Пламен Тимев, по-известен като Ганди, един от героите на прехода, е бил изключен като доносник на Държавна сигурност, защото успял да изхарчи 300 хиляди лева между 1985 и 1987 г., стана ясно от прочит на досието му. То беше разкрито, тъй като бизнесменът дължи над 8 милиона неденоминирани лева на банка ОББ.
Ганди, който е един от създателите на театър "Ла Страда" в зората на демокрацията, известен още с връзките си с убития Васил Илиев и взривения Стоил Славов, е бил вербуван по идейна линия като агент "Димов" на Второ главно управление на ДС. Един от мотивите на вербовчиците му е, че като генерален секретар на Световния ски клуб на архитектите той трябва да "не допуска и да пресича проявяването на вражеска дейност от западни арахитекти срещу България". Ст. л-т Асен Асенов обаче явно не е знаел с кого си има работа. Първо въпросната организация се оказала фантом, защото Ганди не я регистрирал две години в съда и второ, архитектът-бохем по "неуточнени данни е извършил разходи общо за над 300 000 лева за сметка на наши организации за мероприятията в Пампорово и Грузинската ССР, гости по хотели, реклами, филми, екипи и даване на излишни и скъпи обяди, вечери и подаръци. Сред завлечените са грандхотелът във Варна с 11 000 лева, "Ню Отани" в София с 15 000 и БГА "Балкан" с 40 000 лв. Това става ясно от предложението за изключване на агент "Димов"от агентурния апарат две години по-късно.
Водещият офицер отбелязва, че Ганди има "неоспорваното (му) качество да представя нещата в розова светлина". В работното му дело пише още, че е давал "ценна информация за лица, интересуващи органите на ДС и КГБ. Въпреки това предвид отрицателните му качества ДС го изключва от агентурния апарат. Нещо повече - иска "чрез БНБ да бъдат уведомени някои основни организации, че сметката на СКИА е закрита с цел недопускане на нови излишни разходи от аг. "Димов", т.е. Ганди. Тимев има написани 18 доноса, благодарение на които ДС е започнало разработка на негови колеги. Ако трябва набързо да бъдат изброени качествата на Пламен Тимев като свободен предприемач, действащ поне на три континента (Европа, Азия и Латинска Америка), неговата биография би изглеждала така: архитект и бохем, верен приятел на Иван Славков отпреди 30 години, човек от обкръжението на Владко Живков, човек на изкуството и културата.
Ако трябва да бъде написана истината за Ганди обаче, неговият портрет би изглеждал по съвсем различен начин. Кумец и подопечен на полковник от бившата Държавна сигурност; измамник, срещу когото още през 1987 г. е заведено следствено дело за злоупотреби; далавераджия, който през 1990 г. е уличен в подписването на чек без покритие; пръв представител на бъдещите мутри (през 1990-1992 г.) по Южното Черноморие, когато със съдействието на своите софийски приятели слага ръка на елитния комплекс Дюни.
Освен това Ганди е съдружник на варненския представител на бившата ВИС - Христо Асенов-Бацата, в бургаската фирма Остро ООД, която е регистрирана още през 1991 година. Той е първият работодател на Митьо Очите през далечната 1991 г., когато назначава бъдещия бос на т. нар. несебърско-поморийска мафия като бодигард в Дюни. А през 1992 г. Пламен Тимев спасява бъдещия създател на бившата борческа империя ВИС - Васил Илиев, по начин, който... превръща никому неизвестния по онова време бъдещ сикаджия - Стоил Славов-Телето, в една от легендите на все още зараждащия се подземен свят.
Случката тръгва от едното нищо, но впоследствие придобива страховити размери. На един тежък рожден ден, организиран в дискотеката на Ганди в Дюни, доволно пияният Васил Илиев забелязва, че някакъв младеж прави нескопосани опити да свали гаджето му. Вбесен от тази проява на въпиюща наглост, Илиев издебва натрапника и с мълниеносно движение му... прерязва гърлото от ухо до ухо, както се казва по друг повод. Първоначално в суматохата и блъсканицата на претъпкания дансинг никой не обръща внимание на кротко полегналия на пода младеж, защото всички го мислят за мъртвопиян. В един момент обаче някой се подхлъзва в локва кръв и в заведението настъпва масова истерия. Около час и половина-два по-късно, когато дискотеката е опразнена, Ганди и още двама-трима от по-трезвите гости сядат и започват да умуват как точно да потулят инцидента. Единият им проблем е, че цялата веселба, убийството и част от истерията са заснети от придворния оператор на Тимев и компания. А вторият проблем е, че полицията вече тропа на вратата, защото някой от панически избягалите гости вече се е обадил на дежурните в РПУ-Созопол.
Тогава на сцената се появява Стоил Славов-Телето - бивш служител в УБО, който започва да разиграва бившите си колеги по всевъзможни начини - само и само полицейски крак да не стъпи в дискотеката, докато всичко вътре не грейне от чистота. След четири-пет часови кандърми созополските ченгета викат на помощ един от заместник районните прокурори на Бургас, а той - Специализираното подразделение за борба с масовите безредици към РДВР-Бургас. И тогава започва истинският екшън, защото от двете страни на барикадата се вадят пищови и... боят настава. Съпротивата на Телето е сломена едва призори, когато трупът на нещастия младеж е откаран в неизвестна посока, гузният и изтрезнял Васил Илиев е скрит чак на Слънчев бряг, а дискотеката грее като излизана. Целият екшън приключва с образуването на дело срещу Стоил Славов за оказване на съпротива на органите на реда и за притежание на незаконно оръжие. Две-три години по-късно това досъдебно производство е забравено от абсолютно всички, въпреки че въпросното оръжие се оказва картечен пистолет, който е откраднат от Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите) и с него е извършено убийство.
И накрая, за да стане ясно съвсем що за човек е най-пресният високопоставен арестант, през есента на 1995 г. Пламен Тимев, през фирмата си Ла Страда, става спонсор и основен информатор на Христо Калчев в опита му да опише мафиотизирането на България в т. нар. вулгарни романи. Според официалната информация, Пламен Тимев е арестуван на 15 май (вторник) за измама в размер на 250 000 евро. В края на 2005 г. той е излъгал турския бизнесмен Мехмед Дикташ, че има разрешение за изграждане на прословутия Дом Родна стряха, който се намира на столичния бул. Тодор Каблешков и е собственост на Агенцията за българите в чужбина.
За да привлече Дикташ като инвеститор, Ганди му показал фалшив договор с държавното ведомство (скрепен и с фалшивия подпис на управителя на Националния дарителски фонд 13 века България - Кин Стоянов), а турчинът му броил 500 000 лв. без никакво колебание. Година по-късно обаче, когато чудовищният по своята грозотия строеж на Родна стряха продължавал да бъде във вида, в който го е заварила демокрацията през 1989 г., турчинът усетил, че е станал жертва на измама и подал жалба в прокуратурата.
Според статистиката, това е четвъртото досъдебно производство, образувано срещу Пламен Тимев-Ганди. През 1987 г. срещу него започва наказателно преследване за злоупотреби при изграждането на Българо-съветски ски клуб. През 1990 г. е спипан да подписва чек без покритие. А през 1992 г., по жалба на завлечен бизнесмен, Ганди е арестуван и изкарва в предварителния арест четири месеца. Досущ като десетки и стотици други ятаци на организираната престъпност в легалния бизнес, Пламен Тимев е с блестящо от чистота съдебно минало. Чудно защо ли?
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Венцислав Йосифов.
Преди 1985 г когато Ганди все още не бе близък на Батето е хубаво да споменем че бе все още действащ архитект и човек с чудесно чувство за хумор. Прекарвахме заедно години наред в Созопол в дните на Аполония когато и той участвуваше в създаването й!
ОтговорИзтриванеСледва да отбележим че в тия години първият му официален брак бе с Велуна Яворска,дъщеря на партизанин и писател Митко Яворски. Брака му бе кратък,а той живееше с нея в писателският комплекс, май беше в Младост,ходил съм му на гости но вече не си спомням къде бе точно
Краткият му брак мина в бракоразводно дело в което аз бях един от двамата му свидетели при развода. Велуна не дойде,а бе представена от адвоката си. Ганди потвърди пред съда че много я обича,но тя не го иска. И така завърши първият му официален брак. По нататък пътищата ни се разделиха и останахме само добри познати. Бечо