Пловдивските доносници: Петър Манджуков - архонтът на Лудото Коле
Поизоставих поредицата за пловдивските доносници, но не съм я забравил. Продължаваме, драги читатели, още повече, че всеки ден има повод в китния ни градец да разказваме за местните антенки, слушалки или гогости.
Последният е свързан с местния владика, „неговото високопреосвещенство”, изпадналия в тежка симония неканоничен духовен водител Николай Пловдивски, който не пропусна да последва примера на своите колеги и се обзаведе с личен архонт.
Така до Чомбе, Мелик Пашаев, Силвия Панагонова и Слави Бинев се нареди като „стълб на православието” и архонт Петър Манджуков-Пловдивски - ще бъде титулуван като „Негово превъзходителство” и благородническата титла ще се прехвърли на първородния му син, по волята не Божия, а на пловдивския владика, известен из епархията и като Лудото Коле, заради характерните отклонения в поведението и помислите си.
Гръмовната церемония бе извършена след освещаването на църквата „Свето Преображение Господне” в ж.к „Тракия”, за която Манджуков дал лично на владиката дарение в размер на 1 млн. лв. Представлението бе наблюдавано от другари на архонта от тихия фронт като Тодор Батков /агент Тара/, Георги Гергов /Гочиту/, Динко Динев, Красимир Гергов /щатен агент/ и още знайни и незнайни дейци и сподвижници на епархийския гръмовержец Николай Методиев Стоименов-Севастиянов.
На церемонията Манджуков се похвали, че е „трето поколение пловдивчанин”, което ни накара да се поинтересуваме от тайните обвързаности на търговеца на смърт, както наричат тези, които пласират оръжие.
Досието на архонт Петър Манджуков е по-дебело от „Библията”, от „Война и мир”, от „Престъпление и наказание”, взети заедно. И си мисля дали преди църковното архонтство да се учреди архонтство за „специално, дългогодишно и ползотворно сътрудничество на Държавна сигурност”.
Служи в структурите на ДС като секретен сътрудник, агент и нещатен сътрудник от 1974 до 1990 г. с псевдоними Пампоров и Омуртаг/ченгетата го изписват като Омортаг/, вербуват и го ръководят оперативните работници Милан Миланов, Иван Тошков, Георги Ничев, Людмил Пешев, Александър Маринов, Пламен Стайков, Любомир Банков, Венелин Петров и Гьончо Гьоков, които го водят из дебрите на Първо главно управление на ДС, после на Второ главно /II-IХ-V/, създали са му всички възможни справки, картони, картончета, а самият Манджуков–Папморов-Омуртаг оставя хиляди страници донесения, лични дела IА-27477 и работни дела IР-12883 и разбира се доста на брой документи за получени възнаграждения! Агент Пампоров-Омуртаг, въпреки закалката си на здрав и правоверен комунист, още в ония времена не е пропуснал да се възползва от достиженията на свободната пазарна икономика и да получава сериозни суми от оперативните работници, нищо чудно да мине сега, че така е изтощавал ДС икономически.
Ченгетата пък стриктно отчитат всякакви разходи, направени за агента, СС или нещатния такъв – основно сметки от почерпки в ресторанти и кафенета, подаръчета, но най-много са разходните документи за плащане на ръка, кеш, в брой и то доста сериозни суми за времето си. Първият документ, който откриваме е строго секретна справка, вероятно от 1973 г., от която научаваме, че по това време обекта е вече началник отдел в ЦНИТМАШ – гара Искър и ДС проявява интерес към младия специалист от дълго време. Какво пишат другарите за проучването на обекта?
Петър Атанасов Манджуков е роден на 2 юни 1942 г. в гр. Пловдив и произхожда от работническо семейство. Завършил е ВМЕИ „Ленин” като машиностроител, все още не е женен и е член на БКП от 1970 г. Разбира се, не са пропуснати родителите: бащата е леяр, не е член на партията и от 1950 г. се е преместил в гр. Сопот, където е продължил като леяр във ВМЗ-Сопот, а майката е тютюноработничка и текстилка, също работничка във ВМЗ, но е станала член на БКП през 1952 г. и е председател на кварталната ОФ–организация. Скрупульозно са отбелязали ченгетата, че братът на Манджуков е активен деец на ДКМС и морски офицер в Бургас.
Самият Манджуков е типичният отличник в идеологията и работата – комсомолски активист, военна служба във Варна, стипендиант на ВМЗ-Сопот като студент, демек РАБФАК, после инженер-технолог пак там, от 1971 г. – главен технолог, преди това – задължителното членство в БКП.
Единственото, което са забелязали от ДС е, че „проявява високомерно държание и самонадеяност”. С конкурс е назначен на Гара Искър, където достига до научен сътрудник втора степен през април 1973 г. Променя се и партийния дрескод: „Др. Манджуков е повишен в началник на отдел, службите и ръководството на института са отчели, че е изградил устойчиви трудови навици и е станал самокритичен. Участва активно в партийните мероприятия и се издигнал до групов партиен отговорник.” Информират се другарите, че е пътувал в ГДР, СССР, а от справката в ДС се установява, че имал контакти с 6 гръцки граждани/две жени и четирима мъже/, че писал по две писма до ГДР и Гърция, но Първо главно установило, че тези лица не се водят на отчет в ДС. По това време, поне в запазените архиви, Манджуков още не е приобщен към ДС, но тайната служба прави проучване на бъдещата му съпруга. Обясненията са поне две: или младият специалист е формално вече привлечен към ДС или се е „изповядал”, че има намерение да свърже живота си с тази другарка и всесилните служби разкостват нея и семейството и` с оглед осигуряване на бъдещия си агент. На 12.05.1970 г. с изх. № 822 е пуснато от ДС-Ловеч строго секретно проучване на лицето Рени Цанкова Джанкова, родена на 6.01.1948 г. в гр. Ловеч – все още неомъжена, студентка в София, приета през 1958 г. в ДПО „Септемврийче”, където „работила като член на отряден съвет”, после е приета през 1963 г. за член на ДКМС, „в 8 кл. става комсомолски секретар, а в 9 и 10 кл. член на Учкома и има положително отношение към мероприятията на народната власт. По характер е тиха, скромна, любознателна; в морално и криминално отношение не е уличавана; ползва се с доверие в обществото. Произхожда от средно градско семейство. Баща и` е от средно занаятчийско семейство, по професия е кожар, не е членувал в политическа организация. Майка и е от заможно селско семейство, пенсионерка, безпартийна, с положително отношение към народната власт. Сестра и` е омъжена в София, където работи като икономист. Чичото на Рени е бил трудов офицер, после в пътно у-е – Ловеч и ОКС, където се пенсионира; не е много общителен; съпругата му е македонка, която довел от Югославия. Леля и` по професия е аптекарка, работи и живее в София. Рени Джанкова няма близки, засегнати от народната власт и такива зад граница”.
Не се учудвайте, драги читатели – прави се такова обследване и на близките, в случая гаджето, на кандидат-агента. Въпреки това ченгетата се усъмняват в данните и искат ново проучване от ДС-Ловеч, относно семейството на кандидат-съпругата на агента Манджуков. Допълнителното проучване е с № 2802 от 11.9.1972 г. и се отнася до бащата и чичото на Джанкова. Изяснява се най-вече това, че стария Джанков станал акционер преди 1944 г. в кожарската фабрика „Елен”-Ловеч, която била оборудвана със съвременна техника и имала значителен брой работници, но през 1947 г. я национализирали и скоро тя фалирала. Бащата на Джанкова нямал прояви от политически характер, въпреки второто проучване. След като е проучен до девето коляно, подробно разузната и бъдещата съпруга, ведно с цялата рода и семейната история, Петър Манджуков вече може да бъде вербуван и изпратен на отговорна партийна работа. На 12 юни 1974 г. старши лейтенант Милан Миланов от ДС го вербува за секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Омуртаг.
Предложението е „да се вербува с цел обслужване на колонията от български работници в гр. Гелма, Алжир и придобиване на информация по номенклатурни въпроси, наблюдател на вербовката е ОР Иван Божинов”. По-късна секретна справка-характеристика на сътрудника от 7.12.1977 г. дава още малко информация: „Привлечен на идейна основа. Вербовката приел с желание. Поставяни са му задачи, свързани с обслужване на българските специалисти в Алжир. Като сътрудник е проявявал самоинициатива и старание. На срещите е редовен. Нямаме данни да е разконспириран. Умее да създава и укрепва връзките си.” От юни 1974 г. до май 1977 г. Манджуков е в Алжир като секретен сътрудник на Първо главно на ДС с партизанско име Омуртаг и аз лично очаквах да видя някакви големи негови успехи в разузнаването, разкриване или открадване на високи технологии, придобиване на ноу-хау и т.н. Поне така твърдят разузнавачите от този калибър. Нищо подобно няма в хилядите страници донесения, драги читатели, ама нищо подобно! Да знаете, че като чуете такива небивалици ви лъжат, най-нагло и елементарно ви лъжат тези комунистически Джеймс Бондовци или по-точно Рихард Зоргевци. Няма никакви разузнавателни комбинации, сложни мероприятия и разни опасни заигравания с чужди централи. Просто в случая с нашия човек става дума за нюхане сред нашата диаспора за „врагове на народа”, за търсене на съмишленици сред гражданите на Аржир в комунистическата идеология и не на последно място за реклама на живота в социалистическия лагер. Това е „великата” разузнавателна дейност.
Доносите на Петър Манджуков са многобройни, подробни, но и доволно скучни – сух и делови стил на типичен номенклатурчик, който приема, че без ДС не би могъл да достигне добре платената си деятелност и точно оценява „грижата на Партията и Държавна сигурност за своя просперитет”. Той владее френски език, което му дава възможност да контактува с местни жители с по-висок статус в обществото, както и със специалисти от трети страни. Доста се старах да намеря нещо по-интересно от донесенията на Манджуков и бая се узорих – стил на скучен административен плъх, който обаче съвестно изпълнява задачи на ДС, независимо от пълната им безсмисленост. Ето какво пише СС „Омуртаг” на 5 май 1982 г.: „Мохамад Джаенудин е роден през 1943 г. в Индонезия. Отношението му към нашата страна и Българската комунистическа партия е много добро за чужденец.
Непрекъснато дава примери за предимствата на нашия строй. Мрази САЩ и водената от нея политика.” Запазени са доста сведения на Манджуков за този Джаенудин и все в този стил и тоналност: вижте какъв човек от Индонезия познавам, обича комунизма, нашия строй и съм в добър контакт с него. Вероятно в унищожените документи на Петър Манджуков може и да има някакви по-различни материали, но в запазените са глупости на търкалета, които обаче му се заплащат доста щедро. В края на 1977 г. агент Омуртаг се завръща триумфално от мисията си в Алжир и веднага е поет от родните оперативни работници. На 7.12.1977 г. началника на отделение на Първо главно някой си полковник /не се чете/ пише строго секретно предложение за изключване от сътрудническия апарат на СС”Омуртаг”:”Произхожда от работническо семейство. Родителите му са пенсионери. Съпругата му е служителка на МВР./Забележете – подробните проучвания за нея са дали резултат!/. Петър Манджуков е завършил ВМЕИ през 1968 г. Работил в Сопот и София. От 1974 до 1977 е работил по линия на „Техноимекс” в Алжир. В момента е на работа в КИНТЕКС. Член е на БКП. През м. юни 1974 г. е привлечен на идейна основа за сътрудник по линия на отдел Четвърти в ПГУ. Изпълнявал е задачи, свързани с обслужване на специалистите. Поставените задачи изпълнява с желание. Проявява самоинициатива и старание. Умее да създава и укрепва връзките си. Ползва добре френски език. Нямаме данни да е разконспириран. След завръщането му в България нямаме възможност да го използваме. По месторабота може да се използва от Второ главно управление на ДС, за което е проявен интерес.” Полковникът предлага да се изключи от сътрудническия апарат на ПГУ и да се изпрати характеристика на ВГУ-ДС, встрани е отбелязано - „стр. 275”. Службите действат светкавично – няколко дни сред тази характеристика, тя е изпратена с рег. № 1995677/77 на Началника на ВГУ на ДС и оперативния работник Иван Тошков, който на 18.01.1978 г. възстановява Петър Манджуков като агент вече на Второ главно управление на ДС – контраразузнаването. Като служител на КИНТЕКС Манджуков ползва контактите си от Алжир за съдействие на БКП за незаконен трансфер на оръжие и наркотици за Джамахирията, така нареченото „второ направление”. Иначе зад абревиатурата на КИНТЕКС се крие „Кинкалерия и текстил” – официалното прикритие зад хиляди оръжейни сделки, както и такива с наркотици /най-вече каптагон и амфетамини/, незаконен трансфер на валута и ценности, нерегламентирани помощи за страни от третия свят, заявили принадлежност или стремеж към социалистическата система. Контраразузнавачът Омуртаг ползва свободно привилегията на тайните служби и най-вече предлаганите му почерпки, хонорари и трапези. След дълго и старателно агентстване през 1982 г. настъпва и дълго чаканото повишение в тайната, скрита кариера на специалиста – машиностроител, а фактически търговец на оръжие и наркотици. Със Заповед № 4/ 22.02.1982 г. е привлечен, на 05.05.1982 г. регистриран като ОРОН в Първо главно управление на ДС. Даден му е и нов псевдоним - "Пампоров". Отново е в лоното на разузнаването, защото партията се нуждае от оправни търговци на невидимия фронт, защото системата вече скърца, а в ДС не са работили само глупаци, даже напротив – имали са повечко информация, че социализмът ще се сгромоляса, а след него ще трябва парите, многото пари да останат в ръцете на верни, проверени момчета. На Манджуков-Пампоров е отредена тази роля още през 1982 г. – на назначения милионер. ОРОН означава „Оперативен работник на обществени начала”, т.