Красимир Друмев – агентът си измисли нова легенда
16.02.2009
Преди време писахме за Красимир Друмев. Бяхме кръстили материала “Агентът, който ни учи как да живеем”. Посветен беше на огласяването на досието му от Комисията по разследване на документите на бившата Държавна сигурност. Всички подробности са качени дори на сайта на парламента.
И докато ние с вас си пишем и си четем, човекът измислил своята нова легенда.
Сега пък не бил издател, ами бил “създател на светската журналистика у нас”, макар да признава, че сам по себе си не е светски журналист.
Естествено тези дивотии ни попаднаха в негово интервю в едно от списанията, които управлява.
Ха-ха!
Само чуйте какви били основанията на Друмев?
Бил създал списанието си през 1993 г. Слава Богу, приложени са и корици. Те показват кражбите на чужди снимки и информации, отпечатвани по онова време на нещо като тоалетна хартия. На това ли му се казвало светска журналистика? Гледай ти!
Напомняме на уважаемата аудитория, че все пак у нас от десетилетия съществува списание Паралели на БТА.
Истинският старт на модерната светска журналистика пък е преди 18 години и половина. През есента на 1990 г., докато Друмев още е действащ агент на Шесто управление – тайната комунистическа полиция, Георги Кузмов започна издаването на вестник Хайлайф.
Редакторът на вестника Аглая Коцева – после основател на новините в бТВ, наистина постави основите на светската журналистика. Появиха се хрониките на Евгени Минчев, Игор Марковски и Кристина Патрашкова. Те бяха информативни, иронични, забавни и изключително пикантни.
През 1991 -1992 г. пак в Хайлайф, в аристократичната редакция на ул. Леонардо да Винчи в сърцето на стара София се появиха и “втора смяна” светски писачи. Сред тях попадат сегашни издатели на всекидневниици, програмни директори в национални телевизии и дори горещата Венета Райкова.
Толкова по въпроса с историята. Истинската история, която няма как да помнят нито агентите на ДС, нито техните служители, които до вчера сервираха кафенце на медийни босове в изпълнение на служебните си задължения на келнерки.
Да се върнем на светската журналистика, практикувана от “основателя”. Точно Венета Райкова, за която стана дума, е голям срам за Друмев и неговите издания.
След като веднъж излъгаха за нейна връзка с певец, каквато не е имало и категорично им бе обяснила това, но не го прочетохме в изданието, тя престана да комуникира с тях. Съвсем правилно, между другото, по преценка на мнозина.
Наложи се преди последния Биг Брадър списанието, публикувало интервюто на Друмев, да открадне от сайта на конкурента си СЛАВА снимка на Райкова. Причината – водещата на Горещо и Малката сестра просто не щеше да дава образа си на “основателя на светската журналистика”.
Разбира се, всичко това няма да се размине на агента, който продължава да ни учи как да живеем. Адвокатите налазиха неговото “почти култово” по собственото му определение издание.
В което според него, “за разлика от жълтата преса”, не си “измисляли”, не лъжели, не крадяли.
Който лъже - той краде, отговаря Венета Райкова.
Всичко това още веднъж показва, че човек може да бъде добър в нещо – например в донесенията за разказани от колеги вицове, за вредните за строя техни навици и приказки.
Журналистиката обаче, даже човек да си боядиса косата, пак няма да я овладее. Тя просто си е друг занаят.
В него легендите не помагат.
И както се казва: “Само с пари не става...”
И докато ние с вас си пишем и си четем, човекът измислил своята нова легенда.
Сега пък не бил издател, ами бил “създател на светската журналистика у нас”, макар да признава, че сам по себе си не е светски журналист.
Естествено тези дивотии ни попаднаха в негово интервю в едно от списанията, които управлява.
Ха-ха!
Само чуйте какви били основанията на Друмев?
Бил създал списанието си през 1993 г. Слава Богу, приложени са и корици. Те показват кражбите на чужди снимки и информации, отпечатвани по онова време на нещо като тоалетна хартия. На това ли му се казвало светска журналистика? Гледай ти!
Напомняме на уважаемата аудитория, че все пак у нас от десетилетия съществува списание Паралели на БТА.
Истинският старт на модерната светска журналистика пък е преди 18 години и половина. През есента на 1990 г., докато Друмев още е действащ агент на Шесто управление – тайната комунистическа полиция, Георги Кузмов започна издаването на вестник Хайлайф.
Редакторът на вестника Аглая Коцева – после основател на новините в бТВ, наистина постави основите на светската журналистика. Появиха се хрониките на Евгени Минчев, Игор Марковски и Кристина Патрашкова. Те бяха информативни, иронични, забавни и изключително пикантни.
През 1991 -1992 г. пак в Хайлайф, в аристократичната редакция на ул. Леонардо да Винчи в сърцето на стара София се появиха и “втора смяна” светски писачи. Сред тях попадат сегашни издатели на всекидневниици, програмни директори в национални телевизии и дори горещата Венета Райкова.
Толкова по въпроса с историята. Истинската история, която няма как да помнят нито агентите на ДС, нито техните служители, които до вчера сервираха кафенце на медийни босове в изпълнение на служебните си задължения на келнерки.
Да се върнем на светската журналистика, практикувана от “основателя”. Точно Венета Райкова, за която стана дума, е голям срам за Друмев и неговите издания.
След като веднъж излъгаха за нейна връзка с певец, каквато не е имало и категорично им бе обяснила това, но не го прочетохме в изданието, тя престана да комуникира с тях. Съвсем правилно, между другото, по преценка на мнозина.
Наложи се преди последния Биг Брадър списанието, публикувало интервюто на Друмев, да открадне от сайта на конкурента си СЛАВА снимка на Райкова. Причината – водещата на Горещо и Малката сестра просто не щеше да дава образа си на “основателя на светската журналистика”.
Разбира се, всичко това няма да се размине на агента, който продължава да ни учи как да живеем. Адвокатите налазиха неговото “почти култово” по собственото му определение издание.
В което според него, “за разлика от жълтата преса”, не си “измисляли”, не лъжели, не крадяли.
Който лъже - той краде, отговаря Венета Райкова.
Всичко това още веднъж показва, че човек може да бъде добър в нещо – например в донесенията за разказани от колеги вицове, за вредните за строя техни навици и приказки.
Журналистиката обаче, даже човек да си боядиса косата, пак няма да я овладее. Тя просто си е друг занаят.
В него легендите не помагат.
И както се казва: “Само с пари не става...”
http://19min.bg/news/4/9137.html
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Mладен Мутафчийски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар