сряда, 15 февруари 2017 г.

ПАВЕЛ НАЙДЕНОВ



Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува историята на унищоженото досие на Павел Найденов, бащата на президента на „Мултигруп” Илия Павлов. Неговата принадлежност към Държавна сигурност беше обявена от Комисията по досиетата миналата седмица при проверката на едноличните търговци, които организират хазартни игри, както и на членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри.
В случая той е проверен в качеството си на член на Съвета на директорите на „Гранд хотел Варна” и на неговия Надзорен съвет. „Гранд хотел Варна” в курорта „Св. Константин и Елена” до Варна беше закупен при приватизацията през 90-те години на ХХ от „Мултигруп”.
Павел Найденов е известен като ресторантьор и управител на заведения за обществено хранене преди 10 ноември 1989 г., а след това като бизнесмен.

Образование и работа в МНО
Завършва техникума по обществено хранене в столицата. След това остава в София, въпреки че няма софийско жителство. Кандидатства за работа при военните. Назначен е на работа в стола на Министерството на народната отбрана на  ул. „6-ти септември” №23. Организира и бюфет на стадион „Народна армия”.
Започва да тренира борба. Става армейски шампион при 57 кг. В казармата го взимат в Спортната рота. След това започва работа в ресторант „Москва”, където отговаря за студената кухня. По собствените му думи по това време е и комсомолски секретар.

Ресторантьор при соца
По-късно е назначен за управител на ресторант „Червено знаме” на бул. „Витоша”. Тогава вече е семеен и с деца.
През 70-те и 80-те години на ХХ век става комплексен управител на известното по това време в столицата заведение за обществено хранене – закусвалня „Попското”. По думите му от МВР му дават законно притежаван пистолет – „такава ми беше работата, занимавах се с много пари”. След лукса да кара няколко западни автомобили като „Опел”, „Фолксваген” идва ред и на бял „Мерцедес” дизел.
Малко преди 10 ноември 1989 г. комунистическата власт започва да отдава заведения под аренда. Павел Найденов става арендатор на едно от тях  в центъра на София срещу Съдебната палата, като по собствените му обяснения  по това време плаща годишна аренда 600 000 лв. „Рискувах, подписах договор и го взех. Направих го денонощно”, заявява той.

Съветник на Илия Павлов
По думите му Илия Павлов се допитва до него да започне частен бизнес, „след като разрешиха малко частната инициатива”. Така през 1988 г. е създадена кооперацията „Мултиарт”, в която освен Илия Павлов участват и още 6 души.
Освен, че първоначално се проявява като състезател по борба в ЦСКА Илия Павлов, който завършва спортното училище, е комсомолски секретар в „Спортни имоти” към БСФС, а след това е инструктор на „Левски Спартак”, където обучава дипломати от МВнР по самоотбрана. След това е назначен в отдел „Културни връзки” към ЦК на БКП. След откриването на „Мултиарт” баща му го съветва да напусне административната работа в ЦК.

След промените – в корпорацията на сина си
След промените Павел Найденов подпомага бизнеса на сина си в създаденото през 1990 г. дружество „Мултиинтернешънъл холдинг”, регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн.
През 2003 г., по време на управлението на НДСВ и ДПС чрез кабинета Сакскобургготски, Илия Павлов е застрелян пред офиса на „Мултигруп” в София от снайперист, а убийството му остава неразкрито.
След убийството му неговото богатство, което се изчислява на около 1,5 млрд. долара, отива при съпругата му Дарина Павлова, разкрита също като съдържател на явочна квартира „АНТЕНА” на Шесто управление на ДС от 1989 г.
Собствен бизнес
След 2003 г. Павел Найденов развива самостоятелен бизнес. Има туристически комплекс в Божурище, разполагащ с два тенис корта и басейн. Притежава фабрика за лещи в Суходол и ресторант с фитнес в центъра на столицата, а така също магазин и къща в Долни Богров.
По собствените му думи „гледам да действам по това, което съм правил винаги. Имаме 5000 места леглова база. Работя активно, имаме си хора, които управляват хотелите. Резултатите са добри, участваме активно в туризма. Грижим се за „Хотел България”, хотел „Рила” в Боровец, „Интернационал” на Златни пясъци, „Гранд хотел Варна”.

Съдържател на явочна квартира „СЛАВЯНИ”
Павел Найденов е вербуван от Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия през ноември 1981 г. Привлечен е на идейно-политическа основа. Според запазения в картотеката на ДС по това време той е член на БКП.
Регистриран е като съдържател на явочна квартира към отдел 02 „Борба с идеологическата диверсия сред младежта и спорта и чуждестранните студенти” на Шесто управление. Впоследствие на ръка върху картона му с химикал е нанесен отдел 09 „Обезпечаване на средствата за масова информация, спорта и туризма”.


Картонът (лице и гръб) на Павел Найденов в Шесто управление на ДС | Източник: comdos.

Свален е от оперативен отчет през декември 1987 г. Досието му е унищожено през 1990 г. при тайното прочистване на архивите на Държавна сигурност от БКП/БСП, утвърдено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев с мотива „поради усложнената политическа обстановка”.



Позицията на Павел Найденов
В интервю пред в. „Шоу” през януари 2015 г., още преди да бъде обявена неговата принадлежност към Държавна сигурност при проверката на организаторите на хазартни игри, на въпрос искали ли са да го вербуват на агент на ДС Павел Найденов отговаря така:
„Бях такъв човек, че те не се осмеляваха да ми предложат такива работи! Не съм бил агент на ДС! Много пъти са разговаряли с мен, но аз никога не съм си позволявал да топя някого! Вървях малко срещу водата тогава. Бях своенравен и те не ме закачаха. Ако ме питат нещо, съм ги препращал към други: „Аз това не го знам, ето, имам помощници, те ако знаят нещо…”
Веднъж се интересуваха за един техен служител: „Павле, един наш човек, мръсник, излага службите, тука се върти, знаеш ли нещо за него?” Като кажат така – че е мръсник, веднага казвам, че не знам нищо за него. Но… да питат помощниците ми, може те да знаят.”
След огласяване на неговата принадлежност Павел Найденов отрича сътрудничество. Пред сайта vsekiden.com заявява:
„Няма такова нещо! Никога не съм общувал с ДС на такова ниво – да съм сътрудник. Те може да са ме проучвали. Това е друго. Аз съм работил такава работа, че те са се интересували. Нека Комисията по досиетата да каже дали има нещо написано от мен, дали имам подписана декларация за работа там. Ако има такова нещо – пак съм насреща да говоря. Но такова нещо няма!
Не съм имал такава квартира [„СЛАВЯНИ”]. Ако имаше такова нещо с удоволствие бих го признал. Какво от това? Тогава така стояха нещата, че винаги можеха да те принудят да направиш нещо, което не желаеш. Но аз нямам такова нещо.
Не съм разговарял на тема вербуване. Разговарял съм с хора от сигурността, аз не съм ги търсил. Те са ме търсили на принципа на някакви интереси или на приятелството. Аз работех в сферата на обслужването и на търговията и работата ми беше привлекателна за подобни хора. Пием по чаша, приказваме си. Те с удоволствие са се отбивали при мен. Но никой не ме принуждавал. И никой не ме е питал за нищо...
То по онова време службите ти създаваха документ, без да знаеш. Пускат един рапорт до началника, че е разговарял с Павел Найденов. Може и такова нещо да има. Но от моя страна нито подпис. Нищо чудно да са имитирали подписа ми. Де да знам! Аз нищо не съм подписвал! Нямам нищо общо с ДС. Даже аз съм бил против тях.”

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Петко Димитров .

Няма коментари:

Публикуване на коментар