ОРЛИН ХАДЖИЯНКОВ

Сериозни размествания са станали в компаниите, контролирани от Васил Божков, защото на извън регулиран пазар на БФБ бяха прехвърлени предварително договорени пакети на три публични дружества - Холдинг Пътища, Мостстрой и Железопътна инфраструктура - Холдингово дружество, на които мажоритарен собственик е Божков.
Бившият изпълнителен директор на Холдинг Пътища и Железопътна инфраструктура - холдингово дружество - Орлин Хаджиянков е вече и бивш акционер в Холдинг Пътища, Железопътна инфраструктура - холдингово дружество и Мостстрой, за което информират от трите публични компании.
Орлин Хаджиянков се раздели на 13 януари (четвъртък) с притежаваните от него 1 540 487 акции на Холдинг Пътища (5.02% от капитала). Това се случи на извънрегулиран пазар, като прехвърлянето е станало при цена от 5 ст. на акция, или за общо 77 хил. лв. Акциите на дружеството затвориха днешната борсова търговия при 78 стотинки за брой.
Купувач на дела е Евробилдинг 2000, което дружество увеличи дяловото си участие в холдинга до 18.05%.
Същият ден на извънрегулиран пазар са прехвърлени и 19.13% от капитала на Железопътна инфраструктура - холдингово дружество, или 11 167 318 акции на компанията, срещу 68 ст. за лот. Общо участието е изтъргувано за 7.59 млн. лв. За последно книжата на холдинга са търгувани на регулиран пазар срещу 2.65 лв. за лот.
Продавач е отново Орлин Хаджиянков, който и тук, подобно при Холдинг Пътища, занули участието си. Ответната страна по сделката е едноличното дружество Урбаника Пропъртис.
Орлин Хаджиянков вече не е акционер и в Мостстрой, след като продаде своите 378 800 акции, равняващи се на 6.8% от капитала на групата, за малко над 15 хил. лв. (4 стотинки за акция). Цената на затваряне на редовната сесия при Мостстрой днес е 31 стотинки.
И тук възползвалият се от ситуацията отново е Евробилдинг 2000, което дружество вече контролира 33.29% от капитала на Мостстрой.
Да припомним, че Орлин Хаджиянков бе сменен на заеманите от него ръководни позиции в Холдинг Пътища и Железопътна инфраструктура - холдингово дружество в края на 2010 г. Засега той остава в управата на Мостстрой.
Разривът между Божков и Хаджиянков стана през ноември миналата година. Тогава проверка на Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка с намаления дял на Холдинг Пътища констатира, че от пътната компания не са разкрили навреме тази информация, а това е трябвало да направи Орлин Хаджиянков. Последва опровержение от холдинга за извършване на каквото и да е нарушение. След около месец Хаджиянков бе сменен като изпълнителен директор на Холдинг Пътища и на Железопътна инфраструктура. Запаси поста член на Съвета на директорите на двете компании, както и на Мостстрой.
Всичко това подсказва, че прехвърлянето е знак за окончателно оттегляне на Хаджиянков от трите инфраструктурни компании.
Председателят на съвета на директорите на контролирания от бизнесмена Васил Божков "Холдинг Пътища" - Орлин Хаджиянков, е нарушил закона, като не е разкрил вътрешна информация около прехвърлянето на контрола в трите бивши дъщерни подразделения на компанията, за което ще му бъдат съставени административни актове.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Димитър Димитров – Митко Пайнъра .

ИВАН ТАНЕВ - УНИВЕРСАЛНИЯ

Мистерия витае около Иван Универсалния .




Иван Танев - Универсалния, син на бившия земеделски министър Георги Танев от правителството на Любен Беров, е заподозрян като лидер на група, източвала ДДС, пише "24 часа".

Наследникът на алкохолния бос Миню Стайков - Стайко, пък е на мушката при започналата във вторник операция “Захарно петле”. Двамата заедно с доведената дъщеря на ексмитническия шеф Христо Кулишев - Мила Георгиева, ръководили схема за източване на десетки милиони ДДС, твърдят антимафиоти, които разследват грандиозната афера.

По първоначални данни бандата работела от над 10 г. Само една от кухите сделки, направена като фиктивен внос на захар от Гърция в края на 2011 г. и началото на 2012 г., била за 36 млн. лева.Танев и Стайков-младши са в чужбина и полицията ги издирва. Иван, който е известен и с прякора Дебелия, бил от седмица в Лондон. Според МВР Стайко Минев пък вероятно пътува за “топлите страни”.Според разследващите Танев-младши и Стайко Стайков били основните организатори на престъпната схема и дърпали конците от чужбина. Техен помощник в източването бил Георги Цанков-Жоро Фантастика, който преди около 2 месеца се прочу с продажбата на 100 тона боб с червеи и паразити, които били напълно негодни за консумация.

В сделката, организирана по обществена поръчка на земеделското министерство и осъществена чрез БЧК, участвал и ексминистерският син Танев. Тогава стана ясно, че доставчикът на развалената храна за бедни Жоро Фантастика е местен координатор на партията на Меглена Кунева. Сред най-доверените лица на Универсалния у нас бил и шофьорът на Маргините Мравката.

Той често замествал шефа си и в командировки в чужбина.Според запознати с разследването фирми, източвали ДДС, имали картелно споразумение помежду си.Фирмата на Поля Пеева “Милки груп био”, търговците, задържани при акция “Захарно петле”, и шефове на фирми, търгували с месо и месни продукти, задържани вчера, били монополисти на пазара. Те си разпределили пазарния дял - съответно при производство и внос на палмово и сухо мляко, захар и месо, и неофициално се разбрали да подбиват цените. Всяка фирма работела отделно, но заедно образували монопол.

Според разследващи фирмите на Пеева източили към 50 млн. лв. ДДС от 2007 г. насам от сделки с търговия и внос на млечни продукти. Още в сряда, когато акция “Захарно петле” вървеше под пълна пара, вътрешният министър Цветан Цветанов намекна, че при операцията са задържани интересни лица, “като особен интерес ще предизвикат един бизнесмен и неговият син”. “Ще запознаем ОЛАФ с цялата операция по групата за източване на ДДС”, коментира вчера вътрешният министър Цветан Цветанов. Данните, които ще бъдат предадени, ще се използват и за последващи разследвания. Само вчера антимафиоти претърсили над 30 адреса в София, рано сутринта имало арести и в “Бояна".

Срещу заподозрените са използвани СРС-та, а от задържаните при захарната акция трима вече са с обвинения. 20-ина души, заловени при акциите “Униварселния" и “Захарно петле", са в арестите. Сред тях е и бившият шеф на “Спартак" (Варна) Добрин Добрев.


Издирваният повече от 6 години Иван Танев-Универсалния тихомълком е свален от сайта на Интерпол – твърди в. „България днес“. Изчезването на Танев от списъка с търсените с червена бюлетина от международната полицейска организация се превръща в истинска мистерия, тъй като службите у нас нямат официална информация за случващото се с него и дали е задържан – отбелязва изданието.

Запитана от вестника, говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова заяви, че не знае Универсалния да е бил намерен. От международния отдел на Върховната касационна прокуратура обявиха, че нямат информация, и хвърлиха топката в спецпрокуратурата, които обещаха да проверят, но до приключването на броя отговор не постъпи.

Странното сваляне на Иван Универсалния от издирване идва само месец след като в някои медии се появи версия, че той се крие в държава от Близкия Изток, а на гости му е отишъл друг търсен персонаж – Георги Станоев – Жоро Бирмата. Снимката на Бирмата още фигурира в страницата с издирваните бандити. Не е изключено службите да пускат заблуждаваща информация, за да се раздвижат представителите на ъндърграунда, коментират бивши ченгета.

Иван е привършил парите – разкриват запознати. Преди той разполагал с огромни палати в няколко страни, спортни автомобили и скъпи часовници, но покрай изгнанието си пръснал богатството.



В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Орлин Хаджиянков .

НИКОЛАЙ ЗЛАТЕВ

Николай Бареков публикува в блога си нова порция снимки на Бойко Борисов, за които твърди, че са с хора от силовата групировка СИК - Венцислав Стефанов, вицепрезидент на „Славия“ и БФС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма „Ипон“, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк .
...

Името на скандално търговско дружество от началните години на прехода цъфна по време на заседанието по делото "Октопод" срещу бившата барета Алексей Петров в Специализирания наказателен съд (СНС). Съдът пристъпи към разпит на свидетелите. Сред тях бе Маргарита Балтова, съдружничка на починалия основен свидетел Георги Цветанов във фирма "Марком". Пред съдиите тя разказа, че се е запознала с Цветанов благодарение на брат си Николай Златев, бивш изпълнителен директор в обявената в несъстоятелност през 90-те Търговска спестовна банка. "Каза ми да участвам във фирмата и аз се съгласих. Не съм била управител на друго дружество", заяви Балтова.
...

Повече от пет години бяха необходими на следователите и прокурорите, за да формулират обвиненията срещу тримата бивши изпълнителни директори на ТСБанк Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров. Защо само те - при такова богатство от ръководни кадри, въртели се из висшите й етажи, е въпрос, на който могат да отговорят единствено магистратите. На 18 март 2002 г. тримата обвиняеми бяха изправени пред Софийския районен съд, за да отговарят по прословутия чл.282 от Наказателния кодекс за престъпления по служба. Според Софийска градска прокуратура, тримата изпълнителни директори са нарушили Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД), наредбите на БНБ, устава на ТСБанк и единните й правила за кредитиране при отпускането на седем заема за Ровотел ЕООД, Компакт ООД, Арси бизнесгруп ООД, Черноморска технологична групировка АД и ТС Лизинг АД. Прави впечатление, че заемът на Арси бизнесгруп ООД и един от кредитите за ТС Лизинг АД, които фигурират в обвинителния акт, са погасени. Но прокурорите сигурно ще изтъкнат аргумента, че това е станало чак през ноември 1998 г. - две години след като банката е фалирала, а вземанията й са станали незабавно изискуеми. Какво е виновен длъжникът за това, че е взел дългосрочен кредит, а междувременно банката е фалирала и настоява незабавно да си прибере парите, законът не казва.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Иван Танев-Универсалния.

СИМЕОН КРАЛЕВ

Подпиране за милиони ."Крам комплекс" е основен получател на поръчки за укрепване, някои от които по-скъпи от километър нов жп път .



През всичките години една компания, силно свързана с Национална компания "Железопътна инфраструктура", винаги успява да остане под повърхността на скандалите около обществените поръчки на държавното дружество. Това е "Крам комплекс" - дружество, собственост на Симеон Кралев, баща на автомобилния състезател Пламен Кралев.
Компанията и производните й дружества са вторият основен играч след консорциумите на "Водстрой 98" по рамковото споразумение за строителни дейности от 2012 г., по което се работи с пари от държавния бюджет. Консорциумът "Жп строй", в който участват дружествата "СО Крам комплекс" и "Диана комерс - 1", е усвоил до момента по него 37 млн. лв. От сайта на Агенцията за обществени поръчки се вижда, че компаниите на Кралев - извън договорите по въпросното рамково споразумение, са получили поръчки за общо 46.6 млн. лв., финансирани от бюджета на НКЖИ (без еврофондове), като списъкът не претендира да е изчерпателен. В миналото съпругата на генералния директор на НКЖИ Милчо Ламбрев е работила в "Крам комплекс". Това обаче е било отдавна, по неговите думи - когато "бях никой, редови служител в железницата".
Работата по поръчки на НКЖИ сама по себе си не е проблем. Елементарно сравнение обаче показва, че за строителството на жп отсечката между Свиленград и турската граница, дълга 17 км и финансирана с пари по оперативна програма "Транспорт", са похарчени 70 млн. лв. без ДДС. Оттам излиза, че на километър за чисто нов жп път с показатели 160 км/ч са похарчени 4.1 млн. лв. От поръчки, които печелят компаниите на Кралев, излиза, че НКЖИ харчи 5.6 млн. лв. без ДДС за подпорни стени с дължина... 75 метра (което е 74.5 млн. лв на километър). Това е само един от многото аналогични примери. Укрепване на слабо място по жп линията излиза по-скъпо от това да построиш километър чисто нова. А като се събере всичко, излиза, че с парите от държавния бюджет държавната компания просто укрепва, вместо да строи далеч по-модерно и ефективно.
Компанията "Крам комплекс" влезе в полезрението на медиите след злополучния инцидент с фонтана на столичния площад "Славейков", където през 2005 г. 34-годишният Веселин Маринов умира от токов удар. През 1998 г. общинското дружество "Общински пазари" възлага на "Крам комплекс" строително-монтажни работи по ел. инсталацията на фонтана. През 2007 г. Софийският градски съд оправдава Симеон Кралев в качеството му на собственик на компанията за немарливост при изпълнение на задачата, причинила смъртта на Маринов. Другият признат за невиновен е Георги Зенгинов, управител на общинската компания. Единственият виновен по делото е Васил Каменов, изп. директор по онова време на "Пазари Теменуга" - дружеството, експлоатирало обекта. Той е осъден да заплати 1000 лв. глоба и 600 лв. разноски по делото. Върховният касационен съд обаче връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Мотивите на по-горната инстанция са, че по-долната инстанция е пренебрегнала заключенията на техническата експертиза, според която "вредоносният резултат е настъпил в резултат на неправилния монтаж на изпълненото декоративно осветление от нелицензиран изпълнител - "Крам комплекс", чието изпълнение подсъдимият като член на комисията е приел за извършено съгласно техническите изисквания и наредби за безопасност". В крайна сметка през 2011 г. делото приключва окончателно и единствената глоба от 1000 лв. остава за Васил Каменов.
Извън фонтана компаниите на Симеон Кралев, видно от сайта на Агенцията за обществени поръчки, назад през годините (от 2007 г. насам) са се занимавали основно с по-малки ВиК проекти. Основните общини, с които работят, са Столичната община (като работят и по три проекта на "Софийска вода"), Каварна, Тетевен, Костенец, Божурище, Пирдоп, Панагюрище, Казанлък, Долна Митрополия, село Мирково, като паралелно изпълняват малки проекти на НКЖИ. От 2010 г. инфраструктурната компания става основен възложител на "Крам комплекс".
Специалитетът на компанията е укрепване на жп пътя, изпълнение на заздравителни мероприятия, укрепване на жп насипи и заздравяване на земно легло и т.н. Една от поръчките, по която генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев излиза с решение на 27 януари 2015 г., е за "неотложно укрепване на слабо място от км 55+025 до км 55+100 в междугарието Лакатник - Елисейна по втора жп линия". Т.е. трябва да се укрепят 75 метра. Проектът е по рамковото споразумение за строителни дейности от 2012 г. За изпълнител е избрано обединението "Жп строй", съставено от "Диана комерс - 1" и "СО Крам комплекс". Цената е 5.6 млн. лв.
През май 2015 г. за елиминиране на последствията от срутила се скална маса в междугарието Храбърско - Разменна в участъка от км 33+900 до км 34+070 (170 метра) по 6-а жп линия Волуяк - Гюешево и аварийно възстановяване на железния път консорциумът печели договор за 5.1 млн. лв. В края на 2014 г. с друго решение Ламбрев дава за изграждане на укрепителни и предпазни съоръжения на 880 метра 8.6 млн. лв. отново на въпросния консорциум.
С такива фрапиращи разлики в цените не е чудно, че договорите за укрепване са популярни и преди подписването на въпросното рамково споразумение. В края на 2012 г. ДЗЗД "Со Крам комплекс" печели поръчка за аварийно-възстановителни и строително-ремонтни работи от км 131+030 до км 131+150 в междугарието Самоводене - Велико Търново по 4-а жп линия Русе - Подкова за 4 млн. лв. без ДДС. В края на 2011 г. за заздравителни мероприятия в участъка от км 73+400 до км 73+900 от км 74+200 до км 74+400 (общо 700 метра) в междугарието Търнак – Аспарухово по 3-а жп линия "Крам комплекс" ЕООД получава 7.3 млн. лв. И т.н., и т.н.
Едно от обясненията е, че за целите на този тип ремонти е необходима пилотна машина, правят се дупки с арматура и бетон и т.н. Едновременно с това обаче, когато работата е под земята, нещата са по-сложни за проследяване. Обяснението на Милчо Ламбрев е, че цените са такива, тъй като укрепванията са правени "в трудни терени в Стара планина, до които трудно се стига", като с тези ремонти НКЖИ е успяла да спаси доста междугария. Проблемът според представители на строителния бизнес е, че НКЖИ дава изключително много пари за подобни дейности, които могат да бъдат използвани далеч по-ефективно - за нов жп път например. Който излиза очевидно доста по-евтин.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Златев.

ВАЛЕНТИН ПАРАПУНОВ

ИНВЕСТИТОРЪТ НА “РУПИТЕ” СЕ ОКАЗА ГОЛЯМ ДЛЪЖНИК НА НАП.


Валентин Парапунов и съпругата му Костадинка от Петрич, които стоят зад спорния проект за къщи за гости в близост до минералните извори на “Рупите”, дължат 830 000 лв. на НАП. Данъчните няма как да ги съберат, тъй като фирмите, натрупали дълговете, са прехвърлени на подставени лица. Парапунови излизат на чисто включително чрез имотни врътки с терена в “Рупите”, на който сега ще строят, вместо да си върнат борча на държавата.
Имотът, на който инвестира Парапунов е придобит от него и от фирмата му “Силвия-Ком” ЕООД през 2006 г. за 1200 лв. и е с площ 11,9 декара. Още тогава в акта за прехвръляне е вписано, че той има ограничения за строителство – “курортни ресурси зона А. забранява се жилищно строителство и пром.строителство,геологопроучвателни дейност и др.”
Три години по-късно, през 2009 г. имотът е продаден на “Метал Груп Индъстри”, собственост на Атанас Божков. Неговата съпруга Доста Божкова е собственик на фирмата “Си 5 Трейд”, която на хартия се води инвеститор в имота на “Рупите”, макар че публично като такъв се изявява Валентин Парапунов. Предишното наименование на “Си 5 Трейд” е “Пепино” и до 2011 тя е била собственост на дъщерята на Парапунов – Силвия. За близостта на тази фирма с Парапунови говори и фактът, че през 2014 г. Силвия Парапунова й дарява недвижим имот в Петрич. Очевидно става дума за подставени юридически лица, които обслужват бизнес-интересите на семейството.
През 2011 г. “Метал Груп Индъстри” продава обратно същия имот на “Силвия-Ком” ЕООД за 9800 лв. Година по-късно “Силвия-Ком” ЕООД продава терена на “Силвия-Ком ЛТД” ЕООД. Ценният имот е ипотекиран в Уникредит Булбанк заедно с други имоти на фирмите срещу кредит от 1 милион евро.

По схемата “Гамишев”

Междувременно и двете фирми фалират, прехвърлени са на подставени лица и си сменят имената. “Силвия-Ком” ЕООД става “Сидеро” ЕООД, а “Силвия-Ком ЛТД” ЕООД става “Ли Ти Ди” ЕООД. Причината за този ход е прозаична: “Силвия-Ком” има 401 750,00 лв. дълг към НАП, а “Силвия-Ком ЛТД” дължи 429 702,00 лв. Сега тези дългове се водят несъбираеми, защото фирмите нямат имущество, с което да ги покрият. И двете фирми фигурират в списъците с длъжниците на НАП.
Както разкри по-рано Биволъ, депутатът от ГЕРБ Димитър Гамишев е използвал същата популярна сред длъжниците схема, за да се отърве от фирма с големи борчове към хазната. Схемата работи и до момента заради дупка в законодателството, която позволява да се прехвърлят фирми без удостоверение за платени данъци.
НАП вписва “Сидеро” ЕООД като длъжник без обезпечения през юли 2014 г, но няма данни да си е търсила активно борчовете. Активна е обаче банката, която си иска парите. Така се стига до публична продан на имота на “Рупите” от ЧСИ Виолина Тозева. В обявата за публичната продан (виж тук) изрично е посочено, че имотът попада в границата на защитена зона.
Преди да се стигне до публичната продан “Си 5 Трейд” пробва да придобие имота без пари като се конституира кредитор на “Силвия-Ком ЛТД”. Включването на подставената фирма като кредитор обаче е закъсняло, тъй като банката има предимство.
На търга се явява другата подставена фирма “Метал Груп Индъстри“. Тя придобива имота в началото на октомври 2015 г. срещу 24 000 лв. Сума, която е крайно недостатъчна за покриването на заема към банката, да не говорим за огромния дълг към хазната. След няколко дни “Метал Груп Индъстри” продава имота на “Си 5 Трейд”.
“Си 5 Трейд” разделя терена на 4 по-малки имота и успява да им промени статута от земеделска земя на терен за застрояване по бързата процедура. Решението на Общински съвет – Петрич за промяна на предназначението и ПУП-ПРЗ на имотите е гласувано декември 2015 или само два месеца, след като фирмата придобива терените. Впоследствие “Си 5 Трейд” си вади строителни книжа да вдигне 15 къщи за гости, заведение и басейн. Защитеният статут на терените явно не се явява пречка за мащабното строителство.
Изводът от тази кратка имотна и дългова сага е, че ако държавните институции работеха, сега имотът можеше да е държавна собственост, а инвеститорът Парапунов да си изплаща дълговете, вместо да строи хотелски комплекс в защитената зона.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Симеон Кралев.

