ГИНКА ВЪРБАКОВА

Кои са Гинка и Славчо Върбакови и какъв е бизнесът на "Инерком".

Избраният купувач на българския бизнес на CEZ e слабо познат в България (или беше, до днес). Семейство от Пазарджик, базирано през последните години в София, с бизнес с оборот от около 50 млн. лв., е на прага да купи бизнес за почти 2 млрд. лв. Основният актив на собствениците на "Инерком" са четири соларни парка, построени с пари от чешкия металургичен магнат Зденек Земек. Той е и най-солидното име, с което се свързва групата, чийто бизнес е концентриран в Пазарджишко.

От града е родом и собственикът на групата - 42-годишната Гинка Върбакова, както и съпругът й Славчо. Той е в основата на семейния бизнес, макар пряко вече да не излиза като име в мениджмънт и съдружия, като вероятното обяснение е фалирала фирма, в която е участвал.

Снимки на Върбакови няма в публичното пространство, а новините за тях и компаниите им са по-скоро изключение. Преди да станат кандидат за най-големия енергиен актив в страната.

Началото

Първият фамилен бизнес е търговията, разказва източник, близък до семейството. След това, по време на строителния бум от 2003 г., Върбакови започват да инвестират в строителни проекти и изграждат няколко жилищни и офис сгради в Пазарджик. Към 2008 г., когато се приемат целите за дял на енергията от възобновяеми енергийни източници и държавата предлага гарантирано изкупуване на произведения от такива централи ток на висока цена, те се насочват към фотоволтаиците. Първоначално нито една българска банка не им отпуска необходимото финансиране за изграждане на соларен парк, поради което Върбакови представят инвестиционния си проект пред чуждестранни кредитни институции и получават подкрепа от словашкия бизнесмен и чешка банка.

Така се стига до изграждане на проект "Елшица", който се състои от две фотоволтаични централи с обща инсталирана мощност 2.45 MW. Теренът, върху който са соларите, е с обща площ 60 хил. кв. метра. Тези фотоволтаични централи са собственост на "Риал Стейтс", в което Гинка Върбакова е била управител до края на 2016 г. 

На ВЕИ вълната

Централите са присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България EР". Едноличен собственик на дружеството пък е "Солар грийн енерджи", чийто представител е Върбакова. "Риал Стейтс" има сключени дългосрочни договори за изкупуване на енергията с "ЕВН България ЕС".

Семейство Върбакови изгражда и проект "Хаджийски ливади", който обединява четири фотоволтаични централи с обща площ 400 хил. кв.м. Те са собственост на различни дружества - "Улер 2009" (с обща инсталирана мощност 4.703 MW), "Диана Хънт" (с 4.736 MW), "Евро бетон" (4.780 MW) и "Еко-Строй Инженеринг" (4.680 MW). Всички те са присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България EР".

Още през 2010 г. "Риал Стейтс" получава и лиценз за производство на енергия на базата на идеен проект за изграждане на мащабен фотоволтаичен парк в местност Сакарджа край с. Априлци. Но след промените в Закона за енергетиката от 2015 г. се отказва от този проект, за което свидетелства заявление до Комисията за енергийно и водно регулиране от 28 декември 2015 г. Решението на регулатора за прекратяването на този лиценз е от 11 май 2016 г.

От източници, близки до "Инерком", "Капитал" научи, че интересът на семейство Върбакови към възобновяемите енергийни източници не е приключил и те обмислят нови проекти за соларни централи. Такива биха могли да бъдат реализират значително по-лесно, ако се ползват възможностите на дружествата на ЧЕЗ, които "Инерком" купува.

Връзката "Земек"

Най-явната връзка на семейство Върбакови с по-едър капитал, който би могъл да финансира сделката за активите на CEZ, е тази с чешкия металургичен магнат Зденек Земек, чийто основен бизнес е в Чехия.

Взаимоотношенията им започват още през 2012 г., като реално "Хаджийски ливади" е изградено с негова помощ и финансиране (малко над 22 млн. евро). Моделът се повтаря практически огледално и при четирите компании - "Диана хънт", "Улер 2009", "Евро бетон" и "Еко строй инженеринг", като разлика има само в имената на чешките компании и представителите им.

Всички те допреди това практически нямат дейност, като в началото на 2012 г. фирми свързани със Земек, придобиват по 76% дял във всяка от тях по номинал за по 3800 лв. Конкретно в "Диана хънт", където делът е купен от чешката Promabyt, като управители влизат самият Земек и двамата му синове Александър и Зденек-младши. Веднага след сделката три фирми, контролирани от Земек (Z group, Zelezarny Vesely и HESCO), отпускат заеми на българските компании, срещу които са вписани като заложени кредитори. И четирите договора са огледални, като българските дружества получават по 5.65 млн. евро за изграждане на фотоволтаична централа с 5MW мощност.

Няколко месеца по-късно, през август 2012 г., и четирите заема са рефинансирани от словашката Postova banka. "Диана хънт", "Улер 2009", "Евро бетон" и "Еко строй инженеринг" получават всяко по 7.5 млн. евро заем. След това компаниите на Земек са отписани като заложени кредитори, но той остава мажоритарен собственик. Това се променя чак в средата на 2015 г., когато дяловете от по 76% са върнати на "Солар грийн енерджи". Любопитно е, че според публикуваните в Търговския регистър договори това става отново по номинал - за по 3800 лв., въпреки че вече дружествата имат изградени централи. След излизането на Земек заемите са рефинансирани в ОББ, която и досега е основен кредитор на дружествата под шапката на "Солар грийн енерджи".

Консолидираните активи на компанията с четирите централи са близо 74 млн. лв. Приходите за 2016 г. са 11 млн. лв., а печалбата - 1.8 млн. лв. Активите на самото "Инерком" са 17.5 млн. лв., като за 2016 г. отчита 7.7 млн. лв. приходи и 3.2 млн. лв. печалба.

Втората поява на чешкия партньор

Името Земек отново се появява около "Инерком" през миналото лято. За кратко контролиран от него фонд придоби 50% от "Инерком груп" и бяха назначени негови представители, което наподобява предишните операции и говори за евентуален нов съвместен проект. Няколко месеца по-късно обаче дяловете са върнати обратно на семейство Върбакови, а покупката на активите на ЧЕЗ става през друга компанията от групата - "Инерком България".

Интересно е, че паралелно с развръзката около семейство Върбакови в София около семейство Земек в Чехия има друго развитие. След дългогодишна съдебна сага двамата синове на магната са осъдени на по 6 години и 9 месеца затвор. Присъдите са свързани с техни инвестиции във фотоволтаични паркове в Чехия. Делото, което е широко отразявано в местни медии, е по обвинения, че през 2010 г. две техни централи са незаконно присъединени към местната енергийна система и са сключени договори да се изкупува по-скъп ток за това, като за това обвиняем е бил и бивш шеф на чешкия енергиен регулатор. В деня преди сделката за CEZ има публикувано интервю със Земек, в което той заявява, че двамата му синове са невинни и ще продължи да се бори за правосъдие пред Върховния съд, а ако трябва, и в европейски съдилища.

Дори вече Земек да няма нещо общо с "Инерком" обаче, в България трудно може някой да повярва, че бизнес с оборот от около 50 млн. лв. може да купи бизнес за почти 2 млрд. лв. Затова подозренията са, че зад "Инерком" стои друг скрит интерес. 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря 

ген. Георги Милушев.

МИРОСЛАВ ЯНЕВ

BiT е продадена на човек, свързван с Красимир Гергов. Сделката беше съобщена от досегашните собственици, новият все още не е обявил плановете си за медията .

09.02.2018

В отворено писмо до медиите късно в четвъртък вечерта създателите на "Би Ай Телевизия" (Bulgarian International Television - BiT), братята Павел и Румен Вълневи, съобщиха, че вече не са собственици на канала. За предстояща продажба на телевизията се говори от близо година. В Търговския регистър все още не е отразена промяната на собствеността на медията.

Обяснението на собствениците

В емоционалното си обръщение управителят на BiT Павел Вълнев обяснява, че мечтите обаче трудно се управляват отдалече, дори когато са оставени да се реят свободно на пазарния вятър. "А пазарът в България е особен – телевизионният е съсредоточен в мейнстрийма, а рекламата е насочена натам. Ако съдя по ситуацията в САЩ, където живея, а и в Европа, за кратко време и тук ще се установи, че малките медии са задължителна част от избора на гражданите. Те дават глас на хората извън статуквото, носят плурализъм и демокрация.

Но вече не съм в позиция да раздавам съвети", пише Вълнев. Той е категоричен, че винаги е правил разлика между икономическата част на медията и нейното съдържание и никога не се е намесвал в съдържанието. "Новият собственик няма да сгреши, ако уважи и съхрани свободата и независимостта на екипа. Може би този е начинът България отново да се изкачи нагоре по скалата на свободата и независимостта на медиите. Трудно е, но не и невъзможно. Показва го кратката история на BiT досега. Никоя друга телевизия, тук и по света, не е заемала челно място по доверие на аудиторията само за две години", завършва писмото си Вълнев.

Журналистите в медията не бяха изненадани от развръзката, но също не са информирани кой е новият собственик.

Би Ай Ти (BiT) стартира излъчвания в България през есента на 2015 г., като проектът беше ръководен от Нери Терзиева. Собственици на канала са братята Павел и Румен Вълневи, които имат голяма компания за транспортни услуги в Чикаго - AmeriFreight, където живеят от години. Малко след старта в телевизията започна предаването на Сашо Диков "Просто Диков", който през тази година зае поста програмен директор в медията, направи промени в програмната схема, а част от журналистите от първоначалния екип напуснаха. Напусна и Нери Терзиева.

А на следващия ден

Насреща по обяд в петък, новият собственик се е представил на продуцентския екип в телевизията и е обявил, че сваля от ефир всички предавания, защото предстои телевизията да има нов облик. Журналистката Полина Паунова, която води предаването "Хайд парк" по BiT, задно с колежката си журналистката от БНР Силвия Великова, сподели че и тяхното предаване е свалено. В ефир в момента се излъчват записи на стари предавания на медиата. В профила си във Фейсбук Паунова написа: "Решението за това ни бе съобщено от продуцента на предаването в общ чат между него, мен и Силвия великова във Фейсбук. Като причина: спират се всички предавания в телевизията до второ нареждане". Паунова обяснява още, че от 31.12.2017 г. тя и Силвия Великова нямат договори с "Би Ай Ти". "Работим всяка събота (два часа ефир) и всеки ден подготовка през седмицата, която остава невидима за публиката, без договор. Това се случва вече повече от месец, или иначе казано – пет предавания", пише Паунова

Пред "Капитал Сошо Диков потвърди , че е подал оставка, защото така е коректно да си тръгне с екипа и собственика, който го е назначил. "Прегооврите ми с новия собственик обаче продължават, той заяви, че иска да работи с мен. В понеделник ни предстои среща и ако условията са приемливи за мен ще остана част от екипа на BiT", Диков. Той потвърди, че разговорите води с Мирослав Янев, в качеството му на нов собственик на медиата.

В 16 часа предстои среща на Янев с всички журналисти от медиата. "Капитал" потърси за коментар новия собственик на телевизията, но той не отговаря на мобилния си телефон.

Кой е собственикът

Собствениците на телевизията не коментират на кого са я продали, но два независими източника на "Капитал" твърдят, че като нов собственик на медията до дни предстои да бъде записан Мирослав Янев. Той е известен на българския пазар с работата си като продуцент, свързан с миноритарния собственик в bTV Media Group Красимир Гергов. В сектора се коментира, че предварителният договор за покупката на BiT подписана именно от Гергов, но той не смята публично да оповестява свързаността си с канала. Причината за това е, че като миноритарен собственик в bTV Красимир Гергов няма право да придобива собственост в други телевизии.

Янев започва да се занимава с продуциране на аудио-визуална продукция преди близо 20 години. Има опит и в областта на информационните технологии и телекомуникациите. Работил е по формати като "Стани богат", "Семейни войни", "Столът", излъчвани по "Нова тв". Свързал е името си с много музикални и рекламни клипове, както и с тв сериала "Хотел България". Янев има ключово участие в създаването на българските компютърни игри Trans (създадена през 2000 г. и се приема за първата 3D компютърна игра в България) и Knights of Honor (2004). През 2007 година заминава за Виена, където управлява проекти на Siemens в областта на новите технологии. В България се връща края на 2010 заради старта на MediaPro Entertainment на българския пазар и става изпълнителен директор на компанията. Компанията бе представена официално на българския пазар през 2011 г. като една от водещите компании в Централна и Източна Европа. Част от американската Central European Media Enterprises (CME) (компанията, собственик на bTV, на още четири тв канала и на шест радиостанции на българския пазар). Продуцентската фирма е и основният производител на филми, сериали и програми за телевизиите от групата на СМЕ. Компанията бе създадена, за да работи за bTV преди шест години, когато в нея силно влияние имаше Красимир Гергов. MediaPro Entertainment правеше кулинарното състезание Lord of the Chefs, както и други актуални предавания като "bTV Новините", "Шоуто на Слави", "Комиците", "Нека говорят", "Модерно", "Код криминално", "Сеизмограф", "Хрътките". Към днешна дата няма данни компанията да осъществява дейност в България.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Гинка Върбакова .

