понеделник, 11 януари 2016 г.

ОГНЯН ДОНЕВ


Строители на капитализма: Огнян Донев – новият бос на кръга „Капитал”

|29.10.2013


Строители на капитализма: Огнян Донев – новият бос на кръга „Капитал”
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Той е студен, необщителен, не обича журналистите и интервютата, макар че когато му наложат интересите, знае как да защити позицията си. Облича се в сиво, не обича да е в центъра на общественото внимание, макар че бе спряган дори за премиер на служебния кабинет тази пролет. Милионите си е спечелил от лекарства, но не е фармацевт. Той е Огнян Донев, новият лидер на кръга „Капитал”.
Донев е роден в края на 1957 г., и както повечето от новите икономически господари на България, не в обикновено трудово или селско семейство. Роден е в Берлин. Баща му е свързан с Държавна сигурност и работи зад граница като търговски представител, а по-късно и като директор на едно от създаваните през 80-те години задгранични дружества, станали известни след 1990 година като канали за източване на държавни пари. Така че Оги, както по-късно стана известен от разговорите си по скайп с една журналистка, получава шанс, още с раждането си, като част от висшата номенклатура на режима на Тодор Живков.
Произхода му отваря врати, затворени за обикновените българи, за които дори екскурзия в в чужбина бе мираж. Донев обаче не само пътува и расте на Запад, но и
завършва колежи в Западна Германия и Австрия. Там той се подготвя да продължи пътя на баща си. На тази мисъл навежда и фактът, че в България е приет  „Международни икономически отношения” във Висшия икономически институт „Карл Маркс” в София. По-късно- през 1986 година – защитава докторска степен по икономика в Берлин.
 Това образование, заедно с владеенето на немски език, сочат бъдещата кариера на младия Донев – търговски представителства в немскоезичния свят и разбира се, втора специалност в службите на външното разузнаване. До настъпването на този момент той живее заедно със семейството си в чужбина, следвайки назначенията на баща си. На 29 години вече е доктор по икономика и получава първия висок държавен пост в България – съветник в Министерски съвет и то не на кого и да е, а  на самия свой адаш, на  силния човек по онова време в икономиката на Живковска България – Огнян Дойнов. Преди това, за да натрупа опит, той минава през няколко асоциации и Министерството на икономиката. Но скок в кариерата му е именно работата с любимеца на Тодор Живков - Дойнов.
 Огнян Дойнов е една от знаковите фигури на прехода, който успя да напусне навреме страната след промените през 1989 година и да оглави икономически тръст във Виена. Оттам той е управлявал, според запознати с тйните на прехода, парите на партията-майка, изнесени и останали в задграничните дружества. Никой от заелите се след 1990 година политици да разследват дейността на тези дружества нямаше дори и частичен успех, тайната на откраднатите и после върнати вероятно у нас пари под формата на „чуждестранни инвестиции” остава строго секретна и днес. Огнян Дойнов е считан и за втория човек в БКП след Андрей Луканов, който направлява потоците пари към верни на системата хора, по-известни като „червените куфарчета”.
 
На този човек става съветник бъдещият роден милионер и фармацевт номер едно на демократична България през 1987 година. До Дойнов той изкарва три години и напуска през 1990 година, когато БКП/БСП официално, но не и реално, излиза от властта.
 
Самият Донев разказва, че след като напуснал Министерски съвет през 1990 година, попаднал във вихъра на зараждащият се малък български бизнес
и започнал да продава бонбони и дъвки, въртял и гаражна търговия през 90-те години на м.в. Първият си удар направил с автомати за детски игри, които внесъл от Запад, ползвайки стари връзки в Германия. Не че забогатял, но просто си изкарвал хляба в онези луди години на постоянно растяща инфлация. Но това очевидно не е продължило дълго, защото изведнъж, някъде около 1993 г. бъдещият милионер започнал да търгува с черни метали, които изнасял от Кремиковци в Германия.
 За онези, които не помнят или не знаят нищо за този мътен и неясен период от натрупването на капитали в България ще припомним, че средата на 90-те години е времето, когато у нас все още има голяма държавна собственост и е създадена и успешно работи схема за източването на държавните гиганти от частни структури. Конкретно, за металургичния гигант „Кремиковци” това се върши от една компания на „Мултигруп” - „Интерстийл трейдинг”, на входа и изхода на предприятието. Няма как човек да търгува с това държавно предприятие, ако не е част от схемата. Точно в този момент Огнян Донев започва да изнася продукция на комбината на Запад и то, по негово признание, в конкуренция с Валентин Захариев, бъдещият приватизатор за 1 долар на „Кремиковци”. И това не е епизодична сделка,  а продължава през целия период от 1993 до 1996 година. Очевидно, някой е вкарал Донев в схемата на мултаците и той се е вписал в нея, използвайки лични контакти в Германия. Нека припомним и това, че идеята на схемата за източване на държавните предприятия по онова време има ясна цел – сриването им финансово и след това приватизация за без пари. Което и става с „Кремиковци”. Така че сълзливата история за момчето, което намерило ябълка, продало я, с парите купило две, и така нататък до първия милион не може да заблуди никого.
 Истинският възход на Огнян Донев започва през 1997 година, по времето на пълната „синя” власт в България, когато правителството, парламентът и президентството са под контрола на СДС. Съвпадение или не, това е периодът, в който натрупват своите състояния и другите двама близки до Донев бизнесмени от нов, капиталистически тип – Иво Прокопиев и Любомир Павлов.
 