ДИМО КРЪСТИНОВ

Нота на британското посолство в София до МВнР от 12 април 2000 г., съобщава, че оръжейният търговец Атанас Самсарев е замесен в доставки на оръжие за Ирак и покупки на нефт от Ирак чрез компаниите "Елмаз 24" и "Сапфир ООД" и нарушава ембаргото. Самсарев е бил преводач от арабски език на Тодор Живков и съветник в правителството на Жан Виденов.
Британското посолство съобщава и хората, с които Самсарев работи - д-р Димитър Събев, Димо Кръстинов, Чавдар Чернев и Атанас Ангелов, замесени в доставка на оръжие за Етиопия.

Управител на Елмаз 24 е Димо Кръстинов - име, което доста години по-късно ще стане емблематично, когато се говори по темата кой дърпа конците по време на 23-годишния преход.
Кръстинов е бивш служител на Първо главно управление на ДС (външно разузнаване), който, след като напуска системата, развива многообразен бизнес. В дружеството София Делта например той е съсобственик заедно с друго бивше ченге - Евстати Гюров. От своя страна за Гюров се знае, че е работил по линия на ДС в 5-о РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), а след началото на прехода попада и в списъка на кредитните милионери.
Освен с Гюров Кръстинов развива съвместна дейност и с Чавдар Чернев - друг виден представител на старата МВР-школа. Те са заедно в София Делта и АБМГ (Американо-българска медицинска група). Чернев също е от сой - баща му Антон е дългогодишен шеф на отдел в Трето управление на ДС, брат му Тихомир е главен секретар на Агенция Митници в правителството на НДСВ.
„Галчев инженеринг груп“ АД е строително дружество, в което освен двамата съдружници в БД турс участие имат още четирима българи. Най-любопитното е, че сред тях фигурира 56-годишният софиянец Димо Кръстинов. Той и Манфред Дийл имат още една обща фирма - Европринт-България ООД, регистрирана през 1997 година. Освен съдружник на Дийл и Галчев, през 90-те години Кръстинов е бил колега на главния секретар на МВР Бойко Борисов и на Румен Николов-Пашата, един от босовете на СИК. През 1995 г. Кръстинов, Борисов и Николов стават членове на съвета на директорите на акционерно дружество Интербулпред АД, показва архивът на Държавен вестник. Според наличната информация в компютърната база данни Делфи, фирмата се води за действаща и до момента. Въпреки че свързани с нея съобщиха, че тя е престанала да съществува още през 1997 година.Архивът на Държавен вестник сочи още, че Кръстинов е съдружник или съакционер в още над десет фирми. В повечето от тях участват бившият депутат от ДПС Максим Димов и бившият посланик на България в Турция Виктор Вълков.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Валентин Парапунов .

ИВАН ДРЕМСИЗОВ

Иван Дремсизов е роден на 10 февруари 1945 година в Дряново. Завършва Дряновската гимназия, а после право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и Външно-търговската академия в Москва. Работи в СО "Рудметал" и четири години в българското търговско представителство в Египет. Иван Дремсизов е вицепрезидент в ръководената от Илия Павлов Мултигруп
Босът на „Мулти“ и Дремсизов са заедно още от зората на създаването на групировката. Преди 10 ноември 1989 г. Иван Дремсизов е на висока позиция в една от държавните фирми за търговия с метали. След промените решава заедно с колеги да се захване с частен бизнес. Така става и контактът с Илия Павлов. По това време бившият борец вече създава империята си „Мултигруп“, която в началото на прехода е сочена за държава в държавата. Първата стъпка на Павлов е създаване на швейцарското „Мултигруп – Цуг“.
През 1992 г. е регистрирано и дружеството „Мултигруп България“. В него основният пакет акции се държат от Илия Павлов, но минимален дял има и Иван Дремсизов. Чест, която босът на „Мулти“ не оказва на много хора, припомнят запознати с бизнеса на Павлов. Впоследствие Дремсизов е избран и за вицепрезидент на групировката заедно с бвшия шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Отговорност на Дремсизов е бизнесът с метали чрез дъщерната фирма „Интерстийл“, , ръководена от самия него, става ясно от медийни публикации в миналото.
По това време основната дейност на „Мултигруп“ е да търгува с държавни предприятия. Фирми на групировката стават доставчици на суровини, а впоследствие купуват и препродават готовата продукция. Схемата „вход – изход“ не е измислена от Илия Павлов, но е факт, че в България тя беше приложена особено успешно и донесе значителни печалби на „Мултигруп“. При тази схема частната компания монополизира доставките на суровини, горива и консумативи за държавното предприятие, като заедно с това получава възможност да реализира и голяма част от продукцията му. Дори дейността на държавната фирма като цяло да е печеливша, печалбата остава във фирмата посредник, а не в производителя. Типичен пример за подобна схема на „Мулти“ са отношенията между фирмата на групировката „Интерстийл“ и металургичния комбинат „Кремиковци“ в годините преди неговата приватизация. Девизът на групировката беше: „Сложи ръка на входа със суровините и ще разполагаш с крайния продукт на пазара.“ Тази схема нанася трайни щети за държавните дружества, тъй като посредникът не се интересува от инвестиции в тях“, твърди в свое разследване от 1999 г. за възхода на „Мултигруп“ вестник „Капитал“.
Както се посочва в едно от разследванията на вестник „Капитал” за „Мултигруп“, според високопоставен служител на групировката „Интерстайл“ е внасяла около 350 000 тона коксувани въглища годишно и около 500 000 тона желязна руда за комбината, като общият обем на тези операции по данни на групировката е бил около 150 млн. щатски долара годишно.
Иван Дремсизов е управител на „ИНЕКС АГРО" ООД . ИНЕКС АГРО ООД е семейна компания, регистрирана през 2006 година година с основен предмет на дейност отглеждане и преработката на плодове – сливи и ябълки. Дружеството притежава собствени конвенционални и биологично отглеждани насаждения в полите на Стара планина, в землищата на с. Славейково и с. Скалско, общ. Дряново. Насажденията са създадени в периода 2006 – 2009 година като по-голямата част от тях се напояват посредством система за капково напояване. За дряновеца Иван Дремсизов мечтата за подредена и екологична овощна градина започва със засаждането на 60 декара сливови насаждения и 25 декара ябълкови дръвчета. От тогава до сега в землищата на Славейково и Скалско той има вече 365 декара с овощни дръвчета.


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Димо Кръстинов.

РУМЯНА ЖЕЛЕВА

Уличиха Румяна Желева в скандални далавери! Колкото й да отрича Румяна Желева, че са й дали непрестижен ресор в Еврокомисията, „Международно сътрудничество и реакция при кризи“ си беше истински шамар за България и новото правителство. Колкото и да се прави на обидена на критиките относно слабия й ресор, новата ни еврокомисарка е първият провал на новия кабинет. И външен министър да си беше останала, пак щеше да си бъде резил за Бойко Борисов. Дори „Файненшъл таймс“ и EU Observer не пропуснаха да изкоментират пишман комисарката ни, като дискретно я нарекоха „лека категория“. Не е случайно, че от Брюксел така удариха по самочувствието на Желева, която беше почти убедена, че ще вземе „правосъдие” или „енергетика”. Може би най-правилно е това да се тълкува като намек за некомпетентността на бившия ни външен министър, но всъщност зад решението на Брюксел стои нещо много повече. Биографията й крие скандални връзки с мутри и далавери. Румяна Желева е въртяла сделки с далавераджията Мирчо Циганина, разкрива в „Галерия”. Всъщност скандалните моменти от биографията й отдавна плуват в интернет пространството, така че от „Галерия” не са открили топлата вода. Запознати я въвличат и в топли връзки с топ мафиота Младен Михалев-Маджо, както и с други тъмни персони, ограбили държавата. Румяна Желева има пряка връзка с масовата приватизация, която ограби милиони българи по времето на Жан Виденов. Едва 26-годишна тя става член на Управителния съвет на Национален инвестиционен фонд НИФ. Именно „Труд” управлява активите от масовата приватизация. Още по-лошото в случая е, че по онова време Желева работи и поддържа тесни връзки със Юри Жак Аройо – зам.-председател на КНСБ и член на УС на банката на СИК (Първа източна международна банка). Обществена тайна беше, че трезорът е собственост на сикаджията Маджо. Със скандално известния олигарх Мирчо Циганина я свързва участието й в съвета на директорите на „Езтур” АД – Правец. Чрез измама и с помощта на дружеството Мирчо Циганина си закупува резиденция в Правец с руско участие. Става въпрос за далавера за милиони левове. Неслучайно далавераджията е съден за източване на държавния резерв. Тези далавери от миналото на Румяна Желева (а защо не и от настоящето) са пределно ясни на Бойко Борисов, но явно тук играят други интереси. Открит е конфликт на интереси при Желева, тъй като през 2007 г., когато е избрана за евродепутат от ГЕРБ, тя е била и управител на търговското дружество "Глобал консулт". Това е противоречие на Закона за избор на членове на Европарламента, тъй като те нямат право да извършват едновременно с това друга дейност. Справка в търговския регистър (BRRA.bg) показва, че до 22 април 2009 г. Румяна Русева Желева е била едноличен собственик и управител на фирма "Глобал Консулт". На тази дата тя е продала дяловете си в дружеството, които са на обща стойност 5000 лв. (минималния капитал за ООД по това време), на Ивета Колева и Светослав Донев. Тогава е сменено и името на компанията – сега тя се казва "Ауто Спа". Румяна Желева е омъжена за Красимир Желев. Желев е директор на бургаския клон на банка „Биохим“ от 1996 до 2003, след това до август 2009 ръководи клона на Централна кооперативна банка в Бургас, която е част от варненската икономическа група ТИМ. Последното става повод за коментари относно възможна свързаност с българската организирана престъпност в контекста на кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар . В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Иван Дремсизов .

НИКОЛАЙ ТАКОВ

Фаталният изход на "СК-13 Пътстрой". Една от най-големите строителни компании от близкото минало фалира неочаквано . След ремонта на парка край НДК дружеството не е работило по други обекти. Преди съдът да обяви несъстоятелност, собствеността е прехвърлена към офшорна фирма от Сейшелските острови. 34 млн. лв. имат да получават кредиторите на "СК-13 Пътстрой". бороти за десетки милиони, множество спечелени обществени поръчки, работа по едни от най-ключовите инфраструктурни проекти и изведнъж - фалит. Това е свръхсбитият преразказ с неочакван край на корпоративния възход и падение на "СК-13 Пътстрой". За четвъртвековната си история тя се превръща в една от големите строителни компании в България. Участвала е заедно с "Трейс груп холд" (нещо, което напоследък не е особена реклама) в изграждането на магистралите "Тракия" и "Хемус", жп линията от Пловдив до Бургас, столичното метро, парка пред НДК, Южната дъга и други пътни проекти в София. Дружеството, срещу чието име в регистъра на "Биволъ" с договори от обществени поръчки стоят 54 резултата за общата сума 285 млн. лева, спечелени самостоятелно или чрез участие в консорциуми с други фирми, е обявено за неплатежоспособно на 28 юни. Първото събрание на кредиторите пък е проведено на 27 юли, а след възобновяването на дейността на Търговския регистър е вписан и списъкът на приетите от съда вземания - близо 34 млн. лева. От ръководството на компанията заявиха лаконично пред "Капитал", че "такива неща се случват". Но документите сочат за отдавна започнало необслужване на задълженията, прехвърляне на собствеността към офшорни зони и отделяне на работещи структури в други фирми. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че на 16 юли тази година за неплатежоспособно е обявено и "СК-13 Холд-Инг" АД - холдингът, под чиято шапка се намираше "СК-13 Пътстрой" заедно със "СК-13 Трансстрой" и "СК-13 ПЕЧ". Около една трета от задълженията на "СК-13 Пътстрой" са именно към "СК-13 Холд-Инг", като и зад двете дружества стоят едни и същи лица. Но освен тях списъкът от кредитори включва Уникредит Булбанк и още редица доставчици и подизпълнители, които едва ли са щастливи от последните действия на мениджмънта. История на фалита Делото за неплатежоспособността на "СК-13 Пътстрой" е водено в Пернишкия окръжен съд, където е и регистрацията на фирмата. От решението на магистратите става ясно, че дружеството е работило нормално до края на 2015 г., когато впрочем приключва и прословутият ремонт на парка пред НДК. За последно Столичната община плати 435 хил. лв. на фирмата в края на ноември същата година. За 2016 и 2017 г. обаче компанията няма никакви приходи. За тези две години не са изготвени и годишни финансови отчети. Във връзка с делото е представена единствено информация за задълженията, които към края на 2016 г. надхвърлят 22 млн. лева. Над 73% от тях обаче са към свързани лица - в случая "СК-13 Холд-Инг". Каква е формалната причина за внезапното прекратяване на дейността на фирмата не става ясно, но за начална дата на неплатежоспособността й съдът е приел 31 декември 2016 г. За синдик на дружеството в началото на юли пък е назначен Любен Иванов. "Капитал" успя да се свърже с Десислава Николаева Такова-Тенева (дъщеря на съоснователя на компанията Николай Таков), която и към момента се води представител на дружеството и член на съвета на директорите "СК-13 Пътстрой". Тя обаче отказа да коментира подробности около съдбата на компанията и причините, поради които е изпаднала в несъстоятелност. "Това са нормални неща, които се случват с всички фирми. Не мога да предоставя подробности по казуса", заяви тя, посочвайки, че вече се оттегля от дружеството. Потърсихме и дългогодишния прокурист на фирмата - Галина Порожанова, но тя не вдигаше телефона си. От Перник към Сейшелите Това, че "СК-13 Пътстрой" реално е спряла да работи и е тръгнала по пътя на фалита, изглежда, е било добре известно на нейните собственици - те са предприели няколко действия, които биха могли да се разглеждат като опит за избягване на отговорност. За да се изясни цялостната картина, трябва да се върнем към 1993 г., когато е създадена "СК-13 Пътстрой" чрез преобразуването на "Пътно управление – Перник". Основни акционери тогава са били Николай Таков, Цветанка Нешева, Светослав Геков и Стоян Гашаров. През годините корпоративната структура се променя и към края на 2014 г. контролният пакет от акциите е притежание на "СК-13 Холд-Инг", но основни собственици са споменатите по-горе лица. Или накратко - промяна в контрола няма поне до края на 2016 г. Точно когато съдът приема, че е настъпила неплатежоспособността на "СК-13 Пътстрой", по-голямата част от акциите на дружеството (64.12%) са прехвърлени към офшорната компания от Сейшелските острови Starla Corporation. От документите в Търговския регистър става ясно, че тя е учредена на 27 октомври 2016 г., а консултант е Alfa Consulting LTD, като е ползван и неговият адрес. Уставният капитал е 100 хил. долара, но учредителният акт е засекретен. Видно е само, че за директор на офшорната компания е вписано номинално местно лице - Елена Лафортюн. За представител на дружеството в България пък е посочен Светослав Григоров, който няма официални участия в други юридически лица. За Starla Corporation няма никаква друга публична информация, но от книгите на акционерите е видно, че там са отшили акциите на Николай Таков (39.25%) и други по-малки акционери като Албена Мирчева, която е запазила 2.61% от предишните си 17.66%. Бягството към Сейшелите обаче вероятно е продиктувано от създалите се огромни задължения между "СК-13 Пътстрой" и холдинга "СК-13 Холд-Инг", който е спрял да обслужва кредитите си още през 2015 г., а Софийският градски съд обявява 31 декември 2015 г. за начална дата на неплатежоспособността му. Списъкът на кредиторите Искането за откриване на производство по несъстоятелност на "СК-13 Пътстрой" е подадено от "Омикс газ", което претендира за неплатени фактури от доставка на дизелово гориво и пътен битум в размер на 1.27 млн. лева. Но след това към делото се присъединява и Уникредит Булбанк, в полза на която е учреден особен залог върху цялото търговско предприятие - обезпечение по кредит на "СК-13 Холд-Инг". Става дума за общо три договора за кредит, съответно за 6.5 млн. евро, за 8 млн. евро и за 1 млн. лева. Първоначално от "СК-13 Пътстрой" оспорват тези задължения, като твърдят, че няма извършени доставки от страна на "Омикс газ" и валидни изискуеми задължения към банката. Но предоставените впоследствие доказателствени материали от ищците водят и до крайното решение на съда. Банката за кратко в края на 2016 г. реализира този залог и назначава свой управител, но след това явно компанията е погасила дължимите вноски, защото тя оттегля претенциите си. От списъка на приетите вземания, който е подаден за вписване на 30 август, става ясно, че освен на "Омикс газ" (с признати 500 хил. лв.) и на Уникредит Булбанк (с признати 19.5 млн. лв.) "СК-13 Пътстрой" дължи още 650 хил. лв. на НАП, 17 хил. лв. на ЧЕЗ и 456 хил. лв. на Министерството на енергетиката за концесията на находището за добива на доломити "Студена". Има и задължения от няколко десетки хиляди за неизплатени трудови възнаграждения. Подобна е ситуацията и при "СК-13 Холд-Инг", където инициатор на делото е "РТ Инженеринг - Н", което претендира за непогасен от холдинга кредит в размер на 300 хил. лева. Впоследствие към процеса се присъединяват Обединена българска банка и Уникредит Булбанк. Все още обаче по партидата на дружеството не е вписан списъкът на приетите вземания. За синдик е назначена Ралица Топчиева. Изчезналата строителна лаборатория Аналогично на казуса с пътя край Своге, където се оказа, че изпълнителят "Трейс" е анализирал качествата на асфалта в собствена лаборатория, "СК-13 Пътстрой" също е разполагала с такова собствено звено за изпитване на строителните материали. Става дума за Пътностроителната изпитвателна лаборатория (ПИЛ), разположена на самата кариера "Студена" край Перник, чиято акредитация за последно е била подновена и разширена от Българската служба за акредитация на 29 март 2016 г. Колкото и спорно да е съществуването на такива лаборатории към самите строителни фирми, без съмнение тези звена имат своята стойност не само като материални активи и специалисти, но и като сертификати, които са международно признати. В случая със "СК-13 Пътстрой" обаче поне на този етап ПИЛ няма да е част от масата на несъстоятелността и съответно няма да може да послужи за погасяване на задълженията при евентуалната й продажба. Причината за това е, че съветът на директорите на дружеството е решил да прехвърли лабораторията на друго юридическо лице - "Лабтест 2000", при това безвъзмездно. Решението за това е взето на 11 ноември 2016 г., но протоколът от заседанието на съвета на директорите, с който "Капитал" разполага, не е публикуван в Търговския регистър. Той обаче е предоставен в Българската служба за акредитация заедно с договор между "СК-13 Пътстрой" и "Лабтест 2000" и съответните декларации, без които прехвърлянето на сертификатите няма как да се случи. Новата акредитация на името на "Лабтест 2000" е издадена на 23 февруари 2017 г. В тези действия, разбира се, няма нищо случайно. "Лабтест 2000" е регистрирана на 2 ноември 2016 г., или 9 дни преди строителната фирма с четвърт вековна история да реши да й подари ПИЛ. Мажоритарен собственик на компанията обаче е "Команс 2000" АД, чиито акционери са добре познатите Николай Таков, Десислава Николаева Такова-Тенева, Стоян Гашаров, Албена Николова и други свързани със "СК-13 Пътстрой" и "СК-13 Холд-Инг" лица. "Въпросната Пътностроителната изпитвателна лаборатория беше една от малкото в страната с необходимия експертен и технологичен капацитет, поради което има голяма стойност", заяви пред "Капитал" проф. д-р Илия Ценев, който е управител на фондация "Качество 21-ви век" и е бил дългогодишен консултант в лабораторията на "СК-13 Пътстрой". По думите му за разлика от много други такива звена, които строителните фирми създават, за да обслужват единствено техните интереси, лабораторията на "СК-13 Пътстрой" е работила и с много други клиенти. Освен това е имало ясно разписани отговорности и ангажименти между лабораторията и собственика й, които да гарантират независимостта на изпитванията и анализите. "Предполагам, че целта на прехвърлянето на ПИЛ в ново дружество е нейната бъдещата продажба", казва още проф. Ценев. Синдикът Любен Иванов би могъл да поиска разваляне на договора за прехвърляне на ПИЛ към "Лабтест 2000". Но дори и това да се случи, едва ли в масата на несъстоятелността на дружествата "СК-13 Пътстрой" и "СК-13 Холд-Инг" ще се съберат достатъчно средства за погасяване на многомилионните задължения. В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Румяна Желева.

МАКСИМ ДИМОВ

 

Олигарсите: Максим Димов - бекстейдж политика

Има политика пред кадър и политика зад кадър. Един от интересните представители на втория тип е Максим Димов. Някои хора го помнят като едномандатен депутат от ДПС, други като бекстейдж и ковчежник на Царя преди и малко след изборите, които Симеон спечели през 2001 година. Само за справка – Димов е и бивш заместник-шеф на БНБ. Значи е от тези хора, които идват и си отиват, изгряват и залязват, за да изгреят отново – нещо като птицата феникс, но на българска политическа почва.

И досега се носят легенди за причините, поради които роденият в Добрич икономист от тъй близък до царската корона, се превърна за една нощ в персона нон грата около Величеството. Някои подозират приятелство с олигарха Кюлев за причина, други – финансови неща, но всичко си остава между Царя и Димов.

Максим празнува рождения си ден на Нова година. Роден е на 1 януари 1961 г. Завършва немска езикова гимназия в Добрич, "Международни икономически отношения" във ВИИ “Карл Маркс”, има аспирантура по международни валутно-финансови отношения в София и Кишинев, Молдова. От специалист в "Машиноекспорт" в изключително кратки срокове израства до изпълнителен директор на Държавния фонд за реконструкция и развитие. Управител на "Макхолд". Председател на фондация "Хомо Луденс". Заместник-председател на фондация "Славяни", навремето свързвана главно с някогашния депутат от БСП доц. Захари Захариев и с ретро олигарха Агафонов. Заместник-председател на Федерацията за дружба с народите на ОНД. Става депутат  от Шумен в 37-ото Народно събрание (Парламентарна група на ДПС) и заместник-председател на Икономическата комисия в парламента. Хобитата му са футбол и изобразително изкуство. Също като на Димитър Бербатов.

През различните години Димов е бил близък с различни звезди на прехода. Ако помните легендарния депутат Асен Мичковски от Великото народно събрание, двамата с Максим са сред създателите на Селена холдинг, който и до днес владее атрактивни собствености. Според Дневник, на който е тази информация, Димов е сред основателите и на още един приватизационен фонд – Северкооп гъмза. Фирмата му Макском холдинг също не е безизвестна.

Според пресата в близкото минало името на Максим се разчува покрай Елитбанк. Фирми, свързани с Максим Димов и Иво Георгиев, имат немалки задължения към този трезор, ако съдим по доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев.

Преди време името на банката бе припомнено от в. Банкеръ по повод приключенията на Драшков – брат. Ако се вярва на публикацията, броени дни преди фалита си, тя била получила като превод от управляваната тогава от него държавна органицзация БОДК седемцифрена сума в зелено. А дали е така? 

Името на Максим Димов бе цитирано от медиите и покрай оръжейна сделка за доставка на оръжие в Йемен. Източници от службите бяха подметнали, че кипърската фирма, която била направила удара, “била подпомагана от "Елмаз 24", в която акционери били бившият външен министър и посланик в Турция Виктор Вълков, бившият шеф на Софийското градско управление на МВР Чавдар Чернев(двамата от митичния ресторантски кръг Монтерей), бившият депутат Максим Димов и др”.

В инвестиционен посредник “Маккап" пък е над 80% собственост на холдинга “Маккап”, кръстен като съкращение от Максим Димов – Капиталист. Ако вярваме на публикациите, там участват още  Владимир Кънчев и Цветан Начев, кадри на бившето Първо главно управление на ДС и създатели на някогашната Ортодоксална банка “Св. Никола”. В “Маккап брокерс” акции има отново и Чавдар Чернев.

Присъствали са "Кредитна банка" на "Мултигруп", депутатът Задгорски, "168 часа", банка "Тексим".

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Таков .

ИЛИЯ ЗЛАТАНОВ

 

Точно преди година човек със сериозни юридически проблеми около бизнеса си е попаднал на хора, готови да му помогнат. Приятел го е завел в столичен ресторант, но в недостъпна за посетители част от него, за да се види с някого във връзка с “помощта”.

В заведението с огледални стъкла, охранявано от полицейска патрулка и камери, той е бил представен на един “сериозен човек, влиятелен, малко е скъпчия, но ще помогне”.

Това, което следва нататък, води до разследване на Антикорупционния фонд, публикувано днес. Всичко започва с разказа на засегнатия.

"Осемте джуджета" и двама герои

След срещата в ресторант “Осемте джуджета” бизнесменът разбира, че представеният му адвокат Петьо Петров всъщност е бившият шеф на столичното следствие, познат повече с прякора си Петьо Еврото. С този прякор той е споменаван и на заседания на Висшия съдебен съвет - орган, който е отказвал да образува дисциплинаторно производство срещу него при напускането му през 2015 година.

В предложението за помощ на бизнесмена активно се включва и съпругата на Петров, Любена Петрова. С предишната си фамилия Павлова тя е позната като организатор на протестите от 2015 г. против председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и правосъдния министър Христо Иванов с гражданско сдружение, наречено “План Б”.

Адвокат Петьо Петров беше търсен без успех на публично обявения си телефон, не отговори и на изпратените му съобщения.

Малко преди помощта от приятели и малко след нея

Две години преди срещата в ресторант “Осемте джуджета” най-големият производител на асансьори в България - групата фирми “Изамет”, - се намира в открита война между съдружниците, баща и син Златанови. Конфликтът ескалира, започват юридически спорове, има и инциденти с участници. Започват сигнали и жалби до институциите, от които няма резултат. Предмет на споровете са фирми със сериозни обороти и печалби, атрактивни недвижими имоти в София и цялата страна, много фирмени автомобили и банкови сметки в България и Швейцария.

“В “Осемте джуджета” се уговорихме да делим с Петров половината от “върнатото” от моите активи”, казва 73-годишният основател, мажоритарен собственик и управител на фирмите Илия Златанов.

Една година по-късно обаче ситуацията не е точно такава.

В момента Златанов е обявен за международно издирване и се намира в страна, която не иска да обявява. Повечето активи - фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки, - са запорирани със запис на заповед, подписан в полза на Любена Петрова. Четирима от семейството на Златанов са с обвинения.

Това, което е “върнато” на Илия Златанов, е само иззетото от трезори на неговите “противници” злато за над 4 милиона лева. Но той твърди, че веднага след полагането на подписите под протоколите за връщане, още на паркинга на Специализираната прокуратура, това злато се е озовало в багажника на Любена Петрова и оттогава той не го е виждал.

Антикорупционният фонд се свърза с една от адвокатките на Златанов, които са му били препоръчани в "Осемте джуджета". Тя се съгласи на среща, на която да коментира темата, но не дойде в уговорения ден и спря да отговаря на телефона си. Коментарът на другата адвокатка беше, че обяснения би дала само на компетентен орган.

Специализираната прокуратура

Историята на правния конфликт около групата фирми “Изамет” предлага шокираща разлика “преди” и “след” срещата в “Осемте джуджета”. Целият сюжет може да бъде проследен документално. Няколко дни след срещата препоръчани от Петров адвокати изготвят и подават сигнал за изнудване на Илия Златанов, а още на следващия ден подателят на сигнала е разпитан в следствието. Две седмици по-късно, на 19 юли 2019 година, прокуратурата вече официално съобщава за арести, обиски и изземвания от организирана престъпна група за изнудване, в която са и четирима души от семейството на Златанов - участници в многогодишния конфликт. Синът му Явор е арестуван.При арестите и изземванията са задържани скъпи автомобили, а от банкови трезори са иззети над половин милион евро в брой и 35 килограма злато, оценено на над 4 милиона лева.

Това, което няма да прочетем в съобщението на прокуратурата, е, че няколко дни преди това, в офиса на препоръчаните от Петьо Петров адвокати, Илия Златанов подписва запис на заповед без право на протест за близо 3 милиона лева в полза на съпругата на Петров, Любена Петрова. В документа липсва информация за какво се дължат тези пари.

“Подписвах като селски кмет”.

Самият Златанов признава, че е подписвал огромно количество документи, без да прегледа обстойно какво му дават адвокатите. Уговорките между Златанов и Петров междувременно се променят - те вече искат да им бъде прехвърлено всичко, като го оставят за управител на фирмите до неговото пенсиониране.

След като подписва, но не получава върнатото злато, Златанов разбира, че уговорката от “Осемте джуджета” няма да се спази. След нови срещи и заплахи, включително за живота му и за този на сина му, който е на хемодиализа и с мярка за неотклонение, той подписва всичко, което искат от него и спешно заминава в чужбина. Започва да се свързва с журналисти, сменя адвокатите си и подготвя сигнали до европейски институции. На негова страна вече е и дъщеря му, която е била задържана при миналогодишните арести.

Охранители, полиция, прокуратура

Свидетелствата на Златанов пред Антикорупционен фонд включват не само истории за неволите на семейството, но и разказ за неформалния "офис" на Петьо Петров, където бизнесменът е ходил многократно през последната една година. “Там често изчаквах да излезе тогавашният шеф на Специализирана прокуратура Димитър Франтишек Петров, както и заместник-главният прокурор Борислав Сарафов”, казва Златанов. Пред офиса постоянно има патрулка на МВР и частни охранители, блиндирани лимузини, много охранителни камери и малко клиенти.

Проверка на Антикорупционния фонд показва, че патрулка пред “Осемте джуджета” в момента няма, но улицата се охранява от джипове на “Делта гард”, които са и охранителите на двата асансьорни завода в Дупница и София. При едно от посещенията в “Осемте джуджета” от иначе затворения заради карантината ресторант излиза лично собственикът на “Делта гард” Димитър Спасов - Каратиста, с охрана.Същата охранителна фирма не допуска Златанов и неговите представители до заводите, въпреки че той е вписаният управител на дружествата и обжалва подписаните под заплаха документи. Сигналите до полицията в Дупница за нарушение на закона за частната охранителна дейност са оставени без отговор.

Собственикът на “Делта гард” Димитър Спасов, е от малкото участници в тази история, който отговори на имейлите с покана за интервю. Но отговорите съдържат само контравъпроси и намеци за платени действия от страна на Антикорупционния фонд.

От Специализираната прокуратура също отказаха коментар с аргумент, че се води досъдебно производство и те не биха желали да разкривват информация.

Юридическият прочит на документацията показва част от видимите нередности - изненадващата скорост, с която прокуратурата е действала, съчетана с липсващи документи, нотариални вписвания извън кантори и в извънработно време, както и с липсващи подписи под протоколи.

Според длъжностни лица в търговския регистър, има и липси на отразване на нотариалните заверки в електронния регистър на нотариусите. Отделно, предоставената от Златанов SMS кореспонденция със замесени лица съдържа информация за възможно влияние върху институции като МВР и прокуратурата, които изискват проверка в дълбочина.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Максим Димов .

ЙОРДАН КАНАЗИРЕВ , НИКОЛАЙ КАЛОЯНОВ , КОСТАДИН КАЛОЯНОВ

 

Офшорка краде завод от ОББ и Булбанк.

Обединена българска банка и УниКредит Булбанк предупредиха за опит за кражба на завод, чието изграждане са финансирали, чрез офшорна компания.

Става въпрос за завода за гипсови изделия "Техногипс", собственост на "Балканстрой", който е бил построен с кредит, обезпечен със залог на цялото търговско предприятие на "Техногипс" и на отделни негови активи.

След като длъжникът спира да превежда вноските си по заема двете банки предприемат действия по принудително събиране на кредита. Паралелно с тях офшорката "Инвенто Бизнес Корп.", регистрирана на о-в Тортола (Британски вирджински острови), с капитал $100 и представлявана от човек, участвал в управлението на фирми от групата на „Балканстрой" АД, предприема координирани с длъжника действия, които препятстват законосъобразното удовлетворяване на банките от заложеното имущество.

"Установяваме прилагане на добре позната схема да се използва анонимността на офшорни компании при опит за ограничаване и практическо обезмисляне на законовите права на кредиторите. На 09.02.2015 г., в 11.22 ч. в Централния регистър на особените залози в полза на офшорната компания ИНВЕНТО БИЗНЕС КОРП е вписан залог върху всички движими вещи, машини и съоръжения на „ТЕХНОГИПС" ЕАД за сума от 60 милиона лева. Четири часа по-късно, в 15.37 ч. същия ден, офшорната компания пристъпва към продажба на заложеното имущество, което длъжникът й предава незабавно и доброволно. За разлика от услужливото поведение на длъжника към офшорната компания, на двете банки е отказан достъп до заложените активи", се казва в съобщение на банките.

"Случаят показва явен стремеж за отнемане възможността на кредиторите да се ползват от предоставената им от закона защита, като съществува риск да се проведе процедура по продажба на заложените активи без реално разгласяване, ред и правила за участие, с което имуществото да се продаде на предварително определен единствен облагодетелстван купувач. Според пазарна оценка от декември 2014 г., заложените движими вещи имат стойност от над 30 милиона лева. „ОББ" АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД считат, че евентуалната им продажба на стойност, занижена спрямо тези нива, ще бъде явен опит за нарушение на закона и увреждане на интересите на кредиторите на дружеството. Банките няма да допуснат подобни нарушения на закона и с всички допустими от него средства ще защитават правовия ред и законните си интереси", допълват те и обясняват, че дават публичност по случая, за да обърнат внимание на другите кредитори на фирмата от групата на "Балканстрой" да следят внимателно поведението и действията на своите длъжници, с оглед своевременно предотвратяване и недопускане на подобни противозаконни действия.

"Техногипс" се управлява от Йордан Иванов Каназирев, Костадин Георгиев Калоянов и Николай Георгиев Калоянов. Едноличният собственик на дружеството е "Балканстрой инженеринг груп", управлявано от същите трима души. 79.885% от акциите в "Балканстрой инженеринг груп" са собственост на ""Балканстрой груп холдинг", а по 6.705% имат тримата управители. Тримата притежават по 33.33% от холдинга.Завод "Техногипс" е построен през 2007 г. и пуснат в експлоатация през 2009-а.Намира се в с. Ковачево, община Раднево, област Стара Загора.

ЗАЛЕЗЪТ НА ЕДНА ИМПЕРИЯ! Бизнесмените Калоянов и Каназирев губят пореден имот – ЧСИ продава за 1 754 355 лв. 98 дка край Разлог.

Разложките бизнесмени Костадин Калоянов, Николай Калоянов и Йордан Каназирев губят поредното си недвижимо имущество. Съдия-изпълнител обяви на публична продан имот, собственост на фалиралата им фирма „Балканстрой“ за 1 754 355 лв. Имотът представлява горски територии в местността Попада край Разлог, с обща площ от близо 98 дка. Той е придобит от фирмата през 2006 година, а понастоящем е собственост на друга от плеядата фирми на разложките бизнесмени „Балканстрой Груп Холдинг“. Върху имота е учредена договорна ипотека в полза на мощна софийска фирма.Това е втората публичната продан на имота. Първия път той бе оценен за малко над 2 млн. лв., но купувач така и не се намери.Не е тайна, че фирмите на Калоянов и Каназирев имат огромни задължения към банки и голяма част от притежаваното имущество е обект на публични продажба. Заради дългове те загубиха и перлата на хотелите в Разложко – „Катарино“. Луксозният хотел премина в ръцете на банката кредитор и преди около две години бе купен от благоевградския бизнесмен Иван Чапов.Срещу фирмите им през последните години са се водили десетки дела от служители за неизплатени заплати. Те са атакувани многократно в съда и от фирми подизпълнители също за неизплатени суми по договори.Само преди два месеца фирмата на Йордан Каназирев „България Холидейз“ ЕООД стана пък обект на прокурорска проверка. Срещу нея се води разследване за самоуправство. То стартира след извършена полицейска проверка по жалба на собственик на апартамент в комплекс „Пирин голф“ край Разлог, при която бяха установени данни за извършване на нерегламентирани дейности, касаещи снабдяване и продажба на електроенергия в комплекса.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Илия Златанов .