ПЛАМЕН МОРАВЕНОВ

Цигарената мафия у нас е овладяла и Тютюневия град в Пловдив. Един от символите на града умишлено беше фалиран, приватизиран и заличен, твърдят хората, проследили процеса на едно от най-големите разграбвания в новата история на Пловдив. Повечето от бившите тютюневи складове са били собственост на „Булгартабак“ и са били приватизирани. Основен дял придобиват собтвениците на „Кинг Табако“, известни като Пещерняците. Петко Моравенов, който е наследен от сина си – Пламен Моравенов, а в по-късен етап от фирми, свързани с Веселин Чипев.

Кой кой е в този богоизбран кръг приватизатори?

След като купуват с компенсаторки „Булгартабак“ – Пловдив, Пещерняците създават „Кинг Табако“ и започват да продават цигари на българския пазар. Те продават както изделия с бандерол, така и цигари на черния пазар. Стоката им е оригинална, с високо качество и те овладяват почти напълно нелегалния пазар на цигари в България. Получават съпорт от няколко вътрешни министри, главни секретари и полицейски началници в МВР на всякакво ниво. Те прилагат работещи схеми от успешния си бизнес с продажба на алкохол без бандерол или с фалшив бандерол. Създадената от тях структура включва наказателни бригади и отдел, който се грижи за сигурността на продажбите и борба с конкуренцията.

В този отдел са привлечени двама бивши служители на ГДБОП – Николай и Станислав. Те успяват да подчинят почти всички търговци на безбандеролни цигари в България и ги обединяват в мрежа, продаваща само продукти, произвеждани във фабриката на „Кинг Табако“ в Пловдив. Натрупан е огромен паричен ресурс, който Пещерняците използват и за закупуване на бивши складове в Тютюневия град.

Друг играч в схемата на тези покупки е почетният консул на Молдова в Пловдив Веселин Чипев. Неговата роля в цигарения бизнес е снабдяване с материали за производство на цигари и нелегални фабрики в цяла Европа. Той снабдявал и Пещерняците за производство извън страната на цигари, които те реализирали на черния пазар.

Каква е логиката?

Логиката е материалите, с които се произвеждат цигарите, да се плащат по банков път. Ясни са разходните норми, но така няма как да бъде обяснено свръхпроизводството на цигари във фабриката на „Кинг Табако“ при положение, че продукцията, която се реализира легално, е в пъти по-малко от тази, която излиза на черния пазар.

Тук е ролята на Чипев – консула.

Чипев снабдява фабриката на Пещерняците с материали, които не се заприходяват никъде, сумите се плащат в брой и така няма следа в НАП. По този начин Веселин Чипев успява да натрупа огромен финансов ресурс. Купува освен складове, редица хотели, административни сгради, огромно имение на Палмата в Дубай. Има и две яхти за разкош – една в Дубай и една в Италия. Третият основен собственик на складове в Тютюневия град е Пламен Моравенов. След смъртта на Петко Моравенов, синът му Пламен поема бизнеса. При честа смяна на стойността на акциза на цигарите, Пламен успява да пласира големи количества цигари със стар бандерол, който е изключително евтин. Така реализира огромни печалби дълги години, докато „Булгартабак“ не е приватизиран и този бизнес му е отнет.

След това Пламен Моравенов се ориентира в организирането на нелегални фабрики за производство за цигари в Европа съвместно с друг култов играч на цигарения пазар – Илиян Истимарото, който също е пловдивчанин. Това не е за учудване , защото Пловдив е бил центърът на цигарената индустрия в България и в Европа. Това е валидно и сега, но то се отнася за нелегалната цигарена индустрия в Европа. А цигарените барони си купиха и Тютюневия град и го разрушават, както правят и с икономиката на България.

За съжаление престъпното отношение на държава и община към Тютюневия град в продължение на години, е причина сега да сме свидетели на разрушаването му. Пожарът, който изпепели две от най- красивите сгради в района, очевидно не беше достатъчен. След първоначалните обещания и планове, властта отново потъна в летаргия. Обявеният за подпалвач, клошар, отдавна излежа присъдата си и е на свобода, а план за съхраняването на складовете няма. Инвеститорите, налели огромни суми, купувайки старите сгради, бързат да ги превърнат в печеливши проекти. С цената на това, да останат в историята не като създатели, а като разрушители. Прави впечатление, че голяма част от управляващите са по-загрижени за частния интерес, отколкото за историята на града. Историята, с която обичат да се хвалят пред чужденците. Историята, която очевидно са готови да продат.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Галин Йорданов Атанасов.