събота, 5 декември 2015 г.

КРАСИМИР ГЕРГОВ

 
 
Строители на капитализма: Красимир Гергов - лейтенантът милионер
 
15.01.2014
 
Да се родиш в семейство, което е изцяло отдадено на службите преди 10 ноември 1989 година означаваше само едно – че имаш ясен и предначертан път, който ще те изведе до пост с висока заплата и съответните привилегии. За Красимир Гергов това важи с пълна сила, и то не само преди знаменателната дата, но и след това.

Причината е повече от очевидна – има си вуйчо – владика, явил се този път в ролята на заместник-шеф на прочутото Управление „Безопасност и охрана”, по-известно като УБО.
 
За тези, които годините преди 1989 са само страница от историята и нямат преки впечатления, е необходимо да се добави, че влизането в тази структура на властта ставаше след изключително строги проверки и отсяване и случайни хора не се допускаха. Сред необходимите качества на първо място бе едно – преданост на управляващата БКП и лично на нейния ръководител Тодор Живков. Нищо друго нямаше значение, а дори и сянка на съмнение в произхода и роднините до пето коляно, изхвърляше кандидатите от играта.
 
За щастие на родения пред 1961 година Красимир това при него го няма и той спокойно и лесно минава проверките, правени
 
под зоркото око на вуйчото.
 
Но и без този вуйчо, младежът е имал огромен шанс да влезе в светая светих на службите при соца – школата в Симеоново, тъй като баща му е дългогодишен служител на МВР, пак там на работа е и брат му.
 
Така или иначе Гергов се дипломира през 1985 година в Симеоново, като влизането му в УБО се реализира още през следващата 1986 година. Горд лейтенант от Държавна сигурност. Предстои му приятна и добре платена служба в тиха канцелария и привилегии, за които тогава обикновените хора можеха само да мечтаят. И едно единствено задължение – вярност към управляващия елит на партията-майка. Но времената са бурни,
 
на небосклона се задават облаците на промяната
 
и неговата задача постепенно се премества в недалечното бъдеще, когато България трябва да симулира смяна на системата. Защо точно Гергов, е излишен въпрос – няма как вуйчо му и баща му да не са били наясно с предстоящите събития - все пак 1989 година е толкова близо.
 
Затова младежът, на който очевидно се възлагат много надежди в бъдеща демократична България, прави две важни стъпки. Първата - да  получи цивилна диплома за висше обпазование от тогавашния ВИФ със специалностите „Вътрешен и международен туризъм“ и „Ориентиране“. Пак по това време /1987-1990 г./ се сдобива и с диплома за „Спортна журналистика“ в Софийския Университет „Климент Охридски”. Как става това, никой не е в състояние да каже, тъй като такава специалност няма, но е факт. Двете дипломи се появяват към 1990 година, макар че едва ли точно те предопределят пътя на лейтенант Гергов към позицията на демократичен олигарх и милионер.
 
Втората му стъпка е също така премерена към бъдещето – изграждане на образ на бунтар и едва ли не репресиран. Според заповед на ДС през 1987 година той е установил “нерегламентиран контакт с лица от криминалния контингент”, за което е наказан със “строго мъмрене”. Има и дело по този случай, като сред обвиняемите е един негов съученик, а провинението – валутно-контрабандни престъпления, извършвани на територията на поне четири държави, сред които и капиталистическа Австрия. За амбициозния сътрудник на ДС обаче това няма сериозни последствия. Така екипиран,
 
с две дипломи от цивилни ВУЗ-ове и с ореола на борец срещу системата,
 
Красимир Гергов посреща промените, подготвен и наясно с ролята си в тях.
 
Официално Гергов влиза в рекламния бизнес като консултант на  национална телевизия bTV, бившия Ефир 2 на БНТ, приватизирана на 27 юли 1999 година. На власт в страната е големият приватизатор, човека, който продаде авиокомпания „Балкан” на цената на едностаен  апартамент в Париж, а „Кремиковци” за 1 долар, синият Иван Костов. За собственик е обявен медиен магнат, но всъщност, както стана ясно години след това, Гергов е бил съсобственик, а използвания като прикритие Рупърт Мърдок вероятно дори не е бил наясно, че е собственик на българска медия.
 
Следват няколко чисто лобистки закона, които ограничават правото на държавната телевизия да излъчва реклами и да генерира приходи, като осигурява на новоизлюпената частна bTV достатъчно приходи, нарастващи всяка година с увеличаване на рекламния пазар в страната. Става дума за милиони левове, гарантирана печалба. Няколко години са достатъчни, за да превърнат лейтенанта от ДС в милионер и господар на рекламите в ефира.
 
След години на капитализиране на печалбите, частната телевизия е продадена и то за крупната сума от 400 милиона долара, а ако е вярна неофициално изтеклата информация, че Гергов е имал около 6% в телевизията, то
 
неговият приход само от сделката е около 24 милиона долара.
 
Но дори и продадена, bTV остава в орбитата на собственика на рекламна агенция „Пиеро” и продължава да му снася златни яйца всяка година, до самата продажба на тази рекламна агенция. Според неофициални източници за периода 2008-2010 година Гергов е декларирал средно по 1 милион лева лични приходи, върху които е плащал данък.  Така състоянието му се увеличава непрекъснато, въпреки формалната раздяла с медията.
 
Схемата „направи телевизия, дай и малко имидж и я продай” сработва още веднъж – този път с ТВ2, която беше създадена и после продадена на СМЕ, преименувана на PRO.BG. И тук не минава без участието на съратници на лейтенанта - при проверка в края на ноември 2008 г. на работилите в държавните медии на ръководни позиции стана ясно, че генералният директор на тази герговска телевизия Огнян Димов също е бил агент на ДС. Нищо случайно няма при правенето на пари в  България, затова едва ли е учудващо, че продажбата на тази телевизия носи на Красимир Гергов нови 172 милиона долара.
 
Парите вече са в достатъчно количество и като всеки богат човек
 
Красимир Гергов се обръща към своите хобита,
 
за да инвестира и да получи лично удовлетворение. А неговите страсти са две – скъпите имоти с историческа стойност и голфа. Трудно е да бъдат отделени, те вървят ръка за ръка и понякога не могат да бъдат разделени. Така едното бижу, което притежава рекламния бос, официално е седалище на Българския голф клуб. Става дума за така наречената “Чапрашиковата къща” на ул. „Оборище”№ 19. Тя е принадлежала на големия тютюнотърговец преди 1944 година  Крум Чапрашиков и е построена през 1932 година. Къщата е великолепна и не е учудващо, че Тодор Живков се премества от съседната сграда на  №17 и живее в достолепната къща дълги години. Едва след като е построена резиденция „Бояна” Бай Тошо се премства там и напуска „Оборище”. Къщата е наистина забележителна и с още нещо – тя е съхранила оригиналното си обзавеждане вероятно на 80-90%. Който е имал щастието да влезе, е видял кожени мебели от 30-те години на миналия век, паркет, който не е мръднал оттогава, картини, дори посуда и всичко останало от търговеца и национализирано от комунистите. Гергов запазва всичко непокътнато.
 
Втората историческа къща, собственост на лейтенанта от ДС, е на бул. „Евлоги Георгиев“ 125 в близост до Орлов мост. Домът е строен в началото на миналия век също от български търговец на тютюн. Сградата в стар стил е на два етажа и площ от 1100 кв.м. Има красива градина, като общата площ на парцела е 1253 кв.м. Преди да стане собственост на Красимир Гергов, имотът е бил в капитала на „Агенцията за дипломатически имоти в страната“ (АДИС), чийто принципал е Министерството на външните работи. АДИС нямаше право  да продава имоти до май 2009 г., защото дружеството беше в забранителният списък за продажба. На 15 май 2009 г. по предложение на тогавашния министър на външните работи, сега евродепутат от БСП Ивайло Калфин, правителството на Сергей Станишев разрешава на АДИС да продава без търг или конкурс обособени имоти.
 
На същото правителствено заседание кабинетът дава право на АДИС да размени имота на бул. „Евлоги Георгиев“ 125 срещу други имоти, собственост на „К Консултинг“. Дружеството, което се занимава с консултантска дейност в областта на
всички медии, е еднолична собственост на Красимир Гергов. Срещу имота той дава на АДИС банков салон, четири апартамента и 12 гаража на ул. „Оборище“ 10.
 
Материалният интерес от сделката е за около 2 млн. лв., според имотния регистър. Решението на правителството за възможността на АДИС да продава без търг или конкурс, влиза в сила на 26 май 2009 г. Три дни по-късно в имотния регистър е вписана сделка между „К Консултинг“ и АДИС.
 
Няколко месеца след това, на 9 октомври 2009 г., къщата е ипотекирана в „Пиреос банк“, показва още проверка в имотния регистър. На 15 октомври 2010 г. е качена обява в сайт за имоти, че въпросният имот се продава за 9.5 млн. евро. Така от един милион евро Гергов прави 9 и половина милиона с една сделка.
 
Голфът също е сред слабостите на Красимир Гергов
 
и тук той прави още по-значителни инвестиции. Учебникарски пример за това е историята на създаването на ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ в землището на Каварна.
 
Тук всичко започва от една австрийска фирма, която носи името „Темпе бетайлигунгсфервалтунг ГмбХ”. Нищо, че никой у нас, а и в Австрия,  не е чувал за нея. Както ще стане ясно доста по-късно, зад гръмкото име на австрийската компания стои офшорката „Фасимилия лимитед”, регистрирана в Никозия, Кипър, любимото място на българските милионери, които не искат имената им да се появяват като собственици у нас.
 
В Австрия  компанията е управлявана от Александър Валтер, австриец, роден през 1969 година според официална справка от Австрийския търговски регистър. Учредяването на фирмата е станало през 2004 година с капитал от 35 000 евро, а като предмет на дейност е посочено „Управление на участия”. Датата на ранното учредяване показва недвусмислено, че собственикът, скрит зад кипърската офшорка, е бил наясно със ситуацията в България и е действал изпреварващо , подготвяйки се за инвестицията си в голф комплекса.
 
 Не че тази практика – да се влагат пари в България от офшорни фирми, е нещо забранено или подсъдно, но въпросът защо на едни инвеститори им идва на ум да се скрият като собственици зад недосегаема компания от остров-данъчен рай, просто се набива в очи. Защото се строи не фабрика за каптагон или друго нещо, забранено от закона, а един голф-комплекс, където богати голфъри ще идват, за да похарчат част от парите си и да се насладят на удоволствието от спорта.
 
Така собственикът на капиталите, вкарани в страната като австрийска инвестиция остава скрит, никъде няма и дума за личността му, а  вместо това навсякъде в реклами и брошури се подчертава, че купувачите на жилищни имоти в комплекс ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ, както гласи наименованието на регистрираната у нас фирма, ще си доверят парите на австрийски бизнесмени. Звучи примамливо, стига да беше и истина. Капиталът също внушава доверие – близо 40 милиона лева, което говори – ние сме богати, доверете ни се, купете от нас своя мечтан имот.
 
Хората на новият инвеститор не си губят времето. Те правят
 
пробив в община Каварна
 
и с помощта на кмета и съветниците си осигуряват апетитни общински парцели за бъдещия проект. Поради отдалеченото време на това събитие, не успяхме да открием цената, на която е закупено общинското място, но по спомени на тогавашни общински съветници става дума наистина за смешни цифри.
 
В същото време се налага да се купят и няколко частни парцела, за да се закръгли бъдещото игрище и комплекс от сгради към него. Тук вече нещата са на пазарен принцип и според хора от Каварна земите са били изкупувани по 150 евро на квадратен метър. Нека припомним, че става дума за ниви, които не са нито от най-плодородните, нито от най-добре разположените спрямо инфраструктурната мрежа на района. Което показва две неща – много пари и голям размах, типичен за инвеститори, които не си броят стотинките.
 
Рекламната дейност, започната с пълна пара непосредствено след първата копка на комплекса, също е на ниво – няма специализирано голф списание по света, където да не се е появила примамливата оферта – елате, забавлявайте се, играйте голф и ако имате пари, купете си апартамент при нас.
 
Да рекламираш, и то години наред в такива специализирани списания за голфъри, е скъпо удоволствие и самият факт, че от комплекса си го позволяват, вече е красноречив. Мирише на пари и то на много пари. За това си има и чисто икономическа логика – в сравнение с други места цените тук са все пак български – средно около 2000 евро на квадрат. А и еуфорията през 2006-2007 година, когато тече зарибяването, наистина е голяма и не един и двама чужденци купуват недвижимост в България.
 
Нека видим сега юридическата страна на сделката. От проверка в търговския регистър става ясно, че австрийската фирма-собственик се управлява от трима управители-  Александър Драмалийски, Александър Василев и Цонка Коларова. При търсене на свързани лица с Драмалийски излиза името на Красимир Петров Гергов и Георг Петров Цветански.
 
Какво точно свързва рекламният бос
 
Гергов със зетя на един от първите хора на Живковото управление
 
преди 1989 година Николай Дюлгеров с голф комплекса и действащия управител не е известно, но общите интереси са налице. През друга фирма, където има участие – „Бояна парк – София”, същият управител на голф комплекса /Драмалийски/  е във връзка с Росен Огнянов Дойнов, сина на починалия Огнян Дойнов - един от архитектите на българския преход в икономически план.
 
В трета фирма – „Лозови насаждения”, същият управител е заедно с известния адвокат Георги Гугински, а с колегата му от същата голяма и известна адвокатска кантора Асен Джингов си партнира в трета различна фирма „Екологични лозя”.
 
Другият управител – Александър Василев, има връзка с компанията „Литекс комерс”. Сериозни контакти, както се вижда, което обаче нищо не доказва, поне що се отнася до загадъчния собственик на скъпия и луксозен голф-комплекс. Самата компания „Трейшъс Клифс голф енд спа резорт” е наследила като правоприемник няколко други подобни проекти – „Блек сий голф ризорт”, „Ренюабъл енерджи България” и „Свети Йоан”. Което вероятно означава, че собственикът или собствениците са едни и същи.
 
Очевидно е, че зад подобни офшорни структури и свързани лица стоят пари, чийто произход не само може, но и трябва да бъде доказан, защото са придобити, изнесени или изпрани, с което е ощетен българският данъкоплатец и цялата ни държава. Няма друго нормално обяснение за свръхсекретните и непробиваеми стени от компании и лица, за които скриването на името на реалния собственик  е добре платен бизнес.
 
В неофициални разговори хора, запознати с проекта и дори участвали на различни етапи в неговата реализация твърдят, че истинският собственик на вложените пари е Георг Цветански, зетят на Николай Дюлгеров, а Красимир Гергов е негов пълномощник в страната по линия на голф-игрищата поради функцията му на президент на Българската голф асоциация.
 
Дали това е така, е трудно да се каже, предвид защитната стена от чужди компании, офшорки и подставени лица. Поредните слухове. Но че лейтенантът от ДС има пръст в цялата работа е повече от ясно. Само преди няколко месеца още една топла връзка на Гергов изплюва от слуховете и придоби реалност – сръбската. През септември 2013 година той
 
купи компанията на кмета на Белград
 
и лидер на опозиционната Демократическа партия Драган Джилас. Direct media досега беше членка на Мultikom група, а сега става част от медийната империя на българския магнат.

В Белград се съобщава, че новият собственик на Direct media е в медийния бизнес от началото 90-те години и е успял да доведе на българския медиен пазар най-големите чуждестранни инвеститори. Според оценките в Белград тази чуждестранна инвестиция  ще отвори вратите на Сърбия в областта на медиите и пазарните комуникации в хармония с европейските интеграционни процеси. Така че Красимир Гергов остава в играта и то на високо ниво, макар че този път използа Джилас, а не Мърдок. А докога, само той може да каже.
 
 
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Никифор Вангелов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар