сряда, 23 декември 2015 г.

ХРИСТО КОВАЧКИ

 

Как Христо Ковачки стана толкова богат?

13.11.2008
 
 
Христо Ковачки излиза от кабинета на кмета Бойко Борисов 2005 г. Снимка: Булфото
 
Бизнесменът Христо Ковачки, който беше обвинен вчера за тежки данъчни престъпления и му бе поискана рекордна парична гаранция от 300 000 лв., е една от загадките на българския бизнес.
Как един търговец от Самоков, започнал с базари в родния си град, стана най-големият частен инвеститор в енергетиката, собственик на ТЕЦ-ове, топлофикации в 5 града, предприятия, търговски обекти, застрахователна компания и банка?
Според полското списание „Впрост“, което прави класации на богаташите в Източна Европа, Ковачки в момента е най-богатият българин след Васил Божков.
Преди седмица партията на Ковачки „Лидер”, заедно с ВМРО и земеделците от ЗНС, основаха коалиция „Напред” с идеята да влезнат в следващия парламент и да управляват. Веднага след ареста на Ковачки тръгнаха слухове, че обвинението има за цел да се попречи на бизнесмена да влезе сериозно в политиката. Но бившият шеф на ЦСБОП Ваньо Танов съобщи пред медиите, че материали за Ковачки са внесени в прокуратурата преди 2 години. Съответно такова обвинение прокуратурата може да повдигне след продължително разследване, още по времето, когато партията и коалицията на Ковачки не са били замислени.
През 2001-2003 г. Ковачки е заявявал в медиите, че има сериозни амбиции да инвестира в енеретиката. Енергийните шефове по това време гледат на него подигравателно. Някакъв търговец, продавач на консерви за Русия, дребен далавераджия, случайно спечелил на търг през 2000 година два ВЕЦ-а от Агенцията за приватизация. Тогава медиите в България пишеха, че енергийният бизнес е прецизно разпределен между различни лобита и в него няма шанс да попадне случаен човек, ако не е член на някоя от енергийните „секти“ - на въглищарите, на ядрените босове, на газаджиите и т.н. Само две години по-късно заглавията на вестниците тръбяха: „Христо Ковачки стана най-големият частен инвеститор в българската енергетика“.
В енергийния сектор Ковачки притежава:

“Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.),
“Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”),
Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество),
Мина “Черно море” (въгледобивно дружество),
Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество),
Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество),
Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество),
Мина “Република” (въгледобивно дружество),
ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW),
ТЕЦ “Бобов дол”,
ТЕЦ “Сливен”,
“Топлофикация – Враца”,
“Топлофикация - Велико Търново”,
“Топлофикация – Габрово”,
“Топлофикация – Плевен”,
“Топлофикация – Бургас”.
Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Има предприятия за фина механика и оптика.
Участва в “Общинска банка” - София и “Общинска застрахователна компания” – София.
От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др.
Справка във фирмения регистър в България показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества. Също така има връзка с имената на още над 160 собственици и акционери в различни фирми. Толкова участие в различни сфери на бизнес е извън възможностите на който и да е нормален бизнесмен и може да се определи като феномен.
Хронология на едно забогатяване

Христо Ковачки е роден в Самоков през 1962 година. Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика.
Започва бизнеса си с търговия. Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой, никъде, не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции.
Влиза в енергетиката през 2000 г., когато при първата по-голяма приватизационна сделка в енергетиката купува ВЕЦ каскадата „Искър”. Почти всичките му следващи инвестиции в енергетиката се финансират от българската Първа инвестиционна банка.
През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини „Чукурово” (въгледобивни). Купува ТЕЦ-ове и топлофикации с лекота, като наддава с необичайно високи суми.
За небрежното отношение на Ковачки и до днес разказват негови конкуренти от енергийните среди - дошъл на търга за приватизацията на „Биркел – Гълъбово“, обут с джапанки, докато всички други били официално облечени. Участвал в търга чрез подставено лице – 23 годишна студентка, която наддавала неограничено и накрая спечелила. По този повод някои от другите енергийни играчи коментират: „Никой не може да се надцаква с мръсните пари на Ковачки. В един момент изчезва всякаква икономическа логика човек да наддава“.
Христо Ковачки с бившия вътрешен министър Румен Петков на приема на президента Първанов по случай 24 май т. г. Снимка: Булфото
 
Според самия Ковачки, произходът на парите му е само от банкови кредити. Говори се, че има заеми в размер на стотици милиони лева към Първа инвестиционна банка, които не изплаща редовно. Въпреки това банката (чиито акции се сринаха на борсата) му отпуска нови огромни кредити заради роднински, приятелски и бизнес-връзки с ръководството й.
След като сбъдна амбицията си да стане най-големия частен инвеститор в българската енергетика, Ковачки започна да изкупува големи компании в Сърбия. Публикации в сръбските медии го свързаха със сръбския трафикант на оръжие и наркотици Сретан Йосич. Българските вестници пък писаха, че двамата били в конфликт, който толкова се изострил, че Сретан Йосич поръчал да убият Ковачки. Вероятните бизнес отношения и интриги на Ковачки със Сретан Йосич се посочват от разследващи и като една от основните версии за покушението срещу директора на „Атоменергоремонт“ Борислав Георгиев, който беше разстрелян през април 2008 година.
Старателните опити на Ковачки да изчисти имиджа си на мутра не успяха и заради поредица от акции на негови хора и фирми срещу обикновени граждани, служители и клиенти.
Когато Бойко Борисов стана кмет на София през 2005 година, гръмко се похвали, че вече е намерил къде да депонира сметта – в мини „Чукурово” на Христо Ковачки. Двамата се разбрали, но жителите на село Габра (близо до мините) не бяха съгласни и излязоха на протест. В отговор отряд от здравеняци, за които се говори, че са изпратени от Ковачки, успяха да пребият достатъчно протестиращи, преди полицията да ги арестува. В свидетелските показания биячите писали, че случайно се разхождали в района и изобщо не познавали бизнесмена. Спонтанно решили да защитят правото му да депонира боклука на София в мините, но се стигнало до бой с гражданите.
Служители на Ковачки в различни дружества също си изпатиха. Те изплакаха пред медиите, че Ковачки ги принуждавал силово да си сменят пенсионния фонд и да се записват в неговото пенсионно-осигурително дружество „Топлина“. Няколко пенсионно-осигурителни компании подадоха жалби в Комисията за защита на конкуренцията срещу този силов подход за набиране на клиенти от страна на Ковачки.
Клиентите на топлофикациите, собственост на бизнесмена, също се включиха в хора на потърпевшите. Според абонат на „Топлофикация - Враца“, Ковачки си събирал дълговете за парно по следния начин: „Идват едни яки момчета, облечени в черно, звънят на вратата, гледат страшно и като им отвориш, казват заплашително: „Ние сме от „Топлофикация“. Разбрахме, че не си плащате парното.“
Как Ковачки влезе в атомната енергетика и публикациите за връзка с Косьо Самоковеца
Силното противопоставяне от страна на енергийни лобита в България към навлизането на Ковачки в енергийния сектор датира от 2003 година, когато със своя компания той спечели публичния конкурс за приватизация на „Атоменергоремонт – Козлодуй”. След като става ясно, че фирмата на Ковачки е първа в класирането, австрийският вестник „Формат” излиза с информация, че той е свързан със скандалния български бизнесмен Константин Димитров – Косьо Самоковеца. Той е от родния град на Ковачки, приблизително на същата възраст. По това време Косьо Самоковеца е описван в българските медии като едър наркотрафикант и организатор на контрабанда през българските митници.
“Проблемът идва не само от факта, че фирмата няма опит в специфичния атомен бранш, а това според специалистите е рисково за ядрената безопасност на страната. Проблемът в сделката е и в притесненията за нездрав интерес от страна на хора, подозирани във връзка и организация на контрабандни канали и наркотрафик, което допълнително усложнява избора на бъдещия собственик”, пише австрийският в. “Формат”.
Информацията е препечатана първо във вестниците “Дневник” и “Капитал” и предизвиква скандал, който се пренася и в другите български медии.
На 16 юни и на 21 юни 2003 година съответно вестниците “Дневник” и “Капитал”, по настояване на Христо Ковачки, публикуват неговата официалната позиция по въпроса:
„Във връзка с публикуваните материали във в. „Дневник“ и в. „Капитал“ и изказаните „хипотези“ и „предположения“ от неофициални източници и „източници, пожелали анонимност“ за използване на мои фирми с цел узаконяване на капитали с неясен произход ви уведомявам, че по този начин умишлено се създава предпоставка за манипулативна трактовка както на нашата икономическа дейност, така и на всяко бъдещо наше участие в приватизационни сделки.
Зад „Българска енергийна компания“ стои консорциум от големи фирми с опит в професионалния мениджмънт и управление на предприятия, свързани с енергетиката. По абсолютно никакъв начин аз или представляваните от мен компании не са свързани с посочения от вашето издание г-н Константин Димитров и за нас е безкрайно учудващо как авторитетни издания като в. „Дневник“ и в. „Капитал“ си позволяват да подвеждат общественото мнение по отношение на напълно прозрачна приватизационна сделка и т.н…. „
Внушенията в много от тогавашните публикации и в други вестници са, че Ковачки пере мръсните пари на Константин Димитров Самоковеца.
Христо Ковачки. Снимка: Валентина Петрова
 
По повод на спечеления от Ковачки търг за “Атоменергоремонт” през 2003 г. тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев публично се конфронтира с Агенцията за приватизация. Министърът настояваше конкурсът да се прекрати и да се обяви при нови условия. Министерството на енергетиката не успя да наложи своето изискване „Атоменергоремонт” да бъде продадена на стратегически инвеститор с дългогодишен опит.
След оспорване на приватизационната процедура в съда, Христо Ковачки официално бе обявен за собственик на „Атоменергоремонт”.
Дружеството извършва ремонти в големите български електроцентрали и до днес. Успешната му дейност обаче бе помрачена от тежко престъпление. Дългогодишният изпълнителен директор на „Атоменергоремонт” Борислав Георгиев беше убит пред дома си на 6 април тази година. Както при другите показни убийства в България, извършителите на разстрела и мотивите им останаха неизвестни. Освен в „Атоменергоремонт“ Борислав Георгиев е участвал в други осем търговски дружества, част от бизнес-империята на Христо Ковачки. Тръгна слух, че може Ковачки да е поръчал убийството на Георгиев. Пред медиите Ковачки каза, че покушението е поръчано вероятно от негови конкуренти. Неофициално се твърдеше, че убийството на Георгиев е отмъщение на сръбската мафия заради засегнати бизнес-интереси.
Въпреки догадките и криминалните събития, които съпътстват бизнес-дейността на Ковачки, медиите през последните години избягват да пишат за връзките на бизнесмена с подземния бизнес. За последно името на Ковачки се споменава редом с това на Косьо Самоковеца около убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам през декември 2003 година. Дори вестници като “Дневник” и “Капитал”, които в периода юни-декември 2003 година неизменно свързваха в своите публикации името на Ковачки с Константин Димитров, спряха да пишат за тази връзка от началото на 2004 година. Медийни експерти неофициално коментират, че Ковачки е “изпрал” своя медиен образ, като е обърнал внимание на медиите и е използвал пиар специалисти. През 2005 г. много вестници пускат организирано интервюта с него, понякога в един и същи ден, в които с нищо не се засягат съмненията за произхода на парите му, а се коментират неговите инвестиции, навлизането му в “Общинска банка” и “Общинска застрахователна компания”.
Както се оказва обаче, той не може да изчисти съмнителния си имидж напълно.
Още ТЕЦ-ове, мини, топлофикации

В разстояние на няколко години Ковачки придобива още няколко енергийни дружества. Обвиняват го, че купува с безразсъдна щедрост, защото в някои от наддаванията на търговете, цените, които фирмите на Ковачки обявяват, изглеждат неоправдано високи.
До средата на 2005 година той приватизира ТЕЦ „Марица 3″ - Димитровград, фабриката за брикети, към която има и ТЕЦ - „Брикел Гълъбово”, мините „Черно море”, „Бели брег”, „Балкан 2000″ и „Открит въгледобив-Перник”, „Топлофикация - Враца”, „Топлофикация - Велико Търново”, „Топлофикация - Габрово”, „Топлофикация - Плевен” и „Топлофикация -Бургас”.
Христо Ковачки. Снимка: Валентина Петрова
 
Ковачки се опита да участва и в първата приватизационна процедура за ТЕЦ-овете “Варна”, “Русе” и “Бобов дол” през 2004 година, но фирмите му не бяха допуснати до конкурсите. След като бяха избрани инвеститорите в трите електроцентрали (съответно ЧЕЗ за ТЕЦ “Варна”, руската РАО “ОЕС” за ТЕЦ “Русе” и гръцката PPC за ТЕЦ “Бобов дол”), бяха организирани миньорски протести. Много от мините на Ковачки снабдяват ТЕЦ “Бобов дол” с въглища и протестите на работници и синдикати помогнаха преговорите с избрания купувач (гръцката PPC) да се провалят.
По време на сегашното правителство Ковачки изкупи частния рудник „Ораново”, който има концесия за добив на въглища от Мини „Бобов дол”. Неговата Мина “Черно море” снабдява с въглища „Топлофикация-Сливен“ и придоби и 100% от акциите й. През юли тази година Ковачки най-после успя да си купи и ТЕЦ “Бобов дол”.
Във финансовия сектор, благодарение на свои хора в Столичния общински съвет по времето на предишния кмет на София Стефан Софиянски, Ковачки придоби миноритарни дялове в общинските дружества Общинска застрахователна компания (20%) и Общинска банка – (26%), по-късно увеличи участието си.
Бизнесменът обяви, че има интерес да изгражда нови заместващи електропроизводствени мощности в комплекса „Марица - Изток“ и ще се конкурира с подобните проекти на италианската “Енел” и германската RWE. Ако бъде обявен конкурс, Ковачки щял да построи от 700 до 1000 MW мощност, като стойността на инвестицията ще е между 700 млн. и 1 млрд. евро, каза той пред медиите.
„Топлофикация – Враца” бе купена от Ковачки по времето, когато дружеството още се субсидираше от държавата. Тогава противниците на сделката твърдяха, че бизнесменът ще получи повече субсидии, отколкото е платил за акциите на борсата. Не се знае общо колко помощи е имал да взима от придобиването на всичките си топлофикации Ковачки, но както се вижда от изявленията му, не ги е опростил на държавата. Наскоро „Булгаргаз“ заплаши, че ще спре подаването на газ за топлофикациите на бизнесмена в Бургас, Плевен и Враца заради натрупани дългове за гориво. Тогава Ковачки контрира, че моментът е изключително удобен държавата да се издължи на „Топлофикация-Бургас“ за 7-те млн. лв. неизплатени субсидии до 2004 година. В резултат държавната „Булгаргаз“ разсрочи дълговете на бизнесмена и отмени заплахата да му спира газа.
Повечето топлофикации, придобити от Ковачки, бяха преструктурирани, увеличиха събираемостта си и въведоха бонуси за клиентите си. Той изтегли заеми и започна да изгражда ко-генериращи мощности (турбини за комбинирано производство и на електро, и на топлинна енергия) в някои от централите, за да подобри тяхната ефективност. Междувременно започна да преговаря с чешката ЧЕЗ и френската “Далкиа” за продажба на дялове в топлофикациите в Бургас и Плевен. Бизнесменът няколко пъти заяви интерес и към приватизацията на Топлофикация – София.
Ковачки е един от участниците в търговията с електроенергия. Неговата ТЕЦ „Марица 3 – Димитровград” кандидатства и получи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране лиценз за търговия с ток.
Паралелно с енергийния си бизнес, през годините Ковачки продължи да купува и да развива компании от различни сектори. Той придоби магазини за хранителни стоки, консервни заводи, месокомбинати и др.
Ковачки, политиката и медиите
Според някои наблюдатели Ковачки е в тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган, които сега се опитва да прикрие от обществото чрез учредяването на коалиция с ВМРО и ЗНС. Някои медии подозират, че ДПС и близки до Ковачки фирми са дирижирали скандала за корупция в „Топлофикация – София”, заради който един от големите бизнесмени в енергийния сектор - директорът на фирма „Фронтиер” Красимир Георгиев, бе обвинен в пране на пари, а бившият министър Овчаров беше принуден да подаде оставка. Целта била да се разчистят нови бизнес-територии в енергийния сектор. Няма официални доказателства за тези твърдения.
Христо Ковачки на учредяването на коалицията на неговата партия “Лидер” с ВМРО и земеделци преди седмица. Снимка: Булфото
 
По време на скандала статии във вестник “Банкер” намекнаха, че Христо Ковачки е придобил дружеството „Евромедия”, което издава всекидневника „Земя” и седмичника „Република”. Двете медии публикуваха обширни материали срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров.
През май 2007 година, по време на изборите за евродепутати в България, служители в дружеството на Ковачки „Мини открит въгледобив” бяха снимани от Нова телевизия да получават пари на ръка от касиерката на компанията, за да гласуват с бюлетината на ДПС. Репортажът беше излъчен в нощта на изборите. От думите на служителката ставаше ясно, че парите се раздавали по указания на началниците.
За близостта на Ковачки с ДПС отново се заговори по медиите, когато съпругата на Ковачки - фолкпевицата Десислава - беше засечена да обикаля курортите на Европа с министърката на бедствията и аварийте Емел Етем. По това време в България имаше горски пожари, а Емел Етем и пернишката Шер (както наричат съпругата на Ковачки) бяха заедно на почивка в Ница и Монте Карло.
Малко преди това (през юли 2007) Ковачки основа своята политическа бизнес-партия – ЛИДЕР (Либерална инициатива за демократично европейско развитие). Председател на парията стана директорът на фирмата на Ковачки „Брикел – Гълъбово”. За основатели на партията се смятат над 20 мениджъри от предприятия на Христо Ковачки. Наскоро Лидер, ВМРО и ЗНС (Земеделски народен съюз) основаха коалицията „Напред“.
Ковачки и съпругата му Десислава имат дъщеричка. Преди да се задоми за енергийния бос, девойката е била дуетна половинка на фолк певеца Тони Стораро. В началото на връзката им Ковачки ходел навсякъде с нея по участия и на едно от тях дори се спречкал с покойния Георги Илиев.
Христо Ковачки като “посланик на книгата” на връчването на наградата за роман на годината. Снимка: Мартин Митов
 
Противно на твърденията, че Ковачки се движи винаги с костюм и вратовръзка, заобиколен от десетки бодигардове, бизнесменът много по-често може да бъде видян с поизбелели черни дънки, със старателна прическа, очила и обикновена блуза или пуловер. Охраната му се старае да е незабележима, но постоянно го придружават поне 4 души охрана, а в много случаи се движи с цели кортежи. Част от охранителните мерки са и това, че Ковачки непрекъснато сменя автомобилите, с които се движи, всички те са бронирани, сменя си мобилните телефони и др.
Напоследък Ковачки се изявява по медиите главно чрез големи „авторитетни“ интервюта по въпросите на българската енергетика, бизнеса и политиката. Иронични усмивки предизвика включването му като “посланик на българската книга”, заедно с миска и футболист, в конкурса за роман на годината на фондация “Вик”. Журналистите му задават само сериозни въпроси. Никой не го пита за Косьо Самоковеца, за убийството на Борислав Георгиев или за връзките му с Ахмед Доган и Сретан Йосич. Партията му “Лидер” се готви да влезе в следващия парламент и да стане част от управлението на държавата. Има признаци, че вестниците му служат в това начинание.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря - Александър Найденов.


Няма коментари:

Публикуване на коментар