ВЕНЦИСЛАВ ЙОСИФОВ

Венцислав Йосифов е председател на създадената веднага след разпадането на комунистическата система в България Първа частна банка (1990), която фалира няколко години по-късно, през 1997 г. Кандидат-кмет е на БСП за София (1995).

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП от 1919 г., признат за АБПФК. След 9 септември 1944 г. работи като офицер в БНА. Майка му е безпартийна, дълги години работи в ДИП „Мадара", а преди пенсионирането – като книговезка. Йосифов завършва средното си образование в София през 1964 г. След отбиване на военната си служба следва във ВМЕИ „Ленин", където завършва специалност „Електронна техника". От проучването му преди да бъде вербуван от ДС се установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР „Георги Димитров". След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС „Искра" в София като технолог.

В периода 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ „Васил Коларов". След това работи в ИПК „Промишлена електроника" (1979-1980), а после преминава в ДСО „ИЗОТ" в дирекция „Международно сътрудничество" като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

Контактите му с Държавна сигурност датират още от тогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика" във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Според ВГУ предаваната от него информация е от „оперативен интерес". Връзката с него е прекъснато по „обективни причини" от оперативният работник майор Иван Шаранков, който няколко години по-късно го вербува. Независимо от прекъсната връзка с Йосифов като доверено лице е контактувал друг оперативен работник, отговарящ за ДСО „ИЗОТ". Когато е вербуван през 1987 г. Йосифов работи в току що създаденото държавно обединение Асоциация „Електроника" (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Интересът към него е проявен от създаденото през 1986 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП Четвърто (икономическо) управление на ДС. Вербуването му е мотивирано с необходимостта от привличането за агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация „Електроника" по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения. „Запитан дали е готов и в състояние ли е да изпълнява задачите, които ще му бъдат поставяни от органите на ДС, той отговори утвърдително и подчерта, че и за напред ще продължи да работи така всеотдайно, както е работил до момента", е записал в строго секретния си рапорт за вербовката на Венцислав Йосифов оперативният работник майор Иван Шаранков. В картона на картотеката му е записано, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката и промишлеността.

През 1995 година той е кандидат за кмет на София на Българската социалистическа партия, но губи изборите от Стефан Софиянски.

Йосифов има две деца от настоящата приятелка на лидера на БСП Сергей Станишев - Моника Янова.

За изборите през есента Йосифов е издигнат от инициативен комитет.

Първа частна банка (Най-големият грабеж на 90те в България)

Още от създаването си през 1990г. ПЧБ (Първа частна банка) започва криминалната си история, след коята изгарят стотици хиляди българи. По време на учреждението на банката текат промени в старата Конституция, според която всички акционери трябва да бъдат записани поименно. Това разбира се не се случва и като акционери са записани трима души - Валентин Моллов, Венцислав Йосифов и Христо Маринов. Банката е най-големия фантом създаван в модерната българска история, регистрацията не е издържана юридически, а впоследствие след регистрирането си документите за учредяването и се "губят".

Парите на банката

Стартовоя капитал на банката е 10 милиона лева. ПЧБ излиза на банковия пазар с парите на няколко предприятия, външнотърговски обединения, организации, всички от които държавни. Това е била идея на комунистическото по това време управление на Андрей Луканов. Парите на държавните предприятия е трябвало да се изнесат в "частни" организации, като по този начин се разбие монопола на държавата. Няколко месеца след създаването си, правителството позволява, въпреки наложение мораториум за издаване на акции и ценни книжа, на ПЧБ да пусне акции на стойност 40 милиона лева. Те разбира се са без покритие.

Определението "Банката на властта" Навсякъде се мълви, че ПЧБ е банката на властта. И тя наистина е. Без подкрепата на държавата тя реално не може да съществува в пазарни условия, по пазарни правила и без външна намеса. Чрез въртенето на несъществуващи пари, масово теглене на кредити от близки до банката хора и фирми и отписване на кредити се създават и "кредитните милионери". В цифри

През пролетта на 1996 г. започват масовите фалити на банки в страната. ПЧБ държи челното място с над 55 %.Броят на лошите кредити е 1 324 - без маскираните чрез различни операции и укритите чрез някоя епизодична вноска. От тях близо половината са без никакво обезпечение. Изгърмелите пари по тези лоши заеми официално е 404.395 млрд лева. Шест от най-големите длъжници на ПЧБ са се облажили с почти една трета от тях: все скандални фирмени структури като петролната "Елпида 3", "Плама", винарското "Вини", мулташкото "Балканкар холд", "Вълна М2", "Черноморски бряг". Сред този "елит" на борчлиите са фирми от кръга "Орион", частната "Винком" - закупила ликвидиранта им банка БЗПБ и др. По политическа заръка са финансирани на ангро едри държавни предприятия - сега са в изолация, фалит или процедури за финансово оздравяване. В ПЧБ гърмят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми. Други 108.230 млрд. лева са стопени като взети пари от БНБ, ДСК, Хебросбанк и т.н. От ДСК горят 11.740 млрд. лева, от БНБ - 91.614 млрд. като левове и равностойност на валута. В тази равносметка не влизат парите за преводи директно от валутния резерв, от държавни фондове, кредитни линии от чужина, гарантирани от правителството и т.н. От всички тези банкови схеми и изпиране на пари страда единствено държавния бюджет и обикновения човек. През 1997 г. на България се налага валутен борд, с който се спира безразборното печатане на пари.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Стоян Василев.