което е останало от “майката на българския туризъм”.
Сандалска е тежък Рак. Завършила е право, била е съдия, но по стечение на обстоятелствата в зората на демокрацията се оказва заместник – шеф на Комитета по туризъм. Кой знае защо е харесана от Илия Павлов, с когото решават да основат нещо, наречено Български туристически холиднг. С оригинална приватизация те вземат Балкантурист, а после с още по-интригуваща операция – грандхотел Варна, наричан още Шведския хотел. Тези работи май не стават без намесата на тогавашния и сегашен мандатоносител на правителството Ахмед Доган.
Шансът, благодарение на който и до днес хотелът продължава да печели добри пари като фирма, е вкарването на израелски хазартни туристи. Проектът е разработен от бизнесмен, който обаче остава зад борда на Балкантурист, когато там се възцарява дъщерята на генерала и започва да мачка всичко живо под железния си сандал.
Забавно е, че неин ресор според сайта на компанията са “инвестиции и развитие на активите”. Що е то ли? Ето що...
Скандален стана случаят с хотел България. Преди около година той нашумя в пресата заради желанието на Балкантурист да направи от сградата нещо като нищо - жилищен мол като на практика изтърбуши и промени фасадата на едно от най-класическите софийски здания. Оттогава хотелът, макар и на жълтите павета, практически не работи. Действа само сладкарницата му, която буквално плаче за ремонт. А хвърлените на вятъра думи за инвестиции от 85 млн. евро остават... 
Разруха цари и в резиденция Перла, въпреки обещанията от началото на годината, че разкошното място най-накрая ще бъде реновирано. В момента сградата и резерватът са в призрачен вид. Може би това е по-добре от неосъществените след смъртта на Илия Павлов планове за застрояването му като ваканционно селище.
Интерхотелът във Велико Търново, който също беше собственост на Балкантурист, не беше пипнат дълги години и аха да се разпадне. С маниера на великата директорка Сандалска беше лъснато фоайето, а стаите си стояха във вида от 80-те години, както знаем в ролята на туристи. Бизнесменът Георги Георгиев, който неотдавна купи прекрасния комплекс, веднага започна усилено да го ремонтира и да му придаде отново блясък.
Лошо обслужване пък типизира Шведския хотел край Варна, където вероятно се предлага най-лошата петзвездна закуска ако не в света, то поне в Европа, сочи личният опит на 19’.
Възможно е пък правостоящата закуска, която ни предложиха в друг хотел, управляван от Сандалска – Рила на Боровец, заради преграждането на помощението и превръщането на част от “столовата” в басейн, също да е неин уникален принос в “инвестиции и развитие на активите”.
В интервю за в. Шоу бащата на Илия Павлов – бай Павел Найденов, нарича Недялка Сандалска "социално незряла личност".
Той казва за туристическата олигархиня буквално следното пред Еми Мариянска: “В началото я мислех за компетентна. Оказа се, че бъркам. Обича да се налага за глупости, което си е чиста симулация на дейност. В "Гранда" бяха преместили една стена, за да разширят малко бара, защото отзад барманите не можеха да се разминават, когато са двама. Хубаво. Тя минала и без да огледа, да се поинтересува с каква цел е направено, казала:"Това да се върне, както си беше!"... Зли езици казваха, че за да заема такава позиция в "Балкантурист", трябва да е била сътрудник на Второ. Аз не мога да съм сигурен, но има едно нещо, което се знае от много хора в бранша. Като дойде демокрацията, Луджев й изпраща едно писмо за справка за номенклатурните кадри в туризма. И тя му връща едно писмо с компромати за всички. "Услужлива" се показва. Предоставя сведения за хора, работещи в системата на туризма - в Комитета по туризъм, между които сведения, според запознати, които не само не отговаряли на истината, но били нарочно деформирани. Тази липса на лоялност при нея й създаде врагове - трудно ще намерите някой да каже хубаво за нея.” Прав ли е бай Павел – не можем да твърдим, но както може да се окаже, че положението е по Ботев: “ако не е истина, не е и лъжа”?
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Гигов.

МИТКО ДИМИТРОВ - ПАЙНЕРА

 

Олигарсите: Един Пайнер на 55

27.10.2008   
много слаба слаба добра много добра страхотна
Ако ни питате какво е истински олигарх, това е човек, който е символ на цял град. Точно такъв случаят с инж. Митко Димитров. Името му е синоним на Димитровград. Той е роден в Града на младостта преди 55 години.
Единственият продуцент в България, създал пълен цикъл в шоубизнеса – от намирането на таланти през отпечатването на афишите и албумите им в собствена база до лансирането по лична телевизия и във верига заведения.
Пайнера, както го знае цяла България, е завършил "Технология на машиностроенето" във ВМЕИ - Варна. Работил е 11 години като машинен конструктор и 6 години като главен механик. В началото на 1990 г. регистрира фирмата "Пайнер", която кръщава на любимата си уредба. На нея записва и презаписва фолк. Тогава пазара в Димитровград е най-големият битак у нас, а вероятно и на Балканите, а веселата стока върви повече от топъл хляб.
Това е етапът на първоначалното натрупване на капитала. После фирмата започва професионални записи на оркестри и индивидуални изпълнители, производство на аудио- и видеоносители за вътрешния пазар и за износ и търговска дейност. През декември 2001 г. Димитров пуска и проекта на живота си - музикалната телевизия "Планета", която преди бума на Диемите, беше най-гледаната у нас след бТВ, Нова и БНТ.
Макар да държи цяла империя с повече от сто изпълнители в каталога си и офиссгради в Димитровград и София, печатници, студия, хотел и верига заведения, Пайнер е семейна фирма.
В нея работят малко хора, които обаче вършат много работа. Инженерът е главен мениджър, съпругата му Мария е търговски бос, а синът им е криейтивът на компанията.
Почти член на семейството е и Жени Димова – дясната ръка на троицата, която държи всички контакти и контролира изкъсо ангажиментите на певиците. Ако е вярно, че средният хонор на изпълнителите в момента е между две и три хиляди лева, а всеки от тях прави поне 10 участия на месец, става въпрос за оборот от десетки милиони само от концерти.
Именно това храни империята, понеже дори и създателят й вече официално споделя, че тиражите падат, също като камъните от легендарния фолкхит.
Всъщност, според последната концепция на Пайнера неговата продукция не е фолк, а е “чист денс”.
Ето и цялостната му идея, изложена където му е мястото - пред проевропейския в. Дневник: “Бих казал, че ние изградихме балканската Евровизия на музиката. Мина жанровото време на "Радка пиратка". Пред вестника той разкрива и бъдещите си творчески планове в туризма, а ежеднвеникът на магната Прокопиев живо се интересува и от дълбоко професионални теми във фолка като “Защо в България досега не се е появил изпълнител от нивото на Цеца Величкович, Деспина Ванди или Таркан?”.
На което Пайнер отвръща:”Защото чак сега се открехваме към Европа и света”, очевидно забравил простия факт, че ние сме в ЕС, а Сърбия на Цеца и Турция на Таркан – НЕ.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Нела Сандалска.

петък, 25 септември 2015 г.

КРАСИМИР ДАЧЕВ


Олигарсите: Красимир Дачев, който ще лети в Космоса

  26.11.2008   
много слаба слаба добра много добра страхотна
Всеки олигарх има запазена марка. За Красимир Дачев това е летенето в Космоса. Няма грешка – години наред той разправя, че ще полети. Неговата космическа одисея е стара. Преди 10 ноември 1989 г., повече от 12 г. е главен юрист-консулт в "Национален комитет за използване на космическото пространство". Член е на Международната академия за космическо право – Франция. Член е на Националното географско дружество – САЩ.
Тези дни обаче посоката за него е по-скоро към приземяване, след като попадна в устата на гръмогласния депутат Яне Янев. Бизнесменът, който напоследък предпочита да се придвижва с Ролс-Ройс – една от колите му, които по негова собствена преценка са между 30 и 40, е председател на Съвета на директорите на Свилоза АД и мажоритарен собственик на близо 80% от капитала на свищовското дружество, което се занимава с производство на целулоза. През миналата година предприятието инсталира нова производствена мощност, като инвестицията надхвърля 55 млн. евро. През месец април тази година прехвърли акциите си от офшорната компания A.R.U.S. Ltd. в българската А.Р.У.С. АД, с което предизвика реакция от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя поиска предсрочно погасяване на взетия кредит от 28 млн. евро, заради опасения, че с това прехвърляне се застрашава обезпечението по заема.
“През последните две години бях поверил управлението на компанията на външни лица. Възникнаха вътрешни и акционерни проблеми, които също имаха негативно отражение върху Свилоза. Отражението на кризата върху Свилоза не се усеща със същата сила, която можем да видим в други сектори. На Общото събрание аз внесох оставката на целия Управителен съвет. За да бъде гласуването максимално обективно, гласувах само с 30% от акциите си. Останалите гласове бяха на миноритарни акционери. Минахме през много трудности, но инвестициите, които направихме, започват да дават резултат, макар и със закъснение от близо една година”, казва той пред darikfinance.
Красимир Дачев е роден на 22 февруари 1950 г. в Свищов. През 1974 година завършва висшето си юридическо образование в СУ "Св. Климент Охридски" – София. По-късно специализира "Американско право и правни институции" в Залцбург, Австрия. Свободно владее английски, италиански и руски език. Професионалната му кариера стартира през 1977 година. Тогава той създава Група „Технология на металите "А. Балевски". Сега контролира няколко предприятия в този бранш: "Вапцаров" –  Плевен; “Алуком" – Плевен; "Метаком" – Плевен; "Центромет" – Враца; "Осъм" –  Ловеч.
Както каза в интервю за списание EASY олигархът, той купува къщи навсякъде, където има заводи. Плюс София. Той живее в прекрасна къща на политбюровската улица “Секвоя”. Той отдавна е част от софийската бохема, където е приет като двойка с оперната прима Христина Ангелакова. Сватбата им е едн от най-нетипичните в елита: женят се на танкер в пристанището в Генуа. Десет години след това се развеждат, след като са поживели като истински европейци – появяват се от Сан Ремо до казиното на Монте Карло.
В периода след Ангелакова: 1990-1997 г. Красимир Дачев е шеф "Корпоративни финанси" в "Международна банка за търговия и развитие" и консултант на: "Нестле" – Швейцария, "Американ Експрес" – САЩ, "Америкън Игъл Корпорейшън" – САЩ, "СРС" – САЩ. От ноември 2004 г. е зам.-председател на Българската търговско промишлена палата.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Митко Димитров.
 

ГАЛИНА ТОШЕВА

Гласят скандалната Галина Тошева за шеф на РАО

 24.09.2013
        
Поредно шокиращо назначение готви правителството на Пламен Орешарски.
Кандидатурата на скандалната Галина Тошева за шеф на държавното предприятие РАО(Радио- активни отпадъци) се пробутва от депутата от БСП Борислав Гуцанов и негови бизнес партньори, твърди сайтът „Афера".
Мераците на Гуцановия кръг са мотивирани от факта, че точно те искат да построят хранилището за ядрени отпадъци на България.
За целта обаче трябва да бъде сменен шефа на РАО, тъй като до този момент той отбива апетитите на бизнес кръга на соцдепутата. Източниците на сайт твърдят, че е имало поне два опита от страна на мераклиите да строят хранилището за ядрени отпадъци да се цанят пред сегашното ръководство на „РАО", но деликатно щенията им били отхвърляни.
Така Борислав Гуцанов и компания припознали като своя човек скандалната Галина Тошева, която сега искат да набутат като шеф на държавнтото предприятие.
Бившият кадър на БСП Галина Тошева си хвърли партийната книжка и отиде в ГЕРБ. Назначението й ще произведе истински потрес в редиците на червената партия.
Тошева бе бивш шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и около нея се вихреха грандиозни скандали.
„С какво да си обясним нейния невероятен възход от малък вундеркинд (нисш чиновник) до най-мастития държавен олигарх в енергетиката само за две-три години? Какво стои под шапката на БЕХ, чийто изпълнителен директор е "крехката" Галина. Мини "Марица Изток", НЕК, Булгаргаз, АЕЦ "Козлодуй" са само част от апетитните държавни дружества с общ капитал над 10 млрд. лв. и  годишни приходи от 4 милиарда.
С темпото на крадене на Тройната коалиция не е трудно да сметнем, че годишно от тук се източват в полза на разни тайни кукловоди стотици милиони годишно. Само от ремонтите на багерите в „Мариците" са се крали на един път по 60 милиона. От застраховките в дружествата, подчинени на БЕХ, на всеки 5 г. държавата губи от един и същ застраховател, избран без конкурс, по 300 милиона.", възмущаваха се медиите по времето на Тройната коалиция.
Тошева обаче си разиграваше коня и по времето на ГЕРБ и минава за човек на лидера на партията Бойко Борисов.
Нищо, че по времето на „социалистическия и период" Галина Тошева бе спрягана за лично назначение на Росен Карадимов.
Борисов толерира Галина Тошева като шеф на БЕХ. Освен че беше неговият човек, той я използваше и за да гони хората на Румен Овчаров. Тошева по-късно бе освободена от поста си по-скоро като изпускане на парата, но отношенията й с експремиера и до днес са прекрасни.
Румен Петков май ще излезе абсолютно прав, че задкулисно Сергей Станишев и Бойко Борисов управляват в симбиоза, коментира още сайтът.

http://www.bpost.bg/article/23214

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Красимир Дачев.

ЦОЛО ВУТОВ

Олигарсите: Цоло Вутов Ловният олигарх и маркшайдерът, който (не) освети София

 
много слаба слаба добра много добра страхотна
През последните няколко дни 19’ непрекъснато пише за светлината в София. Или по-скоро за нейната липса. Първо разузнахме, че тайно и полека осветлението на двумилионния град е било приватизирано от кметството миналата година. Сиреч Бойко Борисов не е виновен, че за разлика от Варна, Бургас и други селища, столицата тъне в мрак. Дори когато са светнати, лампите ни греят едва – едва, добре че са уличните витрини и реклами.
После разбрахме коя е и фирмата, приватизирала осветлението. Оказа се медодобивно предприятие от Етрополе. Ще кажете – че какво е общото между двата бизнеса.
За справка ви предоставихме и информацията, че фирмата Елаците мед е станала собственик не само на лампите, но и на пътното поддържане на София по времето на Софиянски и на Пътища и съоръжения. Общата сума на покупките е близо 40 милиона лева. Доста пари за общински предприятия, които дълги години не са били в най-цветущо положение. Дали е луд, който яде баница, или този, който му я дава?
Кой е човекът, със сигурност се питат всички софиянци?
Най-общо казано Цоло Вутов е един от ловните олигарси, редом с братя Димитрови. Онези, за които няколко пъти писахме покрай качеството им на купувачи по скандалната сделка на Драшков – брат в жк Стрелбище с фалшив подпис на Бойко Борисов. Компаниите, които гостуват в стопанисваните от този тип олигарси ловни стопанства, общо взето са едни и същи – президентът, генерали и тем подобни.
Цоло Вутов завършва Минно-геоложкия университет в София и започва кариерата си като маркшайдер в МОК „Елаците”. През 1981 г. става заместник-директор на дружеството. От 1982 г. до 1990 г. е научен сътрудник към КНИППИ „Нипроруда” в София, след което през 1990 г. участва в създаването на Геотехмин. До 1999 г. той изпълнява длъжността заместник-управител, а след това е избран за управител на компанията. През 1990 г. Цоло Вутов придобива второ висше квалификационно равнище във Висшата международна школа по маркетинг и мениджмънт към българо-френския център „Марком”. Председател е на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия в България. Член е на управителните съвети на:
Българската търговско-промишлена палата, Българската минно-геоложка камара,
Националния борд по туризъм, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Цоло Вутов членува в Международната академия по минерални ресурси и в Академията на минните науки в Русия, както и в Световния минен конгрес.
Освен минните си фирми, е много активен и в пътните дела. Спряган бе за един от кандидатите за пристанището в Лом. В този град, също като в София, държи пътното поддържане, което контролира и в Берковица. Изобщо, СеверозападнаЛА България явно му е слабост. Даже взе банята в Берковица да я прави спа, което сигурно го е квалифицирало за съществуващия предимно в главите на членовете си Национален борд по туризъм – единствената непоканена от правителството организация в новата суперкомисия на бранша.
Интересен факт е, че за Вутов работи бившия шеф на НСО ген.Румен Миланов.
 “Сигурно не без протекции от високо 11 дивечовъдни станции, макар и формално държавни, са подписали договори за съвместна дейност с частни лица. Законът небрежно е допуснал такава възможност. Известни бизнесмени от години се възползват от нея. Договорите са еднотипни. Бизнесмените издържат основни дейности на стопанството, но в замяна контролират лова. Допълнителен бонус е, че могат да ловуват не само в събота и неделя, а в делнични дни. Така било по стандартите на международния лов”, пише в. Класа. И продължава: “За 11 стопанства, възползвали се от законовите вратички, се грижат финансово неколцина видни български бизнесмени и прибират част от приходите от лова. Ловците-парламентаристи знаят имената им наизуст и често ги цитират. Най-свежия пример е „Кормисош“ -стопанството, в което обича да ловува президентът Георги Първанов. Там той застреля вълк, а снимката от това събитие обиколи вестниците. Легендарната дивечовъдна станция е сключила договор за съвместна дейност с адвоката Тодор Батков. Самият Батков е страстен ловец и в това стопанство е уцелил едни от най-сериозните си трофеи - мечка-стръвница и огромен глиган. С договор за съвместна дейност е и дивечодвъдна станция „Витиня“. Тя се стопанисва от Цоло Вутов, собственик на „Геотехмин“ ООД. С по две дивечовъдни станции са и бизнесмените Валентин Златев и Емил Димитров. Златев стопанисва „Паламара“ и „Несебър“. Димитров пък е стъпил в „Ропотамо“ и „Шерба“. „Чекерица“ е на адвоката от Пловдив Тихомир Трендафилов, а „Черни Лом“ - на „Пътни строежи“ ЕООД”.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Галина Тошева.

ПЕТЪР МАНДЖУКОВ



Пловдивските доносници: Петър Манджуков - архонтът на Лудото Коле

Поизоставих поредицата за пловдивските доносници, но не съм я забравил. Продължаваме, драги читатели, още повече, че всеки ден има повод в китния ни градец да разказваме за местните антенки, слушалки или гогости.

Последният е свързан с местния владика, „неговото високопреосвещенство”, изпадналия в тежка симония неканоничен духовен водител Николай Пловдивски, който не пропусна да последва примера на своите колеги и се обзаведе с личен архонт.

Така до Чомбе, Мелик Пашаев, Силвия Панагонова и Слави Бинев се нареди като „стълб на православието” и архонт Петър Манджуков-Пловдивски - ще бъде титулуван като „Негово превъзходителство” и благородническата титла ще се прехвърли на първородния му син, по волята не Божия, а на пловдивския владика, известен из епархията и като Лудото Коле, заради характерните отклонения в поведението и помислите си.

Гръмовната церемония бе извършена след освещаването на църквата „Свето Преображение Господне” в ж.к „Тракия”, за която Манджуков дал лично на владиката дарение в размер на 1 млн. лв. Представлението бе наблюдавано от другари на архонта от тихия фронт като Тодор Батков /агент Тара/, Георги Гергов /Гочиту/, Динко Динев, Красимир Гергов /щатен агент/ и още знайни и незнайни дейци и сподвижници на епархийския гръмовержец Николай Методиев Стоименов-Севастиянов.

На церемонията Манджуков се похвали, че е „трето поколение пловдивчанин”, което ни накара да се поинтересуваме от тайните обвързаности на търговеца на смърт, както наричат тези, които пласират оръжие.

Досието на архонт Петър Манджуков е по-дебело от „Библията”, от „Война и мир”, от „Престъпление и наказание”, взети заедно. И си мисля дали преди църковното архонтство да се учреди архонтство за „специално, дългогодишно и ползотворно сътрудничество на Държавна сигурност”.

Служи в структурите на ДС като секретен сътрудник, агент и нещатен сътрудник от 1974 до 1990 г. с псевдоними Пампоров и Омуртаг/ченгетата го изписват като Омортаг/, вербуват и го ръководят оперативните работници Милан Миланов, Иван Тошков, Георги Ничев, Людмил Пешев, Александър Маринов, Пламен Стайков, Любомир Банков, Венелин Петров и Гьончо Гьоков, които го водят из дебрите на Първо главно управление на ДС, после на Второ главно /II-IХ-V/, създали са му всички възможни справки, картони, картончета, а самият Манджуков–Папморов-Омуртаг оставя хиляди страници донесения, лични дела IА-27477 и работни дела IР-12883 и разбира се доста на брой документи за получени възнаграждения! Агент Пампоров-Омуртаг, въпреки закалката си на здрав и правоверен комунист, още в ония времена не е пропуснал да се възползва от достиженията на свободната пазарна икономика и да получава сериозни суми от оперативните работници, нищо чудно да мине сега, че така е изтощавал ДС икономически.

Ченгетата пък стриктно отчитат всякакви разходи, направени за агента, СС или нещатния такъв – основно сметки от почерпки в ресторанти и кафенета, подаръчета, но най-много са разходните документи за плащане на ръка, кеш, в брой и то доста сериозни суми за времето си. Първият документ, който откриваме е строго секретна справка, вероятно от 1973 г., от която научаваме, че по това време обекта е вече началник отдел в ЦНИТМАШ – гара Искър и ДС проявява интерес към младия специалист от дълго време. Какво пишат другарите за проучването на обекта?

Петър Атанасов Манджуков е роден на 2 юни 1942 г. в гр. Пловдив и произхожда от работническо семейство. Завършил е ВМЕИ „Ленин” като машиностроител, все още не е женен и е член на БКП от 1970 г. Разбира се, не са пропуснати родителите: бащата е леяр, не е член на партията и от 1950 г. се е преместил в гр. Сопот, където е продължил като леяр във ВМЗ-Сопот, а майката е тютюноработничка и текстилка, също работничка във ВМЗ, но е станала член на БКП през 1952 г. и е председател на кварталната ОФ–организация. Скрупульозно са отбелязали ченгетата, че братът на Манджуков е активен деец на ДКМС и морски офицер в Бургас.

Самият Манджуков е типичният отличник в идеологията и работата – комсомолски активист, военна служба във Варна, стипендиант на ВМЗ-Сопот като студент, демек РАБФАК, после инженер-технолог пак там, от 1971 г. – главен технолог, преди това – задължителното членство в БКП.

Единственото, което са забелязали от ДС е, че „проявява високомерно държание и самонадеяност”. С конкурс е назначен на Гара Искър, където достига до научен сътрудник втора степен през април 1973 г. Променя се и партийния дрескод: „Др. Манджуков е повишен в началник на отдел, службите и ръководството на института са отчели, че е изградил устойчиви трудови навици и е станал самокритичен. Участва активно в партийните мероприятия и се издигнал до групов партиен отговорник.” Информират се другарите, че е пътувал в ГДР, СССР, а от справката в ДС се установява, че имал контакти с 6 гръцки граждани/две жени и четирима мъже/, че писал по две писма до ГДР и Гърция, но Първо главно установило, че тези лица не се водят на отчет в ДС. По това време, поне в запазените архиви, Манджуков още не е приобщен към ДС, но тайната служба прави проучване на бъдещата му съпруга. Обясненията са поне две: или младият специалист е формално вече привлечен към ДС или се е „изповядал”, че има намерение да свърже живота си с тази другарка и всесилните служби разкостват нея и семейството и` с оглед осигуряване на бъдещия си агент. На 12.05.1970 г. с изх. № 822 е пуснато от ДС-Ловеч строго секретно проучване на лицето Рени Цанкова Джанкова, родена на 6.01.1948 г. в гр. Ловеч – все още неомъжена, студентка в София, приета през 1958 г. в ДПО „Септемврийче”, където „работила като член на отряден съвет”, после е приета през 1963 г. за член на ДКМС, „в 8 кл. става комсомолски секретар, а в 9 и 10 кл. член на Учкома и има положително отношение към мероприятията на народната власт. По характер е тиха, скромна, любознателна; в морално и криминално отношение не е уличавана; ползва се с доверие в обществото. Произхожда от средно градско семейство. Баща и` е от средно занаятчийско семейство, по професия е кожар, не е членувал в политическа организация. Майка и е от заможно селско семейство, пенсионерка, безпартийна, с положително отношение към народната власт. Сестра и` е омъжена в София, където работи като икономист. Чичото на Рени е бил трудов офицер, после в пътно у-е – Ловеч и ОКС, където се пенсионира; не е много общителен; съпругата му е македонка, която довел от Югославия. Леля и` по професия е аптекарка, работи и живее в София. Рени Джанкова няма близки, засегнати от народната власт и такива зад граница”.

Не се учудвайте, драги читатели – прави се такова обследване и на близките, в случая гаджето, на кандидат-агента. Въпреки това ченгетата се усъмняват в данните и искат ново проучване от ДС-Ловеч, относно семейството на кандидат-съпругата на агента Манджуков. Допълнителното проучване е с № 2802 от 11.9.1972 г. и се отнася до бащата и чичото на Джанкова. Изяснява се най-вече това, че стария Джанков станал акционер преди 1944 г. в кожарската фабрика „Елен”-Ловеч, която била оборудвана със съвременна техника и имала значителен брой работници, но през 1947 г. я национализирали и скоро тя фалирала. Бащата на Джанкова нямал прояви от политически характер, въпреки второто проучване. След като е проучен до девето коляно, подробно разузната и бъдещата съпруга, ведно с цялата рода и семейната история, Петър Манджуков вече може да бъде вербуван и изпратен на отговорна партийна работа. На 12 юни 1974 г. старши лейтенант Милан Миланов от ДС го вербува за секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Омуртаг.

Предложението е „да се вербува с цел обслужване на колонията от български работници в гр. Гелма, Алжир и придобиване на информация по номенклатурни въпроси, наблюдател на вербовката е ОР Иван Божинов”. По-късна секретна справка-характеристика на сътрудника от 7.12.1977 г. дава още малко информация: „Привлечен на идейна основа. Вербовката приел с желание. Поставяни са му задачи, свързани с обслужване на българските специалисти в Алжир. Като сътрудник е проявявал самоинициатива и старание. На срещите е редовен. Нямаме данни да е разконспириран. Умее да създава и укрепва връзките си.” От юни 1974 г. до май 1977 г. Манджуков е в Алжир като секретен сътрудник на Първо главно на ДС с партизанско име Омуртаг и аз лично очаквах да видя някакви големи негови успехи в разузнаването, разкриване или открадване на високи технологии, придобиване на ноу-хау и т.н. Поне така твърдят разузнавачите от този калибър. Нищо подобно няма в хилядите страници донесения, драги читатели, ама нищо подобно! Да знаете, че като чуете такива небивалици ви лъжат, най-нагло и елементарно ви лъжат тези комунистически Джеймс Бондовци или по-точно Рихард Зоргевци. Няма никакви разузнавателни комбинации, сложни мероприятия и разни опасни заигравания с чужди централи. Просто в случая с нашия човек става дума за нюхане сред нашата диаспора за „врагове на народа”, за търсене на съмишленици сред гражданите на Аржир в комунистическата идеология и не на последно място за реклама на живота в социалистическия лагер. Това е „великата” разузнавателна дейност.

Доносите на Петър Манджуков са многобройни, подробни, но и доволно скучни – сух и делови стил на типичен номенклатурчик, който приема, че без ДС не би могъл да достигне добре платената си деятелност и точно оценява „грижата на Партията и Държавна сигурност за своя просперитет”. Той владее френски език, което му дава възможност да контактува с местни жители с по-висок статус в обществото, както и със специалисти от трети страни. Доста се старах да намеря нещо по-интересно от донесенията на Манджуков и бая се узорих – стил на скучен административен плъх, който обаче съвестно изпълнява задачи на ДС, независимо от пълната им безсмисленост. Ето какво пише СС „Омуртаг” на 5 май 1982 г.: „Мохамад Джаенудин е роден през 1943 г. в Индонезия. Отношението му към нашата страна и Българската комунистическа партия е много добро за чужденец.

Непрекъснато дава примери за предимствата на нашия строй. Мрази САЩ и водената от нея политика.” Запазени са доста сведения на Манджуков за този Джаенудин и все в този стил и тоналност: вижте какъв човек от Индонезия познавам, обича комунизма, нашия строй и съм в добър контакт с него. Вероятно в унищожените документи на Петър Манджуков може и да има някакви по-различни материали, но в запазените са глупости на търкалета, които обаче му се заплащат доста щедро. В края на 1977 г. агент Омуртаг се завръща триумфално от мисията си в Алжир и веднага е поет от родните оперативни работници. На 7.12.1977 г. началника на отделение на Първо главно някой си полковник /не се чете/ пише строго секретно предложение за изключване от сътрудническия апарат на СС”Омуртаг”:”Произхожда от работническо семейство. Родителите му са пенсионери. Съпругата му е служителка на МВР./Забележете – подробните проучвания за нея са дали резултат!/. Петър Манджуков е завършил ВМЕИ през 1968 г. Работил в Сопот и София. От 1974 до 1977 е работил по линия на „Техноимекс” в Алжир. В момента е на работа в КИНТЕКС. Член е на БКП. През м. юни 1974 г. е привлечен на идейна основа за сътрудник по линия на отдел Четвърти в ПГУ. Изпълнявал е задачи, свързани с обслужване на специалистите. Поставените задачи изпълнява с желание. Проявява самоинициатива и старание. Умее да създава и укрепва връзките си. Ползва добре френски език. Нямаме данни да е разконспириран. След завръщането му в България нямаме възможност да го използваме. По месторабота може да се използва от Второ главно управление на ДС, за което е проявен интерес.” Полковникът предлага да се изключи от сътрудническия апарат на ПГУ и да се изпрати характеристика на ВГУ-ДС, встрани е отбелязано - „стр. 275”. Службите действат светкавично – няколко дни сред тази характеристика, тя е изпратена с рег. № 1995677/77 на Началника на ВГУ на ДС и оперативния работник Иван Тошков, който на 18.01.1978 г. възстановява Петър Манджуков като агент вече на Второ главно управление на ДС – контраразузнаването. Като служител на КИНТЕКС Манджуков ползва контактите си от Алжир за съдействие на БКП за незаконен трансфер на оръжие и наркотици за Джамахирията, така нареченото „второ направление”. Иначе зад абревиатурата на КИНТЕКС се крие „Кинкалерия и текстил” – официалното прикритие зад хиляди оръжейни сделки, както и такива с наркотици /най-вече каптагон и амфетамини/, незаконен трансфер на валута и ценности, нерегламентирани помощи за страни от третия свят, заявили принадлежност или стремеж към социалистическата система. Контраразузнавачът Омуртаг ползва свободно привилегията на тайните служби и най-вече предлаганите му почерпки, хонорари и трапези. След дълго и старателно агентстване през 1982 г. настъпва и дълго чаканото повишение в тайната, скрита кариера на специалиста – машиностроител, а фактически търговец на оръжие и наркотици. Със Заповед № 4/ 22.02.1982 г. е привлечен, на 05.05.1982 г. регистриран като ОРОН в Първо главно управление на ДС. Даден му е и нов псевдоним - "Пампоров". Отново е в лоното на разузнаването, защото партията се нуждае от оправни търговци на невидимия фронт, защото системата вече скърца, а в ДС не са работили само глупаци, даже напротив – имали са повечко информация, че социализмът ще се сгромоляса, а след него ще трябва парите, многото пари да останат в ръцете на верни, проверени момчета. На Манджуков-Пампоров е отредена тази роля още през 1982 г. – на назначения милионер. ОРОН означава „Оперативен работник на обществени начала”, т.е. нещатен сътрудник на службите и формата на сътрудничество се е използвала най-вече за прикритие на нерегламентирани търговски сделки, участие във фирми на ДС зад граница и опериране с тайни банкови сметки на партията. На покръстения агент „Пампоров” са залепени трима оперативни работници от разузнаването: Любомир Сандов Банков, Венелин Димитров Петров и Гьончо Гьоков. Опитният агент не отказва хонорари и почерпки, но работата му е съсредоточена предимно в чужбина, най-вече арабския свят. И пак няма да откриете някакви изключителни постижения за родната икономика, някаква полза от деятелността на специалиста в машиностроенето Пампоров – просто се въртят далавери с оръжие и стоки на КИНТЕКС – разбирай наркотици. На 10.11.1989 г. Манджуков-Омуртаг-Пампоров е високопоставен служител на ДС, един от сериозните търговци в системата на БКП, заможен деец на партията – майка и дискретен човек от сумрака. Грижите на ДС за неговото бъдеще продължават и в уж демократични времена. Със заповед № 13 от 8 март 1990 г. експертна комисия в състав: п/п Иван Мургин и членове: м-р Валентин Божков кап. Бойко Дойчинов, кап. Илко Филев, ст. л-т Стоян Стоянов, ст. л-т Стоилко Кръстанов, кап. Антон Иванов и кап. Тодор Пенчев преглеждат делата на ВГУ от фонд I-A и I-P и ги унищожават, защото „нямат научно-историческа, справочна и оперативна стойност”. Заповедта е утвърдена от началника на Отдел Трети-ДС ген. майор Петко Кипров. Тонове доноси, справки, заповеди, характеристики, оперативни отчети, биографии, съдби отиват в пещите за изгаряне или пък някои от хората на мъглата си прибират това-онова за бъдещето. Сред погубените материали са и тези на Петър Манджуков-Омуртаг-Пампоров, но все пак остават доста книжа – хиляди страници, разказващи за генезиса на един от назначените червени милионери, който все пак си е останал верен на партията, която е инвестирала толкова в него. Доколкото позволява дискретността и възпитаната тайнственост все пак Петър Манджуков се отблагодарява на БКП, за разлика от подобни олигарси – издържа в. „Дума”, подпомага социално слаби и инвалиди, спонсорира и е сърдечно докоснат от колегата си на тайния фронт Гоце Първанов, декларира леви политически увлечения, за което е награден с най-високия държавен орден „Стара планина” от същия Гоце. Става собственик на социалистически предприятия като ЗММ, Машиноекспорт, Винарска къща и т.н. Леко открехване имаше през 2004 г., когато САЩ му отне визата, заради избухналия скандал „Петролгейт”. Тогава излязоха информации, че три български фирми са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и са търгували с петролни ваучери в периода 1997 – 2003 г. Едната от тях бе „Машиноекспорт” на бившия Пампоров-Манджуков, както се твърдеше в доклада от 1 200 стр. на специалната разследваща комисия в САЩ Iraq Survey Group (ISG) за издирване на оръжия за масово унищожаване. Информацията и името на Петър Манджуков бе потвърдено и от иракския вестник "Ал Мада", но междувременно Саддам увисна на въжето и май нещо се пропука. Все пак САЩ обявиха бившия търговско-агентурен деятел на БКП за персона нон грата и му отнеха визата. Всъщност имаше и българска парламентарна комисия по случая, но с идването на власт на Тройната коалиция се замаза арабския оръжеен и петролен скандал. Ами – това е съграждани, да ви е честит първият пловдивски Архонт ! Христо Г. Данов, Иван Гешов, Д-р Вълкович, Константин Стоилов, Найден Геров, Кудоглу не са били достойни за „високата” църковна чест, но Петър Манджуков – Пампоров просто е имал честта да живее във времената на владиката Николай Първи…


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Цоло Вутов.