Първата крачка към милионите
Донев прави през лятото на 1998 година, когато приватизира държавното предприятие – „Унифарм”. Според разпространяваната от самия него легенда, към 1997 година в бизнеса с черни метали започнала криза и той се отказал от него. След това видял възможност да купи една фабрика за лекарства и я използвал. Поетично и красиво, но далеч от истината. Да се направи такъв завой в бизнеса – от търговия с черни метали към производство и продажба на лекарства без фармацевтично образование, не е обичайно и често срещано явление. Донев обаче го прави в рамките на една-две години и това подсказва, че някой му е дал насоката, както и средствата, за да навлезе в една непозната територия. Може би моментът на преминаване от резервния в действащия списък на родните милионери е дошъл.
 Годината е 1998. Начело на правителството в София е Иван Костов, а негов икономически министър е покойният вече Александър Божков. Страната е във валутен борд, парите в обръщение са малко, спестяванията на милиони българи са изгорели яко дим в банковите фалити през 1996/97 година. Сините започват бърза и евтина за някои приватизация на останалите държавни предприятия, като въвеждат нови правила, различни от Виденовата „масова приватизация”. На дневен ред излизат РМД-тата или работническо-мениджърски дружества. Те получават лъвския пай от държавната собственост, макар че нито са работнически, нито мениджърски, а просто форма за предаване на активи за милиарди левове на свои хора. Един от тези нови любимци на съдбата е икономистът, бившият съветник на Огнян Дойнов, немският възпитаник Огнян Донев.
 
Накратко, Донев  приватизира "Унифарм" чрез РМД.

Според неговите собствени думи, това е била трудна сделка, защото е трябвало да намери 60 000 долара, за да я реализира. Очевидно обаче трудността е била преодоляна, парите-намерени и сделката извършена. Нека поразсъждаваме върху тази първа крачка в бизнеса с лекарства на кандидат-милионерът. Сумата от 60 000 през 1998 година е наистина сериозна. По онова време апартамент от 60 кв.м. в престижен софийски квартал се оценява около 15-16 хиляди долара.
 Не можеше и да се вземе кредит, защото нито една от оцелелите банки не даваше кредит на неизвестни хора без двойно и тройно обезпечение, нито на новосъздадени фирми, да не говорим за РМД-та. Ако Донев имаше тези пари от спестявания и бизнес, той щеше да се включи в масовата приватизация, както направиха Николай Банев и Илия Павлов, да обере боновете на наивните си съотечествениции  и да купи с тях държавни предприятия. Това, че не го е направил означава, че такава сума не е била на негово разположение. Но все пак я намира и през 1998 г. успешно приватизира „Унифарм”. Икономистът става производител на лекарства. Две години по-късно купува "Софарма" и в момента изнася лекарства в 32 държави по света.

Изглежда лесно, но не е. Всъщност, за да стигне до това, новият милионер прави редица гимнастики в бизнеса, които в нормалните държави обикновено завършват със съдебен процес. Но не и тук. Всъщност това е пример за истинско задкулисие.
 
Покупката на „Софарма"
 
се извършва по по вече проработилата обичайна схема - създаване на работническо-мениджърско дружество и запасяване с компенсаторки. Налице е и третият елемент, характерен за почерка на ловките раздържавители от епохата на кабинета на СДС - приватизираното дружество е достатъчно богато, така че купувачът може да го изплати с парите, които ще завари.
„Софарма" е точно такова държавно дружество, което  има отлични финансови резултати и солидна позиция на местния пазар. За 1998 г. печалбата й официално възлиза на  23 млн. лв., а за следващата 1999 г. - когато вече е частна, тя пада на 12 млн. лв. По сметките на предприятието при раздържавяването са налични около 10 млн. долара. Дружеството има да получава 26 млн. долара от клиенти, а от своя страна няма дългосрочни задължения. Още през 1998 г. малък държавен дял - няколко процента, от „Софарма" е пуснат за приватизация през прохождащата фондова борса и в един момент цената достига рекордните 73 лева за акция.
Това поражда интерес от страна на ирландската компания „Нова текнолъджи", която вероятно е поканена да купи дружеството. Така се стига до договор с  Агенцията за приватизация  за продажбата на 67% от капитала срещу 32 млн. долара платими в брой. Сделката обаче не става, тъй като със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков от баланса на дружеството са извадени сгради и машини, което чувствително намалява реалната цена на „Софарма". Ирландците се чувстват измамени и настояват първоначално договорената сума да бъде намалена до 23.8 млн. долара, а разликата до 32 млн. долара да бъде инвестирана в дружеството, но държавата е непреклонна. Към края на годината сделката е развалена и „Софарма" пак се озовава на тезгяха.
През май 2000 г. за първи път започва да се говори за интерес към повторната приватизация на фармацевтичния гигант от Работническо-медижърско дружество „Софарма 2000". Според публикации във финансовата преса дружеството преговаря за заем от Общинска банка, с който да плати цената.
Любопитна е разстановката на ключовите кадри за подготвяната схема. Любомир Павлов управлява Общинска банка, а изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП) е Захари Желязков, който по-късно става подсъдим, но не е осъден за приватизаторската си дейност „поради липса на доказателства”. Намесата на Александър Божков също говори за предварителен план, който се осъществява с цел дружеството да стане собственост на когото трябва.
 Малък проблем обаче забавя развитието на схемата. Божков е сменен на поста министър на икономиката от Петър Жотев, който връща „Софарма” в списъка за целева приватизация в опит да замаже далаверите на развихрилите се сини приватизатори поне малко. Ходът на Жотев прави невъзможно купуването на дружеството с компесаторки или за жълти стотинки, тъй като тогава за 1 лев тези записи се даваха 10-15 стотинки. Това става въпреки яростната съпротива на Захари Желязков, което ясно говори за интереса на шефа на агенцията към тази сделка. Заради това си пристрастие и други лъснали далавери приватизатор номер 1 дори губи поста си и е сменен с Левон Хампарцумян.
 Огнян Донев обаче не се отказва да вземе „Софарма” и сменя тактиката – изоставя РМД-то като компрометирана форма и регистрира нова компания специално за сделката - „Елфарма". В него влизат контролираната от Донев „Унифарм" с 40% от дяловете и „Електроимпекс" на бизнесмена Борислав Дионисиев с 60% от дяловете.

Интересът към повторната приватизация на „Софарма"първоначално е голям.

Близо 15 фирми купуват документи за участие в процедурата, но на 9 юни 2000 г. се оказва, че оферти са подали едва четири кандидата. Само два от тях - „Елфарма" и „Балканфарма холдинг", са внесли изисквания депозит от 1 милион долара.
 
Огромният интерес в началото на процедурата и слабият на финала обикновено подсказва, че сделката е готвена за  конкретен купувач.
 
На 16 юни е проведен търгът, а на 4 август се подписва договорът за приватизация на 66.9% от капитала на „Софарма" с дружеството „Елфарма". Достигната цена на търга е 24 млн. долара. Това е същата сума, която първият купувач „Нова текнолъджи" настоя да плати, но министър Божков отхвърля.
 
От АП съобщават, че приватизацията на „Софарма" ще бъде финансирана с кредит на „Елфарма" от Булбанк. За да бъде отпуснат заемът, Общинска банка, където коли и беси Любомир Павлов, предоставя гаранции за 4 млн. долара. Останалите гаранти също са от обръча фирми около Павлов и Донев. С имоти заемът е гарантиран от  БКС-„Средец", „Софстрой" и „Софийски аптеки"- все фирми, прииватизирани от Стефан Софиянски и дадени на верни хора, свързани с Павлов и Донев за смешни пари, платени с компесаторки. Но и в трите дружества към онзи момент общината държи по 25%. Тоест Огнян Донев залага пред банка имущество, което не е само негово, а и общинско и управлявано от усмихнатия кмет на столицата Стефан Софиянски.
 
Оттук нататък всичко е като по ноти и богатството на Огнян Донев расте като снежна топка, търкаляща се по склон, застлан с пари. Част от неговите схеми за увеличаване на паричния поток към собствените му фирми разкрива бившият му съдружник Христо Грозев, който се оказа изигран от тандема Донев-Павлов в сделката за медийната група на ВАЦ Христо Грозев. Според него Донев ощетява държавния бюджет и по-малките акционери в „Софарма” посредством офшорката „Делта сейлс корпорейшън”. С нея той е подписал ексклузивен договор за износ в Русия и Украйна на медикаменти произвеждани от фармацевтичната компания.

Справка в регистъра за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че у нас „Делта сейлс корпорейшън” е регистрирана като неюридическо лице – т.е. няма право да извършва търговска дейност, а само консултантски услуги. Именно такива са записани и в обекта на дейност на дружеството в България. В същото време обаче делът на продукцията на „Софарма”, която се е пласирала на пазарите в Украйна и Русия посредством офшорката, се увеличава главоломно.

През 2007 година 30% от оборота на „Софарма” са минали през „Делта сейлс корпорейшън”. През 2008 г. процентът вече е бил 36,5 на сто, през 2009 г. - 36,6%, а през 2010 г. е нараснал на впечатляващите 39%. Така при общ оборот на „Софарма” от 209 млн. лева за 2010 г. 81 млн. лв. са минали през „Делта сейлс корпорейшън”
Според Грозев е възможно цените, на които „Софарма” продава лекарствата си на офшорката, да са занижени в пъти спрямо тези, на които „Делта сейлс корпорейшън” ги препродава на руския и украинския пазар. В такъв случай фармацевтичната компания декларира по-малка печалба у нас и съответно плаща по-нисък данък, в резултат на което е ощетена хазната. „Ако въпросните 39% от медикаментите, произведени от „Софарма”, отиват към „Делта сейлс корпорейшън” на цена, която е занижена, да речем, 2 пъти спрямо реалната, на която се внасят в Русия, можете да си представите за какво изнасяне на стойност от страната и от акционерите, които са се доверили на ръководството на „Софарма”, става въпрос. Говорим за размери от порядъка на 100 млн. лева годишно”, посочва Грозев, според когото трябва да бъде разследвана връзката между „Софарма” и офшорката „Делта сейлс корпорейшън”. В официалните си отчети „Софарма” не посочва никаква свързаност с „Делта сейлс корпорейшън” освен въпросния договор за износ. В същото време обаче представител на офшорката у нас е Константин Димитров Шаламанов. Той е и член на борда на директорите на дружеството за козметични препарати „Лавена” АД, в което участие има „Софарма”. Според данни от Българската фондова борса през 2007 г. „Софарма” е придобила чрез свързани лица 5,18% от „Лавена”.
И това вероятно е само част от картинката. Както и повечето, забогатели през синьото управление бизнесмени, Огнян Донев се насочва и към други сфери на дейност –
купува медии, земя, имоти, играе на Българска фондова борса,
но доста по-предпазливо и успешно ,отколкото неговия колега Прокопиев. Постепенно започва да проявява и апетити към политиката, бе дори сред спряганите имена за служебен премиер през пролетта на тази година. Зае и мястото на Иво Прокопиев в КРИБ, браншовата структура на кръга „Капитал” след рухването на империята на олигарха-издател. Името му се свързва и с други знакови фигури в този обръч като Саша Безуханова, Стефан Шарлопов, Мими Виткова. Докъде ще стигне, е трудно да се прогнозира. Донев получи малък, но много показателен урок от Бойко Борисов, когато се опита да се намеси на медийния пазар у нас с покупката на ВАЦ-овите вестници. Не е ясно дали част от империята не отиде именно във владение на Борисов, както твърдят някои слухове. Тогава бе подгонен от прокуратурата за пране на пари и се принуди да продаде собствеността си в медийната група, но едва ли се е отказал от мераците си напълно. Сега очевидно заиграва с противниците на кабинета Орешарски и вероятно се стяга за следващите избори с някои от новите политически формации- Реформаторски блок или структури, които тепърва ще се появяват в общественото пространство. Бъдещето ще покаже дали има амбиции в изпълнителната власт и доколко е способен да ги реализира. Но че е сред най-богатите хора в България, това не подлежи на никакво съмнение.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря - Цеко Минев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар