ДИМИТЪР ЗОРОВ

Само в БЛИЦ: Подпаленият Димитър Зоров - в черния списък на еколозите у нас . Бил личен приятел на Борисов и галеник на Мирослав Найденов .

 

31.01.2014

 

Името на фермера Димитър Зоров е типичен пример за парадоксите в родната ни действителност и критериите за оценка. Той е обявен за еврофермер на 2013-а, след като името му вече е в черния списък на личностите, унищожаващи природата във Врачанския балкан.Преди 2 години снимки в нета показаха как кацащият върху прясно измития републикански път II-11 премиерски хеликоптер с Бойко Борисов, прелита над лагуните с фекалии откъм река Дунав в кравефермата на Димитър Зоров, с. Добри дол. Еколози писаха до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу телеграма със следното мото: Как българските власти прикриват нарушения на политически олигарси, замърсяващи трансгранично околната среда, с риск за човешкото здраве. След отравянето на 34 деца от Исперих. “Уважаеми господин Барозу, обезпокоени сме след изнесените в тези дни съобщения за инфекционното отравяне от питейната вода на 34 деца от гр. Исперих, причината за което се оказва преливането на лагуна с фекалии на кравеферма в с. Драгомъж, община Исперих. Само преди два месеца, на 25.11.2010 г., министър-председателят на Р България Бойко Борисов бе долетял с хеликоптер от София, за да пререже лентата на доилнята в кравеферма "Алексия 2002", с. Добри дол, община Лом, собственост на неговия личен приятел от школата на Министерството на вътрешните работи Димитър Зоров. Всички медии най-широко отразиха това частно посещение, финансирано от държавния бюджет: „От хеликоптера Бойко Борисов успя да разгледа отвисоко новия кравекомплекс”. Гражданите от района обаче са възмутени, че премиерът не отронва и дума за видимия с просто око и от земята скандален факт, че всичките фекалии на 2200 крави се оттичат безпрепятствено към р. Дунав, като са размазани грозно и миризливо по републиканския път II-11 между Лом и Видин(измит с вода на мястото за кацане на правителствения хеликоптер с премиера). Няма операция “Наглите” на МВР за подобно закононарушение - изграденият кравекомплекс с милиони отпуснати лева от държавния фонд „Земеделие” е разположен от двете страни на републиканския път без никакви заграждения срещу свободното изхвърляне на фекалиите от кравите.

Учудващо звучи в медиите “Премиерът разгледа кравекомплекса и оцени високо направеното”, когато липсва каквато и да е обработка на тоновете животински отпадъци. При това премиерският хеликоптер е прелетял над огромните лагуни с фекалии откъм р. Дунав.

Като националноотговорна гражданска екологична организация, Национално движение „Екогласност” изразява своята загриженост за това продължаващо екологично престъпление, което вместо да бъде санкционирано от компетентните държавни екологични и здравни регулатори заради няколкогодишните замърсявания на околната среда в района, в това число и водите на общоевропейската река Дунав, се поощрява пряко и от днешния български премиер Бойко Борисов”. Написаното преди 2 години послужи като част от обвиненията и срещу несменяемия кмет на Монтана Златко Живков, който бе даден на съд за длъжностни престъпления. Еколозите припомнят на г-н Барозу още как еврокомисарят за земеделието и развитието на селските райони Дачиан Чолош е посетил кравефермата "Алексия 2002" в с. Добри дол, придружаван от българския министър на земеделието и храните Мирослав Найденов, като и техният хеликоптер е прелетял над лагуните с фекалии откъм р. Дунав, но това не ги смутило ни най-малко. Телеграмата завършва със следния текст: „Накрая сме длъжни да припомним, че същият Димитър Зоров е от известните политически олигарси, свързани финансово с всички властващи през последните години политически партии в България. Доказателство за това е, че когато наскоро Прокуратурата внесе в съда обвинителен акт срещу бившия земеделски министър от предишния кабинет "Станишев" Валери Цветанов, за свидетел на обвинението е привлечен и собственикът на мандра "Пършевица" и кравеферма "Алексия 2002" Димитър Зоров, заради съмнителна в негова полза замяна от министъра на земи срещу имоти от Държавния поземлен фонд, според твърдението на разследващите органи”.

http://www.blitz.bg/news/article/247882?utm_source=flip.bg
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Тодор Батков.

ТИМ

ТИМ започват с рапани, проституция, кражби и рекет

11.05.2011

Журналистка разкри за първи път зараждането и възхода на варненската групировка

 

Варненската журналистка Невяна Троянска, дългогодишна кореспондентка на в. “Труд” в града, издава книгата “ТИМ – отборът, който превзе България”. Книгата съдържа факти, които се разкриват за първи път пред обществото. Досега за ТИМ в медиите е излизала повтаряща се, непълна и неточна информация. Журналистката разказва с подробности кои са и какви са основателите на групировката, какъв е бил бизнесът им преди и сега. Невяна Троянска е съдена от ТИМ за свои публикации

преди години и в книгата си се спира и на този епизод. Само да разгърне книгата, читателят веднага ще се убеди, че Невяна Троянска разкрива много повече за ТИМ от германския разследващ журналист Юрген Рот. Той многократно за последните години нарича ТИМ мафиотска групировка. Този въпрос се разисква нашироко в неговата книга “Гангстерска икономика”. Но фактите за ТИМ в книгата му са оскъдни, посъбрано оттук-оттам в печата. Книгата на Невяна Троянска е значително по-съдържателна. В e-vestnik ще пуснем 2-3 откъса от нея:

Морски тюлени направиха “ТИМ” ООД

Също като момчетата от ВИС и СИК, те излязоха на ринга, парадирайки със спортната си закваска. Е, нямаха чак борческата слава от ранга на “Олимпийски надежди”, но пък умееха да раздават шамари. С крака. И да носят - на бой, на студ, на глад, на оцеляване в екстремни ситуации. Най-просто казано, носеха школовката на секретното поделение “Тихина”.

За “Тихина” преди 1989 г. се говореше само под сурдинка. Воалът на секретността раждаше цял куп митове, които никой не си правеше труда да опровергава. Обгърнатото в тайнственост поделение на Военноморските сили, създадено през 1970 г., нямаше аналог в България. В него пращаха само добре подготвени физически и устойчиви психически младежи. Казват, че още в новобранските центрове, преди разпределението, мнозина наборници тайничко си мечтаели да бъдат сред избраните.

Митът за американските “тюлени” - супермъжете, които дори по филмите, стигнали до екрана, изтъкан от социалистически реализъм, покоряваха наред чуждите държави и женските сърца, имаше своите почитатели и у нас. Особено в град като Варна. Въпреки това единици попадаха сред редиците на командосите заради специалната селекция и високите изисквания.

В “Тихина” се подготвяха разузнавателни групи, предназначени за дейност в тила на противника. Антитерористи или терористи, зависи от тълкуването - с оглед на историческата необходимост. Командосите, съвсем като щатските си побратими, бяха обучавани за изнурителни преходи по суша, за десант по въздух, по море и под вода.

Напук на балканското ни чувство за малоценност спрямо великите нации обаче, според мнозина експерти, подготовката на BG-командосите е превъзхождала школовката на морските пехотинци в САЩ по редица критерии. “Черноморските акули”, както преди време наричаха бойците от “Тихина”, действаха тихо, незабележимо, но безотказно - с желязна хватка.

Е, точно тези момчета изгряха изневиделица на хоризонта във Варна, докато борческите бригади на СИК и ВИС кръстосваха юмруци и пищови по улиците на морската столица.

На прага на 1994 г. групировката на командосите стана факт и в съдебните регистри. На 29 декември 1993 г. “ТИМ” ООД получи “кръщелното си свидетелство” като дружество, развиващо дейности, свързани с търговията, охраната и услугите. Напук на здравата логика и природните закони обаче, прощъпалникът на екипа бе изпреварил раждането. Още преди основаването на фирмата, ядрото на ТИМ бе успяло да стъпи на краката си.

Може би днес малцина си спомнят, но в самото начало на 90-те години, непосредствено след “избухването” на демокрацията, мераклиите за бърза печалба край морето, които можеха да се държат над водата и им се беше случвало да се гмуркат, за да впечатлят поредното гадже на плажа, хукнаха да събират рапани. За разлика от кулинарния интерес към мидите, у нас тогава никой не мислеше, че хищният охлюв става за нещо друго, освен за залъгалка на туристите под формата на сувенири. Оказа се обаче, че японците са готови да плащат скъпо и прескъпо, за да го видят в чиниите си. Това изкуши стотици варненци да се отправят на лов за деликатесната мръвка. Сред тях бяха и част от командосите на “Тихина”.

“Тюлените” зарязаха антитерористичната мисия и се впуснаха в нова. Работата им пак беше под водата, на моменти дните им пак нямаха начало и край, но рапаните им даваха шанс не просто да оцелеят, а да натрупат пари. Всеки от водолазите се гмуркаше сам за себе си и сам калкулираше  приходите си. След 2-3 усилни лета, успешен улов и късмет с изкупните цени на източния деликатес, те пак заедно решиха какво да правят с печалбата си.

“Спестиха си парите и ги похарчиха умно”, коментира техен бивш колега от секретното поделение, докато си спомняше как, след като приключили с рапаните, тимаджии наели залата за фитнес в Медицинския университет, накупили модерни уреди и дали старт на бизнеса си.

Чичко Гугъл запълни медиите с ала-бала за ТИМ

Ако потърсиш в интернет информация за ТИМ, ще те засипе порой от статии, журналистически “разследвания” и емблематични “разкрития”. Авторите им са стотици, но и маститите пера, и редовите занаятчии си приличат в едно - тиражират под индиго. Някои залагат на творческата интерпретация, други не се церемонят много и действат на принципа copy-paste, но като краен резултат 90% от информацията се препокрива, барабар с грешките.

Според най-популярната търсачка - “Гугъл”, групировката ТИМ е конгломерат от фирми и контролира Варна, Добрич, Шумен и почти цяла Североизточна България. Името й е абревиатура от първите букви на нейните основатели Тихомир (Митев), Иво (Каменов) и Марин (Митев) - бивши военни от секретното поделение край Варна “Тихина”.

Всъщност кракът на Иво Каменов никога не е стъпвал в “Тихина” - поне в качеството на служещ в поделението. Там са карали казармата си, а после са останали на свръхсрочна служба, само другите двама от варненската триада - Марин и Тихомир. А по-добрият командос от двамата - Марин, е попаднал сред морските тюлени заради… дарбата си на художник. И бил включен в отбора на пехотинците случайно. По негови думи.

Разказът, който излиза от устата на Марин Митев - в един есенен следобед, в офиса му в централата на ЦКБ във Варна, докато пием кафе, което сам е направил, звучи като приказка… За Пепеляшка на развития социализъм.

Винаги го е привличало рисуването. Като завършил 7 клас, кандидатствал в Худжествената гимназия в Казанлък. Докато заедно с другите деца се потял над скиците, се извила буря. Вятърът бил толкова силен, че потрошил прозорците на гимназията, а стъклата изпонарязали част от роднините на бъдещите художници, които чакали в двора края на изпита. “За компенсация шефовете на училището решиха да приемат с предимство тези, чиито близки бяха пострадали. Така аз останах извън класацията, а за да не губя годината, се записах в Корабостроенето”, твърди босът на ТИМ.

А после, като завършил СТУК-а - Средното техническо училище по корабостроене, и дошъл ред да влиза в казармата, го пратили в “Тихина” - да поддържа нагледната агитация. За пръв път го включили в акция, когато негови колеги си начупили краката при парашутен скок и нямало кой да попълни групата. Малко по-късно вече бил сред титулярите. След това останал на свръхсрочна служба и влязъл в листата на командосите от най-висша класа.

И в Чичко Гугъл пише, и самият Марин Митев признава, че няколко пъти му се е случвало да не му се отвори парашутът и се е приземявал благодарение на резервния. Негови колеги от поделението също не крият, че е бил пращан на най-опасните мисии. “Случвало се е със седмици да киснат под водата в Босфора”, споделят те лаконично.

И досега в кабинета на Марин Митев в ЦКБ висят архивни черно-бели снимки, запечатали екскомандоса с групата му и военния министър от ерата на Тодор Живков ген. Добри Джуров - при обмяна на опит в Чехословакия или награждаване след мисия. В ъгъла под тях, небрежно са подпряни няколко саби и “самурайски” мечове. “Остави ги - бутафория. Ама ми ги подаряват и какво да правя - ако не ги взема, ще се обидят”, подхвърля Марин, докато грижливо смъква от стената архивните снимки, с неподозирана нежност ги слага на бюрото и започва да ми разказва къде и по какъв повод са правени.
Господ има странно чувство за хумор…

Как ТИМ пребори ВИС и СИК в региона

Всъщност спортът не просто е един от темелите, върху които - тухла по тухла, ТИМ започва да гради “къщурката” си. Той дори не е наследена инерция от войнишките години на бившите морски пехотинци, а своеобразна визитка, с която бащите на абревиатурата сякаш опитваха да разграничат хората си от класическия образ на “мутрата”.

За разлика от залезлите спортни величия в другите силови структури, които тренираха мускулите си само докато прибираха рекета от поредния длъжник, тимаджии се поддържаха във форма не само по улиците, а и във фитнес залата, и на татамито. Повечето от основателите на формацията са бивши състезатели по карате - и то участвали в националния отбор по киокушин кай, печелили не една и две титли в международни турнири.

Логично е да се предположи, че от философията на източните бойни изкуства, съчетана с уменията от школата на “Тихина”, плюс каузата, в която са се клели, наречена най-шаблонно родина, би трябвало да се роди перфектният борец за справедливост - своеобразен колективен Батман на посттоталитарна България. Само че, както обикновено става у нас, добрите намерения твърде често кривват по пътя към ада.

Първоначалният замисъл ТИМ да развива не само спортния клуб, а и учебен център, в който да се четат лекции, съчетани с практически курсове за обучение по фирмена сигурност, някакси остана в рамките на добрите намерения. Целта, с която бе регистрирана “ТИМ” ООД - да продава охраната като ноу хау, постепенно бе размита от прозата на делниците.

За никого не е тайна, че край морето пъпът на чорбаджиите винаги е бил хвърлен в курортите - дори по Тодорживково време, когато всички хотели и ресторанти бяха държавни. А когато някой харчи пари на държавата, особено в мътилката на прохождащата демокрация, едва ли ще тръгне да купува ноу хау за фирмена сигурност, след като може да си наеме пазванти. Особено когато пазарът на охранители е пренаситен.

През 1994 г. във Варна основната битка за клиенти беше между “пазачите” от местните поделения на СИК и ВИС - “Секюрити груп” и “Марс 93″. Тарторите им - взривеният през ноември 1996 г. в асансьора на кооперацията си Йордан Марков, и бившата “олимпийска надежда” в борбата Христо Асенов-Бацата имаха легендарна слава. Бригадите им жужаха като пчелички между магазини и кръчми, кандърдисвайки собствениците им да ги “пазят от лошите”. Естествено, срещу добра месечна сума.

Който не искаше, го отнасяше - той или имуществото му. Резултатът - търговските обекти в града, дори гаражите, превърнати в квартални минимаркети, бяха облепени със стикерите на “Марс” и “Секюрити”, а кражбите и разбитите витрини подминаваха “белязаните” като бързия влак.

Докато момците на Бацата и Данчо Марков шетаха из морската столица със самочувствието на шерифи, ТИМ “удари бингото” малко по на север. Никой не разбра как фирмата сключи договор да охранява държавния още курорт “Св. Константин”, и то чак до 2002 г. На фона на “жълтите стотинки”, събирани от дребните търговци в града, парите бяха фантастични.

“Плащаше им се месечно възнаграждение, равняващо се на 31,8 полицейски заплати. На практика из курорта се разкарваха четирима души от групировката и - толкова”, беше обявил пред журналисти по онова време бившият шеф на Регионалното звено за борба с организираната престъпност полковник Стамо Стамов (б. р. - заради разследванията си срещу ТИМ полковникът по-късно е арестуван по нареждане на прокурора Николай Колев и държан 10 месеца в ареста, а по-късно освободен и оправдан по всички обвинения - подробности в следващия откъс).

Според него договорът за охранителна дейност с ТИМ е бил крайно неизгоден за курорта, но в онези години, “когато се наливаха основите” на пазарната икономика, кой ще ти гледа интереса на някакво си държавно дружество, което трябваше да изпълни мисията си на дойна крава, изцедена докрай, преди да бъде хвърлена в кланицата на приватизацията. Пък и тогавашният шеф на “Св. Константин” Иван Иванов, популярен сред медиите в града с прозвището Инч Хай, което идеално прилепваше на ниския му ръст и слабото му телосложение, бе останал изключително доволен от сделката…

Досие в полицията още от 1993 г.

“Ако някой все още изпитва вълнуващо удивление защо никога, никъде и по никое време не може да прочете повече за холдинга ТИМ, ще трябва да се сблъска с очевидното: групировката старателно се грижи името й да бъде употребявано като в гробищен парк - или за добро, или за нищо.”

Иво Каменов - един от основателите на ТИМ. Снимка: “Инвестор”

Тези думи не са мои, макар че с чиста съвест бих се подписала под тях. Точната формулировка е направена в Скай форум. За съжаление, не мога да цитирам от кого, защото единствен ориентир е датата - 14/2/2003 г., 11:05 ч., и безадресното “анонимен автор 79″.

Информацията обаче е като водата - изтървеш ли я, плъзва навсякъде, покрива неравностите, запълва кухините, докато не изравни пейзажа и не започне бавно да се разсейва в пространството. И дори когато се изпари, пак остават каверни, в които можеш да откриеш прелюбопитни неща. Трябва обаче да знаеш къде да търсиш…

Още пазя една разпечатка от средата на 90-те години на миналия век за наблюдаваните от МВР структури, разработвани като рискови и потенциално опасни за нормалния живот в града. Оперативен работник ни я беше дал, след като му бяхме приплакали, че имаме да пишем материал за престъпността във Варна. Тя започваше с “ТИМ” ООД. Бяхме предупредени, че писаното няма доказателствена стойност, и че ако го публикуваме 1:1, не само ще си имаме неприятности, но и няма да се намери кой да потвърди информацията. Изкушавам се обаче да го цитирам:

“Дружеството е регистрирано на 29.12.93 г. с цел развиване на дейности, свързани с търговията, охраната, удлугите. Дружеството има сключен договор за охрана на курортен комплекс “Св. Св. Константин и Елена” до 2002 г., отделни питейни заведения в курортния комплекс; множество магазини и други търговски обекти на територията на гр. Варна, като охраната се осъществява чрез изградена собствена система на СОТ; експлоатират съвместно с “Мустанг видео” - Обединена кабелна телевизия; охраняват паркинги, складови бази, държат под наем представителна сграда в кв. “Чайка” - общинска собственост, предоставени им преференциално от кмета на гр. Варна. Чрез създадено съвместно дружество със съдържателите на риболовни таляни на цялата територия на региона имат монопол върху риболова и определянето на цените. По оперативни данни са под опеката на И.Д. главен прокурор на въоръжените сили, кметската управа на града. Имат лиценз за охранителна дейност.

Седалището на дружеството е гр. Варна, ул. “Марин Дринов” 55 (адресът на Медицинския университет в града - б.а.). Като управители на дружеството се водят Марин Великов Митев ЕГН… и Тихомир Иванов Митев ЕГН… Силовата структура вътре в дружеството се ръководи от Иво Каменов Георгиев ЕГН…

Структурният състав на ТИМ в охранителната и силова структура се състои от около 50 млади мъже, подбрани най-вече от уволнения войнишки състав на под. 22580 гр. Варна (разузнавачи-десантчици), бивши полицаи от СПООР - Варна, неосъждани, активно поддържащи спортната си форма във фитнес центъра, където се намира офисът. Дисциплината е по подобие на тази в армията. Марин Митев и Тихомир Митев са служили като сержанти на свръхсрочна служба в горепосоченото военно поделение.

През последния месец отнеха бизнеса с проституцията от другите групировки и настъпват във всички техни сфери на влияние. За бизнеса с проститутките отговарят Стоян Стефанов Лефеджиев ЕГН… и Владимир Корнеев Илиев ЕГН… На този етап представителите на ВИС и СИК в града не могат да окажат противодействие на ТИМ и вероятно в бъдеще е възможно да се стигне до сблъскване на интересите. Към ТИМ гравитират представителите на “Корона инс”, които нямат големи позиции в региона, “Секюрити глобъл - ЕООД” гр. Пловдив.”

http://e-vestnik.bg/11735


В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Димитър Зоров .

МИНЮ СТАЙКОВ

Алкохолният император Миню Стайков богатее за сметка на черните дробове на българите като не си плаща акцизите, състоянието му е 500 млн. евро . Антимафиоти откриха у бизнесмена 250 хил. фалшиви бандерола .

03.12.2013 

Има бизнесмени, израсли в хайлайфа на соца. А има и такива, които сами са се направили такива. Миню Стайков е алкохолен император днес. Той е изключително елегантен, макар да е извървял целия път от обикновено момче до кабинет на върха на една от най-популярните офиссгради на бул. Джеймз Баучер с изглед към Японския хотел и Витоша. И то само за 15 години.

Заканата на бившия премиер  Бойко Борисов да изведе на „светло” алкохолния бизнес у нас звучаха чудесно, но и доста невероятно. Единственият му предшественик, който даде същата заявка, а после се отказа, беше Иван Костов. Най- богатият бос на спиртни напитки у нас, Миньо Стайков, е и най- редовния клиент на операции на МВР, като последния път, антимафиотите откриха 250 хил. фалшиви бандерола. И тук идва разликата между „добрите” намерения и реалността.

Факт! Този човек продължава да богатее за сметка на черните дробове на българите като не си плаща акцизите. Карнобатския алкохолен бос започва бизнеса си през 92 г. и за 15 години състоянието му набъбна на колосалните 500 млн. евро. Според официални данни, спиртния завод на Стайков продава около 30 млн. бутилки на година, но това са само тези с истински бандероли. А иначе, се говори, че цифрата е два пъти по- голяма.