е. нещатен сътрудник на службите и формата на сътрудничество се е използвала най-вече за прикритие на нерегламентирани търговски сделки, участие във фирми на ДС зад граница и опериране с тайни банкови сметки на партията. На покръстения агент „Пампоров” са залепени трима оперативни работници от разузнаването: Любомир Сандов Банков, Венелин Димитров Петров и Гьончо Гьоков. Опитният агент не отказва хонорари и почерпки, но работата му е съсредоточена предимно в чужбина, най-вече арабския свят. И пак няма да откриете някакви изключителни постижения за родната икономика, някаква полза от деятелността на специалиста в машиностроенето Пампоров – просто се въртят далавери с оръжие и стоки на КИНТЕКС – разбирай наркотици. На 10.11.1989 г. Манджуков-Омуртаг-Пампоров е високопоставен служител на ДС, един от сериозните търговци в системата на БКП, заможен деец на партията – майка и дискретен човек от сумрака. Грижите на ДС за неговото бъдеще продължават и в уж демократични времена. Със заповед № 13 от 8 март 1990 г. експертна комисия в състав: п/п Иван Мургин и членове: м-р Валентин Божков кап. Бойко Дойчинов, кап. Илко Филев, ст. л-т Стоян Стоянов, ст. л-т Стоилко Кръстанов, кап. Антон Иванов и кап. Тодор Пенчев преглеждат делата на ВГУ от фонд I-A и I-P и ги унищожават, защото „нямат научно-историческа, справочна и оперативна стойност”. Заповедта е утвърдена от началника на Отдел Трети-ДС ген. майор Петко Кипров. Тонове доноси, справки, заповеди, характеристики, оперативни отчети, биографии, съдби отиват в пещите за изгаряне или пък някои от хората на мъглата си прибират това-онова за бъдещето. Сред погубените материали са и тези на Петър Манджуков-Омуртаг-Пампоров, но все пак остават доста книжа – хиляди страници, разказващи за генезиса на един от назначените червени милионери, който все пак си е останал верен на партията, която е инвестирала толкова в него. Доколкото позволява дискретността и възпитаната тайнственост все пак Петър Манджуков се отблагодарява на БКП, за разлика от подобни олигарси – издържа в. „Дума”, подпомага социално слаби и инвалиди, спонсорира и е сърдечно докоснат от колегата си на тайния фронт Гоце Първанов, декларира леви политически увлечения, за което е награден с най-високия държавен орден „Стара планина” от същия Гоце. Става собственик на социалистически предприятия като ЗММ, Машиноекспорт, Винарска къща и т.н. Леко открехване имаше през 2004 г., когато САЩ му отне визата, заради избухналия скандал „Петролгейт”. Тогава излязоха информации, че три български фирми са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и са търгували с петролни ваучери в периода 1997 – 2003 г. Едната от тях бе „Машиноекспорт” на бившия Пампоров-Манджуков, както се твърдеше в доклада от 1 200 стр. на специалната разследваща комисия в САЩ Iraq Survey Group (ISG) за издирване на оръжия за масово унищожаване. Информацията и името на Петър Манджуков бе потвърдено и от иракския вестник "Ал Мада", но междувременно Саддам увисна на въжето и май нещо се пропука. Все пак САЩ обявиха бившия търговско-агентурен деятел на БКП за персона нон грата и му отнеха визата. Всъщност имаше и българска парламентарна комисия по случая, но с идването на власт на Тройната коалиция се замаза арабския оръжеен и петролен скандал. Ами – това е съграждани, да ви е честит първият пловдивски Архонт ! Христо Г. Данов, Иван Гешов, Д-р Вълкович, Константин Стоилов, Найден Геров, Кудоглу не са били достойни за „високата” църковна чест, но Петър Манджуков – Пампоров просто е имал честта да живее във времената на владиката Николай Първи…
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Цоло Вутов.
