понеделник, 9 януари 2017 г.

ДИЛЯН ДОРОН



Тайната приватизация на българските банки

Има  една  тайна приватизация, която може да бъде приета като емблема на корупцията в банковата сфера и нейните почти безгранични възможности – и това е опитът за овладяване на ТБ „Биохим“, предприет от Дилян Буновски – Дорон. Този финансов аферист, съден за далавери още преди 10-ти ноември, предприема най-дръзкия ход в историята на банковата корупция, като де факто приватизира една от най-големите държавни банки – чрез подставени фирми и в рамките само на един ден. Както посочва още тогава в. „Капитал“: „Неразумно е да се смята, че някой сам, бил той и с чуждото име Дорон, би тръгнал да приватизира, при това тайно, една от най-големите държавни банки в страната - "Биохим", без да си е осигурил нужната външна (политическа) и вътрешна (в банката) подкрепа.
 Такава подкрепа е осигурена, но въпреки това случаят е фрапиращ – и е сред малкото, които са достатъчно подробно разгледани. Основанията за това са не само и не толкова в самата приватизация, колкото във факта, че банката е приватизирана с парите на научно-техническото разузнаване – или по-точно с милионите долари, останали в неговата фирма „Инко“, след като Научно-техническото разузнаване към Първо главно управление на ДС бива закрито. Разгледана от гледна точка на медиите, тази история изглежда така:
 Смята се, че в операцията участва и "Инко" или поне парите му. Въпреки че за подобна връзка все още няма изнесени формални доказателства. Факт е обаче - и от посочените примери на сложни финансови лупинги - че Буновски-Дорон проявява неотклонен и последователен интерес към държавната фирма, която, вероятно не без предварително проучване, е набелязал за изпомпване. Началото на случая "Инко" - Дорон" е преди около година и половина. На 2 юни 1993 г. с договор за съвместна дейност "Инко" прави смесено дружество "Инкотрейдинг ко." с "Англоимпортекспорт" LTD със седалище остров Ман. Сто млн. лв. са внесени в "Биохим" за създаване на смесеното дружество. Парите са обърнати във валута, сключва се договор за депозит с чуждата компания, представлявана от Никола Консенца - неидентифициран и досега чужденец, за когото се смята, че е едно от групата подставени лица, чрез които действа Дорон. Така 100-те милиона изтичат към данъчния оазис остров Ман по сметките на Дорон. Нови 1 млн. долара отиват в Дороновата "Вандимекс" в България, последвани от 3-те млн. марки и над 900 000 долара. Към тях се прибавят и милионите за купените от "Инко" магазини, собственост на Дорон. С това приключва само първата част от операцията. Втората вече стига до същността - приватизация на банка "Биохим". Подготовката й от Дорон тече паралелно със създаването на необходимия за целта финансов ресурс във веригата му от фирми. Има решение на общото събрание на Биохим" за увеличаване на капитала от 80 на 600 млн. лв. Точно по това време започва и скандалът между банката, БКК като неин основен акционер и БНБ. Докато спорът стигне до съда, на 5 август 1993 г. от личната депозитна сметка на Дилян Спиридонов Буновски безкасово са прехвърлени общо около 385 млн. лв. на девет еднолични търговци и на две ООД-та, регистрирани в страната (по 30 млн. лв.), на две дружества, регистрирани извън страната (общо 50 млн. лв.), и на две физически лица, с които са закупени временни удостоверения. Независимо че са сключени договори с четири финансово-брокерски къщи за продажба на временни удостоверения, такива не са им предоставени, а за един ден временните удостоверения са продадени, и то по номиналната им стойност (1000 лв.) фактически на едно лице - Дилян Спиридонов Буновски-Дорон, който има пълномощни от всички фирми, за да не се достига до формално нарушение на чл. 17, ал.1 от ЗБКД, изискващ разрешение от БНБ за над 5% участие в банка. По този начин е създадена реална опасност едно лице да придобие контролния пакет (над 63%) от акциите в една от най-големите държавни банки. Няколко дни след тази операция, на 9 август, операциите по внасяне на капитала са сторнирани, а по-късно управителният съвет на банката обявява временните удостоверения за невалидни. Фактически банката е била частна между 5 и 9 август миналата година. Подобна операция не би могла да се осъществи без знанието и против волята на шефа на банката Борис Митев, но очевидно той доста бързо сменя страната, за която играе.
Направен е добре подготвен и дързък опит да се приватизира една от най-големите държавни банки в България, като се продадат на фиктивни фирми и физически лица акции на стойност близо 400 милиона лева – като по този начин мажоритарно участие придобие едно лице – а именно Дилян Дорон, който има пълномощно да представлява всички тези „акционери“ – и който е подсигурил огромната сума, с която са закупени акциите. Това обаче не е краят на този банкерски скандал. Със заповед № 100-00548/22.10.1993 г. експерти от БНБ извършват проверка на движението и промените в акционерния капитал на ТБ „Биохим“. Техният доклад[3] потвърждава известните вече извършители на тайната приватизация – но с едно много важно уточнение – че тяхната нагла акция се е състояла на два пъти. След като техните сделки са сторнирани и тяхното участие – заличено в книгата на акционерите, те отново повтарят същата тази операция само един месец по-късно – на 7 септември 1993 г. Отново всеки от участниците купува 30 000 дяла от акциите на банката на стойност 30 милиона лева – и отново счетоводните операции са сторнирани – този път още на следващия ден – на 8 септември 1993 г.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  Румен Николов - Пашата .

Няма коментари:

Публикуване на коментар