СТОЯН ДЕНЧЕВ

16 Септември 2015

 

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на проф. Стоян Денчев – ректор на Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров, народен представител от ДПС в 37-то Народно събрание, вицепрезидент на „Мултигруп”, главен координатор на  бизнес клуб „Възраждане” и член на Надзорния съвет на Транспортна банка (Балканбанк) и Кредитна банка през 90-те години на ХХ век.

Образование и кариера

Произхожда от семейство на служещи. Баща му работи като зам.-председател на АПК „Ангел Вълев” в гр. Елхово, член на БКП. Стоян Денчев завършва средното си образование през 1971 г. в родния си град Елхово, след което отбива военната си служба.

Завършва Софийския университет „Климент Охридски”, специалност „Математика” през 1978 г. Работи в Централния машиностроителен институт (1978-1986). От 1986 до 1988 г. е директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии „Информа”, София. В периода 1988-1989 г. е зам.-генерален директор на „Информа”, където отговаря за направление автоматизирани информационни системи.

Първи контакти с Държавна сигурност

През 1976 г. ДС в Елхово засича кореспонденцията му с френски младежи. Контактът с тях той установява по време на пътуване до Белгия предходната година.

Денчев пътува до Брюксел заедно със съпругата си, след сватбата им, на гости на сестрата на съпругата му. Интересно е, че МВР-ДС разрешава на младия студент – по това време той е 22-годишен и следва в Софийския университет – да пътува в чужбина заедно със съпругата си.

Държавна сигурност знае, че той има вуйчо, който се води като беглец във ФРГ, както и трима братовчеди също в Западна Германия, с които семейството му не поддържа връзка.

Денчев се запознава с френските младежи, докато пътува със съпругата си в едно купе с тях от Брюксел до Париж.

Разменят адресите си и започват да си пишат. Когато ДС ги засича, те са си разменили четири писма. Единият от френските младежи е бил сервитьор в ресторант в Париж, а другият живеел на село в област Бретан, където работил в бръснарницата на баща си.

През юли 1976 г. лейтенант Георги Дженков, разузнавач при ДС-Елхово, провежда беседа със Стоян Денчев по повод кореспонденцията му. Той описва подробности от разказа на Денчев с френските младежи в строго секретна докладна записка, адресирана до зам.-началника на Районното управление на МВР Елхово.

 

Строго докладна записка за първата беседа на Държавна сигурност със Стоян Денчев като студент през 1976 г. | Източник: comdos.

 

В документа, копие от който е запазен в досието на Стоян Денчев, е посочено още, че оперативният работник от ДС дава указания да студента, ако в следващите писма френските младежи проявят интерес от икономически характер да го уведоми, както и да събере информация за техните близки и материалното им положение.

Втора среща с ДС: Представяне на данни за американско семейство

В началото на август 1976 г. Денчев има втора среща с оперативния работник от ДС-Елхово Дженков. Според доклада на лейтенанта при тази беседа Денчев споделя за своя среща с американско семейство в София. Контактът с тях става случайно, след като попадат на него, търсейки друг мъж със същото име Стоян в блока, в който той по това време живее в кв. „Червена звезда” (днес кв. „Дианабад”, бел. ред.).

На следващия ден те го помолили да ги разведе в София и заедно посетили храм-паметника „Александър Невски”, Руската църква, ЦУМ, Детмаг и Парка на свободата (Борисовата градина, бел. ред.).

Според докладната на офицера от ДС Денчев предоставя данни за американското семейство. Мъжът е 31-годишен с родители руснаци, които след Втората световна от Германия заминават за Бразилия и оттам за САЩ в Сеатъл. Съпругата му е от полски произход. Пътували с микробус с регистрация гр. Хамбург, ФРГ. Преди България са посетили за 14 дни и СССР.

В разговорите с тях станала дума и за политика. Американският гост заявил, за президента Форд, че е против войната във Виетнам. Той добавил, че в САЩ нямало място за комунисти, защото стандартът на живот е бил висок. За България отбелязал, че не води самостоятелна политика и че СССР я води за носа. Интересувал се за живота на студентите. Мъжът не е проявил интерес по военни или икономически интереси. „С Денчев се уговорихме, след като получи писмо при интересна информация да ме информира”, е посочено в доклада.

В досието на Стоян Денчев няма други документи, които да показват развитие на неговите контакти със западните граждани, нито за контакти с ДС през следващите няколко години.

В един по-късен документ от 1988 г. – строго секретно предложение за вербуването на Стоян Денчев за агент на органите на ДС по американска линия – е посочено следното за неговите първи контакти с ДС:

„Стоян Денчев е съобщавал информация за установени контакти с френски и американски граждани. Кореспондентската му връзка с френски граждани е била прекъсната по указание на РУ-МВР Елхово, поради възможността същият да бъде назначен на работа в МВР.”

В досието му няма повече информация за евентуално проучване от страна на МВР за Денчев като кандидат за работа в министерството или документи от негова страна в тази посока.

Вербуван преди специализация в САЩ

През юни 1988 г. Стоян Денчев, който по това време е зам.-директор на Информационния център за трансфер на технологии „Информа”, отново попада в полезрението на Държавна сигурност. Този път от страна на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването). Причината е покана към Денчев за едногодишна специализация в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

ВГУ започва изучаването му, като целта е да го вербува преди неговото заминаване. На 17 юни с него среща провежда оперативен работник от отдел 01 „САЩ” на ВГУ Гаврил Благоев. Специализацията на Денчев е по линия на бившия Държавен комитет по планиране, който тогава вече е включен в Министерството на икономиката и планирането.

Предложението за продължаване на контакта с цел вербовка е утвърден от началника на отдел 01 във ВГУ. На 29 юни е утвърдено и строго секретно предложение за вербуването на Стоян Денчев. „На проведените досега две срещи Денчев прави впечатление на внимателен, уравновесен, мислещ човек. Има желание да сътрудничи с органите на ДС”, е посочено в този документ.

 

Строго секретен рапорт за вербуването на Стоян Денчев от Второ главно управление на ДС през 1988 г. | Източник: comdos.

 

Имайки предвид неговите лични и делови качества и изразената готовност за сътрудничество е предложено вербуването му „с цел придобиването на агент с възможности за контраразузнавателно обезпечаване на служителите от посолството на САЩ в София”.

На 8 юли 1988 г. вербовката е извършена. В строго секретния рапорт относно: Проведена вербовка на агент по американска линия, утвърден от началника на отдел 01 във ВГУ на 12 юли 1988 г., е записано:

„Като дадох положителна оценка на досегашната ни работа с Денчев предложих връзката му с нас да се осъществява на регулярна основа. Същият прие с готовност. От предложените му псевдоними избра „СИМЕНОВ”. Подробно му бяха пояснени изискванията за конспиративност в работата с органите на Държавна сигурност. Уточнен беше начинът на връзка. Във връзка с предстоящата му командировка с САЩ му бяха разработени задачи и линия на поведение, които са отразени в друг документ.”

Такъв документ липсва в досието на агент „СИМЕОНОВ”. Трябва да се има предвид, че номерацията на страниците в личното му дело показва, че документите са пренареждани и по всяка вероятност някои от тях са извадени. Делото е оформено със съответните атрибути съгласно изискванията на оперативния отчет – прошнуровано и подпечатано – едва през 1997 г.

Отказ от сътрудничество с ДС

На 14 юли 1988 г., седмица, след като се е състояла срещата, на която той е вербуван за агент и два дни, след като е извършена формалната му регистрация, Стоян Денчев пише и подписва документ, с който отказва сътрудничеството. Той е запазен в досието му, като е откъсната част от горната част на листа, вероятно съдържаща адресата. В документа Денчев пише:

„Др. Началник,
Дължа да ви уведомя, че след проведените с др. Гаврил Благоев разговори и направеното ми предложение за сътрудничество с органите на служба „Задгранични паспорти” в МВР, считам, че не бих могъл да уважа това предложение.

Човек може да обича Родината си по различни начини. Аз мисля, че ако имам възможност да се развивам в областта на науката бих могъл да бъда много по-полезен за нашата страна, отколкото ако се занимавам с непривични за мен дейности.

Поради тази причина и без да се правя на герой, приемете моята категорична декларация за несъгласие за сътрудничество.”

 

Собственоръчно написания и подписан от Стоян Денчев отказ да сътрудничи на Държавна сигурност, броени дни след като е вербуван, запазен в досието му | Източник: comdos.

 

Както по-късно ще обясни самият Денчев той е имал погрешната представа, че с него е контактувал представител на служба „Задгранични паспорти”, а не от Второ главно управление на ДС.

Архивиране на агент „СИМЕОНОВ” през 1990 г.

Въпреки волеизявлението му от страна на ВГУ не е оформен документ за прекъсване на сътрудничеството и свалянето му от оперативния отчет.

Това става едва през 1990 г. На 16 ноември 1990 г. е утвърдено предложение за сваляне на лично му дело в архив.  В предложението е посочено:

„Агент „СИМЕОНОВ” – Стоян Денчев е вербуван от органите на МВР през 1988 г. Ползван е по американска линия. Във връзка с изменената оперативна обстановка предлагам агент „СИМЕОНОВ” да бъде изключен от агентурния апарат и личното му дело да бъде свалено в архив. При необходимост същият ще бъде ползван на доверителна основа. Декларация за неразгласяване на сътрудничеството с МВР няма да бъде взета.”

„Брониран” от контраразузнаването

Въпреки че в досието на Стоян Денчев няма документи за контакти и дейност с ВГУ след направения от него през 1988 г. отказ за сътрудничество, агент „СИМЕОНОВ” на практика е останал „брониран” дори през 1990 г. от наследника на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията (по-късно Национална служба „Сигурност”).

За това свидетелстват два опита на тогавашното Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА – военното разузнаване (в документите от досието то е посочено с по-старата му абревиатура – РУМНО (бел. ред.).

През юни 1990 г. от РУ-ГЩ подават до отдел „Информация и архив на МВР искане за проверка на Стоян Денчев  по отчета на агентурата, за да разберат дали той е свободен, т.е не е вербуван. В такива случаи, когато съответното лице е вече заето/вербувано от друга служба тя е уведомявана за проявения интерес към нейния сътрудник. Това се случва и с агент „СИМЕОНОВ”. От контраразузнаването съобщават на оперативния работник от военното разузнаване да не се занимава със Стоян Денчев.

Дори и броени дни, след като досието му е свалено в архив, Стоян Денчев е продължил да бъде „брониран” (термин, с който в специалните служби назовават предпазването на свой сътрудник или лице, към което имат оперативен интерес, от вербуване от друга служба, бел. ред.).

На 22 ноември 1990 г. РУ-ГЩ отново справи опит за проучването му, но получава същия отрицателен отговор да не се занимава с лицето.

„Да се заличи във всички картотеки на МВР”

Същият ден, 22 ноември 1990 г., тогавашният директор на Националната служба  за защита на конституцията ген. Петко Ангелов поставя следната резолюция  за агент „СИМЕОНОВ”:

 „Да се заличи във всички картотеки на МВР.”

Изглежда това нареждане не е изпълнено докрай, тъй като досието остава в архива на МВР.

Позицията на Стоян Денчев за досието му

Пред desebg.com Стоян Денчев разказа по-подробно за контактите си с ДС в миналото:

„Първият интерес от страна на службите на Държавна сигурност към мен беше в родния ми град Елхово във връзка с едно мое пътуване до Белгия през 1975 г., след като се ожених. Беше нещо като сватбено пътешествие до роднини. Тогава от мен беше поискано при пътуването да наблюдавам с кой пътувам, с кого се срещам и като се върна да разкажа.

Никой по това време не е искал от мен да предавам каквито и да са писмени сведения, а и аз надали бих се съгласил да пиша. Имаше един служител, който и сега е жив и здрав – г-н Георги Дженков се казва. След демократичните промени беше дълго време адвокат, а сега сигурно вече е пенсионер. Тогава обаче, както разбрах по-късно е бил офицер от Държавна сигурност в Елхово.

Имах няколко срещи с него. След като през онези години се връщах от пътуване в чужбина той ми се обаждаше и аз в удобно за мен време (като се връщах в Елхово при родителите ми) ходих при него за да си говорим. Г-н Дженков винаги се държал нормално с мен. Искаше да му разказвам неща, които после той е описвал в своите доклади. Предимно за срещи с граждани от западни страни.

Работих в Централния машиностроителен институт, София и веднъж изпратих един научен доклад за публикуване в чужбина, тъй като тогава нямах възможност да пътувам често зад граница. По-късно получих покана от проф. Джордж Лайтман, учен със световна известност в областта на управлението, който беше Декан на Инженерния департамент на Калифорнийския университет в Бъркли. Проф. Лайтман се беше запознал с моя доклад и ми предлагаше да работим съвместно в САЩ.

За пребиваването ми в САЩ беше необходимо аз да разполагам със средства за да покрия разходите си за първите три месеца. Започнах да си подготвям документите за специализация и работа в САЩ, като старши изследовател в Бъркли. Тогава започна и интереса към мен от страна на Държавна сигурност.

Обади ми се един човек от София, казва се Гаврил Благоев, който е още жив, и по документите в досието се води като вербовъчен офицер. Започна да се среща с мен. Искаше например, като ходя на беседи за виза в американското посолство във връзка с посещението ми да извършвам някакви наблюдения ?! Срещнахме се няколко пъти и водихме разговори за бъдещата ви визита в САЩ, за това с какво ще се занимавам там и т.н.

Казах му, че посещението ми е с чисто научен интерес. Тогава открито започна да ми говори: „Не искаш ли да помагаш на Родината”, а аз дори не знаех от коя служба е. В началото си мислих, че е от „Задгранични паспорти” (в действително той е оперативен работник от Второ главно управление на ДС, бел. ред.). Тогава нямах никаква представа за структурите на Държавна сигурност. По онова време, а и сега е трудно човек да каже „Не, не искам да помагам на България”. Този служител Благоев не ме е предупреждавал, че провежда с мен някаква вербовъчна среща, нито пък, че са ме кръстили „СИМЕОНОВ”, както пише в доклада му.

Като размислих, няколко дни сред тази последна среща, честно казано се уплаших и си помислих: „Няма начин като замина за Америка, ако тук се занимавам с такива неща, хората там да не разберат и да не мога да изкарам нормално престоя си”.

Тогава реших и се обадих на друг човек, с чийто телефон разполагах, който като че ли беше началник на г-н Гаврил Благоев. Помолих го за една спешна среща близо до една сладкарница до Паспортното на бул. „Мария Луиза” (бул. „Георги Димитров” при комунизма, бел. ред.), където преди това се срещахме и с Благоев.

Този господин дойде на срещата която той определи още на следващия ден след моето обаждане, заедно с още един човек. Въпреки, че те определено знаеха, аз още веднъж им обясних за какво отивам в САЩ, и че не бих желал да се занимавам с непривични за мен неща, които не са свързани с науката. Допълних, че се страхувам по човешки в САЩ някой да не ме заподозре, че съм ангажиран да шпионирам по т.н. американска линия.

По-късно, когато се запознах с досието си през 2007 г. разбрах, че втория човек, който присъстваше на срещата е бил офицер от Първо главно управление (външното разузнаване). Изненадващо за мен, те поощриха това мое желание. Просто ми казаха: „Ами напишете нещо др. Денчев”. Аз си носих листи и химикалка и написах без те да ми диктуват, че без да се правя на герой не желая да сътруднича.

Когато се запознах с досието установих, че горната част от този лист с моето заявление е скъсан и е без адресата. Може би там е имало някаква резолюция или някой изобщо не е искал този документ да присъства някъде.

Впоследствие изобщо не съм се съмнявал, че някой ще предприеме срещу мен каквото и да е. Бях спокоен. Отидох си в Америка. Там в университета имаше хора, които се интересуваха от мен, но го счетох за нормално по време на Желязната завеса да има такъв интерес, след като идвам от една страна като България, която беше в социалистическия лагер.

В последните три месеца при мен дойде съпругата ми, защото дотогава от България не я пускаха. Имало е случаи в Бъркли вечер да си говорим, че е хубаво да си сменим телевизора, а на другия ден ни предлагат нов телевизор или че би било добре да имаме още един велосипед и пак ни предлагат. Такива бяха тогава нещата, но те бяха в нормалното за онова време русло. Иначе никой не ме е разпитвал за нищо и не е искал да изпълнявам някакви задачи като се върна в България.

Накрая на престоя ми в САЩ през 1989 г. ми предложиха да остана и да работя в университета, но аз отказах. Първо се страхувах с едно мое евентуално оставане да не последва репресия срещу родителите и близките ми. И второ, по-важното – някак си не ми понасяше живота в Америка. Липсваше ми родното, макар след това много пъти съм пътувал до САЩ, но знаейки, че ще се върна.

Върнах се в България в края на лятото на 1989 г. и никой не ме е търсил или искал нещо да му пиша или да му разказвам. По-късно разбрах, че г-н Гаврил Благоев, след като аз съм заминал за Щатите, е напуснал системата и е ходил на някакво дългосрочно прокурорско обучение в Съветския съюз.

След като бях обявен за агент на Държавна сигурност от Комисията по досиетата издирих г-н Благоев и го попитах защо се е получило така, след като аз писмено съм отказал да сътруднича те въпреки всичко са ме регистрирали. Той ми отговори, че никой не го е информирал за моя отказ.

Така стоят нещата. Нямам основавания  да се срамувам от нищо. Само морално ми тежи факта, че някак си съм омърсен от негативната обществена реакция, след като съм причислен към сътрудниците на Държавна сигурност въпреки че съм направил писмен отказ за сътрудничество.

И семейството ми, и близките ми са запознати с истинските факти на моя отказ. Когато за два последователни мандата ме  избираха за председател на Съюза на народните читалища, а и като ректор аз винаги съм представял заверените копия на тези документите от Комисията по досиетата, за да могат колегите да направят своя информиран избор.”

Оценката му за тоталитарното минало

Пред сайта desebg.com той говори за страха от репресия към своите близки при евентуално оставане в САЩ по време на комунизма:

„Преди 10 ноември 1989 г. съм имал няколко пъти покана да стана член на БКП. Дори и в казармата, когато служих в Школата за запасни офицери в Плевен и бях един от отличниците на випуска. Но винаги се получаваше отказ и аз знаех защо. Защото братята на моята баба (вуйчовците на баща ми), са избягали в Германия, непосредствено след 9 септември 1944 г. Това изкарваха като пречка и в този смисъл съм чувствал някаква „репресия“.

Ако аз и съпругата ми бяхме останали в САЩ през 1989 г. обаче щяха да ни определят като „врагове на народа”, така се наричаха тогава такива хора и щеше да се упражни репресия срещу децата ни, които бяха в България, както и срещу нашите близки.”

След промените: В Министерски съвет

След 10 ноември 1990 г. Стоян Денчев става съветник в коалиционното правителството на Димитър Попов през 1991 г. Назначен е за началник на отдел в Министерския съвет по време първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров (1991-1992), като специалист по структурната реформа.

След свалянето на кабинета Димитров, при съставянето на правителството на Любен Беров с мандата на ДПС, е назначен за главен секретар на Министерския съвет (31 януари 1992 г. до 5 септември 1994 г.).

В Балканбанк

До юни 1992 г. Стоян Денчев е член на Надзорния съвет на Транспортна банка, преименувана след промените в Балканбанк и член на Съвета на директорите от 24 юни 1993 г. до 9 март 1995 г. Балканбанк е основен кредитор на редица фирми от холдинга на „Мултигруп”, които след 1997 г. влизат в Списъка на кредитните милионери.

Към средата на 1996 г. дружествата на „Мултигруп” дължат н Балканбанк над 16,2 млрд. лв. дългове. През септември 1996 г. БНБ поставя банката под особен надзор, а след това поисква фалита ѝ, обявен от съда през август 1997 г. Задълженията на Балканбанк са повече от 38 млрд. лв. (неденоминирани), като 90% от тях са трудно събираеми.

Посланик и депутат от ДПС

След поста на главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров Стоян Денчев е назначен за посланик във Финландия през октомври 1994 г.

Той обаче е дипломат само няколко месеца, до февруари 1995 г., тъй като е избран за народен представител в 37-то Народно събрание (1995-1997). В парламента влиза от листата на ДПС в 18-МИР Разград, макар да е безпартиен. Денчев е един от първите българи, привлечени от лидера на ДПС Ахмед Доган в редиците на партията му.

В Народното събрание е зам.-председател на парламентарната група на ДПС, зам.-председател на Комисията по външна политика и интеграция и член на Комисията по национална сигурност.

В едно интервю за сп. „Тема” отпреди няколко години Денчев посочва:

„За отношението ми към ДПС много ми повлия престоят ми във Финландия. Там имат подобен проблем – за „имплантирането” на шведската общност. Връщайки се в България, казах на Доган, че ДПС трябва да направи така, както шведската партия във Финландия – да бъде винаги на власт. Признавам, че малко идеалистично подходих по този въпрос.

Доган израсна като един от най-добрите играчи в политиката. Но това, че например говори за кръг от фирми около партиите, показва или незрялост (в което се съмнявам), или политическо високомерие.”

Координатор на Обединението на национално спасение

До юни 1998 г. е политически секретар на Обединението за национално спасение (ОНС) парламентарна коалиция, в която влизат ДПС и някои отцепили се от СДС формации.

ОНС е в основата на организирането на идването на Симеон Сакскобургготски във Велико Търново през април 1997 г.

Вицепрезидент на „Мултигруп”

След като напуска поста политически секретар на ОНС Стоян Денчев е поканен от Илия Павлов за вицепрезидент на „Мултигруп”. По същото време (1998) става и член на Надзорния съвет на банката на „Мултигруп” – Кредитна банка до 19 януари 1999 г.

 

Стоян Денчев с Илия Павлов (вляво) | Фотограф: Надежда Чипева, в. „Капитал”.

 

За престоя си в „Мултигруп” той заявява в интервю от 2011 г. за сайта „Блиц” следното:

„За мен този период беше много полезен, защото аз видях държавата от двете ѝ страни. През погледа на големия бизнес, частния, зараждащия се с всичките му слабости и преимущества. А от друга страна имах и гледната точка на държавата.”

Стоян Денчев напуска вицепрезидентския пост в групировката, която в средата на 90-те години владее голяма част от българската икономика, през февруари 2001 г. По това време „Мултигруп” е изпаднал в немилост пред правителството на ОДС с премиер Иван Костов.

Главен координатор на бизнес клуб „Възраждане”

Стоян Денчев между едрите индустриалци от клуб „Въздарждане” през 2001 г. Емил Кюлев (вляво) и Васил Божков | Източник: Интернет.

Освен в „Мултигруп” Стоян Денчев заема още един пост, който го свърза с едрия капитал в България – главен координатор на бизнес клуб „Възраждане”. Организацията е учредена  през септември 2001 г. от осем предприемачи, които се определят като представители на едрия бизнес.

Това са президентът на „Мултигруп” („Ем Джи корпорация”) Илия Павлов, банкерът Емил Кюлев, собственик на „Росексимбанк“, президентът на „Нове холдинг” Васил Божков, собственикът на „Дарик радио” Радосвет Радев, главните редактори (по това време) на вестниците „Труд” и „Монитор” – Тошо Тошев и Петьо Блъсков, Добромир Гущеров – собственик на застрахователна компания „Орел”, един от големите играчи в застрахователния бизнес тогава и собственикът на „Електроимпекс” и представител на гръцката фамилия Вардиноянис Борислав Дионисиев.

Учредителите на „Възраждане” се самообявят за представители на едрия капитал в България, а клуба представят като съветник на кабинета Сакскобургготски, който управлява чрез НДСВ и ДПС в периода 2001-2005 г.

През 2002 г., още преди клубът окончателно да се е разпаднал поради противоречия между учредителите му, Стоян Денчев се оттегля от „Възраждане”.

Ректор на УниБИТ

От 2002 г. Стоян Денчев е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии. През 2010 г. колежът получава статут на университет и е преименуван в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), на който той е ректор и към 2015 г.

Обвиняван е в публичното пространство, че в УниБИТ преподават лица, свързани с бившата Държавна сигурност и затова, че университетът раздава научни звания на хора, пряко свързани с властта, какъвто е случая с директора на ДАНС Владимир Писанчев през февруари 2015 г., малко преди освобождаването му от поста.

 

Проф. Стоян Денчев, ректор на УниБИТ на събитие в университета през 2014 г. | Източник: youtube.com.

 

Тогава става ясно, че той е защитил секретна дисертация в УниБИТ. Научни звания от университета са получили още Константин Казаков, председател на ДАНС (2011-2013) и Цветлин Йовчев, председател на ДАНС (2009-2011) и министър на вътрешните работи в кабинета Орешарски (2013-2014).

За критиките към УниБИТ, че в университета са назначени сътрудници на ДС

Пред desebg.com Стоян Денчев коментира:

„В процентно отношение преподавателите в УниБИТ, които са били сътрудници и са работили са службите на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г., са много по-малко от колкото в някои други висши училища. Атаката срещу университета беше свързана не с бившите служби, а със сегашните специални служби. Някои искаха да има смяна на ръководството на ДАНС (става въпрос за смяната на Владимир Писанчев през март 2015 г.) и успяха, донякъде и чрез мантрата, че Държавна сигурност е управлявала УниБИТ, а пък УниБИТ е бил втори властови център в държавата. Това е пълна глупост. И дори е обидно да се отрича.

Вярно е, че в Университета имаме лекции, които води проф. Димитър Иванов (последният началник на отдел 06 на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия на ДС, бел. ред.), в които аз съм го помолил да разказва от първо лице за Държавна сигурност неща, които е описал в книгите си.

Той, разбира се, е пристрастен, защото убедено мисли, че след като е служил на Държавна сигурност е служил на държавата, тъй като всяка държава е длъжна да има система за сигурност. Аз имам малко по-различно мнение от неговото, но това е тема на друг разговор.”

Почетен консул на Оман

Стоян Денчев е почетен консул на Оман в България от 2005 г. През 2006 г. султанът Кабус бис Саид дарява 300 000 долара за пострадалите от наводненията в България, като разпределението на тези средства се осъществява под ръководството на тогавашните зам.-министри на външните работи и на бедствията и авариите Феим Чаушев и Делян Пеевски, и Стоян Денчев.

В началото на 2009 г. фонд, контролиран от султана на Оман, купува част от Корпоративна търговска банка, в която мажоритарен собственик е Цветан Василев. Трезорът фалира през 2014 г. в края на управлението на кабинета Орешарски, формиран от БСП и ДПС и подкрепян с кворум в 42-то Народно събрание от партия „Атака”.

В „Информационно обслужване”

През 2009 г., в последните дни от управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ), Стоян Денчев е назначен за председател на Надзорния съвет на държавната фирма „Информационно обслужване”, която изчислява резултатите от изборите, провеждани в България, създава софтуера на данъчните и митническите власти, както и регистъра на еврофондовете.

 

 

 

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Камен Колчев  .