ПАВЕЛ НАЙДЕНОВ

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува историята на унищоженото досие на Павел Найденов, бащата на президента на „Мултигруп” Илия Павлов. Неговата принадлежност към Държавна сигурност беше обявена от Комисията по досиетата миналата седмица при проверката на едноличните търговци, които организират хазартни игри, както и на членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри.

В случая той е проверен в качеството си на член на Съвета на директорите на „Гранд хотел Варна” и на неговия Надзорен съвет. „Гранд хотел Варна” в курорта „Св. Константин и Елена” до Варна беше закупен при приватизацията през 90-те години на ХХ от „Мултигруп”.

Павел Найденов е известен като ресторантьор и управител на заведения за обществено хранене преди 10 ноември 1989 г., а след това като бизнесмен.

Образование и работа в МНО

Завършва техникума по обществено хранене в столицата. След това остава в София, въпреки че няма софийско жителство. Кандидатства за работа при военните. Назначен е на работа в стола на Министерството на народната отбрана на  ул. „6-ти септември” №23. Организира и бюфет на стадион „Народна армия”.

Започва да тренира борба. Става армейски шампион при 57 кг. В казармата го взимат в Спортната рота. След това започва работа в ресторант „Москва”, където отговаря за студената кухня. По собствените му думи по това време е и комсомолски секретар.

Ресторантьор при соца

По-късно е назначен за управител на ресторант „Червено знаме” на бул. „Витоша”. Тогава вече е семеен и с деца.

През 70-те и 80-те години на ХХ век става комплексен управител на известното по това време в столицата заведение за обществено хранене – закусвалня „Попското”. По думите му от МВР му дават законно притежаван пистолет – „такава ми беше работата, занимавах се с много пари”. След лукса да кара няколко западни автомобили като „Опел”, „Фолксваген” идва ред и на бял „Мерцедес” дизел.

Малко преди 10 ноември 1989 г. комунистическата власт започва да отдава заведения под аренда. Павел Найденов става арендатор на едно от тях  в центъра на София срещу Съдебната палата, като по собствените му обяснения  по това време плаща годишна аренда 600 000 лв. „Рискувах, подписах договор и го взех. Направих го денонощно”, заявява той.

Съветник на Илия Павлов

По думите му Илия Павлов се допитва до него да започне частен бизнес, „след като разрешиха малко частната инициатива”. Така през 1988 г. е създадена кооперацията „Мултиарт”, в която освен Илия Павлов участват и още 6 души.

Освен, че първоначално се проявява като състезател по борба в ЦСКА Илия Павлов, който завършва спортното училище, е комсомолски секретар в „Спортни имоти” към БСФС, а след това е инструктор на „Левски Спартак”, където обучава дипломати от МВнР по самоотбрана. След това е назначен в отдел „Културни връзки” към ЦК на БКП. След откриването на „Мултиарт” баща му го съветва да напусне административната работа в ЦК.

След промените – в корпорацията на сина си

След промените Павел Найденов подпомага бизнеса на сина си в създаденото през 1990 г. дружество „Мултиинтернешънъл холдинг”, регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн.

През 2003 г., по време на управлението на НДСВ и ДПС чрез кабинета Сакскобургготски, Илия Павлов е застрелян пред офиса на „Мултигруп” в София от снайперист, а убийството му остава неразкрито.

След убийството му неговото богатство, което се изчислява на около 1,5 млрд. долара, отива при съпругата му Дарина Павлова, разкрита също като съдържател на явочна квартира „АНТЕНА” на Шесто управление на ДС от 1989 г.

Собствен бизнес

След 2003 г. Павел Найденов развива самостоятелен бизнес. Има туристически комплекс в Божурище, разполагащ с два тенис корта и басейн. Притежава фабрика за лещи в Суходол и ресторант с фитнес в центъра на столицата, а така също магазин и къща в Долни Богров.

По собствените му думи „гледам да действам по това, което съм правил винаги. Имаме 5000 места леглова база. Работя активно, имаме си хора, които управляват хотелите. Резултатите са добри, участваме активно в туризма. Грижим се за „Хотел България”, хотел „Рила” в Боровец, „Интернационал” на Златни пясъци, „Гранд хотел Варна”.

Съдържател на явочна квартира „СЛАВЯНИ”

Павел Найденов е вербуван от Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия през ноември 1981 г. Привлечен е на идейно-политическа основа. Според запазения в картотеката на ДС по това време той е член на БКП.

Регистриран е като съдържател на явочна квартира към отдел 02 „Борба с идеологическата диверсия сред младежта и спорта и чуждестранните студенти” на Шесто управление. Впоследствие на ръка върху картона му с химикал е нанесен отдел 09 „Обезпечаване на средствата за масова информация, спорта и туризма”.

Картонът (лице и гръб) на Павел Найденов в Шесто управление на ДС | Източник: comdos.

Свален е от оперативен отчет през декември 1987 г. Досието му е унищожено през 1990 г. при тайното прочистване на архивите на Държавна сигурност от БКП/БСП, утвърдено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев с мотива „поради усложнената политическа обстановка”.

Позицията на Павел Найденов

В интервю пред в. „Шоу” през януари 2015 г., още преди да бъде обявена неговата принадлежност към Държавна сигурност при проверката на организаторите на хазартни игри, на въпрос искали ли са да го вербуват на агент на ДС Павел Найденов отговаря така:

„Бях такъв човек, че те не се осмеляваха да ми предложат такива работи! Не съм бил агент на ДС! Много пъти са разговаряли с мен, но аз никога не съм си позволявал да топя някого! Вървях малко срещу водата тогава. Бях своенравен и те не ме закачаха. Ако ме питат нещо, съм ги препращал към други: „Аз това не го знам, ето, имам помощници, те ако знаят нещо…”

Веднъж се интересуваха за един техен служител: „Павле, един наш човек, мръсник, излага службите, тука се върти, знаеш ли нещо за него?” Като кажат така – че е мръсник, веднага казвам, че не знам нищо за него. Но… да питат помощниците ми, може те да знаят.”

След огласяване на неговата принадлежност Павел Найденов отрича сътрудничество. Пред сайта vsekiden.com заявява:

„Няма такова нещо! Никога не съм общувал с ДС на такова ниво – да съм сътрудник. Те може да са ме проучвали. Това е друго. Аз съм работил такава работа, че те са се интересували. Нека Комисията по досиетата да каже дали има нещо написано от мен, дали имам подписана декларация за работа там. Ако има такова нещо – пак съм насреща да говоря. Но такова нещо няма!

Не съм имал такава квартира [„СЛАВЯНИ”]. Ако имаше такова нещо с удоволствие бих го признал. Какво от това? Тогава така стояха нещата, че винаги можеха да те принудят да направиш нещо, което не желаеш. Но аз нямам такова нещо.

Не съм разговарял на тема вербуване. Разговарял съм с хора от сигурността, аз не съм ги търсил. Те са ме търсили на принципа на някакви интереси или на приятелството. Аз работех в сферата на обслужването и на търговията и работата ми беше привлекателна за подобни хора. Пием по чаша, приказваме си. Те с удоволствие са се отбивали при мен. Но никой не ме принуждавал. И никой не ме е питал за нищо...

То по онова време службите ти създаваха документ, без да знаеш. Пускат един рапорт до началника, че е разговарял с Павел Найденов. Може и такова нещо да има. Но от моя страна нито подпис. Нищо чудно да са имитирали подписа ми. Де да знам! Аз нищо не съм подписвал! Нямам нищо общо с ДС. Даже аз съм бил против тях.”

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Петко Димитров .

МАНОЛ ВЕЛЕВ

Манол Велев е роден на 9 септември 1959 г. Крупен бизнесмен, участващ в близо 20 фирми и сдружения. От 1986 г. съпруг на Весела Лечева, бивш председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС).

Завършил е Националната спортна академия. Състезател по мотокрос. Кмет-наместник на кв. „Горубляне“.

Започва бизнеса като наемател на общинско кафене. По това време е на 27 години. През 1984 г. Манол Велев, или Мони, както го знаят всички от РСВ – „Ресторанти и спални вагони“, работи като сервитьор в кафе-аперитив „Интер“ в сградата на Централна гара София, до големия ресторант „Лукс“.

Според информационната система „Дакси“ Манол Велев участва в управлението на „Марти-М – Манол Велев“, сдружение „Футболен клуб Вихър“, „Истър-ССМ“ – АД, сдружение“ТК ВВВ-про тенис“, „Бърт билдинг“, „Мартимор“, „Ная инвест“, сдружение „България завинаги“, Дакс медия“, Невекс лизинг“, сдружение „Спортен мотоклуб – мотошмиц рейсинг“, Булгаз системс“, Крииейтив пропъртис“, „Ресторанти и специализирани вагони“. Като собственик участва в „Липник трейдинг“, „Марти – М. Манол Велев“, „Ная инвест“, Дакс-медия“, Корект трасн“, „Невекс лизинг“, „СМ-5“, „Интер пул“ (прекратила дейността си), „Бърт билдинг“, „Профита“, „МРК“, „Мартимор“, „Булгаз системс“ и „Илиянци строй груп“.

С народния представител Румен Ангелов Велев е съдружник във фирмата „Интер – Пул“, бивша „Евро – Пул“, която управлява няколко хотела.

Манол Велев държи няколко заведения чрез фирмите „Рама“ и „Максбол билярд къмпани“, където е заедно с Румен Ангелов.

Велев е едноличен собственик на ЕТ „Марти-М-Манол Велев“, която движи ресторантите му.

В края на декември 2000 г. медиите съобщават, че Манол Велев строи ВИП база за ловен и риболовен туризъм край резервата „Кастракли“. Теренът е закупен от бившето АПК.

През май 2007 г. в. „Експрес“ обявява, че Велев и съдружникът му Петкос Анастасиус са сключили договор за концесия на 16 хиляди декара от крайбрежието на полуостров Ситония- Халкидики за 16 години. Освен плажната ивица двамата взели под аренда и част от гората, за да правят супермодерно ваканционно селище, тенис кортове и развлекателни заведения. Имотът е собственост на Зографския монастир(http://www.portoelea.com/bg) в Света гора-Атон, а сключването на договора-концесия се случва около месец след посещението на вътрешния министър Румен Петков при зографските братя . В делегацията на министъра бил включен и Велев.

Манол Велев е собственик и на малък язовир до село Борино.

Собственик на казина в София и едно във Варна – казиното в хотел „Черно море“. Фирмата му „Корект транс“ ООД държи хотел „Плиска“, в което също има казино. По-късно хотелът е продаден на Химимпорт. За известен период „Корект транс“ ООД държи и маршрутни линии с номера 15, 23 и 26 в София.

Негова собственост е търговски център „Илиенци-2“ е на Манол Велев. „Търговски център Илиянци 2002“ ООД е построен на площ от над 5 хил. m², а застроената е над 2 хил. m². Инвестицията е на стойност 4 милиона лева.

Велев взима терена през 2002 г. с намерението да го развие като алтернативно тържище, но след две години установява, че е на загуба. Около базата в съседство с другия търговски център, познат от години, се разиграват батални сцени. Хората на Манол Велев и тогавашните собственици на тържището „Илиянци“ – братята Кирил и Георги Домусчиеви, спорят за паркоместа, тротоари, колонки.

През декември 2005 г. Велев получава предложение да продаде търговския център. Кандидат-купувачи са новите собственици на „Илиянци“ руснаците Паата Гамгонеишвили, Роланд Исаев и Йосиф Блаошвили. Продавачът и купувачите се разбират за разсрочено плащане, което би трябвало да продължава до 2007 г.

Неофициално се твърди, че Манол Велев има участие в строителството на комплекс „Макси“ на столичното „Симеоновско шосе“.

Велев е едноличен собственик и управител на „Мартимор“ ЕООД, което се занимава с търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и продукти. Прокурист е Валентин Асенов Ковачев.

Простреляният участва с основен дял от 80% и е председател на „Булгаз Системс“ АД. Дружеството е с предмет на дейност ­ разпределение и търговия на газообразни горива.

Велев е управител на строителното дружество „Криейтив пропъртис“ ООД. По една трета в него държат фирмите „БиТу Би“, „Епос“ и „Рея“.

Манол Велев участва в управлението на „Истър-ССМ“ АД, като представител на „Корект Транс“ ООД. Дружеството е с предмет на дейност ­производство на каросерии за автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Чрез фирмата си „Дакс медия“ бизнесменът издава списанията „Бела“ и „Аз“, което обаче спира след няколко издадени броя. Той е собственик и на радио „Спорт“, което основава през 2001 г. Помещенията на радиото се намират в сектор „В“ на Националния стадион „Васил Левски“. През 2004 г. обаче стопанинът на стадиона – „Национална спортна база“ ЕАД в лицето на директора си Марио Примджанов, ги запечатва под предлог, че не са плащани наемите. Радио „Спорт“ се премества в хотел „Плиска“, но скоро след това е закрито.^[9]

По това време се задълбочава конфликтът между Весела Лечева, съпруга ѝ Манол Велев и Васил Божков – Черепа, от една страна, и Васил Иванов-Лучано и бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, от друга. В края на 2005 г. радио „Спорт“ е преименувано на „Енерджи“. Наемодателят на радиото е Националната спортна база, която се намира на подчинение на ДАМС, чийто председател е съпругата на Велев – Весела Лечева.

През 2006 г. пък фирмата на Манол Велев „Дакс Медия“, издател на списание „Белла“, откупува от вестник „Футбол“ и издателска къща „Старт“ правата да организира анкетата „Футболист на годината“ за 5 години.

Приватизацията на „Черноморски солници“

През 1997 г. чрез фирмата си „Мартимор“ влиза в държавното предприятие „Черноморски солници“ – Бургас, където придобива дял от 33 процента. Директор на „Черноморски солници“ по време на правителството на БСП е Костадин Буковски. Една година по-късно, през февруари 1998 г., той е задържан в столичното Първо РПУ за измама. Обвиняват го, че е задигнал от наивни граждани 60 000 долара. Приватизацията на „Черноморски солници“ е подготвена от Буковски, а е разрешена от бившия министър Любомир Дачев в нарушение на Закона за приватизация. Оспорена е от министъра на промишлеността в правителството на СДС Александър Божков.

Александър Божков обявява: „Съдът може да реши, че сделката за „Черноморски солници“ е законна, но това няма да промени факта, че тя е неизгодна за държавата и че някой е подарил на Манол Велев „Черноморски солници“ за 20 млн. лв. и 1 багер втора употреба“.

След създаването на АД-то държавата запазва 33% от капитала. Другите двама акционери – „Мартимор“ и американската „Де Ен Ен“ добиват също по около 33%. „Де Ен Ен“ не внася апортните вноски. Според договора те трябва да се поемат от другия акционер. Така на практика „Мартимор“ започва да се разпорежда с около 67% от капитала.

Позицията на изпълнителният директор на „Черноморски солници“ Иван Камбалов е, че заводът осигурява 4% от консумацията на сол в България, следователно не е монополист.

Източване на БДЖ

Велев се включва в източването на БДЖ в края на 90-те години. Тогава той е замесен в т. нар. „горивна схема“, като участва в препродаването на черния пазар на хиляди тонове нафта, купени за нуждите на железниците.

През 2003 г. Манол Велев прави големия си удар – успява да приватизира напълно дружеството „Ресторанти и спални вагони“ АД, което притежава 250 търговски обекта, складови помещения и административни сгради. За периода 2003 – 2007 г. Велев успява да изтъргува над 200 апетитни търговски и складови помещения чрез фиктивни договори за отдаване под наем. Това източване на БДЖ е на стойност над 200 милиона лева.

Горски фонд в Пампорово

През март 2003 г. Върховният административен съд обявява за нищожни две заповеди на бившия земеделски министър Венцеслав Върбанов, свързани с ощетяване на държавните лесничейства в Област Смолян. Едната е за неравностойна замяна на етаж от административна сграда в Хвойна. С втората заповед е извършена замяна на 3.666 дка гора от Проглед с 1.922 дка от горски фонд в Пампорово в полза на собственика Манол Велев.

Участие в организации

Манол Велев е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт от квотата на работодателите. В НОИ Велев представлява Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане“, на който е и председател от 17 март 2006 г. (В съюза заедно са Васил Божков – Черепа, червеният депутат Добромир Гущеров, гл. редактор на „Труд“ Тошо Тошев, собственикът на Дарик радио Радосвет Радев, вицепрезидентът на „Мултигруп“ Стоян Денчев и други. Във „Възраждане“ членуват също Емил Кюлев и Илия Павлов.)

Ангажименти в спорта

Той президент на футболен клуб ПФК Вихър (Горубляне), впоследствие обединил се с Академик (София). Манол Велев е президент и на ПФК Академик София.

Негово хоби е тенисът. През есента на 2002 г. Велев влиза в управата на клуб „BBB Pro Tennis“ с президент Пламен Минчев.

През 2001 г. Велев основава Българска федерация по боулинг, която измества съществуващата федерация по кегли, развивала дотогава боулинга в България. През 2004 г. ощетената федерация успява да осъди на всички инстанции спортното министерство, което е дало лиценз на БФБоулинг, но в нарушение на законите Велев запазва лиценза за себе си.

Велев участва и в сдружение „Спортен мотоклуб – мотошмиц рейсинг“.

Заедно с Иван Славков и съпругата си Весела Лечева работи по проект за Музей на спортната слава.

Велев е сред крупните спонсори на Българска социалистическа партия. За кампанията на Георги Първанов в президентските избори през 2006 г. „ДАКС-медия“, 90% от която са на Манол Велев, е дарила сумата от 25 000 лв. Търговски център „Илиянци“, в който Велев е съдружник, е дарил още 25 000 лв. Данните са от отчета на инициативния комитет пред Сметна палата . Велев е дарил и 10 000 лева на БСП, става ясно от финансовия отчет на партията за 2006 г.

На 11 юли 2007 г. един наемен убиец изпрати куршум в тила на известния бизнесмен Манол Велев на стълбите пред офиса му на столичната улица "Мизия". И до днес е в кома. Премиерът Сергей Станишев осъжда покушението, определяйки го като „нахално покушение от страна на организираната престъпност“. 10 години мократа поръчка срещу Манол Велев продължава да е зловещ призрак за МВР!

Планираната екзекуция целеше да прекъсне земния път на един от най-крупните предприемачи в страната. И частично успя, пише Блиц.

Велев все още не е дошъл в съзнание, въпреки титаничните усилия на десетки светила в медицината от цяла Европа.Тогава вътрешен министър бе Румен Петков, а Костов и депутатите му използваха трагедията, за да го извикат в парламента, за обяснения как и защо се е разразила стрелбата.
По столичните улици почерня от тежковъоръжени барети, които започнаха безцелни проверки на лъскави коли.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Павел Найденов.