Единствената реална опасност за бизнеса на Миню Стайков, се появява по време на Костовото управление. Проверката на доходите му изведнъж секва, слад като олигархът става дарител на фондация „Бъдеще за България” на Елена Костова.

При Сергей Станишев, бизнесът на Миню Стайков изживява ренесанс. Отчетените продажби драстично намаляха, а в същото време алкохолния бос спести пари за частен самолет. Олигархът има имоти в Италия, Гърция и вила на френската ривиера. Челядта на милиардера също влезе в новините. Още през 2009 г. синът му, Стайко, се оказа заподозрян за побоя над бившата си изгора манекенката Деси Зидарова. Стайко, който ръководи част от семейния бизнес, миналата година беше следен няколко месеца преди хората около него да бъдат арестувани. Самият той се оказа в чужбина заедно със съпругата си Александра. Тя пък е дъщеря на друг олигарх – Ветко Арабаджиев. Миню Стайков и Ветко Арабаджиев станаха сватове в края на 2011 г., когато децата им минаха под венчилото и обединиха бизнес ресурсите на двете фамилии. „Ветко Арабаджиев е изключително притеснен за дъщеря си. На нейно име се водят и част от фирмите, както сватът му Миню е дал управлението на някои дружества на сина си Стайко. Александра е гледана като писано яйце и родителите й дори позволиха да си направи серия от пластични операции”, разказва пловдивчанин, който е близък с фамилиите и има бизнес отношения с тях. Всъщност Ветко Арабаджиев вкарал семейство Стайкови в бизнеса със захар. Той е собственик на „Захарни заводи” – Пловдив, и развива този бизнес от няколко години насам. Обвинението към сина на Миню Стайков е, че е ръководил престъпна група от ноември миналата година досега. Ветко Арабаджиев винаги е успявал да бъде близък с властта и е бил спокоен за бизнеса и семейството си, разказва пловдивчанинът. Олигархът е бил на „ти” с всички партии. Демонстрирал топли отношения и с Цар Киро. Приятел на Арабаджиев бил и червеният бизнесмен Георги Гергов. По време на издирването на Стайко Стайков заради ДДС далаверите съпругата му Александра – дъщерята на Ветко Арабаджиев, е с него. „Малките нищо не разбират от бизнес и схеми. Едва ли знаят какво представлява дневник на покупките, какво остава за справки-декларации по ДДС, възстановяване и т.н. Всичко се върти от хора на бащите им, а възрастните само осигуряват протекции във властта и институциите. Като ударят Стайко Стайков, целта е баща му”, разказва запознат със схемите, за които обвиняват Стайков – младши. Дъщерята на алкохолния бос от Карнобат Яна също има богата биография във връзките си с богати наследници. Яна беше гадже на Жоро Главата, син на взривения бос от СИК Стоил Славов. Миню Стайков и Стоил Славов са били приятели още от времената на СИК и децата им се познават от малки. Бащите дори имат офиси в една и съща сграда – тази, където бе убит Стоил Славов, на бул. „Джеймс Баучер”, известна като гнездото на СИК.

Как се правят милиони от алкохол?

“В един ресторант в Будапеща вечерят Иван Костов, Богомил Бонев и Кирил Радев. Една от темите на разговора е контрабандата със спирт, от която държавата губела милиони. Интересът на премиера към тази тема не е нов. Една година преди това приятели му дали информация за огромен контрабанден канал и Костов поискал подробна справка за количествата спирт и за начините за внос в България.

Шефът на НСБОП ген. Кирил Радев изпълнява поръката на премиера и праща доклад на МВР-шефа Богомил Бонев за контрабандни канали за внос и износ на алкохол. Иван Костов е силно заинтригуван и нарежда каналите да бъдат разбити. Кирил Радев пък иска 6 месеца време, извънредни пълномощия и пълно съдействие от институциите, които имат отношение към разследването на контрабандните канали.

Даден му е карт-бланш. Сформира се специален щаб от НСБОП, НСС, ДНСП, НСГП, митниците, комитета по стандартизация. В доклада на първо място е „СИС индустрийс“. Споменават се още белгийската фирма СОКСЕР, която е сред утвърдените производители на спирт в Европа, „Синхрон инвест“. „СИС Индъстрис“ е регистрирана още през 1992 г. от Ели Филип Медлеж, Стефан Иванов Горинов, Иванчо Петков Иванов, Десислава Крумова Пешева и Стайко Минев Стайков. Няколко години по-късно Стайко Стайков е сменен от Миню Стайков Стайков.  „Дарил съм само 15 000 лв. на фондацията на Елена Костова и то на няколко пъти. Парите са превеждани по банков път“, обяснява Миню Стайков присъствието си в почетната редичка. Според официалното изявление на фондацията обаче той е бил доста по-щедър – дарил е 41 000 лв. и тонове брашно и захар. Интересен е още един факт. По същото време бе уволнен зам. директорът на НСС Янис Груйчев. Той бе човекът, който обвини „СИС“, че облепя бутилките си с фалшиви бандероли. Официалният мотив за смяната на Груйчев бе, че правел солови акции и непремерени изявления. Историята се позабрави, а „СИС“ се измъкна „суха“.
Години по-късно в. Стандарт регистрира: “11605 бутилки твърд алкохол с фалшив бандерол заловиха антимафиотите в цялата страна. Те са на фирмата „СИС Индустрийс“ ООД. Тя произвежда над 40 вида високоалкохолни напитки. Питиетата се предлагат в магазините в цялата страна с неистински бандероли, както и с такива, които не отговарят на грамажа и алкохолния градус”. Вестникът прави цяла поредица от публикации за бизнесмена: “Лично президентът Георги Първанов пристигна на крака, за да го поздрави с поредния успех в алкохолния бизнес. За да затвърди впечатлението, че е пръв приятел с държавния глава, виненият бос му подари скъпа ловна карабина”. “Освен винпрома в село Венец притежава огромен цех за дестилация на спирт в с. Церковски, в който е инвестирал 10 млн. евро, държи и мелница в същото село, в момента строи втора. Има над 10 000 дка лозов масив край Карнобат. Върти и ресторант „Савой клуб“ на пъпа на града, нает от общината срещу символична сума. Той е спонсор на всяка по-голяма проява в града и дори влезе в църковното настоятелство. Благодарение на него местният храм се обзаведе с модерни климатици”.

 http://viaranews.com/2013/12/03/%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8E-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B1/

 В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарите Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев, или иначе казано ТИМ.

 

МЛАДЕН МУТАФЧИЙСКИ

Младен Мутафчийски умря като Мишо Бирата

  Оръжейният бос и скандален бизнесмен Младен Мутафчийски умря неочаквано и за най-приближените си. Броени дни преди да се пресели в no-добрия свят, олигархът демонстрира отлично здраве и бодър дух. Даже две седмици по-рано играе тенис с приятели, свидетелстват пред очевидци. Мистериозната и ненадейна смърт досущ прилича на края на друга знакова фигура от последните години – Мишо Бирата. А поръчителите вероятно са от едно и също място, смятат криминалисти от бранша.

Младен Мутафчийски

Мутафчийски е един от основателите на СИК. Неговата роля при създаването на групировката е значителна, но името му някак си остава в сянка.

През последните месеци абревиатурата СИК все по-често се споменава и свързва от някои медии с миналото на Бойко Борисов. Депутатът от ДПС Йордан Цонев дори нарече експремиера „мутра“. Паметливи припомнят, че подобни зависимости лъснаха от скандалните записи за Мишо Бирата. Тогава изходът отново беше летален.

Очевидно някой иска да не останат живи свидетели на процесите при раждането на СИК, коментират в ъндърграунда.

Мишо Бирата

Младен Мутафчийски беше в конфликт с шефа си в СИК Младен Михалев – Маджо. Вероятно това е една от причините оръжейният бос да обяви във фалит лъскавия си хотел „Хелена ризорт“ в курорта Слънчев бряг. Това се е случило 7 месеца преди смъртта на олигарха, но приближени до бизнес далаверите му твърдят, че фалитът е тарикатски планиран ход от страна на Мутафчийски, за да прехвърли дяловете си на скрития собственик Младен Михалев. Дълги години Мутафчийски беше центрофугата на пералнята за пари на боса на СИК. През последната година отношенията между двамата зациклиха, те се скараха и дори стигнаха до съда заради един басейн, разделящ къщите им. Според осведомени Мутафчийски четворно е увеличил охраната си, но все пак е склонил да предаде „Хелена ризорт“ в ръцете на истинския й собственик Маджо.

Скандалното съдружие между Мутафчийски Маджо бе разкрито на висок глас още през 2009 г., когато на купон по повод 50-годишнината на Слънчев бряг един от архитектите на комплекса обяви пред журналисти, че двамата сенчести бизнесмени са заедно. На следващия ден Мутафчийски побесня и изгони архитекта от „Хелена ризорт“.

Журналистическа проверка във фирмения регистър ДАКСИ показа, че Мария Димитрова Георгиева, ликвидатор на дружеството ХОТ Ф.М. ЕООД, е изпратила писмо до кредиторите на Мутафчийски на 24 април тази година, с което ги уведомява, че дружеството е прекратило дейността си. Срокът, в който трябва да бъде ликвидирана тази фирма, е 9 месеца. Според запознати от януари 2014 г. комплексът на Мутафчийски щял да продължи да работи с друг собственик, който ще продължи да изплаща дълговете на дружеството. В момента все още текат ревизии в комплекса. Те трябва да докажат какви вземания и разплащания е имал бизнесменът.

Мутафчийски е един от приказно забогателите българи в годините на бандитския преход. Неговото бизнес обкръжение е пълно с мутри, продавачи на смърт, кокаинови босове и политици със съмнителна репутация. На над 400 милиона народна пара възлиза богатството на олигарха, който няма деца и от години е във фактическа раздяла със съпругата си Ели. Сега вървят слухове дали е направил завещание, с което да обезпечи пожизнено любовницата си Бойка. Тя е с него още от началото на 90-те, когато му беше секретарка в оръжейната фирма „Тератон“. За връзката им знаят само най-близките му като представящия се за журналист явочник от ДС Огнян Стефанов – Академик. Той им е нещо като ятак и изпълнява ролята на пердето. До смъртта на любимия си Бойка обитава половинка от малка къщурка във вилна зона „Зора“ на Слънчев бряг и същевременно управлява „Хелена ризорт“.

Двамата се виждат по два-три пъти месечно. Слуховете носят, че Мутафчийски поддържа нежно приятелство и с други. Най-големите клюкари твърдят, че особено близък му е бившият депутат Асен Мичковски, който заедно с Илиан Шотлеков и Станислав Караданов му е съдружник в „Селена Холдинг“.

Любопитно съдружие Мутафчийски има в ресторант „Кипарис“ и с архитект Пламен Кубадински – син на Пенчо Кубадински. Пред този ресторант беше пребит медийният му съдружник Огнян Стефанов с когото правиха сайта „Опасните“ и се хвалеха наляво и надясно с публикациите в него.

Луксозни хотели по морето, парцели на първа линия, апетитни имоти предимно в центъра на София, къща във Вашингтон, продадена по-късно, както и луксозен автопарк без аналог у нас, са само част от богатството, което Мутафчийски няма как да пренесе в приживе издигнатата гробница в Бояна. Сенчестият Мутафчийски никога не е имал адекватно обяснение за натрупаните милиони. Зад гърба му са 25 години стаж във външната търговия, част от тях са в оръжейните „Кинтекс“ и „Тератон“. На него се приписва крупна сделка с трафик на оръжия, довела до падането на правителството на Филип Димитров. Пратката е прекарана през Македония за Сърбия, която тогава е под ембарго. Слухове свързват Мутафчийски и с далавера с износ на ракетни глави за Сирия, от която спечелил около 10 млн. долара

Друга страна от бизнеса му е заводът „Медийни системи“ в Стара Загора за производство на български дискове. Предприятието беше първото на Балканите, което затвори цикъла от източника на информация до крайния продукт. Дисковете са златна мина, която носи не по-малко печалби от оръжието. Известно е, че съвсем доскоро страната ни беше в черния списък на САЩ за пирати на интелектуална собственост, от който едва се измъкнахме. Следите от сикаджийското минало бяха заличени, а парите на олигарха придобиваха все по-ясен произход.

 http://skandalno.net/mladen-mutafchijski-umrya-kato-misho-bir-149056/

 В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Миню Стайков.

КРАСИМИР ДРУМЕВ

Красимир Друмев – агентът си измисли нова легенда

16.02.2009 

Преди време писахме за Красимир Друмев. Бяхме кръстили материала “Агентът, който ни учи как да живеем”. Посветен беше на огласяването на досието му от Комисията по разследване на документите на бившата Държавна сигурност. Всички подробности са качени дори на сайта на парламента.
И докато ние с вас си пишем и си четем, човекът измислил своята нова легенда.
Сега пък не бил издател, ами бил “създател на светската журналистика у нас”, макар да признава, че сам по себе си не е светски журналист.
Естествено тези дивотии ни попаднаха в негово интервю в едно от списанията, които управлява.
Ха-ха!
Само чуйте какви били основанията на Друмев?
Бил създал списанието си през 1993 г. Слава Богу, приложени са и корици. Те показват кражбите на чужди снимки и информации, отпечатвани по онова време на нещо като тоалетна хартия. На това ли му се казвало светска журналистика? Гледай ти!
Напомняме на уважаемата аудитория, че все пак у нас от десетилетия съществува списание Паралели на БТА.
Истинският старт на модерната светска журналистика пък е преди 18 години и половина. През есента на 1990 г., докато Друмев още е действащ агент на Шесто управление – тайната комунистическа полиция, Георги Кузмов започна издаването на вестник Хайлайф.
Редакторът на вестника Аглая Коцева – после основател на новините в бТВ, наистина постави основите на светската журналистика. Появиха се хрониките на Евгени Минчев, Игор Марковски и Кристина Патрашкова. Те бяха информативни, иронични, забавни и изключително пикантни.
През 1991 -1992 г. пак в Хайлайф, в аристократичната редакция на ул. Леонардо да Винчи в сърцето на стара София се появиха и “втора смяна” светски писачи. Сред тях попадат сегашни издатели на всекидневниици, програмни директори в национални телевизии и дори горещата Венета Райкова.
Толкова по въпроса с историята. Истинската история, която няма как да помнят нито агентите на ДС, нито техните служители, които до вчера сервираха кафенце на медийни босове в изпълнение на служебните си задължения на келнерки.
Да се върнем на светската журналистика, практикувана от “основателя”. Точно Венета Райкова, за която стана дума, е голям срам за Друмев и неговите издания.
След като веднъж излъгаха за нейна връзка с певец, каквато не е имало и категорично им бе обяснила това, но не го прочетохме в изданието, тя престана да комуникира с тях. Съвсем правилно, между другото, по преценка на мнозина.
Наложи се преди последния Биг Брадър списанието, публикувало интервюто на Друмев, да открадне от сайта на конкурента си СЛАВА снимка на Райкова. Причината – водещата на Горещо и Малката сестра просто не щеше да дава образа си на “основателя на светската журналистика”.
Разбира се, всичко това няма да се размине на агента, който продължава да ни учи как да живеем. Адвокатите налазиха неговото “почти култово” по собственото му определение издание.
В което според него, “за разлика от жълтата преса”, не си “измисляли”, не лъжели, не крадяли.
Който лъже - той краде, отговаря Венета Райкова.
Всичко това още веднъж показва, че човек може да бъде добър в нещо – например в донесенията за разказани от колеги вицове, за вредните за строя техни навици и приказки.
Журналистиката обаче, даже човек да си боядиса косата, пак няма да я овладее. Тя просто си е друг занаят.
В него легендите не помагат.
И както се казва: “Само с пари не става...”

 http://19min.bg/news/4/9137.html

 В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Mладен Мутафчийски.

НИКОЛАЙ БАНЕВ

Строители на капитализма: Николай Банев - комсомолецът приватизатор

19.09.2013

 

Който е преживял периода на масовата приватизация в България, времето на Жан Виденов и вихрената инфлация, няма как да е забравил първата масирана медийна реклама на измислените и оглавени от комсомолските активисти на БСП приватизационни фондове.

Те бяха определени да получат лъвския пай от държавното имущество в промишлеността. Дайте си боновите книжки, ще ви плащаме дивиденти, а веднага получавате две кила брашно и маратонки. Под такива и подобни призиви група активисти на закрития ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) иззеха и употребиха за своя изгода хартийките на милиони българи, с измислен номинал от няколко хиляди лева. Най-запомняща се тогава бе кампанията, организирана от един млад и напорист комсомолец, който плати на популярни в средата на 90-те години имена от спорта и културата в страната да се появяват на екрана и по вестниците и чрез това успя да заграби най-много от фиктивните пари на българите. Неговото име оттогава не слиза от колоните на вестниците и от телевизионните светски новини, по различни поводи- от неуспешни икономически експерименти до шумни тузарски празненства и прояви. Това е Николай Банев. Човекът, който от строител на социализма се превърна за нула време в строител на капитализма... Удивителен талант, няма спор.

 

Роденият в Любимец през 1959 г. Николай е от семейство, което е сред комунистическия елит на тогавашна България. Баща му, Йордан Банев, е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Майка му Мария пък има слабост към културата и понеже е властната натура в семейството, използва званието на мъжа си преди 1989 година и парите на сина си след това, за да играе ролята на меценат и разбирач на душата на поети, писатели и журналисти. Разбира се, това й призвание е гарнирано с висока длъжност в сферата на културата в Хасково. Няма как при такива корени Николай да не стане комсомолска звезда и то не само в родния си край, а и в самия централен комитет на младежкото движение. Тук негов патрон и покровител става шефът на комсомола – Андрей Бунджулов, а за благодарност Банев приютява, след като натрупва милиони на гърба на държавата, неговия брат в собствената си фирма, макар и с портиерски функции.

 

Основна слабост на Николайчо още от комсомолските му години са жените. Женен веднъж, още от родното си място, където се свързва с момиче от обикновено семейство, той започва връзка с друга жена – Дочка. Тя също е семейна, но очевидно привлечена от чара на напиращия към върховете на властта тогава комсомолец, се отдава на греховните чувства. Тази връзка обаче става явна и това води до отстраняването на Банев от ръководството на младежката организация, но чак през граничната за България 1988 година. Само 2 години след това низвергнатият се връща на бял кон във вече променената България отново под крилото на партията – майка, преименувана на БСП, като влиза в предизборния щаб на днешния политически лидер Янаки Стоилов.  Това му носи и първите икономически дивиденти - през 1991 година получава протекциите на ген. Тодор Бояджиев и  разрешение да търгува с оръжие. В ония мътни времена на отмиращи стари закони и липсващи нови това означава много пари пари. Банев не е глупав и бързо се  облагодетелства от милионите, които се търкалят по коридорите на властта след краха на социализма. Но това е само началото на неговото благосъстояние. Застанал на добра изходна позиция, комсомолският активист става един от най-активните участници в провежданата по времето на премиера Жан Виденов масова приватизация. През 1996 година взема заем от 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест” и участва с масовата приватизация посредством фирмата си “АКБ Форест”. Голямата рекламна кампания на дружеството изкушава инвеститори от цялата страна с големи лихви (до 40% годишно според рекламата), а десетки хиляди са гражданите, желаещи да вложат боновите си книжки. Набраният капитал е 2,7 милиона лева. АКБ печели дялове в над 30 предприятия, но лихви не се дават, инвеститорите не получават парите си обратно, а  чехите от „Форестинвест”, които дават част от името и авторитета на приватизатора, така и не си връщат нито лев от даденият заем.

 

100 000 българи му дават доверието си

Целта обаче е постигната. През 1997г. над 100 хил. българи внесоха инвестиционните си бонове в приватизационен фонд "АКБ Форес". 10 години по-късно във форумите потърпевши разказват, че никой от тях не е видял и една стотинка дивидент, наследника на фонда AKBHL e изпразнен, а акциите му са едни от най-евтините на пазара.

След класически операции за изиграване на малките инвеститори, Банев увеличава капитала в АКБ и дефакто обезценява собствеността на останалите вложители, като разпределя управленските постове в дружеството на семейството си. 

 

Нека обаче се върнем крачка назад, защото самото създаване на АКБ “Форест” е истинска класика от първите години на натрупването на капитали след 1989 г.. Фирмата тръгва като една от първите охранителни фирми в Хасково. Учредители са Николай Банев, Росен Араклиев, син на командира на партизанския отряд “Асен Златаров”, Иван Араклиев и полк. Костадинов, който е мозъкът на сдружението. И при такива собственици, обяснимо получава лъвски пай от договори за охрана не само в собствения си регион от продължаващата да държи юздите на икономиката партия.
Малко по-късно, когато фирмата вече има други цели и задачи, полк. Костадинов загива при мистериозни обстоятелства. Араклиев духва за Италия. Дали е случайна смъртта на полковника или не, никой не може да каже, но приятели на Араклиев твърдят, че той панически е напуснал България, за да не го последва същата съдба.
От този миг насетне започва възходът на милионера Банев…

 

Той вече е истински магнат след успешната за него масова приватизация и придобиването на боновите книжки на толкова много българи. Списъкът на „закупените” с фиктивните пари фирми и заводи е наистина впечатляващ, но най-апетитни са няколко -  химическият завод "Полимери" АД гр. Девня и "Русалка холидейз", която е собственик на морския курорт "Русалка Елит", резиденция "Созопол" и ред хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие. Николай Банев участва като собственик в: АКБ Форес, София Капитал Пертнърс, Химинвест, Ориент табак, АКБ Компания за мениджмънт и сигурност, КЕШ България, АКБ Индустрия, Съни-5-99, Специална техника и охрана, Финансова къща Елит-И, Партнърс комерс, Браско, Блясък, АКБ Консорциум, Партнърс актив, Паррус, Изимаш, Дейта форес. Бил е част от управлението и собственик на  СНЦ Футболен клуб АКБ Миньор, ПФК Берое, Голф-хотели, Форест грийн ХАД, Блясък, Елматех, Елма Електромотори, Сдружение "Тенис клуб Русалка", туристически холдинг Русалка Холидейз, Ер Слайд, Хелио-тур-с, Сдружение "Голф клуб Иракли", Костенец - ХХИ, Полимери, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък, Сдружение "Аматьорска тенис лига - БГ", Сдружение "Демократична мрежа", Сдружение "Българо-руска търговско-промишлена палата", Лемекон, Европейска корпорация за ефективно развитие, Полихим България, Тежка механизация.

АКБ Форес на Банев стои зад фирмата инвеститор на застрояването на Иракли Swiss Properties, която пък е дъщерна фирма на фиктивната фирма Bulgarian Proprties Invetment AG, регистрирана в офшорната зона в швейцарския кантон Цуг. Направо да се чуди човек, кога Банев успява да отдели внимание на всичките си фирми. Голям талант се иска...

 

Русалка е перлата на Банев

Специално внимание заслужава участието на Банев в туристическия бизнес. Той слага ръка на един от най-реномираните от времето на соца затворени курорти – „Русалка”. Ползван от френски компании и осигуряващ почивка на западни туристи на нашето Черноморие, курортът попада в ръцете на Банев и за няколко години е използван като гнездо за новата любов на милионера с Евгения, бъдещата му трета съпруга. Назначената за управител на комплекса млада тогава дама, също не е случайна – баща й е шеф на пивоварната „Загорка” в Стара Загора по времето на развития социализъм, а самата тя е уредена за секретарка на „нашето”  момче Николай в София  и оттам привлича вниманието му. За да избегне семейните скандали, които избухват със съпругата му, която отгоре на всичко е и вицепрезидент на изградената компания, Банев изпраща Евгения на морето.  Това е периодът 1997-1999 година, „Русалка” се ползва предимно от Банев, а други хора се допускат рядко и по изключение. Вътре се вихри Евгения, а чест гост, посрещан като император от Банев и любовницата му тогава, е Илия Павлов. Топлата връзка с „Мултигруп” не подлежи на съмнение, разказват хора, присъствали на някои от тези посещения. Павлов е посрещан  по възможно най-угодническия начин от забогателия комсомолец, уреждат му се концерти, банкети и всякакви развлечения в тишината на „Русалка”, където готвачът, готвил и за французите преди това, надминава себе си с пищни ястия и отбрани питиета. Иначе Банев не си дава зор и къщичките на фарнцузите в курорта постепенно започват да се рушат. Банев обаче не е човекът, който би развил един бизнес, би го направил печеливш и успешен. Истинската сила на комсомолския активист е да унищожава и ликвидира, но не и преди да изсмуче колкото може от съответното предприятие и хората, работещи в него. Примери за това има колкото искате – като се почне от „Елма” Троян, мине се през футболен клуб „Берое” и вестник „КЕШ” и се свърши с „Полимери”.

 

Така днес той е милионер, а стотици хиляди негови служители са на улицата, предприятията му до едно са или във фалит, или продадени, или разграбени и не работят. Но Николай Банев и последната му съпруга не са за ожалване – имат милиони, които им осигуряват охолен живот и участие в светската суматоха.

 

Класика на фалитите  в стил „Николай Банев” е последният случай – този с „Полимери” Девня. През 2012 година, след като спря уж временно работа преди повече от две години, химическият завод "Полимери" - Девня  бе обявен в неплатежоспособност и бе открита процедура по несъстоятелност от Варненския окръжен съд.

 

Формално поводът за несъстоятелността е дълг от 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това става ясно от решението, качено в Търговския регистър. То е от 12 декември 2012 година  и от него се разбира, че "Полимери" е обявено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 г. Това означава, че сделки, сключени след тази дата, може да бъдат обявени за нищожни. Като например апорта на активи, описан по-нататък в текста.

"Показателите за рентабилност за трите изследвани години 2010, 2011 и 2012 са отрицателни величини, т.е. и трите години предприятието е работило на загуба... Анализът на рентабилността сочи, че потенциалът на "Полимери" да генерира и реализира приходи към 31.05.2012 г. липсва... Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения", се казва в решението на варненския съд.

Там пише още, че от 2010 г. "дружеството има трайни финансови затруднения". И се цитира справка от Камарата на частните съдебни изпълнители, че към този септември спрямо "Полимери" има висящи повече от 715 806 броя изпълнителни дела, датиращи от 2010 г., които не са отразени във финансовите отчети на дружеството. И на финала съдът заключава, че затрудненията на дружеството не само са трайни, но и необратими.

 

Нещо повече, въпреки фалитите, комсомолският активист и масов приватизатор номер едно на България оставя в наследство сериозни проблеми, не само финансови, на свързаните с него хора и общини.

 

Токсикология...

Това лято медиите в страната гръмнаха с новината , че токсична "бомба" заплашва Варненско. Радиоактивни елементи, плюс няколко вида опасни вещества, сред които живак, цианкалий и силно запалителни течности, са оставени без надзор в обявения в несъстоятелност завод "Полимери". От началото на юни 2013 година там вече няма никой, а бивши работници се оплакват, че с години не могат да получат заработените си пари.

 

Днес в "Полимери" - Дентяняма кой и какво да спре крадците на метали, дори в зоните със силно токсични или взривоопасни химикали. Преди дни на територията на завода за пореден път е имало теч на леснозапалимо вещество, а точно до него мъж пушел цигара. Сцената се разиграва на метри от мястото, където през 1986 г. при производствена авария със същия химикал загиват 20 души.

 

Общината е сезирала прокуратурата за проблема. Ще търси помощ и от междуведомствената комисия по бедствия и аварии, но правомощията й стигат до там, а институциите пишат предписания за безопасност, но няма на кого да ги връчат. Няма към кого да се обърнат за помощ и бившите работници на "Полимери", които имат да вземат хиляди левове от неизплатени заплати.

 

По данни на синдиците разпродажбата на имущество на дружеството може да започне най-рано в края на годината, а чак през следващата евентуално да се овъзмездят работниците.

 

Николай Банев попада и в телеграмите на американски посланици от София до Вашингтон, публикувани от Уйкилийкс. Вярно, мястото за него е твърде малко, но определенията са точни и съкрушителни:

 

КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.
Всички изнесени данни в тази извадка от секретна грама на посланник Джеймс Пардю до правителството на САЩ оглавявано по това време от Джордж Буш и ЦРУ са актуални към 2005 година.

 

Тези, които се интересуват какво прави днес Банев, може да разберат това от светските колони на вестниците и съответните телевизионни предавания. Най-общо казано, харчи си парите под благосклонния поглед на държавните институции. Последната поява в общественото пространство бе само перди месец – когато отпразнува своя рожден ден. По този повод централен всекидневник написа мил репортаж за семейното парти на човека, който законно и без последствия ограби 100 хиляди българи, изхвърли на улицата след лошо управление още 20-30 000 души и прати в небитието куп родни предприятия, гордост някога на соцвремената.

 

Със заря край брега на морето посрещна 54-ия си рожден ден шефът на АКБ "Форес" Николай Банев. Бизнесменът бе облечен в изискан бял фрак, а нежната му половинка Жени блестеше в златист тоалет. На бутиковия купон в ресторант "Бержери" в курорта Русалка се събраха 50-ина отбрани гости, които се насладиха на всякакви кулинарни вълшебства. Устата и изпълнителят на руски "болотние песни" Николай от Украйна вдигнаха адреналина. В късните часове звуча любимият на рожденика джаз.

 

http://frognews.bg/news_58928/Stroiteli_na_kapitalizma_Nikolai_Banev_-_komsomoletsat_privatizator/

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Красимир Друмев.

 

 

БОГДАН УГЪРЧИНСКИ

Шефът на „Велграф Груп" стана „Бизнесмен на България"

29.04.2009

 Богдан Угърчински е роден на 25 октомври 1943 г. в Долни Дъбник. В частния бизнес навлиза преди 20 години. Помага му опитът, който започва да трупа след 1966 г., когато завършва военноморското училище във Варна. „Велграф Груп" обединява около 40 фирми от различни области - водно строителство, енергетика, информационни технологии, трансфер на технологии, управление на човешки ресурси. Основател е на информационния център за трансфер на технологии „Информа".
“ИНФОРМИНВЕСТ” е акционерно дружество с капитал 55000.00 лева , разпределен в 5500 броя акции, разделени на привилигировани и обикновенни акции с право на глас, с номинална стойност 10.00 лева всяка от тях. Дяловият капитал е 100% внесен от акционерите.
Акционери в “ИНФОРМИНВЕСТ” АД са:

№ по Име и презиме Общ брой Разпределение % дялово
ред акции привилег. обикнов. участие
1 2 3 4 5 6
1 Богдан Угърчински 4970 351 4619 90.36
2 Стоян Денчев 31 9 22 0.56
3 Евгени Горанов 78 78 0 1.42
4 Виктор Папазов 108 78 30 1.96
5 Бизнес съпорт ГМБХ 65 0 65 1.18
6 Виржиния Иванова 30 0 30 0.55
7 Валентина Бандова 30 0 30 0.55
8 Невенка Айвазова 30 0 30 0.55
9 Татяна Хицова 30 0 30 0.55
10 Лилия Христова 64 64 0 1.16
11 Иван Христов 64 64 0 1.16
Сбор: 5500 644 4856 100

“ИНФОРМИНВЕСТ” АД се управлява то Съвет на директорите, избран на заседание на общо събрание на акционерите с мандат от 5 години в състав:
Богдан василев Угърчински – председател;
Румяна Богданова Угърчинска – Лазарова;
Асен Иванов Лазаров.
Участие на членовете на Съвета на директорите в управлението на други дружества :
• • Богдан Василев Угърчински управлява и представлява Консорциум “Велграф-груп”, София, пл. Света Неделя № 4.
• • Богдан Василев Угърчински е управител на "Интератоменерго" ООД, гара Елин Пелин, ул. “Кирил и Методий” 118.
• • Богдан Василев Угърчински е управител на "Газенергокомплект" ООД, гр. Козлодуй, ж.к.“3 юг” бл.16А, вх.Б, ет.5, ап.29.
• • Консорциум “Енергетика”, гр. София, пл. Света Неделя № 4 се представлява и управлява от "Българска енергетична компания" АД чрез изп.директор Богдан Василев Угърчински.
• • Богдан Василев Угърчински е управител на “АБ-АГРО” АД, София, ул. “ Фредерик Ж. Кюри” № 10.
• • Богдан Василев Угърчински е прокурист на "Техноимпекс-98" АД, София, ул. “Цар Калоян” № 8.
• • Богдан Василев Угърчински е прокурист на "Техноимпекс" АД, София, ул. “Цар Калоян” № 8.
• • Богдан Василев Угърчински е член на Съвета на директорите на “Промишлена енергетика” АД, Ямбол.
Основната деиност на “ИНФОРМИНВЕСТ” АД са:
Информационно обслужване, изграждане е поддържане на информационни фондове, информационни мрежи и системи, проучвателна, консултанска и посредническа дейност.През 2003 г. е избран за професор хонорис кауза на Московския държавен университет „Ломоносов". 
 Президентът на консорциума „Велграф Груп" Богдан Угърчински е носител на голямата награда „Бизнесмен на България" организирана от националният седмичник за стопанска политика и бизнес „Икономически живот".
Церемонията в резиденция Бояна бе под патронажа на вицепрезидента Ангел Марин.
„Във време на криза още по-нужни са хората, които представят стабилен и успешен бизнес, подчерта Марин в приветственото си слово.
Отношението ми към тях се определя от това, че са сериозните бизнесмени и имаме съвпадение в характерите си, тъй като те вършат истинска работа без много шум и излишни приказки, подчерта вицепрезидентът.
Втората причина е, че разбирането - и моето, и тяхното, че колкото повече може един човек, толкова по-големи са отговорностите към бизнеса, към себе си и към обществото.
Такива можещи хора, като наградените днес, са тези, които противодействат на световната криза.
Заради техните способности съумяваме да се предотвратят проявленията на кризата, подчертава Ангел Марин, изтъквайки, че за това е голяма и тежестта на наградите.

„Те са признание за развитието на икономиката и са пример за инициативност. Наградите са признание за това, че успешните бизнесмени излизат извън частния бизнес-хоризонт и имат роля за развитието на България, както и роля за финансовата й стабилност".
В края на словото си Ангел Марин пожела на бизнесмените да съхранят креативния си усет за успешен бизнес.
Сред гостите на церемонията бе и министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Присъствието му е ярко доказателство, че Министерство на транспорта отдава значение на развитието на транспортните служби. 

Как да изтрия от съзнанието си лика на друг заклет потомствен комунист, с лекота обърнал резбата? Няма да забравя онази прословута снимка на ченгето второ поколение Иво Инджев, агент Ивайло, угоднически нахилен срещу  Бил Клинтън! Неотдавна в знак на „справедлив” гняв другарят Инджев отново размаха посинялото си юмруче. Този път, за да изобличи – може би заслужено – авторката на поредната ченгесарска инсинуация, младата парижка наследница на някакъв Живков външнотърговец (разбирай ченге) Румяна Угърчинска. Тя издаде дебела оправдателна присъда на КГБ, ДС и останалите по делото за атентата срещу покойния юдей, полския кардинал Войтила, произведения в чин „папа” Йоан Павел ІІ. Инджев писа:

„Понеже нямаме информация за външнотърговската дейност на бащата Богдан Угърчински, а родената през 1963 г в София Румяна е била дете по онова време, имаме основание да смятаме, че тя не е отговорна за родителските отговорности (решението да учи в парижка гимназия например-какво рядко щастие в разгара на студената война, недостижимо за тогавашните простосмъртни българчета). Да се обърнем към тях, към отговорностите.”[7]

И изрежда списък на фирми с участието на другаря Угърчински – баща на авторката, най-вероятно внедрена от службите в парижката селищна система. Обаче гневът Инджев не спира до тук. Този яростен „антикомунист” продължава:

„Да знаете също, че част от софийските фирми, които Угърчински – баща управлява, се помещават на пъпа на София, на площад „Света Неделя” (край църквата, разрушената на 16 април 1925 г. при най-кървавия атентат в историята за десетки години напред),[8] където се разпищолваше на времето засекретената бюрокрация на българската социалистическа външна търговия…

Богдан Угърчински е близък на покойния Огнян Дойнов (и до вездесъщия Стоян Денчев, бившия началник на кабинета на премиера Любен Беров-същият кабинет , в който се създаде “клуба на богатите” тогава Г-13 ) .

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Николай Банев.