ВЕТКО АРАБАДЖИЕВ

Ветко Арабаджиев бил агент на ДС и след 1989-а, кредитен милионер към банка "Хеброс".

03.09.2018

Арабаджиев се сочи като първия български бизнесмен, който притежава два частни самолета, известен е със страстта си към луксозни коли.

В края на 2013 година Комисията по досиетата на кредитните длъжници разсекретява агентите, кредитни милионери на банка "Хеброс" - Пловдив. Точно там попада името на Вълчо Кузмов Арабаджиев като агент Стефан към ОУ на МВР - Пловдив, отдел Държавна сигурност. Фирма, в която той е бил съдружник, е един от големите длъжници на фалиралата банка, съобщава Novini.bg.

След 1989 година хотелиерът се прекръства от Вълчо на Ветко.

През уикенда стана ясно, че Ветко Арабаджиев и съпругата му Маринела са обявени за общодържавно издирване. Издадена е европейска заповед за арест и червена бюлетина за издирване от Интерпол.

При акцията на прокуратурата в петък в хотелите на Ветко Арабаджиев "Маринела" в София и "Марица" в Пловдив са открити и иззети над 10 млн. лв. Излизат пари от куфари, кутии, сейфове, касетки в банки, разказа зам.-главният прокурор Иван Гешев и допълни, че такова нещо не бил виждал в кариерата си. Наложило се дори спешно съдействие от БНБ през нощта за осигуряване на броячни машини.

Кой е Ветко Арабаджиев ?

Роден е  на 9 януари 1956 година в Асеновград.

Промените през 1989 г. го заварват като финансист в месокомбината в Пловдив. Туристическият му бизнес стартира с фирмата "Виктория - 89".

Арабаджиеви започват да развиват първите си хотели през 1996 г. Началото е хотел “Марица” в Пловдив.

Днес управляват хотелите “Маринела” в София, “Пампорово” в едноименния курорт, летните хотели в комплекс “Елените”, “Виктория палас”, “Чайка бийч”, “Метропол” и “Аркадия” в Слънчев бряг и комплекс “Хасиенда бийч” в Созопол.

В два от тези хотели - столичният "Маринела" и пловдивският "Марица", започна акцията на разследващите за укриване на данъци и пране на пари.

Съпругата му Маринела Арабаджиева е родена в Пловдив, завършила е педагогика, международен туризъм и пространствен дизайн.

Двамата имат 4 деца - най-малкият Вълчо, който бе задържан при акцията и освободен срещу 20 000 лв., отговаря за ресторант Bulgar в хотел "Маринела", големият син Владимир се занимава със захарните заводи, двете дъщери също са ангажирани в туристическия бизнес.

Ветко Арабаджиев, който се е наричал Вълчо (а според други Вътко), преди да промени името си, е регистриран като агент Стефан през юли 1989 г., съобщи през 2014 г. Комисията по досиетата. Решението ѝ бе публикувано през септември.

Арабаджиев бе осветлен като член на управителен орган и съдружник във фирма "Шугар енд Моласес" ООД и като кредитен милионер към банка "Хеброс".

С решението си от 10 септември 2014 г. Комисията по досиетата съобщи, че разполага с данни, удостоверяващи принадлежност на Вълчо Кузмов Арабаджиев към службите и след 10 ноември 1989 г.

Арабаджиев се сочи като първия български бизнесмен, който притежава два частни самолета, известен е със страстта си към луксозни коли.

През 2016-а около фамилията се заговори усилено заради текст за лошото стопанисване на един от емблематичните комплекси по Черноморието - Елените. Тогава разказ за злополучна почивка в комплекса бе публикуван в блога "Мама Нинджа" и събра стотици хиляди преглеждания.

Още по-голям скандал избухна година по-рано, когато новите стопани на Японския хотел (Кемпински) в София решиха да изкоренят емблематичните японски вишни пред входа му и да ги заменят със светещи палми. Тогава хотелът бе прекръстен на съпругата на Ветко Арабаджиев - Маринела, и до ден-днешен носи нейното име. Той бе и един от основните хотели за настаняване на делегатите по време на българското европредседателство.

Журналистът Стефан Ташев, който коментира случая с акцията в хотелите на Арабажиеви в предаването „Здравей, Бългрия“ по NOVA, твърди че над семейството на Ветко Арабаджиев е имало политически чадър години наред.

„Прокуратурата да провери работата на семейство Арабаджиеви малко по-назад – от пролетта на 2005 г. Тогава при мащабна операция срещу контрабандата на турско и китайско карго през България и пране на пари, са арестувани шефката на митницата в Горубляне Снежина Ангелова и шефът на казиното в хотел „Марица”.

Разследването срещу семейството на бизнесмена Ветко Арабаджиев тогава е било „покрито”, както е станало и по-късно през 2008 г.”, заяви Ташев. Той призова прокуратурата да провери кой е спрял тези разследвания преди няколко години.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Мирослав Янев .

ИВАЙЛО ПЕНЧЕВ

Създателят и управляващ световния бранд за дизайн и производство на изкуствени стени за катерене Walltopia Ивайло Пенчев се вряза във фокуса на вниманието ни като папагал сред ято врани. Напсува в отворено писмо управата на „София Тех Парк“ заради намерението им да го глобят, тъй като не построил сградата на Уолтопия в срок. Същото се случи и на Комисията за финансов надзор, объркала се в проверката на онлайн платформата за обратни търгове Auxionize, една от неговите фирми. И двете писмени творения на Пенчев – разпространени и коментирани в медиите – го осветиха като човек с високо самочувствие, особено прям и недотам благовъзпитан.

Независимо от всичко това Ивайло е предприемач, инвеститор, новатор . Уолтопия е №1 в бранша с 50% пазарен дял не къде да е, а в САЩ, печелейки не с цена, както мнозина си мислят, а с качество – продуктът на компанията е с 10% по-скъп от този на конкурентите. Ивайло Пенчев, който управлява около 1000 души на три континента, е и сред шестимата най-динамично развиващи се предприемачи в света за 2015 г. според класацията на E&Y. А според нас от EVA – той е едно момче, което не се е наиграло и не е натворило белите си навреме. Затова го прави сега .

Родителите му са учители. Не е търпял лишения, но доста неща му били отказвани. Първите си дънки купил от виетнамците, когато бил в горните класове. Било много престижно да имаш дънки, като почти непостижима мечта. Завършил математическа гимназия със специалност физика. В казармата започнал да пише роман, сайънс фикшън, ръкописът се затрил по-късно. Учил до четвърти курс физика в СУ. Тогава спрял, не си взел изпитите, защото трябвало да работи. Започнал бизнес и прекъснал уж за една година, после за още една и така никога не дошло време да си завърши образованието. Казва, че диплома не му трябва, макар че бил мераклия физик – само с една петица през четирите години следване. Първият му бизнес бил с йо-йо, майсторели ги с един приятел. Не прокопсали. Успоредно с това Ивайло карал такси. Изкарвал добри пари. По-късно със съученици от математическата гимназия направили фирма за опаковки „Екстрапак“ и след нея – през 1998 г. – Уолтопия, със съдружник Метин Мусов.

В момента Пенчев работи върху това неговата платформа от такава само за фирмени услуги да бъде достъпна и за физически лица. „Това е първата в света клиентски централизирана платформа. И тя ще задмине „Амазон“, защото тя вече не е бъдещето. При нас човекът ще казва искам да си купя еди си какво и тогава търговците ще идват на дневен ред. А останалите платформи какво? Първо търговците предлага, и едва тогава идва клиента4, разсъждава Пенчев. Той е здраво стъпил на земята и казва ,че не се смята за български Джеф Безос( основателя на „Амазон“)

Пенчев държи в офиса на фирмата си прелестkо червено Ламборджини. То струва 400 000 евро. Не го кара особено, защото признава , че не е от най- големите шофьори. „Само веднъж на една писта вдигнах 240 и усетих, че щях да изхвръкна . Това за мен е най-прекрасната кола на света. И стои тук, за да й се радвам“, признава ексцентричният бизнесмен.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Ветко Арабаджиев .

ОРЛИН АЛЕКСИЕВ

Орлин Алексиев - "човек на Бойко", общинар, бизнесмен, обискиран.

 24.02.2014

Човекът на Бойко", водеща фигура на ГЕРБ в Столичната община, предпазлив в бизнеса си. Така общинари описаха пред "Дневник" столичния съветник Орлин Алексиев, чиито имоти бяха претърсени от полицията през изминалите дни. Неофициално се твърди, че проверките са свързани с петъчната акция срещу канал за трафик на наркотици, пренесени с кораб, заедно с коли от автомобилното състезание рали "Дакар", в което той е участник от няколко години.

Орлин Алексиев , който тези дни скандално се прочу покрай задържаните 1400 кг хероин , е надиплил фирми , в които е съдружник с куп известни имена .

Във фирма " БИБОСС " - собственик на оборотното чалга заведение " Найт флайт " , той е в компанията на ресторантьора Петко Димитров , Елеонора / Ели / Гигова , дъщеря на оръжейния милионер Никлай Гигов и футболиста Николай Генков , пишат централните медии . Тяхна съдружничка е и Станимира Тонева , съпруга на Иво Тонев , който подобно на Алексиев беше общински съветник от ГЕРБ в Солична община , но напусна , поради ангажименти във футбола . В тази компания с най - голям брой акции е Ели Гигова , а останалите са с два пъти по - малко дялове от нейните . Дялът на Орлин Алексиев е най - малък . Той влиза във фирмата , след като Гигова му прехвърля малка част от своите дялове .

 " БИБОСС " е регистрирана на адреса , на който в центъра на София , се намира и компанията на Николай Гигов - " Делта Г ". От лятото на миналата година  " БИБОСС " е с наложен запор , защото дължи 30 000 лв. на " ДАЙРЕКС " ООД . Както става ясно от регистрите , Орлин Алексиев е бил съдружник , в продължение на две години и с Милена Боева , съпруга на Матей Боев - дясната ръка на Брендо , арестуван в операция " Кокаинове крале " .

Орлин Алексиев не е никак случаен политик в общината - той е председател на Комисията по бюджет и финанси , оглавява временната комисия за големи обществени поръчки . Член е и на комисията , по стопанска политика и обществена собственост . Казват , че има над 50 милиона евро в български и чуждестранни банки .
Матей Боев е от Кнежа , родният град на Гълабин Боевски , който се отзова в Бразилски затвор , покрай куфарите си с кокаин . Милена Боева имаше фирма и с Гълабин Боевски - " М - Юнайт " . Тази фирма е регистрирана на адреса на офиса на Орлин Алексиев . Малко преди ареста на Боевски , той се изпокарва с Милена Боева , която го изхвърля от фирмата им . 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря 

Ивайло Пенчев .

МАЯ ХРИСТОВА - ХИЕНАТА

Скандална снимка разкрива връзка между близката до сърцето на Борисов Мая Христова .

Скандална снимка разкрива връзка между близката до сърцето на Борисов Мая Христова (Собственик и управляващ съдружник в ММ Group) и т.нар. купувач на ЧЕЗ България – Гинка Върбакова.  Христова стана национално известна от потресаващия запис между двете „каки“. От него стана ясно изключителното влияние на тази жена върху решенията на премиера, твърди сайтът Информиран.нет

Същата дама от снимката до Върбакова бе претърсвана от полицаи и данъчни на 5 април м.г. в разследване на пране на пари и измами с ДДС.  Мнозина свързаха тези действия с отвличането на Адриан Златков, син на собственик на конкурентна автокъща.

Интересът на Борисов към ЧЕЗ е известен от времето, когато назначи Митко Каратиста в Управителния съвет на ЧЕЗ.  Тогава остатъчният дял от 33% бе придобит за 80 млн. лв. Сега срещу тези пари „умните“ инвеститори ще могат да придобия 140-160 млн. евро.

Мая Хиената, както е известна в софийския ъндърграунд, е предоставила офиса си на Гинка Върбакова, за да даде на представително място интервюто си за Нова телевизия.

След днешното споразумение държавата да се включи в сделката, според запознати с тъмната страна на бизнеса, Борисов ще успее да плати с държавни пари на себе си и свои приближени.  Приятелката на Борисов и на Гинка – Мая Христова преди година е поканила на рождения си ден всички лица от сделката за ЧЕЗ, включително митичните грузинци, собственици на мол „Парадайз“.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря 

Орлин Алексиев .

ЕМИЛИЯН ГЕБРЕВ

Кой е Емилиян Гебрев? Началото е "Кинтекс", а конците дърпа ДС ...

Фирма “Емко”, чиито складове гърмяха край Севлиево, е на Емилиян Гебрев, добре познат играч на оръжейния пазар. Твърди се, че е бивш служител на "Кинтекс" и още в зората на демокрацията започва бизнес основно в две търговски направления. Едното е Етиопия и Еритрея. Второто е Пакистан и Грузия. Гебрев е от близкото обкръжение на експремиера Иван Костов. През 1999 г. той държи палмата на първенството сред оръжейните обороти с $25 млн. По-късно лицензът му е отнет заради оръжеен скандал със САЩ и e върнат от военния министър Бойко Ноев, коментират от www.pan.bg.

Влезе в публичното пространство през 2001 г., когато изгуби лиценза на фирмата си "Емко" заради пратка от 30 млн. патрона за "Калашников", купени от Никарагуа. Корабът му бе арестуван от митническите власти на САЩ, но Гебрев успя да се пребори по съдебен път и да прибере стоката си. Седмица след решението на Министерския съвет за възобновяването на лиценза Гебрев урежда сделка с Пакистан за 600 бр. преносими зенитни ракети "Игла". Тогава пак се развихри скандал, тъй като Пакистан е във въоръжен конфликт с Индия, с която България поддържа доста по-активни икономически взаимоотношения. Името на "Емко" отново се появи в медиите след скандала "Терем", когато беше заловен незаконен износ на стока с двойна употреба за Сирия. След започналите проверки на службите за сигурност в завода в Търговище бяха открити пет 152-милиметрови самоходни гаубици. Първоначално се твърдеше, че са били подготвени за незаконен износ, но после бе установено, че са оставени за ремонт от фирмата на Гебрев по редовен договор с военното министерство. По-късно през 2003 г. "Емко" е кандидат за износ на тежко конвенционално оръжие за Кот д'Ивоар, като посредник по сделката е "Израел Милитъри Индъстри". Макар да представя оригинални документи за краен получател, Гебрев е прецакан за сделката от "Тeрем". Името на бизнесмена бе замесено и в скандал с оръжие от Македония през 2006 г. Тогава властите в Скопие задържаха три български камионаq натъпкани с картечници МГ-3 и 33 минохвъргачки М-43, които са взети от казармата "Гоце Делчев" и е трябвало да бъдат изнесени през България за трета държава. Официално по документи оръжието е трябвало да бъде претопено в металургичния завод "Тито", но от завода го продават за близо 200 хил. долара, като обясняват, че с парите ще се купят противогази за македонската армия. Картечниците обаче са били продадени на цениq 10 пъти по-ниски от стандартните и македонците анулират сделката. Покрай разследването за взрива в Челопечене и търговията с гилзи от това поделение отново изплува името на фирмата "Емко". Не е известна конкретната сума по договора за търговия с гилзи, но е установено, че Гебрев си е разделил поръчки за общо 350 000 лв. с още 7 фирми, работили с Челопечене. 

"Българското оръжие стреля в ръцете на десетки терористични организации навсякъде по света, то служи еднакво добре на Ясер Арафат и на „Червените бригади“. С него са въоръжавани въстанически армии и са налагани терористични режими. В социалистическа България „Кинтекс“ и сателитите му са държава в държавата, контролирана от ДС и КГБ. Производството и търговията с оръжие са зависими от руските суровини, технологии и пазари – като тази зависимост се коригира бавно и трудно в годините на прехода и не е преодоляна и до днес. Благодарение на нея се изгражда сложна мрежа от връзки и обвързаности, включваща агентурни и шпионски вериги, съчетаване на интересите в оръжейния бизнес с наркотрафика, използването на подставени търговски фирми, подкупни държавни чиновници, сложни сплитове от политически и икономически интереси. Разбира се, тази мрежа не включва само оръжейния бизнес, но поради неговия особен характер той заема важно място в нейните структури и конспиративните му практики са неразделна част от съзнателно изграждания тогава модел на корупционна България.

В началните години на прехода една значителна част от парите на България са изтекли през тази мрежа, за да се върнат обратно и да послужат за основа на олигархичния модел на българския преход. Тези пари не се колебаят пред нищо, което им се изпречи на пътя. Те купуват политици, създават парламентарни лобита, наемат синдикати, свалят правителства, прекрояват политическото пространство и икономическите реалии по свой тертип."

...

"През 1984 г. директорът на Федералната агенция за борба с наркотиците на САЩ Джон Лоун обявява пред Американския конгрес, че 25 процента от хероина, който влиза в САЩ, минава през България. Неговите думи са буквално следните: „Ние твърдим, че българското правителство подпомага и улеснява организирания наркотрафик през страната. Тези твърдения са на базата на информация, събирана от 14 години насам“.

На въпрос на сенатора Лий Хамилтън дали не става дума за дейност на шепа корумпирани служители зад гърба на държавното ръководство Лоун отговаря: „Не, господине. Тук става дума за наркобизнеса на българската държавна агенция „Кинтекс“. Като професионалист мога да кажа, че разполагаме с достатъчно материали“.

На същото заседание темата за българския оръжеен бизнес е засегната от помощник държавния секретар на САЩ Ричард Бард: „Ние знаем например, че български кораби пристигат в Никарагуа с военна помощ за сандинистите. Проблемът не е в установяването на фактите. Проблемът е във факта, че българите не обръщат никакво внимание на онова, което говорим за тях… Ето защо пределно ясно трябва да се каже на българите, че не може да има никакво подобрение в отношенията, особено икономическите, на които те много държат, ако нещата съществуват в този си вид“.

Както вече споменах, от края на 60-те до средата на 80-те години основна роля в търговията с оръжие и наркотици играе централата „Кинтекс“. За прикритие на нейната дейност се използват специално създадени дъщерни фирми със или без чуждестранно участие. Служителите в тях са от контингента на ДС, а контрол над тяхната дейност е допустим само от специалните отдели на ЦК на БКП, отчитащи се единствено пред Политбюро. Черните сделки или иначе казано – нарушаващата всякакви закони контрабанда с оръжие и наркотици, се осъществява от специален отдел в централата, наречен Дирекция „И“. Силно изобличаващо характера на тази търговия е Решение № 148 на Министерския съвет (МС) на НРБ от 31 юли 1978 г.„За скритата транзитна търговия“, в което едно към едно се казва: „Транзитът да се извършва по такъв начин, че имуществената отговорност да се носи от чуждестранни фирми и лица“.

Този вид монопол обаче не е удобен през годините, в които става ясно, че световният комунизъм губи битката със западния свят и в резултат на многото скандали през 1985 г. тази дирекция е закрита. Разрояването на „Кинтекс“ се оказва наложително както за да се имитират конкурентни отношения, така и с оглед по-лесното разграбване на огромните ресурси, вложени в неговите задгранични дружества; за да могат да се „приватизират“ печелившите контрабандни канали и контакти в терористичния свят, а в крайна сметка и целият този свръхрентабилен сектор от външната търговия на страната. Най-ефективната и пораждаща най-малко съмнения техника за разрояване на империята „Кинтекс“ е създаването на други външнотърговски централи, които първоначално нямат нищо общо с оръжейния бизнес, но по-късно се преориентират именно в тази сфера. Това позволява да се изземат част от дейностите и пазарните ниши на „Кинтекс“ от фирми, които могат по-безболезнено да бъдат приватизирани, като при това дори се имитират конкурентни отношения и конкурентна борба с бившия монополист."

...

"Освен Второ управление на ДС, значителна роля в контрабандните сделки с оръжие и наркотици играе и Първо управление на ДС, трансформирано по-късно в Националната разузнавателна служба (НРС). През 70-те и 80-те години неговата дейност е свързана главно със създаването на „неявни“ задгранични фирми, щедро спонсорирани от държавата. След промените, благодарение на закриването на МВИВ и „затриването“ на неговия архив, не малка част от тези фирми са дефакто приватизирани от техни началници и служители – в повечето случаи офицери от Първо управление на ДС, легендирани като бизнесмени. За много от тях държавата се превръща в дойна крава. Един от примерите в това отношение е „Ширио“.

Фирмата е регистрирана като държавна във Вадуц – Лихтенщайн, през 1988 г. С разрешение лично на Андрей Луканов, тогава министър на външноикономическите връзки, на „Ширио“ се отпуска безлихвен банков кредит в размер на 1 млн. долара за срок от една година. Фирмата умело развърта този начален капитал, установява връзки и понатрупва печалба. След което престава да бъде държавна фирма. На името на нейния президент Емилиян Христов Гебрев е издадена банкова цесия, която го прави фактически едноличен собственик. След което започва да търгува с България. И този избор не е случаен, защото освен кадър на ДС Гебрев е и бивш служител на „Кинтекс“.

  Бивш служител на „Кинтекс”, по-късно президент на „Ширио”, след което започва частен бизнес и се налага като една от водещите фигури в оръжейната търговия. Замесен е в редица оръжейни скандали – например през 2001 г. лицензът на неговата фирма „Емко” е отнет заради пратка от 30 млн. патрона за автомат „Калашников”, купени от Никарагуа. Други скандали са свързани с износа на 600 преносими ракети „Игла” за Пакистан, с незаконен износ на стоки с двойна употреба за Сирия и др.

За разлика от други сродни търговци „Ширио“ не изнася, а внася оръжие. На 12 май 1992 г. Правителствената комисия за регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция издава разрешение за внос на 15 000 пистолета „ИЖ 75“, тип ПСМ, на името на фирма „Ширио“, която не притежава лиценз за търговия с военна и специална продукция. (Между подписите фигурира и този на Димитър Луджев, вече министър в оставка. Той поне няма как да не е знаел що за фирма е „Ширио“, тъй като случаят с милионния кредит на Андрей Луканов фигурира в неговата „бяла книга“.) Вносителите са посочили като получатели МВР (5000 броя) и „Арсенал“ (10 000 броя). Само че по това време „Арсенал“ също няма лиценз за търговия с оръжие. Да не говорим за това колко нелепо е една фирма, произвеждаща оръжие, да внася такова от чужбина.

Остава открит обаче въпросът за какво ли биха могли да й трябват на фирмата тези пистолети. Те впрочем са обозначени като „тренировъчно-спортни“, но всъщност представляват изключително опасно оръжие, чиито куршуми са в състояние да пробият бронежилетка. Общата стойност на сделката е 1 140 000 долара, платени изцяло от „Арсенал“. До края на същата тази 1992 г. обаче са внесени само 5000 пистолета. Няма отговор къде са се дянали останалите 10 000 и за кого реално са били предназначени.

Съвместната дейност между Емилиян Гебрев и бившите му колеги от ръководството на „Арсенал“ има доста дълга традиция. По това време синдикатите проявяват жив интерес към това кой съсипва ВПК. Един бегъл поглед върху взаимоотношенията между „Арсенал“ и „Ширио“ дава известна представа за това. На 5 април 1990 г. двете фирми подписват рамково споразумение за съвместна дейност, а на 21 юни 1990 г. – и комисионен договор. И двата документа систематично се нарушават. Първият например предвижда писмени споразумения за всяка сделка – такива обаче липсват. Според втория валутата от вноса, извършван от „Ширио“ за „Арсенал“, трябва да бъде внесена по официалната сметка на „Ширио“ в БВТБ. Част от нея обаче попада в друга, недекларирана официално банкова сметка в Цюрих.

Вместо по оригинални вносни фактури, издадени от западните контрагенти по сделките на „Ширио“ като комисионер на „Арсенал“, всичко се отчита по фактури, издадени от самата „Ширио“. На всичкото отгоре тези фактури се съставят много време след приключването на сделката – понякога дори година и половина по-късно. Подобно закъснение в отчетността означава пари – натрупване на значителни валутни средства в сметките на „Ширио“, използвани не за внос на суровини за „Арсенал“, а за собствени търговски операции. Съгласно чл. 4.4 от комисионния договор срокът за възстановяване на неизползваните суми е 15 дни – само че тази клауза въобще не се спазва. Например за 1990 г. „Арсенал“ е предоставила на „Ширио“ 1 586 917 долара, а „Ширио“ е внесла стоки и суровини на стойност 1 050 069 долара – като при това не е никак сигурно дали е внесла стоки и за тази сума.

Обичайна практика е внесените суми да не се отчитат. Така например през 1991 г. „Кинтекс“ превежда 144 865 долара по сметка на „Ширио“ в Стопанска банка. В отчета пред „Арсенал“ тази сума не фигурира. Както впрочем и една друга – от 100 000 долара, преведена директно от сметката на „Арсенал“ в БВТБ в сметката на „Ширио“ в Цюрих. На 25 април 1991 г. „Арсенал“ изпраща нареждане до „Кинтекс“ със следното съдържание: „Моля, валута в размер на 49 600 долара преведете на сметката на „Ширио“ – София, в Стопанска банка“. Тази сума също се е стопила в небитието. Според отчета на „Ширио“ от януари до юли не са постъпвали никакви средства от „Арсенал“. Не е ясно защо се използва неофициалната сметка в Стопанска банка при преводите на тези неотчитани суми, а също и защо „Арсенал“ нарежда директно на „Кинтекс“ да превежда суми по сметките на „Ширио“, вместо това да става с платежно нареждане до БВТБ, където постъпват парите от износа на „Арсенал“.

Многобройните нечисти сделки говорят за изключителната изобретателност на партньорите от „Кинтекс“, „Арсенал“ и „Ширио“, когато трябва да се „усвоят“ пари за сметка на държавата. Например чрез фалшиви фактури виенската фирма „Херман Щарк“ внася в „Арсенал“ волфрамов анхидрид. С фактури № 141 и № 186 се фактурират съответно 223 281 и 161 611 долара. На австрийските партньори обаче са преведени от БВТБ 320 000 и 233 900 германски марки. Според тогавашния курс това прави 189 500 и 152 278 долара. Разликата между фактурираните и реално платените суми е 49 114 долара – потънали в неизвестно чий джоб. Друг показателен пример за фалшификациите на „Ширио“ е аферата с вноса на нитроцелулоза от . Фактурирани са 100 676 долара, а според митническите документи е внесена нитроцелулоза само за 33 013 долара. Да не говорим за надписваните банкови и „обичайни“ комисиони, за повече от странния внос на големи количества уиски, водка и цигари, за мистичната сделка, за която става дума в телекс № 776 от 23 април 1991 г., при която са инвестирани към 1 200 000 долара в меласа за производството на спирт, като това са най-вече пари на „Арсенал“. За какво ли на оръжейния завод му е трябвало такова огромно количество етилов алкохол и дали не е послужил като параван за доставка на безбройните по това време производители на фалшифицирани спиртни напитки?"

Е, кой ли е Гебрев, и касичка ли е "Дунарит", а другите оръжейни фирми ? Прочетохте, а изводите са Ваши ... Чии ръчички са зад кулисите в "светлото" капиталистическо минало и настояще на БГ ?

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другарката Мая Христова .

ДАНКО МОМЧИЛОВ

Работещи в завод "Терем - Флотски арсенал" блокираха пътя за Белослав в знак на протест.

10.01.2018

Работниците от завод "Терем - Флотски арсенал" - Варна блокираха пътя за Белослав в знак на протест срещу политиката, водена от новия управител на дружеството. 

Хората затвориха пътя, като излязоха с плакати, че искат хляб и сигурност за семействата си. Според тях дружеството се води умишлено към фалит и те не виждат защо новоназначеният втори управител въобще е бил необходим.

Данко Момчилов, който е втори управител, каза, че от години е в кораборемонта, работил е почти изцяло в чужбина и ще сключи нови договори. Хората обаче казаха, че са доволни от сегашния директор на дружеството Георги Стойков, който в момента е в болнични, вземат си заплатите и имат необходимите договори, за да са спокойни. 

Страхуваме се за работата си, казаха протестиращите. Всички представители на медиите останаха зад оградата на дружеството по изричното разпореждане на директора. 

СКАНДАЛНО МО И ВОЕННА ПОЛИЦИЯ УКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА ШЕФА НА „ТЕРЕМ – ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ“! „ПАТРИОТЪТ“ ШЕФ НА „ТЕРЕМ“ УМИШЛЕНО СКРИТ ОТ ПРОКУРАТУРАТА!

26.01.2018

На 15 януари 2018 година край село Цар Калоян, област Разград, със служебния автомобил на „Терем – Флотски Арсенал“ – Варна „Волво“ зверски катастрофира новият шеф на „Терем – Флотски Арсенал“ Данко Момчилов, разкри АФЕРА.

„Волвото“ е служебно, закупено от „Терем“ в столицата, принадлежало преди това на Министерството на отбраната. Цената на която е закупено е 27 000 лева.

„Волвото“ е шофирано от новият управител на „Терем – Флотски арсенал“ – Варна Данко Момчилов, назначен на този пост, като кадър на „патриотите“ и на Валери Симеонов.

На мястото на катстрофата идва КАТ, както и Военна полиция, тъй като автомобила и водачът са причастни към „Терем – Флотски арсенал“, които пък са с принципал „Терем“ и Министерството на отбраната.

Шефът на „Терем Флотски арсенал“ Данко Момчилов е пътувал сам в служебния автомобил.

Абсолютно против всички правила дежурният на „Терем – Флотски арсенал“ – Варна не е бил уведомен за инцидента, което задължително е трябвало да бъде сторено от самия шеф – Данко Момчилов. В министерството на отбраната разбират от Военна полиция за инцидента.

Военна полиция обаче недопустимо и по никакъв начин не сезира и не уведомява прокуратурата, която и нататък остава в неведение за случая и по никакъв начин не е сезирана и от Министерството на отбраната, което вече е уведомено от Военна полиция.

Така закононарушенията, извършени от „патриота“ Данко Момчилов, умишлено са покривани и досъдебно производство по случая няма образувано.

Скандалът продължава по безобразен начин и заради това, че служебното Волво, което е смляно при катастрофата, в момента е скрито в … частен двор! Вместо да бъде обект на експертиза или в оторизиран сервиз.

Престъпните закононарушения, които извършва шефът на „Терем – Флотски арсенал“ -. Варна Данко Момчилов, са:

1. Според разпоредба на Министерството на отбраната без командировъчно Данко Момчилов не може със служебния автомобил да напуска Варна. Командировъчен лист обаче издаден няма.

2. Няма издаден и пътен лист!

3. Служебното Волво, помляно след катастрофата, не е вкарано в оторизиран сервиз, а е покрито в частен двор. Колата се укрива в двор на частен автосервиз в Белослав, собственост на човек от охраната на КРЗ „Терем – Флотски арсенал“  Я.Я.

4. Шефът на „Терем – Флотски арсенал“ – Варна Данко Момчилов по никакъв начин не е уведомил както дежурния в „Терем“, така и принципала си Министерството на отбраната.

За умишлено покриване на скандала, както и за властовия чадър, с който покриват зулумите на шефа на „Терем“ – Варна, личи  от знаковия факт, че първоначалното отразяване на катастрофата в сводка на КАТ, по-късно изчезва от там!

АФЕРА алармира прокуратурата моментално да образува проверка по случая, като бъде потърсена наказателна отговорност на шефа на „Терем – Флотски арсенал“ – Варна за извършените закононарушения, както и за търсене на отговорност за нанасяне на държавни щети.

АФЕРА настоява премиерът Бойко Борисов незабавно да уволни шефът на „Терем – Флотски арсенал“ Данко Момчилов, както и да потърси отговорност от принципала му, който умишлено е покрил случая от прокуратурата. В случая – принципала е министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Още повече, че на всичкото отгоре се гласи и братовчед на шефа на „Терем Флотски Арсенал“ – Варна да бъде вкаран там като директор администрация.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря  

Емилиян Гебрев .

НИКОЛАЙ НЕДКОВ

П

ребиха зверски шефа на Златни пясъци

 09.11.2002    

Трима неизвестни нападнаха и пребиха жестоко изпълнителния  директор на "Златни пясъци" АД Николай Недков в четвъртък вечерта, съобщиха от  полицията.

 Туристическият бос е в болница със счупени ляв крак, дясна ръка и ребра . Няма опасност за живота му, твърдят лекари от отделението по  гръдна хирургия в МБАЛ "Св. Анна". Вчера отделението се охраняваше от полиция.  Рано сутринта там пристигна шефът на РДВР-Варна генерал Веселин Петров. Николай  Недков е добре, каза след това той. Недков сподели, че не са му отправяни  заплахи и че не успял да разпознае нападателите си.

Инцидентът станал около 18,30 ч в четвъртък, когато Недков се  прибирал от работа със служебното "Ауди". На път за дома си във варненското село  Приселци пътят на автомобила е пресечен от друг автомобил марка "Форд екскорт",  с варненска регистрация, уточниха от РДВР.

 Оттам добавиха също, че фордът е бил откраднат и обявен за  издирване ден преди нападението над туристическия бос. Шофьорът на Недков слязъл от колата, за да се разбере с другия  водач. Насреща си обаче

 видял насочен пистолет.

 Във форда имало трима души. Единият от тях бързо поставил  белезници на ръцете на шофьора и го натъпкал в багажника. След това нападателите  влезли в аудито и подкарали колата по обратния път. Похитителите спрели в  гориста местност на 3 км от Приселци. Изкарали Недков от автомобила и започнали  да го налагат. Сигнал за инцидента е подаден в Четвърто РПУ около 19 ч.  Обадилият се гражданин разказал, че видял как неизвестни лица натъпкали човек в  багажника на кола. Веднага за мястото на инцидента потеглил дежурният екип на  полицията. Близо до ресторант "Харамията" те видели двамата мъже в безпомощно  състояние. Пострадалите веднага са откарани в болница. Още същата вечер започнал  оглед на мястото на инцидента. На местопроизшествието полицаите открили напълно  опожарено служебното "Ауди" на Недков.

 Според информацията шофьорът бил заредил гориво същия ден.  Резервоарът бил пълен догоре. Засега няма задържани за побоя над Недков,  уточниха униформени. Полицията работи по всички възможни версии. Ясно е, че нападението не е било с цел грабеж , тъй като на мястото на инцидента полицаите открили захвърлено  сакото на Николай Недков. От джобовете му не липсвало нищо. Според колегите на  Недков най-вероятна причина за побоя са икономически интереси.

  Вчера ръководството на курорта излезе с обръщение до Народното  събрание, Министерския съвет и МВР. От текста, който беше изпратен и да медиите,  става ясно, че случилото се не е "просто за побой, а за опит за убийство" на  шефа им.

 Николай Недков е изпълнителен директор на Златни пясъци още от  преди приватизацията на курорта. Миналото лято той поведе сериозна борба с  частните хотелиери, заради въведения от него платен пропускателен режим в  курорта. Спорът се пренесе в районна прокуратура. В крайна сметка казусът бе  решен с постановление на Върховна касационна прокуратура, според което КПП-та  трябваше да бъдат премахнати.

 Вече две години всеки сезон се разгаря словесна битка между  него и собствениците на лодки за морски разходки. През лятото на 2001 г. се  стигна дотам, че част от яхтсмените не бяха допуснати до пристанището. То бе  преградено с метални врати и пазено от охранители. "Недков ни рекетира",  твърдяха собствениците на лодки.

 Туристическият бос живее в разкошна къща в с. Приселци близо до  Варна. Според публикации в медиите домът прилича по-скоро на палат. Недков има  две дъщери и син на 1,5 година - Михаил, който вчера беше  именник.

 Извършителите на побоя над изпълнителния директор на “Златни пясъци” АД Николай Недков, по първоначални данни, не са от Варна. Това съобщи ген. Веселин Петров, директор на РДВР Варна, цитиран от Днес+

Според него информацията, че нападателите са говорели на руски е подвеждаща. Недков бе нападнат и пребит на 7 ноември край Приселци. Полицията работи по всички версии. Проверяваме и информацията за намеса на Славчо Христов в инцидента, но тази версия не е сериозна, допълни генералът. Той уточни, че в момента се проверяват над 100 собственици в курорта “Златни пясъци”.Днес полицаите ще приберат опожарената служебна кола на Николай Недков, а вчера изпълнителния директор на “Златин пясъци” АД бе изписан от болницата.

Николай Недков подаде оставка като изпълнителен директор на „Златни пясъци“ АД

26 . 11. 2004

Отставкат беше подадена на 18 ноември т.г. по здравословни причини. Занапред дружеството, което държи инфраструктурата и шест хотела в курорта, ще се управлява само от втория изпълнителен директор Силвия Александрова. Недков остава член на директорския борд на „Златни пясъци“ АД и изпълнителен директор на РМД „Златни“ АД, което притежава 63% от дружеството. Той беше директор на курорта без прекъсване от април 1997 г.

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря 

 Данко Момчилов .