Две години и половина затвор за фараона Иво Недялков
08.04.2011
Собственикът на скандалната пирамида "Ийст уест интернешънъл" Иво Недялков ще лежи в затвора две години и половина. Това стана ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС), публикувано днес на сайта. ВКС обаче връща за ново разглеждане постановената конфискация на 1/6 от имуществото му.
Върховните съдии потвърждават решението на Софийския апелативен съд за пет години затвор за Недялков, но от нея се приспадат 2.5 години вече излежани от фараона в България и Франция. Сега въззивната инстанция ще трябва да се произнесе наново само за конфискацията на имуществото му.
Аферата започва на 25 февруари 1993 г., когато фараонът Ива Недялков регистрира в Софийския градски съд "Ийст Уест интернешънъл холдинг груп" АД. Целта на дружеството е да развива стопанска дейност и да извършва финансови сделки. В документите по регистрацията бъдещият фараон фигурира като член на управителния съвет на "Ийст Уест", но според устава на дружеството само той има право да оперира с паричните му постъпления.
Веднага след регистрацията на "Йист Уест" неговият стопанин започва масирана PR-кампания, която по своя мащаб е уникална за новодемократична България: стандартни рекламни публикации, платени репортажи и интервюта, организиране на благотворителни акции и т. н.
Обещанието, с което Иво Недялков зариби хората бе: за всеки лев в "Ийст Уест интернешънъл холдинг груп" всеки вложител получава... "несметно богатство". Пусната е и още една, допълнителна стръв: хората не просто дават парите си срещу определена лихва, а стават... акционери в "Йист Уест" и получават временни удостоверения за привилегировани акции. В устава на "пирамидата" обаче фигурира текст, за който вложителите изобщо не подозират: ако дружеството приключи годината на червено, дивиденти и лихви не се изплащат. В края на 1993 г. Иво Недялков отчита загуби в размер на 9.162 млн. тогавашни лева, но това не стряска вложителите.
Новата 1994 г. започва така, както приключва старата: хората продължават да се тълпят пред офисите на "Ийст Уест интернешънъл холдинг груп" и да влагат парите си в пирамидата, а фараонът да трупа загуба след загуба и да не връща обратно и една стотинка.
В началото на октомври 1994 г. "акционерите" на ИвоНедялков започват да се опомнят и да си искат обещаните печалби. За да укроти надигащия се гняв, "Ийст Уест" започва да изплаща лихви и дивиденти, но съотношението е следното: за периода 25 февруари 1993 г. - 1 октомври 1994 г. в джобовете на фараона влизат 205.012 млн. лв., а излизат едва 34.763 млн. лева (тогавашни пари).
Разследването за източването на "Ийст уест интернешънъл холдинг груп" е образувано през 1995 година. Същата година Иво Недялков и съпругата му напускат България и изчезват от полезрението на органите на властта. Недялков е обявен за международно издирване чрез "Интерпол" и на 20 август 1996 г. е задържан във Франция. На 10 септември същата година тогавашният главен прокурор Иван Татарчев праща молба за екстрадиция, в която е посочено, че срещу фараонът е образувано дело по чл. 203 от НК - за длъжностно присвояване. На 26 февруари 1997 г. съдът във Франция уважава молба и два месеца по-късно Недялков е екстрадиран. Установено е, че по време на отсъствието си Иво Недялков е живял основно в Швейцария, Великобритания и Франция.
По време на досъдебното производство Недялков последователно е обвиняван в обсебване, измама и присвояване, като първото му обвинение е повдигнато през май 1996 г., а последното - през 1999 година.
От 1995-а до края на 1999 г. прокуратурата връща делото за доразследване три пъти. В началото на 2000 г. следствието прави четвърти опит и успява: Софийската градска прокуратура (СГП) внася обвинителния акт срещу Недялков в Софийския градски съд (СГС). Делото е разпределено на съдия Мая Цонева, на 2 май 2001 г. то стартира, а Иво Недялков трябва да отговаря пред закона "само" за длъжностно присвояване (чл. 203 от Наказателния кодекс). Излъганите към онзи момент хора са 5253 души.
На 15 септември 2004-а Иво Недялков е осъден на осем години зад решетките, но за... измама. Причината - в хода на съдебния процес доказателствата за длъжностно присвояване не издържат и обвинението срещу фараона е преформулирано.
И двете страни сезират Софийския апелативен съд – прокуратурата протестира, а защитата обжалва. Обвинителите искат Иво Недялков да лежи за длъжностно присвояване, а адвокатите настояват той да бъде оправдан. На 1 юли 2005 г. САС обяви фараона Недялков за невинен по всички обвинения.
В законоустановения 15-дневен срок държавното обвинение протестира решението на САС пред Върховния касационен съд. Според прокуратурата въззивната инстанция е допуснала нарушения на материалния закон (Наказателния кодекс) и за това оправдателната присъда трябва да бъде отменена, а делото върнато в Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Няколко седмици по-късно прокуратурата пуска до ВКС и допълнение към протеста си, според което е нарушен и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
На 27 февруари 2006 г. делото във ВКС започва, а представителят на държавното обвинение Петър Раймундов обяснява кои норми са нарушени и защо делото трябва да бъде върнато в Софийския апелативен съд.
Седем месеца по-късно ВКС излиза с определение, с което... не допуска за разглеждане протеста на Софийската апелативна прокуратура. Така оправдателната присъда влезе в сила.
През 2006 г. новият тогава главен прокурор Борис Велчев внесе искане за възобновяване на делото срещу фараона. ВКС го уважи, отмени присъдата и върна делото на долната инстанция с указания за прилагане на закона. Върховните съдии упрекнаха апелативния съд, че едностранно е приел защитната теза на Недялков.
Въззивната инстанция не можеше да не се съобрази с указанията на върховните съдии, които са задължителни за него. А те са основно в прилагането на текста за длъжностното присвояване.
Така на 20 май миналата година Софийският апелативен съд призна Недялков за виновен и го осъди на пет години затвор. Според магистратите през периода 1993-1994 г. той е присвоил от жертвите си 38 млн. лева.
Сумата е близо четири пъти по-малко от действителната, защото съдът е приел, че само за тази част има доказателства. Присъдата предвижда и конфискацията на скромната 1/6 част от неговото имущество, която се отнема в полза на държавата. Освен това Недялков бе лишен от правото да заема ръководна държавна, обществена и финансово-отчетническа длъжност през следващите шест години. Трябва да плати и 15 000 лв. разноски по делото.
Върховните съдии потвърждават решението на Софийския апелативен съд за пет години затвор за Недялков, но от нея се приспадат 2.5 години вече излежани от фараона в България и Франция. Сега въззивната инстанция ще трябва да се произнесе наново само за конфискацията на имуществото му.
Аферата започва на 25 февруари 1993 г., когато фараонът Ива Недялков регистрира в Софийския градски съд "Ийст Уест интернешънъл холдинг груп" АД. Целта на дружеството е да развива стопанска дейност и да извършва финансови сделки. В документите по регистрацията бъдещият фараон фигурира като член на управителния съвет на "Ийст Уест", но според устава на дружеството само той има право да оперира с паричните му постъпления.
Веднага след регистрацията на "Йист Уест" неговият стопанин започва масирана PR-кампания, която по своя мащаб е уникална за новодемократична България: стандартни рекламни публикации, платени репортажи и интервюта, организиране на благотворителни акции и т. н.
Обещанието, с което Иво Недялков зариби хората бе: за всеки лев в "Ийст Уест интернешънъл холдинг груп" всеки вложител получава... "несметно богатство". Пусната е и още една, допълнителна стръв: хората не просто дават парите си срещу определена лихва, а стават... акционери в "Йист Уест" и получават временни удостоверения за привилегировани акции. В устава на "пирамидата" обаче фигурира текст, за който вложителите изобщо не подозират: ако дружеството приключи годината на червено, дивиденти и лихви не се изплащат. В края на 1993 г. Иво Недялков отчита загуби в размер на 9.162 млн. тогавашни лева, но това не стряска вложителите.
Новата 1994 г. започва така, както приключва старата: хората продължават да се тълпят пред офисите на "Ийст Уест интернешънъл холдинг груп" и да влагат парите си в пирамидата, а фараонът да трупа загуба след загуба и да не връща обратно и една стотинка.
В началото на октомври 1994 г. "акционерите" на ИвоНедялков започват да се опомнят и да си искат обещаните печалби. За да укроти надигащия се гняв, "Ийст Уест" започва да изплаща лихви и дивиденти, но съотношението е следното: за периода 25 февруари 1993 г. - 1 октомври 1994 г. в джобовете на фараона влизат 205.012 млн. лв., а излизат едва 34.763 млн. лева (тогавашни пари).
Разследването за източването на "Ийст уест интернешънъл холдинг груп" е образувано през 1995 година. Същата година Иво Недялков и съпругата му напускат България и изчезват от полезрението на органите на властта. Недялков е обявен за международно издирване чрез "Интерпол" и на 20 август 1996 г. е задържан във Франция. На 10 септември същата година тогавашният главен прокурор Иван Татарчев праща молба за екстрадиция, в която е посочено, че срещу фараонът е образувано дело по чл. 203 от НК - за длъжностно присвояване. На 26 февруари 1997 г. съдът във Франция уважава молба и два месеца по-късно Недялков е екстрадиран. Установено е, че по време на отсъствието си Иво Недялков е живял основно в Швейцария, Великобритания и Франция.
По време на досъдебното производство Недялков последователно е обвиняван в обсебване, измама и присвояване, като първото му обвинение е повдигнато през май 1996 г., а последното - през 1999 година.
От 1995-а до края на 1999 г. прокуратурата връща делото за доразследване три пъти. В началото на 2000 г. следствието прави четвърти опит и успява: Софийската градска прокуратура (СГП) внася обвинителния акт срещу Недялков в Софийския градски съд (СГС). Делото е разпределено на съдия Мая Цонева, на 2 май 2001 г. то стартира, а Иво Недялков трябва да отговаря пред закона "само" за длъжностно присвояване (чл. 203 от Наказателния кодекс). Излъганите към онзи момент хора са 5253 души.
На 15 септември 2004-а Иво Недялков е осъден на осем години зад решетките, но за... измама. Причината - в хода на съдебния процес доказателствата за длъжностно присвояване не издържат и обвинението срещу фараона е преформулирано.
И двете страни сезират Софийския апелативен съд – прокуратурата протестира, а защитата обжалва. Обвинителите искат Иво Недялков да лежи за длъжностно присвояване, а адвокатите настояват той да бъде оправдан. На 1 юли 2005 г. САС обяви фараона Недялков за невинен по всички обвинения.
В законоустановения 15-дневен срок държавното обвинение протестира решението на САС пред Върховния касационен съд. Според прокуратурата въззивната инстанция е допуснала нарушения на материалния закон (Наказателния кодекс) и за това оправдателната присъда трябва да бъде отменена, а делото върнато в Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Няколко седмици по-късно прокуратурата пуска до ВКС и допълнение към протеста си, според което е нарушен и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
На 27 февруари 2006 г. делото във ВКС започва, а представителят на държавното обвинение Петър Раймундов обяснява кои норми са нарушени и защо делото трябва да бъде върнато в Софийския апелативен съд.
Седем месеца по-късно ВКС излиза с определение, с което... не допуска за разглеждане протеста на Софийската апелативна прокуратура. Така оправдателната присъда влезе в сила.
През 2006 г. новият тогава главен прокурор Борис Велчев внесе искане за възобновяване на делото срещу фараона. ВКС го уважи, отмени присъдата и върна делото на долната инстанция с указания за прилагане на закона. Върховните съдии упрекнаха апелативния съд, че едностранно е приел защитната теза на Недялков.
Въззивната инстанция не можеше да не се съобрази с указанията на върховните съдии, които са задължителни за него. А те са основно в прилагането на текста за длъжностното присвояване.
Така на 20 май миналата година Софийският апелативен съд призна Недялков за виновен и го осъди на пет години затвор. Според магистратите през периода 1993-1994 г. той е присвоил от жертвите си 38 млн. лева.
Сумата е близо четири пъти по-малко от действителната, защото съдът е приел, че само за тази част има доказателства. Присъдата предвижда и конфискацията на скромната 1/6 част от неговото имущество, която се отнема в полза на държавата. Освен това Недялков бе лишен от правото да заема ръководна държавна, обществена и финансово-отчетническа длъжност през следващите шест години. Трябва да плати и 15 000 лв. разноски по делото.
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Симеон Пешов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар